Диляна Колева

Това може би не го разбирам добре или може би не съм съвсем съгласен с начина по който го разбирам... Трябва ли страхът от това да се разочароваме, да ни прави недоверчиви към някого? Това ли трябва да е мотивът за недоверието ни? Според мене е нормално да нямаме доверие на някого, за неща, които сме преценили, че не отговарят на интересите и възможностите му. Но не трябва да намесваме страха от разочарование. Освен това и при доверието, и при очакванията оценката си е наша. Другия може да не оправдае доверието и очакванията ни, но разочарованието ще дойде от това, че нашата собствена оценка се е оказала неправилна. Причината ще бъде в нас самите. Другият може и да е допуснал погрешка, но това реално няма отношение към нашето разочарование и страдание. Не трябва, но за съжаление често това се получава. Всъщност доверието само по себе си не подлежи на оценка, а очакването от положеното доверие е това ,което води до разочарование. Грешките на другите , да, нямат отношение с нашето доверие, но за да не се натоварваме с последствията им, можем да си спестим доверяването. А това може да е и страх, може да е и предвидливост.

Какъвто и да е животът след смъртта, каквото и продължение да има, колкото и да си вярваме в преражданията и това че се движим на групи и се срещаме многократно, истината е че съществата с които живеем в този живот няма да са същите никъде другаде. Смъртта си е прощаване за винаги с душата такава каквато сме я познавали тук и сега. Това което сме преживели заедно, новото до което сме достигнали, стъпалата които сме изкачили. Каквото и да е продължението, изминалия настоящ живот си остава неповторим, за това отношението ми към смъртта е една огромна тъга. Както миналото лято, никога няма да се повтори, въпреки че след него ще преживея още много лета.

Проблемът идва от това, че навикът не се разглежда като навик, а като временно желание и често е съпроводено с вредната мисъл- ако поискам ще спра- най- сигурния показател, че става въпрос за навик. Друга част от препятствието, което ни дели от самообладанието е това, че самонаблюдението често ни вкарва до лъжливи изводи. И мислейки си че сме преодолели навика си навличаме нови неприятности, живееки с илюзията, че сме преборили проблема. И тук идва въпроса, до колко съмонаблюдението е качествено и ни помага. Дори хора занимаващи се сериозно с дебрите на човешката психика, често не достигат до решение на, на пръв поглед, простички лични проблеми.

There is so much love in this world ♥- предлагам един прекрасен албум за човешка съпричастност в Щатите. http://www.facebook....id=112913376898 Как могат с помоща, положителното отнощение и желанието на обществото, деца с церебрална парализа да провеждат състезание с надуваеми лодки в океана. Проява, която показва, колко силен е човешкият дух облечен в положителни емоции. Що се отнася до инвалидите, бях на състезание по ветроходство в Гърция, състезатели инвалиди, караха яхти, смяха се, печелиха, живееха. Човешкият дух не е тялото, а мечтите, които го движат. Сигурна съм, че инвалидизиран човек попаднал в добра атмосфера, бодър дух и сред хора съпричастни с положението му, дори не би се сетил за смъртта. И обратното здрав, прав човек, попадайки в лоша атмосфера, апатични партньори и дух на обречен негативизъм, няма как да не си мисли за смъртта.

У дома доста често има неканени гости, не знам как оцелват или обяда или вечерята Като дете израстнах в семейство с много гости, но винаги поканени и ми беше много неприятно, когато съм подредила масата за семейството си и съм се подготвила само за тях, да дойдат двама, трима непоканени. От друга страна пък съпругът ми е израстнал в семейство с постоянно неканени гости и по тази причина ми се наложи да свикна да подготвям храна в повече, за всеки случай. Не успях да свикна обаче, да се настройвам емоционално за непредвидена компания. Домът е най- личното пространство за всеки човек и влизането в него е добре да бъде обявено достатъчно рано. Иначе непоканеният гост рискува да не попадне в желаната приятна атмосфера, защото колкото и да му се иска на домакина да бъде гостоприемен, не винаги това съвпада с вътрешното му душевно състояние.

