Диляна Колева

Мен ме интересува друго. По една или друга причина се оказах най-доверения човек на моя приятелка, която се сблъска сериозно с този проблем.Преди няколко години когато тя се омъжи и заживя със съпруга си се оказа, че той е точно зависим от порнографията.Стана така, че месеци, които станаха години, "младоженеца"прекарваше нощите си пред екрана с порно.Преди 7-8 години за това никак не се говореше.А той преди брака си не беше така.В един момент приятелката ми прескочи срама си и започна да споделя, как го е изловила посред нощ да става и да ходи в другата стая , за да си пуска порно и така.Стана така че поради тази пристрастеност тя не можеше да забременее поради липсата на физически контакт между тях.Но порното беше всяка вечер.Когато тя се изнерви до крайна степен да чака да му мине тази мания, започна директен сблъсък, който не доведе до нищо.Тогава живеех в малък град и за психолог и дума не можеше да става да се предложи.На нейните преки въпроси защо го прави ит.н. получаваше мълчание.Така в много остра фаза положението продължи 3 години.На въпросите и какво да прави, аз не не знаех какво да отговоря, защото такова нещо като зависимост от порна звучеше смешно, а и на никой не му идваше на ум, че това може да бъде зависимост.Момчето също нямаше идея, че това е проблем и какво му се случва, а аз и до ден днешен не зная как една жена може да помогне на съпруга си когато види наличието на проблем. Много често това остава дълбоко битов проблем, за който жената не споделя с никого и си изпива всяка вечер горчивата чаша с коктейл от неудовлетвореност и липса на внимание, довеждаща я до ниско самочувствие и отчаяние.А иначе усмихнатия и мъж и през деня започва да вижда жените в голи сцени от фантазиите си. Ето защо трябва да се говори открито за това с конкретни примери и решения, за да може скритите да намерят изхода. Та как може да се изкара човека от тази зависимост?

Подкрепям Донка.И точно заради това е хубаво да се говори, за да се разбере , че това е проблем, не "нормално"мероприятие. Относно сравнението на Кристиян с научнопопулярните филми, животните се снимат в естествената им среда в периода им на размножаване с цел опознаване.А порното е изкуствено създадена среда с ненужно подобрени начини за употреба на секса с цел самозадоволяване. Влачеща след себе си последици като - содомия, педофилия и т.н. отново филмирани и отново с цел самозадоволяване ,на извращения този път. Така че база за сравнение няма.Порнографията е човешки продукт на егоизъм и желание за самодостатъчност в следствие на все по затрудняващата се комуникация между хората.И предпочитанието му води до зависимост и прогресивно стопиране на много други неща в развитието освен комуникацията.И колкото по навреме човек осъзнае че придобива зависимост, токова по- добре ще се чувства, работейки над проблемите довели го до пристрастяване.

Интересно е защо се получава при женени мъже с постоянен партньор. Когато започнат да предпочитат порното пред половинката си, предполагам се е развила зависимост, но това от по-рано заложен проблем ли е или в следствие на последвали промени в характера и мисленето?Често според мен много влияе и средата-Всички го правят какво пък толкова.И се завърта порочния кръг.В много случаи жените дори нямат представа за тази зависимост и няма как да реагират или да се намесят.Също така голяма роля играе емоционалното и психическото състояние.Стреса, например, особено в големите градове и в динамична среда предразполага уморения вечер човек да разтовари по един мързелив и егоистичен начин , задоволявайки само себе си.Може ли това обаче да се превърне в зависимост? Аз пак казвам, че според мен е страшно популяризирането.В следствие на мега парите които се произвеждат в порноиндустрията, се започва една психоманипулация, че едва ли не това е нормално и естествено и това започва да навлиза все повече като мислене.Затова е хубаво според мен да се говори за тази зависимост и да се разясни Ненормалното и отражение върху човека, особено сред подрастващите. С интернет комуникациите вече дори сина ми който е на 9г не е защитен.Ако от сега той приеме че това е нещо нормално не ми се мисли за неговото сексуално и емоционално развитие. и комуникациите му с другия пол.

