Диляна Колева

Няма защо да съжаляваш, понякога човек има нужда просто да изкара от себе си тъгата. Преминаваш през не лек период, който е свързан с вземането на важни решения. Може би ти е трудно да го направиш. Имаш нужда от съвет, но не точно. Знаеш посоката, но сякаш не искаш да я погледнеш. Наясно е, че изборът е в теб, но ти се иска някой друг да го направи, като в същото време знаеш, че няма как да се случи. Трудно е да се живее без мечта в "счупена" действителност, а да знаеш колко много потенциал има в теб, който чака да бъде осъществен. Това което бих искала да ти кажа е, че когато нещата тотално се сринат, то е, за да направят място на нещо ново. Но него, го случва човека, то не идва само. Понякога на човек му е нужно да бъде докаран до предела на силите си, за да отключи новото иначе просто не би имал смелост. Така, че изборът е в теб.

Здравей ten, от написаното от теб не успях да разбера, какъв е въпросът ти. "Иска ми се да се излезна от ролята на вечната жертва, но ми е трудно да се вписвам в колектива." - това ще стане трудно, тъй като колкото и да ти звучи невероятно, това е твой избор. Нали разбираш, че няма как 100% от контактите на един човек да са против него. Това което описваш е част от твоята илюзия за света, възприятието ти, че той е враждебен. Липсата ти на самоувереност потиска в теб доста емоция, която се превръща в агресия, а тя се проявява като недоволство към другите. Може да се напише още доста по темата, но нека все пак да се опиташ да формулираш конкретен въпрос.

Чувам го, като промяна на мисленето. Основно ти е нужна тази промяна. Това е една от трудните, но не и невъзможни промени. Мисълта е базата, която определя нашето съществуване. В зависимост от това към какво ще насочим вниманието си ние му даваме сила или го обезличаваме. Бих ти задала въпроса на обратно, не какво би искала да постигнеш, а От какво си готова да се лишиш? - готова ли си да лишиш от чувството, че си прецакана, от ролята на жертва, от наблюдението си над хората и т.н, може да довършиш списъка. Ако си готова да се лишиш от тези "екстри", значи си готова да поставиш на тяхно място други послания, към които да насочиш вниманието си. Насочвайки го да им дадеш сила.

Спорта е с обща значимост. Той повдига тонуса, който е изключително важен за смелостта при вземане на решения., Повдига настроението, което пък спомага за положителната настройка към заобикалящото ни и ни изгражда навик, който изисква дисциплина, която е необходима за изпълнението на плановете ни. След това веднага идва въпроса, какво точно искаш да промениш? Кое е онова нещо, което смяташ че ще промени живота ти? Когато имаш отговор на този въпрос конкретизираш и посоката. Изчистването е добра тактика, казват, че когато човек се освободи от ненужни вещи, в живота му идват свободните места за новите идеи. А когато подреди обстановката край себе си, помага за подобряване на вътрешната си хармония. Така че лошо няма, каквото и да започнеш да правиш ще е по - добре от неправенето.

Като за начало намери начин да подобриш физическата си активност. "Нямам време" е лошо оправдание. когато човек иска да се погрижи за себе си или го прави или не иска да се погрижи за себе си. Искаш да направиш нещо за себе си, а какво си готова да направиш и от какво си готова да се лишиш? Ако успееш да включиш поне три пъти седмично по 1 час физическа натовареност, значи вече имаш готовност за работа. Това може да ти е ориентир.

