Диляна Колева

Филмите които съм гледала до момента ,основаващи се на факти, предоставят информация за вече започнати проекти по преминаване към безпетролната ера. Доста успешно начало на някои и главно работа с мисленето на хората. Фактите които се излагат са, че вече сме на върха на петролната ера и започва слизането ни от там. С огромно удоволствие очаквам този момент. Непоносимостта ми към тази масова глобализация, към този медиен вампиризъм и към апатията която обхваща хората става все по- силна. Прехода ще е за всеки различен, според зависимостите и начина на мислене. На мен не ми липсва интернета и неговата липса няма да ми се отрази, но човек който си вади хляба с подобна работа и е спец. точно там, това ще му се отрази много силно. Както казва съпругът ми, който е сърфист" Идва нашето време, когато морският транспорт ще е само на платна и ще е зависим от вятъра" "Воден свят" - един много хубав стар филм, за алтернативен живот. Нищо страшно за широкоспектърното съзнание на хората, просто промяна на гледната точка и ценностната система. Също и развиването на нови способности. Кой по- бавно, кой- по бързо всички ще преминат.

Споделянето, за да придобие пълния си смисъл не се ли нуждае от съпричастност? Всъщност каква е разликата между споделяне и излагане на информация, ако няма съпричастност. Замислих се, защото снощи се разхождах с две приятелки. И двете разказваха различни неща, за себе си, нямащи нищо общо по между си, но никоя не слушаше другата, а "споделянето " беше в ход. Слушах аз, докато не се уморих, но в моето слушане пък нямаше съпричастност. В същото време когато аз искам да споделя го правя с човек, който може да бъде съпричастен, останалото "споделяне" на случки, личен опит и т.н. обикновенно нямат отношение с моята емоция, а са просто предоставена информация без обратно връзка или поне без очакването за такава.

За съжаление или не, аз имам различни усещания за кърменето. Имам две деца и двете са кърмени до 2-3 месец, след това по стара бабешка рецепта са захранени с разредено кисело мляко, както и аз, както и баща им , както и много други хора. Кърменето не ми доставяше никакво удоволствие, имах много кърма в родилното храних и друго дете , майката на което нямаше кърма. Не изпитвах никакво удоволствие, а по- скоро чувство на безпомощност и странна връзка на гърдите с корема, която я усещах чисто душевно много зле. Физически нямах никакви проблеми, но психическото ми отношение довеждаше до намаляване и изчезване на кърмата, постепенно и безболезнено, до 3-я месец и на двете кърмения. Държах да кърмя винаги сама с бебето, прекалено интимно и лично приемах целия този акт. Показността на кърмене ме дразни. Мисля, че не е нужно да се показва на целия свят захранването на детето. Приемам го като разголване на нещо много лично. Въпреки това децата са ми здрави, умни и много жизнерадостни. И връзката между нас е невероятна. Не мисля, дори съм убедена, че кърменето няма някакви остатъчни, фатални ефекти нито на физиката, нито на психиката. Това отношение разбира се си има своите дълбоки психологични корени, но съм сигурна, че доста жени се чувстват и по този начин. Положителната нагласа при нещо душевно неприятно не е добро предложение. Мисля, че е добре жени с подобно възприемане на процеса да оставят той да отшуми, вместо насила да си налагат положителни нагласи.

А разбра ли смисъла на казаното? И щом не се е повторило повече, значи всичко е приключило. Информация може да се намери на много места, но не знам до колко е достоверна. Това обикновенно са много лични връзки, които след като изпълнят предназначението си изчезват и за идентичност на случаите не знам дали е добре да се говори. Страшничко е наистина, имах подобно преживяване, но при мен беше чрез хора които знаеха какво правят и въпреки страха поне разбрах точния смисъл. Понякога дори и във физически тела сме проводници на различни енергии или участваме в определен енергиен поток, от който в даден момент трябва да излезем. Този момент често е трудно да го разберем сами, затова ни го съобщават по различни начини. Това което си видяла според мен не е ... най- общо казано... положителна енергия, но често това е начина да ни измъкнат от улавяне на отрицателната.

