Диляна Колева

Здравей Анели, положението ти е деликатно и когато те прочетох в началото не исках да взема отношение. След този пост, обаче се поставих на мястото на мъжа ти. Как бих се почувствала един ден, когато все пак разбера истината и това, че абсолютно всички, включително и всички мои приятели знаят и никой не ми е казал. Не мисля, че ти си човека, който трябва да говори с него по този въпрос, но е добре да споделиш с неговите родители и заедно да вземете решение как да се случи това. След като те толкова години не са успели да го направят са неспособни по някаква причина, може би твоята подкрепа ще им даде смелост.

Да се харесаш на всички е изключително трудно, дори бих казала невъзможно. Фактите показват, че около 50% от обкръжението ни не ни харесва. Трудно е да се установи на пръв поглед , тъй като съвсем логично ние се движим сред онези 50% които ни харесват и одобряват. Трудността идва, когато в тези 50% неодобряващи ни влиза близкия семеен кръг. Поради простата причина, че не можем да ги игнорираме. какво следва!? "Нямате нужда от тяхното одобрение Да се нуждаете от одобрение, е все едно да казвате: „Вашето мнение за мен е по-важно от моето собст­вено мнение за мен самия." Възможно е голяма част от настоящите си моменти да прекарвате в опити да спечелите одобрението на дру­гите или в тревога от нечие неодобрение, с което сте се сблъскали. Ако одобрението е станало потребност в живота ви, ще трябва здраво да поработите. Най-на-пред трябва да разберете, че търсенето на одобрение е по-скоро желание, отколкото необходимост. Всички се радваме на възхищението, комплиментите и похвалите. Приятно ни е, когато ни погалят душевно. Кой би искал да загуби това чувство? Няма нужда да го губите. Одоб­рението само по себе си не е вредно. Всъщност похвала­та е изключително приятно нещо. Стремежът към одоб­рение се превръща в слабост само когато стане потреб­ност, а не желание. Ако желаете да получите одобрение, вие просто се радвате, че имате подкрепата на другите хора. Но ако изпитвате потребност от него и не го получите, вие ще се провалите. В този момент се намесват саморазруши-телните сили. Също така, когато стремежът към одоб­рение стане потребност, вие давате част от себе си на „външния човек", чиято подкрепа трябва да имате. Ако другите хора не ви одобряват, ще се демобилизирате (макар и в ниска степен). В този случай вие сте избрали да изложите самооценката си на показ, така че всеки пособствена преценка да може да я приеме или отхвърли. Хубаво ви е на душата само ако всички решат да ви похвалят. Необходимостта от одобрението на друг човек е до­статъчно голямо зло, но истинската беда настъпва, ако се нуждаете от одобрението на всички за всяка своя по­стъпка. Ако изпитвате такава потребност, ще изживява­те големи терзания и различни фрустрации през живота си. Освен това вие ще развиете сантиментална и безлич­на представа за собственото си Аз, която ще ви доведе до този вид самоотхвърляне, разглеждано в предишна­та глава. Потребността от одобрение трябва да изчезне) Без излишни въпроси. Трябва да я изкорените от живота ви, ако искате да постигнете самоосъществяване. Тази потребност е психична задънена улица, която не ви носи никаква полза. За да изкорените поведението си, свързано с търсене на одобрение, ще трябва да осъзнаете невротичните пе­чалби, които извличате, като поддържате това поведе­ние. Освен да откриете нови самовъзвисяващи мисли, когато се сблъсквате с неодобрението (това е най-ефек­тивната стратегия, която можете да приложите), може­те да изпробвате и някои специфични пътища, за да се изтръгнете от магията на стремежа към одобрение. — Дайте на неодобрението нови тълкувания, които започват с „ти". Например забелязвате, че баща ви не е съгласен с вас и дори се разгневява. Вместо да променя­те позицията си или да се защитавате, просто отговоре­те: „Ти си разстроен и смяташ, че аз би трябвало да мисля по друг начин." Така ще помните, че неодобре­нието е за негова, а не за ваша сметка. Ти-стратегията може да се прилага винаги и да дава изумителни резул­тати, ако овладеете техниката. Ще трябва да устоявате на изкушението да започвате с Аз и да се поставяте в положението на човек, който се защитава, или да про­меняте мнението си, за да получите одобрение. — Можете съзнателно да търсите неодобрение и да се тренирате да не се разстройвате. Изберете някого, който със сигурност няма да се съгласи с вас, и като се изправите смело срещу неодобрението, спокойно изло­жете мнението си. Постепенно ще почувствувате облек­чение от това, че вече не се разстройвате и не трябва да променяте схващанията си. Ще си напомняте, че очаква­те това „противопоставяне", че това е тяхна работа, че това няма нищо общо с вас. Като предизвиквате не­одобрението, а не го отбягвате, ще изградите репертоар от форми на поведение за ефективна борба с него. — Можете да прекъснете връзката между това, кое­то другите мислят, говорят и правят, и цената, която имате в собствените си очи. Когато се сблъскате с не­одобрение, кажете си: „Тя/той си е такава/такъв. От нея/него друго не мога да очаквам. Това няма нищо общо с мене." Този подход ще премахне раната, която сам си нанасяте, когато свързвате чувствата на друг чо­век със собствените си мисли. — Приемете простия факт, че мнозина няма изобщо да ви разберат и че това е добре. И, обратно, вие също няма да разберете мнозина от хората, които са около вас. Не е и необходимо да ги разберете. Няма нищо лошо в това, че те са различни, а най-основното, което можете да разберете, е, че не разбирате. Густав-Ишхайзер ясно изразява това схващане в няколко реда в „При­види ост и действителност": Това са първите стъпки за изкореняване на стремежа към одобрение като потребност в живота ви. Целта ви не е да заличите всяко одобрение, а да се стараете да не бъдете демобилизиран от това, че не получавате жаду­ваните от вас похвали. Възхищението е приятно, а одобрението — чудесно изживяване. Това, към което вие се стремите, е да не изпитате огорчение, когато не получите аплодисменти. Както човекът, който се стре­ми да отслабне, не изпробва усърдието си на пълен сто­мах или човекът, който иска да се откаже от тютюнопу­шенето, не изпробва твърдостта на волята си, след като е загасил цигарата, по същия начин и вие няма да се поставите на истинско изпитание, ако не се сблъскате снеодобрение. Може до посиняване да говорите, че ще преживеете неодобрението и че няма да очаквате всеки да ви хвали, но докато не се озовете в условие на съпер­ничество, не можете да знаете на какво сте способен. Ако можете да премахнете от живота си това досадно слабо място, останалото ще е лесно. От момента на раждането си вие сте обусловен да изпитвате потреб­ност от одобрение. Ще са нужни много тренировки, но всяко вложено усилие ще бъде възнаградено. Престане­те ли да се отчайвате, когато се сблъсквате с неодобре­нието, печелите гаранции за живот, пълен с чудесна лич­на свобода в настоящите моменти."

