Диляна Колева

Страхът е като майчината утроба - поставени сме в тясно пространство, на тъмно, не можем да разберем нищо за същността на света, но пъпната връв ни дава илюзорна сигурност, връзка с чувството за самосъхранение и фантазията, че това е най- доброто за нас. Искаме или не, хубавото е, че всичко все някога свършва, с процесът на "раждането". С вик, рев и болка сме длъжни да продължим напред. Преходите са неизбежни. Въпросът е кога ще си позволим да отрежем пъпната връв свързваща ни със страха. Ако не знаем как и не се доверим на някой да ни помогне, може дълго да стоим вкопчени в старото и да се фокусираме върхи нищо не значещи усещания. Тялото е просто една опаковка, носител на голямата сила, която го движи. Когато човек се откаже да работи със силата и повярва, че опаковката е движеща, всичко се обърква. Преходите се случват, когато животът ни сблъска с нещо, за което нямаме умения, подходяща гледна точка или емоция, с която никога не сме работили. Обикновено, тогава се ражда личността. Тялото, обаче е толкова заето да крещи, реве и вика вместо нея, че често отлага раждането на личността с години.

Амфетамините са много коварни и много зависи как са ги "сътворили". Психиатърът е дал конкретни насоки, ако състоянието се е повторило, твърде вероятно е отново да е взел амфетамини. Говорете за вредата от амфетамините, не наблягайте на нуждата от лечение за сега. Необходимо е да влезете в неговия тон, за да ви чуе. Посетет колега работещ със зависими и нека той да ви подготви как да се държите и какви са стъпките за овладяване на състоянието. Посетете го без сина си, без да обяснявате какво ще правите.

Привет, на колко години си?

Привет. Адреналин се отделя по зададен сигнал опастност идващ от мозъчните импулси пренасящи информация. Често импулсите нямат общо с моментната действителност, в която всичко е спокойно. В тези моменти те са свързани с усещания от спомени, запаметени в амигдалата, които активират същата адреналинова реакция. Жълтият кантарион в този случай не е твоята билка, адекватни са билките мента, маточина, дилянка, валериана или в комбинация от билковите капки - мента,глог и валериан. Но те няма да решат проблема. Сблъскала си се със събитие, което е ново като усещане за теб. Усещането за край и невъзвратимост, то има нужда от нова гледна точка, за да се промени. А именно, краят да се възприеме като преходност, страхът да премине в доверие и смелост. Докато този процес не се случи състоянието в най - добрия случай ще е на приливи и отливи или прогресивно ще става все по - неприятно, докато ти писне и не направиш нещо.

Житейска криза. Разбираема и предвидима - на 35 години. Когато сте взели решение да живеете заедно, сте били на по 18-19 години. Тогава сте били съвсем различни хора. След 16 години брак вие сте се променяли и надграждали основата от която сте тръгнали. Като всички съжителства в градежа на партньорството има силини и слаби тухли, има плътни и здрави мазилки и места с пукнатини. Така градят хората, които се учат да го правят, като всички нас тръгнали по пътя на партньорството, особено, когато е започнало в юношеските години. Когато настъпи земетресение, една такава постройка може напълно да рухне и да се изгради наново, вече със знания и опит; може да не се разруши напълно и да остане да се крепи на здравите си страни, от които да се вземе опита за дадения момент и да се достроят вече качествено слабите места; може и просто да се срути и да остави в градилите я, чувство на облекчение и нежелание да се подновява градежа и. Първо и най - важно е да се помисли, "как виждам постройката, конструкта на моето партньорство?" А как го вижда другия? Едва след това, започва да се работи по пътя който двамата изберат. Ще градите наново ли, ще поправите слабите места ли, или ще погледнете с носталгия към времето наречено брак и ще тръгните в различни посоки, да градите наново с вече получената опитност.