Децата винаги слушат. Не винаги обаче им харесва това което чуват. Агресията няма общо с индиговите и кристалните деца. А родител който иска да натовари психически детето си, може да му внувашава, каквото си иска. Бунтар, не означава побойник. Водач, лидер, привърженик на правдата не означава агресор. Лошото поведение на детето не иска оправдания, а разбиране и справяне с проблема. А човекът използващ внушения е жертва на внушения.

Весело посрещане на празничните дни ! Нека ги изживеем със смирение и вяра в доброто! http://www.clip4e.com/play_velikden_hristos_voskrese.htm&rel=1

Направи ми впечатление, че на някои пакети на соевите кубчета и соевата кайма пише с черни букви- не съдържа ГМО. Но на повечето няма такъв надпис, това по законите на България означава, че там се съдържа разрешеното количество ГМО. Направи ми впечатление, че при накисване, продуктът, който има надпис , че няма ГМО аромата е различен, доста по силен, мног приятен. Опитах се да запомня фирмата, но не успях. Ако на някой му е направило впечатление, ще се радвам да сподели.

Не, имам предвид че има много малко осъзнати българи в България. Това че живееш в България, но работиш за английска фирма, мечтаеш да живееш в Италия, слушаш сръбска и гръцка музика, ненавиждаш панелката си и не си гледал един български филм за 1 година, не можеш да цитираш по памет 1 българско стихотворение и не знаеш какъв е Алеко Константинов, например, но все пак живееш в България, прави ли те българин? Всъщност кое определя българина като такъв, така че той да каже "Аз ще направя така, че да я бъде България?"

Просто, садизмът е болестно състояние, което е необходимо да бъде лекувано и не може да бъде коментирано, като нормално поведение. Все едно да се коментира, защо шизофреника в момент на пристъп убива човек. Просто при този тип поведения няма добро, няма лошо, има патология, породена от нещо. Не може да се сложи в рамките на общоприетото и да се коментира като такова. Така мисля аз, по тази причина и този тип прояви на хората остават не разбрани и с право, защото те са болестни, извън нормалните състояния. Това че някой е направил нещо с изключителна жестокост, подлежи на редица изследвания и продължението е лечение, няма нищо духовно или дълбоко, освен подобно изврадено детство, например.

Само искам да уточня, че садизъм е определение за нещо съвсем различно от това, което се дискутира до момента. "А какво е садизъм? – Когато измъчването, причиняването на болка, унижаването, малтретирането на партньора е висша наслада и замества коитуса. По-голяма част от садистите не се интересуват от оргазма. Психичната нагласа да покори някого и да се радва на възбудата от това, за садиста е по-силно удоволствие от него. Терминът садизъм, който се е наложил в говоримия език, произлиза от името на френския благородник маркиз дьо Сад (1740 – 1814)." Това е психопатология свързана със сексуалното поведение.Т.е. не просто да причиняваш болка, а това да е обвързано със сексуални отношение и усещания, същото се отнася и за мазохизма. "Садистичните актове съществуват във всички възможни нюанси и степени. Често пъти те са така умело прикрити, че е трудно стоящите зад тях сексуални мотиви да бъдат прозрени дори от самия актьор. Малтретирането на деца и поведението на някои педагози побойници от старата школа често пъти не е нищо друго освен плод на садистичен порив. Други отреагират с измъчване и убиване на животни. Преминаващата всяка граница на здравия разум крайност на тази девиация е сексуално мотивираното убийство." http://www.sexnature...nt/view/916/51/

