Диляна Колева

Това е активният човек. Защо обаче толкова рядко сме активни?

Тъй като в темата стана въпрос за сърцебиенето, сега попаднах на много подходящо по темата обяснение, макари малко късничко ще го пусна. А Натали , надявам се вече да си по-добре "Причините за сърцебиенето са психични.Тези причини са образували ред отрови, които са влезли в организма.Те са чужди елементи, полуорганични вещества, които трябва да излязят вън от организма.Сърцебиенето се дължи на ред противоположни мисли, чувства и желания, които са непотребни за сърцето, за освобождаването от тях има различни методи.Един от новите начини за лекуване е музиката.Има болки, които се лекуват, като им се свири на цигулка, други- на китара, флейто и т.н.Различните инструменти оказват различно влияние върху отделните хора.Сърцето ще лекувате с песни, които почват с тона "до", взет не по камертон, а естественият.Ако основният тон "до" е взет правилно, човек може да възприема животворна енергия от Слънцетои да я предаде на всички органи.Когато болният пее, той създава условия в себе си да се лекува.Ако усещаш сърцебиене, това показва, че в твоите чувства има някакво раздвояване.Сърцебиенето е резултат на борба между две чувства.Премахни борбата и сърцебиенето ще изчезне." Из "Книга за здравето" Петър Дънов

"Съмнението е един от опасните паразити, който се размножава бързо.В 24 часа той е в състояние да отрови кръвта на човека и след това той трябва да прави големи усилия, за да пречисти кръвта си отново." "Книга за здравето" П.Дънов

повечето родители от поколението на петдесетте явно реагират по този начин.Въпреки че след 20 години раздвижване и виждане на какво ли не, вече и те започнаха да замлъкват. И аз чух това за сектите когато обявих, че не ям месо. въпреки че то няма нищо общо. Майка ми е заклет атеист.Но явно не трябва да бъде.Защото въпреки материалната основа на атеизма нищо материално не я радва.И тъй като явно дълбоко заложени морални норми не и позволяват да преосмисли гледните си точки(а и средата и е атеистична)тя се превръща във все по недоволен и сърдит човек. За съжаление имам "честта" само да наблюдавам как неверието в нищо, бавно , но прогресивно погубва щастието на човека.Гордостта да признаеш, че нещо си се объркал, също много пречи.Тя не позволява на човека да се вслуша и да се запознае с различната гледна точка. Атеизма не ме радва, не ми дава възможност да видя малките радости в живота, не ми помага да разбера трудностите, не ми помага да се справя със скръбта.При атеизма живота е черно- бял и с безмислен край. "Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други „свръхестествени“ реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие. С това атеизмът се обявява не само против религиите в техния класически вид, но и против всички форми на пантеизъм, спиритуализъм, идеализъм и др., включително против вярата в „чудеса“.Заедно с отричането на „безсмъртната душа“ атеизмът не признава и личното безсмъртие. За него битието на отделния човек е само миг от потока на битието на цялото човечество, устремен към бъдещето." Как се живее така!? След като не можеш да видиш собственото си съществуване като най-голямото "чудо".

По принцип има много сведения за подбно явление списъка действително е главно от хора отдадени на християнската религия от 1222 са първите сведения, но интересното е , че има и сведения за сирийка например, която не е християнка дори, любопитното е и друго : "Фактите са многобройни, а научните обяснения на този феномен са малко. Някои физиолози предполагат, че е възможно раните да се образуват по напълно естествен път, чрез самото въображение, съчетано със силни емоции. Ако човек е изключително потресен от страданията на Спасителя, пренатоварването му се отразява физически и се възпроизвеждат раните на Христос. Интересен е и фактът, че лекарите не успяват да излекуват стигматичните рани. От друга страна, за разлика от естествените рани, които не минават бързо, за тези не е характерна специфичната неприятна миризма. Понякога от тях дори се носи приятна миризма." НелиТ сподели интересен факт, което потвърждава главната роля на психиката. Но има и друго интересно явление в стигмата: "Много интересен е и фактът, че кръвта, която изтича от раните, може да е различна по група от кръвта на човека, който го преживява." Това някак си не се обяснява с психичното състояние.

