Диляна Колева

"- На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка, за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мене. И сега искам да те помоля за една услуга в отговор. - Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува. - Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща! - И тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива. - И така, какво ти искаш? - попитала я Малката Душа. - Какво аз за теб мога да направя? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен! - Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел! - прекъснал разговора техен Бог. - Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.- И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо, за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна. - Е, какво мога да направя аз за теб? - попитала отново. - Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка, - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент… - Да? - прекъснала я малката Душа. - Какво тогава…? Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила: - Помни Коя Съм Аз Наистина. - О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук. - Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност." из "Малката душа и слънцето"

Аз си оставам на мнението че по страшно от смъртта е живота.Лично усещане. Проумях го на 16 год.когато бях в болница далеч от всички близки и всичко познато. Смъртта е желан подарък след тежестта на физиката. Има един филм "Уморените коне ги убиват нали?"Разказва се за един танцов турнир ,който върви нон стоп побеждава който издържи без сън без да спира продължава няколко дни развръзката е интересна.Дълбоко психологически поглед върху смисъла -като цяло. Ето затова съществува умората,за да се върви напред ,но понякога напред не е задължително в този живот ,пускам един цитат който скоро Максим пусна в една друга тема ,но част от него е подходяща за тук. "Уморени ли сте? Ако не сте, уморете се. Ако не сте уморени никога няма да си дойдете у дома. Разбирате ли? Само ако сте се уморили ще намерите своя дом. Ще постигнете покой и мир. Всичко в този свят ще ви уморява. Има само едно, което не уморява. Това е любовта. Защото любовта е краят на пътя. Тя е вашият дом. Когато обичате никога не се уморявате. Нима да обичате ви уморява? Чували ли сте някой някога да каже „толкова се уморих да обичам”? Никой досега не е казвал подобно нещо. Защото не е възможно да бъдете уморени от любов. Уморявате се докато убеждавате другите в нещо, угаждайки им, обяснявайки им нещо. Може да бъдете уморени от много други неща. Не е ли така? Така е нали? Може да се уморите и от наслаждения. Разбирате ли ме? Фактически насладата носи със себе си умора. Умората е сянката на насладата. Разбирате ли какво имам предвид? Слушайки тези думи помислете доколко това отговаря на действителността, на истината, на вашия житейски опит? Нима това не е истина? Какво ви тласка към пътя? Желанието да получите наслада. А онова което ви води у дома е любовта."Шри Шри Рави Шанкар Та страшен е житейския път в търсене на любовта ,защото е Безкрайно уморителен. И колкото повече се уморяваш разбираш че покоя не е след смъртта нито след раждането ,нито после,страшна е безкрайността ,а тя е единствената реалност.

Кой по точно няма грам опитност????

Защо пропускате Добромир? Защото не е толкова гръмогласен ли? Не го бройте за жена, моля, и дано ми разбирате чувството за хумор. В никакъв случай, имах предвид последните 10 поста.

Малко любопитно инфо за теб Аделаида цитата е от Макс Хайндл: ""...необходимо е да се изложи,че думите на еврейски език,особенно на стария стил,се преливат една в друга и не са отделени,като тия на нашия език.Прибавете към това обичаят да се пропускат гласните при писане,така че при четене е важно ,как и къде ще бъдат поставени те...........най -незначителната грешкаможе напълно да промени значението почти на всяко изречение. Еврейската Библия била написана първо на еврейски,но ние не притежаваме нито един ред от оригинала.В 280 години преди Христос се появил Септагинта -превод на гръцки.Даже във времето на Христос вече е имало страшно объркване и различия в мненията относно това кое е оригинал и кое е вмъкнато. След като се завърнали от Вавилонско заточение,книжовниците започнали да сглобяват различните писания и едва към 500-ната година след Христос се появил Талмудът и имал подобен на сегашния текст,който предвид на горните факти,не може да бъде съвършен" Така че относно Стария завет и това което е написано в него може много да се спори ,но на този етап е вече безмислено. Силите и съществата които са действали в онзи етап от еволюционното развитие на земята са вече доста различни ,както и хората така и ангелите и архангелите са преминали през своето развитие и трансформации. Според Макс Хайндл отново: ""Имало е много научни спорове относно авторството и несъответствията между разказа за сътворяването,дадено в първата глава и в онази част от втората ,която започва от четвърти стих нататък. Съществото или съществата името на които преводачът превел като "Бог",в първат и втората глава на английския превод,в еврейския текст са наречени "Елохим"-в първа глава и "Йехова"-във втора глава.Твърди се че един и същи разказвач не би именувал Бога по два различни начина.......Под Йехова той подразбирал Водача ,който бил натоварен с онази особена част от сътворяването,която описвал на това място.Йехова бил и един Елохим.Той е водач на Ангелите,които били човечеството на Лунния период и Той е регентът на нашата Луна. С него са и някои от Архангелите ..те са "расовите духове"

Благодаря на Никола Дамянов за изказаното мъжко мнение по въпроса ,все пак като гледам той е единствения мъж пишещ тук от доста постове назад. Като цяло теорията която се излага ,че добрата връзка е връзката между свободни хора я подкрепям изцяло. Но доста хора са дошли на тази Земя с определени задачи и потенциал за тяхното решаване. Споделянето на опит е нещо много полезно за търсещия и лутащ се човек. Сблъсъка на няколко различни гледни точки е добър вариянт за някой да реши собственото си тримислие. Хубаво е да се помни ,че казаното не е като показаното,така че нека има приемане на различния поглед на нещата без налагане на всяка цена на собствения опит и мнение. И нещо за накрая ,ако изневярата беше нещо толкова красиво ,нямаше да е забранена с една от десетте Божии заповеди. Не я заклеймявам,нито я одобрявам,опитвам се да разбера мотивите при различните хора и стигам до едно единствено нещо .Изневярата не е нито сложна, нито многопластова,това е начин за доказване на собствения си Аз и страх пред реалността,иначе щеше да има просто раздяла.

