Диляна Колева

Страхът от неизвестното и от смъртта , обобщават страховете ни от промяната и от преходите. Често те стават силно изразени, когато ни предстои вземането на важно решение, на избори за промяна в живота, преминаването през житейските кризи. Неумението ни да си обясним страхът, който изпитваме при вървенето напред в живота изразяваме като страх от смъртта. Когато някой упорито се фиксира в "страх от смъртта" и започне да го проектира в тялото си през хипохондрични изпълнения и страх от умиране, той ясно казва "не съм сигурен, че съм взел правилно решение за живота си" .или "не съм сигурен, че ще се справя с промяната в живота си, това което ми предстои". Защо и как излизат в лична работа с действителността на човека. Измести фокуса излез от фиксацията в тяло и се огледай: какво се случва с живота ти? какви са целите ти? в какво се изразява смисълът на живеенето ти?

Какъв е въпросът ти към нас? В какво насока търсиш помощ?

"След като си завърших образованието и трябваше вече да започна работа се оказа, че не мога." Не успях да разбера, какво те спира да започнеш работа.

Не си. Затова пишеш тук. Когато гледах финала на живота на Кастанеда, си казах: Това ли е ? Тъпо. Никаква градация, само деградация, нищо смислено, нищо за другите. После минах през познанства с хора, които лично ми потвърдиха, провала на психиката при употребата на вещества търсещи стигането до бързи отговори , през прескачане на развиването на духовността, която е заложена в това времепространство. Тук имаме много, много важна задача. Пропуснеш ли я, всичко останало губи смисъл. Все едно да станеш на 40години, след 28, без да си преживял 30тте. Нещо подобно. Не прескачай пространството, в което се намираш, то е много важно. Преживяването ти с морето /ако не си бил под въздействие на вещества и това е точният времеви интервал/ е впечатляващо, то идва да ти каже, че човешките възможности са неограничени. Просто трябва да се научим да ги ползаваме. Между другото има медитативни практики, които привеждат съзнанието до същите преходи и преживявания както и веществата, не е необходимо да стимулираш с химия, ти я имаш в себе си.

Успех Milichkaa22, най- лесно това се случва в началото на 20 те

Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : „Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.“ Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним. Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си. Просто измисли нов план, а не такъв с умиране. Но имаш и пълното право да стоиш във фантазията с умирането. Опитай се да умреш, по начина по който си го представяш т.е. "постой в черното".

Ти как мислиш?

