Диляна Колева

Прав си, няма как да накараме един човек в паника, да заобича паниката, да я поиска и да си я предизвика с мисълта, и така да я приеме. За мен, това е абсурдно. Всеки изхожда от личния си опит, прилага стратегията, в която вярва, чийто ползи е видял и приложил. Да кажем, че моите опитности и вярвания за справяне с този проблем са други и изключват обичането на страха. Но това за което говориш е цяла сфера в психотерапията и аз не желая, а и няма смисъл да се конфронтирам с нея. Моят апел е друг, писах го някъде - страхувай се смело. Ти си много уплашен, толкова много, че ти е трудно да мислиш, пробваш всичко, което твоето вярване ти казва, че ще подейства. След всеки опит, който явно не е ефективен ти усилваш страха си и го превръщаш в хроничен. В момента си във фаза, в която не вярваш. Ти не вярваш на терапевта си, иначе нямаше да пишеш : ".Няма как да вдигнеш 'на крака" един изключително изтормозен и изнервен човек с 1 час на седмица сладки приказки за това колко е хубав животът и да го накараш да повярва че трябва да обича състоянието си." И си напълно прав. Да си говорите за промяна на мисленето е чудесно, ако става въпрос за емоционален дискомфорт, за семеен проблем, за депресия, дори, или за фазата, в която вече си овладял тревожността и паниката. На този етап ти си в криза, методите за работа в криза са различни. Освен това, няма как да си втълпиш, че си добре, когато очевидно не си. Ти си зле, ти се чувстваш ужасно и това е факт и в момента трябва да се работи над този факт. Което не означава, че си болен. Просто се чувстваш зле и се работи за този твой дискомфорт, а не против него, или въпреки него, или със него. Като за начало трябва да ти е ясно, какво точно правиш с техниките и дали това са твоите техники. Всяка една техника има своя точно определен смисъл, познавайки я в детайли ти имаш възможността да го визуализираш, а визуализацията е много мощен метод за повлияване на психиката. Ако не си наясно с детайлите, механичното изпълнение на техниката не ти носи нищо. Успокояването на нервната система, може да се прави чрез сетивата. А може и чрез чисто физическо проявление на гнева по положителен начин. Как става това, обаче е много индивидуално и се прави в индивидуалната терапевтична работа според човека. Какво бих направила аз? Правила съм доста ефективни неща за себе си. Всеки човек има периоди, в които преминава през подобни кризи. Някои ги хронифицират, превръщат ги в болест за себе си, други ги преживяват вътрешно и разболяват тялото, трети се борят безуспешно, четвърти преминават през хистерични периоди, докарват си неврози и какви ли не още развития има. Аз нямах време за това, нямах време нито да си прекратя ежедневните дейности, нито да си взема болничен. Някъде из темите бях описала доста подробно, как преминах през първия си и последен такъв период, който продължи 4 дена. колкото и шантаво да звучи овладяването на състоянието се случи, благодарение на онзи свръхконтрол, който е в основата на тревожността. Контролирането на работния процес в работата ми беше толкова важно за мен, че не ми позволи да се страхувам. Страхът е страшен само когато му позволиш да бъде такъв. Любовта е силна, само ако и дадеш шанс, Това се нарича работа с чувствата. В момента, това което правиш е, че си даваш време, в което да се страхуваш. Мозъкът ти ще е свободен да развива всякакви сценарии в периода на болничната ти почивка. Вместо да е зает с логичната мисъл. Фокусът ти ще се измести изцяло над състоянието, за което нямаш нито обяснение, нито вариант за справяне. Идеята е този фокус да бъде изместен, а не насочен към страха. "Аз съм в болничен, защото съм под силен стрес, възстановявам се" = "Аз съм болен, не мога да се справя." Какво бих направила аз, не бих си почивала, не бих дала шанс на мисълта си да се развива в линията на страха.

Иска ми се, да мога да спра света за момент и само за ден, да поставя всеки в тялото и мисълта на най - големия му враг, на човека, който не понася, на онзи който го дразни. Връщайки нещата на местата им, мисля че нищо вече няма да е същото.

Боби, аз имам въпрос към теб. Ходиш на терапия, твърдиш, че си при добър терапевт, ходиш на психиатър, твърдиш, че хапчетата ще ти помогнат. Но явно нещо не се получава, искаш съвет. Тук получаваш информация, която, явно е обратната на тази, която си получавал до момента и която си приел за правилна. Факт е, че няколко поста по - горе ти написах, че първото нещо което трябва да приемеш е, ЧЕ ТИ НЕ СИ БОЛЕН, но ти споделяш веднага след това, че си направил точно обратното- отишъл си при шефовете и си им казал че си болен, отишъл си при лекарите и си им казал същото , взел си хапчетата, както правят болните и си решил да ги гълташ, докато "оздравееш" . Усещаш ли....? Какво се случва? Търсиш помощ от още специалисти, това не е ли убеждението ти, че има нещо друго, което трябва да ти се подскаже? Затова ти казах внимателно да прочетеш двете теми. Ако го направиш, ще разбереш, че тревожността не е депресия и често ефекта с хапчетата е - "боли те глава, а гълташ хапче за корем" , това обясниха ли ти го психиатрите при които отиде и те насърчиха за терапията? Онзи ден един мъж сподели, че започнал хапчета за сърце, въпреки че лекарите му казали, че няма нищо на сърцето, ама те пък нямало да му навредят, и за стреса така, невролога му казал, че тези хапчета няма да му свършат работа, но пък нека ги гълта. Ходил си на хомеопат, на всякакви видове лекари, ти си се определил като болен. Стреса не можеш да подтиснеш, да отхвърлиш, да отложиш, или да забравиш и никога повече да не го усещаш. Не, стреса се преживява всеки ден, необходимо ти е умението да работиш със стреса. Първо да си наясно какво е това стрес. Стрес е да те изостави приятелката ти, но стрес е и да ти направят изненада за рождения ден. Ако се замислиш, ще видиш, че повечето от физиологичните симптоми на ПА - сърцебиене, изпотяване, изтръпване на крайниците, световъртеж и т.н се получават и при една друга ситуация на стрес за тялото - при сексуален акт, например. Но защо при едната ситуация ги определяш като отвратителни, а при другата дори не ги отразяваш? Тялото реагира еднакво, въпросът е какво ти диктува мозъка. Хубаво е, че имаш физическа натовареност. Правиш дишане, медитация, но знаеш ли в какво се състои тяхното действие. От къде идва световъртежа, защо имаш гадене? Знаеш ли че натрапливите мисли трябва да се неглижират, не да се насочва фокуса към тях, чрез самоанализ. Как правиш разсейването? Всичко това ти го пиша, защото вярвам в него. Ти не си длъжен нито да го правиш, нито да вярваш, само помисли. И ако си твърдо убеден, че мерките които си взел са правилните, е добре да следваш посоката на твоя терапевт и да не търсиш други специалисти, защото иначе рискуваш да се объркаш още повече. Казват, че 50% от успеха на психотерапията се състои в изграденото доверие на клиента към терапевта. Останалото е добра техника.

