Диляна Колева

Ами ако хората желаят да се променят, а просто не могат? Не знам... Вие вярвате ли в така наречения лош късмет? И че има хора, на които просто до толкова не им върви, като се започне от най - дребните житейски неща до големите? Когато човек иска да направи промяна, я прави. В това няма пръст лошия късмет. Има едни резултати правени в едно изследване на хора, които са потърсили психологична помощ с цел промяна на досегашно мислене, поведение. Част от тях гласят следното: "Хора, които вярват, че е възможно да се променят, го правят. Хора, чиито консултанти вярват, че е възможно те да се променят, го правят. Онези, на които се казва, че от тях се очаква да не се подобрят, не се подобряват." Освен вярата има и още три важни фактора - желанието, способността и готовността. Когато едно от тези три неща липсва, промяната става много трудна. Но и трите са заложени във всеки човек, тоест, трябва да се открие и развие. Желанието е свързано с важността. Трябва да си убедена, че промяната е важна за теб, толкова важна, че да стимулира огромно желание с помощта на което да тръгнеш към нея. Способността се изплъзва, когато липсва увереност. Много добър пример са пушачите, които искат да откажат цигарите. Те са песимисти по отношение на шансовете си - " Ще ми се да можех" - важно им е, но им липсва увереност в успеха. Готовността пък е свързана с приоритетите. " Да започна промяна е важно за мен, но не това е най- важното точно сега" Координирането и поставянето в готовност на тези три качества, важни за промяната са само началото към истинската промяна. Много хора го правят без много усилия, други просто го умеят, трети имат задачата да се научат. Това което се опитвам да ти кажа и мисля, че е важно да знаеш е, че всичко подлежи на промяна, и всеки има възможност да работи с нея.

Когато човек се учи да плува, първичността на природата го кара да се страхува. В страха си той се стяга, става твърд и неподвижен , всеки негов мускул. Естествено, това усилва неговата тежест и съпротива с водата и вместо да изплува на повърхността и да се радва на плуването , той започва да потъва. Потъването засилва чувството за безпомощност и съответно страха, в безсилието си човекът започва да пляска и маха с ръце, да се бори, изтощава се, но без да има координирани и отпуснати движения, следва потъване и удавяне евентуално. Правилното поведение във воден басейн е да усетиш водата, да се отпуснеш, да направиш тялото си леко и да го оставиш да изплува, без борба и съпротива някой да ти покаже точните движения, но не да ги прави вместо теб. Научавайки ги ти сама ще можеш да плуваш. Това е процеса на справяне с психичното море, в което плуваме всички. Ти си на края на силите си, защото са те потопили в една ситуация от която се страхуваш. Стегнала си всеки "мускул" на психиката и си парализирала координираната мисъл, която би те спасила. Размахваш отчаяно емоцията си и това те изтощава, няма кой да ти покаже правилните движения и затова усещаш потъването си. Отпусни се, не мисли за борба, не се страхувай от загуби. Опитай се да се потопиш в приятната част на "морето" - твоя живот и ще видиш как ще започнеш постепенно да изплуваш. След като промениш отношението и преживяването на душевния дискомфорт, физическия ще отпадне - след като спре да се страхува, човек се научава да плува. За да го визуализираш и усетиш истински, отиди на басейн, пробвай двете ситуации и ще усетиш разликата.

Здравей Адриана. За какво мечтаеш? Има ли нещо което много ти се иска да можеш да правиш, да имаш, което чувстваш толкова нереално, че да го определиш като своя мечта? Хранителното разстройство, което те тормози е следствие от останалите проблеми, които са се натрупвали през тийнейджърството ти и са оставали нерешени. Има различни видове хранителни разстройство, те се проявяват по различен начин, но дълбоко в основата им стои едно нещо - липса на любов. Неполучена любов, любов към себе си, любов към и от родителите, към и от приятелите. Тялото има необходимост от храна, за да съществува, Човешката душевност има необходимост от любов, топлота и разбиране , за да се развива. Хранейки се правилно, човек подсилва тялото, то се развива правилно и се чувстваме добре. Получавайки любов детската душевност се развива правилно, научава се да приема и дава любов. Тези два цикъла при някои хора по някакъв начин се свързват и нарушаването им води до хранителни разстройства. В момента, в който душевния ти свят се подреди и хранителния режим ще се подреди. От друга страна вземането на наркотици и всякакви опиати е проблем с приемането на и от средата, в която се движи тийнейджъра. В поста ти има много бунт, но срещу какво? Обърнала си го към себе си, обърни внимание на единствените думи които си написала с едър шрифт. Кое е предизвикало този бунт, който си насочила срещу себе си? Човек не мрази себе си, той мрази нещо, което е в дълбоко противоречие с неговите принципи, очаквания, разбирания, нещо което го кара да се чувства безсилен. Това нещо, което човек силно не харесва често го проектира върху себе си и се самонаказва. Какво мразиш? Кои са онези неща, които силно ненавиждаш, които те дразнят изключително много? Опитай се да изключиш себе си от описанието, опитай се да говориш за себе си от трето лице , единствено число.

