Диляна Колева

За съжаление няма смисъл от подобни призиви, колкото и да го подкрепям, обездвижването на хората и масовото затлъстяване( дори и не видимото) прави хората неспособни дори и за двучасови преходи с раница. А който е тръгнал за езерата няма нищо страшно вече техниката е предвидила всичко за всички, качете се с кола или бусче до х. Пионерска, от там има и лифт, има и джипки, има и коне има и пешеходни туристи, все някак или някой ще ви качи до горе, ако не можете сами. Има достатъчно много хора, все едно сте в морската градина във Варна, достатъчно много коли, все едно сте долу в Сепарева баня и достатъчно много мръсотия, ако имате и достатъчно много пари, може да ползвате всичко. А за ентусиастите, с малко пари и малко багаж една двучасова разходка в гората, това е ходенето до езерата днес, накратко. Между другото не е нужно да носите храна за целия период, разстоянието не е голямо, а има и голямо движение на хора, за два- три дена, може да се разходите дори и пеш до долу и да си купите храна за следващите два- три дена. И по- чисто е, и по- практично.А и една малка диета, сред природата би се отразила много добре

Една от най- успешните и широкодостъпни методики за справяне с проблемите, страховете и безпокойството е достатъчно елементарна, за да бъде използвана от всеки. Голям процент от хората стигат до нея сами, след като са били изправени пред неразрешими проблеми, други се запознават предварително и се опитват да я прилагат, а трети просто си се ядосват, притесняват и безпокоят. Интересното е, че този метод, който е доста успешен при силни стресови ситуации, не се прилага при ежедневните дребнави спречквания и тревоги. Този метод е вроден в човека, но научавайки се да се тревожи, човек забравя да не се тревожи , да не се ядосва и да не се стресира ежедневно от банални, повтарящи се ситуации. Тези дни четейки за дребните и за големите страхове на хората и за тяхното преодоляване се случи така, че станах свидетел на неволното прилагане на метода на Карнеги от 6 годишният ми племенник. Какво имам предвид!? Методът е прост: 1. Човек представя пред себе си просто и кратко какъв е проблема. 2. Представя си най- лошото развитие на нещата. 3. Приема най- лошия вариянт като случил се. 4.Търси по- добро решение на най- лошото което ще му се случи. Звучи просто, но действа, след преминаването през четирите точки, следва спокойствие и трезво мислене в резултат на което излизат много нови варианти. Преди няколко дни имаше страхотна буря, синът ми и 6 годишният ми племенник играеха в училищния двор, когато бурята започва, те тръгват къд дома на приятелчето с което играят, защото то живее наблизо. В това време родителите на племенника ми пътуват извън града. Малкият е силно притеснен от силната буря, пороя и светкавиците и започва да мисли на глас: Сега ако гръмотевица удари колата на мама и татко, те ще умрат и леля Д. и чичо Я. ще станат мои родители. И се успокои. Методът за който изчетох цяла книга и който се затрудняват да приложат хора с доста житейски опит беше приложен успешно в рамките на няколко минути от едно шест годишно дете. У хората не е заложено да бъдат дребнави, да се безпокоят за всичко и да си създават проблеми, тези "качества" се придобиват. Придобивайки ги, ние превръщаме живота си в ад, от който много простички правила, правилно подредени, могат да ни помогнат. Защо ни е толкова трудно да ги прилагаме ежедневно и с това вгорчаваме както собствения си живот, така и живота на околните!!? Доста често по- лесно приемаме известие за смърт или тежка болест, от колкото факта, че съседката редовно изтърсва покривката с трохите над нашия балкон. И трябва ли задължително да преживеем катаклизми, за да успеем да погледнем живота по друг начин! Един паралел. Изтезание в древните затвори- слагат човека в легнало положение и поставят над лицето му къпчук, капка, която капе равномерно, бавно и продължително в рамките на часове, това докарва изтезавания до лудост. Това са дребнавостите- ежедневно, постоянно, продължително дразнене, което ни докарва до лудости.

