Диляна Колева

Да, има нещо подобно. В групата имаше радиестезист, който много години е искал да посети мястото, но все не е успявал. Беше подготвен да прави някакви замервания. Погледнахме позицията на луната, аз не разбирам от тази наука, но имаше хора които се занимаваха с астрология като хоби, луната беше без посока и едни от първите препоръки за деня бяха да не се посещават религиозни места или да се правят екскурзии до непознати места. след сънищата за нас тази информация беше повече от достатъчна. Споделям и отворих тази тема, не толкова защото търся обяснение, за мен фактите са ясни - не ми е мястото там, а защото има хора, които са посетили мястото и може би има интересни моменти, които биха разказали. За мен стана любопитен факта със съвпадението, че предупрежденията бяха не към нас, а към семействата ни, в последствие разбрах, че тя се е почитала като пазителка на семейството и домашните котки.

http://souroujon.blog.bg/technology/2011/02/18/nepublikuvana-izpoved-za-grobnicata-na-bastet-na-bylgarskiia.689039 и коя е всъщност богинята Бастет http://www.catbg.net/domashni/index.php?sta=65&catid=13 Само до преди две години не знаех нищо свързано с гробницата на Бастет, въпреки че родом съм от този край, ходя по много пъти през годината там с различни хора на различни места с определена история из горите. Миналата година не можах да се присъединя към съфорумците които направиха посещението на гробницата заради лични ангажименти. Тази година, обаче ми се показа, че може би не е било заради ангажиментите ми, а не е време да ходя там. Та, Бастет не ни пусна. Чувала бях за много, много истории за хора, които тръгват да търсят мястото и се изгубват, за спонтанна дезориентация на мястото и внезапно изгубване, за много хора, които са се отказвали по различни причини ден преди да отидат, че дори и за многобройните нещастни случаи свързани със събитията от 1981 на тези места. Не бях впечатлена и не ме вълнуваше особено. Това лято в началото на август с поредната група приятели, обикаляхме няколко дни из Странджа и един от дните решихме да го посветим на гробницата на Бастет. От предния ден уговорихме водачи, кола, която да ни закара на мястото и всичко останало, както си му е реда. Прибрахме се в съседното село Граматиково, в което бяхме отседнали и след приятна приятелска вечеря под една астма всеки отиде да почива, защото на другия ден трябваше да станем по - раничко. Всичко беше много приятно, когато в 3.00 през нощта се събудих от сън, който ме беше изплашил доста, По принцип бързо овладявам емоциите от сънищата и са малко тези, които ме карата да променя действията си или да помоля някой да промени своите. Случвало ми се е 3 пъти и инцидентите са налице, без хората които съм предупредила да попаднат в тях. Та този сън беше един от тези. Няма да го разказвам, но символиката и образите от него наподобяваха - както по - късно разбрах - именно образът на Бастет и нейната сестра, за която изобщо не знаех. Решението което сънят ми внуши е, че на следващия ден аз не трябва да излизам от селото, защото нещо ще се случи с най - близките ми хора, ако го направя. Решавайки да не мърдам никъде на другия ден, но да не го споделям с останалите, за да не им влияя, защото не касаеше тях, станах сутринта и зачаках да станат и останалите. Междувременно минаха познати и всички ми направиха забележка, че не изглеждам никак добре и си беше така, бях още под въздействието на съня и страха от предстоящото. Приятелите, с които трябваше да ходим, закъсняваха вече с час. Когато се обадиха първото което ми се каза, беше, че те няма да ходят на гробницата. Оказа се, че точно по същото време в 3.00 през нощта и другото момиче в другата къща е сънувало сън, който е въздействал по същия начин - ако отидем нещо много лошо ще се случи с близките ни. В последствие разбрах, че Бастет е пазителка на семейството и котките. Сестра и е контраста. В никакъв случай не се определям като суеверен човек, нито вярващ в неидентифицирани информации или каквото и да е подобно, но след преживяванията ми в Кръстова гора - 2007 и катарзиса след това, тук излезе второто място, което никога повече няма да пожелая да посетя. Историите са много интересни и вероятно там има неща, които не всеки може или трябва да види. Предполагам, че съм от хората, които не трябва.

