Диляна Колева

Обикновено при по-трудна ситуация, както вече казах, се отчайвам. Но след известно време ми поотминава и ми става по-леко. Понякога провалът ме кара да се амбицирам и да излезна от положението, в което съм. Най-елементарен пример - изкарана слаба оценка в училище. Отначало ме е яд, дори когато се натрупат повече една след друга се отчайвам, но след това осъзнавам, че трябва да оправя нещата и сядам да уча. Имайки предвид последния и първия ти пост виждам по - скоро силни и положителни качества, отколкото нещо над което да се работи. Човек, който е достатъчно умен и интелигентен, за да осъзнава предимствата на доброто образование, да успява да се самоанализира, да се самомотивира в трудни ситуации, да си поставя изпълними цели и да ги следва. Човек, който има смелостта да си направи публична самокритика и да участва активно в разнищването и нещо което не се случва често, обикновено споделящите стигат до първия, най - много до втория пост. Човек, който иска промяна в някаква линия и активно я търси. Тук бих обърнала внимание на бънджито . Много е хубаво желаните обрати да се случват за миг като скок с бънджи и някой друг да поеме отговорността за това скока да е безопасен. Популярен опит, обаче казва, че успеха не е в крайната точка на дестинацията А - В, а в усилията които ще положиш, докато я преминаваш. Така че аз бих ти предложила да замениш скока с бънджи с изкачване на Мальовица , например или просто да ги съчетаеш. От личен опит ти казвам, че вероятността да получиш прозрение или нещо да се промени в теб за винаги е по - вероятно в този случай, от колкото да се хвърлиш викайки от някой мост за 5 минути. Всеки опит има нужда от преживяване, за един ден могат да се случат много повече обрати, от колкото за 5 мин. Казвам това без да знам смисъла на тези 5 мин, аз също не съм скачала с бънджи, нямам такава потребност. Но пък имам опита на другото. Приеми Мальовица и бънджито, като метафора за личен опит. Пожелавам ти успех.

Безстрашието често е проява на безразсъдство, а не на смелост. Увереността не е липса на плахост, а следствие от ясно поставена цел, над която се работи активно. Ако махнем етикетите - мъжка, женска, енергия , които сами по себе си не значат нищо, разбирам, че търсиш в себе си най - желаните човешки качества. А как ги търсиш? Как работиш над развиването на увереност? Как си се представяш в позицията на силен?

Как си представяш "тази мъжка енергия"?

Здравей отново. Получи хубави съвети, надявам се да се възползваш от тях. Отговорите, обаче са винаги вътре в главата на човека и е добре, ако излязат от вътре, а не от вън. Бих искала да те попитам, как си се справял с трудните ситуации до сега? Как си намирал отново и отново смисъла от живеенето? Познаваш ли някой, който е скочил с бънджи и е станал "нов човек"? Ако има такъв, приличате ли си по нещо? Какво точно искаш да промениш в себе си?

Здравей underbeneath , пиша ти, за да знаеш, че поста ти е прочетен и то не само от мен. Наистина понякога само споделянето помага човек да структурира и разбере собствените си мисли. Понякога, чрез подобен самоанализ дори стига "случайно" до своите правилни стратегии и продължава напред без да има нужда, дори от обратна връзка. Нищо повече не бих могла да ти напиша, защото ти си се анализирал, но не си задал нещо конкретно, за което да говорим. Пожелавам ти успех и смело напред, 18 години е чудесна възраст за начало на "всичко".

Искам по-добра връзка с женската си сексуалност. Освен това и с женското като цяло, защото, ако развия женското като цяло, това може да ми помогне и за сексуалността. И изобщо нямам предвид сексуалната ориентация, а чувството за приемане на себе си и усещане да си в душевна хармония със себе си и с партньора. Женската сексуалност, сексуалната ориентация и женствеността, като проявление изглеждат привидно свързани, но всъщност са съвсем различни направления, а ако ги разглеждаме като проблемни имат различни корени. Към кое от трите са твоите питания? Вътрешната душевна хармония и хармоничните отношения с партньора са тясно свързани, но ако има проблем при едно от двете, не винаги източника е с общ корен. Добрата връзка с жената в теб се случва, когато премахнеш табутата, предразсъдъците и правилата, които някой или нещо е поставило в теб. Като цяло женствеността се възпитава, но не може да се разчита само на това. А и обикновено, нещата не са такива каквито ги мислим и зад привидно явния проблем, може да стои нещо, което е далеч от търсените от нас отговори. Ако конкретизираш и успееш да формулираш точно проблема, може да го разгледаме по - конкретно.