"Но аз съм като болна..." Да, така е. Боледува емоционалното ти тяло. И няма как, на него има много рани, нанесени от теб самата. Дон Мигел Руис казва: "да се върнем в детството: когато детето има проблем с някого, то се ядосва. Независимо по каква причина, гневът премахва проблема; детето постига каквото желае. Случва се втори път - реагираме с гняв - и вече знаем, че ако се разгневим, проблемът ще изчезне. После се упражняваме отново и отново, докато не станем майстори на гнева. По същия начин ставаме майстори на ревността, майстори на тъгата, майстори на самоотричането. Всичките ни нещастия и страдания са продукт на упражняването. Сключваме споразумение със себе си и го упражняваме, докато не го доведем до съвършенство. Мисленето, чувствата и поведението ни стават толкова рутинни, че вече не ни се налага да се съсредоточаваме върху онова, което вършим. Поведението ни се превръща в рефлекс. За да станем майстори на любовта, трябва да упражняваме да обичаме. Изкуството на връзката също изисква вещина, а вещината се постига само с практика. Следователно, за да овладеем изкуството на връзката, са необходими действия, а не концепции или натрупване на знания. То Е действие. Разбира се, действието изисква известни познания или поне малко повече разбиране на човешката природа." Как мислиш, ти обичаш ли? Кого? Как? Заради какво?

Всичко това, което описваш са следствия от тревожността, с която не можеш да се справиш. Което съвсем не означава, че няма да го направиш. Факта, че си започнал психотерапия, мисля че е една от правилните ти стъпки, при положение, че 6 години си опитвал да се справиш сам безуспешно. За да бъде преодоляно едно състояние, независимо какво е то - тревожност, стрес, болки в корема, грип или пневмония, първо трябва да има яснота. Когато има ясна картина - Какво е това, На какво се дължи, Кое го провокира, Как преминава, Какви са начините за справяне - тогава остава само да действаш. Доста дълго ти си имал липсващи отговори на горните въпроси, дори липсата на един отговор прекъсва веригата за справяне, а ти си имал повече от една липси. Само отговора на първия въпрос, обоснован и логичен, вече смъква голяма част от напрежението. Няма нищо по - страшно от страха от неизвестното. След това е важно да попаднеш на правилната информация. Всеки човек има ресурс да се справи с почти всичко, основния проблем е, че доста често не знае как или прави нещо което работи в друга посока. Казват че, човекът е единственото животно на планетата, което е изгубило умението да се самолекува и има нужда някой друг да го направи. Дали е така, не знам, но съм убедена, че има голяма доза истина в това. Така че, място за отчаяние няма. Направи си един динамичен дневен режим, приеми истината - ти не си болен и нямаш нужда от почивка, нито от други неща предназначени за болни, продължи си терапията и нещата ще започнат да си идват на мястото.

По - добре се смей. Даже го прави пред огледалото. Защото мозъкът има странното свойство да приема видяното за истина. Ако му покажеш тъжна физиономия, ще предизвикаш чувство на тъга, ако му покажеш весела, обратното. Има едни неврони - огледални се наричат, благодарение на тях ние овладяваме копи - пейста, на емоциите. Виждал си го и не само ти - Ако някой ти се усмихне на улицата, ти несъзнателно по - скоро би се усмихнал, отколкото намръщил и не само, това ще ти достави удоволствие, дори в негативна посока. Дори мозъка ти да каже "Този е луд" това ще те развесели. Така е с всяко наше състояние, ние задаваме емоцията. Можеш да си направиш експеримент, ако си пуснеш филма на ужасите, но на фона на изключително забавна мелодия, Наблюдавай и ще видиш, че възприятието ти за видяното ще е различно. Това пък е възприятие чрез друго от нашите сетива. Когато децата се страхуват една от техниките е да изпеят с много весела мелодия страха си, той вече престава да е страшен. Няма го. Какво искам да ти кажа, страха го задаваш ти. Защо по време на изпити? Или поне за това говориш основно, всичко свързано с изпити. Вероятно имаш силното желание да се представяш добре, за теб е важно да бъдеш победител, перфекционист си по отношение на себе си, а може би и на околните, вероятно това те прави особено внимателен към това което правиш, мислиш, планираш и предизвиква напрежение. В момента, в който решиш, че изтърваш ситуацията от контрол, автоматично подаваш на мозъка си импулси за опасност и той е готов да се бори с нея. Забавлявай се, работи със страха си, бъди любопитен. Позволи си да се провалиш на изпит, но го направи съзнателно, виж как се чувстваш, кое те кара да се чувстваш така?. Кое е това което прави отличното ти представяне на всяка цена толкова важно? " Аз съм боклук, за нищо не ставам. Кому съм нужен?!" Какво стои зад думата боклук? Важно ли е за теб да бъдеш нужен за някой? Кое прави това толкова важно за теб?

