Диляна Колева

От какво искаш да се предпазиш?

Здравей Боряна, бих искала да ти кажа много неща, но е изключително трудно да синтезирам толкова разнородна информация, нещо от което има нужда моят отговор. Основното за което говориш е един болен перфекционизъм, който е следствие на чувството ти за малоценност, от там и желанието за доказване и страха от излагане и разбира се класическата най - вредна мисъл "какво ще кажат хората". Имаш нужда от много любов, защото това е основния ти дефицит. За да можеш да я получиш, е необходимо да можеш да я разпознаваш в себе си. Ти не се обичаш, а когато човек не се обича и не се харесва, няма какво да предложи. Несъзнателно обаче това се прехвърля върху партньорите и те автоматично стават неподходящи, не защото са такива, а защото човекът се чувства неподходящ за тях. Проблемът с храненето спада към групата на хранителните нарушения наречен - хиперфагия. Това е състояние, в което нуждата от получаване на любов се замества с предлагане на храна. Получава се временно удовлетворение до следващия момент, в който човек изпита тази нужда. Капанът "сериозност", в който си се вкарала е много изморително преживяване. Сериозните хора са заети основно с това да бъдат сериозни. Колкото и несериозно да ти прозвучи прочети тази глава от една прекрасна книга, която казва много с прости думи. http://chitanka.info/text/2102/15#textstart Имаш нужда от себеобичане, радост и работа над умението да даваш.

Здравейте, изненадана съм, че на тази възраст четете книжки, в които някой умира. На тази възраст децата имат нужда от ведра и щастлива обстановка, от пъстрота, цветове и весели сюжети. Възприятието на децата за света, доста над 4 години е съвсем различно от това на възрастните. На тази възраст не просто не засягаме въпросът за смъртта, но и НЕ препоръчваме дете да присъства на смърт на близък или който и да е друг. Добре е да обърнете внимание на двете различни по съдържание думи, които в никакъв случай не са синоними - страдание и съпричастност. Много по - трудно е, дори непостижимо за повечето хора да развият съпричастност със Щастието на другите. Учете го да бъде съпричастен с радостта на другите, като начало. Това е много по - основно умение. Смъртта не е страдание, това е физическо състояние. Сама по себе си тя за 4 годишното дете не означава нищо. Тя не означава нищо и за много хора на 10 пъти по 4 години, затова преминават през много тежки траурни реакции в случай на смърт на близък. Ако настоявате да разговаряте с детето по този въпрос сега, първо той нищо няма да разбере и после рискувате да оставите в него грешно тревожно натоварено възприятие, с което ще се сблъска изневиделица след време и ще му е трудничко да преодолее.

Мислите които имаш не са нищо друго освен вариант на мозъка за бягство от действителността, в която се намираш и която явно не харесваш. За да се оправят мислите, е необходимо да поработиш над действителността, а това става с правене. Към предложеното от д-р Първанов бих добавила само, нека планирането ти е на малки лесно изпълними детайли, за да виждаш движението.

"Това е трудния момент - за да се чувствам добре, трябва да се обичам, а не мога да се обичам, защото се осъждам." Самоосъждането идва, когато има поета отговорност, която се чувстваме неспособни да поемем. Това се случва най - често, когато тази отговорност не е наша. В момента, в който успееш да смъкнеш отговорността от себе си и да я оставиш, там където и е мястото и самоосъждането ще изчезне и ще се заобичаш. За съжаление, това е подсъзнателен процес, който е доста силен, поемането на вменена ни отговорност, особено от нашите родители, често, дълго време не можем да припознаем като чужда и да сменим модела на възприемане но определени ситуации. Това се случва тъй като у нас работи една много устойчива и мощна психологическа защита наречена "отричане". Тя се включва с цел да се възприеме неприемливото като приемливо и човек да може да продължи напред. Помисли с каква отговорност си се натоварил и твоя ли е тя? А прошката е много хубав етап, но за да е истинско пълно и дълбоко има доста други стъпки да се направят.