""…Ние, можещите водени от незнаещите,вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо…" К. Иречек, 13.12.1881г." Това ми е любим цитат, койта важи с пълна сила за българската нация, за нея е казан преди повече от 120 год и важи до днес. Погледнато по друг начин, нещата стоят така - можещите са мъдрите, незнаещите са "стадото", неблагодарните са еголидерите. "Шаманите " са винаги "неблагодарните", зависещи от "можещите", а "незнаещите" са пълнеж. Конкуренцията не е сред "можещите", а сред "незнаещите", защото и "можещите" и "неблагодарните", знаят, че не могат един без друг, но "незнаещите" са в постоянна борба за челни места, защото знаят, че и едните и другите могат без тях. Стадо без пастир не може, затова "неблагодарните" (които между другото са самозабравили се "можещи") са много нужни. Иначе "можещите" ще се изгубят в пространството и ще се превърнат в единаци никому не нужни, дори и на себе си в даден момент. Може ли християнството без своя Иисус или мюсюлманството без своя Аллах!?(това е обединителна идея примерна) На папата, например, може и да му се иска да е божи наместник на Земята, но не е, той просто е от групата на "неблагодарните", но ако го няма него .........

Прошката е много трудно нещо, защото е приемане на човека (неговото проявление) във вида в който е. "И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна. - Е, какво мога да направя аз за теб?- попитала отново. - Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка,- започнала Дружелюбната Душа,- в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш…В онзи момент… - Да?- прекъснала я малката Душа,- какво тогава…? Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила: - Помни Коя Съм Аз Наистина. - О, ама разбира се!- възкликнала Малката Душа,- Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук. - Добре,- казала Дружелюбната Душа,- защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност." http://www.izvorite.com/text/text40.htm Прощаването само по себе си е шанс за душата нуждаеща се от прошка и шанс за душата даваща прошка. "Прости"- "Простено да ти е" е диалог с много дълбок смисъл. Това означава двете души да погледнат в сърцата си. И да се видят. Ако го няма това виждане- няма прошка. Всичко друго е -отлагане, очакване, свръх амбиции, заблуда, самоцел ит.н. Благодарността в смисъла на прошката е да се радваш на шанса да можеш да "видиш". Благодарността е силен трепет в областта на сърцето необясним с думи. Благодарността не са думи, не е молитва, не е действие. Двете заедно с прошката водят човека до издигане, стъпало нагоре. Но е много трудна работа тази за човека, все още.

Човек може да промени нещо, което знае, че може да се промени. Когато дадено събитие е част от ритуалите и обичаите на народа и го правят всички, един човек, не може да промени нищо. Не защото не би искал, а защото не знае, че може да не иска. А обрязване в арабския свят си има и при мъжете и то си е голям обичай, празник за семейството с което момчето се обявява за мъж.

честит празник! Ака цветята са усмивките на ангелите, нека днес в този ангелски усмихнат ден всички се усмихнем. http://vbox7.com/play:a7c10eb5

А какво всъщност е "България" или българия или Турция или гърция. Какво значи- ще я бъде ли? Кое да го бъде? Земята не може да изчезне, освен ако не станем езеро след някое земетресение. Хората са си хора, тук или там с какво име се назовават те са си хора. Границите са илюзия някаква създадена от нас и започва да пада техния смисъл така като гледам. А аз съм си аз, дали ще съм на тази земя или един пояс по на горе, въпрос на личен избор е как ще се представя и какво ще бъда. България- като Държавата България- я няма много отдавна, това че векове наред се опитваме да го закърпим това име и ту го величаем, ту го плюем не означава, че има Държава. Има парче земя, което по редица политически причини все още се назовава- България, но тук българите са много по- малко от където и да е другаде из Европа, например. Държавата като институция дали ще се запази или не, мен лично изобщо не ме интересува, така като се огледам нямаме какво да губим, защото ние каквото можахме го изядохме или го хвърлихме на кучетата. Че дори и едната ни ценностна система я няма вече. Когато през 1878 ни обявили отново за държава, след няколкостотин години липса, руснаците дошли съставили ни административната система, пооткрехнали ни в политиката и си отишли, след година, след две ли не помня, и от тогава до сега се опитваме все да си подаваме главите от калта и да викаме -Българияяя и обикновенно все някой свой ни я пъха обратно вътре в калта. Та .... коя България? И какво да и го бъде, след като тя я няма отдавна. И това с Великите българи дето са направили еди какво си за света.............обаче не и живеещи в България, можем да си го ползваме само за гъдел на националното самочувствие.

