Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3211
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    111

Всичко добавено от Диляна Колева

  1. Да. И аз останах със странното впечатление, че любовта, свободата и уважението не са семейни ценности. От изписаните няколко листа, успях да уловя силен негативизъм към семейните ценности и едва ли не, че те са виновни за лошите семейни отношения много странна за мен позиция. А всъщност Любовта, Свободата, Взаимното Уважение, са ОСНОВНИТЕ семейни ценности. И не мога да разбера, как така тях ги има, а семейни ценности няма- те са лоши. Когато свещенникът в църквата венчава(случи ми се скоро да го слушам пак), той казва точна тава," да се обичате, да се почитате и да се уважавате в добро и в зло до края на дните си". В това изречение простичко са изредени основните семейни ценности- любов, съпричастност, уважение, доверие. Кое от изброеното е вредно за семейните отношения? И ако никое не е , кое тогава е лошото на рамката от семейни ценности!????? И кой гради семейство без да стъпи точно на тази основа- любов, уважение, доверие, съпричастност???? И изобщо какво се обсъжда в тази тема?? Защото аз вече се обърках. Първа и основна семейна ценност- любовта между двама души. Силно изкривена в съвременната дейстнителност,но една от основните семейни ценности, която се гради най- дълго и минава през най- много деформации, след което дай Боже стига да чистия си вариянт. Силно опорочена днес и вкарана в много фалшиви рамки,които се коментират погрешно. Втора основна семейна ценност- уважението както към партньора, така и към родителите и децата. Също много трудна за изграждане, но когато веднъж се изгради тя предоставя възможност за свобода, която се изразява в приемането на човека да теб и родителите ти и детето ти, такива каквито са. Това е семейната ценност, над която много се работи в съвременната действителност. Трета основна семейнаценност- доверието. С тази ценност и с нейното изграждане се сблъсква семейството още при самото си формиране. Често тя се изгубва и отново се изгражда между съпрузите,за да се прероди и да се издигне, като вяра. Всъщност, нещо такова си представях дискусията, всеки да каже коя е най- важната семейна ценност за неговото семейство, как я вижда поставена всъвременната действителност има ли тя продължение в бъдещето и евентуално как я вижда като трансформация. Щеше да ми е безкрайно интересно и много информативно, но за съжаление се стигна до поредния лишен от смисъл разговор, ограничен в това кое е добро и кое е зло и колко лошо нещо са семейните ценности. И изписвайки горното с радост мога да кажа, че рамката на моето семейство се гради на трите най- важни за мен семейни ценности- любовта, взаимното уважение, което води до приемането на партньора , родителите ми и децата ми такива, каквито са. Доверието, което отдавна е отживяло,защото е било разрушавано, изграждано,наново разрушавано и е стигнало до дълбоко познаване- вяра. Картината в тази рамка мога да нарека- моето семейство- шедьовъра на моя живот. И ако утре по стечение на обстоятелствата, завали дъжд и моя шедьовър спре да съществува, нищо не ми пречи да започна изграждането на нов, но той надали ще се гради на други основи,просто участниците ще са ралични и уменията им да градят ще са различни.
  2. Днес по друг повод го коментирах, но и тук е валидно- когато човек започне да рисува една картина не започва, като скове рамката,...... дори и да я покаже, никой няма да разбере каква идея има в нея. Създаването на картината започва първо с желанието, да бъде нарисувана, после се опъва платното и се нанасят първите щтрихи. Всеки появил се образ носи удоволствие у художника и го приближава към крайния резултат. За целта обаче, първо човекът трябва да е художник(т.е. да знае с какво се е захванал), после трябва да познава материалите и да е чувал за похватите на рисуването, след това да има фантазията и желанието да сътвори и визуализира продукта си. Който не е художник да не се хваща да рисува. Нито пък да коментира чуждите картини. Същото е и със семейните ценности, човек първо трябва да израстне в подобна среда или поне да бъде запознат с уважението между родителите, със зачитането на възрастните, с определен семеен модел....... тогава той ще има ясна представа какво иска или какво не иска. Когато започне да визуализира( да създава семейство) той съзнателно или несъзнателно ще е под влияние на модела и ценностите с които е запознат. Може и да обърка в това няма нищо лошо, но желанието да продължи да "рисува" ще изгради неговата картина. Когато изгради картината, обаче и постави рамката, продукта вероятно ще е прекрасен, защото ще е завършен, и вероятно ще забрави, първата си фантазия, първият щтрих, първата грешка. Ще забрави, кога е слагал цветен фон, за да скрие грешката си и върху него е нарисувал желания образ. Въпреки че ще ги забрави, всичко това същесгвува по пътя на рисуването на картината. Някои картини се рисуват по- лесно, заради добър талант или добри учители в началото, някои по- трудно, заради липса на предните, някои остават незавършени. Но всички те са започнати, защото някой се е постарал да научи рисуващия как да рисува. Семейните ценности, са нашите учители, ако никой не ни покаже, как ще се сетим изобщо да започнем да рисуваме. И когато сложим рамката, можем да кажем - "аз имах добри учители" или "моите учители не бяха добри", но никога не можем да кажем, че не е имало учители. А който не иска да рисува, ок, но това не означава, че другите не са художници.
