Диляна Колева

И от мен Честито ris_78 !!!! Година изпълнена с много успехи ти желая!

Търсене има на всякъде PeaceMAker, не само тук. Като се огледа човек ,пълно е с търсачи наоколо. Няколко хора тук, няколко хора там всеки си е научил нещо ,търси да го намери в главата на другия, за по- голяма достоверност пред себе си или пък решава да го търси направо свише ,че е по- достоверно. Но практически всеки търси нещо, като види, че има още една глава ,която мисли сходно с неговата си казва "е този е мой" и тогава може да употреби и вложеното му доверие. Всички имаме всичко (това съм го казвала и друг път), но не означава че трябва пък всичко да ни харесва. Независимо дали ни харесва обаче(по една или друга причина)опитваме много от нещата които си имаме и от доверието, и от надеждата , и от омразата, и от добротата, и от лошотията. Кой по-рано , кой по-късно стигаме и до вярата. На мен лично доверието не ми харесва. Опитала съм го , помисла съм го , преживяла съм го. В момента съм в период в който се опитвам да опозная човека.Да го приема такъв какъвто е.Да преценя мога ли да му вярвам или не мога да му вярвам. Да натоварвам себе си и някой друг с доверие не ми харесва. Не че то не живее в мен, не че няма да дойде момент в който просто няма да имам друг вариянт, но просто не ми харесва като начин на взаимоотношение. Ако обичаш някого , не е добре да му имаш доверие, трябва да вярваш в него, в неговото добро , в неговото зло, в красивото му и в грозното му. Доверието ,както и очакването много често водят до разочарования. Не че ги нямаме, имаме ги, но всеки сам може да прецени до колко да се ползва от тях.

Според мен това не е точно ясновидство, това са пробиви на различната сетивност. Доста хора ,действително все по -често имат такива пробиви. Те обикновенно са за кратко, във важни периоди от живаота им или в началото на нещо ново. Практически аз не виждам смисъл от тях. Човек може да ги изучи до колкото може , да полюбопитства и да ги остави да отшумят така както са се появили-внезапно. Вторачването в тях и амбицията за тяхното развитие (особенно когато са в зародиш)няма особено добро влияние върху самия човек. Това е по скоро тежест от колкото преимущество.Нито помага, нито вреди.По скоро разконцентрира човека. При хората при които се появява внезапно действа разбуждащо, започват да се задават въпроси, да се поглежда "в страни",човека се отлепя малко от материята и толкова. Поне примерите при мен са такива. Усещаш(виждаш) неща , които не можеш да промениш, на които не можеш да противодействаш ,просто се чувстваш тревожен.И после .... факт нещо се е случило и какво от това? Един от тежките случаи в моя живот: Приемат малкият ми син в болница поради редица усложнения с тежка гнойна ангина след варицела с нулев имунитет и обострена анемия, пред колапс.Включват го на системи и го стабилизират,за да не отсъствам от работа( вече не бих го направила)повиквам 73 годишната си баба, която идва от 200км , за да влезе с него в болницата. Всичко е стабилно малкият е на системи стабилизиран ,аз се прибирам в къщи.И всичко започва. Седях на дивана и усещах как се клатя напред назад и не чувам и не виждам нищо около себе си. На мястото на сърцето ми все едно беше станала дупка празна.Болницата е на няколко километра от къщи през редица кръстовища и булеварди,но съзнанието ми опъна тънка връзка като жица и намери най -прекия път до там. В този момент не знаех какво се случва, но все едно бях на двете места едновременно и всъщност на нито едно от двете.След малко започнах да чувам писъците на детето си , то пищеше и ме викаше.Седях на дивана и мислех че ще умра, не можех да мръдна.Помислих, че като се изкъпя всичко ще мине, но писъците и вика"мамо" не спираха. Когато всичко свърши , разбрах че е станало нещо, но не знаех какво(нямах връзка с болницата). Когато на другата сутрин отидохме (най-тежкото пътуване от едно място до друго в живота ми)видях малкия на прозореца , а баба ми плачеше до него.Оказа се , че той е вдигнал толкова висока температура , че не са можели да я свалят, баба ми е разбрала едва когато малкия е започнал да халюцинира и да вижда хора които не са в стаята, дежурния персонал са и отказали хапчета защото склада е бил заключен и са и казали да му я смъква с мокри чаршафи с помоща на една друга майка на болно дете са се борили цяла нощ , за да го стабилизират ,той е пищял през цялото време и ме е викал. Всичко това съм го усещала и чувала, но явно мястото ми в този момент не е било там.Нещата са се случили така както е трябвало. След редица подобни случаи стигнах до извода , че можеш да видиш и да усетиш всичко , но си там където трябва да бъдеш.Силата на човека не е в това да вижда напред , а да улавя движението на настоящето.