Това е част от динамиката на брачните взаимоотношения. Моментите, в които ни е трудно да стигнем един до друг. Това обикновено са периодите на промяна. Промяна в личната динамика на себепознанието, която неминуемо изисква и промяна в семейната динамика. Факта, че сте объркани и не знаете, защо се получава дадената ситуация, говори, че влизате в нов етап от вашия живот, както индивидуално така и съвместно и ви е нужен водач. На времето тези водачи са били хора от семейните общности, хора които познават динамиката на семейството и манталитета в тази малка общност. Днес действителността ни поставя пред по- сложна ситуация. Семейните съветници, вече не са в крак с бързо променящата се действителност във взаимоотношенията, а и отчуждението в семейните общности е много голяма, затова ще е необходимо да потърсите водач "от вън". Човек, който е адекватен и всъщото време неутрален към ситуацията.

Когато започнем да говорим за хапчета, спираме да говорим за справяне, разбиране, мотивация и градивен ход в преминаването през състоянието. Симптомите на тревожното състояние се проявяват през почти всички системи на човешката анатомия, заради действието на адреналина и норадреналина. Зрителната система е една от тях. Когато се познава добре механизма активиращ симптомите, става ясно, че хапчетата тук нямат нищо общо. Те временно подтискат реакциите на тялото към стреса, с което по никакъв начин не му помагат. Просто след време тялото започва да ги "заобикаля" и проявява тревожността през "нови" за страдащия симптоми.

Това не е проблем, а психологичен механизъм, човек дава най- много от себе си онова, от което има най-голяма нужда. Ти имаш огромна нужда от съвет, от човек, който да ти даде посока и да бъде прав. Даваш го на хората не защото имаш необходимост да го правиш за тях, а защото имаш нуждата да го усетиш за себе си. Обърни го към себе си и помисли, ако ти си съветващият себе си, какъв най- добър съвет би си дала?

Здравей, най - доброто което можеш да направиш за себе си е да си продължиш терапията. За две години си натрупал доста нова опитност, преминал си през различни ситуации, това ще надгради и ще помогне на терапевтичния процес да премине напред. Това, че не си се обаждал на терапевта 2 години, няма никакво значение, ще си продължите без проблем.

Проблемът идва от там, от където идват масата проблеми във взаимоотношенията ни - ролите, които избираме да играем. Без да искаме в този живот ние играем всякакви роли - на децата, на родителите, на приятеля, на ученика, на клиента, на служителя, на шефа и т.н. Нищо от това, обаче, не сме ние, тъй като в никоя роля не стоим 24 часа, ние започваме да я "играем" в момента, в който имаме ситуация, която предполага, че тук трябва да сме точно такива, каквито се очаква от нас. Тази игра я играем от както се родим, така ни учат да влезем в живота. Порастваме, съзряваме и виждаме, че голяма част от ролите, които играем ни носят дискомфорт, не се чустваме удобно в тях, НО това не означава, че на нас ни има нещо, не, просто грешно сме усвоили ролята, тя не е за нас, не и по този начин. Проблемът е, че сме се научили да удовлетворяваме очакванията, на хората, на себе си, на близките си. Първото, което е важно да отпадне това са очакванията. Там където отношенията са ни най- конфликни, значи сме объркали ролята си и е време да я променим. В тази нова роля, която се опитваш да влезеш на мъж - флиртуващ, съблазнител или сваляч, кавалер - явно ти причинява дискомфорт, защото нямаш ясна представа за нея. Когато не умеем нещо се учим, от хората които го умеят. За да започнеш да се учиш, трябва да се отпуснеш, да признаеш пред себе си, че не я умееш тази роля и да си позволиш да бъдеш научен. Страхът от излагане ти пречи да направиш това. По тази причина, в действията не предприемаш нищо, а във фантазията си рисуваш нереални образи. Ако ще работиш първо с фантазията, вземи образи от живия живот - приятелите, които умеят да флиртуват, например. Наблюдавай ги, поиграй си с тези образи, поиграй си на живо, не в главата си. Приеми, че не го умееш и стани ученик.

