Диляна Колева

Всичко е въпрос на вътрешно усещане и желание. Чисто физически при една нормална бременност, проблеми няма, дори е препоръчително. Доста често, когато всичко е нормално и бременноста е безпроблемна, хормонално се усилва това желание при жената и да се подтиска никак не е добре. Но разбира се това зависи от отношението на партньора и близостта им като цяло през този период. Иначе един интимен акт в който има много нежност и любов винаги е красив и помага за хармонията на двойката особенно по време на бременност.

А защо искаш да имаш доказателства, за да вярваш в нещо от което не изпитваш нужда? Не е задължително да вярваш в Бог. Вярвай в друго, вярвай в себе си, това все си е вяра. И всяка вяра в нещо крепи човека. А щом вярата в нещо те кара да се чувстваш силен и уверен, щастлив, значи това е проявлението на твоя Бог. Не е нужно да вярваш в Бог само защото имаш доказателства. Тогава вече няма да е истинска вярата ти.

До колкото разбрах, сте омъжена от 15 год. и поддържате паралелна интимна връзка от 8 год. Обичате мъжа от паралелната връзка, а не обичате съпруга си. Поправете ме ако греша. Страдате от това че мъжът от паралелната ви връзка е решил да създаде семейство, да има деца...... нещо което вие имате, а той не. Тук има два варианта - развеждате си, омъжвате се за мъжа който обичате и така всички спират с лъжите и некоректното отношение към някой друг.(което е най- честно към всички според мен) Другият вариант е да оставите човека да създаде семейство с жена която обича, а не просто някаква, която да лъже и заблуждава. Защото всеки има право да иска дом, деца, уют това е нормален човешки стремеж. При ситуацията, която сте изградили, няма как да има хармония. Хармония има когато двама души се обичат и това може да бъде споделено от тях с целия свят, когато се усмихват и споделят чувствата си, без от това някой да бъде наранен или излъгън. Когато човек иска да бъде честен към себе си и към другите е готов да поеме отговорност за действията си. Казвате, че имате брак и дете, а в същото време се чувствате не полезна и не нужна, защото другият мъж иска да има същите тези две неща, които вие пък не искате да му дадете?????? Защо тогава не прекратите този брак и не създадете нов? Всъщност според мен това е най- добрия вариант.

Винаги ми е много приятно, когато открия едни и същи размисли в различни учения, казани от хора, нямащи нищо общо по между си. Когато това съвпадне с период в който търся отговори ми става още по- приятно! Приемам че съм на вярна посока. И тъй като сега по повод даването, даряването и инвестирането във взаимоотношенията потърсих отговорите си (включително и тук, за което благодаря на вас, които се включихте), ето какво ме накара да се усмихна днес. Едни и същи думи-казани преди близо 70 години от Петър Дънов и само преди около 20 от аржентинския психотерапевт Хорхе Букай, по повод моите размишления. И понеже това ме накара да се усмихна днес, ще го споделя тук. "За да го обичаш или трябва да му дадеш нещо, или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш както трябва." Петър Дънов - "Път на зазоряване"- 1 неделна беседа 1939г "В даването се крие двупосочно значение:аз давам и в същото време получавам. Когато давам, нещо мое става твое и заедно с това нещо твое- в случая твоето приемане- става мое." Хорхе Букай около 50 год. по късно в Аржентина. В тази беседа Дънов разглежда този тип отношение, даряването и инвестирането нарича остатъчни восъчни форми, подкрепени с много примери, както винаги .