Не развиваш шизофренични симптоми, това е игра на мозъка ти. Тъй като тревожните състояния са следствие на отключен страх, който се запаметява в мозъка и започва да тормози, чрез симптоми, тялото реагира на този сигнал с подготовка за защита. Т.е. твоето съзнание е в състояние на "постоянна бойна готовност" от което всъщност се започва и физиологичната реакция, която е само и единствено в твоя защита. Адреналина ти се увеличава, за да подготви тялото ти да се защити, да стане по - силно. Целият проблем е, че всъщност такава заплаха няма, а тялото и мозъка ти са в този режим. Съответно мозъка търси ситуации, а тялото реагира автоматично.

Мисленето не е ли решаващо за оцеляването ни на този свят? Вашият ум е средство, инструмент. Има го, за да го из­ползвате за определени задачи и когато задачите са из­пълнени, да го прибирате. Аз бих казал, че около 80-90% от мисленето на повечето хора е не само повтарящо се и безполезно, но и поради нездравия си и често негативен характер е до голяма степен вредно. Наблюдавайте ума си и ще видите, че е така. То води до сериозно източва­не на жизнена енергия. Това натрапчиво мислене всъщност е нещо, към което сте се пристрастили. Какво е характерното за едно пристрастяване? Много просто - вече нямате усещане­то, че е по силите ви да спрете. По-силно е от вас. Освен това ви създава фалшиво усещане за удоволствие - удо­волствие, което неизменно се превръща в болка. Защо се пристрастяваме към мисленето? Защото се отъждествявате с него, тоест извличате чувството си за идентичност от съдържанието и дейс­твието на ума си. Защото вярвате, че ако спрете да мис­лите, няма да ви има. Израствайки, си създавате мислов­на представа за това какво сте въз основа на възпитани­ето си в личен и културен контекст. Можем да наречем това въображаемо „аз" ваше его. То се състои от мислов­на дейност и може да се поддържа единствено чрез пос­тоянно мислене. Терминът его означава различни неща за различните хора, но когато аз го използвам тук, влагам в него смисъла на неистинско „аз", създадено от несъзна­телното себеотъждествяване с ума. За егото настоящият момент почти не съществува. За важни се смятат само миналото и бъдещето. Това об­ръщане на истината наопаки обяснява факта, че „его ре­жимът" на ума е толкова нездрав. Той винаги се грижи да поддържа миналото живо, защото какво сте вие без мина­лото? Постоянно се проектира в бъдещето, за да си оси­гури оцеляването и да търси там някакъв вид освобожде­ние или осъществяване. Казва: „един ден, когато стане това или онова, ще бъда добре, ще бъда щастлив, ще наме­ря покой". Дори когато егото привидно се занимава с нас­тоящето, това не е настоящето, което то вижда: възп­риема го съвсем изкривено, защото го гледа през очите на миналото. Или пък свежда настоящето до средство за постигане на някаква цел, а тази цел винаги се намира в мисловното построение на бъдещето. Наблюдавайте ума си и ще видите, че този процес протича точно така. Настоящият момент крие ключа към освобождение­то. Но докато сте вашият ум, не можете да намерите настоящия момент. He иcкaм да загубя способността си да анализирам и преценявам. Нямам нищо против да се науча да мисля по-ясно, по-фокусирано, но не искам да губя ума си. Мисленето е най-ценният дар, който притежаваме. Без него щяхме да сме просто един от многото животински видове. Надмощието на ума не е нищо повече от етап в еволюци­ята на съзнанието. Сега трябва да преминем спешно към следващия етап, иначе ще бъдем унищожени от ума, кой­то се е превърнал в чудовище. По-късно ще говоря за това с повече подробности. Мисленето не е синоним на съзна­нието. То е само една от неговите страни. Мисълта не може да съществува без съзнание, но съзнанието няма нужда от мислене. Просветление означава да се издигнем над мисълта, а не да паднем обратно до равнището под мисълта - рав­нището на едно животно или растение. В просветлено­то състояние вие продължавате да използвате своя мис­лещ ум, когато ви е нужно, но много по-съсредоточено и ефективно от преди. Използвате го най-Вече за практи­чески цели, но сте освободени от неволния вътрешен ди­алог и във вас е тихо. Когато използвате ума си, особено когато трябва да се намери находчиво решение, премина­вате на всеки няколко минути между мисленето и тиши­ната, между мисленето и немисленето. Немисленето е съзнание без мисъл. Само така може да се мисли творчес­ки, защото само така мисълта притежава реална сила. Сама по себе си, когато вече не е свързана с много по-ши­рокото царство на съзнанието, мисълта бързо става без­плодна, нездрава и разрушителна. Умът е по същество машина за оцеляване. Нападение и отбрана срещу други умове, събиране, съхраняване и ана­лизиране на информация - за това го бива, но изобщо не е съзидателен. Всички истински хора на изкуството, независимо дали го знаят или не, творят от територията на немисленето, от вътрешната тишина. След това умът придава форма на творческия импулс или прозрение. Дори големи учени са споделяли, че творческите им прозрения са настъпвали в моменти, когато умът се е смълчавал. Едно национално проучване на методите на работа на най-видните математици в Америка, включително Айн­щайн, изненадващо показа, че мисленето „играе едва вто­ростепенна роля в кратката и решаваща фаза на самия творчески акт"[1]. Затова бих казал, че простата причина повечето учени да не са творци, е не, че не знаят как да мислят, а че не знаят как да престанат да мислят! Не е заслуга на ума и мисленето чудото, че на земята има живот, нито създаването и поддържането на вашето тяло. Очевидно тук действа интелигентност, която е безкрайно по-голяма от ума. Как е възможно една-единствена човешка клетка с диаметър една хилядна част от инча да съдържа в своята ДНК указания, които биха изпълнили 1000 книги с по 600 страници всяка? Колкото повече науча­ваме за начина на действие на тялото, толкова повече осъзнаваме колко безбрежен е този действащ в него инте­лект и колко малко всъщност знаем. Когато умът възста­нови връзката си с него, той се превръща в прекрасен инс­трумент. Тогава той служи на нещо по-голямо от себе си. [1] А. Кьостлер, Духът в машината". - Бел. авт

