Диляна Колева

Сев,силата на мисълта я притежава всеки,разликата е в това че не всеки умее да работи с нея.По принцип нещата не са много сложни но се изисква преди това да си изяснил нещата за себе си.Визуално твоето съзнание представлява бял лист на който ти записваш твоите желания и съответно очакваш тяхната реализация,но замисли се колко от желанията ти са правилно формулирани колко пъти искаш и това ,и това ,и това понякога дори не знаеш какво искаш всичко това се записва на белия лист , но за вселената и нейните сили това са драсканици ,незавършени,неразбрани и от теб самата.Това са по принцип нещата които ти се случват - незавършеностите на твоите желания.И човек започва да се вайка и намира факти как неговите желания са неизпълними ,тогава той заема позицията на жертва ,от тази позиция обаче до никъде не се стига.Силата на мисълта се овладява ,когато промениш идентичността си,когато заемеш позицията на духовно същество умеещо да ръководи себе си и нещата край себе си.Тогава ще изтриеш драсканиците от белия лист и ще проумееш силата на Възможностите.Май се получи малко объркан отговора ми,но се надявам да се разбира основната идея

Здравейте,искам да споделя радостта си от поредното пътуване из нашата крсива страна днес бях на Мадарския конник.Сигурно много от вас са ходили там,но аз мисля че е много важно с кой и с каква настройка се ходи.Исках да споделя с вас "Изповетта на гората",която е написана в началото на пътеката към пещерата на нимфите,но се оказа че съм го изтрила , а по памет някак си се губи силата на думите.Ако ходите там минете в забранените места , разгледайте много внимателно жертвения камък.Има много важни неща които могат да се видят.Интересно ми стана че точно там където най вероятно са работели "шаманите" е сложена табела че е място с концентрация на положителна енергия.Място където са се извършвали жертвоприношения дали е възможно да излъчват положителна енергия!?

ами хайде де!!!

По принцип,всичко върви по план.Учените вече следят намаляването на магнитното поле на земята,което много се е засилило след 1987 год.Предстои обръщането на полюсите и това отдавна не е тайна.Интересен факт е Великата година (дълго е да пиша как е изчислена)но тя е 29,920 години в нея има 2 кризисни точки които са свързани с равноденствията.ако се изчисли потъването на Атлантида е станало преди 13000години в кризисната точка на цикъла ,когато съзнанието на човечеството е достигнало максимална будност.Днес сме достиганали надира,много тъмна точка и се намираме на мястото където будността започва да се възвръща.Има много доказателства за това включително и в нашето поведение,което никак не е трудно да се забележат.Хубавата новина е че когато започне цикъла и земното магнитно поле се разпадне в противоположната страна на цикъла от където започва най голямата тъмнина ,разпадането може да има невероятно позитивно значение.От там може да започне прехода към по високо ниво.Така че прехода от най голямата криза може да е време за най - големи възможности. за кого обаче ?И за това има теория на вероятностите.Споко има кой да се погрижи за нас.

Точно Силвия,страх но не от реалността ,не от тук и сега.Пишейки горните си постове имах предвид безкрайността т.е. повтарящата се цикличност на нещата.Погледнах на себе си мащабно.Усещаш студ!? да така е.Студено е и неясно,защото ти си Ти тук и сега -сега ти е ясно кой си и какво място заемаш във вселената ,а после?Всички знаем за нивата ,йерархиите, царствата, ок!С Тук и Сега нямам проблеми,знам коя съм и каква част единица съм от вселената в момента.В действителност съм много удобно настанена в сегашния си живот.Имам страхотна среда от където и да се погледне,много позитивен и жизнерадостен човек съм с много приятели,силно развита интуиция ,която ми помага да се справям с проблемите си навреме,любовта преобладава в моя живот -много получавам и много давам и това ми доставя удоволствие .Едно ми липсва (а може би то не е липса,а е защитна реакция на моята мисъл)нямам Авторитет за който да кажа- ето това е истината.За мен всичко,което е преминало през времето и се е запазило е истина.Смятам за предателство към душата си да я обвържа с една теория с един Авторитет и да и кажа -това си ти.Замислих се над последователността на думите ,които отбеляза.Тъжно нали?