  3. Така е. Човек може да покаже само това, което е изградил. Може да коментира само това, което е преживял. Някаква конкретна визия за семейни ценности- днес, аз обаче така и не видях. Всички явно търсим, но ...... Говорим принципно, тук таме нещо по- конкретно. Оставам с впечатление, че за голяма част от хората действително семейните ценности ги няма. Дори самият въпрос - какви са семейните ценности - често остава неразбран. Лошото е, че и при моралните ценности е така, изобщо като цяло ценностната ни система е в пълен хаос. Общуването е запълнено с шаблонни фрази, зад които стоят по една, две лични мисли, които не рядко също са шаблонни(това когато се говори за нематериалното) За материалистите знаем, те винаги са много наясно с всичко. Семейството обаче е нещо нематериално. Ценностите също. На човек или му ги изграждат или ги изгражда сам лутайки се цял живот. Никой не може да каже кое е по- доброто. Но всеки може да каже, ако го е мислил, защо неговото е най- доброто за него. Казвам, ако го е мислил, защото ако не го е мислил отново ще влезе в шаблонните изрази и чуждите думи. Когато го помисли и има позиция,обаче, ..........често човек няма нужда да я казва и дискутира, защото обикновенно не се слушаме. И така предаването на опит не се осъществява и смисъла от форуми и дискусии се изгубва.
  4. Тъй като на много места се употреби израза - да съдим, да не осъждаме, когото осъждам някого, когато съдя хората. Много ми е интересно, каква мисъл влагате в израза. Аз осъждам този човек. също и в: Аз не съдя хората. За мен в първият израз асоциацията е, че този човек ще получи наказание, защото е осъден, а съдещият го ще получи възмездие, чрез наказанието. Във вторият израз смисъла за мен е че аз нямам очаквания, хората да бъдат наказани (или да си получат заслуженото), заради постъпка, която на мен не ми харесва. Във всички други случаи, в които не влагаме очакване за наказание и възмездие от него, мисля че не говорим за съдене. И тук ми се струва че с голяма лекота се употребява тази дума без да се използва конкретния смисъл. Харесвам- не харесвам критикувам- не критикувам одумвам- не одемвам и т.н. не са синоними на съдя. И нямат нищо общо, нека бъдем по- внимателни с тази дума. Защото се съмнямвам, че всеки път когато се употреби се влага точният и смисъл, а именно- очакване за наказание и възмездие.
  5. Божидар, малка подробност--не си правил, защото не си искал. Не е важно какво правиш или какво не правиш, защото трябва, тоест количеството на направеното по зъдължение. Важно е какво правиш, защото искаш. Когато пред мен стоят мъж или жена, които са семейство, за мен те са трето нещо- двойка. Няма мъж, няма жена , аз виждам двойката - тук има три елемента, и се радвам безкрайно на двойката, уважавам техния живот, техните проблеми и техните индивидуалности, като двойка. Защото така искам, и това ми харесва много. Но в семейните ценности освен двойката присъстват и родителите и децата и семейните приятели. Нека не се ограничаваме само в двойката и прелюбодействието.
  6. Диана, задаваш въпрос на който не може да се даде отговор. Или поне, той няма да е реален. Все едно аз да те попитам- Как би реагирала, ако утре на вратата ти почука Хитлер!? Никой не може да даде реален отговор на нереална за него ситуация. Всичко ще остане в сферата на предположенията. А който го е преживял, може да отговори за това, което е преживял, не и за това, което му предстои да преживее. Затова и за семейните ценности, всеки може да изкаже собствения си опит, и да отстоява позицията си от своя мироглед. Може да има добри пожелания и предположения, може и да няма. Това не е изхвърляне, това е показване на определена опитност. Всеки може да каже, аз няма да постъпя така ...... и да в този момент, той наистина го мисли, но това си е за този негов момент, в който той има тази своя опитност. Аз например не искам да се поставям в положения и да коментирам опитности, които нямам. Няма смисъл от това за мен. Но знам много добре каква е позицията ми в момента, основаваща се на реалния ми опит. В момента се чувствам достатъчно силна и преодоляното ме е поставило в позиция в която мога да кажа и да покажа, че държа на общоприетите семейни ценности, че съм се борила за тях и за мен са се борили, правила съм компромиси и за мен са правили, стигнала съм до баланс, който ми позволява да кажа- на мен семейството ми харесва. И знам защо. Мога да си позволя да коментирам "правилно" и "неправилно" от гледна точка на собствения си житейски опит, без това да е съдене. Защото имам право на мнение, имам изградена визия за живота си и за това кое ми харесва и кое не. Това че пошлостта, разврата, многобройната смяна на партньори и липсата на уважение в семействата ит.н. не ми харесват, не означава че съдя някого. В същото време застъпването ми за семейните ценности не означава, че осъждам тези които не се застъпват за тях. Всеки има право на избор, но избор и свобода са две различни понятия, има и още едно сходно- предпочитания. А предварително, нищо не можем да видим.