Здравей Елизабет, от малкото информация която даваш ти описваш един, да го наречем "закон" , въпреки че същността му е доста по - различна, на човешката психика: Когато детето има органна недостатъчност - ти описваш проблеми с говора - психиката го тласка да компенсира с обратното на нея. Т.е. ако е късогледо - да се опитва да вижда всичко ; да чува всичко , ако има проблеми със слуха; да говори винаги когато може, ако има проблеми с говора или заекване и т.н. Във времето се оформя един компенсационен стремеж. Това което ти описваш като стремеж към "първото качество" e в следствие на зародилата се в теб фантазия, в детството, че си "второ качество". Много е важно да се обърне внимание на думата "фантазия", това е нереална действителност, изкривена и поддържана от човешката психика по различни причини. Това "второ качество" за което говориш не съществува. Дълбоко в теб, обаче, то стои като реалност, която те обърква. Специалността която си избрала е свързана с много знания и много говорене, според мен си я избрала ( ако си я избрала ти) подтикната от този стремеж за който споменах. Разбира се, това са само хипотези, тъй като информацията е много ограничена, но е вид насока. Напиши малко повече към тези твои думи. Например: как по - точно разбираш йерархията; как си представяш положението на върха на йерархичната стълба; какво представляват изборите ти на модерно и елитно; Какъв талант мислиш, че може да имаш; С какво би ти помогнало. В този ред на мисли.

Ето това е ключовият момент. . Всъщност всеки пост е опит за убеждение за необратимостта на положението, в което ти дълбоко вярваш. В момента, в който повярваш в обратното, резултатите няма да закъснеят. Към този момент диалога ни заприличва на борба за спечелване на предимство, кой кого ще убеди във вярванията си, неизбежният изход от подобно взаимоотношение е всички да се почувстваме уморени и поне един от нас победен Скоро разговарях с жена с подобен проблем, тя се е справила успешно, но след като е решила и повярвала, че може да го направи. Много е важно постигането на правилна трансформация от безпомощност, липса на вяра, липса на приемане, неинформираност, към положителните такива. Вероятно си човек, който успява да държи положенията в живот си под контрол и тази ситуация, с която не можеш да се справиш предизвиква безнадежност. Хубаво ще е да откриеш човека, който да приемаш за свой авторитет и на който да вярваш и с негова помощ да направиш промяната.

Чудесно е, че си започнал разходки, когато започнеш да се чувстваш физически по - стабилен, може да надграждаш с каране на колело, ако нямаш, можеш да съчетаеш разходки в парка с колело във фитнеса, но само колелото там. Компаниите се сменят в живота на човека, познанствата са най - различни, когато си готов ще се появят и новите хора. Подходяща литература ще е добра добавка, има периоди, в които човек има нужда от малко усамотение.

Здравей Галя, до колкото разбирам от поста ти ендокринолога и невролога са на мнение, че състоянието е следствие на кистата, а неврохирурга не е на тази позиция? Заради това разминаване в мненията си потърсила психологична помощ? За съжаление във форумен формат, какъвто е този, и с толкова оскъдна информация, няма как да се каже нещо определено. На твоя въпрос - дали имаш депресия, няма как да се отговори , тъй като диагностицирането на депресията изисква по обстойно проучване, което би трябвало да ти е направил психотерапевта при който си ходила. Най - общо смисъла на думата "депресия" е като " глъбина, потъване, натиск надолу, смазване, яма" общ спад на енергията, изразяваш се в липса на воля, инициатива, желание за каквото и да било. Като емоция представлява тъга, екзистенциална празнота, чувство за самота , вина. В ментален план, като песимизъм, засилващи се мисли за несигурност и страх. Много от тези характеристики, обаче, важат и за временни състояния, които нямат общо с депресията.По тази причина, няма как от няколко реда да се определи има ли депресия или не. Но аз сякаш не "чувам" подобни линии в поста ти? Искам да ти напиша и нещо за пинеалната жлеза - епифизата. Тя е една от жлезите с вътрешна секреция, както и хипофизата, за която пишеш по - горе, но това са две различни жлези, с различни функции и отделят различни хормони. Епифизата нараства до към седмата година на човек и след това започва да намалява. Но това съвсем не изключва или намалява нейната роля за човешкия организъм, не случайно я наричат "третото око", тя влияе на биологичния ритъм, цикъла бодърстване - сън и т.н. Все още не напълно са изучени сложните двустранни връзки на епифизата с хипофизата - другата много важна част на хипоталамуса. Трудности съществуват и при откриването на заболяванията, който засягат само нея или тя е звено от увреждане на системата: хипоталамус - хипофиза - епифиза. Невинаги е ясно и какво е участието на епифизата при съдови, възпалителни, дегенеративни или туморни заболявания на мозъка. Още повече са трудностите при лечението на нарушените функция на епифизата. Хормоните на епифизата потискат биологическата активност на мозъка и нервно-психичната дейност, като се получава сънотворен, противоболков и успокояващ ефект. При болни с депресия, трайна безсъница и при някои психични болести мелатонинът в урината намалява. Познаването на физиологичните отнасяния и действия на хормоните на епифизата дава възможност те да се използват за коригиране на някои болестни оплаквания. Аз не съм ендокринолог или невролог, но поради горе написаното, макар и много кратко, мисля, че трябва да се обърне внимание по - скоро на възможните връзки на състоянието на пинеалната жлеза и симптомите. Разбира се, когато има подобно проточване на поставяне на диагноза, често появата на тревожност и несигурност се срещат, но те не са водещи. Правени ли са хормонални изследвания? Слабостта в краката от световъртежа ли са или заради обездвижване? Главоболието, световъртежа и усещането за безтегловност само на вън ли се проявяват или и когато си у дома?