Не е за няма нищо. В подобни състояние се изпада обикновено, когато външната действителност се разминава с вътрешната ни представа или желание за нея. При теб има явно и голяма несъответствие. Депресията си е вид бягство в себе си, там където човек се чувства уютно, но в един момент се превръща в проблем, тъй като нарушава естествения ритъм на живота, засилва се неумението да се впишеш в него. Какво можеш да направиш? Има една интересна схема, която дава най - обща визия за това какво се случва с нас, когато дълго сме в подобно състояние: Страх - напрежение - характер - мироглед - поведение - реализация Когато човек се страхува, той пуска своите защити, за да се предпази, това обаче поражда напрежение, със съпротиви не се живее лесно и тези определени неща, на които се съпротивляваме, започваме да искаме да ги контролираме. Да контролираме обаче нещо, което е извън нашата власт е невъзможно, затова правим нещо още по - затвърждаващо страха - "Аз съм такава, Това съм аз" - като в тези изречения стои нашия страх. При теб го чух още в началото на поста ти - "Аз съм грозна" . Ако тук трябва да работим, ние много обстойно бихме разгледали, какво всъщност означава "грозен" - определени критерии, които ти си приела за красиво и на които не отговаряш, но дали това е истината е друг въпрос. Та, самоопределянето ти като "грозна" и явното му подчертаване, води до най - естествения резултат, да се държиш като такава и да излъчваш това, съответно това оформя един мироглед с послание - аз съм безсилен, виновен, грешен, лош . Какво може да доведе подобен мироглед, ами един постоянен негативизъм, скрита или явна агресия, изживяване като жертва и т.н., което се изразява, като вид поведение. С такова поведение, каква действителност и реализация предстои? Такава, която затвърждава схемата, потвърждава страховете ти и ти се връщаш в изходна позиция. Да речем в случая - Всичко ми се случва, защото съм грозна. Заложила си твърде много на страховете и де са подредили твоята действителност. Да ги осъзнаеш, да добиеш смелост да говориш за тях, да ги трансформираш и да промениш действителност, това е дълъг процес, има нужда и от правилна насока, в която да се ориентираш. Това всъщност прави терапията. Добре е, че си прочела много неща, проблемът е, че ги пречупваш само през познатата ти гледна точка, което е напълно естествено и затова нищо не се получава. За всичко това разбира се "помагат" социалната среда и близките ни хора, но идва една възраст, в която човек има ресурса да се изправи, да се поотупа и да смени визията и представата за себе си. Така че, започни от страха, приеми това което е, както е. Какви са съпротивите ти?, Можеш ли да промениш "Аз съм грозна" с " Всъщност аз съм много приятен човек"? За да се пречупи мирогледа и т.н. напред по отваряне на омагьосания кръг. Една насока, която не знам дали ще успееш да изпълниш, но поне можеш да помислиш по нея, да видиш нещата от друг ъгъл.

Да, справянето с чувствата е най - болезнения момент. От една страна е добре да знаеш какво стои зад тези чувства, кое поражда тази зависимост, която си развила. От друга страна проблемът идва от това, че дори да разбереш не можеш да заповядаш на мозъка да спре силата на емоцията. Времето е един от вариантите да се справиш с емоцията. Може би, този момент и този месец, ще ти дадат това време, в което да направиш равносметка и да прецениш до колко си важна ти за себе си. Защото човек е най - важен преди всичко за себе си и едва тогава става ценен за партньора си.

Ниска самооценка и страх. Самата агресия е проява на страх, човек, когато се страхува или бяга или се защитава. Агресивното поведение е обратното на самосъжаляващото се - жертвата, но и двата са с обща основа - страха. Най - често това е страха от неприемане, изоставяне, загуба, самота, неодобрение и т.н. Арогантният човек, крие зад маската на арогантност страх си, че няма да бъде приет, че ще бъде разкрит и уязвен. Крие слабостта си, като пръв атакува и плаши, за да не бъде разобличен. В тези случаи емоционалния проблем е много дълбок и труден за достигане, тъй като често е свързан и с емоционална незрялост. Този тип поведение се харесва на хора, които не могат да се справят със страха си от изоставяне, отхвърляне, загуба. Този страх ги кара да приемат подчинено положение или " да проявяват разбиране", към подобен тип отношения. Факта, че компенсираш загуба на партньор с тази връзка е показателен. 8 месеца е твърде кратък период след загуба на партньор за създаване на нова връзка. По принцип не се препоръчва, тъй като в една подобна връзка има много пренос на емоции от стара връзка или компенсаторно поведение.

Разликата между унижението и самоунижението е, че едното се случва с прякото участие на други хора, а другото е следствие на лични възгледи и отношение към себе си. Човек се чувства унизен, когато са нарушени негови основни човешки права и свободи, достойнство и самоуважение в ситуации, в които е безсилен да противодейства. Ако реакцията е примирение, не означава, че не го разбира, а че няма емоционален или физически ресурс да противодейства, но много добре разбира какво се случва.Привидното не е реалното. Самоунижението е следствие на лични вярвания, често е свързано със самооценката и страховете. Ние можем да кажем каквото си искаме, важното е той как се чувства, ако е ок с това, значи не се самоунижава, ако обаче положението му носи подобни усещания, вече е важно защо го прави. Което в повечето случаи пак ни препраща към страховете.