Ами, да, защо не. Ето и още една гледан точка: Да се сприятелим със страха, да го използваме Не можеш да се справиш – вземи нещата в свои ръце. Не винаги е необходимо да се борим със страха, особено ако можем да направим страха свой приятел и съюзник. Благодарното отношение към страха като към мъдър ясновидец, предупреждаващ те за възможни и ненужни неприятности е добър фон за запазване на душевното равновесие. Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним. Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си. Пример 1:Страхувам се от изпит – чудесно! Това чувство ми помага да се откъсна от телевизора и най-накрая да седна на бюрото, с учебниците. Това е добрия план. Когато фантазията, обаче стане инструмент на страха, планът ще бъде изкривен от страховата емоция, ще се включи прастария инстникт за борба или бягство, който ще започне да създава в мен план за отстъпление. Започва натрапливо фантазиране, за това колко ме е страх от изпита и негативните фантазии свързани с това. Ще се задейства и тялото в подкрепа и ще започне адреналинова реакция. На финала, ще сме с болки в корема, вероятно повръщане и силно нежелание да излезем от къщи, за да се явим на изпита, което ще наречем страх. Това е лошия план. Разликата в двете е, че в първия план, аз ЧУВАМ страха и го припознавам като приятел, който идва, да ме предупреди, че трябва да се насоча към действие. Вторият план е следствие на нечуване и непознаване на страха и припознаването му като незнаен враг, който идва да ни навреди. Пример 2: Страх за живота на приятел може да премахне друг, стар страх-фобия. Представете си, че лежите на страхотен плаж с най- добрия си приятел. Много ви се иска да се изкъпете, но уви. Преди година сте имали инциден с водата и сте били на косъм от удавяне, от тогава дори мисълта за плуване за вас е страховита, а за действие да не говорим. Вашият приятел, няма този проблем и след кратък опит да ви убеди, влиза сам в топлата морска вода. Вие го наблюдавате със смесица от страх и желание, но ужасът и страха надделяват. Фобията от вода, която сте развили не ви позволява да си доставите това удоволствие. В един момент виждате, че приятелят ви прави нелогични движения и е ясно, че нещо се е случило. Той започва да вика за помощ, но е твърде рано и на плажа няма никой. Страхът да не загубите приятеля си, ще блокира стария фобиен страх от водата и без да мислите, ще скочите, за да го спасите. На финала, ще установите, че фобията е изчезнала. Пример 3: Страхът може да се окаже източник на забележителни начинания. Всички виждаме постиженията на известните спортисти, но за много малка част от тях имаме информация за пътя, по който са достигнали до тези върхови моменти. Представете си, малко момче, което живее в бедно семейство и му се налага да върви с часове, за да отиде до училище. Не е от силните и развити деца и много лесно може да бъде пометен дори от един свой съученик. Случва се така, че в един ден на училище, двама от побойниците в класа, нарочват точно него за поредната си закачка. Нашият герой, не иска да ги провокира, но това няма значение в създалата се ситуация. Двете по – силни момчета, го пребиват. Няколко дни по – късно, той присъства на представление, в което се запознава със силен акробат. Иска да стане като него, но му изглежда невъзможно. Тогава акробата му казва: „Не е невъзможно, просто започни всеки ден, където и да е да правиш по 15 набирания. Запомни – всеки ден.“ Момчето се почувствало заблудено и не повярвало на това, което му казал акробата. Отивайки слудващия ден на училище, пред него отново се изпречват двамата побойници. Той се изправя и в този момент пред него изниква образа на акробата и си представя как той може да бъде същия. Тази представа, го спасява от потъване в страха. Изправя се пред двете момчете и им казва: „Аз ще се бия с вас, но не сега. След година ще се бием и ще ви победя.“ И така поставената цел, даденто обещание, провокира момчето да започне ежедневни тренировки. Това променя живота му. Страхът се заменя с мотивация. Резултатите не закъсняват и скоро той става популярен щангист. Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : „Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.“ Питате се: Но няма ли да се усили страха, ако го използваме? Най-добре да ви опиша ситуация: Преди месец и половина предположих „Ами ако изведнъж стана същия като пастрока си?“ (т.е. неразумен, с ниска степен на осъзнатост, некултурен, като цяло – типичната средностатистическа личност). Разбирам, че страхът е безсмислен и неоснователен, но не успявам да го овладея. Надявам се на скорошен отговор, благодаря! Отговор: Намерете си образ на когото бихте искали да приличате и се учете да живеете достойно. Тоест – първо си съставете план за вашето образование(самообразование) и напред към ученето! А страхът ще ви помага да не се отпускате и да се развивате енергично. И отново се върни на първия цитат.

"Така че можи би трябва да поработиш върху възприятието си, а не върху това да променяш обстоятелствата или да опитваш да удовлетворяваш претенциите ........." или " С други думи може би е добре да разбереш напълно "черното". " Това са две различни стратегии.

Ако "черното" за което говорят в текста е "страха ти", какво можеш да направиш с него според указанията?