Здравей, ти не си болна, за да се излекуваш. Това което си преживяла е било голям стрес, който е продължил доста дълго време. Този страх, за който говориш, вероятно е посттравматичен стрес, който е добре да се отработи. Страхът от загуба е един от базисните страхове и е свързан с възприятието ни за смъртта. Вероятно никой не е говорил с теб за това. Промяната на това възприятие, променя и отношението към загубата, съответно влия и на чувството за страх.

Юнг е казал и нещо друго много важно: "Посочи ми един "нормален" човек, за да ти кажа какъв му е проблема" Вероятно съм сбъркана, ако си мислех, че всичко ми е "наред" щях да имам ОГРОМЕН проблем. Хората,които се страхуват да поискат помощ и си въобразяват, че всичко им е наред са едни от най - нещастните хора, спасява ги единствено това, че поддържат илюзията, повтарям ИЛЮЗИЯТА, че нямат нужда от помощ. Да се изгледат няколко филма и да се прочетат няколко книги, съвсем не е достатъчно да се разберат вътрешните светове, Всъщност в тази материя, няма такова нещо като ДОСТАТЪЧНО. Самият факт, че си позволяваш да даваш оценки, а виждам имаш нужда да го правиш често и към всеки, е индикация, че във вътрешния свят има силен дисбаланс. Често писането във форумите с подобен тон дава облекчение, ако това ти помага, чудесно, но силно се съмнявам.

Тук не виждам любов. Тази "любов" за която говориш - твоята, ми прилича на илюзорен образ, несъществуващ, който имаш нужда да поставиш някъде, не можеш да го изкараш от този човек по някаква причина, но тя не е любов. Предполагам, че всичко това ти звучи доста абстрактно и далечно, но дай си време да го помислиш. Какво всъщност ти липсва? По какво тъгуваш? Кое е онова нещо което не намираш в другите връзки? Ако усетиш, че даваш на тези въпроси отговори като "не знам" или " той ми липсва", започни да мислиш отново. Опитай се да дадеш конкретни и точни примери.

На колко години си?

По краткото описание и постовете до тук това което описваш съответства на състоянието Астения – от гр. = без сила На кратко това означава липса на сила. Още със ставането човек изпитва силна умора и чувство за нетрудоспособност, липса да "желае", раздразнителност и промени в настроението и т.н. Това разбира се е само предположение, тъй като е необходим по - обстоен разговор, за да се каже каквото и да е. Причините могат да са различни - оздравителен процес, който не е завършил, пренатоварване с работа, физически изтощителна социална или семейна среда, инфекции, интоксикации, липса на витамини. Понякога има и генетична предразположеност. Причините могат да са най - различни. Като билкови алтернативи препоръчват лимонена трева и жен - шен , сибирски също, в начините на тяхното приемане, като не се препоръчва предозиране, за да не се получи свръхвъзбудимост. Но моят съвет е преди всичко да се направи консултация със специалист, защото това състояние е индикация за изтощение преди всичко на нервната система.

Хазарта спада към един от видовете зависимости. Като цяло дори задължителната доза вино, пушенето и мощната спортна кола също са зависимости, но те са по - безобидни, по - делнични и по - приети от обществото. Всички те обаче наред с тежките зависимости като алкохолизма и наркотиците са компенсации на психиката, носещи временно облекчение и изместващи основния проблем. Това за което пишеш, е вече следствие, корена е в започването и придобиването на зависимост. Разбира се, освен осъзнаване на пристрастеността се изисква и много воля за неговото преодоляване. Важен момент за теб е да си ГОТОВ, ЖЕЛАЕЩ И СПОСОБЕН. Всички казват ДА, аз съм готов, но често се сблъскват с мнимата си воля и с амбивалентното поведение - "да, обаче...." Да желаеш, означава да си осъзнал важността на промяната. Да си способен, вече не е достатъчно само желание, понякога хората желаят промяната, но не са способни на нея. Способността се корени в това несъответствието в желаното поведение и настоящото да стане толкова голямо, че промяната да изглежда изключително важна и да задейства себе- ефективността. А готовността е въпрос на приоритет, който изключва мисли от сорта - " Важно е за мен, но ще започна от утре" или " Мога още известно време така" или "Отказвам се от утре" В този случа, често се получава въпроса : Кое утре? Ако тези важни предпоставки са налице промяната е налична, но себе- ефективността, развиваща се самостоятелно от зависимия често изиграва лоша шега. Затова в този процес нуждата от специалист е силно препоръчителна.

Психотерапията е необходима.

