Диляна Колева

Здравейте Едно момиче, натрапливите мисли не се материализират. Те са като паразити, които се хранят от страха. Когато страхът изчезне и те умират, няма какво да ги храни. Като начало е добре да ги обявиш пред себе си като нереални. Всъщност ти си абсолютно убедена, че те са такива, само трябва да си повярваш. Със страха от смъртта се сблъскваме ежедневно, не говорим за нея ( смъртта) , не я познаваме, в представите ни стои като страшна и когато се случи да се срещнем, подсъзнанието ни отказва да я приеме и я определя като нещо ужасяващо. В такива случаи е добре да се поговори за смъртта, да се видят нейните различни страни, нейното многообразие. Когато нещо се разгледа и разбере, то вече не е страшно. Когато се научим да приемаме нещата от различен ъгъл, те стават много по - приемливи. Починал е любимият дядо, няма как да не се почувстваме изоставени, самотни, предадени дори и това развива в мозъка ни цяла линия на негативно мислене, което без да искаме подхранваме, даваме сила на тази линия правим я стабилна и устойчива и все по - трудна за прекъсване. За сметка на онази положителна мисловна пътека, която всъщност е изходът от това състояние на страх и паника. Всичко това е променимо и е заложено в ресурсите на всяко човешко същество. Необходимо е само да си повярваме, че сме достатъчно добри, силни и уверени да продължим пътя си, независимо от всичко което се случва. Да засилим вярата в собственото си успешно съществуваме. Да приемем естествения ход на живота и да не се страхуваме от него. Заменяй негативните мисли с положителни, отхвърли ги като нереални, прави нещо което ти е приятно в този момент, не храни "паразитите" и не им утъпквай пътека. Разглеждай нещата от различни места, вярвай си. Ако имаш сили конфронтирай се със страха. Когато почина моят любим дядо бях на 6г. След още 6г, аз все така се ужасявах от тъмния двор на къщата от където го бяха изнесли. Една вечер, когато вече бях на 16г. , прибирайки се към 23.00ч , реших, че това трябва да приключи, застанах в средата на двора и въпреки огромния ужас, който напираше в мен си поставих за задача да стоя 15 мин и да слушам и гледам, какво ще се случи. Нищо не се случи, тишина, само няколко сови викаха от дърветата, в двора нищо не помръдваше, звездите си грееха, луната също и само аз с моя страх бях нереалната в картината. В тази нощ страхът си отиде изпратих го там от където беше дошъл - в тъмното.

Да се прави обобщение за психотерапевтите в цяла България, като се вземат предвид няколко психолога в Пловдив е меко казано несериозно. Положителните постове показват, какво МОЖЕ да се направи, а не какво НЕ МОЖЕ. Неможенето не е от полза за никого, за него всички знаем, че съществува. А също така показват, че има терапевти, които работят с гореизброените методи и че проблемът съвсем не е непреодолим. Вариант за Вас е просто да потърсите подходящ терапевт (а такива има). Съжалявам, че до момента сте попадали на неподходящия метод, но съм убедена, че който търси, рано или късно намира. Желая Ви успех.

Може би, ако откриеш отговора на въпроса : Какво е това което получаваш ти за себе си от неговия интерес към теб?, ще разбереш и защо не можеш да се откажеш от този контакт.

Кастанеда също е имал кризи на панически атаки и го е описал. Ето цитат от "консултацията " му по въпроса с индианката, която още тогава е знаела много за тези състояния на страх. "След завръщането ми в Лос Анжелос, в продължение на много седмици изпитвах леко неразположение, което елиминирах от съзнанието си, обяснявайки си го с виене на свят или с внезапен недостиг на въздух, причинен от физическа умора. Това неразположение достигна своя максимум една нощ : събудих се ужасен, неспособен да дишам. Повиканият лекар постави диагноза "вид хипервентилация, предизвикана вероятно от нервно напрежение"". Той ми предписа успокоителни и ме посъветва да дишам в книжна торбичка, ако кризата се повтори. Реших да се върна в Мексико, за да се консултирам с индианката. Повторих и диагнозата на лекаря, но тя потвърди без колебание, че никаква болест не беше причина за моето състояние : аз се освобождавах най - сетне от черупките си и това което бях почувствал беше "загубата на моята човешка форма" и навлизането в едно ново състояние на отказване (отричане) по отношение на чисто човешките дейности. - Не се противопоставяй - каза ми тя - Нашата естествена реакция е да се борим. Но противопоставянето прогонва това състояние. Оставете се на вашия страх и следвайте загубата на вашата човешка форма етап след етап. Тя добави, че в нейния случай дезинтеграцията на човешката форма е започнало в нейната матрица, с непоносими болки и крайно силно налягане, пълзящо бавно в две посоки: към краката и към гърлото. Тя ми каза също, че ефектите се усещат незабавно. Имах голямо желание да опиша всички нюанси на това мое ново състояние и се приготвих да държа точно сметка за всичко, което щеше да ми се случи. За мое най - голямо разочарование нищо повече не се случи. След много дни на очакване се отказах от обяснението на индианката и заключих, че диагнозата е била правилна. Намерих го за напълно нормално: бях приел ролята на шеф, която се беше паднала, но си нямах и най - малка представа какво ми налагаше тя.