Изчаквах подходяща тема, за да я пусна тази картинка. Явно в интернет е започнало осъзнаване за това какво си причиняват хората с четене на всякаква информация, често доста далече от реалността. Когато един тревожен човек започне да чете тревожни информации, това е равносилно на усещането да насипваш със сол жива рана. Напълно безсмислено и много болезнено.

Това главоболие много плаши хората и често е причина да започнат да гълтат какви ли не медикаменти, които разбира се не могат да повлияят този тип главоболие. След като си минала теста на медикаментите, и ясно се вижда, че няма подобрение значи е ясно, че главоболието ти е психосоматично т.е. причинено от вътрешно емоционално напрежение с неясен за теб произход. Ети ти тази част от информацията която ти е нужна, след като я прочетеш не търси повече информация, а се концентрирай върху препоръките: Тензионно главоболие тензионен тип главоболие – тъпа, непулсираща болка, често двустранна, свързана със стягане в теменната област или врата. Степента на тежест остава постоянна. Провокира се от емоционален стрес, ларвирана (скрита) депресия. Профилактиката цели избягване на стреса. Лечение – покой, аспирин, ацетаминофен, напроксен, комбинирани аналгетици с кофеин, лед, мирелаксанти психотерапия, биофитбек. Ако е необходимо временна употреба на по-силни аналгетици. Масаж с ментово масло по посока отпускане на черепната мускулатура. / Медикаментите в случая са временно приложими, важно е да се открие и отстрани стресора предизвикващ вътрешното напрежение т.е. психотерапия/ От този тип главоболие страдат 80 % от хората. Протича еднакво при деца и възрастни. То се дължи на мускулна контракция и обикновено е свързано със стресова ситуация. Появява се с еднаква честота и при двата пола.Ход на протичане: – проявява се като умерено, челно или теменно главоболие – ежедневно главоболие, болката е двустранна, често обхваща шията и тила – обхваща периоди от месеци и дори години – засилва се при психическо напрежение – отслабва в периоди на психическа отмора (отпуск или ваканция) – често болните описват по-скоро усещане за празнота в главата отколкото истинска болка – не се придружава от гадене, повръщане, не нарушава съня на болния – често се поддържа от маскирана тревожност или депресивно състояние Това е най- често срещаното главоболие при тревожни състояния и скрити депресии. Често погрешно се третира единствено с медикаменти, с които се подтиска тревожността, но не се повлиява трайно главоболието и страдащия възприема себе си за неизлечимо болен. Необходимо е да се проведе психотерапевтичен процес, в хода на който ще се установи източника на стрес, тревожност и неразположение и ще се усвоят начини за преодоляването на ситуацията. Как да направим превенция на тензионното главоболие? Наблюдавайте се и различавайте състоянията си на стрес. Ако продължително стоите в ситуация на стрес, задължително си дайте време за отпускане и достатъчна почивка. Достатъчен сън, редовно хранене, спрете алкохола и тютюнопушенето. Използвайте психотерапевтичен подход, позволяващ Ви да разберете симптомите и да се успокоите. Относно хигиената на живот: – релаксирайте – напр. масаж, методики за отпускане и др. – редовна физическа активност – планирайте периодите на почивка – в никакъв случай не прекалявайте с употребата на обезболяващи средства Ако посетите психиатър, вероятно ще ви бъдат изписани антидепресанти, има вероятност те да повлияят временно на главоболието, но не и да решат първопричината. В следствие на това, при спирането на антидепресанта, в случай, че не е проведена психотерапия, симптомът се завръща. Това създава вредното вярване у страдащия, че е болен и трябва да приема антидепресанти цял живот, настъпва отчаяние и поредица от ненужни прегледи, които усилват вътрешното напрежение и стрес, което повишава предразположението към появата на психогенното главоболие. "Главоболието като психосоматика" статия