такова е настроението ми тази сутрин. http://www.youtube.com/watch?v=HbqnUHCM0o8

На мен ми допада това: "Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации" Затова ни се дава на "дози". Влюбваш се - имаш толкова много любов, че ти се иска да прегърнеш целия свят.Но ако това продължи постоянно човек ще изгори. Затова после идва: "Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората.Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя.Всеки се преобразява, когато почувства ,че е обичан." И понеже това е толкова хубаво, че ни се иска да го усетим и пак , и пак, но тъй като не знаем, че това ще ни изгори не проумяваме следното: "Любовта е път към вечното тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." И тогава идва класическата фраза във взаимоотношенията:"Той(Тя) не ме обича вече!" А всъщност: "Любовта е път на най-малкото съпротивление.Божествените души никога не вървят по пътя на любовта, а по пътя на мъдростта.Който иска да не прави грешки, да върви по пътя на любовта.Тя е дадена за слабите хора в света.Силните хора нямат нужда от любов, слабите имат нужда от любов." И тъй като ние все още сме слаби имаме силна нужда от любов и когато не я получим от човека който сме си набелязали, започват сравненията, идва тъгата и ред други неща които ни пречат да станем силни. Какво би станало , ако можехме да обичаме всички хора така както обичаме най-милия си човек? Мисля че това е целта на нашето развитие, но определено сме още много далеч, след като продължаваме да се вкопчаваме в един човек сякаш от него зависи живота ни.

А как я възприемате смъртта? Чисто човешки, материално, емоционално. Защото когато тя дойде в дома ни всичката информация, която имаме някак си не върши работа. Според мен това е защото всичко е просто информация, тя може да донесе само някакво разбиране, но не и утеха. Бях чела в "Синухе египтянина" ,мисля че за остров Крит ставаше въпрос, че когато някой умре или усети че идва краят му се оттеглял от обществения живот и никой повече не чувал за него.Всички негови познати спирали да говорят за него и така поддържли безкрайна радост от живота, като за смъртта не се говорело. Доста хора край мен постъпват по същия начин, усещам че и при мен става така. Не можем да върнем духа в тялото, защо тогава поддържаме спомена? Нужно ли е да мислим за човек, който няма да присъства повече в нашия живот, защо толкова много хора живеят с мъртъвците си и толкова често говорят за смъртта? А на мен смъртта не ми харесва , не защото ме е страх, а защото ме е яд. Защото съм егоист и се ядосвам, когато ми отнемат нещо любимо.

tomodashi не се ли измори от тези тъжни постове!? Пролетното ежедневие е много различно от зимното. Слънцето е главен фактор за това. Все още свежия въздух действа невероятно . След зимната почивка , пролетта е като пробуждане и това си личи в ежедневието на хората в техните лица, настроение, мислене. Лошото е че идва и настроението за пътуване, а ежедневната работа много пречи за честото му осъществяване .

Всеки знае, че кръвотечението се причинява от телесно нараняване. Каква е обаче причината за стигмата - това кървене от ръцете, краката или челото, без да има механично увреждане на кожата? Раните наподобяват тези на Христос, причинени му от гвоздеите и трънения венец по време на разпятието. Стигматиците я определят като божествено и мистично преживяване. Кървенето е предшествано от физическа болка и е съпроводено с тъга, депресия и слабост. Раните кървят неопределен период от време и след това се затварят и отминават така внезапно, както се и появяват. Те могат да са само в една част на тялото - ръцете или краката, но могат и да са на няколко места едновременно. Стигматата се проявява както при жени, така и при мъже. Много интересен е и фактът, че кръвта, която изтича от раните, може да е различна по група от кръвта на човека, който го преживява. Падре Пио е един от най-известните стигматици. Неговите рани кървели ежедневно в продължение на 50 години. Падре Пиo е роден през 1887 година в малко планинско селце в областта Кампаня със светското име Франческо Форджоне. През 1903 г. лекарите му поставят диагноза за туберкулозно заболяване и са сигурни в предстоящата му смърт. Силен по дух, Пио влиза в ордена на францисканците капуцини, където започва религиозния си живот с молитви, аскетизъм, покаяние, и накрая дава обет за бедност, целомъдрие и послушание. По време на молитва пред Разпятието в църквата на манастира Сан Джовани Ротондо той получава т.нар. стигма - кървави следи по дланите, стъпалата и ребрата, досущ като тези на Спасителя Исус след разпъването му на кръста. Стигмата е религиозна мистерия копираща раните, които Христос е имал от кръста. Дали е дар от Бога, или хората сами си причиняват това? Възможно ли е въображението и силната вяра да предизвикат появата на кървящи рани? (не давам линк с информация, защото има неподходящи снимки, но информацията е достъпна в гугъл) Тъй като сме в страстната седмица може би е интересно да се обърне внимание на тези феномени, за които до сега няма научно обосновано обяснение.Те са просто факт.