Познавам един англичанин, който много искаше да живее в България. Най- после успя да направи така, че да си купи имот, и да се устрои тук. Първите месеци, даже година, беше във възторг от всичко. Аз недоумявах. Той ми обясни- тук било толкова хубаво за англичаните, защото имало свобода, всеки правел каквото си иска и никой не го наказвал за това. Паркирал където си иска, не го глобявали като пресрочел плащания, можел да закъснява за работа безнаказано, да си разшири градинката на вилата към гората и куп други неща които аз се учудвах как изобщо му правят впечатление. След една година обаче, когато обраха вилата му и никой нищо не направи, когато стана объркване с документите му и с месеци не можа да намери инстанцията, която трябва да се погрижи и накрая, като разбиха колата му и полицията му каза, че това се води престъпление с неизвестни, защото те нямат схема по която да намират дребните обирджии, физиономията му се промени. Замина си с думите- свободата не е за всеки, много е трудно да правиш каквото си искаш. Сега е в Англия спазва перфектните закони, плаща си глобите и ........ е щастлив . Дете което живее без родители, няма забрани, няма норми, няма права и задължения, ако иска учи, ако иска не. Трябва да е много силно психически и физически, за да оцелее. Та така и с милата ни родина. Ние си живеем дружно тук с една депресивна народопсихология, в една пълна абсурдна свобода и се учим да бъдем силни. Слабите заминават за чужбина, в по- цивилизованите държави ако може с много правила, много норми, с изграден морал с дисциплина и т.н. И в това няма нищо лошо, всеки решава с какво да се бори. Та България толкова черна няма да стане, защото всички ние българи, които останем тук до 2050 ще сме създали толкова силно и устойчиво поколение, че нито цигани, нито помаци ще ни се качат на главите. Сега сме в преход на психическата настройка, нормално е да сме объркани. И ако не успеем да опустошим всичко докато сме в този преход, ще се оформим като една много силна общност.

Аз си мисля, че всяка намеса в човешкото възпроизводство, няма да доведе до нищо хубаво. Може би азиатския ген трябва да завладее света!!!??? Кой се мисли за по-висш от висшите, че да решава, кой трябва да се възпроизвежда и кой не. Китайците с това детеубийство нищо хубаво не ги чака. Но те си решават, загърбили са вековни традиции искат да се поевропейчат на всяка цена, нарушиха хармонията на Тибет, а сега са легални детеубийци и то на женския пол, какво хубаво има тук!? Африка.... да, раждат се много деца и умират много деца- природен закон, няма как естествено да се оцелява в пустинята. Те са в дълбока връзка с природата, а тя казва така. Всичките хуманитарни помощи на света, няма да спасят умиращите от глад деца. А развитите страни имат ниска раждаемост, ами имат, европеидната - бялата раса е кошмара за тази планета. Най- високо технологично развити и...... резултата -природата изчезва, защо и е на тази планета този паразит? Няма да се плодят. В малко по- глобален мащаб така стоят нещата. Китайците няма да спрат да се множат, каквито и имплантанти и каквото и да им слагат. Лошото е, че са тръгнали срещу себе си. Всеки който върви срещу себе си, нищо хубаво не го чака.

Всъщност тези определения- даване, даряване и инвестиране са на един психотерапевт, който се опитва да обясни значението на израза - " избрах да стана лекар, за да израствам по този начин." Това са три основни вида взаимоотношения между хората, които често водят до недоразумения, неудовлетворение, заради неразбирането на тясната връзка между трите. И се замислих за собствените си отношения към хората с които комуникирам, за тези които наричам приятели, често съвсем несъзнателно. Открих преплитане на трите вида взаимоотношения и разминавания също. Понеже се замислих за последните си "приятелства", които бързо се развиваха и бързо отшумяваха си зададох въпроса - Възможно ли е в зряла възраст човек да създаде приятелство основано само на даването и от двете страни. И когато човек няма какво да даде, т.е. не се получава обмен във взаимоотношенията струва ли си да продължава подобни контакти или трябва да ги прекрати. Стана така че напоследък се запознах с хора, които дълги години са били в социална изолация след прекалено дълги безмислени "приятелства", които са ги накарали да се чувстват омърсени по някакъв начин. Паралелно с това живота ме събра и с хора, които изявяват в отношенията си с хората само "инвестицията"- "Аз направих това за теб тогава, сега е твой ред да се реваншираш". В същото време се сблъсках и с даряването- подарявайки книга, помощ, знания, време и енергия- обърках ги с даването. Разбира се всеки един мой контакт си има своя дълбок смисъл, но резултата е желание за социална изолация. Това означава ли че нещо сам объркала? Усещането ми е че всичко което имах- споделих и в момента съм толкова празна, че нямам какво да дам повече или това което имам нямам желание да го давам, незнам. В същото време огромен глад за нови знания. Вероятно новите хора, които ще влезнат в живота ми ще предизвикат обмен на знания, които аз все още нямам!? "Свързвай приятелство с хора, към които имаш добро разположение. Срещнеш ли човек, който произвежда някакво вътрешно противоречие в тебе, не свързвай приятелство с него. Не произвежда ли някакво противоречие в тебе, имаш ли разположение, свържи приятелство с него и не се страхувай. Този човек ще остане верен през целия ти живот. Следователно, не свързвайте приятелство с човек, който произвежда стягане на сърцето и противоречие в ума. Защо е така, не питайте и не правете опити да се пресилвате, да преодолявате това чувство. Ако посеете жито на пътека в пустинята, какво ще получите? Колкото да разоравате пясъчната почва, житото не вирее в нея. Искате ли житото да ви даде плод, посейте го в чернозем. От хиляди години насам, черноземът е обработван, с цел да се подобрят условията за добро жито. Постоянното в живота, СБ, 1939г. Този цитат говори за същото, но иска време човек да се научи да различава пустинята от чернозема, а в това време се влага енергия, която се губи.

