Диляна Колева

Благодаря за тази тема. Историята е интересна и личната история също. Аз не зная нищо за това място. Казаха, че е много красиво и през март 2007 тръгнахме нагоре, трима възрастни и три деца. Това е място което няма да забравя, събитията които последваха промениха много неща в мен. Още щом пристъпихме на хълма интереса ми към мястото изчезна, замени се с едно силно раздразнение и тежест в гърдите. Тръгнахме да разгледаме околността, църквата и храмовете.Беше празник и имаше много хора. В един момент усетих силно раздразнение от присъствието на всички тези хора сякаш ми пречеха, имах чувство, че накъдето и да се обърна всички идваха към мен, безкрайното говорене кънтеше в ушите ми и липсата на тишина направо ме подлудяваха.Всичко край мен стана като в мъгла, започнах да се задушавам, искаше ми се да се разкрещя и да изгоня всички.Много странни за мен мисли и тип поведение.Опитвайки се да овладея всичко това отидох под храмовете в гората, седнах на един дънер, за да имам поне момент в който край мен да няма никой, защото дори собствените ми деца предизвикваха силно раздразнение.Задушавах се и всичко край мен започна да минава като на забавен кадър, вятъра, помръдването на клоните, гласовете на птиците.Имах чувството, че полудявам станах и заслизах надолу към църквата, взех от там светена вода и настоях незабавно да тръгнем от там.(най- общо описано) Всичко това беше изключително странно и необичайно за мен. Още докато слизахме по хълма ме заболя глава.Още вечерта аз и двете ми деца и племенника ми се разболяхме тежко. В продължение на 1 месец не можаха да ме излекуват, диагнозата ми беше - нищо. Нямаше физически проблем, но аз не можех да сваля температура от 39 градуса, която не се повлияваше от нищо. В този период бях толкова уплашена, дори тук във Форума(тогава едва го бях открила)търсих помощ в темата за високата температура, точно там написах и лекарството което намерих,( като цитат) в думите на Дънов. Оздравях толкова внезапно, както и се разболях.Вечерта когато бях убедена, че ще умра изхвърлих всички лекарства и сутринта бях значително по добре, след два дена оздравях. Нямам желание да се върна отново на Кръстова гора- страхувам се за себе си. Това разбира се е лично за мен, със съпруга ми и със сестра ми не се случи нищо подобно, а връзката с децата е друга. Животът ми в личен план също се промени в много отношения, още същата година по същия внезапен начин по който се разболях и оздравях.

Здравей ivaylo Самотата може да бъде проблем само ако човек я представи пред себе си като такъв. Случва се понякога цял живот "някой да не намери някой", понякога го наричат съдба, понякога карма, за мен е факт. В този случай е хубаво да не се концентрира цялата сила и енергия точно в тази посока.Явно има друго призвание което трябва да се открие, отпуши, използва и то обикновенно е вътре в самия човек. Имам приятелка с подобен проблем, нейните връзки обаче(винаги с доста по големи мъже, което си има друго обяснение)винаги завършват безмислено, песперспективно и усещането за самота е неизбежно.Тя откри пътуването, намери начин с който да е с много и различни хора , на различни места сама, но не и самотна, обичана , но не от един човек, а от много, без собствено дете ,но с много деца край себе си. Смисълът на живота не винаги е там къде си мислим, че трябва да го намерим. Животът е много хубав, когато е споделен особено с близък на душата ни човек, но това съвсем не е задължително, може би има дела в професионален или личен план, с които да постигнеш удовлетворение и лична реализация, а може би тръгването към тях, е пътя към твоята любима. Скоро мой познат(който е на 37 год и не е имал приятелка или интимна връзка) ми сподели, че така очаква да се запознае с бъдещата си приятелка, а тя все не се появява.Само че той,например, не прави нищо от това, което правиш ти , неговите представи за запознанство са различни.Затова ще му се наложи да изживее промените в себе си, за да стигне евентуално до своята любима. Който търси- намира, въпрос на време, място и шанс.

Личните ми емоционални и духовни постижения при мен са на периоди. И си давам сметка, че по време на изчистването на нещо недобро у мен не го усещам, не го правя с мисъл за преодоляване , просто се случват събития, които аз преживявам и много след това разбирам какво всъщност се е случило. Равносметката понякога е след години, хората които са ми "помогнали" по пътя обикновенно вече не са в моето обкръжение.