Привет Милена! Да ти е живо и здраво момченцето и много радост да ти носи.

Супер, в това променливо време, изкачване на Мусала си е голямо предизвикателство, като заварих сняг там и през юли, представям си сега какво е. Благодаря за споделеното А за Пирин си мисля две години вече, но нещо ме спира, явно не ми е дошъл момента, мисля си Стара планина да обикалям това лято, но няма да мина и без едно походче през Рила.

Взаимно привличане и любов. Те нямат много общо по между си. Привличането е химия, игра на физиката- движение, аромат, смътен спомен,желана форма, асоциация, копнеж по нещо желано, просто сходна визия. Ако с това описание се рамкира прехода към любавта, което често става, се преминава през дълъг тромав тунел от объркани чувства и емоции. Привличане може да има постоянно, хората се привличат по между си непрекъснато, създавайки добро впечатление за себе си в кръга в който искат да пребивават. За да съществува там, всеки трябва да умее да привлича. Друг е въпроса с каква цел го прави. Може да е с цел приятелство, с цел интимност, с цел лична изгода някаква. Привличането е подсъзнателна цел, това е началната точка на всяко познанство, то е необходимо за общуването. Любовта сякаш ми тежи, ако я сложа до привличането. Тя може да се прояви много след като привличането е надживяно, много след като движението е станало форма, споменът се е превърнал във визия, а ароматът в смътен спомен за копнежа.

Благодаря Ани, за препоръчаната книга. Действително е интересно всичко, което се случва и аз с голям интерес наблюдавам събитията. Текста, който пускам, бях публикувала в началото на темата: "Предсказанието на Едгар Кейси: Разцепване на Земятаот западната страна на Америка. Потъване в морето на по -голямата част от Япония. Разместване на пластовете в Арктика и Антарктика,които ще доведат до смяна на полюсите в резултат на коетобезплодните и полутропически области ще станат тропически. И в Тихия и в Атлантическия океан ще се издигнат потънали преди земи Много от бойните полета на втората световна война ще се превърнат в морета с заливи и острови Цели участъци от источното крайбрежие на Ню Йорк ще изчезнат, самия град също Южните части на Кролина и Джорджия също ще изчезнат Водите на големите езера ще се стекат в Мексиканския залив На много места земята ще се разцепи , най силно ще бъде засегнато Западното крайбрежие на Америка.В Карибско море ще се появи суша.Южна Америка ще бъде лошо разтърсена от горе до долу. Не знам до колко всичко това предстои да се случи , но е интересно да се прочете -Edgar Cayce on Atlantis" За съжаление, когато разговаряхме преди две вечери за започващите промени в земните недра и това че на мен ми е безкрайно интересно какво се случва, бях обявена за арогантна, защото не съм съпричастна с хората -жертви на местата със земетресения, например. Възмущавам се от това, че постоянно се акцентира на жертви и на нищо друго, аз много обичам информираността, но такава по нашите медии липсва. От учебниците за 7 клас е ясно че Хаити и Чили са на една и съща линия на две гранични земни плочи, които явно ще се разместват и ние ще станем съвременници на това. А от тук идва и изпълнението на първото от предсказанията "Разцепване на Земята от западната страна на Америка." Което според мен започва да се случва, а и не само според мен разбира се, а според редица сеизмолози, които оказа се отдавна знаят за тази сеизмична активност и че тя се засилва. "Потъване в морето на по- голямата част от Япония." това може би е следващото, странно защо приливните големи вълни се насочиха точно там онзи ден(по диагонал на Чили) и се съчетаха с едно доста силно земетресение в Япония. И накрая сеизмолозите потвърдиха, че сме съвременници на разместването на тихоокеанската плоча и разбира се това няма да приключи с това и с толкова жертви, които всички усилено броят, а никой за нищо не информира. Стана ми много интересно за това "Много от бойните полета на втората световна война ще се превърнат в морета със заливи и острови", когато снощи гледах интервю със сиезмолог, който е предупредил за вече станалите земетресения, той показа след няколко години точките на силни земетресения по Балканския полуостров, а те доста точно съвпадат с въпросните бойни полета. Всичко това , разбира се в рамките на фактологията и съпоставката, но факта че започва доста драстична промяна на релефа е на лице. И тук наистина е момента всеки да се замисли, защо и какво го крепи и движи в битието и битуването му. Хубаво е да започне да се излиза от дребнавоста и конкретиката и да се направи опит за по- глобален поглед над нещата.

