Диляна Колева

Здравейте sv70 От гледна точка на майка, напълно разбирам притеснението ти, много е неприятно майката да знае, че тормозят детето и, а тя да не може да направи нищо. На пръв поглед е така. Но това е само илюзия. Там където се развива проблемът майките и бащите не са фактор, но те са важни на друго място където детето добива своята самоувереност и поглед над живота - у дома. Когато детето се прибере в къщи то трябва да се чувства в защитена среда и комфортно, проблемът който има отвън, може да придобие съвсем друг вид у дома. От вас зависи, как детето ще погледне на тази ситуация. Ако в къщи заедно се притеснявате, вайкате и приемате ситуацията на сериозно и започнете усилено да търсите варианти за защита, детето ще започне да мисли за ситуацията като за страшна. Това ще увеличи още повече неговото вътрешно напрежение и ще усили усещането за проблем. Ако обаче намерите начин да смъкнете "сериозността" от случилото се, така ще смъкнете напрежението, ще засилите увереността, ще повдигнете самочувствието и ще дадете една доза сила на сина си. Това може да направите вие, всичко останало е в негови ръце. Нито можете да отидете с него да живеете тийнейджърството му, нито да избирате хобитата му, нито да повдигате спортната му заинтересованост. Ако успеете да работите за самоувереността му, той сам ще се справи с всичко останало.

Самия термин автохипноза, не е определение за състояние. това е част то нашето мислене, на което ние влияем подсъзнателно. В интернет можеш да намериш много техники за автохипноза, не знам сама дали ще ги приложиш ефективно. Как да се справиш? Като се разхипнотизираш с друга мисъл. Какво те държи, обаче в този мисловен модел? Това е по - важното за теб. Както при повечето такива състояния водещ е страха. И така, от какво се страхуваш?

Явно не си прочела темите с подобна тематика, защото щеше да видиш, как протича развитието на този вид тревожни състояния. Освен да направиш сама програма за себе си и да я спазваш и ако се почувстваш добре да я продължиш, можеш да започнеш психотерапия. Това е основното което би ти помогнало. За съжаление, готови рецепти и бързи резултати за ден два, няма как да се случат. Говорим да психологичен процес. Разтоварването на стреса и освобождаването на напрежението изисква време и усилия. Ако имаш конкретни въпроси по определен симптом или упражнение, което искаш да включиш, можем да говорим конкретно.

Здравей, това състояние няма да те доведе до психически отклонения, както се опитваш да си мислиш. Всъщност това си е най - обикновен натрупан стрес, който не се отработва правилно и се появява периодично във вид на физически симптоми и натрапливости. Случката, от която мислиш, че е започнало всичко, всъщност просто е отключила дълго събиран стрес. Успяла си да изтласкаш в подсъзнанието тревожните си мисли известно време след инцидента, но не за дълго. Хапчетата не могат да ти помогнат да отработиш стреса, това се случва на съзнателно ниво с упражнения, техники, работа по мисловните модели, които си изграждала дълго време. Тук, в темите на форума са описани доста от тях, прочети и се опитай да приложиш тези, които почувстваш като свои. Междувременно подобри физическата си активност - ежедневно физическо натоварване - фитнес, разходки, бягане на открито. Слушай повече музика, намали телевизията, ако гледаш такава. Изобщо, намали колкото можеш повече стресорите за сметка на нещата, които ти носят удоволствие. Прави "разсейване" всеки път, когато започнеш да се чувстваш тревожна. И баналната и изтъркана вече препоръка - психотерапията би ти помогнала по - бързо да излезеш от това състояние. - психолог или психотерапевт.

Здравей, превърнала си тази мисъл в автохипноза, с която се "дрогираш" всеки ден. Всъщност не става въпрос за чувства или любов, а за болно желание, което вече ти действа като отрова. Казваш: " Превърнала съм се в единак самотник, който отблъсква всички около себе си и единствено се самосъжалява." Ти би ли общувала с такъв човек?