Аз бих искала да ти кажа нещо относно това което планираш да правиш, взимайки предвид това което си взел като мерки до момента.. Можеш разбира се да не го четеш и да не вярваш, но може и да го погледнеш като още една перспектива за справяне. Спомена че правиш техники за дишане, релаксация, позитивно претълкуване, паралелно с това вероятно спортуваш. Това наистина са важни елементи при започването на работа със страха, но има нещо, което явно не е изяснено, щом планираш да легнеш да си почиваш. Тук се е обяснявало много пъти, но аз ще го напиша пак. Тревожността се поражда основно от неосъзнати и непреработени два базови страха - страха от смъртта и страха от изоставянето, самотата. Разбира се, в процеса на живеене са се прибавили като допълнителни чувството за вина, гняв, неудовлетвореност, които обаче основно са продължение на несправянето с двата основни страха. Човек се страхува, когато преживява дадена ситуация като опасна. Когато попадне в такава ситуация, тялото му съвсем инстинктивно го подготвя на физиологично ниво за борба или за бягство. И в двата случая в него се отделят хормони, които трябва да бъдат "употребени". Тъй като справянето с "опасността " е свързано с физическо натоварване, реакцията при ПА не бива да е привеждане на тялото в покой, а точно обратното. Трябва да се даде шанс на чисто физиологично ниво, тези хормони, които са в огромно количество да бъдат ползвани по предназначение. Има доста написано в тази посока в другите теми. Какво искам да ти кажа, че да приведеш тялото си в покой и да го приспиш с антидепресант по време на тревожност е по - скоро обратното на това което би ти помогнало. Пак казвам, това можеш изобщо да не го вярваш или четеш, но не пречи да го помислиш. Съгласна съм, че промяната на мисленето, трансформирането на основните страхове, усвояването на умения за справяне със стреса или просто промяната на възприемането на стреса, като опасност, са ключови за окончателното справяне с проблема. И да за това е необходима терапия, и ,да, позитивната школа е добра в това отношение. Но преди да стигнеш до там е необходима да усвоиш техники за овладяване на ПА, да имаш точна информация какво е всеки един симптом ( затова те препратих към горната тема, защото там д-р Първанов доста подробно е изяснил някои от симптомите) Когато имаш тези знания и умения, ПА ще бъде овладяна, тя просто няма да се проявява повече. Тогава ще остане основно тревожността, общото усещане за тежест и притеснение, по което се работи със следващите методи, а те са тези, за които казваш че правиш- дешането, релакса, медитацията, като паралелно с това се работи по промяната на мисълта. Според мен, НО, само според мен, преди да си овладял физиологията е почти невъзможно да се работи по промяна на мисълта. Със започването на антидепресантите ти приспиваш и мисълта, още повече, че ти нямаш депресия, а имаш тревожно разстройство. В тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11060&hl=%2B%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8+%2B%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8+%2B%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83+%2B%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0+%2B%D1%84%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%8F са подробно описани разликите между ПР и социална фобия, но мисля, че може да намериш ценна информация за себе си и там. Започвайки терапия, е добре да си наясно, че нито хапчетата, нито някой друг може да бръкне в мозъка ти и да промени случващото се. Това е само и изцяло твоя привилегия. Много често се казва, че това състояние е преодолимо, просто като свикнеш с него, не съм съгласна, свикването, не е справяне с проблема, а хронифициране, но тъй като ти ходиш вече на терапия там много подробно можете да го изговорите и да получиш отговорите си. От друга страна много хора избират медикаментозната терапия и я прилагат цял живот, Дали това е справяне с проблема или не, не съм готова да коментирам.

Ще ти отговоря през призмата на Позитивната психотерапия с една от терапевтичните притчи. Смелостта да кажеш истината Когато Мохамед бягал и всички го търсели, Али неговият зет, измислил как да го избави. Скрил пророка във висок кош, сложил товара на главата си и минал балансирайки пред пазачите на градските порти. "Какво има в този кош?" - строго го попитал пазачът. "Пророкът Мохамед" - му отговорил Али Пазачите, които приели истината за дръзка наглост на остроумие, се засмели и пуснали Али и пророкъ в коша да преминат. Желая ти успех

Разбирам, че ти си взел всички мерки, за да се справиш с проблема, което е чудесно. Разбира се всеки има своите методи, начини и пътища по които да премине и да преодолее тревожните състояния. Подкрепа, с която мисля, че бих ти била полезна е, като споделя, че познавам доста хора( все повече напоследък ), които успешно са се справили с проблема Тревожно разстройство и паник атаки . Искрено се надявам да попаднеш на правилния метод и той да работи в твоя полза.