Здравей dantchela Говоренето е търсене. Хората често имат скрито знание, което идва с тях в новия живот. Минава много време обаче, докато успеят да го разкодират, да го изведат от себе си и да го изразят. Често многото говорене е търсене на подходящия начин на изразяване. Ти знаеш, че го знаеш, но не можеш да го изведеш от себе си. И тук идва разминаването, объркването. Не ти се живее така, защото знаеш, че има друго, но се лъжеш, че не правиш нищо. Всеки един твой ден, дори факта, че си седнала и си извела тази твоя обърканост в този пост е крачка напред към откриването. Изразяването дори и на несвързани мисли, на противоречия пред други хора е много полезно за стигане до търсената мисъл, действие. Щом си започнала да мислиш за момента в който ще си наясно със себе си, значи си тръгнала към него. А два месеца са твърде малко за откриване на каквото и да е душевно терзание. Аз например се изгубих с години в търсене на смисъла и когато го открих започнах да виждам колко много други "смисълчета" има край него с които продължавам да не съм на ясно. Когато започне да се вижда светлината в тунела, мълчанието идва от само себе си.

Напоследък често си задавам въпроса- Защо се чувствам толкова уморена от контактите си с хората? Прави ми впечатление, че започва много да ми личи , когато не желая контакт и близост. Чудя се защо така спрях да допускам хората близо до себе си, а това беше моя запазена марка, всеки влизаше и излизаше от личния ми кръг когато и както си поиска. Това не ми пречеше, но явно давах доста от себе си. Сега забелязвам известна пестеливост от своя страна. И като става въпрос за даването, дали е било даване или даряване, или дори инвестиране в хората край мен. В какво се състои всъщност разликата? Даването-двупосочно значение." Когато давам, нещо мое става твое и заедно с това нещо твое- в случая твоето приемане- става мое." В този ред на мисли с колко хора можеш да споделиш и да извършиш процеса на даването? С различни хора в кратки периоди. След това всеки тръгва по пътя си. Значи нормално е през живота ни близки да са ни малко хора за кратко време!? Даряването- няма двупосочност.Ти получаваш нещо от мен, но аз не получавам нищо в замяна. Когато дарявам давам нещо, което никога не е било мое- книга, знание...... Колко често комуникираме с хората дарявайки им нещо наше, което те не могат да споделят, не им е времето, не са на нашата вълна... и т.н. Имам доста спомени за такива мои приятелства, които са прекъсвали с прекъсването на даряването. Инвестиране- онова поведение, при което ти поднасям нещо, очаквайки последващо обезщетение. Когато инвестирам, аз нито давам, нито ти дарявам, просто ти заемам нещо, което продължава да бъде мое. Сещам се за подобно отношение към мен от "приятелка"- Аз ще ти дам почивен ден, но няма кой да гледа детето ми. Очаква се отговора- Аз ще го гледам, няма проблем. След дълги такива комуникации, човек се уморява, но в зависимост от това от коя страна е на инвеститора или инвестирания умората се натрубва с различна сила. Изключвам приятелствата които започват от детството и оцеляват във времето. Дънов казва, че точно те имат време да узреят. Как усещате приятелствата си? И възможно ли е в зряла възраст да се изградят приятелства, които да носят силата на детските приятелства?

Благодаря Орлине, много интересна статия и поднесена много добре. Интересно ми стана разглеждането на удоволствието от обществената значимост и получаването на внимание, като зависимост.