Паническото разстройство е симптом на страха. Т.е. когато човек има страх осъзнат или неосъзнат, с който не може да се справи той получава паническо разстройство, което е реакцията на тялото към страха. Паническото разстройство не се лекува, то не е болест, а телесна реакция, отговор на определено чувство. То ще се появява всеки път, когато действителността сблъска човека с осъзнатия или неосъзнатия страх. Следователно, да се третира симптома с лекарства е загуба на време, пари и здраве. Работи се с чувството и отношението на човека към ситуациите, които го пораждат. Тогава просто, тялото няма на какво да реагира с паническо разстройство. В този ред на мисли, нищо не се връща, а просто тялото показва, че си уплашена и се е покачило вътрешното напрежение.

В подкрепа на всичко написано до тук, ще добавя само, стиснете си ръцете с психиатъра и се сбогувайте, твоят специалист е психолога- психотерапевта, работещ активно с тревожни разстройства. Много млади хора с години ходят объркани по разни клинични пътеки и финансират клиниките, здрава си, просто преживяваш промени в живота си. Смени динамиката на деня си, активно кардио натоварване, по - малко стой в мисли, повече в действия, планирай и работи. Иска ми се някак с големи червени мигащи букви да пулсира натпис - ТРЕВОЖНОТО РАЗСТРОЙСТВО НЕ Е БОЛЕСТ. При започване на терапия с хора влачили с години това състояние и опитващи се да го решата с медикаменти, най - трудния момент е да се случи пречупването в мисловния модел от БОЛЕН СЪМ на ЗДРАВ СЪМ. Едва след това може да започне активна работа. А това отнеа време, не си го причинявай.

Състоянието не може да се тълкува, докато не се види лично човека. Може и да е шизофрения. От странични хора и далечни познати нищо не може да се направи, това е отговорност на най- близките му хора. Има семейство, има родители, може да ги предупредите. Това е единственото.

Точно. Мислите предшестват чувствата. За да се справим с тревожното състояние и неговото любимо чувство страх, няма смисъл да се фокусираме в страха /чувството/ и да се опитваме да го премахаме или да го побеждаваме. Силата на техниките е, да се научим да разпознаваме мислите, които предизвикват страха и да ги третираме с някоя от изброените техники. Когато човек се научи да прави това, той просто няма да стига до създаването на емоцията "страх".Тези мисли, никога не са в настоящата действителност, те са винаги в бъдеще време, което ги прави автоматично нереални. Ако изберем да ги последваме и да развиваме фантазия в бъдещето, спукана ни е работата, може да си стоим там вечно. Ако не позволим на себе си да излизаме от границите на настоящата действителност, ще видим, че всъщност край нас в момента няма нищо нередно и страшно. Затова най- много са техниките с отхвърляне, игнориране или критичност към тези мисли, защото те са точно това - една фантазия.

Ето една много силна статия, отразяваща опит на човек, който е изживял промяната. Нямо по- ценни от съветите, които идват от истинското преживяване. https://www.lifehack.bg/self-improve/urocite-na-arnold-shwarceneger-za-uspeh/

Това е много точно. Върху това всъщност се концентрира дълбинния психотерапевтичен процес. След него, всичко си идва на мястото. Грешката на повечето хора сблъскващи се със страховете и тревожностите е в това, че се фокусират върху тялото и симптома и очакват магично някак да се оправи всичко. Точно по тази причина стоят толкова дълго в това състояние. Чисто техническата част, /повлияването на мислите/ сме я писали тук многократно, но ето още едно видео, което изброява повечето най- използвани техники.