Има различни методи за работа с конфронтацията. Ето един от тях: Техника на конфронтация с подтискане на тревожна реакция. Конфронтация означава поставяне на човек в плашеща ситуация. Обикновено при това у човека се появява изразена реакция на страх съпроводена с поведение на бягство. Според научната теория, поведението на бягство се утвърждава като форма на негативна подкрепа, тъй като води до намаляване на страховата реакция. Главната цел на този метод е да предотврати реакцията на бягство. Забраната за бягство може да бъде представена под формата на договор с клиента за провеждане на експеримент, чиято цел е да се убеди в несъстоятелността на собствените си опасения. Например, може да се предложи на клиент със социална фобия и страх от очакване на враждебна реакция от околните, да пита идващите насреща хора, колко е часа. Чрез провеждането на този експеримент и получаването основно на доброжелателни или спокойно - равнодушни отговори, клиента се убеждава в несъстоятелността на своите опасения( реакцията на страх не намира подкрепа) и неговото напрежение на улицата спада. Т.е. в резултат от конфронтацията (сблъсъка) с плашеща ситуация поведението се променя: променят се очакванията и се провежда обучение. ИМПЛОЗИВНА ТЕРАПИЯ, ПОТАПЯНЕ (flooding) Популярната в САЩ техника на "потапяне" представлява най- интензивния вариант на техниката на конфронтация, така да се каже масирана конфронтация. На клиента се предлага незабавна конфронтация с максимално неприятни стимули и съответно той трябва да преживее максимално изразена реакция на страх, гняв и т.н. Прилагането на тази техника изисква от клиента висока мотивация и силна стресоустойчивост. Пребиваването в ситуацията въпреки страха и непосредственото реално преживяване на необосноваността на своите опасения, обикновено довежда до забележим пробив и рязко преодоляване на старите реакции. Практически поведението на избягване изчезва и в други житейски ситуации, тъй като не се подкрепя като жизнена стратегия, а подкрепа получава напротив - конфронтацията. Обикновено техниката на масирана конфронтация се прилага на живо т.е. чрез поставяне на клиента в реална проблемна ситуация. Също така в редица случаи е възможна и работа с въображаеми ситуации. Главното е да се запази потапянето в ситуацията до постепенното намаляване на реакцията на страх или гняв. Като правило, за усвояването е необходимо многократно повторение на масираната конфронтация............... Тук обаче, клиента трябва да е много, много мотивиран, да е готов да го "направи или да умре" , както се казва във филма "Девета рота". В противен случай се работи с други разновидности на метода, но като цяло конфронтацията е сблъсък със страха.

На този къмпинг има караванен туризъм, т.е. цял един хълм с каравани под наем. Има няколко семейни хотелчета на брега на морето, голям къмпинг за палатки под много хубава тополова гора. Ще проверя лично, къде, какво, за кога има и ще пиша. Но за палатките няма ниииикакъв проблем, може и на самия плаж да се разположат. Има бани и тоалетни, едни от малкото поддържани по къмпингите останали от времето на активно къмпингуващите. Има достатъчно места за хапване на самия плаж и в гората, много красив плаж и невероятен изгрев

Здравейте, симптомите които описвате са характерни за хипохондрията. Хипохондрията е състояние, в което човек има постоянно усещане за болестно състояние, убеден е в наличието на сериозно заболяване, непрестанно безпокойство за собственото си здраве или това на околните, без да има видими признаци. Характерно за състоянието на хипохондрика са: пълно отдаване на мисълта за болест, тялото се превръща в "център на вселената", постоянно се вслушва за болки или неразположения, мнителност - не може да бъде убеден, че му няма нищо, често дори от лекар, честа промяна в настроенията, стигащи до пълна паника, силно въображение за симптомите, може да си ги представи до степен, че да си ги предизвика. Как се лекува хипохондрията - не се лекува, тъй като това не е заболяване. Това състояние се превъзпитава. Често то е придружаващо към тревожност. Отключва се, след събитие, което силно е повлияло на емоционалния живот на човека. Ако той е по - тревожен, страхлив, неуверен или просто депресивен тип, една от линиите на развитие на тревожността е хипохондричното състояние. При вас, това вероятно се е отключило след смъртта на баба ви от незнайната болест. Когато човек няма отговори на въпроси, от които се страхува, той развива тревожност. Страха от смъртта, края, загубата са едни от основните при тревожните състояния. Първото което е добре да направите е да се опитате да обърнете мислите си. Мисълта за болест, да се обяви за нереална в момента в който тя възникне. След това се работи върху различаването на истинските симптоми от фантазните. Хората с тревожни разстройства, най - напред си мислят че са болни от шизофрения, например, истината е, че истински болният от шизофрения, никога не би се усъмнил, че е болен, той си се преживява като здрав. И това, може да е един от първите признаци, че всички симптоми в главата на съмняващия се, са фантазни, нереални. Друг класически пример, често когато човек с тревожност го заболи корем, решава, че може би има рак. На който и лекар да отидете, ще ви каже, че при това заболяване няма болка, т.е. няма как да имате рак, защото ви боли. И т.н. За да се справите с хипохондричните мисли, трябва да се работи върху основния проблем, който най - вероятно е тревожност, породена от силен страх от конкретно събитие или група фактори. Вие сте здрава, просто сте тревожна.