http://change-life.eu/govorni-praktiki/obshtuvane/361-25-kljuchovi-principa-za-izgrazhdane-na-choveshkite-vzaimootnoshenija

Привет, това което споделяш засяга проблем с житейската ти философия, твоята визия за живота. Като прибавим към това стреса, който си развил и ето го проблема. Предлагам ти един материал за Житейската философия, който можеш да използваш, за да опишеш себе си според изброените опции. Опитай и виж като какъв човек се определяш. Житейска философия Философията на живота - способността да виждаш по различни начини себе си, света и хората около теб. Според възприемането на живота, изградените житейски ценности и стратегии, в съответствие с избрания или приетия начин на живот, у всеки има изградена житейска позиция ; система от убеждения, кое е правилно и кое не, към какво трябва да се стреми. "Никой на никого нищо не дължи" ; "Най-силният печели", "Всичко зависи от мен" или "не можеш да вярваш на никого" - най - често срещаните житейски вярвания. В зависимост от стабилността на жизнената философия, тя е ефективна или не, благоприятства развитието на личността или го стопира. Философията на живота може да бъде както положителна, така и отрицателна, оптимиста или песимистична, с акцент върхусебе си или върху други хора, с различена житейска позиция (творец, потребител, паразит, романтик), насочена към развитие или създадена, като психологическа защита. Житейската философия, добре прозира при изработване на лична метафора за живота. Елементи на житейската философия 1. Общия поглед за живота - животът е само един или твоят Аз пребивава от живот в живот, като преминава в различни тела - животът е радост или тъга или преминаващ от едното състояние в другото 2. Вярванията за себе си и другите - когато аз съм добре и ти си добре, заедно сме силни или Всички са врагове, не трябва да се доверяваш на никого - аз съм малък човек, умея малко неща, не претендирам за нищо ..... или жизнената философия на Победителя " Светът ми принадлежи" 3. Преимуществена жизнена стратегия, житейски способи и принципи. - позицията на Жертвата или позицията на Автора Ако мислите, че вашите проблеми е длъжен да разреши някой друг, а не вие самия, то вие работите с неуспешната житейска философия, с нея много трудно ще вървите по пътя на живота. Учете и насочвайте себе си към позицията на Автора - "Аз го мисля - аз ще го направя", след това, между другото, ще ви бъде много по - лесно да общувате и да си сътрудничите с другите. Хората могат да ви помогнат , това е прекрасно, но могат и да ви използват, в това няма нищо страшно. Промяна на философията на живота Как мога да променя своята житейска философия? Да общувате с хора, чиято житейска философия ви харесва и да опитате да прерисувате своята Лична житейска метафора. Може да изглежда невероятно, но възприятието за живота може да бъде променено, картината нарисувана от всеки от нас може да бъде заменена с друга. Чрез работата с Житейската метафора, може да промените не само своята жизнена философия, но и тази на другия човек, ако той няма нищо против.

Да, разбирам - да не пиша в темата, защото приемате моите мнения лично и като нравоучения, а не просто като изказване на мнение!? Всъщност това е обществен форум и четата много, много хора и имат право на мнение , различно от желаното ни, или греша?