Здравей, от страховата невроза не се умира, но с нея се живее много неприятно. Сигурна съм, че не ти се живее така цял живот. Тук можеш да прочетеш много информация по темата, няма да повтаряме, но ще направя нещо нестандартно. Точно когато излезе поста ти , четях един текст, в който има скрита техника. Няма да ти казвам техниката, но ще ти цитирам текста, а ти ще се опиташ да я откриеш. " - Да разбирам ли, че средата, в която живееш, те подлага на натиск да не направиш избора и промяната, които би искала да направиш? - попита той. - Да, може би до някъде, но нещата никога не са черно- бели и нюансите имат често по-голямо значение, отколкото основните цветове - отговори Ади. - Това е така, но само защото понякога става въпрос само за това, което ти възприемаш като натиск, което не винаги е натиск в действителност. - каза той.После добави: - Така че можи би трябва да поработиш върху възприятието си, а не върху това да променяш обстоятелствата или да опитваш да удовлетворяваш претенциите на другите хора към теб. "Брей, виж го ти умника!" - си мислеше впечатлена Ади и докато се чудеше какво да отговори дойде ново съобщение: - Но всъщност, ако не си сигурна, може да опиташ и точно обратното - просто за известно време, да спреш да търсиш, а да започнеш просто да удовлетворяваш желанията на другите и да се оставиш на обстоятелствата на , но искренно и напълно. Тогава ще разбереш по - добре, какво искаш и защо го искаш. С други думи може би е добре да разбереш напълно "черното". От него вече е лесно да проявиш другите цветове - само трябва да разбереш пътя по който да поемеш, за да проявиш от черното някой друг цвят......" Ако не успееш да откриеш техниката, ще ти помогна като заместя някои думи с други. Опитай.

Не е объркано. Описваш един от типичните симптоми на тревожните състояния. Това е просто реакция на тялото към страха, притеснението и тревогата. Фокусът ти е върху тялото и пропускаш момента, че проблемът може би не е там. Това е развитието на състояние, което е започнало доста преди започването на разстроения стомах. Фиксирането ти в тяло е доста преди този проблем. Но не тялото ти е проблема прехвърлила си върху него вътрешно неудовлетворение, не харесване и ниска самооценка. Проблемни взаимоотношения. Потърси психолог - терапевт, можеш да се справиш с това, но ти е необходима правилна насока.

Това е най- силната връзка с този свят - планини,морета...... Имаме работа тук, това е. Важно е да я открием. А дрогата / само да уточня - дрога е всеки извлек от растения, включително голяма част от лекарствата/ тя е за хората, които се страхуват да живеят сега. Предполагам чел си Кастанеда, надявам се знаеш и края на историята. Трипове, преходи, чудеса, всичко има на този свят. Въпросът е: Каква е работата ми Тук? Не някъде другаде, а тук. Понякога изгубването не е лошо, то е началото на търсенето. Важно е да се не се изтърве момента.

Обикновено, когато се работи терапевтично не натоварваме състоянието с диагнози и определения, защото няма състояние, което да е точно такова каквото са го описали учебниците. Всъщност психотерапията се стреми да види състоянието над диагнозата. Депресия - е много сложен термин, той не се поставя просто така. Нямаш депресия, разбира се, имаш повишена тревожност. Тук въпросът е "Какво те притеснява толкова много, че тялото ти реагира така?" Ето това ще установите в психотерапевтичната работа. Котато това се случи и тялото ще се успокои, а може би и по - рано.

Да общуваш с този твой приятел е твоето най- силно лекарство. Той с нищо не те заразява, защото ти си същия като него, просто започни да го наблюдаваш, стой в неговите вярвания, виж за какво се бори, защо му е важно да е прав. Как реагира на ситуациите, за какво говори. Това е най- успешния начин да опознаеш себе си. След това се опитай да видиш правотата зад всичко което казва и прави, все пак това е неговия поглед, неговия свят. Не казвам да се съгласяваш, а да приемеш, че той е абсолютно прав за себе си, защото всички ние сме прави за себе си. Едва след като видиш това, ще започнеш да го приемаш, а съответно и да го обичаш. Той те дразни, защото ти показва онази част от теб, която ти не харесваш в себе си. Най- големите ни конфликти са с хора, които общуват с нас по същия начин по който ние общуваме с другите и със себе си. Пример: Ако аз съм критична към себе си, ще съм критична и към другите. Ще се разбирам чудесно с хората, които не са критични към себе си и приемат критика, но ако общувам с някой който е същият като мен, ще отговоря на критиката с критика и самокритика и ще стигна до конфликт в отношенията с този човек или със себе си в присъствието на този човек.