Не знам как точно можем да ти помогнем по този начин от тук, но понякога споделения опит действа успокояващо. Когато умираше любимата ми баба, аз първо отказвах, да приема, че това ще се случи. когато ми се обадиха и ми казаха, ела да я видиш, тя те чака, защото скоро няма да можеш, аз реших, че имам страшно много работа и няма как да се освободя и все пак, това няма да се случи. В денят преди да почине ми се обадиха и ми казаха - тя те чака ела. И аз казах, ще дойда утре. Абсолютно непонятно за мен поведение, не знаех какво ми става. "Утре" тя беше починала. Какво се е случило- на първо място е стоял вътрешния дълбок страх, но по - силно от него е било нещо друго, което е замъглило до такава степен реакциите ми и аз изведнъж станах страшно ангажирана - подсъзнанието ми е искало да запази образът на онази баба, която помнех, живата, говорещата, усмихващата се. Всички умират, но в нас остава спомен, а този спомен е важен. От моя страх и желание за стария спомен се опитаха да изработят обвинение - "не намери време да дойдеш да видиш баба си" Това е мощно послание, което носи едно - "Виновен си" и то за нещо, което няма как да промениш. Изобщо не успяха. Защо ли? Защото разбирах дълбочината на това послание - някой се чувства виновен и се опитва да сподели вината си с мен, обвинявайки ме за нещо си. От друга страна имах вярата си. вярвам в езотеричните обяснения за смъртта и бях изключително спокойна, защото знаех, че в никакъв случай не съм накарала никого да страда. Така от една страна психологичния модел, а от друга страна вярата ми в безсмъртието на духа, ме спасиха от една саморазрушаваща и вредна мисъл - самообвиненито. От нея не се стига до нищо добро. Така, за да се успокоиш, от една страна е необходимо да се запознаеш със собствения си психологичен модел и от къде идва това самообвинение, а от друга да имаш вяра в нещо. И за двете са необходими знания. Ако не желаеш да посещаваш психолог, което би ти донесло облекчение, то разгледай форумите, има теми за смъртта, за безсмъртието, за различните теории за продължението на човешкия живот. Прочети препоръчаните ти книги. Само така ще успееш да погледнеш на нещата по друг начин. Със стария модел на мислене, каквото и да ти говорим, то просто ще бъде оспорено, и не защото не искаш да повярваш, а защото подсъзнателно ще се опитваш да съхраниш стария модел на мислене, който до сега ти е вършел чудесна работа.

Ако разбирам правилно vasilena , има предвид съпричастност. Наистина е много хубаво, ако има кой да е съпричастен с радостта ти. Най - съпричастен, разбира се може да бъде, човекът, който те обича, ако този човек е семейния партньор, какво по - хубаво от това.......

Когато човек стигне до тези изводи и последващите въпроси, значи е настъпило време за генерална промяна в неговото мислене, възприемане на света, гледна точка, вярвания и т.н. Не мога да не се съглася с д-р Първанов. Изучавайки години наред смисъла на живота и изчитайки томове подобна информация, в момента не мога да ти кажа нищо повече, защото няма как да ти говоря на език, чиято азбука не познаваш. Ако искаш да си отговориш на въпросите започни от А, В , явно е дошло време да научиш този език.

Днес срещнах, много хубав цитат : "Децата са живите послания, които изпращаме до време, което няма да видим" Живата природа е един неспирен цикъл, всяко живо творение стига до определен етап и след това преминава в нещо друго. Най - ясния пример за това е цикълът на развитие на едно растение, което ние можем да проследим в рамките на 4 сезона. Семето, което става млад стрък, което се разклонява и пуска листа, прави цветове, които завръзват и стават плодове, които узряват , .......... и.... отново дават семе. Ето това е човешкия живот. Същото може да се проследи с цикъла на пеперудата. Разликата е в това, че нашия цикъл е по - дълъг и няма как да го наблюдаваме във всичките му форми, не познаваме и не виждаме нашия сеяч.Семето бива прибирано от човека за зимата и отново пускано в земята, за да даде живот на пролет. То не спира да съществува, просто изчаква подходящия сезон , за да се роди отново. Ние като по - висш вид, сме облагодетелствани да извършваме този процес, ако имаме "очи" ще видим този цикъл във всичко около нас. Това, че не можем да сме свидетели на собствения си цикъл, не означава, че той не съществува, просто се извършва от някой друг. Религията нарича този друг с различни имена или с общото Бог и вярва, че ние се пренасяме в друга реалност след смъртта. Езотериката го приема за висша сила и вярва , че ние отново се връщаме на земята , чрез прераждане и живеем като друга личност в друго тяло , но със същия енергиен заряд или семе., Уфолозите вярват в извънземната личност и т.н.... Всеки го нарича с някакви имена, но всъщност става въпрос за едно и също нещо - вярата в кръговрата на нашия житейски цикъл. Избери си в какво да вярваш , само така ще възстановиш смисъла. А избори има много. Не вярването в този житейски кръговрат, означава да се поставим по - ниска от растителния свят, което няма кака да стане. Ние сме доста по - висши същества.