Малките деца, нямат нужда от помощ, те имат нужда от разбиране и подкрепа, тъй като все още не са затлачени с разнообразието от социални и родителски модели и натрапени страхове. Възрастните хора, обаче, попадат във водовъртеж от чужди за тях натрапени форми на съществуване и често не успяват да излязат от там сами. Те, възрастните хора, имат нужда освен от разбиране и съпричастност И от помощ.

Търсил ли си професионална помощ до момента?

След като години си в това състояние, вероятно вече си наясно, че е много трудно да се справиш сама. Съвета и насоката е да се заемеш със сериозно транформиране на проблема, като се обърнеш към специалист. Наясно си, че в основата на всичко стои страха, проблемът е, че този страх често е твърде дълбок и човек не може сам да отключи ресурси за справянето си с него. Освен това, всяка личност е един отделен свят, в който работят различни техники и начини за справяне. Няма универсална рецепта за справяне със стараха. Да, има много сходни и общи положения, но нещо, което да действа като панацея, няма. Затова и е много трудно от няколко реда да се правят заключения и да се дават насоки. Това което можеш да направиш тук е да разгледаш подобните теми в "Психотерапия онлайн" и да се опиташ да приложиш сама това, което чувстваш като най - близко до теб. Ако решиш, че искаш да споделиш нещо или имаш въпроси, не се колебай да ги задаваш. На точните въпроси, могат да се дадат отговори, които да бъдат много полезни.

Няма да ги надживееш. Деяна и ansisi, са ти дали добър личен опит и мнение, които обаче не се отнася до проблемът "ревност". Казвам "проблемът", защото идва един момент, в който това състояние се превръща в проблем и дори професионалната помощ трудно го повлиява, но дава насоки за неговото облекчаване. Обърни внимание на това, което съм ти написала, ако успееш поработи сама, ако не успееш консултирай се с психолог.