Всъщност, ти няма как да знаеш, един човек дали те харесва или не, ако той не ти го каже. Ако ползваме терапевтичната техника за пренос на чувства, в случая въпросът е, не дали той те харесва или не, а кое е онова нещо, което ти не харесваш в него и как то е свързано с теб? Мозъкът често има функция на огледало, когато нещо силно ни дразни в някой, това означава, че ние не сме се справили с него и виждайки го реагираме, така все едно то е извън нас ( като изображението в огледалото) , а всъщност то е в нас самите. Ако не ни бяха научили, че изображението в огледалото сме ние, щяхме да реагираме също както котките, ще си мислим, че срещу нас стои някой друг. И ако това усещане се повтаря или не търпи промяна, трябва да помислим как да счупим огледалото и да променим образа.

Здравей, да, паническа криза е. Физиологията на организма ни е такава, че в малките часове на нощта, количеството на адреналин е завишено. Имайки предвид връзката между ПА и повишеното ниво на адреналина, вероятността да се получат ПА към 1-2 часа през нощта е доста голяма.

Еййй Ина, как уцели моя роден град и любимия ми къмпинг в края на следващата седмица ще съм там и ще мога да проверя всичко на живо, още повече, че познавам лично, някои от хората, които имат хотелчетата, караваните, бунгалата и т.н. 2-3 август, като дата ако ви устройва, мога да видя какво може да се запази.

Здравей Рона, няма как да не изразя дълбокото си уважение към теб, след всичко което прочетох. Справянето с подобни житейски неволи в такъв дълъг период от време неминуемо изтощават човек в някакъв момент, особено, ако няма подкрепа и време, за да се възстанови. Вероятно си доста добре запозната със спецификите на заболяването, което е открито у двете ти деца и знаеш, че причината за BPD не е напълно открита, но някои специалисти в областта считат, че може да е в резултат на химичен дисбаланс в мозъка. Тези химически вещества (невротрансмитери) ни помагат да балансираме настроение, генетични и екологични въздействия. Това умствено разстройство е по-често срещано сред хората, чиито членове на семейството също имат BPD. Вземайки това предвид, няма място за самообвинения. А за теб към момента ще е много добре, ако се консултираш с терапевт. Защото стресът, в който живееш е изключително голям и постоянен. Погрижи се за себе си.

Поздрави, няма нищо по - добро от това, човек да вижда положителна промяна в себе си.

Няма как да се промени нещо толкова бързо, след няколко часа терапия, да промениш мислене, което е моделирано с години. Ще ти дам пример с тялото. Представи си човек никога не тренирал нищо, с наднормено тегло, не спортувал, без изградени спортни навици и дневен режим, човек, на който винаги са му повтаряли, че от него спортист не става, реши да стане добър състезател в даден спорт. В началото тръгва с голям ентусиазъм, ясно му е, че това е начина, вижда добре оформените тела край себе, вижда постиженията на другите спортисти и вярва, че много скоро и той ще изглежда по същия начин, ще постигне добри резултати. Готви се колкото е по силите му и отива на първото си състезание. Дава всичко от себе си, но резултатът му е много далеч от това което си е представял, че може. Това е нормално, защото е започнал да прави нещо, което е съвсем ново за него. И тук идва изборът. Дали да продължи да влага всичко от себе си, за да постигне желаните резултати или да се откаже да си върне старите навици, килограми, начин на живот и да повярва на внушението, че от него спортист не става. Няма как да тренираме и променим тялото си за една седмица, това е ясно на всички, но битува заблуждението, че с няколко опита можем да променим мисловните модели. Промяната им изисква също толкова време, усилия, опити, труд и постоянство, колкото е необходимо и за тялото, че дори повече. Може да започнеш да работиш и сам, но е било добре да довършиш започнатото с психолога, може би сега нямаше да ти се налага да пишеш тук.