Какво е малък объркан човек?Нима някой от вас не е ?В пустинята на безвремието, по прашния път към светлината , кой от вас си мисли че е голям?И от позицията на какъв го заявява?Край някой е минал по силен вятър от думи ,край други по слаб , това е разликата .Но всички сме там на един път без разклонения.Когато пишех горното си представях един път в нищото и едно малко пластелинено човече,без лице, без образ.Това сме ние.Другото е илюзия създадена от нас. Грешката на повечето хора попрочели повече е че ,забравят да слушат,забравят за другите.Малко съм чела от Дънов но скоро четох нещо което винаги съм знаела ,но прочетено там ме зарадва много.По памет: не си мисли че си по духовно издигнат от човека до теб и не го гледай отвисоко ,защото обиждаш неговия ангел,който там някъде се грижи за него.

Честен поглед върху себе си!Възможно ли е това? Съмнявам се.Опитвайки се да го направя май не виждам много реално нещата.Какво всъщност съм аз!?Малък, объркан човек тръгнал на дълъг път,мислейки си ,че знае от къде идва и надявайки се че знае накъде отива.По пътя пада,после става ,удря се ,понякога боли.Често се изправя сам ,но доста пъти някой му подава ръка,уморява се, но сядайки да почине някой го бута и шепне"давай няма време ,върви"и аз човекът вървя надявайки се че знам накъде,понякога вървя бодро ,подавам аз ръка на някой паднал,но повече, за да изпробвам силата си ,а не толкова, за да го вдигна .Край мен минават ветрове от думи ,думи и аз човекът слушам и вървя , мислейки си че е напред , но дали е така?

Не можеш да познаеш обичта ако не си обичал и не си бил обичан, успяваш да оцениш истинската и стойност обаче , когато я загубиш.

Странно wonderful na 25.03 ще се навършат 2 години от смъртта на моята баба , която бих описала по същия начин , тя беше белия цвят в моя живот.Разбирам мъката ти ,но и споделям щастието ти че сме били близки с такива хора.

Права си Мона ,трябва да се откажем да мислим за нещата от гледна точка на добро и зло , правилно и неправилно, но това може да стане след като успеем да променим идентичността си и се осъзнаем като духовни същества.Тогава нашето вътрешно пространство ще се разшири ,за да включи всичко онова което сме се старали да изключим подтискай го.Но всички ние имаме много свои незавършености ,които се проявяват за да могат по естествен начин да бъдат завършени и да изчезнат в по -голямото цяло.За да се справим с тях неизбежно преминаваме през процеса на дуалистичното мислене.Всяко едно нещо за което се замислим е много по- сложно отколкото изглежда,но ние първо трябва да се справим с простите неща ,привидно ясните на всички,да сме напълно изгладили повърхността преди да започнем да дълбаем към основата ,защото не проучили добре повърхността дълбаейки към основата може да бъдем затрупани от нея и да останем в средата на нищото-знаейки че знаем.Така мисля аз, с мойте скромни знания до тук съм стигнала в разсъжденията си.

Като сме заговорили за грехове , моля кажете , грях ли е суетата , всъщност може би не мога да си обясня какво точно се определя като суета.Суета ли е да се стремиш да постигнеш хармония около себе си т.е. да искаш да си заобиколен от красиви, умни и интелигентни хора , да искаш дома в който живееш да е съчетание от подходящи цветове и мебели ,да търсиш и се стремиш към красивото ,ей такива материални неща които обаче когато подредиш по твоя начин някак си засилват положителните енергии.И ако това е суета , грешна ли е тя?Според мен външната и вътрешната красота трябва да са в хармония.Опитваха се да ме убедят в обратното,затова ще се радвам да чуя и други мнения.

"...онзи ,който не иска да учавства в страданията на човечеството,не ще спечели нищо.Па и що са страданията?-Следствие от грешки причинени от нас някога по наше неумение.Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието.Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши , възходящи трептения,които ни очакват на Небето.Трябва да се принесат 100 скърби,за да се понесе 1 Божествена радост.Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим.И затуй Господ започва със страданията ,за да ни кали като железаря като калява желязото,за да го направи годно за работа да издържим радостта,която ще дойде отпосле." Няма начин , така вървим напред.Успех. Модераторска бележка: Моля посочете източника на цитата

"Смъртта,която е при Теб на служба ,стои пред моята врата.Тя е пресякла неизвестното море и е донесла твоя зов до прага ми. Нощта е мрачна и сърцето се бои-но аз ще изнеса фенера ,ще отворя портите и ще я поздравя с поклон.Пред прага ми е спряла твойта пратеница. Аз ще я чествувам със скръстени ръце и сълзи.Аз ще я чествувам като положа в нейните нозе съкровището на сърцето си. Ще си отиде тя, изпълнила заръката,а върху утрото ми ще се просне черна сянка и в опустялата ми къща ще остане само моята сломена същност като последно приношение за теб." Тагор

В сряда мога след 19.00ч. ако не ви е късно,нямам нищо против.А ако сте свободни за неделя може да излезем извън Варна.