galiaivo,здравей, тежичък период те чака ,спор няма. Ревността е много тежко бреме и е хубаво ,че го осъзнаваш като такова. Ревността основно е недостатъчност.(всичко това според мен) Имаш нужда от нещо, което си решила да търсиш в съпруга си с изразено търсене на вярност, нереално обаче. Изобщо не знам дали ще стигне до теб, но опитай се да промениш фокуса. Погледни в себе си, какво би ти се искало да правиш , каква би ти се искало да бъдеш, промени визията си например, планирай и направи нещо което много искаш , но все не си имала време и смелост да направиш. Стани интересна , за себе си и ще видиш как ще събудиш интереса на съпруга си. Човек трябва да е гъвкав, дългото взиране в една точка понякога води до ослепяване. Страхуваш се от нещо , помисли какво е и го търси в себе си , а не край теб. Ако обичаш децата си и те са важни за теб ще направиш нещо красиво за тях. Ако те притесняват банкетите на съпруга ти , успокой се, направи се красива , усмихни се и иди с него предполагам, че ще му бъде приятно. Ако нямаш поводи за ревност не ги предизвиквай, ако имаш, се вгледай в себе си. А ревността..... тя не убива, а е път както всичко останало.

Горките мъже , толкова им е сложно да са между чука и наковалнята. Отношенията между две жени в тази ситуация е доста често според мен ,чисто кармична. Никога само едната е изключително права. С тези отношения свекървата помага на снахата да не придобива майчинско поведение към нейният син. Жената- снаха трябва да бъде преди всичко съпруга на мъжа си.А какво означава съпруга всеки сам да си реши за себе си.Свекървата пък трябва да се прости с дълбоко вкоренения "женски комплекс"(подсъзнателен), да е първа във всичко.И да бъде преди всичко майка.А какво е да си само майка, също е тема на размисъл. Тук мога да кажа- снахи , не се опитвайте да бъдете майки на мъжете си ,а свекърви да им бъдете жени. Това на пръв поглед звучи грубо, но ако се замисли човек, ще види ,че това противоречие е в основата на лошотията в тези взаимоотношения. А мъжете.... за тях е ясно тези две жени са на първо място в сърцето им, но по различен начин , а с кавгите си те го нараняват и объркват.

Благодаря, няма да се уморя да се радвам на компанията ви!

Благодаря Спаси, радвам се, че те познавам!

Честито на всички именници!Носете със здраве името си! "Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пък според народните предания от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници. В представите на нашите предци Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените."

Два поредни дни се радвам ,много е хубаво човек периодично да се зарежда с положителни емоции. В събота станахме кумуве на добри приятели , свадбите са много мили и вълнуващи събития, прекрасен ден в който двама души споделят пред целия свят (в лицето на своите близки и приятели) най- близкия човек в живота си.Мил и изпълнен с вълнение и щастие акт , който аплодирам бурно(ставаме кумове за трети път ). А в неделя поздравихме с добре дошъл един нов човек , решил да се появи на тази прекрасна Земя.Едно прекрасно бебе на едни прекрасни млади хора. Когато две такива събития последват в един уикенд ,как да не започна седмицата с широка усмивка и благодарност за красотата в която живеем. Желая ви успешна и усмихната седмица.