Да shining_star така е и не само тук в България, все пак сме хора, все пак имаме чувства, и емоции. Била съм от всички страни на бариерата и собственик, и управиляващо звено, и работник. Не е лесно нито да съкратиш, нито да те съкратят. Много ми хареса поста на Klaudia -събирателен и в същото време достатъчно изчерпателен. Тези дни замествах, колежката и всички, които ме познават като разбраха, че съм съкратена, а се отзававам на повикване ме гледаха учудено и недоумяваха. Ами всъщност , след като съм била вече собственик, ми е много лесно да му направя салдото на моя шеф и да разбера колко е зле.А за това че е зле аз трябва ли да го приемам лично!? Малко повече разбиране е нужно. Това е като при играта Сървайвър , все някой трябва да си отиде, ако не съм аз ще е друг, всеки продължава да оцелява. След Жан Виденовата криза от 1999г , когато действително оцелявахме с моето младо все още семейство, тази криза ми се вижда като игра. След като се сблъсках с абсурда наречен българско законодателство, всичко свързано със закони ми изглежда безмислено. Животът е интересен, предпочитам(вече) повече да наблюдавам и да не участвам в неща, които не разбирам и не мога да променя. А как е по света!?Честно казано не ме интересува.Когато реша да се местя ще се поинтересувам, за сега съм отново по пътеките на България, оцелявам качествено. . Българите като цяло- големи мрънкалници.И е заразително. А това лято най- много се изнервих на всичките си познати от държави из целия свят, които се изредиха да гостуват. Българи в чужбина .Не спряха да мрънкат колко е лошо тук и колко били учудени с тези малките заплати как сме се оправяли и как съществуваме и колко е мръсно тук и колко сме намръщени и колко е неуредено всичко. Слушах, слушах , гледах как си похапват у дома и задавах един и същи въпрос. -Защо се връщате? -Защо ни търсите? -Защо ни критикувате? -Защо просто не ходите другаде, защо не стоите там където сте отишли, защо не ни забравите, защо всички идвате в България, за да ни кажете колко сме зле, ние дали не го знаем? Българите сме мрънкалници, и на луната да идем пак ще сме недоволни. Нищо не правим, а много искаме. Някъде не били получавали заплати от незнам си кога, ами какво правят там? Стоят и мрънкат, ами да си ходят, да си търсят препитание, спасение, промяна, нещо. Някой бил недоволен от нещо, какво прави стои и мрънка.Ами или прави нещо или прима нещата каквито са. Някой пък стоял на ниска заплата и не мрънкал........Защо не мрънка?Какво прави там? Изобщо сме такава картинка неповторима , че не знам някой ще има ли сили да ни опише. Много ми хареса Тодор Колев, който коментираше , как днешните ще пишат за соц. културата дето хабер си нямат от нея, та всичката ни такава. А криза има -няма , съкращения винаги ще има, имало ги е и ще си ги има. А човека като индивид е добре да е мобилен.

Мона, много точни наблюдения! За съжаление е така. Групата не търпи лидери. Казват, че България не можела да тръгне напред защото българите в по- голямата си част са лидери, а групите от лидери се разпадат най- бързо- няма такава група. Трябва да ги има и тихите и тези които работят на конвейр без да роптаят и... да, те оцеляват най- дълго в групата. Това е основен мой проблем с който се боря и мисля че успявам. Да бъдеш лидер, но без желание за проявление.Звучи безумно, но мисля че може да се получи, колкото и да е трудно. Аз между другото съм сред съкратените от две седмици, като ми върнаха трудовата книжка си направих труда да си направя работна равносметка, оказа се, че от 20 годишна до днес нямам един празен ден - 10 години трудов стаж+майчинство . Мотивите бяха интересни. Съкратиха ме, защото имам финансова стабилност, студентка съм и обичам да си отстоявам правата ,въпреки това тези дни ме помолиха да се върна за няколко дни да заместя колежка, защото работата изисква опит, който най- добре си го имат старите кадри. Та за избора - една от колежките които остана ,закъснява за работа средно с по 45 мин. до час , не комуникира с клиентите и работите и не се продават, НО не е финансово стабилна, не спори с шефа и примерно обида като "ти си тъпа" не я впечатляват.Факт . А съкращенията сами по себе си са стимул за промяна. Изведнъж усетих колко съм изморена и каква огромна нужда имам от почивка( и мисля да и се отдам). Освен това стигнах до извода, че търговията не искам да я чувам, разбрах колко отекчена и отвратена съм от този бранш.Човек в такива периоди си прави равносметка, стига до нови решения, до промяна. А работодателите.....всеки сам решава как да се оправлява бизнеса му. Последните ми трима работодатели са на прага на фалита.Въпреки многобройните съкращения.