Така е. Процедурата е обратна, когато човек не се чувства добре, първо отива на специалист, чува компетентно мнение и след това, ако има нужда от още информация, може да влезе в специализирани сайтове, с доказана информация или да отвори медицинските книги и да прочете повече по въпроса, като това само по себе си няма кой знае какъв смисъл. Доверието в терапевта е 50% от свършената работа. Обратния път, който правят 90% от хората сблъскали се с невротични и тревожни състояния , води до пълно объркване, липса на доверие в терапията, смяна на терапвети и в крайна сметка удължаване на процеса на справяне. Това, което описваш са класически натрапливости, много лесно разпознаваеми от всеки терапевт. Те не са причина за състоянието ти, а следствие. Причината е стреса, който е минал границата на нормалното и ти е причинил тези неразположения. Защо и как си стигнал до отключването на страховете в този им вид, вече е работа в терапия. Това което ти е казал терапевта е точно така - спорт, префокусиране, ангажираност на вниманието с приятни неща и т.н. Но то действа на симптомите ти /натрапливостите/ само ако повярваш и дадеш всичко от себе си в изпълнението на препоръките. Действия от сорта: "сега ще бягам 30 мин, да видим ще спра ли да мисля......." Обричат на провал всяка техника. За съжаление точно това се прави, проверки, съмнения и изпитване на техниките. Резултатът - все същото състояние.,

Здравей, никой няма нужда от диагноза и поставянето и не решава никакви проблеми. Поведението ти е външния израз на това, което се случва в теб на емоционално ниво. Объркана си. Като изключим стандарната оценка на състоянието ти, че не се обичаш, нямаш увереност и има в теб безброй въпроси свързани със себепознанието ти, искам да те провокирам да завъртиш малко ситуацията. Поведението ни в голям процент е копие на нечие поведение към нас. Казваш изразявам загрижеността си и силните си чувства към някой, когато се карам с него. Кой от близките ти се държи по подобен начин, кам останалите и в частност към теб? Чувството, че си зависима те плаши. Зависимостта е страх , придобит, заучен, че не мога да се справя сам. Той започва да се изразява в подобно на твоето поведение, когато човек несъзнателно знае, че е смел и силен и може да поеме отговорност за живота си, но на съзнателно ниво стои придобития страх и той не смее. Този сблъсък на несъзнателното със съзнателното, често се проявява в противоречиво поведение и гневни реакции при екстровертните личности, например. И с автоагресивно поведение и депресии при интровертите. Т.е. искаш да промениш вероятно нещо в живота си, но съзнанието не ти позволява. Кара те да вярваш, че не можеш. Затова едновременно обичаш и си силно гневна на хората, които по всяка вероятност имат отношение към тази твоя промяна.

Вариантите са няколко, или преживява кризата на тийнеджърството, по свой особен начин, или има преживявания на загуби /емоционални, физически с подтисната емоция/ , които са го довели до състоянието в момента. След консултация с психотерапевт може да се установи с точност за какво става въпрос, след което, ако е необходимо да се насочи към друг специалист или да се започне терапия. Училищният педагог не е добър избор.

Прехвърлям отговора си и тук, тъй като темата е на две места. Нормално е да ти минават всякакви мисли. Не е нормално, обаче да вярваш на всичко, което минава през главата ти. Хората имаме една особена функция на мисленето, в голямата си част то е въображение т.е. мислим за неща, които ги няма. Благодарение на тази си способност писателите пишат книги, там има жестоки неща, които са минали през нечии мисли, но това не прави писателя луд фанатик или убиец. Не, той знае за това свое умение и не се плаши от него, а го превръща в роман. Ако мислите ти са спрели на страшни сюжети и от тях не можеш да измислиш роман или дори разказ, то те стават непродуктивни. Не са ти нужни, просто използвай въображението си, което произвежда тези мисловни каламбури и направи нещо красиво с него. Ще кажеш, че е трудно, да, всички казват така. Не е трудно, пречи ти страха от вярването, че ТИ СИ ТАКВА. Каква? Лоша? Наистина ли вярваш, че си лош човек? Убиец? Съмнявам се. Започни да се съмняваш и ти, Не вярвай на всичко, което въображението ти произведе. Ето ти един чудесен филм, за учене на въображение: "Магията на остров Бел" http://bnt.bg/filmi-i-serialii/igralni/magiyata-na-ostrov-bel