Приемането на обичта(любовта) се нарича уважение към човека който ти я дава. Уважението към даден човек, означава, че го приемаме такъв какъвто е - с неговите позитиви и негативи и го обичаме "със" или "въпреки" тях. И тогава няма "Защо?". Има "Обичам те" без въпроси, без измервания. Когато нашия партньор не обича в нас това което на нас ни се иска, не означава че ни обича по- малко или че не ни обича. Има хора които обичат и не търсят същата обич наобратно. Най-често това се вижда при майчинството. В партньорските отношения за съжаление това чувство е трудно да се развие. Въпросът "Защо?" е главна пречка за това. А неговия отговор никога не е прост. И развитието на партньорски отношения без надпревара и сравнения е много трудно. Хората обикновено се приемат много на сериозно и това им пречи да се забавляват , а когато в една връзка няма забавление и взаимно уважение идва ред на измерването и сравнението. Когато един мъж ме харесва заради външния ми вид, значи той вижда в мен това и не само в мен ,а може би във всички жени.Ако той стане мой партньор, аз трябва да съм наясно с това.Без да очаквам, че той ще се промени.Ако след време това вече не ме удовлетворява, това не означава, че този мъж ме обича по- малко, а че аз съм си изградила погрешна представа за него. Тогава човек тръгва да търси друга обич, реално отговаряща на собствената му представа за обич. Като това не бива да му пречи да обича хората такива каквито са.

Всъщност, ако човек обича или люби дълбоко, с цялото си същество, въпросът за -повече или по-малко няма да съществува. Дали партньорът ни обича повече или по-малко, и защо, и как точно ни обича всъщност не би трябвало да има значение за истински обичащият или любещия. Ако проявената към нас обич или любов не ни харесва-качествено или количествено, винаги имаме правото на избор да потърсим това което ни удовлетворява без да търсим сметки и съпоставки. Но въпросът -"Защо?" -обикновено ни пречи да продължаваме напред в голяма част от взаимоотношенията си.

В настоящия момент приемам смъртта спокойно. Но тя никога няма да бъде за мен нещо красиво каквато е нощта например. Въпреки че се опитвам да осъзная, че както нощта е прехода към следващия ден, така и смъртта е прехода към следващия живот. Смъртта не ми харесва , защото не мога да възприема пространството, защото величината време е твърде ограничено възприемана от нашето съзнание. Това ми пречи да осъзная развитието.И затова смъртта ме депресира.Създава ми усещане за край, а всеки край дори и лошия ни обвързва със спомени.

Честит празник на всички носещи имената на цветя и дървета! Желая преди всичко здраве и буден ум.

Имаше нещо по този въпрос, но от доста време не мога да открия литературата където съм го чела. Аз също от горе долу месец виждам часовника си само когато е чифт-11.11 или 13.13. Интересно защо го поглеждам само в тези моменти. Това се случва с доста хора в различни периоди. Тук е интересно ако се свърже с нумерологията и с тълкуването на цифрите . Но там е много смятане, опитвала съм, но не съм по математиката и не довършвам. Иначе се получават интересни съвпадения.

За да бъде човек щастлив, му е нужно същото което го прави нещастен- незнанието.