Всъщност нямах предвид лудостта, когато попитах за лицата и очите. Но тъй като не уточних е нормално да се разбира по всякакъв начин. Мислех си за една от лекциите на Дънов в която много подробно е описал как по формата и чертите на лицето може да се разберат редица духовни качества на човека (за съжаление на мога да се сетя точно в кой материал)двете половине на лицето, които всички знаем са много различни.Двете очи- при повечето хора едното е видимо по-малко от другото и това си има значение.Дали е лявото или дясното също.Медиумните способности също са изписани в чертите на лицето и т.н.Това имах предвид. Наблюдавах с интерес лицата на хората в първото предаване ясновидци(другите не съм гледала, твърде комерсиални са)успях да позная, коя е "най- добрата" от тях, доста преди финала. Освен това там всяка от последните работеше с различни източници на енергия, някои от които са си опасни и това се излъчваше от лицата им.Едната от тях, която работеше с доста тъмен източник успя да си повлияе доста зле на психическото състояние още по време на предаването. Човешката физика и психика не винаги е добре подготвена за силата на енергията с която се сблъсква, често(да не кажа почти винаги)е добре подобни канали да се затварят, ако човека не иска да се самоунищожи, но това си е личен избор на всеки.Сигурна съм, че повечето от хората уловили тъмните канали си получават редовно предупрежденията. Живота в личен план на човек решил да отдаде живота си на разговор с другото измерение или каквото там е уловил, често не е особено ползотворен, говоря изцяло в личен план.Така че този изборо е от особено голямо значение за личността.

Ясновидството е боравене с нещо, което не е твое. Интуицията е принадлежност на всяко същество, тя е индивидуална, различна и обвързана със сетивността на отделния индивид. Интуиция имат всички в различна степен. Ясновидството все още го определяме като явление, което не ни принадлежи. Честно казано не вярвам в развиването на интуицията(може и да греша). А ясновидството в друга тема изразих съмнение относно нуждата от неговото развиване и поддържане дори.

Заглеждали ли сте се в лицата на хора които твърдят че имат дарба и я използват(в помощ на хората), а в очите им?

Имам искренно уважение и към двете страни(оформилите се мнения), света е пъстър и никой не го отрича. Случаите с разочаровани, объркани, разбрани и неразбрани са толкова различни, колкото са и хората. И тъй като темата е хомосексуализма-ЗОЩО и НАКЪДЕ?, нека се концентрира в тези въпроси. Доста обширни постове има на това Защо НЕ и Накъде НЕ. Но защо ДА и Накъде ДА малко липсват. Кой разбира и кой не разбира това е много относително и предлагам такива коментари, без добра обосновка да са минимални.Звучат ми като:Аз знам, но няма да ти кажа.Което само по себе си обезмисля написаното изречение. В предни мои постове(от миналата година) бях представила доста статистики, малко история по темата и днешното положение на нещата. Защо масата от хора не го приемат?, защо голяма част от хората крият това си влечение?, защо има бум на псевдо хомосексуалисти?Защо при голяма част от хората е временно влечение, което изчезва?и т.н въпроси по които може да се дебатира спокойно с повече реална информация и минимум класификации кой какъв е и разбира ли или не разбира. На мен лично биха ми били интересни различните гледни точки, но добре обосновани без ненужни обиди и крайни класификации. А по въпроса Накъде? всеки сам ще си намери пътя. Когато трябва да се случи нещо, няма да се случи нищо друго.