А знаеш ли Валентин, колко е хубаво, когато това за което пишеш се надживее!? Често когато се замисля за моето семейство това което изплува в съзнанието ми е - ние четиримата съпругът ми , дъщеря ми, синът ми и аз седнали в кръг хванати за ръце. Няма по голяма сила от тази. Никога не сме го правили физически, но съм сигурна, че вътрешно всеки един от нас усеща силата на кръга. Не се постига лесно, съпругът да не е съпруг, а приятел, децата да са продължението на това приятелство и също да са приятели, а често до това се стига само, за да се усети силата и после да остане сам със себе си човек. Силата на приятелството подсилена със смесването на кръвта е светлина, огромна. И сам войнът е войн, да, но когато има зад себе си армия от войници нещата стоят по друг начин. И един слънчев лъч е прекрасен, но когато до него се усмихне слънцето всичко се облива в светлина. Семейството, което се основава на приятелство е сила, която може да разруши стени от тъмнина. Може би не случайно съм в това семейство(моето), може би не случайно идвам от това семейство(родовото), но мисля, че израстване в любовта става, чрез семейство и деца(по трудния начин), в този етап на развитие на човечеството мисля, че трябва да усвоим отдаването и преливането, за да може да се съберат лъчите на слънцето в едно и да има светлина. Разведени има много, но не ги виждам по- щастливи от колкото, като са били семейни. Ергени също има много, но и тях не ги виждам да са блеснали с щастливи усмивки. Затова, кое е свобода, кое е любов и колко от тях има връзка със съществуването и ли не съществуването на брачни отношения, мисля че е много относително.

Честита Баба Марта ! http://makeyour.net/ecards/events/baba_marta/greetings_ecard-817.html

Любовта е хубаво нещо, само че описаните чувства, не са любов, хармонията също е хубаво нещо, но описаното не е и хармония. Тежичък период преминаваш Princess_of_love, и ще го преминеш, но понякога изкачването на едно стъпало е удивително трудно, въпреки че човек просто трябва да вдигне очи да го види и да стъпи на него. Хубаво е, ако се опиташ да излезеш от частния, конкретен случай и погледнеш по глобално на нещата. Всеки човек обича да има до себе си усмихнат, уверен, излъчващ действие и светлина човек. Вижда ли в теб тези неща, това момче!? Ако не, къде си ги оставила!? и защо!? Винаги са ми били много странни взаимоотношения между двама души, които се основават на взаимно оплакване, изказване на безпомощност и предлагане на "патерица", която всеки момент може да се счупи. "Не мога без теб"- най- най- най голямата "патерица" която някой може да предложи на някого и най- чупливата. Ако това момче усеща това нормално е да се дърпа, това е все едно да си сложиш примка на врата. Когато някой ми каже това се задушавам само при мисълта. Много по- интересен е човек, когато покаже различни свои потенциали, различни виждания, различни интереси, различна обич дори. Нямаш сила.... нормално, може би лека депресия, може би просто преход, може би душевна слабост някаква. Но ако се фиксираш в това трудно ще се справиш сама. Както казаха и по- горе обърни гледната точка, не приемай момчето като обект, "който искам за себе си, защото се чувствам добре". Факта че текста в кавичките е в първо лице единствено число, говори за слабост и силна зависимост. Опитай се да го промениш. Утре е първи март, излез купи си кокичета очертава се слънчев ден, макар че слънцето не винаги помага на 100% поне опитай

