Диляна Колева

И аз така мисля.Дори и ние толкова примитивни същества когато се трудим над нещо дълго и настойчиво ,обичаме и пазим резултата от труда си.Не вярвам нашия създател с лека ръка да унищожи творението си.Или просто на нас така ни е удобно да си мислим .... незнам!

'Според някои метафизични учения,разликите между различните периоди на духовна зрялост на тази планета са твърде големи,което причинява дискомфорт на самата Гея.От една страна имаме зрелите парапсихици,борещи се за мирно и грижовно общество в което жизнените сили на всяко същество се зачитат и уважават.От друга страна-стихийните и разрушителни енергии се проявяват чрез онези млади души ,които не са готови ,и са обърканиот бързите промени около тях,както в материалния така и в духовния живот.Няколко източника вече изказаха предположения,че след глобалната катастрофа ,свързана с промяната на посоката на Земята,ще се появи нова раса с висока степен на развитие,която ще донесе мир любов и хармония за целя този свят.Това подсказва че след огромния еволюционен скок младите души които не могат да овладеят бързите честоти излъчвани от Гея след събитието,ще напуснат земята,за да се насочат към други космически"детски градини",в които ще се чустват на място;докато дойде и тяхното време да възприемат подобен по мащаби духовен скок в времето. Все пак не сме първите преживели подобен катаклизъм.И все пак сме тук.И да не забравяме че Библията трябва да се чете и между редовете.Особено стария завет.

Според теософите нашата човешка раса е Петата-Арийска раса.Четвъртата раса е великата раса на Атлантите.Твърди се че гръцката азбука е с основи на Атлантската писменост.А Атлантида е изчезнала в следствие на поредица от катастрофи една от които предишното сменяне на полюсите.Ако не е имало други раси преди нас , нима ние сме единствените достигнали напредък в това измерение?Доколкото съм запозната те са достигнали до много високо духовно развитие ,за разлика от нашия технологичен напредък.

А какво мислите за Атлантида- мит или реалност?

'Ако Гея реши да промени орбиталната си позиция,това не означава непременно ,че животът на нея ще престане да съществува.Може обаче да означава че някои видове превърнали се в дразнители за тялото и пречещи на еволюцията могат да бъдат заличени.Проблемът е че човечеството върви по стъпките на библейския Луцифер-самозаблуждава се че е единственото творение на създателя,при това надарено с лъжливо духовно превъзходство, а това го изолира от останалите създания ,включително и отсъществото даряващо го с живот и препитание.Десните полукълба на мозъците ни имат предопределен достъп до Безвремието,където има подсъзнателен намек за мащаба на бедствието,стига разбира се да сме достатъчно чуствителни да го разберем.Но дълбоко в колективното подсъзнание на човечеството е залегнало познанието че на мястото на хауса неизбежно идва редът. Предсказанието на Едгар Кейси: Разцепване на Земятаот западната страна на Америка. Потъване в морето на по голямата част от Япония. Разместване на пластовете в Арктика и Антарктика,които ще доведат до смяна на полюсите в резултат на коетобезплодните и полутропически области ще станат тропически. И в Тихия и в Атлантическия океан ще се издигнат потънали преди земи Много от бойните полета на втората световна война ще се превърнат в морета с заливи и острови Цели участъци от источното крайбрежие на Ню Йорк ще изчезнат, самия град също Южните части на Кролина и Джорджия също ще изчезнат Водите на големите езера ще се стекат в Мексиканския залив На много места земята ще се разцепи , най силно ще бъде засегнато Западното крайбрежие на Америка.В Карибско море ще се появи суша.Южна Америка ще бъде лошо разтърсена от горе до долу. Не знам до колко всичко това предстои да се случи , но е интересно да се прочете -Edgar Cayce on Atlantis