Забелязвам, че всички големи конфликти започват от дребни неща и се разгарят от многото безмислени приказки, а в същото време всички големи проблеми приемаме и започваме да действаме за решаването им без много приказки. В същото време дребните ежедневни проблемчета ни нервират често , по малко и ни докарват купища физически проблеми, вместо да се опитаме да се справим с тях ние гледаме към големите проблеми, които често разрешаваме доста по- бързо от дребнавите си навици и кавги. Силно впечатление ми направи следния откъс от една книга: "Една от най- интересните истории, разказани някога от д-р Хари Емерсън Фосдик- история за спечелената и изгубената борба на един горски великан. "На склона на Лонг Пийк в Колорадо още лежи дънера на огромно дърво Естествоиспитателите казват, че е живяло четиристотин години. Било е фиданка, когато Колумб е слязъл на сушата в Сан Салвадор, и младо дърво, когато първите заселници пристигат в Плимут Нова Англия. През столетния си живот е удряно четиринадесет пъти от гръм, край него са отшумявали безброй лавини и бури в продължение на четири века. То ги преживява всичките, но накрая го нападат бръмбари- дървояди. Те го повалят. Насекомите си прогризват път през кората му и постепенно разяждат сърцевината на дървото. Те са дребни, но атаките им не спират. Горският великан, непобеден от годините, неунищожен от гръмотевиците, издържал на бурите, става жертва на дребните буболечки, които човек може да смаже с пръст." Това е историята на повечето хора с хронични заболявания, с нервни кризи, сърдечни проблеми, хора устояващи на големите трудности, а изядени от дребните лоши мисли в главата си. До колко хората сме в състояние да преборим дребнавостите!? Всеки има лична история......а лична рецепта?

Добро утро днес, да помислим и за добро утро утре! http://vbox7.com/play:0d056b3b

Децата имат нужда от прегръдка. Хубаво е обаче да правим разлика, кога детето иска прегръдка и кога ние искаме да го прегърнем и то ни отвръща. С второто не е добре да се прекалява. Когато детето иска прегръдка, близост, нежност, едновременно с това то има да ни каже нещо. Често приключваме с прегръдката, а другото остава несподелено. Когато се роди второто ми дете, дъщеря ми беше на 2 г. възраст в която малките каки, не са готови за тази отговорност. Ангажирани с новия малък човек, често само я прегръщахме, и до там. Един ден в детската градина, госпожите ме попитаха, защо не гушкаме детето, то имало нужда от това. Когато отидела в градината и увисвала на врата на лелките искала непрекъснато да я прегръщат. Аз останах много изумена, защото си мислех, че даваме достатъчно нежност у дома. Желанието обаче да бъде прегръщана просто е било израз на страх, на притеснение от отговорностите които има една кака и т.н. и т.н. неща нямащи нищо общо с нежността, а с новите отношения в които е поставено детето. Силното търсене на нежност от едно дете, означава че то има да ни каже нещо и една прегръдка или една нощ в леглото на мама няма да решат проблема, а ще го задълбочат.

Срещата беше много приятна гледахме дъжда в центъра от едно кафене в което правят мнооого видове кафе. Много говорихме, посмяхме се, поразказахме си това - онова. Бяхме 7 човека. Беше приятно. А лятото е пред нас срещи много, по принцип с Късметче планираме една плажна среща в четвъртък, ако има интерес........ заповядайте.