Здравей, погледни тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15311&page=2#entry199530 и други подобни.

Проблемът е непреработен стрес, който избива във вид на физически симптоми. Физическите симптоми си имат своето физиологично обяснение, в голяма част от темите тук е обяснено много подробно. Когато човек се запознае с това, какво точно става с тялото му, идва едно успокоение, след което вече може да се погрижи и за самия стрес. Докато човек с подобна симптоматика, се смята за болен и се страхува, той всъщност подсилва стреса , а с него и симптомите. Ако психиатъра не ти ги е обяснил, прочети темите тук с подобна тематика и ще се запознаеш в доста голяма дълбочина и техники ще намериш и методики.

Василена, едно от важните неща, които е добре да направиш е да спреш да гледаш телевизия. Всеизвестен факт е, че българските медии ползват рекламната стратегия на лошата новина. С две думи 80% от нашите новини са с негативна тематика, не че няма хубави, но те не вдигат рейтинг. Негативната новина вдига рейтинг. За хора с по - завишена тревожност е направо противопоказно. Относно света и справедливостта. Такова нещо като справедливост НЯМА, иначе нашия свят нямаше да съществува. Кратък цитат: Капанът „справедливост“ Ако светът бе устроен така, че всичко да е справед­ливо, нито едно живо същество нямаше да оцелее до­ри един ден. На птичките щеше да е забранено да кълват червеи, а самолюбието на всекиго щеше да трябва да се задоволява. Ние сме принудени от различни обстоятелства да търсим справедливост в живота и когато не я намерим, сме склонни да изпадаме в тревога, гняв или състояние на фрустрация. Със същия резултат бихме могли да търсим извора на вечната младост, или друг подобен мит. Справедливост няма. Не е имало и няма да има. Просто светът не е устроен по този начин. Червеноший-ките се хранят с червеи. Това е несправедливо към чер­веите. Паяците се хранят с мухи. Това е несправедливо към мухите. Пумите ловят койоти. Койотите ловят язовци. Язовците ловят мишки. Мишките ловят бубо­лечки. Буболечките... Достатъчно е да се вгледате в при­родата, за да осъзнаете, че в света няма справедливост. Несправедливи са ураганите, наводненията, приливните вълни, сушата. Въпросът за справедливостта е митоло­гия. Светът и хората, които го населяват, допускат не­справедливости всеки ден. Вие можете да изберете да бъдете щастлив или нещастен, но това няма нищо общо с липсата на справедливост, с която се сблъсквате около себе си. Това не е мрачно схващане за човечеството и света, а обективен преглед на това, какво представлява светът. Справедливостта е само понятие, което е почти непри-ложимо, особено по отношение на вашия собствен из­бор на самоосъществяване и щастие. Мнозинството от нас обикновено изискваме справедливостта да е неотде­лима част от взаимоотношенията ни с другите. „Не е честно", „Щом аз не мога, и ти нямаш право" и „Аз щях ли да постъпя така с тебе?" Това са фразите, които често използуваме. Търсим справедливост и използува­ме отсъствието й като оправдание за това, че сме не­щастни. Търсенето на справедливост не е невротично поведение. То се превръща в слабо място, когато се са-монаказвате с отрицателна емоция за това, че не откри­вате доказателство за безуспешно търсена правда. В то­зи случай самопогубващо поведение е не търсенето на справедливост, а демобилизацията, до която може да доведе лишената от справедливост действителност." И така ясно ти е, че си в капана на така нареченото "самопогубващо поведение" Всъщност ти не си нещастна, защото нещо се случва по новините, а защото така си избрала, вътрешно дълбоко в теб, това е ТВОЕТО решение. Звучи нереално, нали, кой би избрал да е тъжен. Никой, но често това е спасителен пояс при силно чувство за вина и невъзможността да се поеме или предаде отговорност за случили се събития. В момента, в който се справиш с вината и чувството за отговорност, ще спреш да търсиш справедливостта извън себе си, за да си докажеш, че има и по - виновни и тъгата ще изчезне.