Здравей, първото и много важно нещо, което си направил е, че си спрял марихуаната. За съжаление все повече млади хора опитвайки се да скрият себе си от себе си прибягват до тревата. С това успяват да замаскират и създадат илюзия, че се справят със страховете си или че ги скриват някъде дълбоко, но заблудата им връща доста неприятни състояния, едно от които е тревожното разстройство с панически атаки. Разбира се, марихуаната е просто ключ с който се отключва състоянието, предиспозициите могат да са най - различни. В този подфорум - психотерапия онлайн - има много теми за паническите атаки. Ако прочетеш различните случаи и отговорите към тях ще разбереш, че това не е болест, а обратимо състояние, че много хора се опитват да го лекуват с хапчета...... ще оставя на теб да разбереш на колко от тях им е помогнало. Страхът идва и .... остава. Въпросът е Защо? Един от важните фактори е, че това състояние се определя като неопределено, масово и не се дава информация за него. Това оставя усещане за безпомощност, което засилва чувството на страх, което е ключово при паническите атаки. Схемата по която тръгват болшинството от хората е една и съща - кардиолог ( няма ти нищо) ; невролог ( няма ти нищо) ; психиатър (антидепресант) , в добрия случай съчетан с психотерапия. Общо взето вариантите за 3. Първият да продължаваш да ходиш на лекар.( според мен безуспешно) Вторият е да изчетеш всичко по форумите, които струва ми се убеждават, че това състояние е вечно и непреодолимо. И третият да посетиш психотерапевт ; , който да ти даде информация и да проведете терапия, с която да преминеш през този етап. Може да опиташ и сам, на първо място като осъзнаеш, че това не е болест, страха го поддържаш ти и спирането на всички симптоми са в твоя власт. Това обаче вероятно вече си го чувал, въпросът е успяваш ли да го ползваш за себе си. Една тема, която мисля ще ти е много полезна, ако избереш този вариант http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12878

За съжаление и там от където го видях, няма посочен източник. Пуснато е като отделен преведен материал. Тук за първи път срещам едно по - различно обяснение за предварителните бракове, когато момичето е много малко. Нещо което, явно е доста опорочено, като се започне от средните векове, когато е ползвано като форма за запазване на материално статукво и се стигне до днешните гета, където се ползва от невежество и незнайно защо. Като не забравяме и арабския свят, където се ползва с цел задоволяване на похот и покупко - продажба.