Ето едно кратко, но практическо предложение: Ревност Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това. Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.” Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка. Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена. Ревноста е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревноста е по – скоро потребителко поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора. РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ Какво може: - обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение - играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”) - изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения Какво не може: - да нарушавате споразуменията - да проявявате ревност в нейната негативна форма, и с това да карате партньора си да страда - агресивна, зла ревност, ревност с истерии - да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат. КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ - погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор - формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте - Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек. - Разсейвайте се с работа - Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение. - Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света. А следващия материал е по - скоро позитивно разглеждане на едно от теориите за това от къде възниква ревността. Основи на ревността Забележителният австрийски етолог ( етология - наука за поведението на животните) Конрад Лоренц, написал забележителната книга "Агресия", в която става въпрос не толкова за агресията, колкото за различните типове поведения и дори чувства. В предисловието, автора предупреждава, че не трябва да се правят аналогии между животинското и човешкото поведение, но ние все пак ще ги вземем под внимание. Ето ги и любовта, приятелството и ревността....Да, ревност. Знаете, как някои животни прогонват самците от своите партньори. Шимпанзето, например, е в състояние, дори да прогони малките си, ако не приличат на него или не миришат така..... Птички, рибки, дори бълхичките...И при тях - Шекспир, Молиер, Бомарше и Лопе де Вега , взети заедно. Шекспир всъщност ще го зачеркнем. Дездемона е удушена от Отело не толкова от ревност , а от обида, че е бил излъган от коварния Яго, независимо от това венецианския мавър остава символ на благородната ревност, тъй като при другите автори ревнивците изглеждат в повечето случаи смешни. Човекът до неотдавна е бил много близо до животинския свят, така че има шанс ревнивото поведение да не е прищявка или проблем на мозъка, нещо много по - дълбоко. Естественият подбор не винаги работи така, както се приема - оцелява най - силния. Основното в подбора е да се съхрани генетическия материал в потомството. Основно да се размножи. Подобно на животните и при човешкия начин на размножаване има два основни варианта това да се осъществи. Първият - да оплоди, който му попадне при всеки удобен случай. Вторият - да отделя време не за преследване, а за охрана на избраната женска от други самци. Разбира се, чист вид на двата варианта не съществува, но като цяло е трудно да се съчетаят и едното и другото. Поради отделеното време за търсене на нови връзки, първия тип не успява да отдели време за пазене, но от това не следва, че верния мъж е много ревнив. Допълнително свидетелство за естествената природа на ревността се явява и нейната неуправляемост. Разумът е сравнително млад, на фона на еволюцията, ето защо все още не се е затвърдило умението да управлява древните мъдри инстинкти в помощ на съзнателната воля. Единици са тези и то напреднали езотерици и духовни учители, които са в състояние да предизвикват и да прекратяват желаните чувства по свое желание, обикновено зад израза " владея своите чувства" се крие единствено способността, да скърцаш със зъби или да се въздържаш от демонстрация на преживяното. Ако ревността я има, можеш да я изразяваш или да не я изразяваш, но не можеш да се скриеш от нея. Така че, класикът на научния комунизъм Ф. Енгелс, се е заблуждавал в идеалистическите си представи за общи жени. При него явно е било развито поведението от първия от описаните типове поведение - донжуанското. Развиването на идеята за общи жени е просто венец в развитието на човешките отношения. Той не е помислил за Отеловското в човека. Съществували са и съществуват различни видове семейства и комуни, но не като правило, а само на доброволни начала. Съществуват такива отношения и при животните, така че не може да се каже, че такъв тип семейства са ненормални. По - скоро е малко разпространен вариант на нормата. Рано е за ревнивците да си правят извод от подобни материали и да дават сила на своята отеловска същност, тъй като нещо, което е естествено в природата , не е безобразно. В първия случай - не всичко което е естествено в природата се допуска и в обществото. Много често се налага да се сдържаме, понякога силно да се сдържаме и само в краен случай сконфузено да се извиним. Да и то не винаги успешно... Във втория случай всичко е добре, когато е с мярка. Да, доза мъжка ревност помага на жената да се убеди, че мъжа я припознава като