Диляна Колева

Раждала съм няколко пъти. Всеки път по различен начин. Ако сега трябва да родя( въпреки че нямам вече подобни намерения) отново бих родила в болница. Нямам против раждането у дома, но това определено не е моя избор и не бих го препоръчала. Пиша тук, за да споделя изумлението си от чутото по новините снощи за двойка млади хора които сами са извършили раждането в къщи, във ваната под вода ,бащата израждал и т.н. Лошо няма, било им на мерак, интересували са се имали са КЪСМЕТ , успели са.Но. Не знам в интернет ли някъде или къде не зная , са прочели изумителната глупост, че не трябва да срежат пъпната връв и детето стои вързано с плацентата докато тя сама се отделяла, защото това спомагало за духовната връзка на детето с майката. Изумлението ми беше огромно.Все пак живеем във век с доста напреднала медицина и освен това неестествено е една майка да разнася детето си с все пъпната връв и плацентата стояща във тенджера със солена вода. Животните че са животни прегризват пъпната връв и отстраняват плацентата. Всеки сам решава каква обстановка да предостави на детето си ,за появата му на бял свят, но моя горещ съвет е - нека не залитаме в едната крайност , като тотално отричаме другата, защото истината винаги е някъде по средата. Разказът на Red Tulip е много показателан за това, до колко можем да се осланяме само на вярата си.Освен това познавам майки загубили децата си заради раждане у дома без специализирана помощ. Акушерката от древни времена, не случайно, е била най- уважавания и почитан човек в селото. Нека не умаловажаваме тяхната работа и важността на тяхното присъствие.

Няма добра манипулация!

Всяко същество когато се роди и се усети като жив елемент, започва да възприема и да подражава на това което го заобикаля. Попива модели на поведение, виждания, разсъждения. Когато едно същество от мъжки пол се роди и израсне в женска среда, където основните заобикалящи го ,са мама, баба, лелите, приятелките на мама с които пием кафе и се разхождаме няма как да се попие мъжкия модел. Когато бащата липсва или е приходящ, основно непознат човек няма как да стане комуникацията. Когато мама е властна и размахва пръсти в къщи и всяка втора дума и е "... аз всичко правя , ти за нищо не ставаш", когато татко вземе,че сготви и реакцията на мама е подигравателна или неодобрителна. Когато татко иска да вземе детето на разходка, а мамата после им трие сол на главата(ако изобщо се стигне до разходката), когато мама е сама , а тати е само на снимка, когато мама е силната и единствена фигура и на това се акцентира постоянно, тогава детето от мъжки пол няма как и от къде да разбере какво е да си мъж, единственото което разбира е, че трябва да си намери силна жена, защото това е спасението. Факт! Който Ние жените все повече натрапваме и дори го обявяваме с гордо вдигнати глави. Еманципация!Честито!Резултата - няма мъжка култура. Обратния вариянт, за който нямам примери. Дете от женски пол, което се отглежда от мъже, липса на майка, роднини по мъжки, с приятелите на татко с мъжкото разбиране на света.Нима ще има женска култура!?Няма да има. Два крайни вариянта, от които преобладава първия. Лошото е, че майките доста често се фиксират в синовете си и (или) забравят за дъщерите си. Това води до липсата и на женска култура. И така днес имаме болшинство от жени с мъжко поведение, недоволни от мъжката част на човечеството и обявяващи себе си за силни, страхотни и можещи всичко.И мъже с женско поведедение, на които ние все повече предоставяме бебешките колички , манджите,пранетата и вечното си недоволство. Няма как да върнем времето назад, защото зад гърба си имаме цял век стремеж към женска независимост и еманципаципация. На мъжете им било по -лесно да си търсят силни жени, равноправни и т.н.,ами нали това искаше жената на 20 век? И така превръщането на мъжа в мъж не само затихна, но и започна да се губи като процес. Няма почва за неговото провеждане.

Не знам какво точно има в хляба без брашно(който се продава), но от както замених всичко тестено и хляба от бяло брашно с този хляб се чувствам доста по -добре 8 кг надоло с теглото, без никакви усилия и желанието ми да се храня като цяло намаля драстично.В същото време се чувствам жизнена, енергична и без здравословни проблеми. Белият хляб постепенно ми стана безвкусен, а продуктите от бяло брашно много тежки.Вече 1 година така мога да се похваля с доста добър тонус.Паралелно с това, разбира се, самият ми начин на хранене се промени неизбежно. Оказа се, че почти всичко което съм приемала е било продукт с участието на бяло брашно.