7-те стадия на Любовта според Ведите Нека първо си кажем малко за Ведите преди да си говорим за Любовта, описана в 7 стадия от доктора по Аюрведа Игор Иванович Ветров.! Защото предполагам, че не всички от вас са чували за тях и са запознати с тази велика мъдрост. Ведите са четири индуистки текста – Риг Веда, Сама Веда, Яджюр Веда и Атхарва Веда - смятани за основните писмени паметници на индуизма. Ведите са най-добрият израз на древните духовни учения на човечеството! В тях се съдържат вечната, извън-времевата мъдрост, матричният код, с чиято помощ мъдростта на расата се е предавала от епоха на епоха в продължение на много хилядолетия. Ведийският народ населява Индия вероятно в 6000 г.пр.н.е. , а може би и по-рано… “Риг Веда” надниква дори в по-ранни епохи и отразява знания за огромни космически времеви цикли. Негова Милост А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада казва следното: “Какво представляват Ведите? Коренът на санскритската дума “веда” може да се тълкува по най-различни начини, но значението му в крайна сметка ви­наги остава едно и също. Веда означава “знание”. Всяко знание, което получаваме, е веда, защото учението на ведите е първоначалното знание.” И така, ето какво е мнението по въпроса за Любовта в една двойка на Ведите и доктора по Аюрведа Игор Иванович Ветров. 1. Първи стадий – стадий на съзерцание В този момент човек още не знае, че обича. Той просто чувства, че го привлича другият човек, че иска с него(нея) да се вижда по-често, привлича го общуването с него(нея), близо до него(нея) просто му е добре. Рядко това чувство възниква в двамата едновременно. Обикновено то възниква в единия и пред него стои божествената задача да предаде тази искра на другия човек и на целия свят. 2. Вторият стадий – стадий на инициация Думата “инициация” е добре позната на много хора и често означава съвсем различни процеси. В дадения случай “инициация” означава “пробуждане на Любовта в своя възлюбен (възлюбена)”. В този момент Любовта започва да се осъзнава. Анахата-чакра се отваря. Човек мисли за обекта на своята любов и насочва към него своята енергия. И в другия човек – обекта на любовта – също започва да се отваря сърцето (Анахата-чакра) и в него също започва стадия на съзерцание. * Първият и вторият стадий би трябвало да продължат 1-2 години. 3. Третият стадий – стадият на отваряне на сърцето В този момент следва да се говори и за двамата – вече не само за единия, както в първия и втория стадий. Сърцето и у двамата вече е отворено. Те са най-щастливите хора. Енергията на Свадхищана-чакра започва да се изкачва нагоре. Двамата започват да общуват със сърцата си не само един с друг, но и с всеки. А това означава, че Любовта се пробужда и в околните. В обичащите хора се случва включване към най-високите/фините енергийни източници във Вселената.Влюбените пишат стихове, говорят възвишени думи, летят. В този стадий възниква и още един интересен момент – създава се вътрешният свят на тези двама души. В този свят те се наслаждават един на друг, те постоянно искат да се виждат, раздялата за тях е много трудна. Ако те не пожелаят, в този свят никой друг няма да бъде допуснат. И всъщност там никой не бива да бъде допускан – нито приятели, нито приятелки – никой! Всеки страничен човек, с когото влюбените споделят своите чувства, може осъзнато или неосъзнато да им завиди, да изпотъпче цветята в прекрасната градина. Представете си, ако страничните хора са много? От тази градина, от тази Любов изобщо нищо няма да остане. Може да изглежда, че има противоречие с предишния абзац, където се казва, че влюбените пробуждат Любовта и в другите хора. А изведнъж се казва, че не бива никого да допускат в градината на своята Любов. Но на практика противоречие няма. Влюбените светят с особена светлина. И тази светлина те разпространяват на цялото свое обкръжение. И това е достатъчно! От тази светлина на всички наоколо вече им е добре, макар и често те да не разбират защо. Не е нужно допълнително с думи да се обяснява на всеки, че ето дошла е Любовта, че има вече любим човек, че ето ние с него (нея) и т.н. Не е нужно да се съобщава даже факта за Любовта, още повече не бива да се говори за някакви подробности, касаещи единствено двамата. 4. Четвъртият стадий е стадия на съприкосновението Този етап се явява препъни камък почти за всички. Тук се казва, че в съвременното общество практически отсъства култура за преминаване през този стадий на Любовта. За да се ориентираме в този стадий, ще бъде полезно да разгледаме въпроса за половинките. Всеки човек интуитивно желае да намери своята половинка. Но битува мнението, че в целия свят половинката е само една. Това не е така. Половинките не се раждат, те се превръщат в такива. Нали симпатията, Любовта към конкретен човек възникват не просто така. Нали тя не възниква подред към всеки един на улицата. И това означава, че човекът, към когото е възникнало чувството на Любов, вече притежава възможност да се превърне в половинка. Половинките трябва да бъдат сътворени. Това се случва именно в стадия на съприкосновението. Двама души трябва да открият колкото може повече точки на съприкосновение един с друг. Тук битува още едно мнение, че хората трябва максимално да си приличат и тогава, казват, ще им бъде по-лесно да открият точките на съприкосновение, а в противен случай ще ги търсят цял живот и така и няма да ги намерят. Но всъщност идеални могат да бъдат взаимоотношенията, когато хората най-малко си приличат. В този случай те могат взаимно да се допълват, да си дават един на друг нови качества, да се развиват един друг. Разбира се, трябва да се отчита, че хората се намират на различно ниво на съзнанието. При създаване на взаимоотношения е необходимо хората да се намират на едно и също ниво на взаимно разбиране, за да имат общ език, иначе те просто няма да успеят да се разберат и да намерят тези точки на съприкосновение. Тоест, приликата трябва да бъде в еволюционен смисъл, а не на някакво външно ниво. Четвъртият стадий продължава 4 години. За тези четири години трябва да бъдат намерени точките на съприкосновение на всички нива – духовно, психологическо, ментално, социално, чувствено, физическо. Докато не се е състояла стиковка на тези нива, преходът към следващия стадий е невъзможен. Най-страшното е, че хората не знаят това и търсят точките на съприкосновение стихийно. Те могат истински да се скарат. Думата ‘истински’ тук е употребена не случайно. Ако двама души действително се обичат, то те действително не могат да се обидят един на друг, но е допустима игра на обида. Истински те не могат да се обидят, защото нямат някакви изисквания, не се подразбират някакви претенции. Любовта приема човека такъв, какъвто е. Но в четвъртия стадий се изяснява, че на единия се харесва едно, а на другия – друго. И трябва да съумеят да се разбират един друг, в какво може да се отстъпи, на какво да се настоява. Да, тук може да се играе на обида. Но именно да се играе! В никакъв случай не бива да се караме с любимия човек истински. И ето тук с пълна сила проявява себе си главният враг – страстта. На третия стадий, за който говорихме по-горе, се създава вътрешния свят на влюбените. В този момент възниква и страстта. Древните са казвали, че страстта трябва да бъде слугиня на Любовта, но в никакъв случай обратното. В никакъв случай не бива да се допуска страстта в създадения вътрешен мир на двама влюбени. Не бива да се допускат страстни отношения. Тогава четвъртият стадий ще бъде преминат без всякакви проблеми. Неизвестно защо съвременните хора считат за свой дълг колкото може по-бързо да сигнат до леглото. Това означава единствено това, че енергията ще бъде хвърлена в сексуалния център, отварянето на сърцето няма да се случи и няма да има не само никакво подмладяване, но и самата Любов, която е възникнала, ще бъде потъпкана/смачкана от тази страст. Естествено, при затворено сърце четвъртият стадий няма да бъде преминат.Влюбените, сега вече бивши, ще натрупват претенции един към друг, недоволство, нежелание да си правят отстъпки. Като правило, на този етап хората се разделят (това е известната статистика за разводите) и ще бъде чудо, ако в дадената ситуация се появят и деца. Ако вече са се появили и деца, то ще се появят “семейните окови” – семейство по необходимост, по задължение (вникнете в смисъла на думата “окови”). Така че, за да бъде преминат успешно четвъртия стадий, най-важната препоръка на Аюрведа се заключава в това, да не се поддаваме на страстта в първите четири години от съвместния живот, докато не бъдат намерени всички точки на съприкосновение. Докато не бъде преминат четвъртия стадий да не се встъпва в сексуални отношения. И тук ще бъде необходимо да се погледне под друг ъгъл на навяващите ужас древни обичаи да се женят деца. Косите на съвременния човек настръхват от историческите разкази, как са омъжвали 12-14-годишни момичета. Сега хората мислят, че това е било издевателство над деца, че момичето още не е готово за сексуален живот. Но малцина знаят, че това се е правило специално. Мъжът в древните времена се е женил на 25 години за 12-14 годишно момиче. И до достигането й до 18-годишна възраст и дума не е можело да става за някакъв сексуален живот! Но затова пък влюбените са преминавали без проблеми четвъртия стадий на съприкосновение и са съхранявали Любовта и верността един към друг до края на своите дни! Сега ние с вас не говорим за това, че страстта трябва да се удържа много години. Ще бъде напълно достатъчно тя де се победи поне един път. Ако страстта е победена поне един път, то тя завинаги става слугиня на Любовта – което е и нужно да се постигне. И още една сериозна опасност стои пред влюбените в четвъртия стадий – това е доминирането на жената над мъжа. 5. Петият стадий – стадият на творчество. Съгласно древните писания именно на този стадий трябва да се създаде семейство и да се раждат децата. Ако четвъртият стадий не е преминат, то семейството или се разрушава, или хората са нещастни в брака. Творчество на Alex Grey – спиращо дъха!… Ние с вас говорихме по-горе за продължителността на някои стадий. Още един път обръщам внимание, че продължителността на стадиите изобщо не означава, че сроковете се сумират един след друг и ще мине половин живот, преди хората да преминат поне четири стадия – изобщо не! Много стадии могат да текат едновременно един на друг – първите четири със сигурност. Но ако за указаното време съприкосновението между двама души не се получи, то изобщо никога няма да се получи. Но няма да се получи именно с този човек. Възможно е с друг, а друг непременно ще има, трябва само да сме готови за това, с друг всичко ще се повтори отначало. А по-лек или по-труден ще бъде пътят с другия човек, зависи вече от нивото на осъзнаване на предишните ситуации. На етап сътворяване на вътрешния свят на двамата е още по-защитен. Както и преди, в него не бива да се допуска никой. Този свят съществува единствено за двамата обичащи се. Обаче, в този вътрешен мир могат да влязат вече и децата. Но децата в този свят са гости. Попадайки в тази градина, отгледана от двамата на предишните етапи на отношенията, детето ще се потопи в атмосфера на Любов. Целият гореописан път ще се стори на някого сложен и дълъг. Колко е привлекателно изказването “Ако обикнете Бога, значи ще обикнете всички”. Това е вярно. Но как точно да обикнеш Бог? Хората, обичащи Бога истински, а не само на думи, за цялата история на човечеството не са чак толкова много. Те са известни и обявени за светци. За всички останали съществува единствено пътя, за който говорим. Нужно е отначало да обикнем конкретен човек, да намерим с него точките на съприкосновение на всички нива на съществуването, да създадем семейство и деца. И чак след това, преминавайки през всички тези стадии, човек може да твърди, че обича Бога. И за него това няма да са празни думи. И само тогава човек може да премине на следващия стадий на Любовта. 6. Шестият стадий – това е стадият на саможертвата. На този етап влюбените са готови да отдадат един за друг всичко, даже живота си. На този етап Съдбата дава ситуация, в която се проверява дали човек е готов да отдаде всичко. Ако този стадий е преминат, настъпва последният. 7. Седмият стадий – стадият на любовното съвършенство (на любовната хармония) Когато е достигнат този стадий означава, че Любовта на тези двама влюбени никога няма да изчезне. Даже когато в следващия живот те се окажат на различни краища на планетата, то те непременно ще се намерят. И ето, тук ние с вас се срещаме с ново явление. Помните, по-горе ние говорихме за половинките. И казахме, че половинките се създават и че половинките могат да са повече от една. За повечето хора това е вярно. Но това правило не важи за единични щастливци, които са съумяли да преминат в някой от животите всичките седем стадия. За тях половинката е само една. Тук вече се говори за кармична половинка. Още веднъж уточнявам, че хората, достойни за кармична половинка не са чак толкова много. Такива хора вървят от живот в живот винаги заедно. Във всеки нов живот те отново преминават тези стадий на Любовта, но почти мигновено. Такива хора много трепетно се отнасят един към друг и са винаги заедно от началото до края.”