своя, че тя му е мила, че е готов да я защити от посегателството на готови за потомство самци и така нататък. Но израждането на ревността до вариант, в който е нужен психиатър е скучен и противен. Освен това, дори средно интелигентна жена, може да заблуди умен мъж. Не знам защо така се получава , но в стремежа да постигнат своето, дамите са в състояние да преминат бариери със забележителни висоти и сложности. Препращам съмняващите се към "Хиляда и една нощ". Слушайки и наблюдавайки хората, мога да заявя, че към този момент жените не само не са изгубили своята хитрост, но са я и усъвършенствали. До степен, в която измаменият рогоносец, дори се оказва виновен. Ако се върнем към животните, трябва да съобразим, че ако разглеждаме ревността като инстиктивно поведение, едва ли то трябва да се задейства в момента на съвкуплението с предмета на ухажване, тогава вече е късно. Трябва да има други по - меки, предупреждаващи , пускови механизми. При някои птици, строящи гнезда близо едно до друго, пусков механизъм може да бъде приближаването на произволен самец до определено разстояние. А у стадните и стайните? При човека например? Докосване? Намигване? Интимни намеци? Всичко това може да бъде много разнообразно и в същото време много индивидуално. Преди всичко защото хората не са животни. Като отключващ подобен механизъм , може да служи сексуалното поведение. В определени култури, дадено поведение на човек може да се определи като сексуално. Даже не е задължително да е сексуално, а да е просто предизвикващо, привличащо внимание, проявено от или към обекта. Съответно и произтичащата от тази ситуация агресия, като противодействие е насочена към инициатора. Често срещано. Но когато мъжът не може да се накара на по - силния или на стоящия на по - високо положение съперник, се кара на жената, за това, че тя "кокетничи", "държи се нескромно" или "дава повод". Или напротив, когато няма влияние над нея, да си го изкарва на околните. (Това, впрочем, се отнася не към ревността, а към психологичната защита - изместване) От това не следва, че ако жената не дава причина на мъжа за ревност, тя може да я избегне. Щом съществува такава потребност тя трябва да се удовлетвори. Такъв е физиологичния закон...Това означава, че колкото по - малко поводи за ревност има ревнивеца, той толкова повече започва да ги търси. И напълно възможно е в един момент да започне да ревнува дори от стълбата, ако няма от кого друг. Освобождаването на удовлетворяването на желанието може да бъде многократно по - бурно. От казаното до тук може да се изведе един практически съвет, който смело може да се даде на жените на ревниви мъже: има смисъл внимателно да се стимулира и насочва мъжката ревност, към обекти, които са "безопасни" - певци, актьори, спортисти. Бъдете внимателни, тъй като виждайки интереса на жена си към определен обект, мъжа може да започне да му подражава, при това по начин, който съвсем да не се нрави на жената. Ако всичко бъде направено добре, правилно и с мярка, нуждата от ревност на мъжа може да бъде удовлетворена и няма как да пострадат невинни хора заподозрени като "опасни". Тъй като, ревността зависи от реалната опасност за получаване на "чуждо потомство" (инстинкта не познава контрацепцията) в различните култури съществуват различни забрани на жените да контактуват с различни мъже. Някъде по - леки, някъде много строги. В някои мюсюлмански страни, например, се счита за нормално жената след брака си да не вижда никакъв мъж освен своя. Дори не отговаря на телефона, защото отсреща може да се обажда мъж. В някои страни в Африка, все още се практикува генитално осакатяване на жени в детството. Така е най - надеждно. Добре е да се знае, че има два типа ревност: някои мъже могат да простят случайна връзка на жената, но не могат да понесат мисълта за постоянен любовник, който се явява потенциална конкуренция. Други обратно, ще уважат и приемат спокойно факта, за любовно увлечение, но ще приемат остро повърхностното поведение, което според тях омаловажава тайнството на любовта, преминаващо в интимно споделяне на съпружеската спалня. Няколко думи за женската ревност. При дамите инстинктите за възпроизводство са малко по - различни. Намирайки мъжкаря, тя се опитва да го задържи на разстояние по - дълго, за да може да пази и храни семейството. Разбира се, страничните самки, предизвикват страх за семейното благополучие и съответно предизвикват реакция у жената да пази своя мъжки и да не го пуска никъде. Със сигурност можем да кажем, че у почти всеки мъж ще се появи ревниво безпокойство, ако забележат в очите на любимата си възхищение към друг мъж. Мили дами, колкото и глупаво да звучи, вашият мъж трябва да има безрезервното ви възхищение. За него е важно да знае и да вижда, че в него вие сте намерили най - добрия избор за мъж. Това не е вредно, а дори полезно - от време на време да показвате възхищението си от него, което е много важно за неговите постижения. Същото може да се каже и за мъжете. Жената се нуждае да вижда и усеща вашето обожание и преклонение. Възхищавайте се един на друг. Може да се каже, че това е едно от условията за щастливо семейство. Най - важното - това е щастието, нали?

Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях.

Здравей Веси, може би ще те изненадам, но ревността е противоположност на любовта. Когато имаме силно изразено чувство на ревност, това е индикация за проблем с чувството на притежание. Желанието за притежание или контрол от своя страна е сигнал за силно подтиснат страх. От какво? Това вече е въпрос на доста по - обстойна работа с психологическото състояние. Този който обича не ревнува, а се грижи. Другото често срещано объркване е вярването, че "който ревнува, значи обича". Малко са хората, които умеят да обичат в дълбокия смисъл на тази дума. Преплита се любовта с романтичното увлечение, любовта - страст, любовта - привързаност, много често тази "любов" се проявява в ревност. Когато стигнем до този момент много често, дори страстта си е отишла. Проявата на ревност в никакъв случай не спомага за верността в партньорството, напротив много често се стига да влошаване на отношенията. Корените на ревността не са в любовта, а в различните типове проблемно поведение - страх от провал, желание за привличане на вниманието към себе си, борба за власт и желание за надмощие и т.н. От една страна те са се зародили в емоционалния свят в ранното детство или тийнейджърство и в по - зряла възраст се трансформират в различни видове "проблемно поведение". От друга страна, ревността си има и своите корени в инстинктите и тя е тип поведение възникнало много преди разума, още в света на животинското начало. Където пазенето на самеца или самката са били ключов момент за запазване на гена и чистотата на поколението. Ето защо, когато проблемите в емоционалния свят доведат до развитие на чувството за ревност, те засилват това чисто инстинктивно поведение и преборването с това състояние става изключително трудно. Преди всичко е добре да помислиш - От какво се страхуваш?