В началото на тази тема бях пуснала предсказанията на Е.Кейси за реформите в земния релеф в следствие на катаклизми. По принцип не вярвам на такива информации, но следя с интерес реалните промени и тези които са преднаписани. Та в този ред на мисли, тази сутрин слушах за поредните силни земетресения, които разтърсват Италия, и че между първото голямо и снощното е имало 700 малки, което по принцип е в реда на нещата при сеизмична дейност.Но силно впечатление ми направи новината, че се е появила голяма цепнатина, ако се не лъжа 30 м широка и 5м дълбока не разбрах колка дълга(може да бъркам параметрите).Това е станало ясно след като са се оттеглили придошлите води. Което ме върна на описанието на Кейси за промяната на релефа.Дали пък Италия няма да стане остров съвсем скоро!? интересни неща се случват, а 2012г си е съвсем скоро.На мен лично ми е много интересно. До колкото знам и в Северна Америка се е появила голяма цепнатина, а в Африка е факт от доста време и се следи скоростта на нейното разширяване.Ако не бъркам най- голямо е то в Кения.

Конкретно при тези автори съчетано с междуредието на християнството за мен не са възникнали противоречия, нито откривам база за такива, които да се отклоняват генерално от основната идея. Много големи противоречия открих между Кришнаизма и Християнството,( преди да се запозная с по -горе изброените автори) противоречията там -за мен- бяха главно в определянето на човешката същност и позицията на човека спрямо неговия учител. За мен изброените автори се допълват, главно защото откривам много от информацията която ме вълнува изказана и представена по различен начин в различна дълбочина и аспекти. Четенето само на един автор, ме ограничава.Базата за сравнение и допълване е важна за мен. Дълбочината в която Щайнер разглежда Христос , например я няма при Дънов, но различния начин по който Дънов изказва знанието си за Христос не противоречи на първия. В същото време изказа на Руис ми е много по- достъпен и неговите примери за развитието на свободната воля например никъде (Поне до колкото аз съм чела)не противоречат с учението на Дънов за свободната воля. Различната народност и думите пречупени през народопсихологията на отделните автори има своята различност, но тя не променя основните идеи заложени в писанията им.Или поне аз не откривам такива за момента. За мен Светлината е много далеч, но към нея пътя е един, няма много пътища и много светлини. Затова е хубаво да се стремим към единността, а не да се потапяме в различията, които в много случаи са дело на човешкия ум. За мен е интересно, че откривам общото. Изразено по различен начин, то се допълва, оформя, става многоцветно и добива сила.

Здравей didi_ts ! Бих казал,че аз познавам също доста хора, които са практикували този метод на трупане на познание и опит както твоя ...тоест да се взема най-хубавото от различни Учения. За сега няма да споделям мнение дали това е хубаво,...има ли опасности, има ли "капани" ... ??? Дори изобщо не смятам и не виждам смисъл да пиша по подобна тематика! Имайки предвид, че Руис ти дава практиката , а Щайнер разсъжденията за любовта,въпроса ми е: Би ли дала някакви конкретни примери за това ? Може и с цитати от двамата да се подкрепиш? А най добре е да разкажеш и конкретна ситуация (казус), който си разрешила с помощта на това триединство! (може и личен опит, може и наблюдения...както решиш.) Поздрави. Пропусна да напишеш, че Дънов ми дава основата. Бих ти отговорила с въпрос- Защо мислиш, че изброеното от мен е "най-хубавото от различните Учения"? Формулите на Дънов (но само ватанските,защото тях имах предвид)не мисля че са Най-хубавото. Практическите примери на Руис са много ценни за мен, но не мисля че са най- хубавото. А темата за любовта през погледа на Щайнер е по- голяма от този форум и отнема години, така че няма смисъл да говорим за нея. Какво ми дават?Много, но не всичко.Защото всеки човек е необятна вселена и не може да бъде събран в едно Учение. Затова може би и ученията са много. Лични примери съм дала много и то в тези форуми, всичките са от личен опит, не съм се пестила. Поздрави!