  7. Като се замисля, това е част от преминаването. Същото положение се е наблюдавало през средновековието например в една Франция, Англия. Въпреки строгитне църковни канони, и т.н. Е имало бум на изоставените деца, професията " куртизанка", многобройните сиропиталища. Тъмните им години. Сега те минават за народи със стабилен морал, семейни ценности, развити, така да се каже. Ами колкото и да не ни се иска в момента сме си в средните векови - България. Нищо по- духовно нищо по-по- по. Просто изживяваме катарзиса си. Америка там ясно, държави сравнително скоро формирани, от хора избягали от морал, правила и т.н. , от преди няколко стотин години, та до днес. Хубаво ги е изброил Орлин видовете семейни обвързаности. Зад всяка от тях обаче стои мотив, психологичен момент и се поддържа от определени правила. За съжалени -"правилно" и "неправилно" ще стоят още дълго в нашите съзнания. Поне докато има 10 Божии заповеди. Още те са поставили тези две положения в обръщение. Защото, за да се учим трябва да има от какво, не можем да се учим от нищото. А нещото ни го е определило още Библията- това е правилно, по законите е, това е неправилно не е по законите. Висша морална норма. По която се водят и всички духовни учители. В момента всички тези Божии заповеди ги нарушаваме с пълна сила. И толкова сме си доволни повечето хора, покриваме си ги с думичките свобода. Скоро в някакъв филм баща говореше на сина си, който оставяше дългогодишен брак и деца, за да замине с любовницата. Бащата каза така: " Кой ти позволи да се влюбиш!?" В първия момент, си казах хубав филм пък каква празна реплика. Само след няколко дни разбрах дълбокия и смисал. Който между другото е дълбокия смисъл на отношението на всеки човек, към всичко.
  8. Да, Думичките.... ... Под "добра манипулация" имам предвид "качествена". Много добре е уцелен момента и слабото място на хората, за да се пусне продукция, която да отговаря на потребностите на зрителите. И... ефектът е на лице. Филмът е с голям рейтинг. Само за информация, от семействата от " Биг Брадър" финалисти се очертават, точно семействата представляващи патриархалния модел. Където мъжът е вся и всьо, а жената живее с мисълта, че сама взема решенията си, но те по някаква случайност винаги съвпадат с тези на мъжа и от това тя е щастлива. Другата страна на тази монета пък е: " Мъжът е главата на семейството, но жената подрежда мислите в нея". С мюсюлманският свят не можем да се мерим по никакъв начин, там народопсихологията от векове е изградила много стабилна игра в семейните отношения и привидно стабилния патриархат се гради на поредица от правила, норми, хитрости и т.н. с които всеки се съобразява. Мисля че в "Роксолана" съм го чела, но може и да греша, методите и женските тайни в мюсюлманския свят предавани от по- старото поколение жени на по- новото как да ръководят мъжа и да му вменяват мисли без той да разбере. Това е цяло изкуство.И то е развито, защото там жената много трудно може да излезе от брачни отношения. В случая ни се представя един филмов продукт, доста европеизиран(който е ходил в Турция извън Истанбул знае за какво говоря) изграден изцяло от гледната точка на бащата, на колосът и вътрешната му борбата с предразсъдъците и закостенелостите, приемането. Силно емоционално е да видиш как гордостта свежда глава. Тук е розовият балон. Голяма част от зрителя вижда това което му харесва. Романът е много хубав, но е добре да се прочете именно книгата. Сега мисля, че е по -ясно, какво имах предвид под манипулация, розов балон и свобода. А това че " Свободата често се състои в това, да се завърнеш."- Скоро дадох реален пример(в друга тема) с един познат англичанин, който се отказа от свободата в България и се върна при правилата в Англия. Така е със семейния живот и с много други неща. Не сме дорасли, за да можем качествено да живеем без правила. Обикновенно губим пътя. Това не е само в брака, но често се наблядава и там. Затова като излезем от социалните норми, позавъртим се позавъртим, оказваме се пак недоволни и наново влизаме обратно в тях.