Всъщност, точно тук е онзи тънък момент с грешка - прошка. Няма грешка. Никой не греши. Всеки прави това което смята, че е най - добро за него. Много често делата ни не се харесват на околните, те започват да ни сочат с пръст и да ни вменяват вини, грехове, Грешки. И след това да кажат - абе това не ми харесва, ама хайде простено да ти е. Всичко това всъщност няма общо с прошката. Прошка има, когато аз дълбоко в себе си приема действия, които не ми харесват, като единствените на които е бил способен в този момент дадения човек. Запазвам си правото да не ги харесвам, да не ги последвам, да не забравям, да не ги толерирам, но без това да оставя в мен натрупан гняв, неизразени чувства, неизказани думи, смачкано достойнство, болезнени компромиси, вина, самосъжаление. Прошката означава да проявим уважението си към другия и да му дадем правото да бъде такъв какъвто е, без да остава дискомфорт у нас.

Това звучи много красиво, описва образ на прекрасен млад човек. Спортуването е наистина важен момент. От една страна ще те вкара в някакъв дневен режим, който дава чувство за сигурност, другата страна е чисто физиологична, когато "белия дроб, започне да диша" и душата започва да диша по редица причини. Защо се е появило точно в тази възраст!? Защото си пропуснал изключително важния момент на целеполагането. Няма как да имаш мотивация за Нищо. Когато човек има цел има сфера, в която работи усилено и се чувства уверен, полезен, знаещ, можещ. Е, ти си избрал интернет игрите. Проблемът с тях е, че водят до изолация, в един момент се превръщат в заместител на всичко. това е било мястото, в което си скривал празнотата, липсата на емоция, липсата на цел, дори на посока. скрил си себе си. Замисли се, кое е онова нещо, което много искаш да се случи, определи посоката и започни с малки, краткосрочни цели. Резултатите на които да видиш бързо, да не можеш да отложиш във времето, Започни да правиш всеки ден по нещо различно, нещо малко нетипично за теб. Сподели как се чувстваш след това. Започни от вкъщи, след това постепенно излез навън. Поиграй със себе си. Започни да го правиш с някой друг в началото, ако ти е много некомфортно. Въпреки че, да влезеш в непознат магазин и да си купиш нещо, което никога до сега не си купувал, да се качиш в автобус с непознат номер или да си купиш тениска с нетипичен цвят, с която да се поразходиш, например ( нещо такова имам предвид) , са все неща, които не се нуждаят от компания. И най - важното симптомите ти са следствие от страха, а страха е едно от чувствата, които човек може да управлява. Понякога контролът му се изплъзва и това го плаши, но това не е непоправимо. Вчера чух една песен и много ми хареса откъса " смелостта е висша форма на страха". Само който е влизал в капана на страха и е успял да излезе от него, може да разбере смисъла на тези думи. Така че пробвай парадокса - страхувай се смело.