Грах в зелен сос В гореща вода изсипваме един пакет замразен грах. Или подходящо количество пресен. Оставяме го да поври със солта. В отделен съд запържваме в олио 1-2 суп. лъжици брашно и го прибавяме към врящия грах. В дървено хаванче счукваме около половин връзка копър, още толкова магданос и 3-4 скилидки чесън, след като граха поври с брашното около 10 мин прибавяме продуктите от хавачето, след 5 мин отстраняваме от огъня. Много вкусно, бързо и лесно. Това ястие може да се консумира по описания начин, но като цяло е половината от индийска рецепта, при която в отделен съд се сварява ориз със сол, дафинов лист (или любими подправки) и се сервира като в средата на широк плитък съд се изсипва ориза , а около него се разлива граха. също е много вкусно.

Плажа до басейна на мен също ми е удобно, защото може да се паркира съвсем близо. До кораба може да се видим от страната на плажа.

Петък сутринта е много добре, аз ще дойда с още една съфорумка и вероятно с albatross_bg, в петък сутринта в 6.30 ФК. Ок?

Ами чудесно, ако има и други желаещи да определим едно място за среща, час и да се виждаме !

Една любима моя салата, изключително свежа и приятна за есенно- зимния сезон. Чух я преди години от една певица, потомък на руски благороднически род. Това била любимата салата на баба и.Естествено леко осъвременена(предполагам). Резултатът е неочаквано вкусен и свеж. Салата с карфиол и гъби Количеството е според предпочитанията и броя на консуматорите . Суровият карфиол се начупва на розички. Всяка розичка се реже на тънки парченца по дължина, след това се измиват хубаво гъби печурки- също сурови(могат направо да се обелят). Суровите гъби също се нарязват на тънки дълги ивички. Смесват се суровият карфиол и суровите гъби(вече нарязани) и обилно се заливат с изцедения сок на един лимон(или количество на вкус). Отавят се около 15 мин в хладилника. Преди консумация се подправя със сол, босилек, черен пипер и олио и се консумира охладена. Съвет към този който я приготвя- ситните парченца, които остават след нарязването на карфиола, може да се използват за приготвянето на вкусна крем супа от карфиол.

Пиперки с доматен сос Пиперки, по възможност червени. Бройката е според броя на хората. Пиперките се пекат и обелват(добре ще е ако предварително им се махнат дръжките). Отделно в съд се изипва малко мазнина(по избор, аз съм си фен на олиото)и в нея леко се задушават ситно нарязан праз, морков, и една сурова пиперка. След около 5 мин се прибавят 4-5 домата или 1 буркан- консерва домати. Прибавя се чаена лъжичка захар, сол на вкус, босилек и черен пипер. През това време, в дълбок тиган печеният пипер леко набрашнен се запържва, към него се прибавя вече готовият доматен сос и се оставя за около 5 мин да поври. Поднася се със салата от спанак с лимони. Това ястие може да се приготви и без да се запържва пипера, но е по- малко вкусно или по- различно вкусно.

Аз разбира се както винаги - с удоволствие!

Добрият съвет, сам по себе си е нищо, това са думи наслагани в пространството, които някой определя като съвет, друг чува като упрек(случвало ми се е), трети приема като обида, а някой просто го пропуска край ушите си с думите"О, това е страхотно", други го пребръщат по такъв начин, че съветващият не може да повярва какво е казал. Бях го прочела някъде: "Съветът е безценен, защото не можеш да си го купиш." Всичко останало се нарича бизнес. А парите.... те са си пари със съвет или без него, те отиват там от където идват. Добрият съвет не "струва", ако бъде и чут, става безценен. А парите колкото са повече, толкова по неподатливи са на съвети.