Много ми хареса този отговор Ани. Мисля, че цитата допълва чудесно това което казах в предния си пост. А за ученията - според мен те не са различни, а имат различни представители в различните части и периоди на Земята. За мен Щайнер,Руис и Дънов не са различни учения, а взаимодопълващи се възгледи върху едно учение. Възникват паралелно и обхващат различни по интелигентност и народност хора. А и изложените от тях размисли, факти и примери са предназначени за различните типове хора. И така трябва да бъде, ако целта е възможно повече човеци да чуят нещо. Същото е и с източните учения.Бях силно привлечена от тях, но когато навлязох в дълбочина се получи рязко стопиране- непонятно за мен.Усещането беше толкова силно, че дори изхвърлих всичката литература която имах. Явно всеки си има определена посока в която попада по един или друг начин и започва да работи.

mvm, благодаря ти за порцията смях. Това което си написала е много точно описание на ефекта от манипулацията над хората. Аз също се изумявах на безмисленото пазаруване на хората при откриването на всеки нов магазин във Варна. А между временно тези дни си направих опит колко време мога да не пазарувам храна. Оказа се, че за около 15 лв основни продукти мога да се храня спокойно около 4 дена. Това е основното- храната-всичко останало е суета и каприз на който всеки доброволно се отдава, колкото може или желае.В което няма лошо, ако това му помага да се чувства добре.Но пре-изкупуването специално на храна която се изхвърля по- късно, според мен е грехота. В Лондон има заведения (тип китайски в случая)в което влизаш плащаш 8 паунда и имаш право да се храниш колкото и каквото искаш, но ако все пак си се надценил и върнеш нещо, то се претегля и плащаш по 8 паунда на всеки изхвърлени 100 грама храна. Оказва се, че е трудно да изконсомираш 8 паунда храна. Като има предварителен надпис с който поясняват, че това е с цел да не се допуска разхищението на храна. Интересно защо в България няма подобни заведения? А що се отнася до останалите ни "нужди".Едно хубаво пролетно чистене с равносметка на изхвърленото ще ни накара да се замислим, може би!?

Специално за опита и прилагането, конкретно свързани с беседите на Дънов. Защо някои напредват по-бързо ,а други не. Защото предрождения потенциал при различните хора е различен. По принцип това важи за всичко. Затова има различни духовни учители и учения, които не казват кой знае колко различни неща. Защото настройката на хората е различна. Има и доста хора които преминават през редица учения, докато достигнат до това което да докосне душата им и да отвори сетивата им. Ако словото на Дънов е цялата истина за някой човек, за друг съвсем не е така. Но практически информацията дадена от различни духовни водачи се припокрива, просто степента на сложност и изказа е различен. При мен в различни етапи от живота си "чувам" нещата от различни духовни учители. Прочетеното от Дънов ми даде насока за развитие на Любовта, само в мисълта, помогна ми да я видя като сила и да я усетя. Обаче книгите на Руис ме учат как да я усетя и прилагам във физическия свят т.е. да я живея. А Щайнер ми разкри развитието и в период.Т.е как да обединя Дънов и Руис, за да постигна резултати в периоди напред. За мен съвкупността от прочетеното от тримата оформя пълната картина.Ядрото. Като всяка друга литература е добре дошла за допълване на пъзела. Това в чисто духовен план. Физически Дънов ми помага с "формулите" си, Руис с конкретните примери от живота,а Щайнер с логичните разсъждения. Смятам, че сега съм тук , за да се науча да го живея този живот чрез канала на любовта. Затова съвсем съзнателно запуших всички други физически прояви(медитация, концентрация,ясночуване,ясновиждане).На този етап мисля, че те ме отдалечават от реалното усещане на живота.

Здравейте, по повод деня на Земята има призив днес между 20.00 и 21.00 да изгасим светлините в домовете си.Една от националните телевизии също ще изгаси светлините си за 1 час. По този начин ще помогнем (макар и минимално) за Глобалното затопляне. Нека бъдем съпричастни към проблемите на нашия общ дом. Поздрави!

Утрешния ден е безкрайния празник на очакването. Затова вечерите са приглушени, а сутрините изпълнени със сила.

С радост усещам, че започвам да приемам спокойно ежедневието и не се дразня от монотонността на неговото съществуване.