Гневът е важна емоция, не можеш да я игнорираш и да промениш в нищо друго. Важно е да и позволиш да се прояви и да излезе от теб, но....... не по този начин. Това което е общото между теб и твоя приятел е желанието за контрол и желание за превъзходство / да си докажа, че ставам, че съм добър/. Той го прави агресивно, защото се страхува да не се изложи. Ти го правиш пасивно агресивно, защото те е страх, да не се изложиш. И в двама ви има страх и гняв. Тези две емоции се преплитат. Той ги изразява явно и към теб с агресивно поведение и думи, а ти ги изразяваш към него във фантазията си, ако знаеше как да поставиш границите и да се заявиш щеше да ти е много по - лесно и да приключиш за винаги. За да се случи това първо трябва да разпознаеш гнева си и да разбереш към кого е насочен. Изнанада - не е към него, а към теб. Ти си супер ядосан на себе си, за това, че не можеш да се противопоставиш, да се заявиш и да бъдеш смел и уверен. Страхът, обаче, те кара да изразяваш неувереността си в обвинение - "Той прави това и това с мен...." Нищо не прави той, ти си този, който прави разни неща и най - вече, общуваш с човек, който ежечасно те провокира да станеш смел. Ето за това, трябва да го обичаш. Той е чудесният обект, с който да тренираш смело, уверено и заявяващо се поведение. С много разбиране за ситуацията и обич към процеса. За целта трябва да поработиш върху уменията си за общуване, което ще ти помогне да вдигнеш увереността малко. Едва след като си го позволиш гневът ще изчезне, страхът също, няма да имаш нужда да обвиняваш никого и на мястото на всичко това ще дойде радостта. А приятелят ти......... той просто няма да ти е нужен след това.

Какво да ти кажем, тук из форума имаше специална тема за една от разновидностите Аяуаска . И видео сме пуснали, уж с лечебна цел. Друсаш се, с дрога която влияе на епифизата, затова в част от времето, кратичко разбира се, си в космоса. Ползват го някои псевдо духовни водачи, за да достигат уж да връзка с учителите си. Доста различими са по нещата които говорят после. Творци също, част от зрелищата във фантастичните филми са сюжет и форма взет от ДМТ Ами...... избери си: - живея тук и сега, поемам отговорност за съществото което реално СЪМ и го развивам. - вегетирам с ДМТ и чакам да дойде края, защото съм изгубил смисъла тотално.

Има хора, които могат да бъдат и да имат любовници т.е. да играят тази игра. Други, обаче никак не я умеят. Мисля, че тук става въпрос за втория тип - просто не можеш да играеш така. А когато играта, която играя не ми харесва, просто променям правилата. Стабилност и красота в едно партньорство, когато единият заяви, че е отблъснат от другия сексуално и не желае да работи върху това, са твърдения, които взаимно се изключват /оксиморон/ Може да има добро приятелство, но не и партньорство.

Слагаш граница на времето. Животът ни не е статичен, той е динамичан. Нещата се променят и ние заедно с тях. Приемаш, че динамиката, промяната е край, погледни от нова перспектива, направи го начало. Начало на какво е всяка твоя раздяла? Начало......Нещо ново започва.... Какво?

Поздрав, за това че се отзовахте на написаното. Често децата просто искат да бъдат чути по техния начин, често родителите не знаят как. Това разминаване води до големи недоразумения. Вижде първите си постове, колко отричане и косвено отхвърляне има към детето, вижте последните два, пробата за различно общуване и приемане, резултатът е налице, детето се успокоява. Това е важно да продължи по правилния начин, дали е така, поведението на детето ще ви даде най- точната обратна връзка. Няма лоши деца, има неумение да ги разберем. http://purvite7.bg/kak-detsata-se-uchat-da-regulirat-emotsiite-si/ Успех!