Радвам се, че отново ви видях усмихнати, силни и пълни с енергия хора. Имах голяма нужда от това пътуване, взех си много хубава емоция. Благодаря на Дончето за прекрасния избор на място и къща и на всички останали за невероятната компания и атмосфера. Беше ми изключително приятно.

Ако разбирам правилно и двамата имате болезнена ревност един към друг? От какво ви е страх?

Осъзнат, не означава по - малко страшен. Самата мисъл за страха го подсилва и го прави активен. Идеята е страха да не е страшен, а това означава промяна на мисленето, от където вече идва по - трудният и бавен процес.

Ако не вземете спешни мерки, много скоро ще имате много голям проблем. Колкото по - страшно ви звучи, толкова по - добре. Това трябва да бъде прекратено. Пораженията в подрастващия организъм са необратими.

Здравейте, проблемът ви е психологичен, а не физиологичен. Необходима ви е консултация и терапия с психолог или психотерапевт. Страха е емоция, която се запечатва много силно и често изгражда невронни пътища, които трайно и все по - устойчиво поддържат неговата сила. Хапчетата не могат да повлияят на този процес освен да го подтиснат и той да изскочи с нова сила при следващия стресов момент. Имате натрупване на поредица от силно стресиращи събития, които не сте преодолели, а навярно подтиснали или изтласкали, за да се реши проблема и да не се проявява периодично с нова симптоматика е необходимо да се поработи психотерапевтично. Може да прегледате темите за тревожните разстройства и да пробвате с упражненията и техниките дадени там.

