Диляна Колева

Какво се случва? Нямаш емоции. Едно от първите и основни следствия на дрогите от всякакъв тип, дори и марихуаната, е деградация на личността и пълна трансформация на емоционалния свят. Ако всичко това, което си написала е вярно, знаеш, че сама не можеш да се справиш. Ако изобщо може да се стигне до обръщане на процеса, то е дълго и мъчително, изисква много воля, много хора край теб които да са готови да влезнат с тебе в "ада" и да те издърпат от там. Ти си в едно от много популярните състояния на хората взимащи дроги - амбивалентното. Искаш да промениш нещата, но искаш и да запазиш част от тях. Истината е, че за да се промени нещо, състоянието трябва да се доведе до нулиране. Дори това изисква много усилия, а от поста ти не се подразбира да си готова на подобно начинание.

Написаното от теб звучи доста объркано, вероятно, защото и мислите ти са такива. Какво означава "не се чувствам много добре" ?

Да, от теб зависи колко бързо ще се подобри състоянието. Както сме го писали и друг път, това е следствие от състояние на стрес при по - тревожни хора. Важно е преди всичко да си наясно, че не си болна, че това е временно състояние, което преминава преди всичко чрез промяната на възприятията. Дневния режим ти е важен, Двигателната активност също. В темите тук има написани доста техники, които е обяснено кога могат да се ползват. Може да разгледаш и да се ориентираш. Всяко четене на странична информация, кой симптом какъв е и кое какво е, по - скоро ще те обърка и ще ти създаде тревожност.

Спортуването е един от основните, много приятни и сигурни начини за подобряване на състоянието ти. Започни. Да се научиш да не реагираш остро на стреса си е умение, то се придобива, ето защо психотерапията би ти помогнала много за развиването на това умение.