Няма нужда да навлизаме в подробности. "Педерастията е вид хомосексуално отношение, при което единият партньор е зрял мъж, а другият - юноша. Терминът е използван още в Древна Гърция и идва от старогръцкото paidos (момче) и erastea (копнеж, желание). Педерастията представлявала обществена норма в множество древни и средновековни култури (пр. в Древна Гърция, Древен Рим, Япония, Китай, Малайзия), а в някои от тях била и единствената допустима проява на хомосексуалност. В тези общества хомосексуалните отношения между равностойни по възраст и социално положение мъже били осъдителни." http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%...%82%D0%B8%D1%8F или всякакви подобни източници. А личният живот, да, всеки има право на него стига да не го навира в очите на околните и да държи да бъде разбран на всяка цена. Защото приоритетите и ценностната система на хората са различни.Иначе проблеми няма в къщи зад вратата всеки прави каквото си иска.

Мона дебелашкото отношение към хомосексуализма не е остаряло, много си е актуално даже и не само тук в България. Максим и аз познавам 55 годишен гей, който обаче след 25 години брак с една прекрасна жена и две деца реши да се разведе и да стане "свободен".Отдаде се, познай на какво, на дълго подтисканото си влечение към мъжете, но към 20 годишните момчета(за информация сексуална връзка между възрастен мъж с много по- млад се нарича педерастия).И така уважаван човек като него показа поведение, което буквално отврати не само негови близки приятели, но и добри познати като мен. Тук се дадоха много полезни съвети и то не за да се напада някой, а защото някой ги поиска. А груби можем да бъдем всички, но мисля че това не помага на никого. kristian аз лично те подкрепям, харесва ми начина ти на мислене и това че дълбоко разсъждаваш и обосноваваш това което мислиш. Желая ти успех в изследването на себе си!

Да, но те внасят и консумират генномодифицирани храни. Както е и в голяма част от "развитите" страни. Тайно или явно това ще става от тук нататък. по- добрият вариянт според мен е правото на избор, както в момента е с биопродуктите има етикети, а клиента има право на избор. който държи на формата и големината - генен продукт. на който му е все едно колко са големи и красиви доматите естествен продукт. Който държи на качеството на продукта- биопродукт.(или нещо подобно) Имам близка роднина- агроном в министерството на земеделието - в отдела за проверки на качеството и т.н. Истината е, че идея си нямаме колко отрова сме нагълтали до сега, колко тествани химикали сме преживели и т.н. Само от нашето правителство зависят малко неща, ако ни натиснат от вън трудно можем да се противопоставим, затова по -добрия вариянт е да имаме информираност.Генен продукт -ок, но да знам кой е такъв и да имам правото на избор.

Когато се заговори за любов и хомосексуалност, малко се обърквам. Любовта включва ли секса? Ако не го включва, значи двама мъже или две жени са просто приятели. Ако включим секса стават хомосексуалисти. Значи единствено сексуалното влечение разделя приятелството от хомосексуалните отношения. Сексуалното влечение на мъж към мъж или на жена към жена, Любов ли е? Ако Е , на какви по различни основи от приятелството стои? Освен чистия нагон аз не виждам друго, а може и да греша. На тази основа стоят и хетеросексуалните сексуални влечения разбира се, само дето там има защо да го иска природата - продължаването на рода , на расата, на вида. А когато човек не се чувства добре с дадено чувство в себе си, значи е започнал работа по неговото преодоляване и преобръщане.

Филма на Ани Салич е любопитен за аудитория, която не се занимава с духовни практики и не се интересува от духовност по принцип, чисто опознавателен.Останалите мисля че не са видели нещо за което да не са чували или дори виждали. Голяма част от нещата си ги имаме и у нас или в подобни проявления. Това са остарели практики. Това че хората в периода на техническия прогрес и особено при нас (през века на комунизма )сме ги отписали тотално, не значи те не си съществуват и тук. Далбоко в мен, много силно, моето същество отказва да приеме този тип лечения и въздействия върху хората като правилните методи.(може и да греша) Идва новата епоха с много бързи темпове, шаманството, магьосничеството , гадателството не са приоритет. Това са стари връзки, които ще изчезнат. Това че някои народи някъде ги пазят и на чисто физическо ниво ги експлоатират с цел -материални облаги- не ги прави нито свръх положителни, нито чудо невиждано. Новата мисия на хората е съвсем различна и тя е концентрирана в съвсем други центрове и работа със съвсем други енергии. Но да Тома Неверни трябва да види чудо, за да повярва. Да обаче Любовта не се вижда.А чудесата с материално изражение с цел-доказателство-не издигат зрителя.