Здравей, напоследък много често се употребява думата депресия, за всички по - краткотрайни или по - дълготрайни състояния на тъга. Депресивен епизод, социална тревожност или тъга по изгубен семеен статус, който виждаш като необратим процес са навързани състояния. Когато в кризисен момент, човек не успее да премине градивно през състоянието, то се задълбочава или повлича след себе си други подобни състояния. Пускам една статия, в която има обща информация за депресивните състояния, но в нея има добри препоръки, които би могъл да ползваш. Депресия Първоначално са наричали депресията - психично разстройство изразяващо се в "депресивен епизод" : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри. Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение. Все по - често ни се случва да чуем как някой споделя " Вече няколко дена нямам сили, нищо не ми се прави, не мога да мисля, в лошо настроение съм" и отсреща да чуе констатацията - " О, ти си в депресия" Предвид горенаписаното ( което се определя, като битова депресия) днес това състояние се определя не като психично, а като психологично, съпътствано от дълъг период на лошо настроение, или често променящо се такова. Спорно е кой определя, дали депресията е битова и кой трябва да се заеме с нейното лечение, едно е ясно, това е състояние, което потапя страдащия в дълбока тъга, в тъмен и дълбок душевен мрак, от който много трудно се излиза. Депресия - това е състояние, в което изпада човек, когато не вижда радост в живота си. ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА Причините за битовата депресия са най - различни. Най - често депресия се отключва при съчетание на няколко важни фактора : лични проблеми, трудна житейска ситуация, пропуснати ползи. Когато става въпрос за лични проблеми, трябва да се има предвид, че някои хора са вътрешно предразположени към депресивни състояния и тяхната житейска философия преобразува ситуациите като предразполагащи. Липсата на дневен режим, недоспиването, отсъствието на почивка - неусетно, но сигурно създават предпоставки за бъдеща депресия. Генетичните предпоставки за депресията , са нещо което е видимо, реално. Въпреки това, тя също има предпоставки за проява, като битова, депресията се проявява по - често при хора с детско поведение, "непораснали деца", които с трудност се изправят смело пред житейските проблеми и често са със сменящи се емоции и настроение. Изправящи се пред неприятности, този тип хора редовно се разстройват и ако трудностите продължат, те неизбежно потапят себе си в депресивен епизод. Зад това обикновено стои едно детинско отмъщение на живота - "Ако ти Живот си толкова неприятен, аз ще умра, сега." В детството, тази концепция за отмъщение е била насочена към родителите, които са причинявали някакъв душевен дискомфорт на детето. Когато личността порасне, тя пренасочва отмъщението от родителите към Живота. Подтикване към потапяне в депресивно състояние, може да и друго - неосъзната вътрешна полза - страх да признае своята некомпетентност пред важен за него човек в трудна ситуация, желание да привлече вниманието към себе си или да се приближи емоционално към близки хора, или нещо много по - просто: да оправдае безделието си и да има оправдание да не прави нищо. Към това можем да прибавим и нездравословен начин на живот, който да създаде чисто физиологични предпоставки за появата на депресия..Когато организмът е готов да се разстрои, а личността е предразположена към това, когато са налице и някои тежки ситуации ( поредица от проблеми, тежка житейска загуба - смърт на близък, развод или пропаднали мечти) естествено се съединяват с някои от вътрешните ползи на личността и депресията настъпва почти "естествено". ЛЕЧЕНИЕ "Реалната" депресия, трябва да се лекува от медик специалист. За съжаление хората се страхуват от "таблетките" и не бързат да отидат на специалист психиатър, въпреки че в 80% от случаите се стига до пълно възстановяване. Ако това не е "реална" депресия, а е умора и временна промяна на настроенията или става въпрос за битова депресия, то нейното преодоляване е много по - леко и не се нуждае от медикаменти. Повлиява се преди всичко с чести и дълги разходки сред природата, смяна на средата, дори с тежка и упорита работа. Много добре се повлиява с откъсване от градската или стандартната среда, отдалечаване от всички източници на информация. Влизане в "селски режим" - ставане рано, работа сред природата, дишане, чист въздух. Ако зад депресията стоят вътрешни ползи, то лечението може да започне да боксува. Битовата депресия, често се среща при възрастни хора, когато има радост в живота, но целите липсват. Тогава депресията се явява, като начин да привлекат внимание, нещо като театър за определени зрители. Житейската подкрепа и съчувствието което получават, по - скоро влошават състоянието, от колкото да го подобрят. Ако в тази ситуация, "болният" остане в комфортната атмосфера на обгрижване, много скоро всички ще се окажат в задънена улица и в плен на това състояние. Да се разобличат вътрешните ползи на депресирания - е неефективно, трябва да се смени обстановката и хората, които са попаднали в тази ситуация. ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ В съвременната култура "депресията" стана почти модерна. Най - често се среща в цивилизованите страни на Европа. В страните с по - нисък стандарт на живот и там където основното занимание е работа за препитанието, чрез тежък физически труд, депресивни състояния няма. Препоръки за предотвратяване на депресивни състояния: - Осигурете си здравословна среда на взаимоотношения, ведри и мотивирани хора, обърнете внимание къде живеете, с кого. Нужни ли са ви приятели или партньори, които постоянно се оплакват и търсят вината в другите? - Не. Погрижете се , около вас да има позитивни, ведри и мотивирани хора. Психично устойчиви и весели. - Работата - много важна част от живота. Важно е професионалната работа да ви доставя удоволствие. Това не е спасение, но е съществена част от справянето. А до колко работата ви може да бъде здравословна? Една театрална среда, например, с нощният и неподреден живот, с постоянното драматизиране е силна предпоставка за развиване на депресия. - ако искате да живеете здравословно, то организирайте живота си по подходящ начин. Добър дневен режим и спокойна и пълноценна вечер с добър сън. Ставайте рано сутрин, правете физически упражнения. На практика хората които спортуват редовно или тичат в парка, стигат до депресивни състояния изключително рядко. - Предразположете функционално и тялото си - хора, които се движат изправени, с изправен гръб и рамене, често се усмихват, не изпадат в депресия. Правете това, често, обръщайте си внимание. Нека това стане вашето "лице" към живота. - И най - важното промяна на житейската ви философия. Тя трябва да е с положителен заряд, психичната устойчивост да се яви като етично задължение. Неувереността, за която питаш се преодолява най - добре и най - бързо, чрез "директно атакуване". Колкото трудно и некомфортно да ти е да го изпълниш, правенето на точно това, в което се чувстваш най - неуверен ще отключи в теб обратното усещане. Нещо повече, възможно е да ти се иска да го правиш пак и пак и пак. Добре ще е, ако си наясно и с корена на тази неувереност, но това може да става и съвместно с прилагането на техники за нейното овладяване. Пускам още една интересна статия с различни дребни препоръки и лесни техники, които би могъл да изпробваш. "Нестандартните постъпки" - упражнение за увеличаване на самоувереността В Япония туристи могат да видят как на площата работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите - обучение "нестандартни постъпки" или "необичайно поведение". За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода - това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорирамнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол? Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалния тренинг "нестандартни постъпки" се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но...... но аз никога не съм правил така! Това е страшно! Упражнението "нестандартни постъпки" е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност,тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт. Още по - трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни - такива каквито "нормалните" ( тези които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят. В психотерапията, тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции. За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да правите нестандартни постъпки, но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да е невероятно красиво, мило. Какво може да бъде това? Всичко онова което ви е вътрешно трудно и страшно да направите, в рамките на собствената физическа безопастност, с уважение към другите и съблюдаване на закона. В своето детство бъдещият физик Лев Ландау, тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време това излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставено с нашата действителност е - да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да правите сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг, така ще ви е по - забавно и весело. Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага " Това не е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!" Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за драматичния театър. когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате? Не бива да правите нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата, тренингът за нестандартните постъпки, в тези ситуации може да навреди на репутацията ви. важно е да помните, че "нестандартните Постъпки" не са хулиганско поведение, не се правят неща, които да напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки, прекратете и се заемете с вашата работа. НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ - Промяна на обичайните задачи - отидете на работа по друг път, не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали, купете нестандартни за вас неща. - Да се ​​запознаем с някого. Това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт. Няма значение къде икак, важно е лицето да е ново за вас. - Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там. - научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите - да свирите на китара, да плетете, да карате лодка, това разширява зоната ви на комфорт. - Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил. Ако слушате рок идете на джаз концерт, ако обичате мелодрами, отидете на екшън филм. - Спрете да планирате, правете всичко в движение, може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт. - Отидете на ново нетипично място с нестандартна кухня - Облечете се нетипично - сменете стила, цветовете, визията. - Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите - Седнете в автобус с непознат номер Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства - социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог - психотерапевт. Най - важното от всичко е да се справиш със сериозността, с която приемаш положението. Да се опиташ да погледнеш ситуацията от различна гледна точка - на успешното ти оцеляване, например, на умението ти да бъдеш самостоятелен, знанията които си натрупал. Да помислиш как би могъл да ги използваш в твоя полза. В началото може и да ти е трудно, но това не означава, че трябва да спреш да опитваш. Никой не се научава да кара колело от първия път, но желанието за каране е толкова голямо, че човек е готов да пада , да става , да се ранява, но да не спира докато не овладее равновесието. Който спре и се откаже, просто никога не изживява удоволствието от каране на колело. Същото е и с неувереността. ( и не само с нея) , всичко е в твои ръце.

