Диляна Колева

В този форум няма как да ти се окаже помощ. Важно е бързо да подновиш или да започнеш наново терапия.

Няма мъки има лошо поставени мисли, а те от своя страна водят до зле преценени действия. Това ти се случва. Проблемът идва от това, че ти не мислиш за нищо. Но мозъка ни не е устроен така, той трябва да е зает, да се развива. Ти не му го даваш. Съответно започва да се повишава тревожността - няма мисли = опасност. А когато мозъка заработи в режим "Опасност" той трябва да види проблем. Да, но в твоя живот проблем няма, там всъщност няма нищо творческо и така мозъкът се самоспасява, като започва да си измисля проблемни мисли, и тъй като няма други, той ги презарежда постоянно и така те стават основно вярване за теб. Пушиш и излизаш безцелно, все безсмислени действия, които пораждат заблудата, че правиш нещо, всъщност това е "нищоправене", което усилва необходимостта на мозъка да запълни деня със съдържание и той го прави през тревожност. С две думи, оставила си мозъка да мързелува и той те наказва, като ти сътворява вярване, че си болна. Спасението: смислен дневен режим, с кратки за изпълнение задачи водещи до моментни резултати. Ежедневна грижа за тялото /не козметична/ като включване на активна двигателна дейност минимум 1 час на ден, с което ще тонизираш тялото, а с това и настроението си. Приятни занимания, хобита, които правиш с най - голямо удоволствие. Ограничаване на мислите започващи с "Ако,....." те са фантазни и нереални, не ти трябват. Ограничаване на всички мисли връщащи в миналото, то свърши не ти е нужно. Т.е. мислиш само за това, което правиш в момента. Четене на смислена литература и общуване с позитивни и творчески настроени хора. Ограничаване на всяка негативна информация.

Важно е да изградиш ново отношение към себе си. Майка ти няма да се промени, отношенията ти с нея ще се променят само след като се научиш да се обичаш толкова много, че никой да не е в състояние да го оспори. Тогава ще знаеш, че си достатъчно важна, ценна и значима и няма да ти е нужно някой да го потвърждава.

Здравей, оставам с впечатление, че просто искаш да споделиш нещо, което много ти тежи. Усещаш, че нещо не е както трябва , въпреки раздялата ви, но не можеш да стигнеш до него. Бих потвърдила това твое усещане. Подобни преживявания оставят отпечатък в отношението ти с бъдещи партньори и себеуважението ти. За да ти дадем съвет или насока, трябва да има въпрос, а в твоят пост въпрос няма. Вероятно, не знаеш какво да попиташ. Имаш нужда да подредиш тези години на объркване, да преработиш емоцията от случилите се ситуации. На тази възраст не си успяла да реагираш на унижаващия те приятел, просто защото той е познатия за теб модел на унижаващата те майка, ти си научена да търпиш това отношение към теб. Това е добре да се промени, за да не се пренася във всички твои отношения.

Антидепресантите са за хора с депресия, ти си с тревожност, за какво са ти? Да те объркат съвсем? Наистина не мога да направя връзка, между състоянието ти и здравето на околните, ти не си вирусно болен, освен да ги отегчиш и изнервиш до крайност, не виждам как по друг начин би им навредил. Те и без това са наясно, че всичко което е в главата ти няма никакъв смисъл. До болница може да стигнем всички, дори и като се набодем на пирон и отидем да ни сложат ваксина, какво точно имаш предвид? Какво си представяш, че ще правиш в болницата? Мислите не се лекуват, нито има хапчета, които да ги променят. Всичко което е необходимо да направиш е да спреш да вярваш на лъжеца в теб. Разпознаваш го и го обезвередяваш с това. После той може да ти говори колкото си иска, както на всички нас, но няма да ти вреди. Всички имаме лоши мисли, но не сме се вкопчили в тях, за да ги развиваме до безкрайност в никому ненужни фантазии. Концентрирай се върху истината - ти си здрав, прав и жизнен човек, който може да промени всичко както пожелае. Можеш го това, ако не знаеш как, чети, ходи на група, терапия, себеопознавай се.

Мисли свързани със страх от смъртта, всъщност говорят за страх от загуба на себе си. Ако имаш ясни отговори на това, Коя съм аз? Каква е моята цел? Как вървя към нея? Какво искам от този живот? Няма да ги има и тези мисли, няма да има от какво да бягаш.