Здравей, от прочетеното оставам с впечатление, че си решила какво да правиш. Добре е само да изясниш за себе си това решение в следствие на обида от твоя страна ли е или от вътрешно желание и потребност. В зависимост от това какъв е отговора следват и пътищата за преминаване през ситуацията.

Може ли да обясниш това? Кое от изложеното да обясня? Сравнение на двата терапевтични метода няма да правя, който се занимава с това професионално е наясно, а за клиента е важен крайния резултат. Това, което имах пред вид под : "което съм видяла до момента", което е само и единствено мое мнение и не касае никой и нищо извън него е факта, че напоследък ми се случва често да дойде клиент с тревожно разстройство посещавал 6 - 8 месечни терапии с аналитичен подход, състоянието се е влошило изключително много и те прекратяват. В рамките на 2-3 месеца с поведенческата терапия се овладяват симптомите, което съвсем не означава, че проблема е решен, но вече се работи на фона на едно много по - стабилно състояние, което връща социалния живот на човека. Разбира се всичко е много индивидуално и не могат да се правят генерални заключения. Тъй като жената отворила темата няма нужда от подробности, няма смисъл да обяснявам, защо и препоръчвам това. Но по темата може да се прочетат автори като Пиер Дако, Милтън Ериксон, Песешкиан, д-р Д. Шуорц и т.н.

Наказанието не е решение. Тя е на 17 години, само след година при подобен конфликт ще има пълното законно право да си замине от къщи, в момента вие изграждате едни взаимоотношения, които ще са важни за вас в бъдеще. Какво постига наказанието? Нищо. Много хубав е примера с кученцето: Когато искаме да възпитаме едно кученце да пикае навън, чрез наказание, какво правим. Когато то се напикае на килима в къщи, му натриваме носа в белята и го изхвърляме през балкона. На другия ден, то пак се изпикава на килима, ние правим същото, натриваме носа в килима и го изхвърляме през балкона. След седмица – кученцето се изпикава, натрива си носа в килима и скача през балкона. Това са ефектите на наказанията при малките деца, ако става въпрос за големи, развръзката щеше да е - кученцето си отива. Не мислете за наказания, поуки и натякване, опитайте се да разберете какво стои зад това. Тя няма да ви сподели, щом не го е направила, към този момент, няма да го направи. Заблуда е да си мислим, че тийнейджърите споделят всичко с нас родителите, те избирателно пропускат информация, която знаят че е приемлива. Разбира се, да се поощряват многобройни сексуални контакти е неприемливо, но забрани и наказания биха направили точно това. В тийнейджърите има много бунт, много адреналин, много емоция, много копнеж той трябва да се излее на някъде. Когато това не е канализирано на време в тази възраст преминава точно в това - секс, алкохол и опиати. Това е следствие. Т.е. не това се третира, а ситуацията и емоцията, което е довела до това следствие. Казвате, че сте я отгледали сама, в този момент бащата е важна фигура или присъствието на по - възрастен мъж. Имайте предвид, че в голяма част от случаите, където връзката баща - дъщеря е прекъсната, вероятността момичето да създава връзки с много по - възрастни мъже е голяма. Това да не ви изненадва. Проявете разбиране, спестете критиката, поставете някаква граница, до която да стигнете заедно двете. Имайте предвид, че контролиращото поведение е вече на финала и то не ви върши работа. Не се обвинявайте и не го приемайте като личен провал, дъщеря ви е съвсем различен човек, отделен и самостоятелен, вие можете да бъдете само и единствено нейна подкрепа и приятел, а приятелите не критикуват.