От известно време се опитвам да се погледна отстрани и да анализирам поведението си в "групата".Имам една лоша черта в характера -добър маниполатор съм.Попадайки в група /независимо приятелски кръг или колеги/за кратко време успявам да стана лидер /както знаем в всяка група има лидер/.Това е вътрешен импулс който до скоро не считах за недостатък.Преди година обаче попаднах в голям колектив около 15 човека , за около 4 месеца постигнах това за което говоря ,стигна се до там че дори успях да извоювам по добри условия за работа за колегите ,нещо което никой не вярваше че може да стане.Започнаха да ме уважават .Но в големите групи никога няма един лидер.Получи се сблъсък.Напуснах работа.Не можех да споделя лидерското място ,не можех да приема че някой не ме харесва,беше нещо ново за мен.Тогава нещо в мен се пречупи.Другият човек който съдбата постави на пътя ми в този момент от моя живот -другия лидер,ме накра да се замисля.Как може да си помисля че аз и само аз съм права за всичко.Лошо.Получих си шамара.Сега съм в друг колектив по малък потиснах този вътрешен импулс ,много ми е трудно ,защото там виждам собственото си поведение от преди 1 година в други хора.Сега аз ги разбирам.Попадам в тази ситуация не случайно.Господ ми помага да се погледна отстрани и да си направя изводите.Не смятам да им говоря или да им обяснявам ,че не са прави .Мисля че не е моя работа.Сега вече съм заета с себе си.Опитвам се от тяхното поведение и отношение първо да разбера как са се чуствали хората край мен и после да променя в поведението си това което е най- лошо виждайки го в тях.Съжалявам че отговора стана прекалено личен.Но мисля че примера ,който е реална житейска ситуация е подходящ за темата.Ако всеки се огледа край себе си и се опита да открие познати черти и действия в хората които са край него,мисля че ще извлече големи ползи- един добър самоанализ.

Мисля че темата малко се измества.Въпроса е :Защо сме поставени до определен човек?Т.е. не дали е добре да помагаме или не , а с какво са важни за нас хората които преминават през живота ни./мисля че правилно го тълкувам?/Хората които с наше желание или по стечение на обстоятелствата попадат в нашия кръг са с различни характери,навици и ценностна система,въпроса е дали общуването ни с тях води до положителни промени в нашия мироглед.Или ние мислейки си че им правим добро всячески се опитваме да наложим нашето разбиране за живота с което не винаги /дори почти никога/сме полезни.Хубаво е ако в общуването си човек успява да извлече за себе си изводи , без да натоварва другите с тях.Да се уважава мнението и особеностите на характера на човека до теб ,независимо за колега ли говорим за приятел или за близките си и в същото време попадайки и излизайки от различни ситуации да успеем да видим нашия урок. Трудно е,защото обикновенно всеки от нас си мисли че е прав и пречупва ситуацията през собствения си поглед и разбирания,опитвайки се да убеди и другия в същото.Това се опитвам да променя в себе си от известно време и аз.

Всички сме наясно, че смъртта е вратата,за предстоящото.Но не всички преминаваме еднакво и по един и същи начин и знаейки това ,смъртта ни плаши.Смъртта не ме ужасява наясно съм с етапите ,но ме притеснява друго,което не мога да си обясня.Загубила съм не много близки хора но достатъчно любими.Между 3-я и 9-я ден след смърта на всеки аз го сънувам.Сънищата са различни и много показателни /интересувала съм се/.Но съня с моя дядо ме изуми много и до днес не мога да си дам обяснение.Сънувах го на 20-я ден как вика името ми в тъмнината и ме моли да му помогна защото бил много уморен и искал да си отиде а не можел краката не му позволявали,молеше ме ,а аз нищо не можех да му кажа.Когато се събудих цялата бях синя ,не можех да дишам,цялат ми лява половина на тялото беше схваната и обездвижена и ме болеше страшно.Цялата треперех и ми беше страшно студено.Интересувах се ,казаха ми че ми е придал част от мъртвешката си вкованост.Питам може ли мъртвец да те повлече към смърта ?Възможно ли е?Или какво беше това?Ето от това се страхувам....защо някои не могат да си отидат?Братовчед ми който се занимава с йога по същото време е сънувал същия сън с молба за помощ.