Когато дъщеря ми беше на 6г. съвсем по детски ми показа колко неправилно се ползва( а за мен вече и "е") доверието. Един ден когато я взех от градината, тя ми каза, видимо леко изумена. " Мамо, днес моята приятелка ми каза нещо, след като ми го каза ми обясни, че не трябва да го казвам на никого, защото било тайна. След като е тайна защо ми го казва? Аз не мога да пазя тайни!" Доверието е непознаване, ако проявим доверие трябва да допускаме всички варианти на развитие на дадената ситуация. Ако не са оправдали нашето доверие, това си е изцяло за наша сметка. Проявила се е черта от характера на другия, която не познаваме. Това не го прави по- малко добър или повече лош, той просто си е такъв какъвто е. А това че в нашите очи е изглеждал друг в даден момент си е изцяло наш проблем. По тази причина аз не искам никой да ми има доверие, защото не зная как ме вижда. Аз също правя всичко възможно да не се доверявам, защото често не знам до колко това което виждам е така както го виждам. Взаимоотношенията могат да бъдат прекрасни и без проявата на доверие, просто е хубаво да приемаме човека срещу нас като нещо ново и необятно и да сме наясно, че не го познаваме, просто да му се радваме или опознаваме.

Значи остава утре(20.07) в 18.00 пред хотел Черно море. Ще ми бъде приятно!

Е не само в България е така Максим, ама никак даже. Това е въпрос на личностни качества, а не на националност. А това за кой къде какво пъха, темата не е клюкарска, а чисто и просто разглеждане на определен вид взаимоотношения, които ги има навсякъде по света. Мисля че няма нищо лошо да се коментира, иначе бих казала, че в тоз ред на мисли( за клюкарстването) психолозите излиза, че са най- големите клюкари.

А всъщност ........ защо правите сравнения- България ....и .... неБългария. България никога няма да бъде Германия и не е нужно да се стреми, защото ще изгуби идентичността си. А я да сравним България и .... Индия, например или може би Албания, или да речем Македония!!!??? Всяка държава е различна, като хората, които живеят в нея и това прави уникални народите. Аз не искам да приличаме на Англия, Германия, Австрия, САЩ. Аз искам да живея в България с българите, ако исках друга държава, щях да отида да живея там. България няма нужда от сравнения, както хората нямата нужда да се сравняват по между си. България си се слави с бай Ганьовщината, както Германия с кобилестите жени, Полша с пияндетата( за първи път там видях толкова много силно пияни хора по улиците), Англия с консерватизма си и т.н. и т.н. А що се отнася до учителите....да П.Дънов е българин, но не е нужно да си в България, за да четеш неговата литература, както не е нужно да си в Индия за да се запознаеш с писанията на Буда и се в този ред на мисли...... всяка държава ще я бъде по начина по който хората я подредят. Щом не сме си изчистили къщата ще си дишаме праха и какво от това..... има стерилни хора има и чергари, всеки живее така както е намерил за добре, явно за момента толкова можем, толкова правим .......

Аз също съм във Варна по това време. А часът може да се промени.

Можеш да прочетеш "Езотерично разглеждане на кармически отношения" на Рудолф Щайнер. Там се обясняват много от ключовите взаимоотношения и бедствия, които могат да се случат на хората. Включително и масовите бедствия, смъртта на млади хора при масови природни бедствия, защо се случва всичко, сбито и възможно най- конкретно. Защо се реагира по определен начин и кога се намесва човек, до колко може да се влияе на кармичните отношения и т.н. След това може би отговорите на въпросите, кое е добро, и защо някои "не са добри" ще се наредят от самосебе си.