Иска ми се да засегна няколко ключови момента. Правя нещо, което не харесвам - когато човек не харесва това което прави, когато то му създава дискомфорт или психологично състояние, с което трябва да се справя, най - естественото нещо на света е да си промени правенето. Това разбира се е нелека задача и е свързана с период на обмисляне и планиране. В това няма нищо лошо, ако планирането е насочено към конкретни стъпки по действителна промяна. Ако това планиране остане само в сферата на мисленето тогава вече то е неефективно. Относно възрастта за учене, Представи си, че ще живееш 80 години и наложи своите 28 години в този период. Имайки предвид, че едва 9 от тях могат да се нарекат истински твои, в които се предполага, че си вземал свои решения, можем да заключим, че твоят съзнателен живот, сега прохожда. Ако решиш да се довериш на първите 4 години от тези 9, в които си взел някакво решение за образование, мислиш ли, че е разумно и ефективно да заложиш целия си живот на взето решения за професия в тези първи 4 години от твоя съзнателен живот?

След това подробно обяснение, съвета ми е , отиди на психолог, психотерапевт. Нямаш никакви синдроми, нито депресия, още по - малко рак или други заболявания, ако прочетеш повечето теми тук, ще се откриеш в темите на повече от 100 човека. Добре сте започнали с психоложката, щом си имал напредък, просто продължи.

Основна роля играе грубото разминаване на действителността с желаната такава. Това състояние винаги води до стрес, който се трансформира и проявява под различни форми. Основното което ти е нужно е да харесаш себе си, да поработиш над самооценката си и да създадеш действителност, която ти харесва. Не случайно казвам - да създадеш - защото е голяма заблуда мисленето, че действителността е такава каквато е. Чрез промяната на обстоятелствата и нашата работа по тях, ние променяме своята действителност. Често тревожните състояния са сигнал точно за това, те се явяват спъпало, което преминавайки го, човек открива една нова действителност. Светът уж е същият, но те вече не са същите в него, което означава, че могат да работят с настоящето си по различен начин, който да им харесва. Ето един пример, сюжетите, които правиш и пишеш като разкази, за теб са проява на инфантилност, аз обаче ги виждам като творчески акт, който може да търпи развитие, за да се случи това обаче, е необходима смелост, за да помечтаеш, после да го планираш и да го реализираш. Имам позната с подобен тип проблеми, на която в момента съдействаме да издаде книжка с първата си фантастична приказка, организирахме детски конкурс и децата ще и нарисуват прекрасни картинки. Но тя имаше смелостта да помечтае, да сподели и така при нея попадат правилните хора. Всичко е в теб и твоята гледна точка за света, всичко останало се случва когато сме готови да го приемем. Относно ОКР , не знам какви са симптомите и ти сама ли го определи или е определено от специалист, но това състояние се повлиява добре, чрез поведенческа терапия. Ако е сигурно, че става въпрос за това.

Въпросът ми е как да почна да си набавям контакти? - Напиши си на един лист нещата, които харесваш, това което ти прави удоволствие или винаги си искала да правиш. Разгледай ги добре и избери с кое да започнеш. След като избереш, направи си план как да го осъществиш, нека плана ти е в малки и лесно изпълними точки. Започни от първата, като не мислиш за следващата или по следващите, докато не си изпълнила първата. Ако спазваш стриктно тази структура ще видиш колко Бързо и лесно ще откриеш хобитата си, ще ги осъществиш и в осъществяването им ще получиш нови познанства и приятелства. Всичко, което искаме да осъществим си има някаква последователност, няма как да търсиш финала, преди да си стартирала. Новите ти контакти няма как да се появят, ако ти не се заявиш за тях. Можете ли да ми кажете нормално ли е това състояние и как да се справя след натрапливостите,.... - състоянието е нормално погледната от гледна точка на тревожните разстройства, но как да се справиш е въпрос, който вероятно, а и така е редно обсъждате с психотерапевта си. Отговора е добре да търсиш там.