Да хигиената заема основна място в намаляването на разпространението на някои болести. А това как ще се коментира, станало е само преди няколко години и то в доста развита страна.Където отдавна няма проблеми с хигиената. " Завръщането на коклюша във Великобритания По време на епидемията от 1977-79 г. във Великобритания 4% от пациентите, регистрирани в 21 здравни области, са били хоспитализирани, като 40% от тях са били на възраст под 6 месеца. Сред хоспитализираните 1% се нуждаели от интензивно лечение, а около 1/3 имали усложнения. От пациентите с усложнения 12% развили пневмония, а 5% имали гърчове. Ако съпоставим тези цифри към цялото население на Англия и Уелс, ще видим, че по време на епидемията приблизително 5000 деца са били приети в болница (2000 от тях на възраст под 6 месеца); 50 се нуждаели от интензивно лечение; 200 развили пневмония и 83 имали гърчове. В Глазгоу и Единбург се наложило разкриване на допълнителни легла за лечение на деца с коклюш. Спадът в имунизационния обхват е директно следствие от публикации в пресата, радиото и телевизията, излагащи догадки за риска от имунизациите и няколко години са били необходими за преодоляване на този срив в имунизационната програма. Нарастването на имунизационния обхват с пълноклетъчна ДТК ваксина от 30% през 1978 г. до 91% през 1992 г. води до сериозно намаляване на заболяванията от коклюш, включително на смъртните случаи при коклюш. " А пневмонията си е усложнение от много други болести , статистиката казва че годишно в България умират 2000 души от пневмонии.Това беше коментирано по повод разпространението на някой от гриповете. Слабата имунна система само с положителна мисъл трудно се спасява(като в никакъв случай не я изключвам) все пак живеем във физическо тяло, което има нужда и от физическа поддръжка.

Светът е прекрасен. Справедлив или не това всъщност няма никакво значение. Светът е интересен. "Да живееш в итересни времена"-китайско проклятие. Под него живеем в момента-интересесно. Когато черупката се разчупи и се погледне отвисоко на този свят няма как да не се удиви човек на всичко което му е дадено. Наблюдавам с огромен интерес всичко случващо се , най- вече , защото сме във време в което започва големия "разговор" между Земята и Човека. Виждам света около себе си от позицията на наблюдател и все по- малка като участник.

Да така е всеки има право на избор. Нищо не мога да кажа на увредените от ваксини, но нищо не мога да кажа и на тези които са умрели заради липса на ваксини. А ако съпоставим процентите и особено ако погледнем нещата в исторически план мисля, че няма какво да говорим. До ваксини са довели масовите епидемии от смъртоносни болести и те са овладяни това е факт, а рецитиви има във всичко и навсякъде, справедливо ли е да съпоставяме десетките с милионите. В сайта който пуснах ясно са коментирани цифрите и фактите са налице. Заради масовите ваксинации смъртоносните болести ги няма, ваксинираните предпазват както себе си така и останалите.Но те се завръщат, точно поради антиваксинните кампании. http://www.ndt1.com/article.php/20090716145029245 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=460018 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=381241 Морбилито например се завръща с голяма сила и тук благодарение на това, че не са завършени ваксините. Смъртните случаи са отбелязвам на деца.Ваксинираните поне с началната ваксина го минават леко, а ваксинираните с пълната схема предпазват от масово разпространение. Да всеки сам решава и всеки сам поема отговорност както пред себе си, така и пред децата си. Но фактите са:няма ли ваксина човека се заразява.

Аз си мисля от известно време:Има ли смисъл от ясновидството?Ако има, какъв е? С ясновидство никой, нищо, за никого не променя. Защо е този стремеж някой да придобие нещо от което няма полза, няма смисъл и изобщо е напълно безполезно, както за самия човек(за когото бих казала е дори стопиране), така и за всички край него.