Справянето е свързано с промяната на основни вярвания, които са дълбоко заложени в теб. Има различни методи и терапевтични техники, които спомагат за преминаването в друго ниво на мислене. Като цяло обаче това е процес, не става изведнъж. Изминала си дълъг път, в който си се научила да НЕ се обичаш, да НЕ си уверена в себе си и способностите си, да се страхуваш и да НЕ си позволиш да изразяваш мислите и емоциите. Това са все насоки, в които трябва да се работи. Преди всичко и най- важно за преодоляването на страха е работата със себеобичането и самоувереността. Пускала съм и в друга тема, но и сега ще пусна кратка техника, която ще е добре, ако успееш да направиш сама изцяло или поне частично. "Нестандартните постъпки" - упражнение за увеличаване на самоувереността В Япония туристи могат да видят как на площата работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите - обучение "нестандартни постъпки" или "необичайно поведение". За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода - това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорирамнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол? Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалния тренинг "нестандартни постъпки" се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но...... но аз никога не съм правил така! Това е страшно! Упражнението "нестандартни постъпки" е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност,тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт. Още по - трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни - такива каквито "нормалните" ( тези които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят. В психотерапията, тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции(exposure/response prevention) За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да правите нестандартни постъпки, но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да е невероятно красиво, мило. Какво може да бъде това? Всичко онова което ви е вътрешно трудно и страшно да направите, в рамките на собствената физическа безопастност, с уважение към другите и съблюдаване на закона. В своето детство бъдещият физик Лев Ландау, тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време това излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставено с нашата действителност е - да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да правите сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг, така ще ви е по - забавно и весело. Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага " Това не е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!" Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за драматичния театър. когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате? Не бива да правите нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата, тренингът за нестандартните постъпки, в тези ситуации може да навреди на репутацията ви. важно е да помните, че "нестандартните Постъпки" не са хулиганско поведение, не се правят неща, които да напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки, прекратете и се заемете с вашата работа. НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ - Промяна на обичайните задачи - отидете на работа по друг път, не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали, купете нестандартни за вас неща. - Да се ​​запознаем с някого. Това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт. Няма значение къде икак, важно е лицето да е ново за вас. - Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там. - научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите - да свирите на китара, да плетете, да карате лодка, това разширява зоната ви на комфорт. - Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил. Ако слушате рок идете на джаз концерт, ако обичате мелодрами, отидете на екшън филм. - Спрете да планирате, правете всичко в движение, може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт. - Отидете на ново нетипично място с нестандартна кухня - Облечете се нетипично - сменете стила, цветовете, визията. - Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите - Седнете в автобус с непознат номер Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства - социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог - психотерапевт. И още една насока: Нямате нужда от тяхното одобрение Да се нуждаете от одобрение, е есе едно да казвате: „Вашето мнение за мен е по-важно от моето собст­вено мнение за мен самия." Възможно е голяма част от настоящите си моменти да прекарвате в опити да спечелите одобрението на дру­гите или в тревога от нечие неодобрение, с което сте се сблъскали. Ако одобрението е станало потребност в живота ви, ще трябва здраво да поработите. Най-на-пред трябва да разберете, че търсенето на одобрение е по-скоро желание, отколкото необходимост. Всички се радваме на възхищението, комплиментите и похвалите. Приятно ни е, когато ни погалят душевно. Кой би искал да загуби това чувство? Няма нужда да го губите. Одоб­рението само по себе си не е вредно. Всъщност похвала­та е изключително приятно нещо. Стремежът към одоб­рение се превръща в слабост само когато стане потреб­ност, а не желание. Ако желаете да получите одобрение, вие просто се радвате, че имате подкрепата на другите хора. Но ако изпитвате потребност от него и не го получите, вие ще се провалите. В този момент се намесват саморазруши-телните сили. Също така, когато стремежът към одоб­рение стане потребност, вие давате част от себе си на „външния човек", чиято подкрепа трябва да имате. Ако другите хора не ви одобряват, ще се демобилизирате (макар и в ниска степен). В този случай вие сте избрали да изложите самооценката си на показ, така че всеки пособствена преценка да може да я приеме или отхвърли. Хубаво ви е на душата само ако всички решат да ви похвалят. Необходимостта от одобрението на друг човек е до­статъчно голямо зло, но истинската беда настъпва, ако се нуждаете от одобрението на всички за всяка своя по­стъпка. Ако изпитвате такава потребност, ще изживява­те големи терзания и различни фрустрации през живота си. Освен това вие ще развиете сантиментална и безлич­на представа за собственото си Аз, която ще ви доведе до този вид самоотхвърляне, разглеждано в предишна­та глава. Потребността от одобрение трябва да изчезне) Без излишни въпроси. Трябва да я изкорените от живота ви, ако искате да постигнете самоосъществяване. Тази потребност е психична задънена улица, която не ви носи никаква полза. ДА ПРИДУМАТЕ СТРЕМЕЖА КЪМ ОДОБРЕНИЕ ДА СЛЕЗЕ ПО СТЪЛБИТЕ - СТЪПАЛО СЛЕД СТЪПАЛО Нека се замислим над нещата в света. Казано с ня­колко думи, не можете да угодите на всички. Ако 50% от хората са доволни от вас, вие имате успех. Това не е тайна. Известно ви е, че поне половината от хората във вашия кръг няма да се съгласят най-малко с полови­ната от нещата, които им кажете. Ако това е точно (дори само да погледнете резултатите от изборите, печеле-ни със съкрушителна победа, ще видите, че 44% от насе­лението гласуват срещу победителя), вероятността да спечелите неодобрение, когато изкажете дадено мнение, винаги ще е 50% на 50%. Имайки предвид това, можете да започнете да гледа­те на неодобрението по нов начин. Когато някой се въз­противи на нещо, казано от вас, вместо да се засегнете или мигновено да промените мнението си, за да получи­те одобрение, можете да кажете, че сте се сблъскали с един представител на тези 50%, които не са съгласни с вас. Съзнанието, че винаги ще срещнете известно не­одобрение за всичко, което чувствувате, казвате или правите, ще ви помогне да излезете от тунела на отчая­нието. След като очаквате неодобрение, няма да сте склонен да се огорчавате от него и моментално ще пре­станете да приравнявате отрицанието на една идея или чувство с отрицанието на самия вас. За да изкорените поведението си, свързано с търсене на одобрение, ще трябва да осъзнаете невротичните пе­чалби, които извличате, като поддържате това поведе­ние. Освен да откриете нови самовъзвисяващи мисли, когато се сблъсквате с неодобрението (това е най-ефек­тивната стратегия, която можете да приложите), може­те да изпробвате и някои специфични пътища, за да се изтръгнете от магията на стремежа към одобрение. — Можете съзнателно да търсите неодобрение и да се тренирате да не се разстройвате. Изберете някого, който със сигурност няма да се съгласи с вас, и като се изправите смело срещу неодобрението, спокойно изло­жете мнението си. Постепенно ще почувствувате облек­чение от това, че вече не се разстройвате и не трябва да променяте схващанията си. Ще си напомняте, че очаква­те това „противопоставяне", че това е тяхна работа, че това няма нищо общо с вас. Като предизвиквате не­одобрението, а не го отбягвате, ще изградите репертоар от форми на поведение за ефективна борба с него. — Можете да прекъснете връзката между това, кое­то другите мислят, говорят и правят, и цената, която имате в собствените си очи. Когато се сблъскате с не­одобрение, кажете си: „Тя/той си е такава/такъв. От нея/него друго не мога да очаквам. Това няма нищо общо с мене." Този подход ще премахне раната, която сам си нанасяте, когато свързвате чувствата на друг чо­век със собствените си мисли. — Приемете простия факт, че мнозина няма изобщо да ви разберат и че това е добре. И, обратно, вие също няма да разберете мнозина от хората, които са около вас. Не е и необходимо да ги разберете. Няма нищо лошо в това, че те са различни, а най-основното, което можете да разберете, е, че не разбирате. Густав-Ишхайзер ясно изразява това схващане в няколко реда в „При­види ост и действителност": „...Ако хората, които не се разбират, поне разберат, че не се разбират, то те започват по-добре да се раз­бират, отколкото когато, без да се разбират, дори не разбират, че не се разбират."— Можете да откажете да спорите или да се опитате да убедите някого в правотата на позицията си, като просто вярвате в нея. — Когато водите разговор, можете да отчитате вре­мето, през което говори вашият събеседник. Можете да се научите да не сте този, който се обажда рядко, и то само когато го попитат нещо. — На следващото събиране можете да следите кол­ко пъти ви прекъсват и дали винаги отстъпвате, когато говорите едновременно с някой друг от компанията. Стремежът ви към одобрение може да приеме форма на плахост. Вие можете да измислите начини, за да говори­те, без да бъдете прекъсван, като прикачите етикет към поведението, изникващо в социалната ви среда. Сега остава да се опиташ да направиш нещо от всичко и да видиш как ти се получава. Важно е да знаеш, че всичко е постижимо, а способностите ни са дадени, за да ги развиваме.