Съгласна съм. Но тук става въпрос за работата с думите. Тя по принцип отдавна е неосъзнат процес. Силата на думите, какво е ,ако не е магия?Магията нали е сила?А Словото .... бе в началото ..... То е в основата на всичко. Магията на Словото ни е отнета отдавна, за да се даде ход на развитие на свободната ни воля. И именно чрез тази сила или магия на словото отново се нарушава развитието на свободната воля на човека. Това използване наричам -черна магия.Най -силната. Използването на словото или словата или думите без нарушаване на развитието на свободната воля е бялата магия , това е мъдростта, силата да стигнеш до човешката същност през всичките и обвивки без да я подчиняваш на себе си. Всичко е в думите. Молитвите са думи, формулите са думи, Словото е думи, общуването е думи в общуването- омразата е по-силна с думи, любовта е по-силна с думи, Омагьосването. -Аз съм прекрасен днес -Изглеждаш отвратително. - Черна магия. -Обичам те. -Прекрасен си. -Ти можеш. Бяла магия Няма по -голяма сила. Негативизма изразен с думи е черна магия зарязаваща много бързо.Непрекъснато го виждам. Може ли да се злоупотреби със словото действително и в какво се изразява това. Предполагам, че става въпрос за тъмната страна на словото с цел подчинение и то когато се употребява съзнателно. Кой определя обаче до къде е съзнателно и къде е несъзнателно? А когато човек проумее силата на бялата и черната магия от работат със словото къде е границата с манипулацията? Може би преодоляването на егоизма.Което се състои в...... Думите могат да разплачат, могат и да усмихнат, могат да повдигнат ,могат и да смачкат. Мачкането ме притеснява, много по използвано е от повдигането. И тук дори не става въпрос за егоизъм, а по скоро за някакъв вид садизъм.Постоянната обмяна на негативна информация например.Народа се омагьосва в една постоянна депресия.В очакване на следващата глъдка черна магия- негативизим, това всичко става чрез думите. За тази сила мислех пишейки първият си пост. Силата, магията на словото отнета ни ,за да се стимулира свободната ни воля е също с цел и да се спре използването на бялата магия , защо? Едни човешки същества омагьосани в безкраен позитивизъм, любов и съзерцание вярвайки в безметежното щастие също нямат развитие ,това също стопира. Но притеснителното е, че се развива усилено тъмната страна сякаш няма баланс.Или поне аз не го виждам.

Отношението ми към смъртта напоследък се изразява в следното. Всеки момент в който се сетя за някой с който не съм се чувала отдавна ,намирам начин да му се обадя, защото това може да е последния път в който ще говоря с него. Когато се разделям с някой, дори да е до утре му казвам най-милите думи които отразяват отношението ми към него, защото утре може да не мога да му ги кажа. Всяка вечер казвам на децата си колко ги обичам, защото утре може да нямам тази възможност. Всяка вечер благодаря ,за хората които са в живота ми ,защото утре може да не мога да благодаря в сегашно време. Смъртта може да е всичко , но тя със сигурност прави невъзможно сегашното време на глагола(действието)-живея.

Какво означава -злоупотреба със словото?

solej и Диана не казват нищо грешно ,според мен. А и тук не става въпрос за духовни групи, а за определени индивиди в тези групи. Съгласна съм , че има хора в духовните групи, които не изглеждат никак адекватно. Била съм свидетел на такива сбирки , как някои хора си говорят сами, а иначе добре изглеждат.Също на много глупави заяждания и безсмислени и неадкватни намеси в разговори, което за един влизащ "новобранец"никак ,ама никак не е добра картинка. Първото ми посещение на събора на Рилските езера ,например, започна със запознанства с точно такива хора и това ме шокира.Защото между другото те са и най- напористи , често и доста контактни , първата ми мисъл, признавам си беше "Тези хора не са добре" няма какво да се лъжем и го чух и от други след мен.Едва по -късно стигайки до Старата хижа навлизайки в обстановката това мое първо впечатление избледня. В "Сведетелите на Йехова"е някакъв ужас.Дори не ми се коментира. Истината е ,че действително има хора ,които намират убежищте в тези среди и вместо да решат проблемите си или ги подтискат(което е до време) или просто намират среда да ги живеят. И това е Не защотото в тези среди хората са наивни-такива или онакива в лошия смисъл, а защото се опитват да уважават личността , въпреки нейните външни проявления.Топла среда за задълбочаване на проблеми от психологически характер,които не намират разрешение по този начин. И тук изобщо не става въпрос за фанатици, а за хора често твърде светски.Да, вярата помага често, но ако има чистота в пътя.