Здравей inpetrov Намираш се в един от началните етапи на т.нар. траурна реакция. Характерен е с чувството за вина и виновност. Вината, обаче е два вида , реална и нереална. Добре е да се помисли над това. В този период наистина е добре да се говори за чувствата , мислите, усещанията, те трябва да излязат навън, ако бъдат подтиснати или изтласкани, ще се проявят в друг етап от живота под друга форма. Разбира се, че може да напишеш всичко , което те тормози, това също е вид разтоварване. Като цяло процесът на траурна реакция протича от година до 3-5 в зависимост от близостта на взаимоотношенията. Препоръчва се първите няколко месеца до година да се премине през процеса с помощта на психолог или терапевт, за да може да се отработва правилно всеки един етап.

Това означава, че твоето съзнание вече те определя, като самка. Случва се, когато жената поеме цялата отговорност за семейството, а съпругът отсъства физически и изпълнява ролята на "финансиста". Жената ежедневно се справя с всички възникващи ситуации, тя започва да мисли като човек, който е сам и поема цялата отговорност по всичко, което се случва в семейството. Когато човек дълго време живее по този начин, той заживява с усещането, че е сам, а какво правим в тази ситуация, търсим си партньор. Всичко това първо се случва на подсъзнателно ниво, то се изтласква от съзнанието, което знае, че: "Аз съм омъжена". Идва момента, в който този импулс излиза на повърхността и ако не се работи по него, се трансформира в подобни на описаните състояния. Необходимо е да разговаряте със съпруга по случването на някакви промени - в ежедневието, в отговорностите, в междуличностните отношения. От друга страна, промяна на ежедневието в личен план - започване на любима или дълго отлагана дейност, отделяне на време само за себе си, хобита.

Всичко, което те кара да се чувства уверена и щастлива е добро за теб. Прави го.

Здравей, имала си поредица от силно стресови събития, всяко едно от тях е допринесло към общата ти тревожност. Усетила си, че хапчетата не са решение. Разтоварването на стреса не може да се случи по този начин. Започването на спорта е добро решение, не трябва да се прекъсва. Има добри режими и техники за справяне с тревожните разстройства тук из темите във форума. Ще ти е необходимо време, за да прочетеш всичко, но се опитай да прегледаш темите, които са с подобна тематика, сигурна съм, че ще откриеш много полезни неща. Най - важно за теб е да знаеш какво е това тревожно разстройство и как се провокира страха, който предизвиква тези симптоми. Има много подробни обяснения тук. От там нататък последователно техники, осъзнаване, работа по стреса. Най- доброто решение разбира се е психотерапия, по този начин най - бързо ще се възстановиш и ще възвърнеш желаното състояние, от потребителите тук ще прочетеш дори за сроковете, в които са се справили.

Това е добре. Може да си помогнеш с една друга техника, колкото и невероятна да ти звучи, но просто докато те четях, тя ми хрумна - когато усетиш притеснение започни да тананикаш първата детска песничка, която ти дойде на ум. Потананикай си я малко, и после се опитай с нея да "възпееш" своя страх. Едновременно с това си върши работата, но в ума ти да е песничката и опити да римуваш с нейната мелодия всичко което виждаш и сметнеш, че би те притеснило. Това е снемане на тревогата, чрез енергична позитивна настройка. Често я има в детските песнички, страшен текст с весела мелодия, така децата пеейки за страха, спират да се страхуват. Ето една подобна от не толкова далечното минало: https://www.youtube.com/watch?v=uPNVM5BUiYY Пробвай.