За мен страшното е че освен популярността , има и голяма доза обществено приемане и популяризиране. Според мен това е заместител на ползването на проституцията.По- ефтино, по- безопасно и не се счита за изневяра т.е. удобно от всички гледни точки на търсещия. Така се случва обаче че попадам все по- често и то (странно защо) в сутрешни "блокове" на телевизията на подобни информации. С изумление слушах как в Япония анимационните порнофилми са позволени и се излъчват през деня.Като героите са нарисувани деца с генитали на възрастни- това за мен е ненормално, но е факт и е абсолютно легално.Както и доста други стряскащи факти. Все по- често се популяризират порноактриси, които преминават към нормалното кино и не се притесняват да обявят порнокариерата си като добър старт. Защо мъжете го правят( а и жени предполагам) не зная.Скоро говорихме по този въпрос с познат, който не се притеснява да обявява подобни свои слабости.Омъжен , млад , интелигентин мъж, отговора му беше: "Пускам и гледам каквото ми харесва, не се съобразявам с настроението на половинката си, когато ми омръзне сменям сцената, доставям си неангажиращо удоволствие в удобно за мен време.Къде да търся жена си по обяд в празния офис. Логичен отговор на нелогично действие.

А не е ли по- добре да бъдем умерени? Черногледи в слабите си моменти и позитивни в силните си моменти. Защото е глупаво да се смеем и да слагаме маска на щастие или да се самозаблуждаваме , че всичко е хармония, когато то не е. И съответно да сме черногледи на хубавия изгрев, мислейки си за опасното ядро на Слънцето например. Земята и цялото човечество вървят по- правилния път , този който е определен за нас. Нито черногледството нито позитивизма ще променят драстично пътя. Най- малко за цялото човечество , повече за отделния човек е предимство да не изпада в крайни състояния и предначертани линии. Не мога да съм в хармония и да съм щастлива в средата в която живея, защото тя не ми харесва, няма какво да си кривя душата, но пък правя всичко възможно да променя това , в частност за себе си, по- глобално за хората около мен. А света като цяло честно да си кажа Изобщо не ме интересува- той не е моя грижа.Нищо което не е по силите ми не е моя грижа.Не мога да съм тъжна или в постоянна депресия заради гладуващите в Сомалия например, защото е безмислено.Същото е и с радостта.по същия начин е и с духовното образоване.Теориите на повечето духовни водачи е че в света ще настъпят драстични промени.Защо, кога и как мисля че нито е важно, нито е съществено.Важно е как възприемаш сегашната реалност.Слънчевият топъл ден , цветята и децата са тук за да ме радват и аз не мога , а и не искам да мога да гледам през тях, за да видя душата им ,не ми е нужно, просто им се радвам.Смъртта ме натъжава и аз тъгувам, но това не е целенасочена дълбокаустремена тъга и мисъл за това какво , видите ли, ще стане с мен като умра и в кой по точно свят ще отида.Ако това стане устрем на живота ми е страшно. Към мислите , чувствата и волята -които образуват троицата, нашата работа е да добавим любовта.А тя не се добавя с мисли за най- лошото.Както е казал Щайнер :"Ето защо нашата планета е планета на любовта...."