Известно е ,че словото е най- първата и най- силната магия. За съжаление сме изгубили силата да я владеем. Въпреки това доста от нея е останала тук и съвсем хаотично влиза в нашето общуване. Мъдростта е бяла магия.Често тя е непонятна за повечето хора. Страховете са черна магия , те са преобладаващи в момента и за съжаление все повече владеят човешката мисъл, лесно я обхващат и са си проправили стъбилна пътека навлизайки в нас още от ранно детство. Манипулацията -добро владеене на черната магия на словото-много разпространена-медии, взаимоотношения, простото човешко общуване дори. Много по -лесно е да повлияеш на някого работейки със страховете му от колкото с това което е зад тях. Доста често това се прави с привидно добри намерения. Да накараш някого да не прави нещо ,което на теб не ти харесва нацелваш правилния страх и акцентираш на него. Иначе с най- добри намерения. Майка не иска единственото и дете да напусне добра позиция в България и да замине камериерка в чужбина.Хваща се за страха от неизвестното на детето си и го развива да крайност, страха от самотата и го натиска до болка и т.н. И така с най- добри намерения прави черна магия на детето си , ограничавайки свободата му, манипулирайки го(ако може) и подчинявайки го на собственото си разбиране за добро, без право на избор. Защо този тип общуване е водещият? Защо черната магия на словото ни е обхванала толкова сериозно и противопоставянето ни на нея е обикновенно неутралитет, защити , бариери, но не и бяла магия? Да повдигнеш човек с бялата магия на думите се изискват минимум месеци ежедневно общуване, ако той не е готов, ако е готов стигат и няколко часа разговор.Да го сринеш с черната магия на словото е необходимо не повече от 5 изречения , даже и те са много по някога. Да работиш с човек чрез страховете му е много по -лесно, от колкото да стигнеш до него въпреки тях. Защо черната магия на словото е толкова силна и защо заема много повече пространство от бялата!?

Тъй като в два поредни дни обяснявам едно и също за жълтия цвят на цветята на конкретни хора ( а по принцип на доста други ),прииска ми се да го сподяля тук на повече хора наведнъж. Ето два разговора ,мои, от вчера и от днес. Имахме поръчка от Австрия до жена във Варна.Поръчката беше за голям пъстър ,весел букет и поради мрачното и дъждовно време решихме да сложим и от прекрасните наситено жълти рози (които са ми любими).Букета стана много слънчев и весел.Час и половина след доставката , получателката ни се обади , за да ни разпита ,дали сме имали инструктаж за букета??,какви били тези жълтите рози -те били символ на раздялата??кой ни бил казал и защо??след наши дълги обяснения, че жълтото е слънчев цвят и сме ги сложили ,за да стане по- весел букета тя се успокои, но продължи да настоява на своето. Днес дойдоха баба и внуче , внучето беше на рожден ден на своя съученичка и искаха да купят цвете на момиченцето и на нейната майка.Без колебание детето каза ,че иска жълта хризантема, отговора на бабата беше покъртителен:"Как може да избереш жълта хризантема, тя ще те намрази за винаги, жълтото цвете е цвета на омразата".На което момченцето отговори простичко :"Ами това ми харесва".Обидих се заради красивата жълта хризантема обясних на бабата ,че няма такова нещо и че жълтото цвете е най-слънчевото цвете и в този мрачен ден ,то ще свети навън.Те взеха жълтото цвете, Но на мен ми омръзна от това невежество. Та , жълтото е цвета на слънцето.Цветята са усмивките на нашите ангели , моля ви радвайте им се и не ги товарете с грозни думи за раздели и омрази, защото цветята нямат нищо общо с тъмнината в сърцата ни.

Изобщо нямах намерение да те обиждам. Това са просто въпроси в случая зададени към теб по принцип задавани много често от различни хора на други такива. Надявам се позитивизмът и добрите съвети на другите наистина да ти подействат благотворно.Важно е, спор няма. Понякога обаче е важна и реалността, онази грозната, горчивата , която много пъти приятелите ни и добронамерените познати ни спестяват. Често се стига до важните решения, когато човек се опита да се постави на мястото на другия и се опита да погледне света през неговите очи.Да усети неговите чувства, неговото виждане и усещане за живота , но максимално да се опита да не го пречупва през своята си призма. Тогава няма горчилка, няма обвинения, няма мое- твое , няма вина и виновни. Нещата се случват постоянно, наша важна работа е да сме в крачка със случващото се, без поглед вторачен назад, без съжаление и без огорчения , а с радост и вълнение пред престоящото ново. Всяка ситуация в живота ни идва ,когато е време за нещо ново и ние не сме съумели да направим първата крачка. Когато живота ни поведе в този труден танц и е направил първата стъпка е добре без страх да се отпуснем и да го следваме. Никой , никъде не е казал, че е лесно , но и никой никъде не е казал ,че е невъзможно. Казваш че се лекуваш ,това е чудесно,предполагам че терапевта ти е добър и бързо ще те изведе от това душевно състояние,а новият човек в теб лесно и с достойнство ще започне новия си живот.Много бих се радвала на такава новина.Желая ти успех с цялото си сърце.