Това ще се случи, когато вътрешно в себе си приемеш факта, че всеки човек има правото да бъде и живее така както той е решил. И както на нас не ни харесва да изискват от нас определен тип поведение и не се променяме само защото на някой това не му харесва, така и ние изисквайки го пред себе си от другите хора натоварваме само и еднствено себе си. Проблемът за лошото настроение, не е че някой е мърляв или некултурен, неудовлетворението и раздразнението идва от това, че ние приемаме това като проблем. На мен също ми е коствало доста време, докато обърна мисленето в тази посока. Трудно е защото така са ни възпитавали и това са изисквали от нас, научени сме да искаме другите да се вписват в нашето "правилно". Научени сме да слагаме етикети - добър;;лош, глупав;умен, прилежен;немърлив, и т.н. по този начин започваме да виждаме човека само в тази му светлина, и пропускаме другата част от неговата същност, а хората сме многопластови същества. Ако нещо не ми харесва, имам пълното право да отида и да кажа - "Виж, това което правиш не ми харесва, дай да видим какво можем да направим." Тогава заставам зад позицията си и давам шанс на другия да се замисли и да се промени. Ако само стоя отстрани гледам и повтарям на себе си - "Това не ми харесва, това е много лошо, това ме дразни и т.н." единственото което ще постигна е да се чувствам ужасно, а другия ...... той просто ще продължи да си прави същото, защото за него това не е проблем.

Не е нужно да знаеш КАК да живееш, крайно необходимо е, обаче, да го живееш този живот днес . Ако си позволиш да се луташ между миналото, което не ти харесва и бъдещето, което проектираш някак си, просто ще изпуснеш днешния ден и той никога, ама никога няма да се повтори. А днес .... ти си жив и целия ден разчита на това, да го направиш ползотворен и незабравим, а не просто като поредна дата в календара. Опитай се да правиш дните си забележими, дори с нещо малко. Ако искаш си го записвай - Днес нахраних уличната котка, направих страхотен плаж, изкатерих връх, пътувах, пътувах необикновено с градския транспорт. Научи се да разглеждаш деня, света в него и ще видиш колко невероятни неща се случват, без да ги отразиш. Мислейки за това което е било и за това което някога евентуално ако, или, може би ........ ще стане, пропускаш случващото се. А в случващото се е живота, всичко останало са спомени и фантазии.

Здравей, ще ти отговоря на последния въпрос с откъс от притчата , пусната от д-р Първанов в тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14544 "- Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш? - Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар!" И веднага след това искам да те попитам: Нали не мислиш, че който и да е терапевт ще ти даде дума, че в периода, в който ти искаш, ще ти даде промяната която искаш така както си я представяш? Притчата е много хубава, прочети я цялата и може би там ще се намери отговора на въпроса.

Здравей, знаеш ли кое е най - страшното нещо, което човек може да причини на личността си!? - Да се самоопредели като еди какъв си. В момента на това самоопределяне развитието зацикля. И ето започвам да чета твоя пост, първото което ми направи впечатление, че ти вече си се самоопределил: - АЗ СЪМ неспособен да контролирам емоциите си - АЗ СЪМ депресиран - аз съм с лабилна психика - аз съм неуверен - аз съм с ниска самооценка - аз съм мазохист, жертва Веднага след това казваш, че не вярваш, че ще успееш да смениш мисловните модели - "да повярвам, че ще успея да променя мисловните си модели." Не можеш да промениш нищо докато вярваш в твърденията, които стоят зад гореизброените - АЗ СЪМ.....Колкото и да не ти се вярва, те са дълбоко врастнала в теб част. Първото нещо което е добре да направиш е да спреш да вярваш във всичко гореизброено или да го обърнеш в минало време. Погледни се в огледалото и се опитай да поставиш ясно пред себе си новите твърдения АЗ СЪМ способен да контролирам емоциите си АЗ СЪМ весел АЗ СЪМ стабилен психически аз съм уверен аз съм с добра самооценка аз съм победител Ако ти е трудно да повярваш в това, като за начало, обърни твърденията в минало време и остави старото си СЕБЕ СИ там, като поставиш в ума си избора за едно ново СЕБЕ СИ. Рискът да се правят нови дейности и да се влиза в нови начинания е добър старт за това преобръщане. Като за начало може да пробваш да направиш нещо, което винаги си искал, но много си се страхувал или си се определял като неспособен да го направиш. Виж какво ще се получи, после пробвай пак и пак докато усетиш, че самоопределянето ти като неспособен да го направиш се промени.