Не си странен човек, това което описваш като реакция в ситуации на стрес е защитен механизъм - отричане. Мозъкът ти го ползва, за да те защити. Но това разбира се е временно, ако не се преработи ситуацията, ако не се отработи страха и притеснението, което е породило стреса, то преминава в тревожност и се изразява чрез тялото в различна симптомантика. Нервите няма как да са слаби или силни, те просто са. Това което наричаш нерви, са пътищата по които протичат твоите мисли. Всяка една мисъл задейства серия от емоции и съответно симптоми. Стягането в корема е едно и също, независимо дали имаш първа любовна среща или ти предстои изпит, но едното го наричаме с красивото - "пърхане на пеперуди" и го определяме като "хубаво", а другото го наричаме с конкретното " болка в корема" и го наричаме "лошо". Та, проблемът не е в нервите, нито в тялото, а в това което мислите му диктуват. Гълтайки успокоителни, ти приспиваш мислите. Как можеш тогава да работиш с тях? Ти не си в състояние нито да ги промениш, нито да ги позитивираш, нито да ги пренасочиш, просто ги потискаш до следващия път. Игнорираш ги, отричаш ги, така както реагираш в кризисната ситуация. А основата на проблема е, че теб много те е страх. Страх те е от едно основно нещо или от много неща, които вече са добре преплетени. Сама можеш да проследиш връзката: 1.световъртежът е породил в теб неприятно усещане, 2.липсата на информация как да се справиш, водят до чувство за безпомощност от там и страх от повтаряне на състоянието, 3.когато човек е безпомощен и се страхува, често избира варианта - бягство, 4.твоето бягство се изразява в това да избягваш и да започнеш да се страхуваш от всички ситуации, които ти напомнят за прилошаване, 5.честото прилошаване в кола, е асоциация за мозъка ти, който прави връзка със световъртежа и ти започваш да се страхуваш от возенето в кола. И отново се връщаме на изходно ниво - мисълта която подаваш. Справянето със състоянието е работа с мисленето, успокоителните саботират този процес. Пробвай дишането, за което ти писах, да видим как ще го усетиш.