Днес при нас влезе клиент.Възрастен (около 65-70г) мъж.Много учтиво поздрави и помоли да му препоръчаме цвете, което да цъфти много и постоянно.Имахме спешни поръчки и в бързината му изброих няколко вида.Защото на ден влизат много хора с този въпрос. Тогава мъжът много любезно ми обясни , че иска цвете което много да цъфти и да издържа на 10-20 градуса стайно. Отново изброих най -популярните цветя.Явно искайки повече внимание и информация мъжът с много благ тон ми каза. "Извинявайте, но на мен наистина ми трябва много хубаво цвете, то ще стои до прозореца на една каравана.Съпругата ми има нужда да има такова цвете, което да гледа и полива всеки ден.Искам да и доставя много радост и голямо удоволствие.Разбирате ли.След два дни заминаваме за Северния полярен кръг , ще го пресичаме с караваната.Пътя е дълъг и съпругата ми има нужда от такова цвете." Всичко това от устата на един възрастен мъж , казано така мило звучеше толкова красиво. Първо се сетих за "Малкият принц" и неговата безценна роза. Когато мъжът безкрайно любезно продължи:"Миналата година и купих едно цвете от Полша, то беше толкова красиво и цъфтя много дълго.Тя има потребност от това, моля ви помогнете ми да и доставя удоволствие." Тогава предложих моето любимо цвете - Гарденията- много красива с мек и приятен аромат.Също като усещането ми за този човек.Цялата каравана ще ухае на парфюм- му казах.Той беше много доволен от покупката. Това ми докара голямо умиление, толкова е хубаво хората да се обичат и да бъдат мили.Но още по хубаво е когато от вътрешноста на самия човек лъха това излъчване.После си помислих , колко ли години брак имат и как на тези години с такава лекота пътешестват.Пожелавам на всички такива старини

Самотата е недостижимо състояние за мен. Дори не мога да си го представя. Ако това е етап от духовното развитие значи съм много далеч от него или съм го прескочила . Прекалено много обичам хората. Асоциацията ми за самота е клаустрофобия.

А тя защо е използвала крем за ръце , като краен вариянт? По принцип това е процедура която особено в зимните месеци е задължителна. Има много хубави серии от пчелни продукти.Щом усеща кожата си суха би трябвало да направи всичко възможно, за да я подхрани и омекоти.Въпреки че нямам проблеми с кожата след баня ако не използвам кремове също не се чувствам комфортно и кожата, особено на дланите, е суха.Възможно е да е алергична реакция към определен препарат с който е работила или ползвала.Или просто обострено състояние на кожата свързано със сезона. По принцин върховете на пръстите са чувствителни зони и там има много точки, коите е хубаво да се знаят и да се стимулират при нужда. Но това са по- скоро симптоми на алергична реакция(съдейки по симптомите на дъщеря ми, която често се алергизира от разни неща).В този случай според мен посещението при алерголог е загубено-личен опит.Да си спомни нещо ново което е ползвала и ако има такова да го прекрати.Да се погрижи за овлажняване на ръцете си главно бебешки кремове с неутрално PH.Ако въпреки това започне да получава петна по ръцете или грапава кожа на места, да отиде все пак на лекар, за да и направят изследвания.Алтернативите са си хубаво нещо, но само когато има конкретна диагноза.

Хубава тема.Благодаря на Диана за астрологическото обяснение, успокоих се , относно едни мои питанки. Интересно е да се наблюдава детето как расте, от какво се интересува и с какво се занимава най-често. В периода на своето детство то по един или друг начин проявява части от миналите си опитности, които са добра база за развитие на интереса му в определена професия. Грешка на родителя е, много често, че насочва детето си към "неправилните" професии и това води до голямо тримислие и лутане на вече порасналия човек в по - зрелия му живот(не винаги разбира се). При мен объркването ,мисля , започва да се избистря.Дете което -рисуваше, пееше и танцуваше и имаше разни нетипични дарби , бях насочена от баща ми към техническа професия.След 6 години перфектен техничар, съвсем внезапно -за 1 месец, напуснах и си намерих работа свързана с изкуството , въпреки че си нямах идея какво ще правя там, но се оказа успешен избор.След 2 години работа с красотата разбирам, че всичко е било , за да премина напред и да навлезна в човешката психика.Тъй като това изисква сериозно изучаване ми се налага малко да постудентствам .Най-интересното беше , че когато го споделях с моите приятели всички казаха , че отдавна чакат да се насоча натам, защото това е моята професия. Неправилния старт ми отне 10 години , в които лутането си беше много ползотворно. Та като говорим за професии според мен е хубаво човек да се замисли за своите първи интереси. Заниманието с различни професии в една и съща област според мен говори, че или човека продължава да търси и се върти в кръг(когато се чувства неудовлетворен).Или е в точната за него област(ако се чувства пълноценен). Когато има потребност за ново начало и смяна на заниманията е хубаво, ако можем, да го следваме, защото иначе ежедневието става не много приятна част от живота ни.