Здравей Тина - страх, срам, вина - нищо от тях не е твое, те са придобити, нещо или някой те кара да вярваш, че трябва да ги изпитваш. Като жена искам да ти кажа, ти не си отговорна за действията на природата. Забрави това: " отново не успях да запазя живота му" Ти не си Бог, ти си жена, просто жена, която има функцията да ражда, но не и да управлява процеса, това не е по силите ни, въпреки, че сме тези, чрез които се извършва процеса "раждане". Не е добре, че близките и съпруга ти реагират по този начин, това води до потискане на чувства, емоции, което в този период може да ти изиграе лоша шега. За това е необходимо да говориш, щом не можеш с близките, прави го с приятелки, психолог, лекар , но с някой, който няма да те съжалява. Разбира се, че ще имаш деца, просто не е дошъл момента. Има милиони жени по света, които правят поредица от спонтанни аборти, аз се сещам поне за 3 без да се замислям и всички те, след това имат по 3 деца. Нищо страшно и непоправимо не се е случило. Позволиш ли на вината, самообвинението и тревожността да влезнат в мозъка ти ще ти е много трудно да се зарадваш един ден. Важно в този момент е да насочиш фокуса към днешния ден и бъдещото планиране. Фактите от миналото не ти вършат работа, остави ги там където им е мястото - в миналото.

Здравей, преживяла си три житейски събития, които са сред първите най - стресиращи преживявания. Цяло чудо щеше да е, ако тялото ти не беше реагирало по някакъв начин на този стрес. Всяко едно от тези преживявания е добре да се преживее с помощта на психотерапия или психологична консултация, а ти си преминала през трите без такава подкрепа. Съвсем естествено психиката реагира с познатите начини - опитва се да те предпази от опасност. Като тревожен човек това се проявява като ПР със съответните симптоми, които са изцяло на психологична основа. Психотерапия при психотерапевт или психолог би ти помогнала много. Най - вече е добре да знаеш, че не си болна, а само болните гълтат хапчета. Страхът, който се е проявил в следствие на натрупания стрес има нужда от преодоляване, чрез преживяване и съответните методи и техники за различен тип мислене, това е трудничко да стане с хапчета. Невролога, най- вероятно ще те препрати към психиатър, а психиатъра най - вероятно ще ти изпише антидепресанти. Дано да греша. Но ако стане така, съветвам те да отидеш и при психотерапевт или психолог, който работи с тревожности. Може би ще чуеш нещо по - различно, по - оптимистично и по - интересно.

Тук ми се иска да те попитам, какво във вашите взаимоотношения се случва по твоя инициатива? Колко творчество влагаш във взаимоотношенията? Рутинно - тя се сърди ти и се умилкваш - . Дадоха ти нова насока, но тя отново се превръща в рутина - тя се сърди , ти празнуваш - . Не само на теб ти доскучава, вероятно на съпругата ти отдавна и е скучно. Партньорските взаимоотношения не могат да се ръководят по някакви правила, нещо точно написано с безброй указания за изпълнение. Прояви творчество, бъди различен. Излез от правилата, от рутината, от сигурното, от това което не притеснява твоя страх. Може пък да и хареса. Как празнуваш, празнуването? Тя разбира ли , че ти празнуваш?

Според вида на придобиване на страха се избират вариантите за работа с него, те не са еднакви. Реакцията на тялото на bambi и vess е еднаква, но страхът може да е придобит по различен начин, това води до ползването на различни терапевтични техники.