Здравей Ягодке и от мен. Малко след пауза се включвам, но като чета постовете до тук , ти тепърва ще вземаш решения. Съветите били безценни, защото не стрували нищо. Затова съвети не искам да ти давам.Само малко въпроси ще задам, къде за теб , къде за някой друг и малко съпоставки. Искаш ли да се развеждаш наистина? Много ли е важно за теб ,чисто материално това семейно жилище? Ако не е защо акцентираш на него? Харесва ли ти съпруг , който играе ролята на баща включително и към теб?-доставя пари, храна, сигурност. Ако не защо тогава си се вторачила в него? Ако не работиш по болест би трябвало да имаш инвалидна пенсия, ако е така мисля че с малко помощ от съпруга и децата можеш спокойно да живееш сама и да ги посрещаш като гости? Кога за последно си работила и защо си спряла завинаги? Факта че изтъкваш като приоритет грежата за домакинството мислиш ли че е достатъчна?- повечето жени работят и поддържат домакинства от по 4 човека. След 25 години брак това решение на съпруга ти съвсем не е спонтанно сигурна съм, ако е така опитвали ли сте да стигнете до компромисен вариянт различен от този- аз се грижа за семейството с домакинска работа , а ти с пари и грижа за мен? Ако не е имало друг компромисен вариянт това не е ли положение на двойнствена манипулация?-ти към него(безсилие), той към тебе (задължение). Защо не искаш да живееш сама?-като изключим грижата за някого. След тези въпроси само да добавя, всичко което ти е написано по -горе(като изключа материалната част) е много ценно.Успех!

И тук идва въпроса-Защо този човек не е в затвора за педофилия и сексуален тормоз? Нещо като частните детективи ,които разкриват престъпленията, но не са доказателство в съда, така и тук само се отчита престъпление без да има ефективност върху извършителя. Не зная какво трябва да се промени.

Това действително е тежък проблем, и в България наистина все още няма достатъчно добри специализирани организации, общности и т.н институции, които да се заемат качествено с проблема. Истината обаче е, че дори и в държавите в които ги има, този проблем си стои като много тежък и трудно разрешим. Принципно насилие има там ,където има слабост. Насилника, че има проблем, има , но и жертвата има голям проблем, който е от преди да стане жертва на насилника. За съжаление това се разбира твърде късно. Попаднах сред близко семейство в подобен род насилие -психическо, емоционално и от скоро и с опит за физическо. Много внимателно наблюдавам какво се случва. Комуникациите ми са главно с жената ,но и с мъжа сме близки. Когато един мъж каже -това съм аз , такъв съм няма да се променя, ако на жената не и харесва тук е момента да си отиде и когато бъде потърсена отново да не се връща. Но какво се получава, болшинството от жените не си отиват , не казват и попадат в плен на страха и съответно тормоза. Друга част (както е с моите познати)говорят за това , жалват се отиват си , но после пак се връщат с поредните надежди за промяна. Много малка част са тези които просто слагат черта, хващат си живота под мишница и поемат в противоположна посока. За последното е нужно много смелост, много увереност, много душевна сила и самочувствие. Първите два случая първо трябва да се справят със страха, насилника търси жертва, докато има жертва, ще има и насилник, когато жертвата се превърне в сила насилника си отива. Това разбира се е най-най- грубо казано и най- повърхностно описано. Кой стои там където не му харесва?А защо? Отговора почти винаги е страх. Страхът доминира в следствие на подтискане на смелостта.Кое подтиска смелостта, силата? Много въпроси. А за децата - те са вече жертва колкото на бащата , толкова и на майката. Жертва на агресията на бащата и жертва на страха на майката.