Да ги игнорираш можеш за кратко, да вникваш в тях, няма никакъв смисъл, тъй като те така или иначе са лъжа. Това е все едно да развиваш една лъжа, до нищо хубаво няма да те доведе. Самите мисли не те интересуват, научи се да ги оставяш да отминават, не хващай и прави с тях нищо. Интересува те вярването. Вярването, че се страхуваш от тях. А се страхуваш, защото ги приемаш за истина, а това става, защото слушаш съдържанието им. Всъщност то не те интересува, когато се научиш да не го слушаш, ще ти е по - лесно да ги пускаш. Докато вярваш на всичко, което се появи в главата ти , като натрапливост ще си стоиш в тревожно състояние. Тази книга е подходяща https://www.book.store.bg/p36011/promeni-mislite-si-promeni-zhivota-si-uejn-dajyr.html

Започва се от тук. С мислите. Да мислиш, че ще умреш или ще ти прилошее и това да се случи, са две коренно различни неща. Проблемът е в това, че вярваш на мислите, а не на действителността. Първото нещо е да започнеш да влияеш на мислите. Хората притежаваме уникалната способност да контролираме мислите си, всъщност това е единственото което можем да контролираме. Мислите са тези, които създават чувствата. Мисълта "Ще умра" = Чувството Страх. Променяш мисълта, променяш чувството. Звучи лесно, но всъщност е изключително трудно. Затруднението идва от вярването. Вярваш, че тези мисли са истина и ето ти тебе проблем. Докато продължаваш да вярваш на тези мисли ти ги укрепваш, те създават здрави невронни връзки в мозъка ти и все повече укрепват фалшивото вярване. Някога си повярвал на тях и сега всеки трепет на тялото, който ти напомня за първоначалното усещане породило мисълта "Умирам", активира просец на тревожност. Техниките ще ти покажат, че можеш да спреш ПА, можеш да спреш световъртежа или гаденето или който и да е симптом, но те не могат да спрат мислите. Т.е. докато не направиш корекцията там, промяната или ще е временна или няма да се случи.

Здравейте, симптомите на тревожните разстройства се появяват в някакъв момент и те винаги са изненада за човека. Това го плаши и като всеки страх и този фокусира вниманието върху провокатора на неприятното усещане. Хората се вторачват в симптомите и търсят начин да се отърват от тях, да ги подтиснат или да игнорират. Проблемът е в това, че симптомите са само телесния признак на вече започнал психологичен процес. Те не могат да бъдат отстранени или подтиснати само с техники, трябва да се открие кое провокира или е провокирало / тъй като често паническите атаки или физиологичния процес се появяват доста след зараждането на психологичния/ определен страх, който се проявява на физическо ниво, чрез симптом. Т.е. имало е нещо конкретно или поредица от събития тогава, преди 10 години, което е провокирало процеса. Техниката повлиява симптома, до толкова, че човек спокойно да отработи и осъзнае истинската причина за състоянието. Тук в темите из форума има много техники, обсъждани са различни казуси и са давани стратегии, може да прочетете и да изберете това, което ви се стори най - близко. Ако не успеете сам няколко месеца, не се колебайте да се обърнете към психотерапевт или психолог работещ с тревожни състояния.

Здравей, задаваш въпроси, които изискват систематизирана и последователна работа с теб. Няма еднозначен и точен отговор, психиката не е математика. Конфликта, който си имала е бил по скоро на теб с теб. Вероятно си се объркала, че си в ситуация, която няма решение. Не знам до колко те е удовлетворило излизането от конфликта, но си останала според мен неудовлетворена от себе си. Личната неудовлетвореност може да сътвори тревожни и депресивни състояния много бързо. Основното, което е важно да се разбере по каква причина и как си стигнала до това себеотхвърляне. След това да се работи по себеобичането ти.

Изминали са две седмици от последния ти пост, за да има промяна е необходимо да си направила нещо ново в посока справяне с тревожността.Освен това да си го прилагала всекидневно. Какво е различното? .

Специалистът, който ти е нужен е невролог. Когато той потвърди невралгията ще ти обясни какво да правиш.