Нормално е да ти минават всякакви мисли. Не е нормално, обаче да вярваш на всичко, което минава през главата ти. Хората имаме една особена функция на мисленето, в голямата си част то е въображение т.е. мислим за неща, които ги няма. Благодарение на тази си способност писателите пишат книги, там има жестоки неща, които са минали през нечии мисли, но това не прави писателя луд фанатик или убиец. Не, той знае за това свое умение и не се плаши от него, а го превръща в роман. Ако мислите ти са спрели на страшни сюжети и от тях не можеш да измислиш роман или дори разказ, то те стават непродуктивни. Не са ти нужни, просто използвай въображението си, което произвежда тези мисловни каламбури и направи нещо красиво с него. Ще кажеш, че е трудно, да, всички казват така. Не е трудно, пречи ти страха от вярването, че ТИ СИ ТАКВА. Каква? Лоша? Наистина ли вярваш, че си лош човек? Убиец? Съмнявам се. Започни да се съмняваш и ти, Не вярвай на всичко, което въображението ти произведе. Ето ти един чудесен филм, за учене на въображение: "Магията на остров Бел" http://bnt.bg/filmi-i-serialii/igralni/magiyata-na-ostrov-bel

Факта, че пишеш и разсъждаваш по този начин за това заболяване е 10000000000% сигурност, че го нямаш. В нета може да пише всичко, диагнози не се слагат по прочетеното в интернет от любител на информацията. Избери си нещо друго, например стрес, тревожни състояния, натрапливости.... Каквото и да избереш, обаче, единственото което ще направиш е да се отдалечиш от справянето. Който е минал по този път знае, че симптомите и телесните неразположения не са нищо друго освен признак, че нещо в живота те е уплашило или очаква да бъде разрешено, променено, прието ....... Докато стоиш в симптомите, спираш всички шансове да стигнеш до разрешаването на проблема. Затова просто спри, да се вглеждаш и да търсиш проблем в тялото, защото потъваш в това. Задай си другите въпроси, Коя съм аз? Какво правя? Какво умея най - добре? Какви са целите ми?.

Страхуваш се да не сгрешиш..... твърде много. Страхуваш се от мнението на другите, достатъчно много. Трудно ти е да приемаш критика. В същото време, решаваш да се впуснеш в работа, която провокира и двата ти най - големи страха. Смело. Но страховете са се оказали по - силни и без да искаш си преминала границата и са станали ирационални /нереални/. Това не е диагноза, това е състояние, тревожно състояние и е присъщо на хората с твоите и подобни на твоите страхове. Сега, ако върнеш историята отзад напред, ще видиш нещо интересно. В момента си в ситуация възможно най - безопасна и най - незасягаща твоите страхове. Проблемът е, че ти пропускаш да стоиш в настоящия момент, все още преживяваш стреса от провокацията, която си направила със себе си. Т.е. ти си още някъде в миналата част от историята, която вече не съществува. Натрапчивите ти мисли, не са нищо друго освен неустойчиви, ирационални мисъл форми, които продължават да съществуват само защото твоята вътрешна критика /самокритиката/ е много силна, ти все още стоиш в миналата част на историята и се самобичуваш за стореното. Защо са неустойчиви, натрапливостите? Защото ако правилно приложиш следната последователност :1. да ги разпознаеш, после да ги наречеш с истинското ими име - натрапливи и 3. да префокусираш през действие /да правиш нещо, което взема цялото ти внимани/ за 10-15 мин. ще видиш, как изчезват, а само след час вече няма да си спомняш какви точно са били. Чисто технически. Страховете ти, са нещо друго, за да се избавиш трайно от състоянието, е важно да поработиш за самооценката и увереността си, това вече не става технически, иска време и усилие.