Здравей Бони, обръщам внимание на последните ти думи - " аз умирам всеки ден от страха си, " Разбираш, че всичко това, което описваш не е нищо повече от един обикновен страх. Може да го облечеш в каквито си искаш ситуации, чувства, мисли, но всъщност това е просто един страх. Съответно идва въпроса: Как да работя със своя страх? Със страха се работи по различни начини - по агресивно, по - дълбинно, по - динамично... зависи от човека и до колко той е готов да работи и експериментира със себе си. Първото което е добре да се случи е да повярваш, че това състояние е обратимо. То не е твое, а е придобито в следствие на вменено от друг чувство за страх. Вероятно сама се досещаш, кой е първия човек в твоя живот, който по всякакъв начин ти е прехвърлил страховете си. Често приемаме чуждите страхове и тревоги и ги припознаваме като свои, преживяваме ги, страдаме ги. И накрая решаваме, че имаме проблем. Всъщност твоето единствено притеснение е, че си повярвала, че си притеснителен, мълчалив и страхлив човек, и се преживяваш като такава. Обратния процес е да повярваш в нещо друго. И тъй като човешката мисъл е с неподозирани възможности, това е напълно осъществимо. Подмяната на този мисловен модел изисква преди всичко вяра в собствените възможности. След това вяра в човека, който ще решиш да те води и накрая вяра, че процесът по подмяната се случва. Относно физическите ти симптоми, те са реакцията на твоето физическо тяло към страха. В момента, в който той изчезне и те ще изчезнат.