Здравей , чувстваш се безсилна, сякаш, но не защото си такава, а защото в теб има един голям страх да заявиш какво точно искаш и как го искаш. Вероятно това което учиш не ти е много на сърце и от там се получава загубата на интерес. Ти сама ли избра специалността или я записа защото родителите ти искат това, или защото ти е внушено, че това е престижно, или по някаква друга причина разминаваща се с твои вярвания? Разбира се, че и ти си човек и никой не е безгрешен. Всъщност никой не е грешен, всеки е такъв какъвто е. Въпросът е в приемането и в отстояването на собствената си същност. Нещо, с което явно имаш проблем. Може би защото си финансово зависима? Можеш ли да направиш нещо по въпроса? В нашата действителност финансовата свобода е от особено значение за личната такава. Често парите са фактор, с който един човек манипулира друг. Нещо такова се получава и при теб, поне от това което си написала. Направили сте негласно споразумение - ние ще те финансираме, ти ще се представяш добре. Това удовлетворява ли те? В теб има едно голямо самообвинение, огромно чувство за вина, за какво се чувстваш виновна? Пред кого? Може да си отговориш на някои от въпросите или да ти се изяснят ситуации, които не разбираш, ако прочетеш тази глава http://chitanka.info/text/26986/6#textstart от книгата "Отровните родители" . Мисля че там има много отговори за теб. После, ако имаш потребност, сподели ще го коментираме. Приятно четене.

Тези стресови моменти, трябва да се изговорят и да се работи по тяхното преработване. Неглижирането им, не е от добрите варианти, особено щом те натоварват. Колкото повече се потиска един страх и не се работи по изкарването му на светло, толкова повече разклонения пуска той в мозъка и създава цяла мрежа от негативни мисли, които в един момент превземат цялото съзнание. Страха от тъмното се преодолява най - добре, чрез ходене в тъмното. Веднъж бях попитала един човек, който живееше съвсем сам в една хижа в планината, не го ли е страх да се прибира, когато замръкне в гората. той ми отговори: " Гората си е все същата, нейните обитатели също, аз я познавам много добре и знам всяко дърво по пътя си, дали е тъмно или светло, няма никакво значение, има значение, аз как приемам тъмното и светлото". Това важи за всяка една "страшна" ситуация. Светването на ток при страх от тъмното , затвърждава страха и го прави изключително силен. Това е само пример, той важи за всички страхове. Работи със страховете си, а не против тях, консултирай се със специалист,