Здравей, това което описваш е пълно отричане от собствената ти същност. Коя си всъщност ти? Какво харесваш? Какво правиш с удоволствие? От какво се криеш зад тази маска на "удобната съпруга", от какво се страхуваш?

Става въпрос за страха не за мислите ти. За тях се разбрахме, че са нереални, фантазни и нелогични, лъжливи, плод на твоите страхове. Пуснала съм този цитат преди да видя предния ти отговор. Ако имаш нужда от по- чести срещи с терапевта си просто му кажи. В началото поне това което аз имам като опит срещи всяка седмица е добре, но всеки си има своя начин на работа. Другото което бих те посъветвала е да спреш да четеш по форумите защото се объркваш. Следвай това което ти казва твоя психотерапевт и това е. Методиките са различни и няма как да разбереш нещо, което е част от друга методика, само ще се объркаш. Така че вместо да пишеш тук, просто се обади на терапевта си и поговорете или си насрочи по близка среща. Паникьосала си се това е. Стреса се е усилил с него и натрапливостите. Нищо няма да ти се случи и нищо няма да направиш. Опитай се да се отпуснеш, да игнорираш мисълта като нереална и да повярваш на това, че си във временно тревожно състояние.

Ето и още нещо. Добро или лошо не съществува – само определенията за тях. Тези определения са необходими, за да се разбираме, когато обясняваме идеите си и изразяваме предпочитанията си. Необходимо е не да ги зачеркнем, а само да ги разберем. Служейки си с тях, не да се идентифицираме с тях, да им вярваме и да ги отстояваме, а да осъзнаваме ефимерността и локалното им значение. Енергията на доброто и лошото, силата и слабостта, успеха и неуспеха, удоволствието и болката е една и съща, но изведена в различни посоки. Двете обаче съществуват - едната благодарение на противоположната. Не можем да отричаме едната, само защото обществото казва, че е неприемлива. Всъщност, можем и точно това правим, но това не води задължително до изчезването й. Потискайки яростта и омразата си, погубваме страстта и ентусиазма си – защото те са части от същата тази енергия. Лошото идва не от приемането, а от потискането и борбата. Когато приемем всички страни в себе си и сме цялостни, няма защо страстта да се превърне в агресия. Тя се превръща в такава, когато е отричана. Агресията е липса на любов. Как се отнася това към пристъпите на паника? Колкото повече неща сме потиснали в подсъзнанието си, толкова по-мощна сянка се е образувала там. Сянката задържа енергията ни. Тя витае край нас под формата на енергия, която ни плаши. А най-вече ни плаши, защото не искаме да я погледнем „в очите”, а напротив – бягаме от нея със затворени очи. Когато се изправим срещу нея и я погледнем директно, отпушваме тази блокирана енергия. Но за да я погледнем без страх, е необходимо да го направим приятелски, а не борбено. Затова е необходимо първо да се научим да приемаме себе си и да се отнасяме към себе си приятелски, за да се научим да приемаме страха и да го разбираме. Ако се отнасяме към себе си с агресия и самокритика, така ще се отнесем и към страха. А страхът е част от нас – да се борим с него с вражда и омраза означава да се отнасяме към част от себе си с агресия и нелюбов, – кого търсим да победим?

Ти дори не се опитваш да я отхвърлиш или да я замениш с действие или да я отделиш от себе си или каквото и да е от изброените тук и в други теми варианти за самопомощ. Няма как да ти помогнем във форума по друг начин освен чрез насоки които ТИ трябва да приложиш. Ако наистина се чувстваш толкова безсилна най - добрият вариант е да започнеш психотерапия. Изключваме варианта, че ще е лесно, много хора пробват игнорирането няколко пъти и казват "не става , кажете ми друго". Няма друго от там се започва, но с много постоянство и упоритост, а не с отказване и влизане в същата или подобна мисъл. Паниката понякога е голяма, така е, но това е просто паника, когато се усвои техниката в един момент дори ще се смееш на тези си страхове. В момента, обаче си на етап, в който трябва да мобилизираш целия си ресурс, за да повярваш във факта, че това е една игра на мозъка, която се казва "Изплаши ме" и ти си играеш на нея сама със себе си.

Този вид мисли генерират страшно много енергия, която се концентрира само на определено място в мозъка. Това постоянно концентриране в едно и също нещо води до чувство за пълно изтощение, практически, енергията ти е блокирана.