Ясно ти е, че става въпрос за тревожно разстройство, имаш си всички "екстри". Вероятно знаеш, че алкохолът е от нещата, които не е желателно да консумираш, защото..... всъщност виждаш ефекта. Това което е добре да направиш е да започнеш терапия - по този начин бързо и ефективно ще преодолееш състоянието. Тъй като ( ако си чел по темата) си разбрал, че това е състояние, което ти сам предизвикваш и ти е нужно да усвоиш умението да спреш да го предизвикваш. В тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12878 една от потребителките е дала възможност да се проследи до някаква степен динамиката на процеса. Поне от части ще ти стане ясно защо получаваш това състояние, основни неща които можеш да направиш и как да продължиш.

Здравей, не ни отегчаваш, а напротив информацията е твърде малко, за да се каже каквото и да е. Тези състояния започват в някакъв момент от живота на човек, най - често когато се получава разминаване в това което е очаквал и това което се случва. Може да е предизвикано от стрес, от моментен проблем, който не си успял да преработиш или от натрупване на негативни фактори. Каквото и да е провокирало състоянието е необходимо да се потърси съдействие. Много често колкото и да ни е ясно за какво става въпрос, нямаме ресурс да се справим сами. Понякога ни е нужна само насока, друг път по - стабилна подкрепа. Това което оскъдно описваш отговаря на характеристиката за деперсонализация. Състояние на отчуждение от тялото и ситуациите - най - общо. Причините за нея могат да бъдат както психофизиологични ( свързани с някакво заболяване), така и чисто психологични - сблъсък с авторитарност, невъзможност да се регулира емоционалното преживяване, дълго отделяне от позната среда и много други ситуации, които поставят човек под продължителен стрес. Преодоляването на деперсонализацията е процес, който е добре да се води от терапевт. Работи се върху емоционалната, интелектуалната, волевата и мотивационната сфера. Отработва се целеполагането, дългосрочните перспективи, житейски цели и т.нат. Подходящи са техники на автогенния тренинг - тях може да потърсиш и в интернет и да опиташ да ги приложиш, но когато ги правиш с терапевт ефективността ще е много по - голяма. Като всичко останало и за това състояние, разбира се има и медикаментозна терапия.

Една от първичните потребности на човека е нуждата от сигурност. Когато тя е нарушена, цялото същество - мисли, чувства емоции, действия се насочват към това да я удовлетворят. Човек приема "бойна готовност" цялото съзнание е в това състояние. Докато тази потребност не бъде задоволена т.е. човек не постигне състояние на сигурност, няма как да мисли или да чувства нещо друго. В тази ситуация има основно два варианта за справяне: да неутрализираме опасността като и се повлияе пряко или като се отдалечим на достатъчно безопасно място. Положението което си избрала е много сходно със сюжета на филма "Животът на Пи" ( по - конкретно тази частq в която Пи е в средата на океана, сам в лодка с див звяр) , може да го гледаш и да видиш различните варианти за справяне в ситуация, в която се налага да стоиш сам с агресор на тясно пространство дълго време. След като го изгледаш, ще разбереш, че ако едно такова състояние продължи твърде дълго настъпва пълно изтощение и изчезване на физически по -слабия, пък дори и той да е по - умния. Ще се радвам ако го изгледаш и решиш да го коментираме, според мен там ще видиш решението и фазите през които се минава и да избереш искаш ли да ги преминеш или не.

За да умее да прощава, е необходимо първо да е постигнал самоопрощение, в противан случай прощаването му е много вероятно да е самосъжаление, примирение, подтиснат гняв или агресия, автоагресия, които разболяват тялото.

Разбирането на чувството "любов" е дълбок процес свързан с много преживяване и време за откриване на детайлите и уникалността в природата на човешкото същество. Бих го изразила метафорично като пакет с ориз. Ако ни дадат един пакет с ориз и ние се опитаме да разгледаме оризовите зърна, ще ни е много трудно през опаковката да видим каквито и да е особености. За по - прецизно наблюдение трябва да скъсаме пакета и да изсипем ориза. Рискуваме да изгубим някои от зрънцата , но пък болшинството ще остана при нас. В купката ориз гледайки отстрани надали ще забележим много разлики, но ако я разпръснем ще забележим, че има камъчета, които сякаш не са на мястото си. Ако се вгледаме още по - внимателно ще забележим, че някои от зрънцата са с различен цвят, че има напукани, счупени, зрънца изгубили своята цялост, но там скрити в множеството отначало остават незабележим. Ако разпръснем още повече ориза, ще забележим, че има по- кристални и по- мътни зрънца, че има такива които са сменили цвета си изцяло и колкото повече се вглеждаме, толкова повече подробности ще виждаме. А колко ли време ще ни отнеме да сравним формата на всяко едно зрънце, за да установим, че всяко едно от тях е различно. Точно такъв е и процесът за опознаване на чувствата - бавен, изискващ концентрация, внимание, интерес, търпение, желание, любопитство и още много други качества които не всеки е развил в себе си. И тук идва въпроса - Кому е нужно това? Да, за болшинството от хората не е необходимо да знаят структурата на ориза, за да се нахранят, необходим е просто един пакет с ориз, с който да задоволят глада си. Това е консуматорското отношение. Има и хора, или поне една част от хората, които държат да познават дълбочината, детайлите, същността, за тази цел е необходимо да се познава структурата, уникалността на всеки елемент. А това изисква време, преживяване, съпреживяване. Така и Любовта, може да бъде просто пакет с ориз служеща за засищане или пък да е съвкупност от уникални зрънца служеща за развиване на ценни личностни качества.

Не мисля, че са ти необходими хапчета. Ако много държиш да заблудиш мозъка, че гълтайки нещо решаваш проблем, много добри са алтернативните методи. Започни да пиеш чай от жълт кантарион 3 пъти дневно, има го и на капсули, може да го гълташ. Ако потърсиш в другите форуми за алтернативни методи - има в сайта - ще намериш добър набор от информация. Въпросът е какво всъщност искаш да постигнеш с това? Да забравиш? Да прескочиш времето? Да преминеш през периода с възможно най - малко усилия? Нямаш търпение да се случат нещата....Поспри, помисли, препускането напред може да завърти ситуацията и да се окажеш в кръг. Седни подреди си нещата по важност и се заеми с най - важното, което не търпи отлагане. И.... само с него. Всичко останало ще следва реда, в който го сложиш.