Тази тема е свързана с моето ежеднивие. Ние сме аранжори, колежката ми е с диплом художник, обикновено това буди усмивки, но е така. Та наше за-дължение е всеки ден да "изтворим" определен брой, определени неща-аранжировки с цветя, с цветни пясъци, със саксийни цветя, поръчки за аранжиране на сватби и т.н. Вчера се ядосах на последното нещо което направих-не ми хареса, ама никак,защото трябваше да го правя по задължение. Когато в творчеството има дълг то не е творчество, а рутинна операция. Започва работа по шаблон и тя е досадна, а когато си и зависим от материалите за работа става още по страшно. Когато стана сутрин и виждам това което ще направя , отивам и го правя и в него има живот.Когато обаче дойде клиента и иска нещо , което вижда той, но трябва да направя аз и това е само дълг и го няма живеца от вътре,получения продукт може да го хареса само неценител. Другия вариянт е да приемеш дълга като предизвикателство.Начин да влезеш в едно друго виждане и да направиш нещо нетипично, но тогава пък рискуваш да си го харесаш само ти . Та за творчеството е нужна свобода- на мисълта, на времето, на темата, на живота. Усещането за дълг е задушаващо.

Това според мен са все интерпретации на "вяра в себе си". До колко това "себе си" е чисто и адекватно, до колко се вписва в соца и до колко е реално е друг въпрос. Проблема е в "себе си", а не във вярата. А силната вяра в себе си според мен неизбежно ражда лидери.

Нужно ли е да правим нещо , за да променим другите? Не изчетох всичко по темата и се извинявам, ако повторя някого. Отговора на този въпрос по принцип е "не" и теоретично всички го знаем. Но аз мисля, че всеки от нас в някакъв момент се е опитвал да го прави.А дали е спрял напълно? И кога? И дали това което прави не е отново желание за промяна на другите и то косвена. Това което е писала Дончето , за промяната на обстоятелствата е така и е хубаво, но това не е ли отново желание да променим нещо в някого. А скоро ми се наложи да си задам въпроса:"Нужно ли е да променям себе си, за да разбера света на другия" В дълбочина разгледан този въпрос доведе до много интересни заключения. Аз мисля, че не просто не е нужно да променяме някого, то е невъзможно. Защото гладката повърхност на водата , не изключва подводните течения и никой не знае кога ще се образува вълна, която ще залее всичко.

Днес приключва благотворителния сезон на Биг Брадър. Събрани са над 1 300 000 лв тази вечер вероятно ще минат милион и половина. С тези пари ще се закупят нови кувьози, ще се изградят няколко центъра за изследване на хепатит Б, център за подкрепа на самотни млади майки, центрове за помощ на деца с церебрална парализа и още 4 подобни каузи. Всичко това ще стане видимо и ще бъде отразено сред обществото. Безкрайно се радвам на всички които бяха съпричастни с тези каузи и най- вече на техните инициатори. Дано негативизма и черногледството на голяма част от българите не спре организирането на други мащабни благотворителни проекти.

Ето че пак стигаме до българите и другите.И е нормално, защото ние живеем тук и имаме подробен поглед за тук.И това тук масово не се харесва на тукашните.Обаче действието се изразява в бездействие т.е. мрънкане.А както знаем една птичка пролет не прави та по -усмихнатите се явяват като "кукувици"-отиват в чуждите държави да отгледат децата си , защото е по- удобно.Като това в никакъв случай не искам да прозвучи като обида, защото и аз на там съм се насочила. Не защото не мога да се усмихвам тук и да бъда щастлива, а защото искам повече усмихнати и спокойни хора край себе си.