Здравей Слънце въпросът, който те вълнува е актуален за много, много жени. Стъпките, които търсиш, са много индивидуални. Обръщат идеите и мирогледа различни събития, които се случват в различна последователност при всеки. Онзи ден привърших една книга "Черно мляко" на Елиф Шафак, която описва точно този проблем, като го разглежда през личната си история на писателка, съпоставяйки го със съдбите и биографиите на много други известни писателки. Къде точно стои, кой събужда и как се случва майчинството, женския инстинкт и т.н. Тя нарича много поетично "харема в женската душа" - 6 различни Палечки. Малките Палечки - женски идентичности, периоди, цикли, - които се борят и получават надмощие в определени моменти и управляват нашето съзнание. "Хорът на несъзвучните гласове" Кое те кара да се определяш като степен инфантилна и какво ти липсва от женствеността? Кое е онова което търсиш и не намираш в себе си?

Това са действията, които искаш да правиш, как обаче се мотивираш, за да изпитваш удоволствие от тяхното правене. Една от най - първичните движещи мотивации, която и до днес е първата, с която се сблъсква всеки човек е - награждаване и наказание. Факта, че ще бъдеш награден или наказан се явява мотив да вършиш определена дейност. Мотивацията е очакваното удовлетворение или страх от положените усилия в дадена област. Просто да правиш нещо без да имаш осъзнат, очакван финал към който да се стремиш, води до отегчение и дори до апатия. - отивам да работя в чужбина, за да изкарам повече пари, това ще ми даде спокойствие и сигурност - мотивация чрез награда. - няма да направя с приятеля ми тази далавера, защото ще се чувствам зле, това ще ме накара да се срамувам от себе си - мотивация осъзнаване - няма да открадна, защото ще ме хванат, това ще ме вкара в затвора, ще сложа петно на името си - мотивация чрез страх. Т.е. мотивацията не е това което правим или отговорът на Защо? го правим. Тя стои в осъзнатото очаквано влияние върху нас. Ако такова липсва или нямаме стремеж към подобен резултат, най - естествената реакция е да спрем или да не желаем да правим нещото. Ако желанието ми е да спра да ям месо, но силното ми вътрешно усещане е, че много, ама много ми се яде месо, безсмислено е да се насилвам да правя нещо, защото........., след като крайния резултат ще е силно напрежение и неудовлетворение - т.е. липса на всякаква положителна мотивация да го правя, нормално е да не го започвам. Другият вариант е да си наложа мотивация на страх " ще го спра, защото така правят "добрите" , не искам да съм лош". Доказано е, че отрицателната мотивация, води до трайно неудовлетворение и апатия, съпроводена с различни по вид напрежения и тревожност. За съжаление в нашата народопсихология е залегнала точно отрицателната мотивация. Чрез наказания, страх, заплахи и самонаказания. Често в опитите си да я преоблечем в положителна правим още по силна отрицателна мотивация, без да го съзнаваме. Това води до емоционалните състояния, които определяме като демотивация.

Какво влагаш в понятието "мотивация" и "демотивация"? Какъв е техния смисъл за теб?