Проблемът на мускула идва от това, че ти го караш да се свива, упражненията са добър подпомагащ елемент, но основното, което стяга мускула е невронния импулс, който му пуска твоя мозък. Така че работата трябва да се префокусира върху мисленето, и работа с мисълта. Търсейки варианти да я вкараш в зоната си на комфорт, като намираш начини да я облекчиш, само я засилва.

Още след първото питане, отговорът беше - направи психологична консултация и евентуално психотерапия. След като повече от месец не успяваш да се справиш с това твое душевно състояние, напълно логично е да посетиш специалист.

„Започнете да вярвате в себе си – това е основният урок. Ако вие сами не се обичате, кой друг ще ви обикне? Но помнете едно – ако обичате единствено себе си, любовта ви ще стане твърде бедна. Великият еврейски мистик Хилел е казал: “Ако вие сами не сте за себе си, кой друг ще бъде?” И още: “Ако сте единствено за себе си, тогава какъв смисъл би имал животът ви изобщо?” – безмерно значимо послание. Запомнете го: Обичайте себе си, защото ако не се обичате, никой друг никога няма да може да ви обикне истински. Не можете да обичате човек, който се ненавижда. Как можете да обичате някой, който е осъдителен спрямо себе си? Той не би ви повярвал. Той не може да се обича – как може вие да го обичате? Ще заподозре някаква игра, някакъв номер, капан. Ще бъде винаги нащрек и бдителен, и неговите подозрения ще отровят любовта ви. Ако обичате човек, който мрази себе си, вие се опитвате да унищожите неговото разбиране за самия него. А никой не захвърля лесно разбиранията си за себе си, та това си е неговата идентичност. Той ще се бори с вас, ще ви доказва, че е прав и вие грешите”, Ошо

"Около нас има поле от жизнена енергия, с което се свързваме, за да се заредим. Тази енергия достига до тялото не чрез усилие, а чрез релаксация и правилен баланс, чрез концентрация в центъра ни. Когато сме загубили връзка с вътрешния си център, се чувстваме нервни и неспокойни. Благополучието е свързано с живот от истинския енергиен център. Затова медитацията е изключително важна – тя ни центрира. Да излизаме от центъра си означава вечно да се люшкаме между това, което иска умът и това, което искат емоциите – а те постоянно се променят. Животът от центъра е да усетиш, да знаеш какво следваш и да не се оставяш да бъдеш полюшкван от повърхностни емоционални или мисловни неравновесия. Живот от центъра е живот, в който присъстваш. Центърът ни показва как да бъдем тук и сега и ни свързва с жизнената сила. Човек, който умее да живее от центъра си, говори с присъствие и авторитет, печели доверието на другите хора, и дори може да спечели турнир по карате. Това е силата на чистата, концентрирана енергия, която може да се нарече харизма или самоувереност. Пълното присъствие във всяко действие създава сила и благополучие. “Когато се храня, се храня, когато нося вода, нося вода, когато си лягам, спя.” Човек със силен център знае, че силата отива там, където е насочено вниманието. И най-малкото внимание може да промени дадена ситуация. Човек със съсредоточено внимание може да помогне на цяла група да се фокусира върху обекта. Човек с внимание, насочено към спокойствието, може да успокои цяла група. Успелите хора са се научили да използват вниманието си, така че да получават резултати. Те отвличат вниманието си от ситуации и хора, които изпиват енергията им."