  9. Телевизията е манипулация. Този филм е една добра манипулация, дори и да не е реална действителност. Филмът е хубав, защото романа по който е направен е хубав. Ако филмират повече класически романи като сериали, ще е добра манипулация. Сещам се веднага за един стар български сериал със същата тематика "Дом за нашите деца". Невероятна актьорска игра, много дълбочина и различни семейни ситуации. Ако започнат да го излъчват, дори и като повторение, ще има голяма гледаемост. Хората са "гладни" за ред. Целият хаос в който се превърна живота ни, изморява. Когато дълго си пътувал из чужбина, работил си преодолявал си трудности, прибирането у дома е огромно блаженство, спокойствие, отмора, сигурност. Така е и със семейството, напуснахме тази обществена единица, тръгнахме да търсим щастие, уморихме се, имаме нужда от почивка, но като се обърнем назад виждаме, колко усилия ще ни коства да съградим разрушеното. Като бежанци, които стоят на граничната мрежа и искат да влезнат в родината, но не им позволяват. А отстрани винаги има някой, който да те убеждава, колко е хубаво в чужбина. Всеки блян обаче, преекспонира много действителността. Създаването на семейство е борба, в която постоянно някой губи нещо, а дали ще намери спечеленото е въпрос на гледна точка. В турските семейства действителността съвсем не е толкова красива. Те се градят на загубата на свободно действие и дори мисъл на жената. В този роман( "Листопад") се намеква нееднократно, но на фона на розовия балон, който става още по- розов от нашия блян, загубената свобода става нещо несъществено. Само че, ако разберем, че в загубата на свобода се гради търпението, смирението, прошката, тогава може би ще харесаме семейната единица. Непрекъснато чувам, между двама партньори, че търсят свобода, че им писва от отговорности. Ами в този случай, няма смирение, няма търпение, няма прошка. Една по една обезличихме семейните ценности. За всяка една от тях имаме железни оправдания. Значи сме постигнали каквото искаме- свобода за която сме платили със списъка от семейни ценности. Много ми харесва краят на една приказка(мисля че и друг път съм го писала) - " Свободата често се състои в това, да се завърнеш."
  10. За да повярвам в това, трябва да попитам, на базата на какви изследвания се твърди? Как е доказано, че се уврежда нервната система на зародиша и още повече, че точно половите контакти между родителите в преднаталното му развитие са причина за неврози в късна възраст например. Това за кармата не искам да го коментирам. Партньорите трябва да слушат само и единствено вътрешното си усещане и желание. Всичките книги на света не струват толкова, колкото 1 секунда от личната интуиция. Предаването на любов и съпричастност, на нежност чрез физическа близост е толкова красиво и нужно, колкото един мил разговор, една добра дума, един поглед от любимия. Този деликатен период, по време на бременност жената има нужда от нежност поднесена и по всички възможни начини. Няма как предаването на любов да води до образуването на отрицателна карма.
  11. Гледайки напоследък( рядко, но достатъчно често, за да си съставя мнение) Биг Брадър фемили, видях, колко нормално може да бъде представено всяко абсурдно нещо. Там половината от семействата, без значение от социален статус или финансово положение или възраст, са имали или имат паралелни връзки. Всеки един от тях,пред детектора на лъжата, толкова естествено и нормално описа своята паралелна връзка, а съответната половинка( мъжа или жената) толкова естествено ги оправдаха, че аз останах без думи. Положението е, че оправдание има всеки, за всичко. Всеки си вижда нещата от своя уникален ъгъл и никой не е в състояние да промени фокуса на очната му ябълка. Някакви бледи отражения на някаква чужда действителност, може да проблеснат в зениците, чрез чуждите думи, но фокуса остава непроменим докато очните мускули не се раздвижат, за да преместят окото. Та тази история е толкова банално повтаряща се и толкова уникална за всеки един попаднал в нея, че каквото и да кажем ще е вече казано. Много хора си живеят в триъгълници, четириъгълници и всякакви други геометрични фигури. Ами щом така им харесва...... Какво да кажем ние хората с правата линия. От А до В има само праволинейност. А ако някой каже - ама на мен не ми харесва.....- веднага ще отговоря- Не ти вярвам. Няма сила на света, която да ме кара да правя нещо което не ми харесва, още повече ако имам няколко избора за това. Всеки който е превърнал живота си в геометрична фигура, значи това му харесва, това е търсил и за това се е борил. Всеки друг е насочил цялото си същество и енергия към точка В и всичко останало за него е без значение.