В примерите, които дадох по - горе за придобиването на страха, вероятно откриваш, точно как при теб се е породил този вид страх. Мозъкът ти е запаметил тази реакция, като защитна и я ползва , вече без да е необходимо. С всичко, което правиш ти всъщност потвърждаваш правилността на реакцията на мозъка, доказваш му всеки път, че това е страшно и търсиш варианти да предотвратиш ситуацията - ядосваш и се, намираш всички възможни варианти за бягство и т.н. като по този начин всъщност ти мислиш постоянно за този страх и го подсилваш все повече и повече. Единият вариант е този с противопоставянето, който описах по - горе, а другият е с приемането - да, ще ми се приходи до тоалетна и аз ще отида в най - близката възможна. край. Но и двата варианта са трудни за усвояване, стават чрез упражнения, терапия и преживяване. При теб се е случило нещо подобно на примера с кученцето: Всяко поведение е най-добрият избор измежду наличните опции към момента и има смисъл единствено в контекста, в която е било родено" Очевидно, когато на улицата куче напада човек, за тялото няма по - добър избор от този да изхвърли в кръвта огромна доза адреналин, който да повиши кръвното налягане и тонуса на мускулите, като по този начин го подготвя за защита или нападение. тази реакция все още не е фобийна, тя е най - добрата в рамките на този контекст. Ако в резултат на свръхгенерализация, тази реакция започне да се проявява в напълно неутрални ситуации, като единствения начин, както е било в ситуацията при нападението на кучето, то в този случай можем да говорим за ограничено и неадекватно поведение. Това по - скоро прилича на изключителна предпазливост, която вече не е оправдана, а по - скоро ограничава опитността на човека ( равносилно на примера: като лек за пърхота да препоръчат гилотината). Едва ли е адекватно поведението на човек, който е бил нападнат от кучета да се страхува от декоративен пудел, който спокойно се разхожда в близост до него.

Разбира се, че не е за цял живот. Както се е отключило, така може и да се приключи, но ти е необходима специализирана помощ - терапия. Обърни се към психолог или психотерапевт, който работи в тази област.