Надявам се, че се чувстваш по - добре.

Пет годишна връзка е доста дълъг период, а вие сте заедно от месец и половина. Невъзможно е да се прекратят спомени, асоциации и чувства. Добре е да разговаряте за това. Ултиматума, който си му поставила е по - скоро неизпълним и може да доведе най - вече до неискрени отношения към трите страни. Добре е да поставите ясни граници на взаимоотношенията, като това не включва забрани. Има и едно физическо време, което е необходимо да мине понякога.

Здравей, аз не съм над 40, но съм над 25 и мисля, че мога да ти отговоря адекватно. Прекъснах първото си образование - медицинското и подобно на теб на 25 години мислех, че вече е твърде късно да правя каквото и да е по въпроса. Бяха ми нужни още няколко години, за да изляза от тази заблуда и да запиша второто си висше образование психологията, което ми върши чудесна работа към момента. Та, като за начало 25 години са чудесна възраст да правиш каквото си искаш. Напълно нормално е да се чувстваш по този начин, тъй като попадаш в началото на една от кризите на съзряването. Това е момент на равносметка, поглед назад и началото на полагането на нови цели. Продължителността на човешкия живот вече отдавна надминава 70 години, нали не мислиш, че от позицията на твоите 25 си близо до тази възраст? В този ред на мисли, смяташ ли, че на 19 години си бил достатъчно мъдър, за да решиш какво искаш да правиш цял живот? Продължителността на обучението за професия е 4-5 години, ако решиш и си достатъчно амбициозен, гъвкав и със стимул за развитие, практически можеш да завършваш ново образование и да работиш по него поне 5-6 години на всяко десетилетие от твоя живот Звучи безумно, но е факт и много хора го правят. Имах колеги в университета, които на 45 години записваха 3 - то висше образование. Та, погледнато от тази гледна точка, не разбирам какво по - точно те притеснява в смяната на професията. Относно настоящата действителност, да, тя не е много приятна, но отново е въпрос на креативност как точно ще успееш да лансираш това което можеш. За страха от остаряването, напълно нормален страх. На 25 човек преминава през първото си съзряване, този въпрос става ключов. Не познавам някой, на който да му е приятно от това, че остарява, по скоро се примирява и започва все повече и повече да говори за това, сякаш по този начин се опитва сам себе си да убеди, че това е нормално. Нормално е. Въпросът е в това не ДАЛИ, а КАК ще остареем. Всъщност има два вида остаряване физическо и психическо, често физическата възраст не отговаря на психическата. По важна е психическата, ако на 30 години човек преживява себе си като стар, практически той започва да остарява и физически. В същото време 85 годишни хора преживяват себе си като 35 годишни и нямат никакъв проблем с физиката. Всичко е въпрос на психическа нагласа. Все още движим в стария мисловен модел от преди век - два, в който на 35 години е програмирано да имаме внуци и да се преживяваме като на финала на живота си. Но днешната действителност видоизмени нещата изключително много. Увеличи се възрастта на която хората се събират и имат деца, съвсем официално обявиха, че младежка възраст ще се счита до 38 години. Това са само някакви факти, те не могат да променят настройката, но могат да събудят размисъл. На фона на всичко това 25 години е само началото.