  12. Много благодаря Орлине! От няколко месеца чета предимно Хорхе Букай. В някои от последните си постове съм пускала цитати от негови книги. Неговото виждане и отношението му към пациентите, промени виждането ми за гещалттерапията (положително). Препоръчвам книгите му към всички, които се интересуват от психология.(и не само) "Писма до Клоудия" е сбирка от писма, които е писал до пациентите си по време на техните терапии. За тази книга, обаче, читателя трябва да е по- запознат с терминологията и същността на психологията и гещалта изобщо. "Приказки за размисъл" е по- лека и много приятна, подобно на придчи е написаното в нея. Книгите му са четими, защото са написани в стил много удобен за усвояване от широката аудитория. А това е важно, ако човек иска да стигне да сърцата на повече хора. Установих и доста прилики между неговите писма и размисли и тези на Дънов, което ме наведе на мисълта, че Дънов явно е бил отчасти много добър гещалттерапевт това разбира се съвсем неангажиращо го казвам. Предполагам, че който отиде няма да съжалява.
  13. Онази вечер, призори, сънувах сън. Ще споделя само съществената част. .......... Влизам в заведението с големи прозорци гледащи към малката улица, вътре е моята приятелка, която е и наша кума и кръсница на децата ми. Поглеждам през витрината и виждам в гръб сина си, който тръгва да пресича улицата. Но в гръб ми се вижда някак неестествено свит и приведен. В момента в който прекрачва тротоара, за да пресече, пада на земята много неестествено, както би скочила котка и стана един малък и свит. В този момент, аз бях едновременно зад него и пред него. От мястото зад него виждах това което описах, а от мястото пред него усещах, как при падането бордюра на тротоара го удря в сърцето, как ни заболя и въздуха свърши. Затичах се от двете посоки едновременно. Повдигнах го и видях на ръката му часовник който показваше цифри- 56...57... Знаех, че това е пулса му погледнах го, той ме погледна и падна назад сякаш умря, аз се събудих. Същия ден, много странно изчезна котката ни, която имаме от 7 години. Тя напоследък беше странно тревожна. Казвам странно изчезна, защото ние живеем на 5 етаж от 7 год тя не е излизала, когато случайно я затворим на стълбите не мърда с часове, чака да се прибере. Преди 5 год е падала от терасата два пъти и стои и не мърда, чака да я приберем. А от няколко години е толкова ловка, че няма как случайно да падне от терасата. Когато излязохме тя беше у дома. Когато се прибрахме, нея я нямаше. Два дена я търсим безуспешно. Моето усещане е, че тя просто си отиде, къде и как за нас все още е необяснимо.
  14. На една вълна сме! Ето нещо много хубаво: " Почти винаги мога да избирам между количество и качество. Мисля, че количеството е свързано с усилието. Когато опитвам, когато се старая, когато се насилвам, когато се задължавам, когато си налагам......Тогава ти давам повече, може би много повече, но не ти давам най- доброто. Най-доброто от мен, най-прекрасното от мен, най-съзидателното от мен.... Него искам да ти дам, защото се ражда без усилие. Защото качеството е свързано с желанието. .................. Най-доброто от мен, което мога да ти дам, е това, което искам да ти дам. Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш, е това, което искаш да ми дадеш. Не искам нещо повече. Искам най- доброто." "Писмо 19" Х. Букай
  15. Както при повечето заболявания, психиката и физиката имат нужда от координация, само с едното не става. За съжаление, много отдавна, тези две сфери на медицината са се разделили и между тях в момента има огромна и почти непреодолима пропаст. С аутизма е същото медиците развиват знанията си изцяло върху физиката и не знаят много, даже почти нищо за психологичния момент. И обратното психолозите наблягат изцяло на психиката и не са запознати с физиологията на проблема. Затова лекуването както на това, така и на много други заболявания са като човек ходещ на въже, високо над земята, тръгнал е за отсрещната страна, но не се знае дали няма да наклони на едната посока и да падне. Изисква се много внимание и поддържане на баланса. http://www.pharmacy-bg.com/article.php?cmd=list&id=284 http://www.novinar.net/news/lekuvat-detca-autisti-s-dieta-i-fitoterapiia_MjMwMjs0Mg==.html От друга страна в момента се работи над теорията за "огледалните неврони" или невроните на съпричастността, имитацията, подражанието. Установява се ,че деца страдащи от аутизъм, пълен ,частичен имат липса на тези неврони. Това е материя която е безкрайно интересна и се разработва от физиологичната психология. Доброто познаване на мозъка е перфектен старт по пътя към решаване на неразрешими проблеми. Една интересна презентация на Боряна Пирьова по повод огледалните неврони и аутизма. http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/cognitive%20science%20and%20psychology/Projects/Nonverbal%20communic_2.pdf По това се работи много сериозно . http://mh-center.info/mentalhealth/publications/10/ И една много увлекателна презентация за огледалните неврони на неврохирурга Вилаянур Рамачандран. http://www.ted.com/talks/lang/bul/vs_ramachandran_the_neurons_that_shaped_civilization.html