Здравей Патрисия, каквато и терапия да предприемеш ефекта и ще бъде много труден за постигане, тъй като ти вече си направила за себе си определения, поставила си си етикети и целта ти ще бъде да си ги докажеш или отхвърлиш, като вероятно ще положиш доста усилия да си ги докажеш, тъй като ти си убедена в правотата им. Както се казва в извода от една притча - ако искаш да налеят в чашата ти вода, тя трябва да е празна. Много самоопределения , много терминология, много калъфи, в които си опитала се вкараш, това най - малкото не ти помага. Търсенето на "добър" специалист няма да ти помогне, нужен ти е правилния, този на когото да се довериш, да повярваш и заради когото ще свалиш всички тези рамки, в които си се вписала. Симптомите, които си описала са характерни за тревожните разстройства, те се третират най - добре с поведенческа терапия, аналитичния подход не е за предпочитане на този етап, поне от това, което съм видяла до момента.

Имам чувството, че се самоубеждаваш, че не трябва да продавате апартамента, всъщност някой убеждава ли те в обратното или това е спор на теб с теб?

Освен побутване и цел е нужен и добър план. Осъществяването на всяка идея зависи изключително много от последователността на стъпките по нейното изпълнение, ето една много хубава техника, която успешно се прилага от хората, с които работя и дава много добри резултати, както конкретно за постигане на целта, така и за състоянието на обща тревожности и чувство на безизходица. Успешно прилагана и от мен. Стълбата на успеха КАК ДА ИЗЯДЕМ СЛОН!? „Как да изядем слона“ или разбиването на сложната задача на прости етапи един от най-често срещаните подходи за разработване на план за постигане на целта. Понякога може да бъдем изправени пред голяма, много тежка за нас задача, която да доведе до обезкуражаване. Но трябва да я направим така или иначе. Как? Ако задачата е огромна като слон е необходимо да бъде разбита на малко прости стъпки, с които вие можете да се справите. Другото име на този метод е „Стълбата на успеха“ Затова на въпроса „Как се яде слон?“, най – добрият отговор е: „Само на части“, при това достатъчно малки, за да могат да бъдат изядени наведнъж. Всяка голяма цел изглежда недостижима, само до тогава, докато не започнем да я разделяме на части. Яденето на слона, може да се организира по два начина. Първият начин е, да се планира „яденето“ от хобота до опашката. Например, когато пишете доклад, започвате с неговото име, преди заключението. Вторият начин е, яденето да започне в произволен ред, като се започне с леки и вкусни парчета. Този метод носи названието „швейцарско сирене“, дупките които „тормозят“ докато останат само отворите. Например, вие знаете точно какво трябва да съдържа основната част на доклада и започвате именно с тази част. ПРИМЕР 1 Например, дошло е време да се изнесете от дома на родителите си, в собствена квартира: това ви звучи ужасно, но ако вземете лист хартия, на който да напишете всички прости стъпки, то те ще се окажат, най – много четири. С малко повече подзадачи, а именно...... Първо: Необходимо е да се изчисти квартирата, в която ще се местите. Добре, квартирата има балкон, стая и кухня. Да се изчисти балкона – 3 часа, ще се направи утре, да се разчисти стаята, остава за събота, да се въведе в ред кухнята – там работата не е много до неделя на обяд трябва да се приключи. Добре, всичко това звучи реално. Второ: Да се направи ремонт. Три точки: проект, ремонтна бригада и вещите. Проекта мога да го нарисувам сам, това ми е любимо и го умея. Как да осъществя ремонта – това не стои като въпрос, или ще намеря майстори чрез интернет или ще помоля приятели да ми препоръчат някого. Вещите: ще преценя, кои са стари и ненужни, кои ще взема, ще се посъветвам с приятел за останалото и ще преценя кое ми харесва. И така по тази точка, също всичко е решено. Трето: превоза, тук има два пункта – кола и помощници. Транспорт се намира лесно по интернет, а като помощници могат да помогнат приятелите. Да помогнат? Ще помогнат. Последно, да се изчисли точната сума и да се съберат парите. Е, парите не са проблем, парите ги имаме. И така всичко е решено: Всичко , което ви е нужно е лист хартия и да разбиете голямата задача на етапи. ВТОРИ ПРИМЕР Например: Искам да стана гражданин на Франция и да заживея в собствен дом на юг. Това е далечна цел и е необходимо да бъде разбита на максимално конкретни задачи. Какви? Първо е необходимо да се научи френски, задачата е ясна, но е по в страни. Останалата верига от етапи е дълга и много творческа. Ето какъв вид би могла да има: - Влезте в Интернет - Намерете хора, които са се заселили с цел обучение във Франция - Установете кореспонденция с тях, съберете точните контакти, които да ви донесат необходимата информация - Събиране на необходимите документи - Дайте изпити, за да получите необходимите сертификати за езика - Възможно е да се изисква още нещо – но като резултат да попаднете във Франция, като студент. - Вече във Франция, отново потърси контакт - Получаване на разрешение за пребиваване – варианти има много - Ставате гражданин на Франция - Намирате си работа - Развивате бизнес - Купувате си дом Най – главното първата стъпка. В дадения пример да се влезе в интернет и да се намери нужната информация. Нямаш интернет? Днес вече е лесно да поправиш този пропуск. А има и приятели и интернет – кафе. Главното – започнете с първата стъпка и я докарайте до край. Следващите стъпки може и да те плашат , петата или седмата, но няма смисъл да седиш и да се страхуваш за тях, след като не си започнал от първата стъпка и не си я изпълнил до край. Хубавото на този ред е, че изпълнението на всяка нова стъпка не просто те приближава до целта, но ти носи нови опитности и увереност. Да сега това може да те затруднява, но ти вървиш напред и в следващата стъпка вече ще си друг.