Интересното е, че окултната психология и психотерапия са на хиляди години и са едни отработени науки. Да, има окултна психология, но се учи по същия начин и подход като другите окултни науки. Всъщност май разделението на окултните науки е за леснота, иначе всички са взаимонеобходими. Май трябва да отворя отделна тема за това. И днес има и окултни психотерапевти, но обществеността ги знае под други имена, най-често като астролози, но пък истинските такива са нищожен брой. С раждането на съвременната наука се създава и "научната" психология, която не почива на никакви корени и наистина се "развива", т.е. преминава през проби и грешки, тотално отхвърляйки постиженията на духовните изследвания в областта. Пример са любимите теми на Фрой за стремежа на мъжа към майка си и за секса в основата на всичко. Наистина може да има някой, който да желае сексуално майка си, но в основата на всичко лежи усещането за архетипната майка, за сремежа към сливане с женското начало. А секса не е просто секс, а сексуалност, която като жизнена сила осигурява любовта и е всъщност изначалния стремеж за сливане между всички хора. Добре, че се появи Юнг с неговото усещане за алхимичното, за да върне осъзнаването на ролята на архетипното и митологичното в човека. Друго нещо. На Запад например християнската църква е против "ровенето в главите" на хората, т.е. категорично против психоанализата. Имам едно книжле, където се обясняват всички "опасности" на "лошата" психоанализа Условията са отблъснали хората от разбирането, че за всяко нещо си има професионалист. Това е защото теорията на Фройт е с една много специфична избирателна пропускливост.А именно игнорирано е духовното, защо.....: "" "Философия на безсъзнателното" публикувана 1869 год.- тридесет години преди Фройд от фон Хартмън..........зад индивидуалното съзнание се крие космическо съзнание, което за повечето хора е "безсъзнателно", но може да се събуди и напълно да се осъзнае, а това превръщане на безсъзнателното в съзнателно е най- голямото добро на мъжете и жените.Че Фройд директно взема понятието Id от The Book of the Id"(Книга за То)на Георг Гродек, която се основава на космическото Дао или органичен универсален дух.Че... е, добре, това е дълга история, която силно ни напомня, че корените на модерната психология са в духовните традиции именно защото самата психика е включена в духовни източници.В най- дълбоките и недра откриваме не инстинкти, а Дух- и изучаването на психологията в идеалния случай трябва да е изучаване на всичко това - от тялото през разума да психиката, от подсъзнателното през самоосъзнаването до свръхсъзнателното, от съня през полубудносттта към пълната събуденост."К.Уилбър "Интегрална психология." А Юнг се е опитал да хване точно пропуснатата част. А Фройд е баща на една доста целенасочена психоанализа, слабостите на човечеството и справянето с тях. Нагона изразен в сексуалност, дреме в първичната човешка природа и е много лесно да бъде поддържан, и е много трудно да бъде приспан, може да бъде трансформиран, ама идва въпроса - И защо? Секса си е секс, там няма какво да се промени, ролята му в човешките отношения се изкривява все повече и повече. И колкото повече се изкривява, толкова повече се тръби, че това е нормалното състояние, това е стряскащото.

Материалният свят се движи от парите, духовния от любовта...... и парите, а някъде по средата е секса. Т.е. и двата свята си вземат от него колкото им е необходимо. Много ми се иска любовта да е водеща, ама парите и пречат, а секса размива смисъла. Затова ни е необходима помощ, която да неутрализира силата на парите, да трансформира сексуалната енергия и победител да е любовта.