Мона вярваш ли че снощи казах абсолютно същите думи в подобен разговор ,само че допълних и едно мое гледище по въпроса за развитието. Според пророка и философ Парменид цялата действителност не само е "една",но и не съществува нищо друго освен самото Битие.т.е. всичко което се проявява се проявява за да Бъде.Но всички ние които имаме желание за знание , вместо да се концентрираме върху това "сега"т.е. безкрайното настояще,се впускаме в изследване на това което е извън сферата на Битието.И така не успяваме да постигнем хармонията , която ни е необходима тук и сега.

Аз съм "за" , през седмицата или в неделя?

Странджа е невероятно място , там земята има пулс , който не е трудно да се усети , автентичността на населението за съжаление вече е на изчезване.Както и това нестинарство за което yankul говори.Но хора които ги "хваща" по време на ритуала все още има. Иконите са 2 мъжа винаги е с тази на Св.Константин и Елена ,а жената с тази на "Богородица",не знам защо.А и истинската причина вече са малко хората които могат да я кажат.Там всяко аязмо има история , а в горите на много места има малки глинени къщички - "параклиси" с икона на определен светец и въпреки липсата на хора и местонахождението им иконите в тези "параклисчета са винаги чисти , винаги има свещи , и цветя ,а в някои дори и пари.Силно място.

Здравейте,стана ми интересна тази игара на думи с "любов" и "обич".Според мен обаче едното няма нищо общо с другото."Обичта"по принцип е чувство което изисква взаимност и съответно включва други хора. "Любовта " обаче включва само един- "аз" и всичко останало.Обичта е тясно свързана с едно наше чувство ,което е първопричината за много наши страдания - егоизма.Ето ви един пример ;Защо обичате съпруга/та си или човека до себе си?-Примерни отговори- защото чувствате споделено това което показвате, защото ви кара да се чувствате по силен,защото е единствения човек на света който ще застане винаги зад вас,защото дарявайки- получавате.Усещате ли тънката връзка с егоизма?Защо обичате приятелите си?- Защото ви зареждат с положителна енергия , защото ви карат да се чувствате добре , защото споделят вашите интереси -отново се проявява егоизма .Защо обичате вкусните неща, защото те ви доставят удоволствие.Обичта е чувство свързано с положителните ни емоции и преживявания.При обичта се дава , защото се получава Но тя няма нищо общо с любовта . "Аз познавам любовта"Който каже това 100% говори за обичта.Любовта е себеотдаване и то не на нещо земно, временно,непостоянно,любовта всъщност не е чувство ,то е състояние,към което ние се стремим,но още дори не го разбираме.Състоянието към което ни подтикват всички Учители идвайки сред нас.Поздравче за всички вас с тази песен - http://www.vbox7.com/play:68f9c028 Никой не може да ти отнеме обичта, обичта на хората. Никой не може да ти я вземе любовта, любовта към хората. И никой и нищо не ще ти отнема вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях. Ти закъсняваш понякога истинно, но винаги идваш, идваш при нас.

Говоря само за "Силмарилион".Трудничко ще ми бъде да направя анализ на нещо толкова обширно за съпоставяне,но самото написване на книгата е дълго колкото почти един човешки живот,самия автор започва с митологията и поезията "сътворението на света чрез музиката на Айнурите",постепенно обаче се изместват от увлечението на автора по теологични и филосовски въпроси които вълнуват него самия.Самата книга за да стигне сегашния си вид е преработена многократно но основната идея е точно тази за която написах.Ако се прочете по внимателно и между редовете - връзката е очевидна.Верно на места се губи ,заради преработката,а и ако се набляга само на приказния сюжет естествено да не се види. "Изпървом бил Еру,Единствения,когото в Арда наричат Илуватар;и той сътворил Свещените Айнури,що били рожби на неговата мисъл и съществували заедно с него още когато нямало нищо друго."- "Силмарилионите" "Едно Велико Същество(наименовано в западния свят с името Бог,но с други имена в другите части на Земята)в началото на един Ден на Проявление ограничава Себе си в известна част на пространството,което Той е избрал за създаването на една Слънчева Система,за еволюирането на добавъчно съзнание"- "Космогония на Розенкройцерите" Но мисля че тук е не мястото за подобен диалог.Може би трябва да прочетеш книгата още веднъж.