Пускам ти част от обяснението за връзката между мисълта и тялото; психика и физиката, в който се намира отговора на въпроса: Защо хапчетата не са ефективни в тези случаи? Ние използваме своите сетивни органи за възприемане на външния свят, за изследването и преобразуването му. Очите, устата, носът, ушите, кожата – са нашата единствена допирна точка с действителността. Светът е безкрайно разнообразие от всевъзможни сензорни прояви, но ние можем да възприемем само една малка част от това разнообразие. И тази част, която възприемаме, се филтрира от нашия уникален опит, култура, език, убеждения, ценности и предположения. Всеки от нас живее в своя уникална реалност, построена на основата на индивидуалния опит, и ние действаме съответно, като се опираме на тази реалност, на нашия модел на света. Но самият свят винаги е по-богат и по-широк, отколкото субективните идеи, които ние имаме за него. Ярък пример са горският секач, художникът и ботаникът. Когато тримата се разхождат в гората, всеки от тях получава различни преживявания, всеки забелязва различни неща. Арабската поговорка гласи: “Как изглежда хлябът, зависи от това дали сте гладни или сити”. Т.е. филтрите, които слагаме на нашето възприятие, определят онзи свят, в който живеем. Вътрешният образ на околната действителност са мислите. Но какво представляват те? Има много научни и философски отговори. Когато мислим за това, че виждаме, чуваме и усещаме, ние пресъздаваме тези картини, звуци и усещания вътре в себе си. Ние отново преживяваме информацията в онази сензорна форма, в която първоначално сме я възприели. Мисленето е очевидно и банално действие и ние почти никога не мислим за него. Един от мисловните методи е в съзнателното или несъзнателното възпроизвеждане на картини, звукове, усещания, вкусове и миризми, които сме преживели. При спомнянето ние мислено преминаваме през преживяванията, като използваме сетивните органи с вътрешен метод, за да репрезентираме дадените преживявания. Преживяването е съчетание на спомени и въображение. Голяма част от мисленето е смес от смес от такива спомени и конструирани сензорни впечатления. Ние използваме едни и същи неврологични пътища за вътрешна репрезентация на опита и за непосредственото му преживяване. Едни и същи неврони генерират електрохимични заряди, които могат да бъдат измерени. Мисълта има непосредствена физическа проява, мозъкът и тялото са една система. Ние използваме своите сетивни органи с външен метод, за да възприемем света, и с вътрешен метод, за да “репрезентираме”(препредставим) преживяванията на самите себе си. Методите за получаване, запазване и кодиране на информацията в съзнанието – картинки, звукове, усещания, миризми и вкусове, са известни като репрезентативни системи. Всяка работа с информация преминава редица задължителни стадии: въведение, обработка и оценка. В тази връзка се отделят три информациоинни системи на активност на човешкия мозък: водеща (вкарване на информацията), предпочитана (представяне на информацията в съзнанието) и референтна (оценка на информацията). Всяка от изброените системи може да бъде представена визуално, аудиално и кинестично. За да се репрезентира информацията, първо трябва да бъде получена. Всеки човек има предпочитани средства за получаване на информация. Съвършената памет би съдържала пълен набор от картини, звукове, усещания, миризми и вкусове на първоначалното преживяване, но за да го възстановим, се обръщаме само към една част на набора. Това е т.нар. водеща система: вътрешният канал, използван като ключ за достъп към паметта. Още я наричат система на въвеждането, тъй като тя доставя нужната информация за по-нататъшна обработка, което се осъществява вече с помощта на първичната (предпочитана) система. Обикновено човек използва всички канали за възприемане, макар в зависимост от ситуацията да обръща внимание на един канал повече отколкото на друг. Например в художествена галерия ние ще се намираме във визуален свят, на концерт – в аудиален. И което е най-чудното, когато мислим, независимо от предмета на размисъл, винаги се придържаме към една система. Обикновено това предпочитание се проявява във възрастта между 10 и 12 години. Много хора могат да създават ясни мислени образи и да мислят в картини. За други това е по-трудно. Те могат дълго време да разсъждават със самите себе си, докато останалите основават действията си на усещанията по отношение на ситуацията. Когато човек има тенденция да се придържа към един канал на възприемане, този канал се нарича негова предпочитана система. Вероятно той се е оказал по-проницателен и способен да прави по-тънки разлики именно в тази система , а не в другите. Богатството и размаха на мислите зависи от способностите да се осъществят връзките и да се мине от един начин на мислене към друг. Ако при мен водещата система е аудиалната, а първичната система – визуалната, ще си спомня друг човек първо по звука от гласа му, а след това ще мисля за него в образи. Ние получаваме информация, но я репрезентираме вътре в себе си в друг канал. Звуковете могат да предизвикват във въображението визуални спомени или абстрактни визуални образи. Едновременната и неосъзнаваема връзка между водещия и първичния канал се нарича синестезия. Някои от синестезиите се оказват дълбоко вкоренени и широко разпространени. Примерно цветовете често са свързани с настроението: червеният – с гнева, синият – със спокойствието. Говорим също за цветова тоналност в музиката, за топли звуци, за крещящи цветове и пр. Понякога синестезията се блокира преднамерено. Примерно човек изпитва трудности с визуализацията. В разговор с него трябва първо да го помолим да се върне към чувственото или към аудиалното преживяване на събитието, и с това да облекчим визуализацията. Подобна техника може да възстанови спомените като цяло: в картини, звуци и усещания. Както преводът от един език на друг запазва смисъла, но напълно променя формата, така и преживяването може да се премести от един канал на друг. Имайки предвид всичко това, взимам последното изречение като пример, ако мисълта ти е зациклила в посока, която отново и отново те връща към едно и също преживяване, няма как да промениш преживяването, ако не промениш мисълта, както ако обясняваш как се плува на български на англичанин, той никога няма да се научи да плува. Гълтането на хапчета няма да помогне на човека да проговори на английски, за да бъде разбран, за целта е необходимо да се положи усилие и да се научи новия език, а за това е нужна ясна мисъл, време и усилие.