Получи три припокриващи се отговора, остава да пробваш и да споделиш как ти се получава. Понеже виждаш връзка между проблема с ерекцията и натрапливата мисъл, която несъзнателно си свързал с факта, че щом "не ти става" имаш проблем с "мъжкото " в себе си, добре е да знаеш и други причини поради което се случва проблемната ерекция. Това също е вариант да прекъснеш тази нереална връзка с натрапливостта. Причината за подобен проблем може да се търси най - общо в 3 основни направления - органичен проблем, хормонален и психологичен. Понеже си в психологичен форум ще нахвърля психологичните фактори за проблем: - депресивни състоянияя медикаменти за тях, включително и някои обезболяващи - употребата на алкохол, марихуана, амфетамини, друг опиат - стреса - ако има ситуации които са останали неразрешени, или нещо, което е силно притеснително за човека и не е успял да се справи и да намери удовлетворяващо го решение - остатъчен гняв, към партьора или човек от близкото обкръжение - безпокойството от това, че отново може да има проблем с ерекцията, засилва страха и увеличава вероятността това да се случи. По този начин се получава един порочен кръг. - увеличаването на килограмите се отразява както на самочувствието, така и на отделянето на тестостерон, който е важен за сексуалното желание. Затлъстяването също е свързано с високо кръвно налягане и втвърдяване на артериите, което може да намали притока на кръв към половия член - липса на интерес към партньора Най - общо - стрес, медикаменти, самооценка, взаимоотношения. Мисля че в случая не е необходимо да се прибавят и сферите на психоанализата - травми в детството, лични травми и т.н. Всичко това ти го нахвърлих, за да видиш, че хомосексуализма никъде не е опция. Натрапливите мисли са свързани най - често със страхове на които нямаме отговор на въпроса: Какво е това? Получаването на този отговор, често решава голям процент от проблема.

ПА - паническа атака ПР е по - скоро ТР - паническо или тревожно разстройство

Искам само да доуточня, че за да постигнеш желания резултат ти е нужна реална, жива група, а не онлайн виртуална такава.

Здравей Corona_Borealis много обида има в теб. Ти явно си смел и вярващ в способностите си човек и умееш да се справяш сама с живота си. Това са прекрасни качества и те помагат на човек да се придвижва по - бързо и по - качествено в развитието си. Проследявайки, обаче хронологията на написанотот от теб забелязвам,че точно тази самоувереност е прирчина за твоите настоящи главоболия. Амбициозните и самоуверени хора притежават набор от качества на които разчитат, проблемът идва, когато този човек попадне в ситуация, в която са необходидми друг набор от качества. Както се случва в момента при теб. Кризата настъпва, когато се опитваме да излезем от новата ситуация разчитайки на старите си качества. И тук идва сложния момент - как да работим с нещо, което не познаваме? Представи си, че стоиш в единия край на 20 см от огромна картина. Аз съм с гръб към картината и те моля да ми я опишеш. Как мислиш би ли могла да опишеш реалния сюжет? Ако говорехме лично щях да изчакам отговора ти, за да продължим, но тъй като сме във форумен формат, ще си позволя да предположа отговора ти - най - често изказвания - "Няма да можеш да ми я опишеш" Какво трябва да направиш, за да успееш да видиш картината? - Да се отдалечиш на достатъчно добро разстояние. Да си дадеш малко време да я разгледаш и да формулираш описанието. За това се изисква търпение, спокойствие, самовглъбение, проницателност, креативност и още някои други качества. Припознаваш ли себе си в някои от тези качества? Би ли изброила други необходими за дадената ситуация? Тази метафора визуално представя твоя проблем ( или поне така както аз го виждам). В момента си прекалено "вътре" в проблема,за да можеш да намериш решение. За да се открият скритите ти ресурси, е добре да се опиташ да погледнеш проблема отстрани. Как става това? Любимата ми техника на Карнеги за подобни ситуации, в три стъпки: 1. Формулирай точно прблема и го напиши 2. Представи си най - лошото което би могло да се случи 3. Изживей го във фантазията си така все едно вече се е случило 4. Напиши поне 3 решения за ситуацията на най - лошия вариант После се върни към настоящата ситуация. Това е само един от най - бързите варианти за самопомощ, но действа доста успокояващо и дава време на човек да направи нов прочит на проблема. Позитивизмът се завръща в момента, в който се появи решението, плана и самоуверения човек ще заработи с познатите си качества. До този момент имаш няколко други стъпки, които е необходимо да направиш.

Натрапливите мисли са свързани с твои вътрешни страхове. Често определянето им като нещо конкретно ( ще се самоубия, ще нараня близък, ще стана хомосексуален или педофил) няма нищо общо със същността на самия страх. Т.е. ти няма да станеш хомосексуален. Но ако помислиш, какво е отношението ти към хомосексуалността, защо я определяш като "страшна" за теб, може би ще стигнеш до отгововра на въпроса: "От какво точно се страхуваш?" Относно натрапливите мисли един от вариантите е да ги стопираш в самото им зараждане и да ги трансформираш в приятен за теб вариант. Най - напред е необходимо да повярвш в това, че те са нереални. Концентрирането на мисълта върху тях и проверките само задълбочават фиксацията върху негативната мисъл и поддържат или увеличават нейния интензитет. Сексуалният ти "гаф" вероятно се дължи на нещо съвсем различно от хомосексуализма. Помисли за отношението ти към приятелката, отношението към секса и отношението ти към теб самия.