Алекс, последните ти три поста са еднакви. Виждам, че нямаш конкретен въпрос и си наясно какво е добре да направиш: В отговор на тези твои терзания, и страхове, че ще нараниш някого защото ще се разделиш с него, ще ти пусна един цитат от една книга, като те моля, да обърнеш особено внимание на последното изречение. ""Имал съм много връзки в живота си. Всеки път те приключват по един и същи начин. Ставам вечер, събуден от някакъв сън, който не помня. Отивам в банята, поглеждам се в огледалото и разбирам, че в спалнята ми има някаква жена, която не е моята любов. Просто губиш усещането, че си се влюбвал някога в този човек - за секунда се случва. В тези минути осъзнаваш, че някой някъде търси точно теб. Разбираш, че си като задрямал в някакъв мимолетен сън, който те бави по пътя ти към истинската любов. Всеки път се заблуждаваш, че си я открил и не спираш да се надяваш. Казваш си: „Тя е!“ и след няколко години се будиш с пълното съзнание, че това, което си жадувал, не се е случило. Дори не помниш, какво се е случило. Но не си забравил точната, конкретната жажда за онова, което някога си вкусил – плътта на сродната ти душа. И ако не намериш сили да се разделиш с този човек, който е в другата стая на спалнята ти, в този миг обричаш още двама души да се будят цял живот по този начин. Онези, които търсят и теб и нея."

От къде разбра, че имаш ОКР? Поставена диагноза от психиатър ли е или ти сам се диагностицира? Амфетамините и марихуаната дават подобна симтоматика, когато се употребяват от по - тревожни личности. Състоянието се подобрява при преминаването на определен чист период. Ако това не се случи или паралелно с изчакването е добре да се работи с психолог, психотерапевт, за да не се увеличава тревожността.

Можеш ли да го направиш?

Мисълта ти НЕ е за нея. Както сам казваш: Колкото повече вярваш в подчертаното, толкова повече то ще е твоята реалност. Действителността ни се променя и определя от вярванията ни. Ако аз 20 пъти на ден си повтарям, че съм тъпа и вярвам в това, наистина ще се държа и ще изглеждам така. Аз ще вярвам в това и ще правя всичко възможно, за да го докажа както на себе си така и на околните. Ако обаче реша да правя нещо друго, реалността ми ще придобие съвсем друг вид. ., това беше много силна за мен цел, - как ти звучи: "Това е цел, която аз мога да постигна." Остава да повярваш . Относно тревожното състояние и паниките, тук в този раздел "психотерапия онлайн" е изписано много по темата, разгледай , прочети и ще видиш, че има различни варианти за справяне със състоянието. Основното обаче си остава промяната на твоите вярвания. А това зависи изцяло и само от теб. От мотивацията ти, готовността ти.

Ако правилно съм разбрала, ходиш на психиатър и провеждаш медикаментозна терапия, без психотерапия? Поправи ме, ако не съм разбрала правилно. Това което описваш е състояние на един тревожен човек, който е преминал и преодолял страха от социалните контакти и е овладял страха от отхвърляне. Останалото е следствие от тревожната ти личност и насложени страхове, които правилно си разбрала, че само с хапчета не могат да се преодолеят. Ако имаше хапчета за страх, нямаше да има смели хора. Проявата на смелост е следствие на наличието на страх, ти си проявила смелост, воля и знания и си се справила със страха от отхвърляне, по същия начин можеш да преодолееш и другите страхове. Книгите за самопомощ са хубави, но те са "универсални" т.е. в тях има от всичко по малко. Понякога е трудно човек сам да определи кое е точно за него. Няма как да се отговори на въпроса, който си задала, тъй като промяната на подобни състояния е процес, понякога цял етап от живота на човека. Да набележим, че трябва да работиш над самоувереността си, над себеобичането, над различната гледна точка за света и обкражаващата те действителност, е твърде общо, но като цяло това е посоката.