Желанието е основното, след това идва всичко останало, което не е по - маловажно. Всичко това, което ти описах с толкова много думи се свежда до една не дълга фраза: Нужна е промяна на възприемането на значението на ситуациите. Правят ми впечатление следните твои фрази: Мисля си щом като крайната точка на живота е смъртта ,не са необходими никакви усилия .; Мисля си защо е това драскане със зъби и нокти на хората , които искат да запазят дни от мизерния си живот , поддавайки се на разни блянове и празни надежди , когато краят им отново ще завърши като пиршество за белите червеи.; Не ми е ясно защо хората , които са болни не говорят никога за личната си отговорност ? Защо си мислят , че им е позволено да изживеят , живота си така както си искат , а след това с близките си да споделят болките си ? Защо не поемат сами последиците на безрасъдното си поведение , злоупотреби с алкохол , храна , агресия ? Защо се стремят да вменяват чувство за вина в близките си и манипулират чрез болестите си ? Къде остава тогава личната им отговорност ? ; Но смъртта наистина е край на живота . Живота още с проявяването си както и да се развива завършва със смърт . Дори и да има друго съществуване , то е различно от живота . Тук на Земята няма начин да сме сигурни , че има такова .; Не мога да се съглася , че хората не са виновни за болестите си; Всеки трябва да се опита да бъде по-отговорен в мислите към себе си и към хората наоколо . Всеки трябва да стане по-отговорен в действията към себе си и към околните; Не само в тези твои думи, а и в голяма част от смисъла на постовете ти, има един силен страх от смъртта. Това е една линия. Приемаш болестта, като връзка или път към смъртта и това те ужасява. Четейки написаното оставам с впечатление, че това е повече подсъзнателно, отколкото съзнателно. Усещането ти за болестта е като за нещо "заразно", което води до смърт. Оставам с впечатление, че имаш желание да поставиш по карантина всички болни, така както поставят болните от шарка и да избягаш далече. Има нещо, което те е вкарало в тази линия и това няма как да го знаем от този вид комуникация. Реакциите, които описваш : пулсът ми се ускорява в покой към 160 удара в минута , когато ме боли в различни части тялото , когато ми се вие свят и изтръпвам са реакции на страх, стрес и са обясними физиологично, не е нещо свръхестествено, нито свързано със сензитивността. Относно реакциите ти, които според теб нямат физиологично обяснение, като това да се чувстваш зле в присъствието на човек, който е болен, а не знае, че е болен. Това е същото както ситуацията, когато майката е в стрес и под силно напрежение, страхува се, или е притеснена, детето без причина започва да плаче, ако е по - голямо се страхува без да знае защо. Това също си има обяснение, но е дълго, а и не му е мястото тук, да го наречем по - просто - преплитане на мисловния поток, това вече е свързано с усещанията, със сензитивността. Всяка една ситуация, си има решение. Нашите възприятия, често не са до там развити, за да проумеем решенията. Има страни и места като Индия , например, където наричат нашата "нелечима шизофрения" с друго име и я лекуват без медикаменти, но ние не го умеем. Това не означава, че нещо не може. Всичко подлежи на овладяване, въпросът е кой е твоят метод. Със сигурност алкохол и хапчета не е метод на никого, опита показва недобри последствия. Други са методите, които ти посочва Късметче, енергийни практики има различни, но както и хомеопатията трябва да си предразположена и отворена към тях, друг е въпроса дали ще преработят проблема или ще постигнат поддържането му на страна, зависи от теб. Но е един от вариантите. Можеш да влезеш в среди и места, в които цари добрата мисъл, доброто настроение, приповдигнатия дух, пеят се мантри, хората са здрави и за болестите се говори като за нещо незначително, това според мен може да разшири светогледа ти. Може да е полезна стъпка. А можеш и да се информираш, да преработиш страха, да откриеш другия смисъл и значение на състоянието "болест" , другият смисъл и значение на състоянието "смърт". Да промениш възприятието, от там и отношението си към тези ситуации. Разбира се, има и много други варианти. Който от тях да избереш е по - добре от нищо.Хубавите нещата могат да се случват, желанието е първата крачка. Желая ти успех и весело посрещане на Новата година!