Напълно подкрепям мнението на Донка.Не защото съм мислила кой знае по този въпрос,а защото през последните 10 години живота ме поставяше в ситуации от които успях да стигна практически до този извод.Най боли между другото когато мислиш че можеш да помогнеш на човека до теб и му предлагаш помоща си, а той не я приема.Когато това е твой близък човек -боли още повече.Когато този човек умре,отхвърляки помоща ти , оставя в теб една вътрешна неудовлетвореност завинаги,следвана от чуство за вина и съжаление.И така после ние имаме нужда от помощ.За да не попадаме в такива душевни разтройства нека първо погледнем към себе си.Какво всъщност ни дава човека до нас и на какво можем да се научим от него.Има една мого хубава народна приказка"Ако ние сами не си помогнем и Бог не може да ни помогне".

Подкрепям Синева и съм очарована от точното определение на желанието като грях.За съжаление си много права за всичко , но не е ли желанието това което движи ума на човечеството!?Аз също се чуствам постоянно нещастна заради желанията , по-лошо ,успявам да накарам хората около мен да осъзнаят , че могат и повече от това което правят ,което всъщност ги прави нещастни, защото те започват да изискват повече от себе си и от хората край себе си.Но за мен желанието винаги е било стимула на човека за развитие.Естествено има различни желания , но аз говоря за онова , което те кара да изискваш повече от себе си.Съзнавам прекрасно че това прави човек нещастен и постоянно неудовлетворен , но грешно ли е да искаш да се движиш напред?За съжаление в днешно време свободата е обвързана с материалното ни състояние.Не може да работиш от тъмно до тъмно да умираш за себе си с всеки изминал ден ,който ти всъщност не виждаш и да се чустваш свободен или удовлетворен.Кръгът вече се е затворил и ние се движим вътре в него но нима това е грях спрямо този който ни е пуснал в него?Или желанието ни да излезем от него?

Когато човек убие себе си физически, прекратява натрупания опит до момента и започва отначало.Физичското самоубийство не е край на мъките ти а началото на началото, за съжаление не се знае и хората се объркват понякога,както и кремацията ,но да не навлизам в детайли.А за греха като цяло вярвайте има кой да се погрижи Според едно източно учение например, няма да цитирам,ако убиеш човек в сегашния си живот ,този човек ще ти се роди като дете в следващия .Дете на което да посветиш ти целия си живот, а всички знаем какво е детето в нашия живот.Има много подобни примери над които човек си заслужава да се замисли.Аз за себе си съм разбрала че уроците ми не закъсняват и ги получавам още в този си живот,дай боже всекиму,по безболезнено е мисля.Нека бъдем добри толкова е лесно!

Самоубийството е обявено за голям грях ,ако се водим по религиозните писания.Но за какво всъщност самоубийство става въпрос?Ако говорим за доброволното прекратяване на физическото си съществуване е меко казано направо глупаво.Първо си е неуважение към създателя.И непознаване на духовното съществуване, с една дума -немърливост.Ако говорим за духовното самоубийство обаче..... то си е грях и то доста голям.

Всеки човек идва с "товара " си в този живот.Ако трябва да знае в края на живота си това за което говорим, той ще бъде подготвен от младоста.Не може на един "млад дух"-духовно млад-да говориш за смислени старини.Защото старост в никакъв случай не е равносилно на мъдрост.Често се улавям че гледам възрастните хора край мен,едни изглеждат прекрасно,изживяват ,по нашите критерии ,достойни старини.Други изглеждат ужасно,но точно за тези хора съм се замисляла,как ли са живели живота си,за да изглеждат така.Или може би кой живот живеят?Без да искам да засегна някого,но както има добри и лоши младежи ,умни и глупави,мъдри и лекомислени, така и при старците го има.Защото нека не забравяме не тялото и възраста са същноста на човешкото същество.

Старост! Ами тя ни е нужна.Колкото по старо и немощно стане тялото , толкова по лесно и с удоволствие я напуска духа.Всички знаем за процесите през които минава пеперудата,докато стане онова красиво нещо което познаваме най- добре и литне.Ако хората знаят ,защо всъщност остаряват, ще го чакат с удоволствие.Няма нищо страшно в това да остарееш,старшно е погрешното ни отношение към процеса и хората които са в него.

"Да спасиш един човешки живот ,означава да спасиш целия свят" Всичко за смисъла на живота е в това изречение според мен. "Списъка на Шиндлер"-чудесен пример за разделянето и умножаването.