Здравей Камелия, отчаяла си се, предала си се. Попаднала си в ситуация за която нямаш решение, от там идва усещането, че няма смисъл. Вярваш на хапчетата и тревата, а не вярваш на себе си. как това твое Себе си да стане и да продължи когато ти не му даваш никаква сила? Нужна ти е помощ и подкрепа, това е ясно. Какво можеш да направиш сама за себе си!? Най - напред опитай се да се фокусираш върху мисълта - "Здрава съм" Направи си го като мантра. Щом си ходила на терапия ти е ясно, че това не е болест, а състояние, което си видяла, е напълно преодолимо. Вместо да взимаш ривотрил и да се напушваш започни /колкото и да ти е трудно/ активна физическа активност. Вземи си карта за фитнес, най - добре е ако се запишеш в група за народни танци, натоварването е много добро, а музиката е чудесна терапия. В краен случай прави дълги разходки с бързо ходене. Има дихателни и релаксиращи упражнения, тук сме описали много, а из интернет има още повече. Избери си и започни да ги правиш сутрин и вечер. Натрапливостите се преодоляват с техники, които също сме описали тук, много пъти, а и където и да потърсиш в нета ще ти излязат. Пробвай всичко докато откриеш твоя начин. Прави го с онази целеустременост и постоянство, с която си се фокусирала в хапчетата. Четейки из форума ще видиш, че има много хора в твоето състояние, които се мобилизират и се справят. Ако нямаш възможност за лична терапия, потърси групова, там цената е по - ниска и ще се срещнеш с хора, които могат са на различни етапи от справянето със състоянието и ще можеш да получиш безценна обратна връзка.

Много са, но след като се справят със състоянието те вече не пишат по форумите, а са заети да живеят живота си.

" Да простиш на себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си - с всичките си слабости и качества, които смяташ за недостатъци. Да прекъснеш навика -да спреш да се критикуваш. Забелязали ли сте, че когато искаш да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, колкото е по-силно желанието ти да спреш, толкова по-силно се е загнездила в психиката ти борбата със себе си? И продължаваш още по-упорито да извършваш стария навик, но и успоредно да се самообвиняваш непрекъснато. И в крайна сметка нищо не постигаш или постигаш краткотрайни ефекти и старото се връща. Получава се така, защото от една страна отправната ти цел и посока са сбъркани изначално. От друга - се бориш срещу себе си, отричаш частите от себе си, които извършват стария навик, критикуваш ги и те се свиват от срам. Това кара енергията ти да се свие и от напрежението – да продължиш да търсиш успокоение в стария навик. Защото всъщност целта на стария навик е да успокои неравновесията и напреженията в теб. Но това се случва само временно, защото си се объркал, че навикът лекува душата ти. Това, което лекува и което търсиш всъщност, не е да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, а състоянието, в което ще пребиваваш, когато стане това. Помисли кое е това състояние – как би се чувствал тогава? Когато ти стане ясно, е необходимо да започнеш да извикваш това състояние в тялото си като усещане. Да си го представяш редовно и да се опитваш да го чувстваш сега. Когато започнеш да го правиш, старите ти навици ще продължат да се проявяват още известно време, в зависимост колко са дълбоки. Но твоята цел е единствено да продължаваш да си представяш това състояние и да го внедряваш в ежедневието си, а когато се отдадеш на стария си навик по инерция, да не се самобичуваш, а да започнеш да го наблюдаваш как го извършваш и какво ти носи. Скоро ще установиш как по естествен начин ще ти се иска да пребиваваш все по-често в състоянието, което си избрал и вече лесно можеш да предизвикваш като усещане, а то самото, веднъж сетиш ли се за него, ще те уравновесява и ще успокоява напрежението, което предизвиква старите ти навици да се проявят. Същият принцип се отнася и за всичко останало, за което се съдиш и критикуваш. Необходимо е да разполагаш с две неща – 1. вътрешно да имаш за цел и усещане за състоянието, към което се стремиш и искаш да постигнеш, и 2. да отделиш време да се наблюдаваш без да се съдиш - какво ти носят старите навици и в какви състояния те вкарват. Но за да извършиш това упражнение ефикасно и с цялата си душа, е необходимо да си разбрал, че всичко, към което се стремиш, всъщност не се намира извън теб, а вътре в теб."