Мисля че е добре да се опитаме да разгледаме егоизмът (така наречен) отделно от любовта и да не ги свързваме или смесваме. Егоизмът, егоцентризмът и т.н. са етапи от мисленето по скоро. Нашето мисловно развитие претърпява промени през целия живот. Стига до различни нива, като не зачертава за винаги преживените и вече усвоени нива на мислене. Взаимообвързаността на мисловните етапи е важна и задължителна за правилното развитие. Какво имам предвид: Група "изследователи на човешкото мислене" го разделят на две нива мислене от първи ред и мислене от втори ред. Според тях мисленето от втори ред е проявено от много малко хора на Земята, но то съществува и нашите стремежи са натам все още обаче масата хора се лутаме из шестте нива от мисленето от първи ред и всеки стигнал до по- високо ниво се опитва да отрече по- ниските, което е напълно погрешно и води, както те казват, до автоимунно заболяване на мисленето, защото целта на мисленето от втори ред е да се обхванат всички шест нива и да се работи едновременно с всичките. Първото ниво на мислене те са определили като бежово- архаично инстиктивно - първично оцеляване- храна,топлина, секс- безопастността е приоритет- отделният Аз почти не съществува. Формира се в групи за оцеляване- първичните общества, новородените, жертвите на Алцхаймеровата болест, психично болните бездомни, гладуващите маси. Статистиката е: 0.1% от възрастното население, 0% сила лилавото- магическо-анимистичното ниво- анимистично ниво на мислене. Вярата в проклятия, магии, благословии, магически сили и духове- семейните ритуали, магическите етнически вярвания, силни са в Третия свят, уличните банди, спортните отбори, корпоративните "племена"- 10% от населението, 1%сила. червено- силни божества- първата проява на Аз-а. Отделен от племето- могъщ, импулсивен, егоцентричен, героичен. Основата на феодалните империи- власт и слава, заплахи и хищници.Завладява, надхитрява, доминира, наслаждава се на Аз-а в най- пълна степен без съжаление или разкаяние. Бунтарското юношество, граничния манталитет, феодалните царства, авантюристите, дивите рок звезди- 20% от населението, 5% сила. синьо- конформистко управление- животът има смисъл, посока и цел, като резултатите се определят от всемогъщ Друг или ред. Справедливият ред определя, поведение, принципи, правила- правилно- грешно. Нарушаването на кодекса или правилата носи сериозни последствия, дори вечни, а обратното -награди. Основа на античните народи. Соц. йерархиите, импулсивността се контролира чрез вината. Подчинение на господството на реда, често с религиозен характер. къде?- пуританска Америка, Конфуциански Китай, Дикенсова Англия, рицарските кодекси, благотворителността, ислямския фундаментализъм, момчета и момичета скаути, патриотизма- 40% от населението, 30% сила оранжево- научните постижения- на тази вълна Аз-т избягва стадното мислене на синия и търси истина и смисъл в индивидуалистичните термини. Светът е рационална и добре смазана машина, с естествени закони, които могат да се ноучат, овладеят и използват за собствени цели. Светът е шахматна дъска, на която се играят мачове и победителите печелят превъзходство за сметка на губещите- пазарните съюзи, манипулирането на природни ресурси за сметка за сметка на собствени стратегически печалби. Къде?-просвещението, възникващата средна класа по света, козметичната индустрия, ловуването за трофеи, колониализма, модната индустрия, материализма, либералния личен интерес- 30% от населението, 50% сила. зелено- чувствителен аз - общностно, човешко свързване, екологична чувствителност, работа в мрежа. Човешкият дух трябва да се освободи от алчността, догмата и разкола; чувствителността и грижовността изместват студената рационалност; милеене за Земята, живота. Проницаем Аз, Аз на взаимоотношенията, групово свързване. Ударение на диалога, взаимоотношенията. Основа на колективните общности. Къде?- дълбоката екология, постмодернизма, холандския идеализъм, хуманистичната психология, канадското здравеопазване, теологията на освобождението, въпросите за човешките права, екопсихологията и др. До тук с първо ниво на мислене. С тези шест нива работим в момента. Да кажем, че тук в тези форуми сме събрани хора които работим в по- голямата си част със зеленото ниво ( поне аз така го виждам), т.е. преминали сме и виждаме останалите пет нива, но все още сме част от всички нива и всъщност не трябва да спираме да бъдем, а да се научим да работим балансирано с всички тях. И го правим, но реално се опитваме несъзнателно да ги отречем и в голямата им част ги наричаме егоизъм. А нима ще оцелеем физически, ако го няма в нас бежовото ниво? Или ще успяваме дя сме колектив и да разбираме ученията, ако не работим със синьото ниво? Или ще можем да сме индивидуалисти без оранжевото ниво? Второто ниво мислене са жълто- интегративно и тюркоаз- холистично, в тях можем да преминем само ако успеем да работим с всички шест нива на първото мислене. В момента се наблюдава "автоимунното заболяване" на мисленето, за което споменах, при което различните нива се обръщат срещу другите, опитвайки се да наложат превъзходство. Съзнанието от втори ред обаче възниква от богатия фонд зелени ( а понякога и оранжеви), така че аз съм оптимист. Мисля че повечето хора които познавам ще ми "помогнат" и заедно ще преминем във второ ниво мислене. Като осъзнаем (това за което става въпрос в тази тема), че егоизмът не е нищо повече от етап на преминаване и той не трябва да се отрича, подтиска или заклеймява, не трябва да се бори, а да се ползва, разбира и наблюдава. Егоизмът няма общо с любовта. Нейната проява на различните нива е различна и там любовта не е различна, правилна, неправилна или егоистична, а просто Е. Егоизмът я ползва по начина по който му позволява съответното ниво.