Д.М.Руис е писал много дълбоки неща , но за друго ниво на култура. За да се получи трябва двамата партньори да се движат приблизително успоредно като , усещане за живота и себе си. Синдромът "темерут" не е балкански обаче. Това си е вид поведение, което си го има в цял свят в различни региони , култури и вери. Някъде е подсилен от манталитета на селището или семейната среда , другаде е по -слабо изявен , но този тип мъжко поведение си го има навсякъде. Синдромът пък "жертва на темерут" т.е. неговата жена обикновенно си е също много разпространен и обикновенно попада точно при "темерута" и никъде другаде. Често това са жени развили перфектно ролята на жертвата и по редица причини заживяват в нея и съзнателно или несъзнателно не искат или не могат да излязат. Разбира се има и изключения, които никак не са малко. Темерутите не могат да виреят навсякъде , затова много внимателно си подбират жертвите , а те жертвите, ако го имат дълбоко заложено в себе си и с въже да ги дърпаш не можеш да ги изкараш от това отношение. Поради тази причина го има и едното и другото и това не е балкански синдром. Но когато стане въпрос за нещо подобно винаги се сещам за една случка от моето детство. Живеехме в малко градче, малкото цигански семейства, които живееха там ги знаехме всички, един ден на улицата чуваме невероятен скандал -два цигански рода се карат.Гонят се викат , започнаха да се бият.Проблемът- мъж и жена се скарали и мъжа гони жена си.Намесиха се двама съседи да ги разтървават и за да укротят циганина му удариха два шамара.В тоз момент циганката като се завайко , като завика на умряло , като взе да налага българина ,който ударил мъжа и.Стана голяма врява.Моя дядо тогава каза- мъж и жена карат ли се , никой да не им се меси , щом се карат ,значи така искат ,ако единия не иска ,нищо не е в състояние да ги скара.

Така е Късметче, и всички до тук са много прави. Моята мисъл всъщност тръгна от много по далеч.От една мисъл на Дънов ,която като прочетох, разбрах че доста ще мисля по нея.А тя е следната: "Любовта е път на най-малкото съпротивление.Божествените души никога не вървят по пътя на любовта, а по пътя на мъдростта.Който иска да не прави грешки , да върви по пътя на любовта.Тя е дадена за слабите хора в света. Силните хора нямат нужда от любов, слабите имат нужда от любов." Колкото пъти реша да се замисля над това, мисълта ми винаги тръгва в различни посоки. Та, тук са любовта и мъдроста -двойка от четворката - остават надеждата и вярата. Ако мъдростта не е пътят на любовта , то къде остават вярата и надеждата и тръгвайки по обратен ред се оказва всъщност, че те са взаимосвързани, но на всяко следващо стъпало се взаимоизключват. И в този момент когато говорим за мъдрост например си представям един мъдрец. Думата мъдрец ,води в мен асоциации винаги с възрастен човек отделен от цялото ,сам , и завършен. Тази фигура не е асоциация нито на любов, нито на вяра, нито на надежда. Ако мъдростта е последното стъпало , но е и отделен път ,значи началото му е различно от това на останалите три, въпреки че са едно цяло...а дали са? В този ред на мисли ако човек си постави за начало пътят на надеждата ...... Това което откривам в себе си е пътят на вярата, надеждата е преживяна или прескочена или не знам. Пътят на любовта все още ми е крайно неясен много неща от него не са в синхрон с мен , не ги разбирам(приемам) , а мъдростта съвсем съзнателно я виждам много далеч от себе си. е , в този ред на мисли написах горните си постове за надеждата.

Не губим ли така ? Не се ли самонараняваме?Не е ли по-добре да погледнем истината право в очите?Да се надяваш ,значи да имаш очаквания,а имаш ли очаквания ... със сигурност ще се разочароваш! Не точно очакване, но в общи линии съм съгласна с теб Деяна. Не случайно ги подредих по- горе- Надежда ,Вяра и Любов. Надеждата е за слабите хора. Надеждата е по-скоро очакване(не само разбира се) отколкото увереност. Увереността няма нужда от надеждата. Любовта няма нужда от надежда , Мъдростта няма нужда от надежда. Надеждата е първото стъпало на което се изкачва "удавника", но нито е достатъчно, нито е стабилно нито е добра платформа. Ако можех бих дала вяра на хората , а не надежда. Според мен надеждата е потребна на човек , който не може да приеме. Т.е. аз не приемам това което съм , не харесвам това в което съм се превърнал , не искам да съм това което съм и съм толкова отчаян от това мое не приемане , че имам нужда от надежда , че може би , някога , някак ще стана нещо различно. Вярата е нещо различно аз съм , приел съм се , знам какво мога и нямам нужда от поглед в празното пространство. Надява се човек , който не е събрал смелост да действа, който няма вяра в себе си. Всъщност никога не съм се замисляла толкова дълбоко за това и се изненадвам в действителност , колко слаба е силата на надеждата , чак ме е страх да не я обидя . Но ако всеки се замисли за силните моменти в живота си сигурна съм , че грандиозните, щурите и невероятните неща ги е правил под действието на вярата и пълна увереност в себе си, а не под действието на надежди.