Здравей Believer, ще ти споделя личния си опит, но не с оригване, а с хълцане, което премина в рефлукс на хранопровода, наподобяващ оригване, но без да се случва действително. Преди това искам да подчертая думите на д-р Първанов, които е написал с главни букви: Всичко, което изброяваш са симптоми на тревожността. Сринала се е имунната система, затова си преминавала през всеки вирус, незнанието ти какво се случва е засилило страха и фокусиране върху тялото, с което още повече си засилила симптомите. След това, човек рухва, не за друго, а защото прави всичко каквото знае за да спаси тялото, а то не се получава, без да знае, че промяната трябва да се случи на друго място. Подобно на теб, промени в семейното преживяване и натоварване в професионалната работа /и за двете не бях подготвена и нямах ресурса да следвам промените/ предизвикаха промени в тялото, които по никакъв начин не можех да повлияя. Емоционалните проблеми: - Решение да задържа промените в семейството за известен период, - да мисля по начин, който не ми харесва, но да го правя с цел да изчакам другите да са готови за промени, - свръх натоварване, поемане на отговорност за хора, които на драго сърце я предостъпват. - Несъзнателния отказ, да сменя житейските си роли - да премина от обгрижваща майка в ролята на жена, - Да подредя за себе си его ролите - къде и на кого каква съм и с какво отношение влизам в общуването Много работа по себе си, която хем знаех, хем не осъзнавах, как точно да я случа. Какво се случи с тялото, само за няколко месеца: - 10 кг в повече - преглътнатия ми гняв и разочарование - Възпаление на ставите по цялото тяло и артрит точно на ставата на пръста с брачната халка, подуване на самия пръст и силно възпаление/нося халката си от 19 години/ наложи се да я сваля - свалянето на стар модел на общуване и влизане в нов, който изключва изисквания, сбъркани роли, преплитане на интереси и свръхконтрол - постоянно и често хълцане, което не спираше по никакъв начин, особено в къщи, по - късно се превърна в рефлукс, който се появяваше винаги, когато съм напрегната и правя нещо, което в този момент не исках да правя, нещо, което ми напомняше за нещата, които съм решила да премълча и преглътна. Въпреки че бях на ясно с психосоматиката на състоянието, не пропуснах лекарите, тъй като имаше реални физически изменения. Разбира се нищо хубаво не се случи. Доста бързо осъзнах посоката, в която трябваше да работя. Преработка на всички вредни мисли, грешно играни роли, лошо копирани модели. След няколкомесечна работа, килограмите се върнаха без особени диети / успях да кажа на всички това, което не ми харесваше, освободих се от гнева и разочарованието/, всички стави се успокоиха, брачна халка не върнах, но хармонията в семейството ми стана по - добра от всичките 19 години до тук, Хълцането напълно изчезна, а рефлукса постепенно намаляваше в рамките на година и изчезна. /разбира се спрях да се фокусирам в него и да го предизвиквам мислейки за това колко ще е неприятно, ако се появи/. Живота ни е постоянна динамика, често влизаме във вредното вярване, че нещата са статични ще продължават вечно. Тази илюзия ни срива при първите наченки на промени. Да бъдем гъвкави и приспособими, това ни е спасило като вид в милионите години развитие, това ще ни съхрани и като съзнания, в текущите промени в живеенето. Приеми ролите, които са актуални за теб сега, поработи за себепознанието си, това е пътя. Имаш услужливо тяло, реагира и дава промени всеки път, когато се сблъскаш с промяна, която не можеш да осъществиш, слушай го и не гледай на симптомите като на врагове, а като на сигнални лампи, които ти казват - промяна.

Вероятно сте прекъснали терапията преди да е решен проблема. Хипохондрията не е болест, за да се лекува, това е състояние. Често клиентите, когато се почустват по - добре, решават, че терапията може да приключи, без да са се координирали с терапевта, това е голям автогол. Всеки специалист сам решава как да протече процеса по приключване, но такъв има и той е много важен. А ако психолога изобщо не говори за приключване, а клиента сам реши, че ще спира терапия, тогава си търпи последствията. Често се препоръчва преминаването от лична в групова терапия, важен преход, също в контекста на финализиране на терапия. Потърсете отново колегата, с който сте работили и възстановете терапията, довършете я до край. В противен случай, ще имате това състояние постоянно на приливи и отливи, според външните фактори, които ви влияят.

Здравей, проблемът не е в раздялата с момчето, това е само отключващо събитие на твой доста по сериозен психологичен проблем. Липсва ти умението да изразяваш гнева и тъгата си, затова ги насочваш автоагресивно към себе си. Вярването, че заслужаваш наказание, го изпълняваш сама за себе си. Това вярване е важно да претърпи промяна. Не се харесваш, не си сигурна в себе си и това усилва автоагресивния акт. Сега е приятеля ти, утре друга ситуация с други хора ще провокира ниската ти себеоценка и ти ще смъкваш емоционалното напрежението през телесна болка. Не бива да се допуска това поведение да добие силата на навик. Вземи мерки, потърси психолог/психотерапевт.