Думата е сила, ако човек умее да я приложи правилно (в точния момент, на точното място, точната дума) всичко останало е амбалаж. Мисълта е още по- голяма сила, но за съжаление рядко се борави безмълвно с нея- не става, все още. Иначе, да, и един поглед по някога говори много повече от 1 час разговор. Но колко пъти може човек да се изрази по този начин!? Думичките си имат значение и то е, онова за което говорим. Смисълът вече е това което казваме за значението. Мисълта, за да бъде предадена трябва да се овеществи с речта(която е персонална отговорност), но там вече често има грешно препредаване и в този момент става объркването на значението, смисъла и мисълта не може да бъде възприета от отсрещната страна така какта ни се иска, от тук идва "амбалажа". Не познаването на думите и силата на тяхното значение, води до дефицит в речта или в изразяването, по- простичко беден речник, не умение да се борави с думите. Често хора попаднали в това положение се оплакват от неразбиране. А това коя дума как ще звучи вече е специфика на езика, той пък е продукт на обществен договор, много думички за един и същи предмет на различни езици. Няма как да се изразяваме на един език в този момент.

Приемам и мнението на granat1, барабар с мнението на Барбара. Уви, човекът е вечно недоволен и уплашен егоцентрик. Той все не успява да се хареса, да се приеме, да започне да се уважава такъв какъвто е. Мъжът се страхува от мнението на другите и затова е вечно недоволен от жената до себе си - от нейната външност и от нейното поведение. Жената се страхува от мнението на другите (и на мъжа си) и е склонна да се поддаде на натиска на тълпата (дирижиран и тиражиран от медиите) и започва да ИЗСЛЕДВА всеки квадратен сантиметър от тялото си и от поведението си. Накрая в умопомрачение тя се подлага и под ножа на хирурга и/или психиатъра... Но нейният мъж си остава все така неугодяем негодяй... В крайна сметка, човекът не иска да знае какво дават по телевизията, той все иска да знае какво друго дават по телевизията. Странно е, че мнозина се прекланят пред всезнанието на Бога и харесват Неговите по-низши творения - растенията и животните, но пък не харесват Неговите шедьоври - себе си и другите човеци. много хубаво казано. любими мои изречения: "Мъжете гледат жените, за да ги видят. Жените гледат мъжете, за да бъдат видени. Ж. Норман Голяма лудост е това с пластичната хирургия, сякаш искат да се надлъжат с времето, убеждавайки Господ, че са по- големи майстори от него и за какво е цялата дандания, на никого не му е ясно. Целта е едно голямо и погрешно вложено "по- по- най" с неизвестен резултат.

Тази вечер в едно шоу, една жена разказваше как за първи път видяла сняг, без да е чувала преди за това явление(родена и израстнала в топлите страни, попада в България). Тя каза, че гледала снега и нямала представа, че е сняг, а виждала дъжд, който вали бавно. Как може да знае тя какво е това и как да реагира на това явление, след като живота я е поставил в други условия. И тя няма да си сложи ботуши, а ще си сложи обувки за дъжд, защото не знае какво може да се случи. Ще върви по начертаните маршрути на знанието, което и е било предоставено, чрез опита, в определена рамка. Какво е свободната воля!? Не зная, защото не съм в състояние да видя рамката в която съм поставена, която очертава целия ми свят, моя свят. Каквото и да направя то ще бъде ограничено в рамката на "моя свят". Вземам решения, да, но под илюзорното мислене, че разполагам с всички вариянти, а аз разполагам само с няколко очертаващи работещия спектър на моето съзнание. Тази част която съм овладяла. Всеки човек е в състояние да взема решение и да работи със "свободата" на собственото си ограничение. И всъщност няма как да бъде по друг начин, или поне моите възприятия са твърде недоразвити за да го възпроизведат. Свободна воля има, но тя съвсем не е това, което ни се иска да бъде.