http://www.youtube.com/watch?v=SFD_67dYsVw

Здравейте "незная", много е трудно да се справите сама с тийнейджър, който е преживял силен стрес и не е успял да се възстанови след него. Той е в средата на тийнейджърството и дори да няма емоционалната тежест, за която споменавате, поведението му нямаше да е много по - различно. Какво да направите, за да го накарате да се "разтовари" психически!? Един вариант. "Подскажете" за този сайт или за варианта да потърси онлайн консултация. Често анонимността, неангажираността и самостоятелността на интернет пространството успокоява и помага на човек да изговори тежките неща, за които дори му е трудно да мисли. Синът е на години, в които момчето се отделя от майката, варианта да посещавате един и същ терапевт не само, че не съдейства за самостоятелност от негова страна, но и "опасно" събира границата на контакта, която той вероятно иска да увеличи. Направи ми впечатление, че най - напред споменавате анемията получена след изживяния стрес. Анемията като повечето физически заболявания си има психосоматична основа. Кръвта съответства на споделянето на любовта ни със света и приемането на любов в нас. Анемията показва отслабването на силата, която ни позволява да откликваме енергийно на живота. Соматиката и в емоционален план се изразява в липса на желание за обвързване с някой и с нещо, чувството, че не заслужаваме да ни обичат, страх от живота и любовта, водещ до интровертно поведение, чувство за смазаност и изтощение от емоционалните изисквания.... Играта на CS от една страна е бягство от действителността. В нея има друг свят, личността е друга, лошото поведение е позволено и дори се награждава, няма емоция, няма мисъл има само рефлекс. Играта на CS е физическия отговор на интерпретацията на анемията. Виждам, че сте се насочили към депресията, но това е диагноза, която не се определя по няколко симптома, много е тясна границата между емоционалната тъга, меланхолията, скръбта, "емоционалното прегаряне" , симптомите след силен стрес и т.н. подобни състояния, които са много сходни и в същото време много различни, когато става въпрос за правилното поведение при самопомощ. Вероятно е да е останал пост травматичен стрес или "коктейл" от няколко състояния. Не разбрах дали е посещавал психолог след изживения стрес и след опита за самоубийство? При второто работата с психолог е повече от препоръчителна, а наблюдението в рамките на година е бих казала силно наложително. Важно е мъжкото присъствие, ако липсва бащата - дядо, чичо, преподавател, треньор, близко приятелско семейство. Някой който деликатно да контактува с него и да го привлече към общи занимания, дори под формата на задължения. Потърсете съдействие от негов приятел, който да го мотивира за някаква физическа дейност - да играят футбол или баскетбол привечер, да ходят заедно на бойния спорт, на който се е записал или нещо което смятате за по- удачно. В тези моменти контактите са много важни, но той няма да ги потърси, активната страна остава във ваши ръце.

Здравей, отговорила съм ти тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14103

Здравей Фани, разбирам, че за теб е много важно да запазиш семейството си и двамата със съпруга имате силни чувства един към друг. Какви точно са чувствата и какво търсите или компенсирате с тях е друг въпрос, но те са в една посока - да останете заедно. Всичко което пишеш и от което се срамуваш ( а не бива) е най- често срещаната реакция в тази така разпространена форма на изневяра напоследък - интернет. В цялата ситуация има две стабилни неща. Едното е, че съпругът ти си дава сметка защо го прави - липса на желание за интимност от твоя страна. Другото е, че ти стигаш до същия извод. Т.е. имате основата на проблема, точката от която е започнало "да се навива кълбото" на напрежението. Поне според твоите думи. Първо е добре да се изясни основата на думата изневяра, как я определяш и какво точно от нея виждаш в поведението на съпруга ти? За съжаление ние от малки сме научени да не работим правилно с думите, не разбираме тяхната дълбочина и затова често стигаме до емоционални напрежения и товари, които могат да се смъкнат само с разширяване на понятията за нещата, които наричаме със "страшни" думи. От там нататък, във всяка връзка участват двама души. Всеки един от тях е убеден, че дава най- доброто от себе си за връзката, има представа за най - доброто, което иска да получи и си го търси. Пропуска се момента, че "най - доброто" е различно за различните хора. Възприемането за него също. Когато се стигне до подобна ситуация, имаме на лице огромни недоразумения, които по една или друга причина не са били изговорени, споделени, разяснени между партньорите. Всеки е приел другият по някакъв начин и е започнал да спасява сам собственото си емоционално положение. Но, когато говорим за семейна връзка, за партньорство, ние имаме предвид двама души. В някакъв момент по някаква причина едно звено от свързващата ви емоционална верига се е скъсало. Заедно трябва да го откриете и да го възстановите. Ако всеки действа сам за поправянето на това звено без да се координира с другия, ще се изгубите в детайлите. Какво можеш да направиш!? Ако успееш да застанеш над нещата, да не бъдеш субективна и дълбоко наранена, ще успееш да разговаряш качествено със съпруга си и да пренаредите сгрешения пъзел на вашата връзка. Това означава да намерите основата на проблема, да проявите взаимно разбиране, да откриете разминаванията, като всеки приеме гледната точка на другия, да навлезете в дълбочината на емоционалните си рани, да откриете корена и да видите по нов начин бъдещето. Според мен това нещо, на този етап на взаимоотношенията ви, сами, не виждам как може да се постигне. Затова бих ви посъветвала да се обърнете към фамилен терапевт. За да не звуча безнадеждно, искам да допълня, че човешките възможности са неограничени и невъзможни неща няма. Ако мислиш,че можем да съдействаме тук във форума, той е на твое разположение, задай конкретни въпроси и ще се опитаме да отговорим. Желая ти сила и увереност.