Защото ги отглежда жената.

Дана би ли споделила за тази възможност. Какво представлява идеята и идея ли е все още или е факт .

Диди, има и много случаи обаче, в които мъжа не става мъж, отново пак благодарение на своята майка. Да.Аз дадох примери само за второто, как мъжа Не става мъж благодарение на своята майка. А как може да стане с нейна помощ, не съм писала, много е обширно и ще излезем от темата.Поне така мисля.

За съжаление или не, Днес мъжът става мъж благодарение на своята майка или при нейната липса. Противоположни посоки с приблизително еднакъв ефект. Казвам Днес, защото само преди 100 години не е било точно така. В "цивилизования" свят. Това си е чиста форма на Едипов комлекс и водене на борба за неговото преодоляване. Фройд вярва, че Едиповият комплекс може да се превърне в причина за много от невротичните модели на поведение, особено тези , които имат отношение към импотентността и фригидността. Типичното поведение на днешният непорастващ мъж. В същото време, ако това преминаване през преодоляването на Ед.комплекс не претърпи нормалното си развитие, това може да бъде причина за много страдания в зрелостта:чувство за вина, стеснителност, непрекъснати неудачи, враждебност, безпомощност, страх от неодобрение и търсене на одобрение, чувство за малоценност, чувство за вина без видими причини. Все характерни черти на днешните мъже. Тук за правилното преминаване през този етап е нужен бащата, но не бащата страдащ от същите симптоми или бащата -уикенд, или "името баща". В индианските племена е имало подобни "посвещения" (и не само там разбира се, но за това се сещам сега), на 7 годишна възраст момчето се отделя от майката и месеци наред ловува с мъжете без женско присъствие, това в някои племена е продължавало години. В днешното общество обаче едиповият баща, трудно може да постигне резултатите на индианския татко. Мъж непреодолял едиповия си комплекс, в по- голямата му част, е лесна мишена за обсебване за повечето жени. Развръзката е в много вариянти. Съзряващото момче непреодоляло този проблем стига до момента в който започва да търси пъртньорка, той ще я намери и ще принесе върху нея любовта, която до сега е изпитвал към майката.Но при нерешения едипов проблем неусетно любовта, която е примерно-обич, уважение, грижа и секс, ще се превърне в обич, уважение, но без секс.А майката може да повлияе още повече за това като "обсеби с обич" сина си. Тогава никоя съпруга, без специализирана помощ, не може да измъкне съпруга си от положението на "предаващ се на едиповия комплекс". Това е само единичен пример за пораженията, които може да принесе майката на сина си. Бих казала, че днес Мъжа го няма , благодарение на жената-майка. А жената - партньорка ....... има много работа за вършене. По темата може да се пише още много разбира се, като например, че голяма част от изневерите също се дължи на Едиповия комплекс, порно манията също и т.н.все резултати от НЕпреминаването на мъжкото в мъжа. А посвещения...... историята има много примери, но днес ни трябва нов метод.

"В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят... В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни... Имало някога едно чудно езеро. В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото... До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата. Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила... Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала. Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма. Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта. Разказват, че оттогава насам ние, хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, рабираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата. Хорхе Букай "Приказки за размисъл"

това е много хубава инициатива, но само за Габровска община ли става въпрос или за цялата страна? И в двата случая бих ви подкрепила, но как да стане това?