Здравей Brilliance Има във форума една тема тук http://www.beinsadou...%B7%D0%B0&st=40 , която четях с голям интерес, и искам да благодаря на hip за споделената опитност. Ще копирам част от негов пост тук, защото там той споделя за подобен случай с болки в корема на млада девойка и неговото решаване. И понеже онзи ден го разказвах на момиче с проблеми със страха, като алтернативен вариант за решаване на подобен род проблеми, мисля че е добре да го видиш и ти тук. ".Имам малко време и ще ви разкажа един случай ,който ми направи впечатление –истината е ,че почти всеки човек ме изненадва с нещо ., но да започна : Преди години ми доведоха девойка на 19 години, от около месец се оплакавала от липса на апетит и болки в стомаха .Интерниста нищо не беше открил и видели се в чудо родителите стигнали до мен .Тъй като момичето се оплакваше преди всичко от стягане и болки в стомаха бях решил в лек транс да я науча да го релаксира и обезболява – рентгена не беше откри нищо тоест болката беше психогенна -, разчитайки че апетита ще дойде когато корема стане спокоен. С лед като влезе в лек транс напълно интуитивно и предложих нещо подобно : ,,А сега, ако искаш можеш да предложиш на своето подсъзнание да те върне назад във времето и няма значение дали е 1 ,2, 3, или повече години назад ,няма значение дали е в добър или лош за теб момента ,дали е приятен или неприятен той Важното е там, да научиш нещо много, много важно за теб Нещо, което ще те учуди , удиви и приятно изненада и когато научиш това което трябва да научиш може да се върнеш при мен ,, ,, Както виждате инструкцията е доста обща и изобщо не е свързана с проблема Тук разчитам на това ,че подсъзнанието си знае работата и ще я върне назад в момент който наистина е свързан със състоянието и Но дори и да не е така ,при тази молба тя наистина ще научи нещо важно ,а аз ще продължа с плана си за релаксация и обезболяване след това . Момичето видимо влезе в по- дълбок транс и след около 12-13 минути отвори очи По лицето и бях прочел, че чувствата които преживя бяха доста интензивни ,но в момента тя беше наистина удивена и то приятно .Когато започна да ми разказва къде се е върнала и аз се изненадах ,оказа се ,че подсъзнанието и беше я върнало в средновековен френски манастир в който тя 19 годишна е умирала отровена изпитвайки адски болки в корема Интересното е ,че това беше станало около датата на прегледа . След доста продължително обсъждане тя си отиде ,а аз не знаех дали съм помогнал или не Обади ми се след седмица за да ми каже ,че апетита и се е върнал.Това е ,но обяснение и аз нямам " Целият пост и други подобни случаи, можеш да видиш в темата за която пуснах линка по- горе. Успех!