  16. И аз се пообърках вече azbuki , Нещата се поразминаха след последните постове на на Даниела. Проблема започна с това, че тя много обича другия мъж и не иска да се разделят, но не може и да остави съпруга си към който има само приятелски чувства: Цитирам: daniela71 "А,толкова да се обичаме... и какви ли не компромиси сме правили ... той казва че нищо няма да се промени,но знам ли? времето ще покаже ,но Бог не ме е дарил с търпение.." "Съпруга си оби4ам ,но по някакъв друг на4ин...като приятел." До тук нещата бяха някак ясни, особено след втория пост в който стана ясно, че съпруга задоволява всички финансови капризи, които любовника не може. Но следващите постове: daniela71 "знаете ли какво е да цените и оби4ате до себе си мъжа 15 години и да не можете да да се радвате на хубавия живот ,който ми е даден"- това например не го разбрах- Кой ти пречи на тебе да се радваш на хубавия живот със съпруга си, след като в по- горния пост казваш че много обичаш любовника си? И ако искаш да се радваш на хубав живот със съпруга каква е ролята на любовника????? Още по объркано става в следващия пост: daniela71 " от това да създам баланс да се правя, че нищо не се е слу4ило в къщи и да бъда перфектната домакиня с усмивка на лице, а вътрешно душата ми плаче и сърцето ми се къса,не агония ми незнам как да го нарека. " След като искаш да се радваш на съпруга си и на живота с него, защо страдаш, че трябва да си в къщи?? и това: "но като не се получиха нещата при него пак почна да звъни ,да обсебва и аз попаднах пак в капана и айде старата песен отниво. Тогава чувствата бяха наполовина и не ми пукаше (а той тогава бе най милия 4овек и си казавх..-Боже Господи,колко се е променил,дори и духовно се е извисил),молих се на Бог да му изпрати жена да има дом семейство да не ми тежи на душата след време и ето .." Значи казваш, той те обсебва и това те тормози, искаш да си намери жена, а като си намери се чувстваш на заден план!??? На края на всеки пост задаваш един и същи въпрос- Какво да правя?? Даниела, тук доста хора взеха участие, доста хора ти казаха различни начини за начало на някакъв изход. Вместо да коментираш, как би приложила нещо от предложеното, ти се фиксираш само в обвиненията и се оправдаваш, изпадаш в самосъжалителна позиция и имам чувството, че изобщо не прочитеш различните начини които ти се предложиха. Така няма да стигнеш по- далеч от мястото на което си в момента. Спри да разглеждаш себе си като жертва, защото не си. Ти се жена обгрижена от съпруга си, който твърдиш, че обичаш. От друга страна си се ползвала от ухажването и вниманието на още един мъж, който не знам дали обичаш, според мен по скоро не- той ти е емоционална зависимост, която ще си преодолееш страдайки. И то не страдайки за него, а за себе си. И както ти каза по- горе Божидар( мисля че беше той), прочети всички постове от началото на темата, поне още веднъж. Избирателното ти фокусиране, само върху постовете с обвинения, защото виждаш себе си като жертва, изобщо не ти помага.
  17. Даниела, получи се много хубава дискусия. Но ти как мислиш? Видя ли нещо за себе си от всички тези редове които се изписаха? Възникнаха ли други въпроси, освен този- Какво да правя? И какво точно те възпира да прекратиш тази връзка, след като казваш че този мъж те лъже? Значи дори и тя не е красива и хармонична, както би ти се искало!? Ако цениш и обичаш съпруга си, а другия мъж си хванала в лъжи и лоши постъпки, какво те спира??? Нищо не е толкова страшно колкото изглежда . И непоправими неща няма. Просто се иска смелост, решителност и вяра. Никой не казва, че ще ти е лесно, но така сякаш също не ти е особено лесно?
  18. Не случайно писах в по- горния си пост, че е важно жената да реши, какво би дала тя от себе си. В друга тема ползвах този цитат, но и тук е подходящ. "За да го обичаш или трябва да му дадеш нещо, или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш както трябва." Петър Дънов - "Път на зазоряване"- 1 неделна беседа 1939г А относно Божидар - А да бъдеш обичан означава да даваш. Трябва да можеш и да приемаш, иначе се губи споделянето и се получава - даряването за което мисля напоследък в една друга тема тук. В конкретния случай( с паралелната връзка), според мен имаме инвестиране в отношенията, давам, за да получа. В момента в който трябва да се даде свобода, от която даващия няма да получи нищо, вече има проблем.