Двудневен световъртеж са получавали много хора, включително и аз. Правилно са ти казали, че това няма лечение, но не защото не може да се оправи, а защото не е заболяване. Не можеш да лекуваш нещо, което не е болно. Липсата на информация, запазва в теб страха от нещо "много страшно, нелечимо", Този страх се загнездва в мозъка ти като файл, който стартираш при най - малката прилика или мисъл за възможността да получиш отново световъртеж. Естествено след като "натиснеш" - PLAY, процесът започва. Такава е дейността на мозъка. Прибавяме към този процес и емоцията, която усилва усещането и изживяването за паника и ... имаме проблем. А всъщност проблем няма. Хората, които определят себе си като сериозни и мислят, че могат да контролират ситуациите в живота си имат още по - голям проблем. Тази сериозност ги прави неподатливи на промени в мисленето и съответно така необходимото отпускане и релакс, приемане на ситуациите или трансформирането им. По тази причина стремейки се да контролираш процеса ти го усилваш и задълбочаваш, защото се фиксираш в него, мислиш за него и го предизвикваш. Хубаво е тази сериозност да падне. Поиграй си със световъртежа, наблюдавай го, опитай се да го завъртиш на обратно, отпусни се, дишай - 3( броиш до 3 вдишване) -6( задържане) -3( издишване) - коремно. Правейки това около 10 мин ще се почувстваш приятно замаяна и спокойна. това се дължи от една страна на увеличения кислород, от друга на промяната на концентрацията. Може би си била по - натоварена и стресът ( независимо положителен или отрицателен) ти е дошъл в повече. Това, в което искам да те уверя (надявам се да ми повярваш) е, че това състояние е обратимо, ти си здрава, повторенията не са задължителни, но не подлежи на контрол по начина, по който разбираме думата "контрол". Всичко останало, което изреждаш като симптоматика са следствие от първоначалния страх от световъртежа, който не знам кой е решил да ти го затвърди, като ти го е описал като нещо вечно. Като си била малка прилошавало ли ти е, когато си се возила в автобус или кола?

Най - добрият вариант в този случай е да говорите за това с терапевта. Вероятно това усещане се дължи на някакъв пренос от твоя страна или пък на контрапренос на терапевта, кой знае, случва се. Но трети човек няма как да коментира обективно. От друга страна един коментар за този дискомфорт, може да е в полза на терапевтичния процес.

Диана ти е дала много добър съвет за смяна на обкръжението, това е един добър начин да избегнеш зараждаща се депресия, освен това помисли над дейностите, които ангажират денят ти, вероятно дневния ти режим търпи промяна в положителна посока. Тези думи които съм цитирала дават отговор на въпросите ти. Амбициите трябва да са насочени към нещата от живота, които подлежат на промяна от нас, в противен случай водят до големи разочарования. Няма как да имаме амбицията да имаме нещо, което не зависи от нас. Проблемите не се "борят" те се приемат и се трансформират във вид подходящ за приемане от нашето съзнание. Друг е въпросът с оценките. Ние сме тези които си поставяме оценки на себе си - аз съм грозен, аз съм глупав, аз съм нещастен. Всичко това се контролира от нас, ние няма да сме такива, ако не се изживяваме като такива. Звучи лесно, но е много трудно, ако картината в главата ни е вече нарисувана и ние я виждаме всяка сутрин с отварянето на очите си. Правилата по които живеем си ги създаваме ние. Едно от тези правила ти си го заявил много категорично - "Изгубя ли косата си, губя и шансовете си някога отново да изглеждам добре, а с това и да имам човек до себе си." Това е вярно само за теб, няма някой друг който да мисли така за теб. Но ако ти го вярваш толкова много, че то да не подлежи на обработка в съзнанието ти, ще го предадеш и на другите, така както го предаваш на мен, например. Аз няма да приема това за истина, но няма да съм в състояние да променя вярването ти, защото ти така си решил да го заложиш за себе си. А след като ти дълбоко вярваш в това твое правило, няма как да повярваш, че никой друг не мисли като теб. Това е порочния кръг на нещастието - Бих бил щастлив с това което нямам. За да промениш поне малко картината, помисли какво имаш и как да го използваш в полза на твоето пълноценно съществуване.