Може и така да е, но каквото и да говорим тук, ще бъде в сферата на предположенията.

Ето тук ти е проблема. Не ти е толкова важно какво и защо се е случило с вашите взаимоотношения, а търсиш някаква своя вътрешна самооценка в неговото мнение. И понеже точно тази самооценка е свързана по някакъв начин с тези взаимоотношения ти е важно точно ТОЙ какво мисли за теб. Което е чиста загуба на време. Преди години изживях нещо подобно на твоята история, но с една приятелка. Бяхме почти неразделни , всеки ден , пикници , работа, общи интереси много близки. В една неделя, беше рождения ден на дъщеря и, на който разбира се бях поканена. Какво беше моето огромно учудване, когато в деня на рождения ден, когато и се обадих да уточним часа, тя не ми вдигна телефона. ....... и повече не го вдигна. Ей така без обяснение, без да знам защо, без да иска да говорим, да се виждаме, пълен игнор. Нямах, абсолютно никакво обяснение. Нямаше и как да имам. Една от най - близките ми в този период, с която съм била предния ден , смях, разходки , уговорки, изведнъж, съвсем в изневиделица напълно ме игнорира. Може би около половин година го преживявах много тежко. Не за друго, а защото нямах информация. Не ми беше дадено изконното човешко право да се защитя, да разбера, ако нещо съм сгрешила в какво, защо. Дори на хората със смъртна присъда са им давали право на едно последно желание - а моето беше да разбера какво се случи за 10тте часа от уговорката вечерта до следващата сутрин. И до ден днешен , не знам. Много е тежко. Това е една от най - лошите форми на агресия спрямо някого, да не му дадеш правото да се защити или поне да е наясно със ситуацията. Много хора, много често постъпват така във взаимоотношенията си. Вземат решение за себе си и не се интересуват от чувствата, мислите и преживяването на другия. Истината, обаче е, че ти нищо не можеш да направиш. И това не те прави тъпа, в никакъв случай. Край теб ще има много мъже, както край мен има много приятелки и този, който наистина се интересува от теб, никога няма да те накаже с подобен тип агресия. Това което можеш да направиш е да дадеш правото на този човек да съществува така, както е избрал, без да свързваш неговото преживяване с твоето, защото двете нямат нищо общо. Често хората влизат и излизат от живота ни ненадейно и ние не сме в състояние да контролираме нито едното , нито другото. Но имаме контрол над избора. Избери добрите спомени, запази ги за себе си и остави този период от живота си там където му е мястото - в миналото. Не обвързвай настоящето си с нещо, което вече не съществува. Правейки това ти влизаш в света на илюзията, предположенията, очакванията, догатките. Избери себе си, а не представата за себе си в очите на някой друг.

Основните стъпки сте ги направили. Първо сте провели разговор, после сте взели решение да се справите със зависимостта и сте потърсили професионална помощ. От тук нататък се изисква търпение, добро преразпределение на ежедневието и следване на стъпките на терапията. Порно зависимостта в един момент засяга и физиологията, и поведението, и мисленето, За възстановяването и промяната на мисловния модел се изисква време, което трябва да се даде на партньора. Имайки предвид, че "изкушението" при този вид зависимост е навсякъде и е лесно достъпно, се предполага, че мотивацията на партньора трябва да е голяма. Всъщност, както при всяка друга зависимост. Заклеймяването, наслагването на вина, постоянното говорене за ситуацията или свръхизискванията е добре да се избегнат. Не е нещо, с което да не може да се справите, особено след като имате силното желание на съпруга.