Здравей Снежинка, отново бих ти препоръчала да се посъветваш със специалист. Виждам, че търсиш варианти за самопомощ, искрено се надявам да се появят такива. По тази причина ще се опитам съвсем сбито и най - общо да ти дам основна информация за този тип страхове. Взимам предвид написаното от теб тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14016 , там много по - добре описваш състоянието си и това, което те тревожи. Вътрешен глас, който те плаши, натрапливи страхове, нужда от ритуали за преодоляване на страховете - най - основно и общо. В основата на този тип страхове най - често стои: - продължителна невъзможност да избегнеш някаква заплаха - физически и/или психически тормоз - изживян силен стрес, често с физическа или психическа заплаха Когато човек е в опасност има няколко типа поведение - когато тя приближава, той се подготвя за бягство. Когато опасността е налична, поведението е самоотбрана или прикриване. Отдалечаването на опасността - връщане към нормален режим на действия. Т.е. при наближаване на рисковата ситуация се натрупва напрежение, по време на ситуацията се задържа напрежението, а при отминаването се отпуска. Хората преценяваме опасностите по два начина: - рационален, съзнателен, логичен, който се извършва от дейности на мозъчната кора - инстинктивен, подсъзнателен , нерационален, който се управлява от т.н. базални ядра. Тези две "системи" са синхронизирани, при тях няма разминаване. Обаче, тази синхронизация може да бъде увредена. При това увреждане, се нарушава преценката за преминаване на опасността. При което Разумът осъзнава, че тя си е отишла, но подсъзнанието е убедено, че тя е още тук. Резултатът е непрекъснато, необяснимо и нерационално усещане, че заплахите някак си не искат да престанат, да си тръгнат. Често и за дълго се изпитва страх, ужас, отчаяние. Липсата на “разреждане” създава чувство за непрекъсната силна напрегнатост. Появява се и усещането за непрекъсната неувереност и колебание. На същото увреждане се дължи и усещането, че неприятните неща не искат да престанат, че се натрапват и не можеш да ги прогониш. Затова се започва взимането на най-различни мерки, които да прекратят усещането - т.нар. ритуали. Това което е добре да знаеш и ти вероятно го осъзнаваш е, че тези страхове са нереални, те не са плод на действителността, а на разбърканата координация на твоето съзнание и подсъзнание. Техниките, с които се повлияват са различни по съдържание и са в зависимост от индивидуалността на човека, затова няма как да се каже - прави това и чакай резултат. Колкото по - рано се погрижиш за адекватното разрешаването на този проблем, толкова по - голям е варианта за успешен изход. Надявам се да съм била полезна.

Здравей Снежинка, ако не си работила със специалист, добре ще е да го направиш. Това което бихме написали по твоя проблем, през форума, мисля че, не би ти било от особена полза.

А замислял ли си се какво всъщност желаеш? Това което правиш искаш ли го на всяка цена, готов ли си да му посветиш цялото си време? На първо място ли е в твоята скала на приоритетите? Трябва ли ти английския сега, веднага , днес? Естествено, че ще отлагаш нещо, което не ти е необходимо да ползваш сега. Направи си списък с наистина важните за теб неща. Направи го спонтанно, без значение какво ще ти дойде първо на ум, просто го напиши и всички следващи така, след това разгледай резултата. Разбери какво стои в главата ти, какво те интересува? За да не се притесняваш в изписването на желанията ще ти "подаря" един цитат на Достоевски: " Откъде, на всички мъдреци е хрумнала идеята, че желанията на човека трябва да бъдат нормални и добродетелни? Защо си въобразяват, че той неизбежно трябва да желае онова, което е разумно и полезно?"