На прекрасният есенен ден! Морето беше прекрасно днес. Кафе на брега в септемврийският слънчев следобед , беше невероятно зареждащто за предстоящата работна седмица. Септември е любимият ми месец , а това са последните му дни ,на които се наслаждавам изцяло. Морската градина се е напъстрила с цветове, морето блести , тихо и приятно прохладно е. Няма ги туристите , а и варненци ги няма в делничния следобед. Чудесно време за четене на книга на открито. Разходете се!

това с колата е много хубав пример. Ще се справиш, но тук се сетих за моите справяния с колата "сама".Много често на човек трябва да му се позволи да се справи сам.Доста хора нямат този шанс, затрупани от "помагачи".За щастие или не при мен помагачи никак няма и съм много благодарна за това, вече. "Справянето сам" е част от преодоляването на страховете, поне за мен стои така. Често това идва само, друг път човек умишлено се стреми натам. Едим мой скромен пример със справяне сама със страховете си. Израснала съм в малък град и идването ми в големия беше голям стрес относно движението. Тичах по светофарите на зелено , стояла съм по 10 мин преди да пресека улица без сфетофар и подобни. И така преди 3 години незнайно как реших да изкарам шофьорски курсове. За голямо съжаление на моя страхотен инструктор 10 учебни часа ние се справяхме с моя страх от движението и от това, че колите в отсрещното движение карат само там . Положението беше толкова трагично, че в изблик на нерви инструктура ме е свалял от колата и така. Повтарях си, че няма да се справя , но въпреки всичко стоически си ходех но часовете докарвах до пълна лудост себе си и него.И въпреки всичко взех книжка.Получих си колата и дойде момента в който трябваше да карам сама.Не просто в града трябваше да отида на 250 км през планински път да взема двете си деца и да се прибера с тях. Попитах съпруга си ,няма ли да дойде с мен, отговора беше -Имаш кола, имаш книжка , нямаш проблем. Бях изумена как може да ме остави да тръгна на такъв път привечер само след няколко седмици шофиране. Това беше най- дългото и страшно пътуване което съм имала , когато слезнах след 3 часа от колата не си чувствах нито краката , нито ръцете ,просто легнах и заспах. От тогава насам вече 3 години, колата е моят най- добър приятел обиколих България и Балканите, нямам пътен инцидент , но ако тогава вместо твърдата убеденост на съпруга си и вярата му в мен ,бях получила -компания, съвети , наставления ит.н. нямаше да съм този шофьор който съм сега. Това е един съвсем маловажен пример разбира се , защото има много сложни ситуации, но всъщност сложното на повечето ситуации е положението в което ние поставяме себе си.Разбира се рядко можем да го определим в пиковия момент, но е важно наистина сами да можем да стигнем до извода независимо кой ще ни придружава. Психотерапията я приемам точно като това, придружител, който да ти позволи да се справиш сам.

Значи все пак ,след всичко прочетено до тук, всички сме на духовната пътека. То всъщност няма и как да е по друг начин.Няма и как да не са свързани светското и духовното, защото ако няма човек, няма и духовност. Този свят -светски , толкова колкото и духовен, все пак съществува с хората , а не с духовете. И всеки човек появил се във физическа форма успява да я задвижи посредством Духа. Ето това ми хареса много: "Ние знаем какво разбират под „живот” ония, който се подиграват с мистиците, защото били аскети, които са се отрекли от живота. Те разбират живота на плътта. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовния. Да посадиш например десет лози или ябълкови дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа — това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използваш разумно. Защото тия десет лози — това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритъм на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми." Физически и духовен живот Това е друга проява на духовното, която аз също много уважавам. А за плътското не ми се коментира, не мога да твърдя то част от духовното и светското ли е или тяхно отклонение. Но тъй като духовния-светски човек без плътта не може. Дали може да има плътски живот без Дух?