Без да давам определения на понятията любов ,състрадание,удивление,усвояването и разбирането на които според мен оформя духовното развитие на човечеството като цяло,искам да споделя един цитат на Щайнер,който ме накара да се замисля главно над липсата на удивление от моя старна.Нещо което сериозно куца в моята личност. "Христос не изгражда сам своето собствено астрално тяло,но чрез това което хората поддържат в себе си като удивление и учудване,те ще допълват астралното тяло на Христос.Неговото етерно тяло ще бъде изграждано чрез съчувствието и любовта,които ще свързват един човек с друг човек,а неговото физическо тяло чрез това,което хората ще изработват в себе си като съвест.Всичко онова което човек допуска като грешки в тези 3 области то същевременно отнема от Христос,тук на Земята,възможността да се развие напълно;или с други думи Земната еволюция остава недовършена. Хората които вървят равнодушно по Земята и не искат да опознаят това,което тя може да има открие,чрез своето равнодушие отнемат от астралното тяло на Христос възможността му да се развие до край;хората които продължават да живеят без състрадание,без любов затрудняват етерното тяло на Христос и то не може да се развие до край, тези които са безсъвестни,подготвят пречки пред физическото тяло на Христос-а всичко това означава ,че Земята изобщо няма да е в състояние да постигне крайната цел на своята еволюция." След като човек достигне до глобалния смисъл на всяко свое ежедневно поведение и се опита да го приеме е в състояние да започне първите стъпки към своето действително духовно израстване ,като същевременно ще, бъде и малка но съществена част за повдигането на човечеството като цяло. Отнемайки ми време да промея това без да имам знание само чрез усещане и интуиция резултата беше дълбока депресия от безсилието.Проумявайки личната си индивидуална роля дойде спокойствието.Но удивлението ми липсва т.е. може би все още не разбирам дълбокия смисъл на това понятие.Тук идва липсата на усмивка.В момента единствено планината е мястото което поражда у мен подобни усещания.

Има ли нещо по-страшно от живота? Няма Мона ,по страшно от смъртта е живота. И това е едновременно страшно и оптимистично.

По принцип не пиша в тази тема ,но не знам защо попаднах точно на твоя пост ,затова съвсем неангажиращо искам да споделя. Иска нещо да ви каже,попитайте го започвате да го сънувате все по често защото наближава или изминава 1 година,за него няма много време,той ще навлезе в следваща фаза. Имах подобно изживяване с моя дядо ,но приключи в началните месеци ,тогава не можех да му кажа много. С другия му внук въпреки че бяхме много далече го сънувахме ,че ни задава един и същи въпрос "Как да си отиде"беше затруднен. Хубаво е да се внимава с контакта по време на съня,особенно ако усещането е неприятно ,за мен можеше да има фатален край ,отървах се само с временна парализа на лявата половина.Когато по късно се заинтересувах вече ми беше ясно ,що за сънища са това.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%8F%D0%B7%D0%BC%D0%BE Общо взето това е. По моя край има много аязми и при всяко се ходи в определени църковни или други празници. Водата се смята за лековита като всяко аязмо има различен лечебен ефект и история. Аязмите които аз знам (по Странджа)обикновенно са в труднодостъпни райони водата извира или от дълбочината на скали или под коренищата на големи дървета,някои извират просто от земята и са оформени като дълбоки кладенчета. За мен ценни са тези които извират от дълбочината на скалите обикновенно са на много "магични места".

Taka e , тъжим не защото човека е починал ,а защото ние няма да го видим повече. Ако същия този човек ни каже че си заминава за винаги и няма да се видим повече в този живот усещането ще е същото,не защото е умрял ,а защото ние няма да сме вече част от неговия живот (и особено ако това ни е доставяло удоволствие).По тази причина не тъжим за смъртта на далечните си познати или на непознатите,защото нямаме отношение към смъртта по принцип ,а към житейските си връзки.Смъртта ни интересува когато става въпрос за нас ,защото ще трябва да се разделим с най-милото -с материалното себе си.Или когато се отнася до хора които обичаме и то не защото ще умрат ,а защото ние трябва да се разделим с тях. По същата причина не се тъжи особено за починал след дълго боледуване възрастен човек ,защото малко или много е бил в голяма тежест,тъжи се много за млад и здарв човек ,който ни е носил главно само положителни емоции и т.н. Отношението към смъртта е чисто егоистично чувство от гледна точка на тъгата и човешките взаимоотношения. Духовно и философски погледното отношението е съвсем различно-продължение.

"Колко любов може да понесе сърцето,докато разумът не му забрани" Не знам на кого е ,чух я хареса ми ,не съм си доизяснила точния смисъл но мисля че е подходяща за тук.

няма грешна любов има грешно разбрана обич издигната по грешка на стъпалото на любовта.