Каква е разликата между, критика, съдене, поучаване и обвинение? Не са ли това думи описващи един и същи тип поведение, което води до негативни емоции в слушащия? Тези думи се използват главно, когато става въпрос за разговор очи в очи , а иначе стигаме до одумването.Същите тези неща, но използвани при отсъствието на човека към когото са насочени. Това е поведение, което не е препоръчително, но е неизбежно на този етап от човешкото общуване. Всеки от нас постоянно е и от двете страни. Но този тип отношение не е особено ползотворен и правилен, ако се цели промяна в човека отсреща. Не е и проява на любов или загриженост, а само показва силно изявено его и желание за подчинение. При мен този тип поведение насочен към мен има обратен ефект, за хубаво или за лошо така е. Първата ми мисъл е:"Това съм аз.Каквато съм такава." Но скоро ми се наложи да опровергая точно това изречение, казано от друг човек. Когато усетя неудобството на собственото си поведение(в определени ситуации) , приложено върху мен от друг човек.Това "аз" започва да слуша. За да стигне смисъла на съденето до съзнанието на човека, то трябва да се поднесе по определен за човека начин, да се достигне до мястото на чуваемост.Без това да засяга егото му , без да се чувства застрашен или поставен в оправдателна позиция.На преден план да се изнесе хубавото и на неговата оснава да се гради желанието за промяна. Тогава съденето вече не е това ,което масово се разбира под тази дума и може и да има благотворен ефект. Подобно нещо са притчите. Нищо лично и целенасочено, но всеки открива себе си или човек край себе си в тях и мисълта за промяна е градивна. Притчата е също начин за поучение, критика и съдене, но никой не е засегнат от тях те имат само благотворно действие върху читателя.

Диана сърдечно благодаря за съветите, дългогодишното ползване на едно и също коледно дръвче в различни размери и наистина вълнуващо. Всяка година с по голяма елха "собствено производство".Екологично и с любов към природата.Опитвам се вече трета година да направя това, но след като го засадим в голяма саксия на балкона, то се раззеленява, пуска зелени връхчета, става много красиво и месец два след това(около май)изведнъж изсъхва и умира.Това не е само при мен, а доста хора се оплакват от същото, на какво би могло да се дължи? Тази година си взехме малък кипарис и се надявам да успеем да му се порадваме няколко години.

Гневът е сигнална лампа. Има ли ситуация в която се проявява и особено ако има повтаряемост , значи има проблем. Това може да се породи съвсем внезапно, последователно или при повтаряне на една и съща ситуация. По принцип съм от спокойните хора, но нещото на което много държа е моето лично пространство.Тази вечер съвсем внезапно и напълно ненужно(според мен вече ) изпаднах в пристъп на силен гняв поради нарушаване на личното ми пространство. Съзнавам проблема си, но за момента нито мога да го овладея, нито мога да променя нещо, единствено мога бързо да излезна от това състояние не без последствия обаче.Имам повтаряемост на ситуацията и вече започвам да го мисля сериозно, но за съжаление първо ще си "изям шамарите" както обикновенно. Гневът е много разрушителен психичен процес, често водещ след себе си и физически последствие - здравословни. Ако някой знае начин за предварителна защита, ще съм много благодарна да го сподели, защото не се чувствам добре със себе си, заради проявения преди малко гняв например. За съжаление според мен единственото решение на проблема с гнева е преживяването на ситуациите в които се проявява.

Мисля, че си живеем дружно в 25-ти кадър много отдавна и за много неща дори не си даваме сметка. Рекламите са много добре изработена манипулация. Всички малки деца, които гледат ТВ първото нещо на което се заглеждат са рекламите.Казват, че е заради повтаряемостта на едно и също нещо, може и да е така, но не съм убедена. Доста от майките на злоядите деца си решават проблема с храненето по този начин, без да съзнават какви вреди нанасят.Детето се захласва по рекламите до такава степен, че изключва всичко заобикалящо го и през това време майката пълни устата с храна. доста често прилаган метод от доста майки. Мен лично рекламите ме дразнят, но е факт че рекламирането на един и същи продукт дълго време, неизбежно влияе на избора ни в магазина.Дали е добре или не не знам, но е факт.