Ха значи и Варна е тук ,привет Любо и аз съм във Варна!

Добро утро Инатари ,пожелавам ти един вълшебен ден.Мислиш красиво и дано повечето хора мислят като теб,защото със "знанията за вселената"могат да се правят и много неща които не са никак красиви ,един литературен пример "Властелина на пръстените"/за предпочитане книгата/, или "Силмарилионите"/предисторията ,която е приказно разказаната теория на Розенкройцерите.

"Той твърдеше , че иска да ме научи как да "виждам" вместо просто "да гледам" и че първата стъпка към "виждането" е "да спра света". Карлос Кастанеда Но това няма нищо общо с душата,а в преминаването в друга реалност,всичко се принизява до ниво сетива.Магьосничеството е много сложна наука.Но да стигнеш до основите и значи да насочиш цялата си енергия към това,но заслужава ли си да загърбиш всичко останало за да стигнеш до свръх развитие на сетивата си?Всичко което се ползва е химия и неправилна експлоатация на енергия , лесната и достъпна част от магьосничеството.

Няма общо с магиите , има общо с насоката на мисълта и с ползването на нещо което не е наше,защото магиите не са само химия и наука.

Въздържах се да пиша в тази тема ,защото честно казано умишлено съм стопирала мислите си в тази насока, виждам че всички сте чели и сте се интересували много по темата , аз няма да ви цитирам нито ще ви убеждавам ,само ще споделя малко лични преживявания , ако позволите , а изводите оставям на вас ,всъщност вие сте си ги направили. На 13 години съвсем случайно наредих една фигура от карти наподобяваща човек и казах че върху тази фигура аз мога да предсказвам бъдещето.Всичко беше детска игра, но аз целенасочено редях тази фигура и убеждавах себе си и познатите си че аз виждам бъдещето.И така 2 години когато "без да искам "предвидих първта реална смърт,След това още една и така хората край мен научиха ,после започнах да виждам в картите хората за които говорех , всичко продължи 2 години постепенно започнах да получавам силно главоболие , търсеха ме мои познати и ме караха да редя фигурата , защото познавах.Един ден с мен се свърза чрез познат, една известна контактьорка и ме предупреди или да се запозная точно какво правя или да спра защото черпя от чужди енергии,уплаших се.Но една нощ позната силно ме молеше да наредя фигурата аз го направих , на другата сутрин се подхлузнах в снега , спасих се на косъм от пълна парализа смачках прешлени,обясниха ми че това е предупреждение, ако искам да съм тук да спра незабавно.От тогава съм загърбила всякакъв интерес по темата,истината е че се стархувам , много тъмнина има там и аз не искам да я опознавам.Предпочитам светлината , любовта и чистия разум.Обичам слънцето повече от луната.

Благодаря , искам първо да си изясня с правилно впечатление ли останах че т.нар. гуро ,защото аз вече не ценя особено това призвание смята себе си за последовател на всевишния на Земята?И ако е така има ли това право.Последната моя мисъл която остана в съзнанието ми след последната страница беше"Нима моето съществуване е толкова безлично и никумо не нужно?" Там през цялото време се говори за любов към бога но не тази за която се говори в Библията.Ако спазваш норми ,ако следваш закони, няма я прошката няма, няма го милосърдието.Всичко е следване или наказания.Все едно християнството през средновековието. "Чайтанйа Махапрабху описва ,че за да постигне незамърсена любов към Кришна,човек трябва да изпълнява предано служене, т.е. Кришна съзнание .Той трябва да се занимава изключително със служене на Кришна.Най - висшият,съвършенният стадий на незамърсената преданост е човек да бъде освободен от всички материални желания, всички умствени разсъждения и всички кармични дейности.Основният принцип на незамърсената преданост е човек да няма други желания освен да стане напълно Кришна осъзнат" Това ми звучи някак сектантско , а и е призив за отшелничество. А отшелничеството за мен е бягство . Отшелника е човек който съзнавайки слабоста си бяга от действителноста , за да не попадне в греховете които ще са пагубни за душата му ."Изключителното " служене на някого дори и на нашия Бог е някак ограничено,изобщо думата "служене"е някак смущаваща.А цялата книга е написана в този ред на мисли.