Здравей, не знам авторът на темата дали ще ти отговори, но ми се прииска да ти напиша няколко реда.. Много е мъчително и болезнено да се преживее раздяла по този начин. Има много неотговорени въпроси, много съмнения, много тишина, много предположения, пораждащи състояния като чувство за вина, самосъжаление, дълбока тъга, неудовлетвореност. Това са все състояния, с които човек успява да се справи в някакъв момент, но два месеца са твърде кратък период. Сега имаш нужда основно да говориш за това, за да излезе то от теб и да не ти трупа гняв, и болка, която разболява. Имаш нужда да потъгуваш, да се ядосваш, да плачеш и всичко което може да изведе тези тежки чувства от теб. След време, ако успееш да се изчистиш от тях, спокойствието и увереността ще се върнат. Пожелавам ти успех.

Тъй като много пъти употреби "Его" фокусирах отговора си към обяснение за него. Пропуснах горното, обаче. Зад цялата история с его - то, всъщност стои любовна мъка, която не можеш да обясниш и се опитваш да характеризираш или да премахнеш, чрез т. нар. осъзнаване. Поне аз така го "чувам". Това, че си се разделил с приятелката си, не означава, че имаш проблем с его - то или с обичането. Не знам защо определяш , като тръгване надолу, този период, може би защото не успяваш да се справиш с емоцията. След всяка раздяла, независимо дали е в следствие на развод, партньорска раздяла, прекратяване на приятелство, смърт на любим човек, има период с различни етапи. При смърт се нарича траурна реакция, при другите е реакция на загуба. Има няколко етапа през които преминава човек в този период и е важно всички да се изживеят с правилна насока, за да не се получат после емоционални проблеми. Един от етапите е периода на тъгата. Тъгата е много важна. Има няколко варианта да я изживееш. Да и се отдадеш, да потънеш в нея, да забравиш за всичко и всички, да си се самосъжаляваш известно време, или да говориш за това с близки, познати, с всеки който е готов да те изслуша. Но може и да се обърне като обвинение навътре и човек да започне да се самонаказва по различни начини - аз съм лош, аз не съм достатъчно добър, трябва да направя нещо проблемът е в мен, какво ще правя сега, без изход съм и т.н. Случи ли се това човек остава в този етап и не може да продължи качествено напред. Започва да преекспонира определени идеи, да се хвърля в каузи, които са непосилни, изпада в зависимости, залита в духовни крайности, и прочее действия, които не са в негова полза. Разбира се напълно неосъзнато. Постовете на потребителите, които искаш да коментираме са подобни на казаното тук. Те ти обясняват, че са премили през любовната тъга или раздялата с любим човек. Никъде не става въпрос за его -то и разделяне с него. Фокуса към нещо, което си възприел за пример е твърде силен и в момента ти е трудно да излезеш от него. Но щом си започнал ще успееш. Що се отнася за обичта - вътре и вън. Когато спреш да я мислиш, коя е вътре и коя вън, а я заживееш тя ще се намести по най - добрия за теб начин. На 20 години имаш нужда от преживяване преди всичко, има време да се разправяш с егото. Желая ти от все сърце, нова и красива емоция.

Хубаво си го написал - всички говорят. Бих възхвалила и обявила за Бог, онзи, който успее да покаже проявата на Божествената любов през човешкото тяло, изключвайки своя Ид , от подсъзнанието, елиминирайки Егото си и заставайки над Суперегото. Няма такъв човек. Нашата задача като човеци е да преживяваме и преминаваме през човешкото. Да се радваме, да страдаме, да плачем, да се смеем, да се наслаждаваме на храната, да влагаме любов в секса, да правим някого щастлив и да бъдем нещастни понякога. Нашата задача е да се учим развивайки и разбирайки тези три функции на нашия психичен живот, а не да ги елиминираме. Хармонизирането на трите, а не елиминирането им. Затова mnruzhinov поздравявам те за, наученото, за това че можеш да работиш с материалния живот, затова че определяш себе си като качествен и отговорен човек, затова че имаш смелостта да споделиш проблема си и имаш сила да го разрешиш. Всички които започват с духовната литература на 18 - 20 години преминават през подобен период и след това постепенно изчистват приоритетите, убедена съм че и ти ще успееш.

Ако обърна отговорите ти, които са на въпроса "Какво?" в отговори на "Кое?" се получава нещо такова: Притеснява те самотата, безпомощността, невъзможността да се промениш и да бъдеш различна, не знаеш как трябва да изглежда различността, затова я наричаш "по - добра", невъзможността да бъдеш друг. Има ли ги тези неща?