Хората са такива каквито са. Най - важното те са всякакви други но НЕ И КАТО НАС.. Това е едно от основните грешки във взаимоотношенията, когато се опитваме да премерваме хората спрямо нас, да ги сравняваме с нас и да очакваме да са като нас. В следствие на тази грешка идват и основните и постоянни разочарования. Ако си представим едно общество с еднакви хора, с еднакви идеи, еднакво мислене и еднакви постъпки, ако поживеем известно време в такова обкръжение много скоро ще разберем, че липсва нещо много важно - развитие. В подобни взаимоотношения, няма развитие и креативност. Затова различията в хората са от изключителна важност за напредъка в духовното и емоционално развитие. Това се приема много трудно от хора, които имат нарушена връзка със своя вътрешен център и ползват взаимоотношенията си като огледало за доказване на собствената си доброта или постижения. Очаквайки да се докажем, чрез одобрението и разбирането на хората около нас ние им даваме правото да ни наранят, обидят, разочароват и да се държат грубо с нас. В същото време ни пречи да се научим да ги уважаваме. Контакта ни с всеки човек е част от нашите емоционални потребности. Ако другият не ги задоволи ние се чувстваме "прецакани", а всъщност това не е така. Ако не се обичаме, ние не можем и да обичаме. Но имаме дефицит имаме нужда от обичане. Когато се съберем с партньор, в този случай, нашето обичане се превръща в сделка - аз го обичам толкова много, той трябва да ме обича поне колкото мен и даже повече. И ако той посмее да обича себе си повече от мен, аз вече имам голям проблем. Получава се едно вкопчване в този вид взаимоотношения от което единия задължително ще иска да избяга. Любовта не признава кантари, сметки, справедливост и равновесие. Да се разтвориш в една любовна връзка означава да обичаш защото на теб така ти харесва, а не защото очакваш другия да те обича по същия начин. Същото е и в отношенията от друг характер. Поддържаш отношения с един човек, защото на теб ти харесва, а не защото очакваш да получиш нещо в замяна. Даваш толкова колкото ти е приятно, прекратяваш в момента, в който изпиташ дискомфорт, но с уважение към различията на другия. Защото никой не е длъжен да задоволява нашите дефицити и никой не е съвършен, за да премерва точния баланс на нужното ни равновесие. Консултация с психолог или психотерапевт се прави в момента, в който човек усети, че не може сам да се справи със своя дискомфорт. Както отива на лекар, когато не може сам да излекува корема си. Така че, ако състоянието продължава повече от месец без визия за справяне, време е за консултация.

Здравей мислите за които говориш са обсесивни или обсесии, а действието което извършваш е компулсивно или компулсия. Напрежението, което усещаш е много силно и концентрирано към една определена част в мозъка, което прави разфокусирането ти още по - трудно. С две думи описваш класическо обсесивно - компулсивно разстройство и се нуждаеш от психотерапевтична помощ.

Това, че си успял да подминаваш натрапливите мисли, всъщност е една от най - важните стъпки, които си направил - да обявиш мисълта за натраплива и да я оставиш да си отмине. Добре ще е да задържиш това състояние, а не да натовариш мозъка си с нова натрапливост. Психотерапията е добрият вариант, тъй като там се работи със страха и умението ти да трансформираш състоянието. Знанието е едната част, развиването на умение е другата. Знание можеш да събереш от много места, умението изисква по - специфична работа.

Правилно си установил, че проблемът ти е от сферата на тревожностите. Основна действаща сила тук е мисълта. Ако успееш да се справиш с мисълта, че ти се ходи до тоалетна, нещата ще се оправят. Важно е да направиш разлика, че това е мисъл, а не си ти. Т.е. не на теб ти се ходи до тоалетна, а имаш мисъл за тоалетна и не отиваш. Това е като начало, останалата част от тревожността изисква работа. Терапията е добър вариант за теб, още повече, че сам не вярваш тук някой да ти помогне.

В темата става въпроса за 4 годишно дете, което НЕ задава въпроси за смъртта! Въпросите ги задава майката. На тази възраст дори и в приказките, героите НЕ УМИРАТ, те се трансформират от едно състояние в друго - Снежанка заспива, Красавицата и Звяра също, Няма убити, няма и умрели, дори в приказките с вълка, който е победен от ловеца, но той продължава да съществува, само е наказан. такива са всички детски приказки, в които добрите побеждават, но лошите не умират. Това е класиката, от там нататък кой какво чете и какво се издава по издателствата е друг въпрос. На тази възраст, ако няма наложителна причина, не се засяга тази тема, тъй като детето няма развити дори времеви възприятия / за днес и утре/, да не говорим толкова сложни възприятия като никога. Ако се случи смърт на изключително близък човек - майка или баща, изчезването се обяснява, както в приказките чрез трансформация. Абсолютно нелогично е за детето да му се каже - ....... той умря и няма да бъде повече с нас. Това е непонятно. Най - често срещаното обяснение чрез трансформация е - отиде на небето или при ангелите и т.н., като мястото на което е отишъл задължително е красиво и приятно. От срещата си с клиенти и от личен опит, мога да кажа, че деца до 6 годишна възраст водени на погребения и присъстващи на подобни житейски събития, бидейки вкарвани директно в ситуацията остават с доста емоционални травми, често нямат спомен за събитията година или две след събитието.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9444