Диляна Колева

Към Донка- да се игнорира.Когато човек сам оцени себе си ,не е необходимо да търси постоянното одобрение на когото и да било.Неудовлетвореността идва от ноценяването. Мъжете и жените имаме различно мислене.Не винаги не изказването на одобрение ,значи неодобрение,но много често се приема така.Също има голяма разлика и в степенуването на нещата по важност.Тя е различна при мъжа и при жената.Ако за една млада майка най- важното събитие за деня е къпането на бебето вечер,за уморения татко това съвсем не е най- важно,но това не означава че той не оценява труда на съпругата си.Обаче това при много хора е повод за конфликт. Търсенето на постоянно оценяване е един вид задоволяване на естествения егоизъм у нас хората -"Ето аз съм добър".Ако сме добри ако го го усещаме така нужно ли е някой постоянно да ни го казва.А да търсиш в постоянно нови връзки оценките за себе си ,това вече е неразбиране.Но уточнявам,това не важи за т.н. "обречени семейства".Така мисля аз усмихвайте се повече и нещата стават по- лесни.

"Ако умиращият може да остави всички желания зад себе си,тялото на желанието много бързо би отпаднало от него,оставяйки го свободен да продължи,но обикновенно случаите са обратни. Мнозинството от хора,особено ако те умират в разцвета на живота си,имат много връзки и много интереси в земния свят.Те не са променили желанията си от това , че са загубили плътните си тела.В действителност техните желания често даже са увеличени,в следствие силния им копнеж да се върнат.Това ги привързва по много неприятен начин към Света на желанието,макар и за нещастие те да не осъзнават това. От друга страна старите и изтощени хора или ония,които са изнемощели от дълги боледувания и са изморени от живота,преминават напред много бързо." -"Космогония на розенкройцерите", Макс Хайндел Смисъла на изтощението на плътното тяло е в това,по бързо да се премине по пътя след това. Лежала съм в реанимация 30 дена в пълно съзнание ,сред 6 човека в пълно безсъзнание(някои от тях от месеци),не бих се наела да дръпна системата от ръката на нито един от тях дори и да имам неговото съгласие.

Мисълта за изневяра , се поражда у всеки в даден момент на една дългогодишна връзка,но физическа изневяра не винаги има.Достигайки до прага на изневярата ,правейки кръгом и връщайки се в семейството ,човек според мен прави крачка напред.Интересен е факта(статистиката) че почти всички компютърно грамотни хора изневеряват виртуално(вече),защо ли? добра алтернатива.Намира се кой да притъпи чувството за неудовлетвореност и неоцененост без ангажименти.

Има и то много.Аз съм дете на разведени родители ,но имам стабилен 10 годишен брачен живот. Защо изневярата започва в повечето случаи след установено брачно съжителство?

Изневярата е проява на комплекс за малоценност(както и ревността),изкривено разбиране за себедоказване.Тя не може да бъде оправдана или неоправдана ,тя трябва да бъде разбрана(причината която предизвиква комплекса за малоценност )и след това евентуално да се работи по неговото отстраняване.Трудна и продължителна работа между другото ,защото началото може да е още от детството на човека.

Поздравления Силвия,благодарение на хора с мислене като твоето аз съм тук.Научих обаче нещо интересно ,че всеки човек има някакъв праг на чувствителност,който определя до каква сила на болката може да издържи организма,когато болката премине този праг се губи съзнание,един вид защитна реакция на организма.Загубата на съзнание е момента в който душата си отпочива и събира сили,чувството за лекота е невероятно,няма никакви желания за нищо,мисълта за всичко земно е прекъсната.Може би физическите болки правят по-лесно преминаването на душата отвъд.

Ако позволите малко инфо за моята любима планина Странджа и един от най-магичните обичаи там с невероятно въздействие върху хората които го наблюдават,скоро открих сайта и много се радвам че някой се е потрудил да го създаде. http://library.thinkquest.org/C0130033/introduction_bg.html

За да стане една страст такава,според мен тя има начало от където е тръгнала.Според мен в началото е чувството(като усещане),после идва желанието ,което се превръща в страст ако му се позволи.Когато гледаш как някой кара сърф усещането е свобода,идва желанието да се научиш да караш сърф ,за да усетиш истински свободата която чувстваш докато гледаш,после карането на сърф се превръща в страст,и живота се живее за да се кара сърф с цената на всичко.Това е страстта на моя най- близък човек.При мен обаче нещата спират на ниво чувства.Т.е.гледам нещата които се случват радвам им се, вълнувам се ,но нямам желание вече да ставам част от тях и това автоматично спира прерастването им в страсти.За 12 год преминах през всякакъв вид крайности - положителени и отрицателени.Сега само наблюдавам,прави ли ме това безстрастна ?И пропускам ли нещо от живота по този начин?Факта че вече на пляскам с ръце, не скачам от радост и не изпадам в еуфория , а стигам до вътрешно вълнение и радост,прави ли ме безчувствена?