Може и да има, може и да няма, не може да се каже със сигурност нещо, за някого когото не познаваме. Обикновено, при този тип поведение, е важно да се знае какво очаква като следствие, човека който пише. Ако целта е да предизвика възмущение, да му се отговори, за да може да се продължи с цинизмите, например. Може да се говори и за новият вид социална група - хейтърите. В този случай може и да става въпрос за проектиране на омраза, която по някакъв начин тежи на човека. За да може да се отговори конкретно е нужна много повече информация.

Почти на всичките ти въпроси има отговори тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12878 а също и тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11127

Няма как да се каже какво точно се случва в емоционалния и психологичен свят на човек, който не комуникира лично. Тук единственото което можем да направим е да говорим за твоите чувства, емоции, мисли и само ( което не е желателно) да предполагаме какво става с него. Истината е, че никой никого не може да промени. Ако другият човек поиска да влезе в синхрон с партньора си или осъзнае, че има нужда от промяна, тогава се случват новите взаимоотношения.

Здравей, за съжаление чрез теб, няма как да се помогне на приятелката ти. Ако има желание нека да сподели в тази тема или да отвори нова, така ще може да комуникира лично с хората които ще пишат. Другият вариант е да потърси психотерапевтична помощ.

За съжаление, дори 10 специалиста да напишат, че това е в следствие на стрес, развита тревожност и всички тези лоши мисли са нереални, и няма от какво да се страхуваш, мисля че няма да има никакъв ефект върху теб, ако просто го прочетеш. И все пак, това е често срещано психологично състояние, в следствие на преживян стрес или при хора, които са с повишена тревожност. Мисълта се фиксира, започва да се върти в една и съща линия и по този начин увеличава страха, капсулира се и създава чувството за невъзможност да се излезе от това мисловно поле. За да се справи с емоционалното си неразположение, човек трябва да излезе от този мисловен модел. Това става по различни начини. Тук във форум Психотерапия онлайн, има много теми, в които са описани доста техники и обяснения, за това как и защо възникват натрапливите мисли, ОКР, тревожните резстройства , има много ценна информация и вариант човек да да се опита да се справи сам. Другият вариант е психотерапия. И все пак, опитай се, когато минаваш пред огледалото да се поглеждаш след като си се усмихнала или си направила опит за това. Ето и още няколко техники, които може да опиташ сама: Ако реакцията на страха се повтори или се превърне в повтарящи се серии (понякога това се повтаря на часове, дни или години) мускулното напрежение се превръща във файл, който запаметява реакцията на страх. Ако мускулният дискомфорт се запечата като образ у вас, вие ще чувствате страх, дори когато нищо страшно не се случва наоколо, това което ще предизвика схващането и реакцията на тялото ще е просто паметта на тялото. Ще изпитвате остро чувство на страх и тревожност от нещо наподобяващо на първичната ситуация причинила началото на вашата тревожност. И ако в подобна ситуация, човек без проблем с тревожността реагира леко със слабо или никакво чувство на страх, друг, чийто тяло е запаметило реакцията на стягане ще реагира с тежка симптоматика, дори с парализа на крайниците. И така важно е да знаете, че страха се записва като информация във вашето тяло. Страха не е в душата ви, а в тялото, той е складиран в "терминалите" на вашето тяло. Техниката - преживяване на страшната ситуация, натрупвайки опит, което ще изтрие негативното преживяване. Конкретните техники са много, но само някои от тях водят до натрупването на опитност за справяне с проблема. Най - лесният и достъпен начин за справяне със ситуацията е релаксацията. Отпуснете се и се потопете в пълен покой ( обикновено под ръководството а психолога), и започнете да си представяте онези ситуации или обекти, които предизвикват у вас страх или тревога. Чрез навлизане и отдръпване от източника на тревога се предизвиква навлизане в ситуацията, която предизвиква тревожност, след което се получава отдръпване и състояние на покой. Рано или късно, човек се научава сам да разглежда плашещите моменти, неутрално, като те вече не предизвикват у него състояние на тревога. Ако нямате време за релаксация, експертите съветват да опишете детайлно плашещият момент и своето място в него. Важно е описанието да бъде много подробно - кой къде стои, какво прави, вие къде се намирате и т.н. Ефекта на този метод е по - слаб от релаксацията, но също работи много добре. Защо? Защото когато описвате дадената ситуация, вие работите с интелекта, с логическата част на своето мислене, по този начин емоциите са в покой и вашето тяло също е спокойно. Когато тялото ви е спокойно, разказвайки вие част по част унищожавате своя страх. Друг от много ефективните техники на десенсибилизацията е работата с дишането. Когато задържим дишането си преди срещата с въображаемата или реалната ситуация на тревога, ние спираме предишните запаметени в нас кодове за тревога, по този начин възвръщаме своите свободни действия и вътрешно спокойствие.