Здравей, с голяма болка прочетох написаното от теб, тъй като разказваш сходна история на мое преживяване. През юни ни се наложи да приспим 13 годишната любима сиамка, който беше часто от нашето семейство, за нас тя беше личност с отношение, с история със спомени. След 8 месечна борба с тумора и поредица от операции, просто се наложи да вземем това решение. Исках много да говоря за нея, тя беше моето коте, взето от улицата и отглеждано с много любов, част от израстването на децата им, тяхна бавачка, в прекия смисъл /страхуваха се да се карат пред нея, защото ги биеше, не и пред мен / Изобщо, коте- човек, както я наричахме. Случи се , същите очи... същата клетка.... лекаря.... и сбогом. Който е преживял това, каза "Много съжалявам, тук няма какво да се каже повече, защото е голяма болка" Съжалявам..... Но, Орлин е прав, ако болката продължи дълго, превърне се в тежки чувства, има нещо друго зад тази загуба, има емоция, която не можеш да разбереш и тя се проявява в ситуацията. Животните не се появяват случайно в живота ни, особено домашните. Те са наши важни учители, често са стъпалото, скоето прекрачваме напред в духовното си развитие. Загубата и вземане на решение за раздяла са част от нашия живот в много взаимоотношения, ако ние не сме се научили да я преживяваме, ако сме подтиснали някъде дълбоко в нас емоцията, това са моментите да възстановим баланса. Само след седмица друго коте ме срещна, посред нощ на улицата само дойде и запълни празното място. Те са мънички умни сладурковци, които са различни и уникални като нас човеците, всяко едно общуване с тях ни носи нещо ново и различно. Позволи си го. Позволи си и да разбереш, какво ти е казало твоето мъничко коте, не е било напразно появяването му.

Случило се е нещо в неговата действителност, когато е бил на 2.5 години. Като казвам "случило се е" не е задължително да е определено действие или физически акт, а промяна на отношение, страх. Права сте, че децата са като "гъби" попиват всичко, но най- вече попиват емоциите, които излъчват хората около тях. Те ги поглъщат и твърде често реагират по начина, по който усещат отношението към себе си. До 6-7 годишна възраст децата не работят с емоциите логически, като нас, то не знае какво е да си гневен, уплашен, радостен...... то просто Е. Емоционалния отговор при тях е в поведение. Често, когато детето в тази възраст се сблъска с емоционална реакция, която не разбира, то отговаря с поведение което е копирано на някой от обкръжението му или с първосигнално поведение идващо от инстинкта за самосъхранение. Родителите обикновено се фиксират в крайния резултата, реакциите и демонстративното поведение на детето без да си дават сметка за дълбочината на процеса. Със демонстрация на забавено поведение детето може да казва много неща - " искам да остана на това място", " искам време с теб", "искам внимание" и т.н. това се установява в психотерапевтичен процес, необходима е аналитична работа с детето. Учителките в детската градина са много важен фактор за разиване на общуването на децата. Явно първите учителки са давали на детето нещо, което вторите ясно са му отнели. С доста деца се случва това. Когато моята дъщеря беше в ясла, беше най- прекрасното дете, учителките постоянно ме разсмиваха със смешни разговори, които са водили с нея. Такава каквато я познавах. Когато влезе в първа група, учителката започна да ми описва един "злодей", с който не можела да се справи, казваше ми че чува от нея думи, които никога не се употребяват в къщи, говореше ми за агресия и към другите деца. Уплаши ме безкрайно, това не беше моето момиченце. Когато отидох да попитам учителките в яслата, какво мислят, да не би да крият нещо от мен, те ми казаха: "Проблемът не е в детето, а в учителката, тя трябва да намери начин да работи с децата." И беше така. Нищо му нямаше на детето ми, отношението към него се беше променило, а то на 3 години е отговорило с поведение, отговарящо на емоцията която е почувствало в контакта с учителката. Детето ви не иска да наранява никого, нито иска да командва, но сте права то иска нещо, което и то самото не разбира. Затова го проявява в поведения, които са неадекватни. Потърсете детски психоаналитик за детето, за му помогне да се освободи от потиснатите емоции и да ги разбере, то вече е на 8 години, това е възможно. Работете с бащата паралелно с детето със собствен психотерапевт, вашите взаимоотношения и проблеми са тези, които детето отразява, то работи с вашите страхове. Дори и в момента чувството за безпомощност и съпротива от ваша страна, то я демонстрира.