Точно това си мислех и аз. Но от друга страна granat1 е права за нейната си ситуация. Това за съжаление отговаря на поговорката:"каквото повикало, такова се обадило." Възпитаваният в любов, себеотдаденост и уважение рядко преминава в графата - не гледащ и неуважаващ.Когато си получил обич, връщаш обич, как ще я изразиш и предадеш си е особеност на всеки човек. Възпитаният по задължение, с любов по задължение, в неуважение, рядко преминава в графата- гледащ, обичащ ,уважаващ.В най- добрият случай ще обръща внимание на родителите си по задължение.Ако е развил чувство за дълг или пък има насадена вина, ще гледа, но как никой не знае. Вариации и в двата случая разбира се има, но те не са определящи като поведение на болшинството. За себе си знам, получила съм толкова обич, че няма как да се отдам на безразличие, човек трябва да е луд за да не се върне там където го обичат.Човек трябва да е заслепен, за да не отвърне на любовта с любов. Всичко останало са отношения подлежащи на изчистване, дълбок поглед навътре към себе си и навътре към всички останали.А какво по- голямо добро да превърнеш задължението в удоволствие, знаейки че доставяш спокойствие и удоволствие на някой. Има родители, така е, които изискват гледането като задължение.Ами усмихнете им се на тези хора и ги успокойте. Когато човек е наясно със себе, към подобно поведение би трябвало да се отнася с разбиране. Както малкото дете е безпомощно и знаейки, че не може да се оправи само в този свят се концентрира в своята майка за помощ.Така и възрастният човек знаейки, че не може да се оправи с последните дни на своя живот,често се концентрира в децата си с призив за помощ. Страхове, егоизъм, фикс идеи, както искаме така можем да го наречем, но да определяме нечие поведение като грешно съобразявайки го само с нашите желания и удобство също не е особенно правилно. А ако това ни притеснява прекалено много в личния живот или нарушава нашето лично простронство значи проблемите са много и различни и нямат много общо с това кой кого и кога ще гледа.

Моите деца са ваксинирани с всички задължителни ваксини, проблеми нямам, аз също съм ваксинирана с всички задължителни ваксини, никога не съм имала проблеми. Всички мои познати също. Но хубаво е наистина да са информирани хората. Хубаво е също това да е двустранно. Ето един хубав сайт с много информация и факти за това какви са последствията при липса на ваксинация. Всичко в този сайт са факти. След силна инициатива за премахване на ваксината за коклюш напримар, какво се случва във Великобритания и какво коства нейното премахване на жителите на кралството. Грипните ваксини не ги одобрявам, но те са изцяло по желание на пациента, така че с тях проблеми няма. Нека всеки добре да помисли помага ли или вреди на дете си със решението си. http://www.riokoz-vt.com/vaksini.htm

Оправданието било като....... носа(например), всеки си го имал. Оправдано или не всяко нещо което има нужда от оправдание, значи вече е предварително осъдено. Всеки постъпва така както реши за редно, после... най- добре да се оправдава само на себе си и на никой друг, че когато някой започне да се оправдава сам си изрича "присъдата" накрая. Никак не обичам оправданията.Ако си направил нещо, направил си го поемаш си отговорността и се оправяш с живота в последствие, а това пък дали някой теб ще те оправдае е толкова безмислено, че дори не си заслужава да се коментира.Много важно дали някой ще ме потупа по рамото и ще ми каже "аз те оправдавам" след като в душата ми е бунт.Относно изневярата, по принцип ми е много смешен този израз, няма такова нещо.Като се чувства някой толкова оНЕправдан, та е тръгнал да си оправдава изневярата, да вземе да се разведе с тоз дето ще трябва да го оправдава и да не си слага товари на плещите, пък после и изневярата му няма да е изневяра, ще си е просто полов акт. Имам любим момент,относно изневярата, от една статия на Карбовски-"Град на ангели", която искам да споделя тук: " Единственото място, където у нас съществува идея за онзи стария, чуден и омаен морал, онези стари и истински правила, са циганските махали. Отстрани изглежда, че сякаш там сношението е култ и животът омешва любовите така, както това става при животните. Но не е вярно. Единственото място, където жените правят секс само с мъжете си у нас, е циганската махала. Ясно е, разбира се, че и там съседът и баджанакът са живи животни, но правилата са съвсем други. Само смъртта може да раздели този брак между тринадесетгодишната Нурай и момчето Хасан. Изневярата и прелюбодеянието са забранени с бой. Ако жената кръшне, яде ужасен бой и тя знае и се страхува от това. Мъжете, оказва се, и при тях така се създават правила – чуждите булки ги е страх да кръшкат и накрая излиза така, че нощно време единственото място, където може да се прибере мъжът, е в постелята на жената си. Отгоре на всичко това е един наистина мечтан свят, защото в тази ангелска махала жените не мрънкат, не искат да им се обръща внимание, нямат нито една секунда излишно време...."