Много трудно, почти невъзможно да се опише процеса на лечение, тъй като той е пряко свързан с индивидуалните особености на всеки човек. Преди всичко е добре да се знае, че тук както и при всички подобни състояния на дискомфорт предизвикани от някакъв страх, става въпрос просто за Страх. Какво е страха? Мощна защитна реакция на организма, която се проявява по два начина - човек реагира чрез борба или предизвикване на страха или чрез бягство, т.е. чрез вариант за оттегляне от страшната ситуация. Позивът за ходене по нужда е реакция на тялото за оттегляне. Тя се предизвиква от самия човек. Върху акта на дефекацията влияе и кората на големите мозъчни полукълба. На всеки е добре известно, че въпреки непрекъснатите позиви за дефекация тя може волево Да бъде задържана за известен период от време. В полза на това говорят и неволевото изпразване на червата при страх, задържането или неволевата дефекация при някои психични заболявания и т. н. По този начин, въпреки че по същество дефекацията е един безусловно рефлексен акт, тя се намира под коригиращото и регулиращото влияние на висшите отдели на централна нервна система. Страховете възникват по различни начини, ето някои от тях: Що се отнася до придобиването на страх (както се разбира в NLP), този процес на генерализирана паника е достатъчно дълъг (от няколко минути до няколко часа), като изключваме тежки външни прояви, често протича съзнателно (като се използва диалог със себе си) във вътрешната реалност на човека. Този страх може да бъде наречен въображаем или самостоятелен, тъй като може да възникне и без да има реални опасни външни фактори, които да го породят. Появата на страха е значително улеснена от човешкото въображение, способността на мозъка да прави асоциации и да премине към втората позиция на възприятието. Процесът на нейното формиране може да се опише по следния начин: външен стимул сам по себе си не е причина за появата на страх, но може косвено да започне търсене на "страшни" ситуации, които участват в същия този стимул. След това човек или асоциира или навлиза във втора позиция на възприятието, "Методично" преживява всяка ситуация и накрая се получава измислен или "чужд" страх. Ето няколко примера за илюстрация на казаното: Пример номер едно (хипотетична и силно преувеличена) Представете си следната ситуация: Човек, на който му се налага да премине в тъмна нощ по пътека през гробищен парк, което ще му отнеме около 20 минути. Веднага ще добавим, че по време на неговото "пътешествие" всичко е било тихо и спокойно, но напускайки гробището този човек е в състояние на силен страх със силни физиологични проявления. Откъде се взе това, пита се той? Възможно е в първите пет минути този човек да е ходел напълно спокойно, но след това да си е задал невинния въпрос: "Интересно, защо хората толкова се боят от гробища?" И ето, че в следващите 10 минути, той започва да си спомня, какво е говорила баба му и дядо му за това, неговите приятели, възпроизвежда си картини от книги или филми, които са описвали "отговорите" на този въпрос, при това всички тези разсъждения ги прави съм със себе си: " Всичко това, разбира се са само приказки, но въпреки това изведнъж може нещо страшно да ми се случи" В следващите 5 минути, този човек е в състояние да си се представи като участник във всички тези сцени. И в крайна сметка, този човек развива силен страх към гробища, в последствие не иска да приближи към градското гробище нито денем, нито нощем, дори не иска да слуша разговори свързани с гробища, да гледа филми с подобна тематика, още по - малко за зомбита или мъртви. Между другото, този човек е в състояние да получи фобия, свързана с гробище или тъмнината, ако по време на ходене нещо изскърца или проблесне, или внезапно се появи на пътя му. Пример номер две ( от реалната практика) Едно момиче не обичало да си мие главата, защото се страхувало, че когато дойде момента да си затвори очите, ще го похитят извънземни. Звучи ви странно нали? За това момиче състоянието било непреодолимо и я преследвало навсякъде. Как се появил този страх? Много просто. Тя имала леля, която била уфолог ( занимаваща се с наблюдения на неидентифицирани летящи обекти). Тя знаела много истории за хора похитени от извънземни. Споделяла ги с момичето, често чрез рисунки и много подробно. И това е всичко, с тази подробност, че това момиче започнало да се страхува да ходи в тъмното, и по улиците, които били споменавани в историите. Тук идва въпросът какво е предизвикало този страх, как той е започнал. От тук идват много отговори, които помагат при работата със страха. Една от бързите техники за работа със страховете е тази: Техника на конфронтация с подтискане на тревожна реакция - продължение на техниката за систематичина десенсибилизация. Конфронтация означава поставяне на човек в плашеща ситуация. Обикновено при това у човека се появява изразена реакция на страх съпроводена с поведение на бягство. Според научната теория, поведението на бягство се утвърждава като форма на негативна подкрепа, тъй като води до намаляване на страховата реакция. Главната цел на този метод е да предотврати реакцията на бягство. Забраната за бягство може да бъде представена под формата на договор с клиента за провеждане на експеримент, чиято цел е да се убеди в несъстоятелността на собствените си опасения. Например, може да се предложи на клиент със социална фобия и страх от очакване на враждебна реакция от околните, да пита идващите насреща хора, колко е часа. Чрез провеждането на този експеримент и получаването основно на доброжелателни или спокойно - равнодушни отговори, клиента се убеждава в несъстоятелността на своите опасения( реакцията на страх не намира подкрепа) и неговото напрежение на улицата спада. Т.е. в резултат от конфронтацията (сблъсъка) с плашеща ситуация поведението се променя: променят се очакванията и се провежда обучение. ИМПЛОЗИВНА ТЕРАПИЯ, ПОТАПЯНЕ (flooding) Популярната в САЩ техника на "потапяне" представлява най- интензивния вариант на техниката на конфронтация, така да се каже масирана конфронтация. На клиента се предлага незабавна конфронтация с максимално неприятни стимули и съответно той трябва да преживее максимално изразена реакция на страх, гняв и т.н. Прилагането на тази техника изисква от клиента висока мотивация и силна стресоустойчивост. Пребиваването в ситуацията въпреки страха и непосредственото реално преживяване на необосноваността на своите опасения, обикновено довежда до забележим пробив и рязко преодоляване на старите реакции. Практически поведението на избягване изчезва и в други житейски ситуации, тъй като не се подкрепя като жизнена стратегия, а подкрепа получава напротив - конфронтацията. Обикновено техниката на масирана конфронтация се прилага на живо т.е. чрез поставяне на клиента в реална проблемна ситуация. Също така в редица случаи е възможна и работа с въображаеми ситуации. Главното е да се запази потапянето в ситуацията до постепенното намаляване на реакцията на страх или гняв. Като правило, за усвояването е необходимо многократно повторение на масираната конфронтация. Не знам, до колко човек с подобна сила на страха би могъл сам да я изпълни. Например, да отидеш на заведение и сама да предизвикаш желание за ходене по нужда и да отидеш в тоалетната на кафето. Или да се опиташ да предизвикаш такова желание преди то само да е дошло.

Така е, защото крайните състояния са съвкупност от много фактори, те не се случват "самосиндикално". Сега след като си определила какво точно можеш да направиш по упражненията, направи го и после сподели, какво се е случило. Така ще можем да говорим по - конкретно.