Има! По принцип до хубавите неща не се стига лесно. Но когато човек ги обяви за себе си за не лесни, става изключително трудно. Като за начало може би е добре да изключиш материалния фактор. Кой как, колко имал, колко говорел и т.н. това са неща които не са свързани с теб. Всяко нещо което не е свързано с теб, а си е дело на другия не бива да те занимава. Не трябва да ти прави впечатление, дори. Празниците и кафетата са въпрос на вътрешна настройка. Човек може да е в пълна хармония пиейки кафе на изгрев сам на плажа. Празници са само тези, които будят вътрешно удоволствие и човек умее да ги изживява с усмивка дори и да няма с кой да ги сподели. В малкия град наистина е трудно да се влезе във вече изградени компании. Но действително искаш ли да влизаш в тези малки градски компании!? Дали ще се чувстваш комфортно там. А и кой казва, че трябва да живееш и да имаш компания на място на което не се чувстваш комфортно!? Изграденото мнение винаги може да се промени, но дали има смисъл в този град за тези хора!? Всъщност до тук изброих само оправдания за това, че не трябва да се променяш. Но да уточня, не се променяй, ако не искаш. Ако искаш да се промениш, всяко едно от нещата които си изброил трябва да се научиш да го виждаш от различни гледни точки. Не се оправдавай, а се изявавай, не се подтискай, а се натискай. Търси, само когато имаш какво да дадеш. Аз например не бих се обадила и не бих търсила компанията на човек, който не ми се е обаждал отдавна, който е недоволен от себе си и от света около себе си, който няма лични интереси, които да ме научат на нещо, който заявява, че съществуването му е безинтересно и безлично. Не за друго, а защото нямам какво да му дам. В една друга тема бях писала за съзидателното предсказание. Често хората стават жертва на него. Например: Често си повтаряш - Ето на мен никой не ми се обажда и никой няма да ми се обади - и наистина ти си правиш потенциална проекция за това. Казваш че си студент, нима там никой не те е заинтригувал с нещо? Или просто ти не желаеш да дадеш на никого нищо. Приятелите се печелят, а това изисква много отдаване. Много приемане. Много желание за обмен. Хората се оглеждат, оформят се в групи в които всеки дава по нещо, никой няма да те покани никъде, ако ти не заявиш желание да дадеш, ако не потърсиш контакт, ако не проявиш инициатива. Но всичко това подлежи на промяна. Вслушай се в себе си. Помисли какво искаш, какво ти е интересно, намери хората и средата където да се изявиш. Ти си човека, който трябва да потърси. Ето аз имам какво да дам, имам какво да покажа имам желание да споделя, искам да бъда с вас. Просто някаква компания и просто някакви приятели са губене на време и енергия.

Честит рожден ден Ани! Много усмивки и светлина по пътя!

Това за което говориш, ако се включи и действие е механизмът на съзидателното предсказание. За него много добре обяснява в книгата си " Писма до Клаудия" психотерапевта и преподавател по психология Хорхе Букай. Ето я и неговата история, пример за съзидателно предсказание. " Една сутрин Хуан се събужда и застава до прозореца. Отсреща се намира модерната сграда на банка "Рога и копита" където Хуан има сметка. С изненада забелязва някакво петно върху стъклената фасада и мигом си казва:"Тази банка ще фалира". Обезпокоен, излиза от дома си, прекосява улицата и застава пред входа на банкатав очакване да отворят, за да изтегли парите си. Минава Пепе, който работи в близката бакалия. - Как си Хуан?Какво правиш тук? - Ще си закривам сметката. - Защо? - Как да ти кажа, няма конкретна причина, но имам едно предчуствие заради мръсното стъкло, нали разбираш. И си казах: за какво ми е да рискувам? Пепе, който също има сметка в тази банка си мисли: Кому е нужно да рискува? След което застава зад Хуан и също зачаква да отворят банката. Минава Доня Мария. Диалога се повтаря и жената дори не се заслушва, чувайки думата "риск" , вече е на опашката. Няма нужда да продължавам. В 10 ч. сутринта опашката се извива две пресечки по- надолу. Всички жители на квартала чакат да закрият сметките си. Банката естествено не разполага с необходимите средства в наличност. В 12ч. директорът излиза на улицата и казва: - Ще се наложи да почакаме до 2ч. следобед, защото поръчах да донесат още пари от централното управление. Моля успокойте се. Хората чуват:"... почакаме, да донесат, успокойте се." Тогава започвата да протестират. Искат парите си веднага, отказват да чакат. Идват репортери от телевизията, фотографи. Правят снимки на "горките старци", които не могат да изтеглят спестяванията си. На следващия ден новината е разпространена с подходящите крещящи заглавия. Последиците са неизбежни... Минали са два дни . Хуан се събужда и прочита във вестника: " Наложен е запор върху "Рога и копита". Има опасение, че банката е пред фалит." Хуан оставя вестника, усмихва се и си казва: "Знаех си аз..." Та ето това е съзидателно предсказание- пророкуване, което моделира обстоятелствата, така че да се сбъднат. Ако става въпрос за такова първично чувство, ок , то е първо. Но води след себе си до първични ситуации, които участващите не са си и помисляли дори. За собствениците на банката, например, фалита за два дена едва ли е бил предхождан от техни първични чувства, за тях чувствата са дошли на второ място. Но дали сме толкова могъщи, че да определим нещата, които ще ни се случат? Съмнявам се! Но винаги има кой да ни ги измоделира, ако реши. В тази книга, между другото, много добре е описано как програмираме живота на децата си с подобен род съзидателни предсказания, водени уж от първични чувства.