  19. Здравей Уки ` Ето че си намерила подходящи събеседници. До колкото разбирам даването и получаването се разминават за теб. И аз въпреки всичките си философии, доста от които и тук съм споделила, все още си изяснявам този проблем. Той или е с партньора или с приятелите или с роднините, все на някой нещо не му достига или на нас все ни се иска, ей от този там да получа повечко, сякаш не достига малко. И в това няма нищо лошо. Човек се учи в движение. По -важно е да има хора край теб, с които да можеш да преживееш даването, получаването, очакването, разочарованието и всичко друго, така необходимо за възникването на всички въпроси, които водят човека към по- горното стъпало на неговата духовно развитие. От постовете ти лъха спокойствие и много добре подредена мисъл. Вероятно ще намериш доста от отговорите които търсиш по- скоро от колкото предполагаш.
  20. Когато писах преди време в тази тема, този пост(под номер 60 и преди него под номер58), бях толкова убедена в това което пиша, че се учудих от това че останах неразбрана (или такова впечатление ми е останало, което е без значение). Затова приех вариянта, че вероятно си е моя предубеденост. Днес намерих по- сигурен отговор, вероятно "случайно", сетих се за темата тук и реших да споделя. Защото аз продължавам да подържам мнението, че надеждата е сред последните неща, които биха помогнали на човека. Но не за всеки важи разбира се, по редица причини. Та ето какво прочетох днес в "Двама господари" - П.Дънов- 1.10. 1939 "Дълговечният живот зависи от любовта. Най- късият живот зависи от надеждата. Като изгубиш любовта влезеш във вярата. Като изгубиш вярата, слизаш до надеждата. Като слезеш до надеждата, то е най- ниското.Всички същества, и най- малките, започнаха с надеждата, качиха се във вярата и дойдоха до любовта." В тоз ред на мисли, думи като " Надеждата крепи човека" е болна мисъл. Това значи, че този човек, ако е останал на това ниво или няма сила да премина към вярата или не е готов. "Надеждите умират последни"- защото всеки човек изгубвайки любовта, не успял да изгради вярата си отива на последния вагон на влага - надеждата. Да, други тръгват от там, но да се живее с надежди не е най- добрия вариант. Това е старт или финал. Кой как ще го ползва е личен избор.
  21. Това са различни отговори , на различно мислещи хора. Трудно се променя едно мислене, една фиксация, една предубеденост. Това обикновено става с въпроси. Тук на Даниела се зададоха много въпроси. Ако тя реши да помисли над всеки един и да отговори на себе си, мисля че виждането и за "безисходната" ситуация ще се промени. Важното, обаче е, отговорите и да не са следствие на това, че поставя себе си в центъра на завъртения кръг, а да се опита да се постави на мястото на всеки един от участницие в ситуацията, включително и на детето си. Това е доста трудно при нейния начин на мислене в момента, но не е невъзможно. Повечето от нас виждат в поведението и егоизъм, но за нея е емоционална зависимост. Всяка емоционална зависимост, първо трябва да бъде осъзната като такава и след това да се работи за нейното преодоляване. Така че Даниела първо трябва да е наясно със себе си, какво точно иска да се случи и какво би дала тя от себе си за това. Защото има една стара приказка, за да получиш трябва да дадеш. А даването не винаги е приятно, особено ако си вземал повечко.
  22. :) Много светлина ти желая.

  23. По принцип не бях се замисляла за тези неща, защото аз вярвам, че личната, жива енергия на всеки човек е толкова силна, че е в състояние да неутрализира всичко което не се подхранва постоянно. Случи ми се интересно нещо преди време. За 30- ят ми рожден ден, съпругът ми подари златна гривна. Нямах никакво златно бижу освен брачната халка и не нося златни бижута, но незнайно защо исках нещо златно, явно съм била настоятелна през годините и си го получих. Сложих си тази златна гривна, и още на другата сутрин започна страхотно главоболие. Ден и нощ, в продължение на месец- два имах чувство че главата ми ще се пръсне. Тъй като гривната беше със сертификати от магазин дори не си помислях, че може да е нещо свързано с нея, въпреки че ми мина през ума. След няколко седмици мъчително главоболие реших все пак да пробвам "суеверието " си, а и съпругът ми ме насърчи. Свалях я през ноща, а я слагах денем. Така спях спокойно през ноща, а денем към 10.00 започваша главоболието. Тогава видях, че на гривната има свито и реших да направя рекламация, тогава разбрахме, че тя е била заложена, преди да бъде изложена за продаване. Въпреки всичко си я взех обратно. Продължих да я нося, а и главоболието отшумя. След около година гривната се счупи. Когато попитах хора които са информирани относно енергийните потоци повече от мен, ми казаха, че съм направила едно добро дело изчистила съм нещо, напълно несъзнателно, и в период в който за себе си достигнах до много отговори. Сега гривната стои счупена, нямам желание нито да я поправям, нито да я нося, тя си свърши работата и аз моята. Относно снимките на мъртви хора, те са огледало на нашата енергия. Това което влагаме, това виждаме и усещаме. Същото е с помещенията- и най- красивата къща може да ти е безкрайно студена, докато не я стоплиш със собствената си енергия. Аз например не обичам стари къщи, изискват прекалено много разход на лична енергия, за да бъдат напоени с новото. Във Варна например има точно определини сгради, които излъчват много тъмнина, много работа трябва да се вложи в тях, за да бъдат променени, въпреки че се обитават от хора и в автентичния си вид. Да разберем дали имаме или пребиваваме в близост до негативна енергия е много лично усещане. Често дори усещанията за едно и също място на двама човека са различни. Другият начин както каза Диана е чрез замерване. Или чрез вслушване във вътрешния ритъм. Ако не се чувстваме добре, ако нещо ни мъчи а не знаем какво, ако боледуваме често без видима причина. Това са все индикатори, които не бива да се пренебрегват.