Здравей obsessive_vanity Имаш реална причина, за появилата ти се тревожност. Ти разбираш много добре, основата на проблема и ти е ясно, че справянето със ситуацията изисква доста основна промяна във възприемането на себе си, на живота, може би смяна на основните приоритети и ценностната система. Разбрал си, че при подобни състояния свободното време не е най - доброто решение, да не кажа - никак не е добро. Усетил си как си префокусирал и фиксирал негативната мисъл и как тя работи не против, а ЗА задълбочаване на проблема. Човек може да почива и работи за проблема си ефективно и работейки. Има цяла система от упражнения, как да става това. От една страна е свързано с преразпределяне на мисълта, от друга с реалното течащото време. Често не си даваме сметка, колко голяма част от времето пропиляваме мислейки си, че го оползотворяваме. Голяма част от хората имат дефицит в пребиваването на "Тук и сега" пространството, те живеят или в планиране на бъдещето - какво ще се случи след час, ден, месец или се отнасят в миналото или бъдеще в миналото - ако бях направил това, ако не беше ставало така и в един момент усещат, че са пропуснали днес, този час, тази минута. За да се справя с подобни проблеми, човек първо трябва да се научи да живее Сега. Филмът "Тайната", който ти препоръчва bobibs е една добра американска продукция има и продължение освен "Тайната" 1 и 2 има и "Тайната на водата" 1 и 2 . В тези филми, както и в много други е показан капацитета за справяне, с който разполага всеки човек. Проблемът е, че просто да знаем, че имаме капацитет, не означава, че умеем да го ползваме. Това е все едно да знаеш каква е болестта, да знаеш, че има изход, но да не знаеш как точно да го приложиш на себе си и оставаш със заболяването, за което просто знаеш малко повече. Действително във форумен формат, няма как да се кажат конкретни неща, тук отново можеш да получиш една обща информация и насоки. Понякога, обаче, самото написване и споделяне на проблема се явява като един вид самопомощ. Изказването и структурирането дават яснота на самия пишещ. Терапия би ти се отразила добре, изброил си много минуси, за себе си, най - лесното нещо е да направиш от минуса - плюс. Има няколко важни момента, първо да знаеш, че има нещо такова като "+" за това състояние, после да знаеш къде точно да го поставиш - акцента, и накрая да го нарисуваш - промяната на фокуса. Всичко това можеш да пробваш да направиш и сам - книги, филми, добро обкръжение, форуми, групи за себепознание и т.н. Но щом пишеш тук, явно ти трябва още нещо, което да ти помогне, изборът ти за терапия е добър. На въпросът ти за добър терапевт, обаче няма как да отговорим. Клиентът определя кой е неговият терапевт, и най - добрият терапевт може просто да не е "твоят", затова заложи на собствената си преценка в избора. Преди време един мой треньор казваше, "Когато постигнете бърз успех с клиент, не си мислете, че сте много добър, просто сте на една вълна с него, в едно и също светоусещане."

Добре. Само ще допълня, че зад всяко агресивно поведение, стои от една страна страха, а от друга жизнената енергия. Всъщност те са свързани. Затова и следствието от една размяна, за която говорих по - горе, ще бъде различно за различните хора.

Това което наричаш "паразитен характер" е твоят страх. Страхът не е характер, а следствие на тип възпитание, модел в който си живял, ситуации, взаимоотношения. Поведението което описваш и не харесваш е твоят страх да не се провалиш, страх от комплекс за малоценност, това води до липса на самоувереност, която ти се опитваш да компенсираш, чрез демонстриране на такава. Но вътрешно си много неудовлетворен, защото разбираш , че това е само маска зад която се криеш. Дали може да се промени това - да. Няма как да стане, обаче изведнъж, както разбирам, че си го представяш. Хипнозата е добър метод, но тя няма как да ти бръкне в мозъка и да промени мисловните ти модели, които са градени с години и то в процес на твоето изграждане като личност. Хубаво е, че осъзнаваш дискомфорта си и си готов да го представиш като проблем, но това е само първата крачка, предстои ти още много работа.

Това което описваш е един от най - често срещаните психологични защити или т.н. защитен механизъм на подсъзнанието. Не е прошка. Чрез този тип защита, човек бяга от света и от себе си. Изолирайки се в своя си свят на комфорт. Илюзорно дава уж свободата на другите да бъдат такива каквито са, но всъщност ги игнорира, за да защити собствените си вярвания. Това не е съпричастност, разбиране или емпатия, някои от качествата така необходими за доброто общуване и прошката съответно. Игнорирането е агресия, тиха, често преминаваща в автоагресия. Разбирането на света през очите на другия, не означава да го промениш, а променя отношението към дадения човек и му дава благоприятна среда да промени нещо, с което не може да се справи, да го промени, така че да му е приятно. Съответно и на разбиращия действа по същия начин. Разбира се, имам предвид за близки и важни за нас отношения, а не за всеки срещнат.

А не е ли това прошка!? Да погледнеш себе си през очите на, онзи който не можеш да приемеш. Да разбереш как се чувства. Да видиш кое е онова нещо в теб, което предизвиква това отношение в другия. И усещайки го в цялата му сила , нима няма да се промениш? Между другото това е сходно с един от етапите на междинното състояние на душата, което описват Розенкройцерите. Когато съзнанието преминава през етап, в който усеща върху себе си емоционалната болка, която е причинил на хората с които е контактувал. В един такъв свят сякаш, ще се живее по качествено.