Разбира се, че ще бъдеш. В тежък за теб момент психиката ти е изиграла номер. Продължителното състояние на напрежение в личния живот, стреса от работата, проблемите в личен план, чувството ти за вина към родителите са фактори, които силно са усилили стреса, чувството за безпомощност и страх .... получила си паническа атака, сърцебиенето, схващането на крайниците, нереалността са все симптоми на тревожното състояние, които са преодолими. Решението ти да започнеш психотерапия е добро, просто нещата ще се получат по - бързо. Тук има много теми, в които много подробно са описани и симптомите и варианти за справянето с тях и обяснения защо са се появили и каква е тяхната продължителност и най - хубавото , все повече хора, които пишат как са се справили изцяло с проблема. Ще ти се наложи да промениш малко дневния си режим, да включиш редовна физическа активност, да обмислиш варианти за отстраняване на основните стресори и най - вече да повярваш, че промяната е в твои ръце и че варианти има. Да, в момента не ги знаеш, но щом си започнала терапия скоро ще се запознаеш с тях. Отделно може да прочетеш подобните теми тук и да допълниш терапията със самопомощ.

Опитай се да формулираш въпрос, в който да е точния проблем за който търсиш отговор. Твоят проблем, А иначе информация по въпроса за тревожността и натрапливостите в този форум има много.

Здравей, тук има теми за дереализацията и може да намериш доста информация. Ето тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14406 можеш да прочетеш нещо по - конкретно за дереализацията и точното описание на един потребител. Дали става въпрос за дереализация, обаче или за тревожност или просто си в период от живота, в който ти е трудно да се справиш с нещо и натрупваш стрес, който ти се отразява по този начин е въпрос, на който трябва да отговори психолог или психотерапевт след консултация. С негова помощ по - бързо ще се справиш със състоянието. Ти си на 14 години преди два месеца започна ваканцията ви. Свършил е някакъв период, ако си се готвил за кандидатстване, започнал е друг, много вероятно е да си бил просто пренапрегнат.