Това за спалнята и аз съм го чувала доста, но разбира се както повечето митове за вредата на цветята и в това има доста малко доза истина. Всяко стайно цвете има различни свойства и е важно те да се знаят, за да може цветето да се намира на правилното място. За спалня много подходящ е Спатифилума. Той е невероятен неутрализатор на вредните емисии във въздуха, както и на редица други отрови. "Великолепен “зелен филтър” е спатифилумът. Той поглъща от въздуха бензола, формалдехида, фенола, толуола. Освен това, благодарение на действието на електростатичните заряди на листата на растението, върху тях полепват частиците на тежките метали и праха, които могат да се отделят с помощта на влажна кърпа или душ." До колкото знам е включен в книгата за растения пречистващи въздуха. В детската стая на моите деца има два огромни спатифилума. Това цвете е много непретенциозно, едно от малкото които могат да се развиват сравнително добре и в сенчестия ъгълна на панелните ни стаички, ако е на слънце, разбира се, ще ни зарадва с красиви бели цветове напомнящи цветовете на калата. Обича водата , така че е хубаво да го радвама с поливане, но дори и до го забравим няма да умре, просто клюмва и след поливане възвръща блясъка на листата си. От скромния ми опит съм забелязала, че това цвете много се харесва на мъжете, техният избор често се спира точно и само на Спатифилума. Отровни за домашните любимци са някои доста разпространени видове сред стайните цветя, като някои видове Драцени, Антуриума, но дори и цветята които си похапват като Нолините и хамидореите, например,(особено котките), също е желателно да се обезопасяват. "Сокът на антуриума е отровен, но само за тези, които се опитат да го изследват по-отблизо. Затова растението трябва да се намира в недостъпно за децата и домашните животни място. Иначе това забележително растение донася само полза. Например то убива до 70 на сто от колониите на стафилококите в окръжаващото пространство.Антуриумът усвоява и преработва в безвредни за човека съденинения ксилолът и толуолът, източници на които са съвременните строителни материали. Освен това, растението е незаменимо в дома, където има животни: продуктите от тяхното съществуване отделят амоняк (който не е малко и в цигарения дим). Поглъщайки амоняка, антуриумът понижава вероятността от заболявания на органите на дишане сред обитателите на дома." Що се отнася до алергиите, основно ароматните и цъфтящи, мъхести ръстения ги предизвикват, но ако човек няма цветна алергия вероятността е много малка.

Здравейте, любители на цветята ! Много от нас отглеждат цветя и въпроси като - "Защо това цвете съхне?" или " Направих всичко, а то умря"- са често задавани. Защо умират иначе обгрижените ни цветя, защо определен вид цвете не вирее в нашия дом, защо въпреки усилията ни не се разбираме с цветята. Интересно е да се знае, че не само ние избераме цветята за дома си, а и те избират нас и дома в който да живеят. Освен това разбира се има много тънкости с които доста хора не са запознати или имат погрешна информация и без да искат или удавят своето сухолюбиво цвете, или заслепяват сенколюбивото растение, или обричат на суша любителя на водата. Всички се учим постоянно, науката за цветята е част от нашето обучение. Къде живеем и кое цвете ще се чувства най- добре при нас? И други подобни въпроси и отговори, споделен опит и предложения ще се много ценни за всички, които поддържат зеления цвят в домовете си. В този ред на мисли ето нещо забавно: " Като правило, родените под знака на Скорпиона например се оплакват, че растенията, които те отглеждат, често се нападат от насекоми-паразити; Телците често са недоволни, че цветята им растат твърде бавно, а цветята и растенията при Близнаците трудно цъфтят и вързват плод. Опитът показва, че проблемите на цветари, родени под един и същи зодиакален знак, са твърде сходни. Именно определени особености на нашите характери и енергията на нашия зодиакален знак създават благоприятните условия за паразити, които нападат нашите растения, спомагат за твърде буйния растеж или пречат на цветята да цъфтят. Всеки може да стане добър любител цветар, но за това е полезно да знае най-вероятните проблеми, които могат да възникнат при отглеждането на неговите зелени любимци и за тайните на цветарството според Зодиака."