Всеки тълкува духовната литература по различен начин, затова и всичко казано там е написано по начин позволяваш отворено тълкуване. Този цитат според мен е отнесен към идеята за преражданията. Ако в този живот страстно обичаш любим, след периодично заспиване на съзнанието (смърт), ще го обичаш като майка, а след това като дете и т.н. докато изчистиш тази нишка и я превърнеш в любов, а не в обичане, желание, страст и т.н. За това е нужно време, но онова време в безвремието, а не това което ние познаваме като един човешки живот. Какво казват рамките на човешкия живот!? Има най - общо 3 вида хармонични отношения между любим и любима: 1. когато и двамата са в период на свързване - това най - често е влюбването - желание, страст, себеотричане и т.н. 2. когато и двамата са в период на диференциация - това е когато всеки се научи да уважава личното пространство на другия и работи по изграждането на своето лично пространство с обич и себеуважение. 3. когато и двамата са в период на отделяне - това са личните споразумения, за жителство заради ...... или " да се разделим като приятели", но и двамата го мислят, чувстват и преживяват. Когато любимият отиде в период на отделяне, а любимата, например остане в период на свързвате има мъчително преживяване на връзката. И в рамките на един живот е, да си потъгува, да се смири, да го надживее, да се опита до прояви разбиране, да приеме другата гледна точка. Да заобича, но не другият, а себе си, за да успее да си позволи да бъде щастлив извън връзка, с която е направил разминаване.

Здравей отново Криси, това което описваш е най - общо ( ще се изразя метафорично) играта на страха с тялото ни. В някакъв момент си се изплашила. Този страх се е запечатал в паметта ти и си играе лоша шега с теб. Сама казваш, че когато нямаш работа се сещаш за този страх и състоянието се повтаря и пак и пак и пак. Основната схема на влияние на нашето тяло: възприятие - мисъл - чувство - хормон към мозъка - хормонална секреция до органите и клетъчната дейност. Ще ти дам пример със най- често срещания проблем със страха - ходенето на зъболекар. възприемане на ситуацията - болка, безпомощност, неприятно преживяване , страх, сташна ситуация мисъл - много ще ме боли, ще се чувствам като вързана с отворена уста чувство - безпомощност, желание за бягство, безизходица( боли ме , трябва да отида) Този страх от зъболекаря, започва още от детска възраст, когато неправилно се представя на детето това преживяване, причинили са му травма и то запаметява ситуацията като застрашителна. След това като голям човек, отивайки в чакалнята на зъболекарския кабинет - започва усещане за слабост, прималява му, завива му се свят, дори, започва да чувства напрежение в корема , всички екстри на страха. При теб се получава същото, мисълта отново и отново те връща към закодирания страх, ти дори го търсиш. Казваш, че когато нямаш работа се сещаш и то ти става лошо, а защо се сещаш точно за това? Ако си изработиш друга представа за сещане на нещо хубаво например? Хубаво е да имаш някакъв дневен режим, който да следваш, Да включиш любим спорт или един два часа разходки. Цел по която да ти е приятно да работиш. Прави опити да обръщаш в позитивна всяка ситуация, която по принцип възприемаш като негативна. Бъди смела, експериментирай със себе си. Страхът го изработваме ние и ние сме тези, които можем да го премахнем. Консултация със специалист, ще ти помогне по - бързо да трансформираш това състояние.

Нормално е, ако го мислиш. Проблемът идва, ако го казваш, но не го мислиш. Ако се случва второто, говорим за агресия породена от страх. Кое във взаимоотношенията ви предизвиква в теб страх? Не те питам "Какво?", защото отговора на този въпрос е ясен.

Присъединявам се към мнението на Креми. Относно концентрацията: това, че умееш да се концентрираш в нещо, като изолираш заобикалящата те среда е умение, а не недостатък. Ако го насочиш в правилна посока или го използваш в работата си ( а както разбирам го използваш) , може да ти бъде от изключителна полза, особено при работа с детайлите. Нуждата от чуждата оценка и признание е свързана по - скоро с твоята вътрешна самооценка. Също и с целите които си поставяш - "За кого или за какво го правя?" Ако нямаш мотив или той обслужва не твоята вътрешна удовлетвореност, а нечия друга, нормално е при липса на признание да се получи демотивация. Отговарям общо, защото не виждам някакъв конкретен въпрос, ако е възникнал такъв, сподели го.

Как стигна до идеята, че вършиш нещо лошо? Какво поддържа тези мисли в теб?