Разбира се, както в спорта малцина са тези, които взимат медалите и са възнаградени за усилията си, така и в живота малцина заживяват щастливо и в мир със себе си. Мнозинството живее в постоянна "тренировка", но това не означава, че не стават по- добри с всеки изминал ден. Всеки има сили, ти също, ще ти разкажа за начин, който приех като трансформация на сензитивността в нещо материално, но градивно. Някой може и да възрази, но това за мен е ефективен начин, който донесе много стремеж за развитие. Или просто една от възможните посоки. Имах много силна бариера в приемането на хора с недъг, умствени нарушения, приковани в инвалидни колички по различни причини. Разминавайки се по улицата с тях ми ставаше неприятно, задушаващо, все едно някой ме е хванал в менгеме и ме е стиснал с всичка сила. Разбирах, че това не се приема като добро поведение и в мен се зараждаше чувство на възмущение: "защо трябва да приемам нещо, което не понасям физически?". Аз съм си добре в моя свят на здрави хора, аз също съм здрава и ще направя всичко възможно, да огранича контактите с хора с увреждания. Егоистично някак ми стоеше това решение. Не се чувствах добре, но бях и гузна от това, сякаш съм виновна за нещо. От друга страна, какво от това, че усещам сковаността и безпомощността им, нито на тях можех да помогна , нито на себе си. Просто някаква сензитивност, никому не нужна, носеща ми дискомфорт, а на човека отсреща абсолютно нищо. Реших, че това трябва да се промени, още повече, заради професията, която практикувам.. При мен работи рационалния ум, вземам решения и действам. При първата появила се възможност, започнах работа като доброволец в дом за деца с умствени увреждания, по 5 месечен проект. Това е равносилно на игра в огъня при силен страх от пламъците. Реших, че или ще изгоря или ще го играя птицата феникс.( раждаща се от пепелта) Първата среща с децата в дома, беше най- ужасното преживяване в живота ми. Чисто физически - сърцето ми заби много бавно, дишането ми също се забави, огромна погнуса - защото децата там бяха много зле поддържани, мръсни, олигавени, с парцаливи дрехи и т.н. - предизвикваше гадене, имах усещането че всеки момент ще закрещя като тях и ще затичам в кръг, все едно това състояние беше заразно., от замаяност до сковаващ страх, Кошмарът започна, когато се наложи 2 часа да престоя в затворено пространство с 20 деца с тежки умствени увреждания и непредвидими реакции. Аз бях там като психолог, който трябваше да работи по тяхната социализация.......... Какво можех да направя!? Промяната на поведението е аналогично с шофирането на кола по сняг и лед, трябва да се усвои. Когато гумите започнат да се пързалят по пътя и колата поднесе на дясно, естествената склонност е воланът да се завърти на ляво, защото искаме да отидем на там. Правейки това обаче, просто намаляваме контрола и увеличаваме хлъзгането надясно. Колкото и да ни изглежда погрешно в началото, трябва да завъртим волана в посока на хлъзгането, т.е. да го завъртим на дясно. Това ни дава тяга, която ни позволява да пренасочите инерцията на колата и да я върнем на пътя. Ако става въпрос за поведението на друг човек, процесът на усвояване и промяна на поведението се ръководи много по лесно - това което наричаме съвети, упражнения, напътствия, работим с мотивацията и нещата се случват. Но когато трябва сам на себе си да определиш упражненията, напътствията и да работиш по собствената си мотивация, става изключително трудно. Как трябваше да приложа примера с шофирането върху собственото си поведение, Ясно е, че моята неопитна емоция се беше хлъзнала надясно - изпитвах непоносимост към мястото , хората, физически дискомфорт, исках да избягам. Първата логична реакция е - щом не ти харесва не стой там, ходи си - завъртане на волана в ляво. Това означаваше да затвърдя, непоносимостта си към този проблем, да остана с всичко онова, което изброих в началото и да убедя себе си, че аз това не го приемам окончателно. Какво означаваше " да завъртя волана на дясно" отнесено към поведението ми? Трябваше да вляза в ситуацията, която предизвикваше този дискомфорт, да я проуча, да я разбера и овладея. Попитах за историята на едно дете, разказаха ми я, потресаваща, диагнозата - коктейл от заболявания с различно проявление. Започнах да го наблюдавам, първо отдалече, как се проявяват симптомите, колко време продължава дадено състояние, установих че забелязвам връзката между поведение и предистория, която не беше наблюдавана до сега. Отделих себе си от себе си. Емоция и знания. Когато работех за знанието, емоцията беше приспана. Когато бях сред децата работех за знанието. Започна да ми става интересно. Тогава отново се включи емоцията или сензитивността, те се сливат в едно. Така избрах детето, с което реших, че ще работя по сериозно. След 5 месеца работа , резултатите бях впечатляващи. През това време, както после разбрах съм развила, нареченото в психологията "неутрално наблюдение". Умение при което се научаваш да отделяш емоцията от ситуацията и на нейно място да приложиш рационалния ум с който да работиш за подобряване на положението. Така ситуации, в които не си успявала дори да дишаш, стават интересни, любопитни и променящи се. Развиват се знания, умения и се стига до практически резултати. Приспиването, което се опитваш да правиш с алкохол е илюзорно, то не работи, а води до още по - голяма загуба на контрола. С медикаменти е същото. Имаш възможност да работиш над дискомфорта към баща си. Най - напред е добре да приемеш, че той не е господар на ситуацията, нито жертва, а просто човек, който преживява състояние на сърдечна недостатъчност, както милионите други по света. Какво знаеш за това заболяване? Може би, в момента изобщо нищо не искаш да знаеш, но опитай, разрови се, намери любопитни факти, предистория, психологична връзка, езотерична, ако това ти е по - интересно. Работи с материята. Не случайно сме в тези тела, няма как да управляваме виталното, ако не сме наясно с материалното. Това е все едно да си мислиш, че можеш да управляваш кола, след като си играл 2 години на виртуално шофиране. Описаното от мен е лично преживяно, за съжаление личният опит на друг човек, има слабо влияние върху преживяването на слушащия, но може да се опиташ да използваш структурата. Приеми сензитивността си като предизвикателство за развиване на нови умения. Първо, трябва да си убедена в отговора на въпроса: Искаш ли, готова ли си да започнеш промяна?"

Едно от основните правила за щастливо съществуване е да се сбогуваме с думата "трябва" и всичко което слагаме в нейния смисъл. Нещата не "трябва" да се случват, те могат да се случат, а ако ние не искаме това, можем да ги променим, като зад "мога" стои "искам". Не може да се случват само хубави неща. Имаме нужда от неприятните събития, за да поставим себе си в предизвикателство, да се проверим, колко добре се справяме с тях. Много често, когато човек е изправен пред подобно предизвикателство - неприятна ситуация - реагира с отдръпване от нея. Когато не е в състояние да се отдръпне, търси виновни или прехвърля отговорността. Търси съмишленици или по -силни на които да се опре. За да излезе от тази ситуация по - силен, не му е нужно нищо от горе изброеното. Нужно му е да порови в себе си, за да открие скритите резерви на своята сила, с която да продължи напред. Ако спортистите не полагаха огромни усилия да подобрят рекордите в своя спорт, никой, никога нямаше да знае, до къде стигат възможностите на човешкото тяло. Същото е и с житейските ситуации, ако хората не се изправят пред трудни ситуации, никога няма да се развие потенциала на човешката емоционалност, решимост, вяра, смелост, упоритост, знания и т.н. Разбира се, както в спорта малцина са тези, които взимат медалите и са възнаградени за усилията си, така и в живота малцина заживяват щастливо и в мир със себе си. Мнозинството живее в постоянна "тренировка", но това не означава, че не стават по- добри с всеки изминал ден.