Въпроса на темата на Божидар е: кое е първично чувството или ситуацията, моето мнение е, че не може да има чувство към определената ситуация, ако я няма ситуацията. И примера ми по- горе е за това. Не може да получиш чувство към ситуация, която не се е осъществила, практически тя не съществува във времето, за да бъде развито каквото и да чувство към нея . Не мога да си стоя в къщи и да се влюбя в човека който в този момент минава пред блока, без да съм се срещнала с него. До колкото съм разбрала заглавието на темата за това става въпрос.

Аз не мисля, че някой си пожелава такива неща. А към Божидар , за лична ситуация, те са всеки един момент край нас, защото ние не можем да планираме миговете в ежедневието си или да предвиждаме случайните си срещи. Всяка трета наша реакция, действие или мисъл са първични. Но ето една по- голяма и сравнително близка във времето. Излизам с приятелка на кафе в един следобед. Паркирам колата на един паркинг в центъра, на който я паркирам повече от 2 години на едно и също място. Между два жилищни блока с мноого коли край мен движение от хора и т.н. Отиваме и пием кафе, беше ни много приятно. Връщаме се към 16.30 следобед и виждам, че предната врата е отворена и вече знам, че са ми отворили колата и са ми взели CD-то. Това е ситуация не планирана от мен,никога не са ми взимали нищо в този живот, а колата си често съм забравяла отключена с отворени прозорци, дори и с ключовете на таблото. Така че тази ситуация, като вариянт никога не е присъствала в моето съзнание и не е била проекция по никакъв начин. Моето първично чувство- отвращение, нежелание да вляза в колата, чувствах се омърсена, усещах това което бяха оставили вандалите там като усещане. Непланирано действие - стоях и гледах , не се ядосвах, защото липсана на нищо материално не може да ме трогне( може би и затова не сам имала подабни произшествия). Първата мисъл - за да се случи това, значи нещо имам да връщам, защото това не е моя проекция, не е моя ситуация и няма как да е случайност. Не повиках полиция, когато ми мина отвращението се качих и се прибрах, няколко дена след това не исках да се качвам в колата докато не сложихме нова музика. Мисля че примера е подходящ. А хронологията няма как да е в обратен ред.

Когато говорим за първичност, не говорим за духовност, предизвиканост и т.н. Тук няма предварителни проекции и настройки. Ситуация: настъпват ме по крака. Чувството: раздразнение или болка или неудоволствие. Има го чувството, защото я има ситуацията. Не бих изпитала- болка, раздразнение или неудоволствие от настъпване преди настъпването. Ситуация: помахвам с ръка на човек в който съм се припознала. Чувство: неудобство от грешката. Не мога да имам неудобство от грешката, преди да съм влезнала в ситуацията. Това е първичност, също така импулсивност, често тези чувства, нямат общо с нашето реално поведение и действия. Всичко останало за което се говори по горе са действия след проектирано чувство. Ако разгледаме ситуацията с помахването по обстойно, ще има и действие предизвикано от предварително проектирано чувство. Аз припознавам човека, към който имам предварително оформено чувство на обич например и това чувство, ме кара да извърша действието помахване. Но тук няма първичност, а съзнателна проекция.

Така е. Но във всички примери които ти даде, както писах по горе, няма първично чувство и първична ситуация, а има предизвикано действие в следствие на оформени чувства с концентрация върху тях. Ще помахаш на твоята жена и ще и се усмихнеш, защото имаш оформени и осъзнати чувства към нея. Ако припознаеш твоята жена и помахаш, в момента в който разбереш какво си направил ще ти стане неудобно например. Тук имаме първична ситуация и след нея първично чувство. Тук е разликата за която споменах. Понеже темата е за първичното, а не за предизвиканото. Естествено, че повечето ни действия са предизвикани от чувства, но това не са първични ситуации, а обмислени и целенасочени постъпки. Ако махаш целенасоченот по чуждите жени естествено, че няма да има любов ще има други неща. Но все предизвикани и целенасочени.