  24. Аз сънувам рядко, а нещата които си спомням на сутринта ги помня дълго след това. Дъщеря ми е по- добра в това отношение, тя си има цели дневници със сънища и находките и с припокриване в реалния живот са доста. Онази вечер отново сънува интересен сън. Интересен не за друго, а защото беше в навечерието на рождения и ден. Сънува, че е бременна(тя е на 13 год) и това състояние и е много интересно. В следващият момент се намира отстрани и бременната е друга жена, а тя става на тънка струйка и влиза в корема на бременната жена, изумява се от огромното пространство вътре и в същото време я обзема усещане за удобство, уют, топлина, което е прекъснато от събуждане, за да и честитим рождения ден !
  25. За съжаление, когато жената е по- голяма с повече от 7-8 год. шанса за пълноценна връзка е минимален. Освен емоционално и чисто физически. Познавам много стабилни бракове, когат мъжът е по- голям с 10-12 год. Познавам и не толкова много разпаднали се бракове и връзки в които жената е по- голяма с 13-18 год. Последната такава връзка се случваше пред очите ми, колега, който беше на 19 год. с жена, която беше на 39.Положението беше, като горе описаното от Орлин. Чисто физическо задоволяване, без споделяне, без съпричастност. Тя отдавна беше изживяла младежките си пориви, беше минала през различни връзки, беше останала сама и това беше нейната утеха. Той в разцвета на силите си, ухажван грижовно от нея, просто му беше удобно така. Но се срамуваше да излиза сред приятели с нея, не можеше да я представи на родителите си, не искаше да се жени за нея беше на ясно, че ако има дете, когато то е на 10 год, майка му ще е на 50, а той ще е все още на 30год. Тя беше връстничка на майка му и това си оказваше влияние в мисленето му. Разделиха се в момента в който той осъзна, че не иска да бъде вече мързелив емоционално и да чака някой да го ухажва и да му прави комплименти. Научи се да дава във връзката, а не само да получава. И тогава момичета на неговата възраст колкото искаш. Другата близка история е с хора които са част от семейния ми кръг, а потърпевш е много близък мой човек. Когато момчето е ученик на 17 год, жената е негова учителка на 31год. Жената е омъжена с дете. Неудовлетворена в брака, свободолюбива, залюбва се с ученика си и след 1 година когато той завършва, тя е бременна от него. Това обаче се случва през 70-те год., когато комунизма, подобно деяние го наказваше жестоко. Въпреки всичко, жената се развежда, тя е от малко село, емоционалният кошмар е жесток. Но любовта и е толкова голяма, че тя се отказва не само от семейството си, но и от първото си дете, за да може да бъде с новия си млад мъж, който обаче отива в казарма за 2 год. Тогава тя ражда детето и го оставя в дом, докато малкия мъж излезе от казармата, следва преподаване по турски села(такива са били тогава наказанията) забрана да се връща в родните си места и т.н. Но малкият излиза от казармата, вземат си детето от дома и заживяват чергарски, докато малкият мъж- вече 22-23 год не започва да се товари от тази връзка и от жената преминала в края на трийсетте. Неговата младост е неизживяна, млади жени край него бол. А той с възрастна жена и дете...... следва болезнен развод, липса на всякаква отговорност от негова страна към така страстно създаденото семейство и едно дете на произвола, отгледано от кой ли не и отхвърлено от кой ли не.А неговите родители така и не разбраха емоционалните си тревоги. Аз лично не познавам семейство в което жената да е с повече от 10 години по- голяма, което да съществува във времето и още повече - да е щастливо. Но това че аз не познавам не означава ,че няма. Въпреки всичко подобни връзки е добре да отлежат около 3-4 год и след това да се предприемат сериозни планове. Често те са следствие на емоционална несигурност, неудовлетвореност, период на израстване, който има давност.
×
×
  • Добави...