В тези два случая, както и в останалото, което описваш става въпрос за страх от отхвърляне или по - простичко липса на самоувереност, ниско самочувствие. Когато човек говори много и непрекъснато, това е един от основните признаци, че той е много притеснен или страхът му се изразява в непрекъснато привличане на вниманието към себе си, за да не бъде отстранен от общността. Това се случва на подсъзнателно ниво и често се възприема като поведение на точно обратното състояние - увереност и високо самочувствие. Скоро един познат коментира по повод на своя позната: " Как ще има ниско самочувствие!? Та тя така върви на работа, че всички да я забележат." Именно това поведение е признак на страх от отхвърляне и правене на впечатление на всяка цена с цел да бъде забелязана, при което съзнанието и запечатва всеки поглед, всяка реакция на внимание в следствие на което тя получава нужната доза одобрение, за да продължи напред или обратното и да се свие в себе си още повече. Вкопчването в партньора е следствие на същия страх. Самооценката ти е силно занижена, но работата по нея чрез другите не е добър вариант. Намери своето хоби и своите интереси, потърси в себе си нещата, които харесваш и които те карат да се чувстваш уверена, започни да ги развиваш. Бъди интересна за себе си, за да станеш интересна и за останалите. Когато човек няма какво да предложи, не може да направи обмен с другите, било то емоционален, интелектуален, енергиен и т.н. Представи си, че някой идва и ти предлага своя страх, той може да е маскиран под всякакви форми - угаждане, да ти е удобен, да ти предлага постоянно някакви неща, които самия той не харесва с цел да получи одобрението ти или всякакви други форми на "харесай ме", какво би взела от него и какво би разменила?

Ще изчакаме да продължиш поста си и да конкретизираш питането.

Здравей, относно кражбите, вероятно си чувала за клептоманията, ако не си ето подробен материал - причини, симптоми, лечение: http://psihiatria.net/2011/09/%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/ Не се срамувай и не страдай, просто потърси специализирана помощ и подкрепа - психиатър - психотерапевт. Не отлагай, не е в твоя полза.