Днес гледах филма "Хобит", силно ме впечатли един кратък епизод. Попитаха магьосника, защо е избрал за помощник един полуръст - хобит, който не е войн, не е герой, не е дори професионален разбойник, за такава важна и опасна мисия. Все пак са тръгнали срещу голяма тъмна сила. Магьосникът отговори, че от опит знае: винаги търсим голяма и светла мощна сила, която най- често никога не сме виждали, за да дойде и да ни помогне или спаси, да ни посочи верния път. Всъщност, ежедневните малки добрини, силни постъпки на "малки хора", придвижват света напред.. Помня преди време, четох "Акашовите хроники" на Едгар Кейси, който е описал около 10 000 от случаите, с които е работил, реалните резултати, успешни и не успешни. Казал е, че сред тях има по - малко хора от пръстите на едната му ръка, които няма да се върнат повече в човешки живот, една от тях е била жена - домакиня, отдадена на семейството и децата си, живяла за тяхното благополучие. Въпросът за смисъла на живота в глобален мащаб, мен лично спря да ме вълнува в момента, в който открих своя личен смисъл, с който да се чувствам завършена. Усетих силата на малките добрини и се сблъсках с безсмислието на големите добри намерения.

Здравей, не разбрах жената взима ли някакви лекарства, има ли диагноза или няма такава, но според теб нейното поведение е неадекватно на моменти. Това само според теб ли е или и другите близки мислят, че майка ти има проблем? Иначе, стандартният и добре познат отговор на твоят въпрос е: човек, който смята, че няма проблем и не желае промяна, много трудно може да се повлияе. Ако състоянието и не е диагностицирано и е просто особеност на характера, без нейно съдействие промяна няма как да се постигне. По - скоро могат да се постигнат компромисни форми на общуване, които да са приемливи за теб.

Стигнал си до вземането на решение за конструктивна промяна, което е чудесно. Сега трябва да работиш над постоянството, защото резултатите са плод на много положен труд в каузата на която ще се отдадеш, търпение което да те придвижва с малки стъпки напред, вяра, която да ти дава силата да продължаваш. Решението да работиш над физическото си укрепване е много добро. Тежки тренировки във фитнеса, обаче не са най- доброто решение. Състоянието което описваш има нужда от бавно и последователно укрепване. Най - напред ходене, но не в планина. На равен терен с възможност за почивки. Едно сутрешно ходене със средно темпо в продължение на час - два, балансирано дишане например - в продължение на две - три крачки вдишваш дълбоко , в продължение на 1-2 крачки издишваш. Ако имаш сила прави това два пъти на ден. Като за начало , ако правиш това два пъти на ден, според мен ще се чувстваш съвсем различно само след седмица. Това е важно за изграждането на навика да правиш нещо редовно, да подготвиш тялото, така че то само да го иска от теб. Често пътувам от Варна до Бургас, на отсечката г. Бяла - г.Обзор, почти винаги засичам човек без два крака, в инвалидна количка, който или се спуска по надолнището към Обзор или се изкачва нагоре към Бяла. Няма значение дали вали дъжд, дали е облачно или горещо. Той винаги е подходящо облечен, сам и...... тренира. Разбрах в последствие, че прави този преход всеки ден. Работи усилено над това, което може да развие от тялото си. Движението, дишането, режима, усилието, са огромна крачка към добро психично здраве. Затова те поздравявам за избора. Има подходящи специалисти, които могат да ти изготвят добър хранителен режим и подходящи упражнения, които могат да се правят и в домашна обстановка. Т.е. можеш да постигнеш добри резултати, без финансов разход, но с добър дневен режим и постоянство. Вярата е ситост. Вярата за мен е сила. Знам, че мога да разчитам на себе си, на близките си за всичко. Че например ще мога да започна някаква работа без да се стига до онова положение, в което не можех да ходя 3 дни от болка в гръбнака. Вярата е цел в живота. Вярата значи да казвам "искам и мога да направя така и така", Мисля, че с вярата ти всичко е наред, по - скоро ти липсва цел, от там и целеустременост. Така се раждат състояния като тъга, апатия, безнадежност и т.н. За предателството - от постовете ти оставам с впечатление, че имаш разочарование от неоправдани очаквания. Ти си очаквал, да видиш нещо в някого, което се разминава с твоето определение за "правилно". Това не е предателство. По скоро са грешно насочени очаквания. Ако си изградим представа, че някой или нещо трябва да реагира или да се случи по начин по, който ние очакваме и това не стане. Проблемът е по - скоро в нас, никой не е длъжен да отговаря на нашите очаквания, както и ние не сме длъжни да се вписваме в очакванията на другите. Опитвай се да правиш нещата и да градиш отношенията си с хората по начин по който ти да се чувстваш комфортно, без да очакваш отсреща да получаваш аплодисменти за това. Не прави нищо заради някой друг, преди да си наясно, че го правиш преди всичко заради себе си.

Здравей, това е най- често задаваният въпрос на тази планета, който няма точен отговор. Всеки човек има периоди, в които сякаш изгубва онази съкровена нишка, която го свързва със Земята и започва да търси начини да я открие наново. Смисълът на всеки живот е различен, човекът притежаващ този живот сам си го сътворява. Някой го откриват в трупането на богатство и власт, други в пълното раздаване за благотворителност, трети се отдават на семейството, четвърти градят кариера, пети просто ефирно преминават през живота си без особено да се замислят, много хора променят смисъла, пренасочват го, преработват го, преминават от една траектория в друга. Най- ценното нещо, с което идваме на тази земя е нашият живот. Това е подарък, който ние решаваме как да използваме. Универсалната рецепта е - направи с живота си най- доброто на което си способна, днес. Концентрацията върху днешния ден и качественото му преживяване и един вид заземяване. Прави ми впечатление, че си възприела смъртта като край, Вероятно от там идва и този силен дискомфорт в присъствието на болни хора. Често, променяйки, отношението си към смъртта, човек започва да приема живота си по различен начин. Тук има хубави теми в другите форуми, които могат да ти открият различни гледни точки, ако имаш възможност прегледай ги.