Малко инфо,ако искате да видите тази местност такава каквато е -сега е времето.Вчера съобщиха ,че цялата земя край местността е закупена и в проект е строежа на голям манастир,с килии,предвидени за монаси и всичко каквото е необходимо.Тъжно но факт.За съжаление с повечето такива места ,започва да се случва същото.

ами на помощ идват Авторитетите,ние хората нямаме особено голям избор в това отношение освен да се позоваваме на Авторитетите си.Има различни теории ,но всеки сам решава за себе си ,на какво да вярва.По принцип се смята за правилна теорията че всеки" несъзнателно" се насочва към Авторитета ,за който е "готов",и приема неговата теория за своя Истина.Вероятно е така ,не мога нито да го потвърдя ,нито да го отрека ,това вече е въпрос на вътрешно усещане според мен.

Напълно съм съгласна с теб Валентин,Истината е в центъра на сферата.Но аз бих казала тръгни към нея.Защото ако визуално си представим че сферата отвътре е покрита с криви огледала и ние хората сме с гръб към Истината ,то всеки един от нас я вижда по различен начин,затова и тя е многолика като цяло-"100 човека 100 истини"Но за всеки един тя е неговата реалност.Обръщането към центъра изисква време и е свързано с поредица процеси,според мен първият е осъзнаването на илюзията.

Защо да смесваме несъвместими неща? Този земен свят се управлява от тъмните сили. Причините за разпъването на Исус Христос никъде не са изчезнали. Непрестанно избиване на милиони животни, непрестанният алкохолизъм, постоянното промиване на мозъци, непрестанните "справедливи" войни и непрекъснатата порнография са свързани явления, не мислиш ли?? Законът е локален и индивидуален. Когато свободата воля се приложи правилно за прекъсване на връзката със "справедливите" земни жители, животът се подобрява и може да се освети. Това не изисква върховна интелигентност за да се разбере. Или? Тук не става въпрос за интелект ,а за гледна точка.Разглеждаме едни и същи неща от различен ъгъл,което пък води до формирането на различните ни битиета.

и от мен за позитивните мисли.Малко лично от последните дни в този ред на мисли.Трябваше да шофирам сама маршрута Варна- Царево (Мичурин).Още с тръгването си от Варна много ми се искаше да има някой стопаджия ,който да кача ,защото съм шофьор от скоро а отсечката Обзор-Бургас през планината не бях го минавала.През целия път дебнех за стопаджии ,но познайте "моят"стопаджия стоеше на входа на Обзор и беше до Бургас.Не се замислих дори за секунда просто знаех че това е човека който исках ,оказа се много умно и интелигентно момче с което разговаряхме за кино,екология.На тръгване обаче той ми каза "Когато си сама не качвай стопаджии".Но според мен когато човек мисли красиво му се случват красиви неща

Според мен ние в момента сме в тъмнината ,защото светлината която си мислим че виждаме е привидна.Добродетел ,любов,справедливост-правила и то толкова относителни като понятия че даже не ми се замисля.Ако за мен справедливо е всички да живеем в мир ,за американския президент справедлво е да води постоянни войни с изтока, поради редица Справедливи причини.Примери много.Към коя истина тогава вървим?Всеки върви към Истината посочена от неговия Авторитет и понеже те са както еднакви така и много различни в тълкуването си ,оказва се че ние май се въртим в кръг.И мислейки си че вървим към Истината ,която според всички е Любовта,ние просто живеем илюзиите си.А смисъла, всеки сам определя за себе си някакъв смисъл,за да го изживее този живот.

Според мен се очертава един кръг в който се завъртаме безкрайно поне на това ниво.Живота образно е игра в която, както във всички игри смисъла е достигането на крайната цел и също така като всички игри си има правила.Правилата ни се поднасят под формата на учения от различни Авторитети и Учители.Но когато човек проумее относителността на съществуването си в тази игра смисъла изчезва ,защото крайна цел не съществува,остава спазването на правилата.Правилата обаче под формата на учения ни подтикват в преследване и осъществяване на илюзиите с които живеем т.е. отново се връщаме на първоначалната позиция ,защото няма как да излезем от играта!?