Това с раждането в миналото ми е много слаб аргумент, защото тогава и детската смъртност е била много голяма, доста голям процент от възрастните жени, биха разказали за изгубено дете или преждевременно приключила бременност. Смъртността при майките също е била много голяма. Така че това с миналото изобщо не бива да бъде какъвто и да е стимул. Относно това, какво става с детето при неговото раждане е също малко в сферата на фантазиите, защото няма как някой да каже какво му е на бебето. Това ми прилича на експеримента с бебето, за остановяване на каква възраст бебето има усещане за дълбочина. Остановено е че това е на 11-я ден. Когато доближават бързо предмет към очите на бебето сърдечния му ритъм се ускорявал. Аз лично съм много скептична относно подобни "експерименти", особено когато заключаващият е възрастен човек. Така че това за гравитацията и за шока на бебето са си наши етикети. А това как се чувства майката си е до майката. Едни са уплашени, на други не им прави никакво впечатление, трети дори не си спомнят подробности.Въпрос на психика. Важното е крайния резултата- бебето и майката да са живи и здрави, а това става със специализирана помощ. Всичко останало са теории.

Дали ще гледаш майка си и баща си , ако изпаднат в нужда или ще платиш на хора да го правят това е личен избор и стечение на обстоятелствата. Не винаги човек има избор, а когато няма избор прави единственото възможно нещо. Аз лично, ако имам избор бих ползвала специализирана помощ, ако ми се наложи без да лишавам родителите си от присъствието и обичта си. Това е нещо като детегледачката обичаш си много детето, но ако можеш да си позволиш друг да му бърше акитата и да го разхожда, когато теб те боли глава или имаш работа няма нищо лошо. Тук обаче предполагам не става въпрос, за този най- приемлив за всички вариянт, а за момента в който няма друг избор освен да гледаш.Ами ще ги гледаме.Аз лично друг вариянт не виждам, освен горепосочения. Хубаво, лошо, натоварено , не натоварено, жертви, нежертви, когато ти кажат- майка ти има рак ще умре до месец, а в болницата са те изтискали финансово за няколко пробни операции, какво ще правя!?Изобщо няма място за въпроси от типа Хубаво ли ми е?Лошо ли ми е?Гледаш и се молиш, тази вечер да я боли по- малко, защото утре нямаш 50 лв за морфин, котешки нокът и всичките там други дивотии. На думи всичко е лесно, но когато трябва да се вземат решения нещата стават други. Трудно простих на баща ми, когато ми звънна да ми каже да отида да видя баба си за последно, защото след инсулта до 1 седмица ще умре.На въпроса ми, защо не я заведе в болнецата в големия град, той ми отговори-Ти ли ще я гледаш? И с това приключихме, не успях да я видя. Всъщност има го и бруталния вариянт на който пък бях свидетел през последната седмица на старата година. Бабата на мой познат, която никой не обичаше, съвсем внезапно се влоши, дъщеря и не я обичаше особенно, дадоха я в болница направиха и 4 експериментални операции, след което и одрязаха крака и два дена преди нова година им я дадоха да си я вземат, те платиха в хоспис( 40 лв на ден се плаща), за да не се занимават с нея и да е под специализирана грижа но тя умря на 30.12 при което на 31.12 сутринта я погребаха, а на обяд заминаха за резервирана си вила и си отпразнуваха посрещането на новата година с шумен купон. Да принципно живота е за живите и там място за мъртъвци няма, но това не пречи да определя последните два примера като брутални и цинични. Нека всички са живи и здрави, но когато се наложи ...... всъщност всеки постъпва според повика на сърцето си.

Абсолютно същото е и моето мнение Мона. Само че на мен ми отне 10 години, за да успея да преодолея възпитанието на "мъжката" си майка и да осъзная, че е по -добре да бъда Жена, от колкото да се боря и доказвам като "мъжа" в семейството. Културата на възпитание на Жени я няма отдавна. Това мое поведение разбира се неминуемо подтиска и стопира, дори, "мъжкото" поведение на съпруга ми, който също е отгледан и възпитан от една "мъжка" майка. Е как да се намерим!? Става, но с отварянето на доста "вътрешен багаж", който всеки носи в себе си.

честита нова година и от мен Желая година изпълнена със смисъл и радост от постигнатото. Дни на хармония и красота!