Не може да имаме чувство породило се от несъществуваща ситуация. Ако стане нещо подобно, значиии...... има психически проблем. Това може да бъде само в сферата на фантазиите ни. Ако не ме настъпи някой, нямам дразнител, дори не би могло да ми дойде на ум, че видиш ли аз ще се ядосам в този момент, ако някой реши да ме настъпи. А ако си мисля подобни неща, значи влизам в кръга на невротиците. За хипнозата..... там няма общо физическото докосване с реалните чувства, изобщо с действителната реалност. Така че за първично породено чувство, можем да говорим при неочаквана ситуация, която съответно го поражда. А ако чрез концентрацията си върху определено чувство, породим ситуация, това вече не е първично, а предизвикано.

Да granat1 Току що, ти описа нашата национална, ниска, психична култура. Де да беше само тя обаче. Затова има толкова хора с лошо излъчване, защото за решението на проблемите си разчитаме на приятелката, на форумите, на нета, на определеното от нас за всезнайно общество. Много му е трудно на българина да търси специалист за каквото и да е, затова и толкова много професии у нас се гледат с пренебрежение. Не умеем да ценим труда на сънародниците си. Защо ще викам ВИК техник, като съседа ... ще ми поправи канала, какво като ще текне след няколко месеца пак, аз нали няма да давам пари. Защо да викам бояджия, като ей ги валяците, ей я боята за колко ще си наплескам стените, какво като ще стоят наплескано, нали няма да давам пари за това, пък и аз си ги харесвам. И т.н. Та какво остава за психотерапията. Ние оплюваме целия свят и всеки един професионалист ни е виновен за всичко, от каналджиите до лекарите. Та много скоро както писа по- горе Орлин и за психотерапията ще има законен ред, но до сега просто никой не е сметнал за нужно да го прави. Каква е тази психотерапия, кой пък ходи на психотерапевт и нали има психиатри, каква е тази мода, че и пари ще ни вземат!!!???!!!! Това е общоизвестното отношение по въпроса. Силно се надявам българинът да се обърне по- сериозно към себе си и към психическото си здраве. И да проумее, че случайни професии няма и всеки един практикуващ дадена професия е придобил знания, умения и в хода на работата си опит за нейното прилагане.

Кафето - стимулатор, лекарство или наркотик? А може ли да е просто удоволствие? Аз много обичам да пия кафе. Не просто да го пия, а цялата церемония по приготвянето ми е много успокояваща. Имам си керамична ръчна кафемелачка с дървено чекмедженце, специален буркан от същата бяла керамика, с вакуум в който държа кафето винаги на зърна. Всяка сутрин смилам 1 доза кафе, за да е прясно и ароматно, кафеварката ми е за 4 малки или 2 големи кафета, които изпивам до обяд. Винаги с малко мляко. Никъде другаде не ми се услажда кафето така, както у дома, когато си го приготвям аз. За мен това е "Добро утро церемония" и ми доставя малко сутрешно удоволствие. Бях много тъжна, когато заради хомеопатия ми се наложи да прекратя церемонията. Но за мой късмет точно тогава съпругът ми се върна от Китай и ми донесе специален сервиз и каничка за приготвяне на чай за чайна церемония . При което целият този ритуал започна с чая. Винаги с малко мляко. След 10- тина дена, не просто не ми се пиеше кафе, а аромата на кафето ми стана много тежък дъха ми се промени, всичко стана много свежо в мен. Изборът ми на чай разбира се не беше случаен от зеления чай- белия, който не е минал през ферментация, като черния, зеления и жълтия, а е накъсани сушени връхчета. И така половин година. След което полека - лека отново се върнах към кафето. Което всъщност нито ми вреди, нито ми помага, просто нещо което ми носи удоволствие. Несъзнателно се получи едно редуване, идва момент в който получавам пренасищане с кафе и минавам на чай и обратното, но и двете напитки за мен са свързани с чисто психическо удоволствие, никаква физическа зависимост. когато нещо се обърка например и не успея да пия кафе в къщи, мога да не пия и цял ден, не ми пречи.