Включването ми в темата не е уникално, тъй като пиша в този форум от 6 години, просто е един пореден пост. Не е насочен конкретно към теб, въпреки че реши да го приемеш така ( вероятно си има причина ) , това е едно от направленията от обучителен тренинг за тийнейджъри включващ запознаване с качествата на общуване. Колкото по - рано се научат да работят с чувствата и емоциите си, толкова по - добре ще се чувстват със себе си в предстоящия живот. Изнасянето на емоцията извън нас самите и проектирането и в околните се прави от всеки, не за друго, а защото така сме научени от нашите родители, те от техните и така назад във времето. Често тази проекция носи голям дискомфорт и се преживява като тъга и неудовлетвореност, но без идея за справяне, защото решението се търси навън, а не се насочва навътре в човека. Това също сме го научили от родителските модели. Като цяло можем да си живеем съвсем доволно по този начин, особено, ако средата ни е благоприятна. За съжаление обаче, точно тази проекция често води до големи проблеми в общуването. Като под "общуване" имам предвид както комуникацията ни с другите, така и нашия вътрешен диалог. Пожелавам ти скоро да намериш повече радост Юля Все пак тя е заложена в нашето същество, трябва само да я открием. А заобикалящата ни среда....... тя ни влия само ако и позволим.

Ако емоцията ми започне да зависи от емоцията на заобикалящите, това автоматично означава, че съм изгубила връзка с вътрешния си център. По каква причина? Това вече е въпрос, който изисква време, за да му се отговори. Факт е, че когато изнесем емоцията и я поставим върху другите, ангажираме ги с нашето състояние и ги направим отговорни за това, значи нещо сериозно сме изтървали във връзката с нас самите. Същото е и в обратния вариант, ако усетим, че някой ни поставя отговорни за емоцията си , напр. се обърне към нас с " Ядосваш ме като правиш така", а не "Ядосан съм, защото не ми харесва това което правиш" е сигнал, че връзката с вътрешния център на този човек е разхлабена и вероятността да е гневен, сърдит, тъжен, изплашен е много голяма.

Здравей, поздрави за това, че си успял да възстановиш баланса, който така сериозно ти е избягал в някакъв момент. Това което те притеснява към момента е напълно нормална реакция. Направи ми впечатление, че си отделял по 3-4 часа , при това вечер, за да мислиш за натрапливите мисли. Всъщност те нямат нужда от такова внимание, напротив, колкото повече внимание им отделяш толкова по стабилно се захващат или трансформират в нови подобни. Човешкото подсъзнание има уникалната способност да прави асоциации в най - невероятни комбинации. Често мислейки си, че се успокояваме и си обясняваме страховете всъщност ги преобразуваме в нови. Ето един истински пример, колко невинно може да се случи това: Представете си следната ситуация: Човек, на който му се налага да премине в тъмна нощ по пътека през гробищен парк, което ще му отнеме около 20 минути. Веднага ще добавим, че по време на неговото "пътешествие" всичко е било тихо и спокойно, но напускайки гробището този човек е в състояние на силен страх със силни физиологични проявления. Откъде се взе това, пита се той? Възможно е в първите пет минути този човек да е ходел напълно спокойно, но след това да си е задал невинния въпрос: "Интересно, защо хората толкова се боят от гробища?" И ето, че в следващите 10 минути, той започва да си спомня, какво е говорила баба му и дядо му за това, неговите приятели, възпроизвежда си картини от книги или филми, които са описвали "отговорите" на този въпрос, при това всички тези разсъждения ги прави съм със себе си: " Всичко това, разбира се са само приказки, но въпреки това изведнъж може нещо страшно да ми се случи" В следващите 5 минути, този човек е в състояние да си се представи като участник във всички тези сцени. И в крайна сметка, този човек развива силен страх към гробища, в последствие не иска да приближи към градското гробище нито денем, нито нощем, дори не иска да слуша разговори свързани с гробища, да гледа филми с подобна тематика, още по - малко за зомбита или мъртви. Между другото, този човек е в състояние да получи фобия, свързана с гробище или тъмнината, ако по време на ходене нещо изскърца или проблесне, или внезапно се появи на пътя му. Ето защо, когато се работи по проблем с преодоляване на тревожност, пр, натрапливости, от едната страна е знанието - това което ти си постигнал сам. Вече знаеш, че това са просто едни мисли, както и героят в историята знае, че това е просто едно гробище. Изисква се време и друг тип работа, обаче, която да промени отношението ти към страха. Както за нашия герой не е достатъчно просто да знае, че в това гробище няма нищо страшно, необходимо е да се промени цялостното му отношение към гробищата и смъртта. Това се постига чрез работа по промяна на мисловния модел, а той отнема малко повече време и се прави с цел, тревожността да се трансформира и да не се проявява при нови стресиращи ситуации. Тогава дори и да мислиш за смъртта, няма да е по този начин, който да провокира страх и последващите симтоми.