Здравей, прочетох поста ти няколко пъти, направи ми впечатление следното:. Вяра, предателство. И двете понятия са свързани с библейските образи, които сънуваш. Какво те свързва с религията? Родителите ти религиозни хора ли са? До колко и как си запознат с Библията и християнството? Опитай се да уточниш, какво точно влагаш в понятието - вяра. Също и в предателство. Много често понятията които използваме не отговарят на визията, която имаме за тях и от там настават обърквания. Чувстваш ли се като човек изпаднал в беда? Започваш разказа си с думите - " имах щастието да изживея превъзходно, красиво детство - напълно безгрижен" и следва разказ противоположен на това изречение. Можеш ли да направиш разказ с безгрижните моменти на твоето детство и щастливите акценти на тийнейджърството? Моментите, в които си се чувствал победител, някои спечелени битки.

cska123, до тук ти казаха цензурираната версия, виждам, че не ти харесва и ползваш нецензуриран речник, затова ще си позволя да ти кажа и нецензурираната версия за антидепресантите, която по принцип важи и за всички други лекарства. Фармацевтичните компании имат интерес, да се продават лекарствата, никой в този бизнес не се интересува от това добре ли си или не. Важен е оборота, колкото повече дрогирани хора има, толкова по - добре. Познавам доста хора, сключили "любовна връзка" до живот с ривотрила , например. Нямам данни да се чувстват особено добре, но са решили , че не могат без него. Още по- голяма беше изненадата ми, когато записвах преди години психология, разбрах, че доста от колегите на по 30 - 35 години бяха записали специалност "психология", за да намерят изход от порочния кръг, в който ги бяха завъртели с антидепресантите. Нямаха намерение да практикуват, просто търсеха спасение. Но университета не е правилното място, за справяне с този проблем, там може просто да им се отключи информация, че има и други начини освен психиатър - антидепресант. Да, когато имаш тежка пневмония, освен мед с канела, чай от мащерка и лапи с хрян , например, ще се наложи да взимаш и антибиотик. Страшното е, че в момента се изписва антибиотик за всяко хрипче, за всяка грипна вълна, за всяка кашлица, въпреки че лекарите са абсолютно на ясно, че тези състояния с антибиотик не се лекуват, нещо повече - противопоказен е. Същата е ситуацията и с антидепресантите. И това не е тайна, на нас ни се е разяснявало в университетите от самите професори. Без лекарствата много състояния щяха да са непоправими, но много състояния стават непоправими заради лекарствата. Универсални рецепти няма.

Да, различията съществуват, това е най- нормалното нещо на този свят, но те са проблем за нас, когато ние вътре в себе си имаме разногласия по даден въпрос. Когато не желаем по никакъв начин да приемем и да влезем в ситуация, която не ни харесва и не желаем да погледнем от другата гледна точка. Не просто да кажем "Да, аз приемем това", а да го прекараме през вътрешното си светоусещане. Това разбира се е много трудно за постигане и работа на много животи, но точно когато се постигне започва правилната работа. Една ситуация от лични - Миналата година по това време, бяхме с още 30 човека в една хижа за 5 дена. Високо в Рила за Нова година, никой не можеше да дойде и никой не можеше да тръгне от там. Твърде различни хора, дошли с една цел, да избягат от цивилизацията, да карат ски и да се забавляват. В такива ситуации много ясно изкристализира различността. И така, събираме се вечер в малка механа на каменната жижа, почти подземие с малки прозорчета. От 20 - 30 човека между които около 7-8 деца , 4 човека пушат, останалите не. Тези 4-ма човека, не желаят да пушат навън при -20 градуса и точно след първите им цигари вътре става трудно за дишане. Ето и различните реакции на различността: Болшинството от хората решиха, че ще изтрайват някак, една жена стоеше повече отвън и присъстваше при нас гледайки през прозореца, но без да каже нищо. Децата разбира се нямаше как да се възпротивят на възрастните. Аз реших да заема позиция. Последва силен отпор от страна на малцинството пушачи, те отстояваха позицията си и нямаха никакво намерение да променят действията си. Логично беше, както и те ми казаха, на който му пречи да не стои там. Един по един хората започнаха да си ходят, беше невъзможно да се диша. Никой не казваше нищо, просто любезно пожелаваха лека нощ. Останах последна с пушачите, на другия ден трудно говорех, защото 3 часа говорехме само за това, до колко е коректно да се натрапва едно поведение и кой на кого натрапва своето. На следващия ден двама от четиримата спряха цигарите, другите двама излизаха на вън. За съжаление, има много ситуации, в които не мога да реагирам по този начин, а любезно напускам и се възмущавам от страни или заблуждавам себе си, че аз ги приемам, просто не мога да стоя в тази ситуация. Та, като говорим за стена на негативи и позитиви, стената я поставяме ние. Всички непушачи любезно си отидоха, а всички пушачи чувствайки се силни в позицията си напористо останаха, Ако никой не беше разчупил стената, на следващия ден, просто двете групи нямаше да са заедно. Ние сме тези, които пускаме кепенците и казваме, аз това не го приемам и от там разделяме обкръжението си на групи. Факт е, че във всички ни живее всичко. И ние сме хората, които разчупвайки вътрешната си визия за света, можем да го променим. Можех да направя проекция - "Те са виновни, с техните цигари , развалиха компанията" А аз къде съм в случай? Така е, за съжаление, фактите говорят това. Ето нещо: дрънкорексията.- най- новото хранително разстройство, тръгващо отново от западните страни, аз ги наричам страните без любов, много любезност, отзивчивост, съпричастност и услужливост, но без любов. Това е хранително разстройство, в което младите момичета заменят закуската, обяда или вечерята или и трите с чаша алкохол с нужните калории за деня. Изводите оставям на всеки отделно. Основите са, както при анорексията - липса на връзка с майката, проблем в семейството и предразположеност, разбира се. Факт - в източните страни или в подобни където има патриархат и строга йерархична семейна структура, анорексията и другите хранителни разстройства са непознато заболяване.