Животът е въртележка , понякога си отдолу, понякога си отгоре.Важното е да не спира, за да има разнообразие. В тоз ред на мисли вчера ми разказаха една приказка която е подходяща и за тази тема -силата на мисленето бих казала.Няма значение положително ли е или отрецателно, мисленето е сила.Разбира се и основен момент на логиката и на съществуването като цяло. "Мисля, следователно съществувам."Р.Д. Ето я и приказката: Един човек, отчаян много от живота, решил да предизвика неговия край.Взел едно въже и тръгнал към гората -ще се беси.Бил изпаднал в крайна бедност, жената болна, децата също, решил, че не може да бъде полезен на никого с нищо и за да не се мъчи повече, решил да се обеси. Вървял си той към реката и насреща му един овчар.Попитал го ,къде отива, отчаяния мъж разказал за окаяното си положение и за решението което взел.Тогава овчаря му казал: "Не се отчайвай, аз ще ти помогна ще ти кажа как да се справиш с положението." Заслушал се мъжът, станало му интересно, какво пък толкова ще му кажат, че чак такова чудо да стане да се справи с душевните си и финансови проблеми.Овчарят му казал, че ще му напише на едно листче няколко думи, но той (отчаяния)трябва всяка сутрин да става и веднага след сън да си ги казва, преди да легне също.И не трябва да пропуска този ритуал, нито една сутрин и нито една нощ.Изумен мъжът решил пък да пробва, овчарят бил толкова убеден в това което казва, че мъжа взел листчето и решил да пробва 10 дена, ако нищо не стане ще се самоубие. Прибрал се той и започнал ритуала, като с любопитство наблюдавал, какво става около него и нали му казали, че ще се подобряват нещата той започнал да следи за подобрението. Така се случило, че след няколко дена го потърсили за работа и нещата тръгнали напред. Минали години, човека започнал бизнес, успеха го съпровождал навсякъде и той решил да намери този овчар ,за да му благодари.Тръгнал питал, търсил намерил го накрая.Започнал да му разказва, да му благодари и да го пита как да му се отплати.Гледал го овчаря, слушал го и накрая го попитал: "Ти скоро май не си чел думичките?" Какво пишело на лисчето!? "Няма да е винаги така". Както казаха и други в предни постове важна е градивността, стремежа, трансформацията. Положителното мислене + материална работа над него= позитивно развитие- силен дух. Отрицателното мислене + материална работа над него= деградация - изгубен дух Положително мислене без материална изява = стоп на въртележката, очакваш качването си нагоре ,но не знаеш от къде да натиснеш бутона - търсещ дух, с развиваща се воля. Отрицателно мислене без материална изява, това е средното положение на последните две.Въпрос на лична воля и средата на развите е основния фактор за преминаване в първата позиция. Тук просто приемането на нещата (третата позиция) не помага.Освен че се приемат, трябва да се направи и всичко възможно за тяхната положителна промяна.Да света е такъв, какъвто е, случват се хиляди неща, не мога да променя света, но мога да променя много неща край себе си , в себе си и е добре да започна с тези които най- не ми харесват. Как?... въпрос на светоусещане.

Много хубава тема и точно в определеното време. Дядо Коледа е красива приказка , като всички приказки. Живота е пълен с разочарования, защо да бързаме да ги излагаме на показ на децата!? Няма да забравя една декемврийска вечер, когато взех дъщеря си от училище , беше 2 клас. Беше вече тъмно и трябваше да повървим до дома около 20 мин.Тогава тя съвсем внимателно и много тихо ме попита"Мамо , Дядо Коледа съществува ли?Всички казват, че това е лъжа" Всяка Коледа правех приказка за децата си Дядо Коледа у дома, картинки, приказки за вълшебства, декември беше един вълшебен месец, в подготовка на очакването на Дядо Коледа.Какво трябваше да кажа на детето си, за да обясня по същия красив начин липсата на съществуване-равносилен на красотата на неговото съществуване. Подобно на обясненията на "Късметче" беше и моето.Но в тихата вечер в тъмното , то стана вълшебно обяснение. Попитах я :виждаш ли онази голяма звезда? Да. Мислиш ли че някога ще отидеш там? Не, но много ми се иска, там сигурно е прекрасно. Мисълта за това те кара да мечтаеш нали? Да и ми е много хубаво. Това е Дядо Коледа. Мечтата, която те кара да се чувстваш специално.Ако чувството за добрина и обич са свързани с Дядо Коледа , той ще бъде жив, докато те са живи в теб. Това беше нашият малък ,нощтен разговор.Който разбира се продължи с много въпроси и отговори в същия дух. Дядо Коледа е синоним на добро, на очарование, на мечти, на вълшебство. Неговата легенда живее толкова дълго, защото е много красива и кара хората да се вгледат в себе си и да потърсят нещо добро.Защо да лишаваме децата си и себе си от едно красиво вълшебство? Защо това трябва да пречи на някого? Това не е лъжа, това е мит и то един красив мит.Аз съм от гилдията на верните привърженици на добрия Дядо Коледа .