Здравей, не можах да разбера паралелно с медикаментозната терапия ходи ли на психотерапия? Тъй като в началото е написано психиатър, а след това се говори за среща с психотерапевт. Ако при психиатър се работи основно( дори само)с медикаменти, то при психотерапевта е точно обратното. Тревожността, виенето на свят, чувството за вина са характерни за тревожните състояния и се овладяват много добре от психотерапия. След като ползва успешно разсейването, може би без да знае, че това е една от техниките, вероятно психотерапевтичните сесии ще имат много бързо влияние върху състоянието и. Т.е. на приятелката и е нужен психолог/ психотерапевт, което е различно от психиатър.

Нали не си представи, че ще се освободиш от натрапливата мисъл за няколко часа, само защото си прочела, че ще стане? Има техники и малко знания, които трябва да усвоиш, затова започни да четеш темите за натрапливите мисли и тревожните разстройства , там са техниките и ще прочетеш, как хора, които са писали абсолютно същото като теб, след това пишат, колко по - добре се чувстват. За да се освободиш от това състояние трябва да положиш усиля, да прочетеш и да имаш търпението да приложиш многократно новите умения. Другият вариант е все пак да намериш начин да говориш с родителите си и да отидете на психолог - психотерапевт, за да се случат нещата по - бързо.

Добре ще е, ако успееш да подредиш вариантите, които би могла да ползваш за излизане от положението. Да ги разгледаш и обмислиш много добре и ако се появи чувството за страх, да се опиташ да конкретизираш от какво точно се поражда той. когато страхът се види и разгледа, той вече не е толкова страшен, нещо повече, започва да изчезва. Когато човек каже "не мога", всъщност дълбоко в себе си казва "не искам". Нещо те спира да поискаш и да можеш, какво е то?

Състояние е, не е болест и не е хипохондрия, а обикновен страх. И както ти казваш, тъй като си по - страхлива го засилваш с мисълта си и той се превръща в тревожност. Сам по себе си е нереален. Прегледай във форума има много теми за тревожните състояния и паническите атаки. След като прочетеш част от тях, ще разбереш, че повишения ти пулс е нормална физиологична реакция на тялото към чувството за страх. Така се случва и когато си в реална заплашителна ситуация. Това е естествена защитна реакция на организма, който се приготвя да победи заплахата. И тъй като в случая заплаха няма, а всичко е плод на твоята страхлива мисъл, ти се чувстваш зле физически. Тялото не може да изразходва физиологичния ресурс за борба, който предизвиква физически дискомфорт. Затова вместо да стоиш и да мислиш, защо те е страх или защо ти е лошо и т.н. Просто иди и направи една тренировка, за да помогнеш на тялото да се освободи от напрежението. Има и доста други техники пуснати в темите - за дишането, за разсейването , промяната на мисълта и т.н. Ако ти е възможно направи една среща с психолог, за да ти обясни по - точно и конкретно за това състояние.

Никол, ти се страхуваш? От какво?