За съжаление, тези симптоми, изглеждат, като копирани от учебник по психопатология и са равностойни на симптомите на нервни и тревожни разстройства, невротични състояния и други подобни. За разлика от симптомите на ДНК, обаче , другите симптоми са описани подробно от къде им е корена, какво ги е предизвикало и как да бъдат преодолени В болшинството от тях в основата стои разстроен емоционален свят, липсващ баланс в семейството, не хармонични взаимоотношения. И са доказани. Не знам, какви разделения ще стават, но според мен разделенията са вътре в нас самите. Когато спрем да ги проектираме върху другите хора и върху външни фактори, а сами се заемем да се справим с тях те ще изчезнат.

Да, приятелите. Исках да изясня за себе си, кое е онова нещо, което търсиш в общуването, наречено "приятелство". В днешното време на силна миграция, много приятелства търпят разделяне. Хората се местят в различни градове, държави и все повече хора се чувстват самотни и без приятели.В този случай, има едно объркване, в което човек търси в другите онова изгубено приятелство, което е имал с човек, който по някакви причини е далеч. Исках да разбера, това ли ти липсва или търсиш онова приятелство за което си чувала, но никога не си имала. Ако е първото, то е невъзможно, защото всяко приятелство е уникално и не подлежи на повторение. Ако е второто - съвета на д-р Първанов. Имаш достатъчно хора около себе си, за да се опиташ да го изпълниш. Към този съвет , бих добавила едно описание за търсене на приятелство от много известно художествено произведение. Което описва много точно, по много красив начин настройката за създаването на приятелство. " — Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно… — Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена. — Ах, извинявай — рече малкият принц. Но след като помисли, добави: — Какво значи „да опитомяваш?“ — Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам? — Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“? — Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки? — Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“? — То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“. — Да се свържеш с другите ли? — Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света… — Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило. — Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща… — О, то не е на земята — каза малкият принц. Любопитството на лисицата се изостри: — На друга планета ли? — Да. — Има ли ловци на тая планета? — Не. — Виж, това е интересно! Ами кокошки? — Не. — В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата. Но тя пак се върна на мисълта си: — Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно… Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц. — Моля ти се… опитоми ме — каза тя. — На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща. — Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме! — Какво трябва да направя? — каза малкият принц. — Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… На другата сутрин малкият принц пак дойде там."

Здравей, какво точно те притеснява в ситуацията? До колкото разбирам, ти имаш семейство, добър колектив, социална активност, и семейни приятели. Всъщност, с тези неща се изчерпва описанието за добър социален живот. В какво виждаш проблем, който да води до някакъв дискомфорт? Нещо конкретно ти липсва, може би?

Виждането на различното усещане за живота, зависи не само от вибрациите, но и от житейския опит, от разликата във възрастта, от спецификата на знанията и уменията, които имат пишещите и четящите и от много други фактори. Това не виждане, и не приемане на различните го е имало и ще го има винаги, то не е нещо ново. Разделянето на хората на групи по интереси, идеологии, цели, духовност винаги е съществувало, сега просто го осъзнаваме и го анализираме като такова. Свободата, с която разполагаме от известен период от време, ни дава възможност за избори и правейки изборите си, ние започваме да ги анализираме и стигаме до съответните анализи, - че има и други хора, че те според нас са с по - ниски или по - високи вибрации. Опитваме се да анализираме и тях и т.н.. Развитието на света и технологиите ни даде възможността да отделяме все по - малко време за оцеляването си и все повече време за самопознание и оглед на действителността, в която се намираме. Човекът е разумно, социално същество, задоволяването на първичните потребност от храна и оцеляване, неизменно го придвижва напред и го води до развиване на по - висшите потребности, като самореализация, самооценка, самоуважение. Само преди 100 години масата от хора е била прекалено заета да оцелява, за да развива други способности. Но и днес ние се обръщаме и работим над развитието си с помощта именно на онова малцинство от хора от ония времена, които по една или друга причина са преминавали в задоволяване на по - висши потребности. Та, някои хора продължават да задоволяват тези първични потребности на оцеляване, лична сигурност, лично удобство, докато други са се насочили към следващата група от потребности, но не за друго, а защото имат възможност да го правят. Като под "имат възможност" включвам не само материалната осигуреност, но и нивото на интелект и отношението към света.

Най- вероятно в пръстта за пресаждане е имало яйца, които са се развили и са се появили червеите. На мен ми се случи, най - изненадващо една сутрин да наблюдавам в саксия, раждането на водно конче Ако не греша има препарати за пръст, в която има червеи, ако не, те просто ще излязат.