borislavil Един пример да добавя към написаното от теб. Тази вечер разговора ни с една приятелка отиде към прошката.За малката душа притчата нищехме . След кратък разговор тя каза:"Ами ако това е прошката, значи аз съм простила на убиеца на майка ми".(нейната майка е била блъсната от кола и умира).Имало е съд, условна присъда и голямо обещетение, което нито някой е дал, нито някой е потърсил. Какво е убийството(в случая за него, по принцип за всичко останало),част от нещата, от действията , от случващото се в този свят.То се случва, понякога по случайност , друг път нарочно.Но то съществува от както свят светува и ще изчезне с изчезването на света.Много е тежко, но ако не се приеме като съществуващо, като част от този свят, следва озлоблението, както каза borislavil.А в един следващ живот, може съдника да е убиеца, за да го разбере в дълбочина. Никак не е лесно, но това е живота. Приятелката ми, която в периода на смъртта на майка си е имала 6 месечно бебе, трансформира страданието си в любов към детето си.Това я спасява от депресия, от страдание, от озлобление и я прави много силна.Няма време да пропиляваме живота си в страдание и озлобление, в съд, вина и обвинения.Има толкова неща в този живот, които се нуждаят от всеки един от нас и от нашата любов. Това е прошката- приемане в дълбочина. Убиеца е лъжел, гледал нагло в съда.Нормално е.Лъжата е страх, панически, наглостта е маска.Защо да съдиш такъв човек, той дълго време след това ще съди себе си.Гледай, приемай и продължавай. Това са силните хора. Всеки получава такава задача, каквато може да реши, после има свободната воля да избира пътя си. Бих казала не страдание И прошка, а страдание ИЛИ прошка.

На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на свети Никола (Никулден). Св. Никола е роден в гр. Патра. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мир. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега. В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. На този ден задължително на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е шаран). Никулден е православен празник на свети Николай Мирликийски - покровител на моряците, пътешествениците и банкерите. В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета и др. Честито на всички именници и всички останали които са свързани с този празник.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...si&img=1385 Чувала съм, че малките същества били толкова мили, защото имали нужда от много любов, за да растат. Надявам се да успяваме да им я даваме.

Чувството за вина е неувереност в извършеното действие, казаната дума или мисъл. Тази неувереност често става причина за пробив в психиката на човека. То е също неприемане или неодобрение на личните ни постъпки. Нещо което не може да се промени, след като е направен неприемливият за нас ход, добре е да не се мисли. Тази мисъл може само да ни навреди. Човек трябва да приема постъпките си като път напред, развитие.В хода на това развитие е нормално да не сме подготвени и да правим неща, които дори ние самите не харесваме. Никога не е късно обаче да се поправим. Ако не можем , по редица основателни за нас причини, няма смисъл да го мислим.

Прошката е приемане, приемането не е задължително одобрение. Страдаш , защото някой ти е причинил нещо- приемаш , че този човек е такъв и това, което ти е причинил не ти харесва, но то е факт.Имаш избор или да си адекватен и да направиш всичко по силите си да промениш нещата(за себе си) или да заемеш статично положение и да молиш всевишния за помощ.Второто е равносилно на нищо(според мен), ако не си направил всичко по първото.Когато това се случва, вече няма страдание, има приемане действие и.... прошка = приемане. Същото е и с отношението към света.Не ти харесва положението ти , ами промени го или го приеми = прошка , към света, към себе си , към всичко. Прошката не е харесване на нещо, което не ти харесва, а приемане на неговото съществуване.Разбирането на нещата в тяхната дълбочина, това е прошката. Тя съществува, но всеки я е овладял в различна степен, на определено ниво или просто не желае да я приеме. въпрос на избор, свободната воля, която е дадена на всички ни с Любов в големи количества. Страданието е препятствие, подтик към движение, ами неприятно е спор няма, ама пък и от вайкане файда няма. Колкото по-силен става човек, толкова по сложни стават препятствията, ако не върви на където трябва(и по други причини понякога) Страданието и прошката не са задължително взаимообвързани. Хората "страдат" за неща, които често не бих нарекла с тази дума.