Багира нещата не са толкова трагични, нито толкова грозни, това натрупване на думи като "труп" , "капе кръв" и т.н. е излишно. Авторите които обясняват преминаването през аз-овете,съвсем не описват толкова черно нещата и не е необходимо. Ето едно по- лежерно и много по- позитивно представяне на нещата. Човекът е река, всяка река има различни вълни и течения. Във всеки един от животите си човек хваща едно течение и върви по него. Случва се така, че понякога стига до края му и навлиза в следващото с което да стигне до края. Това което наричаш натрупвания всъщност са преодолени течения, те са приключени, донесли са ни опитност и на всяко следващо ниво в което човека преминава започва да вижда своите опитности по различен начин, да ги оценява с различна ценностна система и нравствени норми, но това не означава, че те му пречат или че се натрупват. Когато човек премине през всички вълни и течения на своята река той стига до този т.н. Висш Аз , до който според мен всички сме много далеч. Освен това човек може да е много напред в дадено течение и в същото време много други течения, дори да не е уловил. Когато започне преминаването, от едно в друго течение, това става с много трудности и борба на живот и смърт на Аз-а с Аз-а, често това е и физическа смърт, ако аз-а не може да се пребори и да премине в следващо ниво сета, то телесния аз ще умре, за да се прероди отново в по- добри условия за усвояване на следващото течение. Доста хора, които са преодолели преминаването на азовете в един земен живот, говорят за духовна смърт, аз също съм го преживяла. Това е физическо усещане за смърт, което обаче не убива телесния аз, ако има възможност за вървеж напред на поредното преминаване. А що се отнася до егоизма, той ни е нужен, ама много нужен. "Между другото , когато казваме, че идентичността се разширява от егоцентричното през социоцентричното, към светоцентричното, това не означава, че човек на светоцентричното или постконвенционалното равнище изобщо няма его; напротив, човек на светоцентричното ниво има много зряло его. То просто означава, че човекът може да приема множество перспективи, без да е ограничен само до собственото си его и следователно е в състояние да прави нравствени преценки, основани на съображения за справедливост, честност и грижовност, без оглед на раса, цвят, пол или вяра. Той ще продължава да действа в името на личния си интерес там, където е уместно, но сферата на съображенията е неизмеримо разширена, а личният му интерес все повече ще включва интересите на другите тъй като те попадат в сферата на разширената му идентичност." "Интегрална психология, дух, познание, терапия" Нормално е човек да се чувства доволен иле по скоро удовлетворен на края на всеки поток, дори и да не съзнава точно защо, но на него му се избистрят нещата вижда отговорите на въпроси, които са го спъвалидълго време, има усещане за ново начало ит.н.звачи започнало е преминаването в следващото течение и тук идва момента на "свободната воля" или изборите- В кое течение да влезеш? А това не е нищо друго освен преминаването по вълните на аз-овите течения. Когато човекът осъзнае това свое пътешествие и започне да различава периодите, той вече работи съзнателно и целенасочено. Знае че има работа за вършене и това не е страшно, нито грозно, нито ужасяващо просто едно дълго пътуване, в което на всяко нещо ще му дойде времето в един момент. Случва се човек дълго време да остане в един поток, завърта се в кръга на преминаването, но не може да премине- живот белязан с тудности, спънки, противоречия, неудовлетвореност, фиксации и т.н.

Незнам дали можем да говорим за Висш Аз при положение, че не сме в състояние да говорим за всичките Аз-ове с които работим. За голяма част от тях, дори не можем и да говорим защото не ги познаваме. В момента съм на тази вълна с Кен Уилбър. Ето какво казва той: " Следователно цялостният Аз е амалгама от всички тези аз-ове(материален, ментален, телесен, психичен, без-Азов), до колкото присъстват във вас сега: близкият Аз( или "аз"), далечният Аз (или "мен") и в най- задната част на съзнанието ви върховният Свидетел ( трансцеденталният Аз, първичния Аз или Аз-Аз). Всички те се включват в чувството ви за "Аз" в този момент и са важни за разбирането на развитието или еволюцията на съзнанието." За връзка, реална или съзнателна, с нещо което някой нарича Висш Аз, мисля че не може да се говори от нас на този етап.