С много висока тревожност си. Ако си работила или работиш със специалист обади му се. Ако не, потърси такъв. В това състояние си много слабо критична към всичко което се случва и го раздуваш до безкрайност. Явно се е повишило напрежението в деня ти и това те напряга. Планирай всеки ден по нещо за себе си - спорт, музика, релакс, работа, приятни срещи. Това ще свали напрежението. Всичко е от тревожността, нищо повече.

Ето в това изречение ясно се вижда съпротивата, към промяната. Няма как да ти се получи отделянето от състоянието, защото това което описваш е точно обратното на това за което писах. Описваш - Контрол, съпротива и желание всичко да спре веднага. Обратното, разбиране приемане и преминаване през симтомите на тялото с разбиране, тогава няма да се появи страха. Мислите ти са лоши, това е.

Чувствата са следствие на мислите, това е психологичния факт, не е обратното. Няма чувство, ако няма мисъл. Преди тях стои усещането. Когато човек твърде дълго се плаши от усещанията на тялото си, вече няма конкретна мисъл, те стават автоматични и затова се вярва, че страхът идва изневиделица или е постоянно там. Страхът е чувство, което е продукт на отношението ни към себе си и живота, а то пък е продукт от мисли за себе си и живота, които в ранните ни години дори не са били наши. С две думи, научени сме да мислим негативно, и това ни носи тревожност и произвежда чувството страх. Една гледка, най - обикновена гледка, може да бъде облечена от различните хора през различни мисли и да произведе различно чувство у всеки. И тук гледката няма нищо общо с чувството което ще изпита всеки, то зависи от мислите, които ще минат през главата му докато я гледа. Техниката за позитивното мислене е повърхностна, тя не работи, когато няма разбиране за нея и когато не е свързана с промяната на вярванията на човека. Едва след като стигна до осъзнаването от къде идва вярването ми, че съм слаба, неможеща да променям света си и трябва просто да се пазя от него, мога да си помогна с техниката, за да се доближа до чувството за смелост. Другият вариант е пряката конфронтация. В продължение на няколко срещи, се опитвахме с клиентка да обърнем "не мога да правя кардио 15 мин, защото сърцето ми ще гръмне и това е ужасно, мога да умра" в "мога да правя кардио 15 мин и се чувствам чудесно след това" Разбира се фокуса върху кардиото нямаше нищо общо със самото кардио, а с преодоляване на съпротивата, която тя имаше към промяната. Дълбоката и вяра в "болна съм и не мога да се оправя". На поредната среща се разбрахме, че или тя до следващата среща ще е проверила 5 пъти как ще умре след 15 мин кардио или двете отиваме във фитнеса и аз ще наблюдавам нейната смърт на веларгометъра, на моя отговорност. Притисната по този начин тя нямаше на къде да бяга, желанието и за справяне беше голямо, просто съпротивата и пречеше. След тази седмица пауза, тя направи стъпките и нейното подобряване се случи. Излизането и от състоянието на тежки симптоми и тревожност, се случи, не защото видя че няма да умре на кардиото, а защото преодоляването на съпротивата през тялото моментално смъкна и съпротивата в промяната на мисленето. След няколко срещи, тя приключи с тревожността, но изгуби 2 месеца терапия във вайкане. А преди това 6 години в ходене по лекари, които бяха вкоренили и затвърдили вярването и че е болна. Няма как да се обърне мисленето ти , докато не се случи скъсването с вярването, което поддържа модела на тревожност.