Любовта има различни проявления, тя трябва да се усети в пълнота.

Радвам се, че ви видях и тази година

Няма как да намразим себе си опознавайки се, ако подходим към този процес с любопитство. Натоварвайки го с предварителни очаквания за нещо уникално, вече поставя бариера към истинското самопознание. Ние сме Всичко, как може във Всичко да няма крайности, нюанси, черни и бели петна, това е невъзможно. Ако решим да се фиксираме в едната крайност си е наш проблем, а не на самопознанието. Ако решим да отхвърлим част от себе си, също си имаме само и единствено наш проблем, колкото по - бързо го осъзнаем, толкова по - скоро ще се опознаем. Твърде често, обаче, не се получава. И прехвърляме отговорността на някой друг, в случая на себепознанието. Това е нещо като приемането и отхвърлянето на хората във взаимоотношенията ни, огромните очаквания, стоварени върху близките ни хора и нашите приятели, им отнема правото да бъдат себе си - често различни от нашите представи. Тези свръхочаквания са като два размера по - големи или по - малки дрехи, в които се опитваме да натикаме любимите си хора, а после огорчени от това, че не им подхождат, ги наказваме с укор или отдръпване.

Случайно ми попадна клип, който показва как би изглеждала техниката "Нестандартните постъпки", за която писах по - горе. http://www.youtube.com/watch?v=f_GxF-Si2S0 Вижда се, че освен за изпълняващия, е много възможно да задейства верига от добро настроение за всички участващи. По този начин чувството, че хората са враждебно настроени, а общуването е война, може рязко да намалее. Много е важно, промяната в мисленето да тръгне в посока, различна от приетата - давам, за да получавам. Общуването е успешно, когато се прави заради собственото удовлетворение, а не заради очакванията или обратната връзка. Обвържем ли се с последните две се обричаме на напрежение. Тази техника дава възможност да се усети една друга връзка с хората.

Да Ина, аз ще съм там още в края на другата седмица до 9.08. - живот и здраве - така че, ако някой има нужда от информация за района и нощувките в града може да се свърже с мен. А вас ще ви намеря

Здравейте, за к-г Арапя, за палатките, място има, до края на седмицата ще знам за каква дневна такса става въпрос. За бунгалата - всичко е заето. Хотелчето - също. Но на 8-9 се освобождава студио за 4 човека - спалня и две легла, а на 9-10 ще има и още едно студио - същото. До колкото разбрах цената на легло е 30 лв. Тел. за резервация - 0895433776. който е решил твърдо, че ще дойде, трябва да се обади бързо. Иначе Арапя е на 3 км от Царево и има транспорт с открит автобус на всеки 30 мин., където пък има и квартири и хотели, ако има повече желаещи, няма проблем да се преспива в града. А за караваните това представлява http://prodavalnik.com/na-k-g-arapya-predlagame-pochivka-v-oborudvani-karavani-i-i22251483 и тук има телефон и информация.