Всъщност, няма как да забравиш. Казват, че човешката памет е уникален механизъм. Решението не е в това, да забравиш, а да приемеш факта. От една страна казваш, че продължаваш напред, от друга сама се поставяш в рамката "черна овца", без някой друг да го е направил. Ти се срамуваш от този факт, а това е в състояние да те представи в светлина, която не желаеш. Защото срамувайки се, си способна да убедиш всички останали, че това е срамно, а това вече е голям автогол. И тъй като тук става въпрос за успех в общуването, ще ти пусна интересен факт за това, как може да се повлияе успеха в образованието, Примера важи с пълна сила за всяка една ситуация в живота ни. Подобна на която , според мен е и твоята. "Едно от най-скандалните изследвания, провеждани в областта на образованието, показва колко е опасно да се позволи на външни сили да ограничават очакванията за успех в обучението. През 60-те години на един учител дали дневник, в който били попълнени действителните ре¬зултати от теста за коефициент на интелигентност на учениците от съответния клас, и дневника на друг клас, в който в същата графа вместо коефициентите на интелигентност били вписани номерата на шкафче¬тата на учениците. Учителят сметнал, че номерата на шкафчетата са действителният коефициент на ин¬телигентност на учениците от втория клас , а и са¬мите ученици също, след като видели дневника в нача¬лото на срока. След година било установено, че в пър¬вия клас учениците с висок действителен коефициент на интелигентност имат по-добри резултати от те¬зи с по-нисък коефициент. А във втория клас ученици¬те с по-големи номера на шкафчетата имали значител¬но по-висок успех от онези, чиито шкафчета имали по-малки номера. Ако ви кажат, че сте глупави и вие повярвате, ре¬зултатите ще съответстват на това ваше убеждение. Ще бъдете жертва на собствените си ниски очак¬вания, а ако убедите в тях и другите, ще бъдете в двойно по-голяма опасност."

За дереализацията - нормално усещане за тревожно състояние. Ако има съмнения за щитовидната жлеза е добре да се направят изследвания и ще стане ясно. Правят го доста хора в подобно състояние. Но пак ти казвам, помисли за смяна на дневния режим, повече разходки, спорт, въздух, контакти, Когато почувстваш, че ти е зле или усещаш тревога, не се затваряй и не лягай, а напротив, започни да правиш нещо, което да ангажира вниманието ти. Дори една обиколка на блока на бърз ход, което да те накара да дишаш ще е от голяма полза. Може би си се пренатоварила психически, малко повече стрес в училище или у дома, или някаква случка, която те е разстроила, без да го осъзнаваш е повишило тревожността, която при теб вероятно е по - завишена. Първо е добре да спреш да се страхуваш, защото това ще ти изиграе лоша шега и мозъка ти ще повярва, че в това има нещо страшно и ще го преживяваш като страшно. След това да активизираш тялото си. Да приемаш по - спокойно ежедневието и да правиш повече от нещата, които харесваш.

Здравей Никол, поведението на съпруга ти, както го описваш е много трудно за повлияване, особено, ако той не го приема като проблемно. Най - общо алтернативите ти са две. Оставаш при него и влизаш в ролята на жертва за цял живот. Ще бъдеш подложена на системен тормоз от всякакъв характер, ще се затваряш в себе си все повече и повече. Ако сега те удря, за една боя за коса, то това ще премине в системен тормоз дори без никаква причина. Ти си на 21години, сега се оформя много важна част от твоята идентичност , самоприемане и увереност. Много е лесно да бъдеш превърната в жертва с помощта на страха. А когато човек започне да се страхува, всичко става още по - трудно, понякога невъзможно. Ако си предразположена и развиеш синдрома на жертвата, който развиват много жени подложени на системен тормоз от партньорите си, ще стигнеш до момента, в който , дори и той да те гони, ти няма да имаш сили да си тръгнеш. Много жени преживяващи същото положение се явяват най - сериозните защитници на съпрузите си и нищо не е в състояние да ги измъкне от това състояние. Съответно това ще рефлектира върху детето и то ще има дълбоки емоционални проблеми, които ще е трудно да преодолее през целия си живот. Другият вариант е да започнеш ново начало - С детето, с подкрепата на родителите, ти си едва на 21 години и целият живот е пред теб. По този начин ще дадеш шанс първо на себе си, да намериш достоен партньор за себе си, който да ти покаже какво е да бъдеш Жена и по - добра алтернатива за детето си, което заслужава да живее в спокойна атмосфера с хора които го ценят и уважават. И най - вече, хора, които ценят и уважават Майката. Вярвай ми това е от изключителна важност. Има и друг вариант, на който аз не залагам особено. Двамата да започнете семейна психотерапия и с помощта на специалист да се опитате да промените отношенията си един към друг, да поемете в нова посока и да се борите за това партньорство. Казвам "борите", защото това наистина ще е борба, за която обаче, и двамата трябва да сте готови. Относно родителите ти и "натрисането" . Ще ти отговоря не като психолог, а като майка. Ако аз разбера, че дъщеря ми живее по подобен начин, няма да има сила на този свят, която да ме спре да я махна от там.