Julie Благодаря, че реши да споделиш подробности за това, което премина. Истината е, че ти премина за три месеца през стресови ситуации, които обикновено се случват за години на хората и колкото по - стресови бяха те, толкова повече ти откриваше, колко силен и несломим може да е човешкия дух. Вярвам, че повече хора ще изберат да поемат отговорност за живота си и ще го заживеят с удоволствие, вместо да стоят зад тревожни състояния и невротични поведения. Осъзнаването, че промяната не става с вълшебна пръчка, а изисква отговорност, постоянство и ангажираност с терапевтичния процес е първата крачка към справянето. Търсенето на техники, които с магическа пръчка да премахната състоянието на тревога обслужва погрешен модел на мисленето - консуматорския. Колкото по - бързо човек се отърве от него и заеме позицията на творец и автор на живота си, толкова по - бързо излиза от паразитните състояния.

Нищо такова не мисля. Хайде пак прочети поста ми, но замести навсякъде думата "цикъл" със "секс", за да не те блокира думата и да разбереш смисъла на написаното.

Много е повърхностно да се разглежда живота само през удоволствието и неудоволствието на физическите усещания. Човекът е нещо повече от полови органи, цикъл и простата. Да приравня усещането си за жена до цикъла и менопаузата е сериозна форма на себеотхвърляне и себеунижение водещо до много неприятното и силно влияещо на организма чувство на себеомраза. Доста има изписано в психологията по този въпрос. Човешкият организъм е уникален независимо в кой пол. Все повече ни се показва, колко устойчиво и податливо на промени е човешкото тяло, ние можем да правим с него всичко, стига да сме достатъчно мотивирани и постоянни. Човешката мисъл е единствената, която може да променя материята, както своята, така и чуждата. Умението ни да говорим е най - голямата магия, с думи можем да разболеем и да излекуваме. Няма друг такъв уникален организъм. Как мога да омаловажа всичко това, да не го ползвам по предназначение и да не използвам всички функции, които са ми дадени, да не им се радвам и да не се наслаждавам на формата, защото имам репродуктивна функция - цикъл? Това би било престъпление спрямо собствената ми същност. Но, има хора, които са научени да се мразят достатъчно много за това което са и са обречени да страдат, въпреки че притежават най - уникалното тяло от живата материя.

Пребиваването в настоящия момент не е философия, а умение, за което Екхарт Толе, говори много подробно. Неумението ни да съществуваме в момента, а да стоим в миналото или да фантазираме бъдещето, чрез мислите си, ни пречи да функционираме в максималните си възможности. Много енергия се хаби във фантазиране и ступор в миналото. Ако тя с насочи за творчество и авторство Сега, щяхме да постигнем изключително много за развитието си. Вероятно това е настоящата ни задача. Ето и лекция на Толе по темата: Пътешествие в настоящето.

Историята е често срещан сюжет на хора, които са създали връзка в ранна възраст, когато емоционалната зрялост още не е изградена. Ако правилно пресмятам вашата връзка е започнала, когато си била на 15 години, което означава - дете. Все още са в ход развитието на емоционални модели, концепции за основни житейски ситуации, вярвания, морални норми и принципи. Те дори на 24 все още са в процес на изграждане. Както ти така и той не сте били наясно с това кои сте, какви сте и какви са точно желанията ви. След излизане от семейството и свободата в отношенията експериментите и запознаването с различни модели е част от естественото израстване. Той се е държал с теб като с дете, защото ти си била дете. А той е влязъл в ролята на баща. Това са позиции, които не са задоволителни за никого. Затова и се разпадат през конфликти. Той има нужда да бъде мъжа и да вижда в теб жената. Може би ще се срещнете пак, вече пораснали. Или ще срещнете други партньори, които да отговарят на търсенията ви.

Хапчета не помагат. Проблемът е доста често срещан, за съжаление хората не говорят за него - срамуват се и с това си усложняват състоянието. Напълно разрешим е. Помолих няколко човека, които вече са се справили с този проблем да пишат във форумите, за да дадат обратна връзка, защото тя е важна, но когато човек се освободи от психологичните си проблеми, често не иска да се връща към нищо напомнящо им за тях. Колкото и да се третира самия акт на изхождане ефекта ще е нулев, защото той не е проблемът, той е следствието. Проблемът е мисловния модел, който изпраща сигнала, а зад него пък стои ситуация, преживяване или емоция, които са останали погрешно възприети. Човек се фиксира върху следствието, решава, че това му е проблема и с това още повече обърква потока на мисълта. Целия този хаос трябва да се подреди, след това симптома .... просто изчезва.

Ти при кого се върна? При съпруга, любовника, бащата, партньора или при умореното си чувство за вина? Ако е при първия вариант, всички общи усилия за справяне с проблема може да бъдат успешни. Ако е при второто, не познавам човек, който да обича да прави секс с чувството си за вина.