Опрашването на растенията от различни видове насекоми е в основата на хармоничното функциониране на сухоземните екосистеми и е от жизнено важно значение за възпроизводството както на голям брой диви растенията, така и на редица земеделски култури. Основна роля в този процес играят домашните пчели и дивите опрашители (пепeруди, диви пчели, мухи), които обаче често са подложени на негативното влияние на човешките дейности (обработване на земята с токсични вещества, изсичане на гори, промяна на ландшафта и др.), освен това са засегнати и от глобалните промени в околната среда. През последното десетилетие в цяла Европа се наблюдава намаляване на броя на опрашителите, като конкретните причини за това все още остават неизвестни. В тази връзка, в рамките на проекта „СТЕП – Състояние и тенденции при европейските опрашители”, финансиран от Седма рамкова програма на Европейския съюз, издателство Пенсофт изготви мултимедиен клип “Pollinators go silent!” (Опрашителите замлъкват!) насочен към учители, фермери, пчелари, администратори и обществото като цяло. Целта на клипа е да насочи вниманието към проблема с намаляването на опрашителите в световен мащаб и да посочи някои от основните причини за това. Мултимедията също така цели да пропагандира мерките, които трябва да се предприемат, за да се намали риска от изчезването на дивите опрашители в природата. Клипът може да видите на уебсайта на СТЕП (http://www.step-project.net/page.php?P=4) Голям европейски проект предприема широкомащабно международно проучване на общественото мнение Насекомите – опрашители на растения, са крайно необходими за голям брой икономически значими селскостопански култури в Европа. С тяхна помощ се опрашват около 84% от растителните култури на континента. За съжаление през последните няколко десетилетия е налице един тревожен факт, а именно, тяхната численост непрекъснато намалява поради различни причини – изчезването на подходящите местообитания, увеличаването на вредителите, болестите, както и засиленото използване на торове. В същото време в Европа, а и в други части на света ежегодно се засаждат все повече селскостопански култури, които се нуждаят от опрашване. През 2010 г. започна изпълнението на мащабен европейски проект, наречен СТЕП – Състояние и тенденции при европейските опрашители, в който участват 20 научни институции от 17 европейски страни. Проектът е финансиран от Седма рамкова програма на Европейския съюз. Учените работят в тясно сътрудничество с широк кръг заинтересовани страни, включително пчелари, природозащитници, политици и представители на промишлеността, за да се гарантира, че резултатите от неговото изпълнение ще допринесат в най-голяма степен за вземането на правилни управленски решения, от които ще се облагодетелстват хората в цяла Европа. Една от основните цели на проекта е да се повиши информираността на фермерите по отношение на значимостта на дивите опрашители и да се окуражат дейностите, които спомагат за тяхното опазване. Това наложи разработването на информационен материал, който да запознае фермерите с ролята на дивите опрашители за селскостопанските култури и да насърчи тяхното активно участие в дейностите по опазването им чрез използване на подходящи селскостопански практики, умерено влагане на препарати за растителна защита, подходящи земеделски техники и осигуряване на подходящи условия за обитанието им. Информационният материал може да откриете на следния интернет адрес: http://www.step-project.net/img/uplf/STEP_factsheet_BG.pdf През 2012 г. СТЕП предприе широкомащабно международно проучване на общественото мнение посредством онлайн въпросник. Неговата цел е да се проучи дали и до каква степен хората са наясно с ролята, която изпълняват опрашителите в земеделските екосистеми и какви биха били последиците за околната среда, в случай че силно намалее броят на пчелите и другите видове насекоми. В тази връзка, предлагаме на вашето внимание въпросника, който може да намерите на следния интернет адрес: http://www.step-project.net/page.php?P=26&SP=28 с молба да го попълните, а така също да го разпространите до други заинтересовани лица/организации.

За съжаление, не знам, какво обхваща понятието "зло". За мен тази дума има изключително негативно послание и вероятно моето съзнание отказва да я приеме, използва и класифицира. Бих могла да коментирам под малко по различен словоред: какъв е прага ми на търпимост към постъпки, които не отговарят на моите критерии за "добро"? Тук вече бих могла да кажа, че прага ми на търпимост зависи от това, до колко съм емоционално обвързана със случващото се или до каква степен случващото се противоречи на моите принципи и разбирания за живота. Ако неприятното случващо се е далеч от моята чувствителност, няма как да имам нисък праг на търпимост. То просто няма да ме докосне.

Здравей turmeon Днес имам годишнина. Празнуваме 16 години брачен живот. Заедно сме от 17год. Сега съм на 35, сама можеш да сметнеш, колко "голяма " съм била когато съм казала голямото "ДА". Ако сега ме попита някой, какво бих казала за него, всичко ще се събере в една дума "Обичам го". Тази дума съдържа цял един свят. Свят, в който има всичко, харесване, не харесване, смях и сълзи, радост и мъка, разочаровани и очарование. Много скандали и много прегръдки. Много стегнати куфари и много взети решения. Много мислени монолози, много въпроси като твоите. Много преминаващи хора, харесвани, очарователни, много съжаление, много размисъл за правилно и неправилно. Всичко това е водовъртеж от емоции, страсти, преживелици, падове и възходи. Без това животът нямаше да има динамика. Какво значи "аз съм с него и няма да бъда с никого повече" ? Та ти можеш да бъдеш с всички, не е нужно да има вечна страст, легло, влюбване и после пак тривиалнита въпроси - той за мен ли е? Любовта е в приятелството , не в страстта - тя е временна, кратка и заблуждаваща. Хубаво е като я има, тя може да се възобновява отново и отново, но има нужда и от почивка има нужда от размисъл, за да може връзката да се изкачи на следващо стъпало. От там ще видиш живота от височина, която не си владеела до сега. Преди всяка буря, има затишие, след всяка буря, изгрява слънце и природата пее с ново очарование. Сниши се в затишието мисли, слушай, чакай. Преживей бурята, с цялата гръмовита шумотевица, за да можеш да посрещнеш слънцето и да го видиш по нов начин. Това е цикъл, един от многото в човешкия живот. Ако го прекъснеш и избягаш по време на затишието, никога няма да видиш слънцето. Винаги го има изречението, започващо с "Ами ако....... " , никой няма право да го спира. Можеш да го сътвориш с цялото богатство на фантазията си. Само не забравяй, че това е фантазия, никой не може да ти каже как продължава това изречение. Има една рутина, която се настанява трайно понякога и поражда водовъртеж от съмнения и много изречения започващи по горния начин. Тя може да бъде премахната, преработена, и превърната в нещо приятно, може би трябва да помислите над това.