Здравей, няма нищо страшно. На 16 години е нормално да се появи такъв период, вероятно не предполагаш колко много от твоите връстници преживяват подобен тревожен период. Добре е било първо да отидеш на психолог - психотерапевт и след това на психиатър и да гълташ хапчета. Но и сега не е късно. Имаш нужда, да промениш малко дневния си режим, да поговориш за това което те тревожи и да се изясни от къде идва тревогата, за да можеш да бъдеш насочена към конкретни действия.

Направи ми впечатление, как описа хората които обичаш: "Майка ми е страхотна, но е доста голяма егоистка. Баба ми си е чиста манипулаторка , а дядо ми е мъж под чехъл." Егоизъм, манипулация и страх - това е усещането ти за семейството ти. Така не поставяш ли сама себе си в позицията на човек, който е отхвърлен, лъган и трябва да оцелее някак в тази среда? Как разбираш "добрите взаимоотношения"? Има една простичка последователност в човешкия мозък мисли - емоции - чувства Ако мислите са негативни, неизбежно се зараждат подобни емоции и се създават такива чувства, усещания. Ако се здрависам с някой непознат и мисълта ми е - "този е голям лъжец, да видим как ще ме излъже" - каквото и да прави този човек от тук нататък, аз винаги ще търся лъжата. Търсейки собствената си проекция, ще пропусна всичко красиво и добро, което той ще направи. И в един момент, дори най малкото "залитане" от негова страна ще го подхвана , ще го преекспонирам и ще го използвам, за да си докажа собствената теза. Какво печеля от всичко това? Казваш : " давам шанс на хората". Шанс за какво? И на кого? На тях или на себе си? Хората са такива каквито са, те нямат нужда от шансове. Това го прави човекът, който очаква нещо. Очаква все пак да види ще получи ли това което е заложил като очакване. Човекът от среща няма да се промени, защото ние така искаме, но ние можем да променим отношението си към него. И в този ред на мисли, какво очакваш от приятелствата си?

Колкото повече подхранваш една мисъл, толкова по - голяма сила и даваш. Ако мисълта е негативна тя води след себе си тревожността, паниката, параноята и всички "екстри" свързани с това състояние. Ако е позитивна, усещанията са съвсем различни. Вероятно не знаеш, че алкохолът е един от естествените антидепресанти, НО с кратко действие и обратен ефект. Затова чашата вино, можеш спокойно да замениш с различна мисъл, която ти носи удоволствие и спокойствие. Има ситуации, които не подлежат на промяна тук и сега, нужно е умение да се премине през тях възможно най - спокойно и успешно. Вероятно ти си в подобна ситуация, която изисква не друго, а физическо време, което трябва да се преживее. Ти избираш как да го преживееш, дали в тревожност и паника или в спокойно и реално планиране на бъдещето. И в двата случая днес и утре нищо няма да се промени, но как ще се чувстваш и изглеждаш в края на този период много зависи от това кой от двата варианта ще избереш. В момента ти си избрала тревожността. Промени избора, смени мисълта.