Или на нас така ни се иска, защото нямаме други обяснения. Според мен това е национална карма. Днес гледах филм за Индия-най малък процент на недоволство. Хората живеят в голяма бедност но са щастливи, защото не знаят или не ги интересува как биха могли евентуално да живеят. От нацията с най-голям процент на бедност произлизат много духовни учения и най-красивото в материалното-изкуството на любовта. Дали нямат за какво да са намръщени и сърдити!? Но явно Не Искат да бъдат такива. А ние просто го искаме.За това са ни негативни новините, взаимоотношенията, живота.

Негативизъм наш-просто отвратителен и много заразителен. Не горди, а горделиви, не злобни, а озлобени. Не знам какво му е трудното да се усмихне човек сутрин.Всеки си има проблеми, но дали ще си намръщен и негативен или ще посрещнеш проблема с усмивка и решителност изхода винаги зависи от теб. Много е трудно да вирее усмихнатия човек сред тази огромна вълна на недоволство. Отдавна съм спряла да си задавам въпроса -"Защо е така".Реших че просто не трябва да ме интересува.Всеки си мрънка за нещо ежесекундно.Виждам как хората изпадат в дълбоко възмущение от някакви незначителни неща, без да се замислят, че това е и тяхното поведение и отношение. А когато отношението ти към живота е негативно, няма как да живееш в позитивизъм. Безкрайно се уморих от дребнавия нрав на сънародниците си. Половината българи избягаха от тук и не искат да се връщат. Ревяща нация сме, затова сме и толкова подтиснати, защото не искаме да се усмихваме, не искаме да се радваме. Ако някой е нещастен ще ревем с него, но ако някой е щастлив няма да се радваме с него. Ако попадна в компания на усмихнати хора , колкото и да ми е тежко и трудно ми става леко и се усмихвам.Но в компания на намръщени и сърдити хора, колкото и да си усмихнат , те няма да се усмихнат.Е България е компания от намръщени хора уморително е да се усмихваш и да си в добро настроение цял ден, спасението е в елиминацията.

Като човек работещ в частния бизнес и НЕпочиващ през нито един празник, мисля че това са страшно много почивни дни от гледна точка на работещия. Хубаво е работодателите да се замислят за националните празници и да започнат да се съобразяват с тях, защото пребиваването ни на работа на фона на празните улици е не само депресиращо. А почивката е много важна за мен.Предпочитам почивен ден пред извънредни пари. А за почивките през празниците - денят на празника и деня след него е напълно достатъчно, особено ако се ползва от всички.

През последните седмици ми се случи интересно съвпадение.Три мои много близки жени, които се намират в различни краища на България и нямат нищо общо по между си, както и мъжете им.Споделиха с мен едно и също нещо. И трите имат горе долу еднаква продължителност на брака.Разбрали са че мъжете им изневеряват(всяка е действала по различен начин)и стигат след разговори до един и същ въпрос: Защо го направи, какво ти липсва? Интересното е че са получили един и същи отговор.Мъжа се оправдава с липса на внимание, не иска да загуби жена си, но си иска тръпката , флирта, вълнуващия момент. Интересното е че никой не иска да изясни това със съпруга(та) си, а първо стига до изневярата. Тъй като аз също съм имала поводи за размисъл по въпроса.Стигнах до следния извод. Изневярата е връщане в първоначална позиция. Когато има дългогодишна връзка между двама души, тя трябва да се развива.Преминава се към нови , по високи нива на взаимоотношение- уважение, приемане, разбиране. Обикновено единият от партньорите е по -напред в осъзнаването, дори и той самият да не го съзнава. Тогава другият който не е готов да премине напред започва да се чувства неудовлетворен , незнаейки какво става, той се връща назад към добре познатото старо.Запознанство-флирт-тръпка-секс.Това е нещото през което е преминал и връщайки се към него мисли, че ще попълни празнината.Но за съжаление повечето хора осъзнават, че това съвсем не ги удовлетворява.Често започва преосмисляне на постъпката промяна на приоритетите и ценностната система. Другия партньор обикновено е наблюдаващия , изчакващия, вземащия крайното решение. Изневери винаги ще има, но не защото са нещо нормално, а защото хората никога не тръгват от равен старт. Изневерите никога няма да бъдат оправдани, не защото няма кой да ги оправдае, а защото няма какво да се оправдава. А болката от лъжата е еднакво силна както за излъгания , така и за лъжеца.

"Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц: - Моля те... опитоми ме! - каза тя. - На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща. - Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме! - Какво трябва да направя? - попита малкият принц. - Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо..." "Малкият принц"

Да има такава таблица и тя действително е много точна. Когато научих за нея вече не ми беше нужна Това е поредица от изчисления, която дава информация за периодите през които може да се зачене момче или момиче и е абсолютно индивидуална за всеки.Мои познати се възползваха от нея, за да имат дъщеря след сина си - наистина много точно- получи се. И други мои познати които след зачеване провериха за пола проверявахме точността на видеозона, таблицата- абсолютно точна. Но аз така и не можах да разбера схемата на пресмятанията в нея. Между другото за нея се знае от доста отдавна, защото за това изчисление разбрахме от един 60 годишен мъж, който я е ползвал за своите деца.

А по пътя на духовното развитие каква е разликата при финалния резултат между вярващия и виждащия? Не е ли вярващия в по изгодна позиция? Без влагане на размисли и логика просто върви по начертания път. А виждащия(в тази дума влагам знаещия, размишляващия и логиста) има доста повече лутания струва ми се.А пътя е един. При вярващия някак не виждам как ще се развият егоизма по пътя му. А желанието -примерно за достигане на края на пътя, по правилния начин - не го изключвам и в двата вариянта. Защото без желание за самото духовно развитие всъщност няма развитие.

Ами за това мисля ни е дадена вярата.Нали така е казано: "Блажени са вярващите, защото ......"

Според мен началото на нов живот никога не е лош старт. Хубавият старт е заченатото с много любов дете, а това обикновено е непланирано.

Духовното развитие е желание и егоизъм, докато достигне прага на мъдростта. Ако всеки сам за себе си , си отговори на въпроса :"Защо се стремя към духовно развитие?" може би ще разбере колко близо е до този праг.

"Тоест по - добре въобще да не мисля за този човек ли, отколкото да си налагам да мисля, че е добър, за да може той да се държи по - добре с мен ?? blink.gif" Ами мисля , че е точно така. Ако нещо не ти идва от вътре и не го правиш с пълна убеденост и усещане за това по- добре не го прави. Постави себе си в най- удобната за теб ситуация, без да се интересуваш кой как и какво ще мисли за теб. Опитах се да обясня простичко на подобен "кофти" човек силата на лошата му мисъл: - Когато ти мислиш лошо за мен и насочваш към мен озлобление и ненавист , имай предвид, че аз съм човека , който решава дали да ги приеме или не.И ако аз реша да не ги приема те ще рикушират в мен и ще се върнат в теб с много по -голяма сила.Тогава аз ще съм чиста , а ти нещастен. Това е.С мислите си за другите всеки определя собствената си емоционална и психическа чистота. За съжаление света не мога да го променя, мога да променя моя собствен свят, ако повече хора го направят в правилната посока, тогава колективната мисъл може и да промени света.Защото няма по-голяма сила. Хората са отворени за добрата мисъл и дума, но много често забравят да затворят себе си пред лошата мисъл и така стават уязвими.Типична българска черта е , че сме много състрадателни и отворени за болката и нещастието на другите, но не можем да се радваме заради другите.Т.е. отворили сме се за лошите мисли и действия приемаме ги загнездваме ги в себе си, а сме се затворили за добрите.Плачем за чуждото нещастие, но не се радваме на чуждото щастие.Съдействаме и помагаме на чуждото нещастие, но много рядко и през крива усмивка ръкопляскаме на чуждото щастие.Така не можем да се оправим в нашия малък български свят и затова ставаме все по- нещастни.А за големия свят изобщо няма сила в нас да мислим струва ми се.