Ще си позволя да ви пусна един цитат( от книгите които чета напоследък),които ме карат да се замислям по един по различен начин за нещата. "Едно от наистина изумителните прозрения на Парменид е,че според него самото Битие е нещо като огромна,блестяща,"добре оформена"сфера,неделима,без никакви вътрешни разлики или дефекти,вечна,извън времето.цяла.Тя няамало,защото как би могло Битието да започне по едно или друго време,след като съдържа цялото време и само по себе си е напълно извън времето?В нея не може да има разграничено минало или бъдеще,тъй като тя е изцяло сега.Между другото този образ на съвършенната сфера се се явява във всички големи религии,като чисто видение и символ на единната реалност.... Единството на Битието се изразява чрез получаването на много привидни,единични битиета.... Пак подчертавам фразата на Парменид "привидни битиета",защото очертанията или границите на на всяка индивидуална единица са само привидно реални.В действиделност всяко отделно нещо във Вселената е,както вярват будистите ,напълно зависимо за съществуването си от всяко друго нещо.Няма реално разделениеле.Когато достигнем нивото на съзнание,на което може да възприемем с ума си и да почустваме със сърцето сиЕдинството на Битието,ще разберем и усетим защо е така.....От друга страна ,съзнанието също е израз на Единството на битието." Боб Фрисъл Факта че определения като щастие ,нещастие,радост,мъка,страдание се определят за различните индивиди като такива в следствие на политика,социално положение и местонахождението им на земното кълбо ,ги превръща в илюзия за настоящата реалност.В какво тогава се състои истината?В преследване на илюзиите?След като дори хармонията е обратното за други.Ако Истината е в преживяването на илюзиите ни,то къде е смисъла?

" Субективното е факт. Като продукт на човешкото мислене, доброто и злото са взаимосвързани противоположни категории.Ако мисленето изминава пътя от нагледно-действено към абстрактно-логично и човекът върви по пътя от СЕБЕОПОЗНАВАНЕ и опознаване на света към САМООСЪЗНАВАНЕ, то дали е логично възгледите ни да стават "все по-неопределени" Така е.Но за да намериш правилния път първо трябва да се загубиш.Важно е "търсенето",в него се състои процеса на еволюцията.

Крайната цел е да се слееш с безкрая.За да се слееш с нещо обаче първо трябва да разбереш че си част от това нещо, но не просто да го знаеш,а да го усетиш с цялото си същество и да го проумееш с целия си разум.Факта ,че моето щастие е нещастие за някой друг определя относителността на понятиятията и представя реалността като илюзия,това ни превръща в Дон Кихотовци,които устремено сме се насочили към търсене и разбиране на нашите илюзии...

Хубаво е да се играе тази така вълнуваща игра -живот.

Неправилно се тълкува,не е така.Всъщност голяма заблуда е ако си мислим че като с магическа пръчка нашите желания ще се изпълнят ако само се научим как да ги пожелаем.Всъщност Вселената си знае работата .Изпълнението на твоите желания става под формата на Възможности.Когато дълго и целенасоченото си работил върху изпълнението на твоето желание и когато си готов то ще започне да се изпълнява ,но при теб ще дойде под формата на възможности ,от които ти ще си на кръстопът и отново ще трябва да избираш.Т.е.ще имаш шанса отново сам да определиш посоката на развитие.Ако всеки път тръгваш по "другия"път и не "виждаш"силата на Възможностите,ще обираш трохите цял живот.Ако пък много искаш нещо ,но нямаш волята и силата да работиш за неговото осъществяване,също ще си в третия ден,живота ти ще се превърне в безкрайна работа за оцеляване,защото не си готов да видиш възможностите.Състоянието на буднос към което се стремим ние тук всички ,както виждам, ни подготвя за първия ден. Успех!

Има ли смисъл в такава ситуация да хабиш време и енергия да даряваш с любов точно този човек?Мен лично ме уморява само мисълта за това.За съжаление обаче в моя свят на хармония,сред всички хора които обичам и ме обичат и то откакто преместих местоживеенето си ,за 4 год 3 пъти имам "щастието" съдбата да ме срещне с подобни хора.Първия път реших да използвам "силната"си позиция и да игнорирам човека - грешка ,свързана обаче със загубата на много енергия от моя страна.Втория път реших да съм откровенна и добра - грешка ,предоверяване = самоубийство(емоционално),невероятна загуба на положителна енергия.Сега назрява третия път , вече го свързвам с кармата иначе не мога да си обясня как може една и съща ситуация да се повтаря 3 пъти сред различни хора.Само че не мога да се съглася че трябва да отново да се израсходвам емоционално и енергийно ,за да покажа на някой че Любовта съществува.

ами мисли за хубавите неща които не са ти се случвали отдавна ,а не за лошите.Насочи мисълта си към положителните преживявания и игнорирай отрицателните.Ако действително това ти се случва живота ти може да е безкраен празник стига да успееш да контролираш мисълта си.

само дето намирането и осъзнаването на баланса е много трудно ,поне за мен ,поне за сега.

Има щастливо семейство , това е семейството в което са направени много компромиси ,там където човек е направил компромис със себе си в интерес на добрите взаимоотношения.Правейки компромис ,самия ти израстваш,защото успяваш да пребориш част от естествения егоизъм у себе си.Когато тези компромиси са осъзнати и са и от двете страни тогава се постига едно колективно израстване."щастливо" и "семейство" обикновенно не са подходящо словосъчетание,но комбинацията им не е невъзможна.Един земен,актуален и приложим поглед по темата а теориите.... те са за други ситуации.Трябва да даваш от себе си в едни отношения , защото така си решил,но без да злоупотребяваш със себе си.