Диляна Колева

Честит Рожден Ден Донче !!!!!! http://vbox7.com/play:72cd2db0

Нещо се разминаваме с теб ми се струва prana_plovdiv, говорим си май за едно и също нещо с различни думички, относно млечната киселина, но няма значение. А за храната на пчелите с пчелен прашац през зимата, така е. Освен книгата която цитирах по- горе, добавям личен опит, ще добавя и още малко литература, досат ценна по въпроса+ любопитни факти. "... Една пчела пренася средно на един път 12мг прашец т.е., за да събере 1 грам, тя трябвя дя работи 10 дни , като прави по 9-10 излитания на ден. С този прашец могат да се напълнят по 6-7 работнически килийки от намиращите се около 9000 такива на една плодникова пита. При положение, че на едно пчелно семейство са необходими годишно близо 20 кг. цветен прашец, неговите пчели трябва да запълнят изцяло през активния сезон около 15-16 плодникови пити. Ето защо ПчП трябва да се съхранява добре и да се ползва без загуби. В него е концентриран трудът на десетки хиляди пчели работнички, с които те са осигурили по нататъшното съществуване на пчелното семейство." - "Практическо пчеларство" С. Недялков Б. Бижев Б.Митев и др. Така запълнените пити се вадят и се режат на парчета консервират се в мед и са много силен стимулатор и лечител при чернодробни заболявания и цироза известно като - Перга. Поради факта обаче, че това е кражба на хляба на пчелите този продукт не се предлага в автентичен вариант, което е измама или се предлага по поръчка, на цена по договаряне. Аз лично бих препоръчала да се ползва в краен вариант имайки предвид колко много пчелен труд отива в една наша хапка. Цветният прашец е много добър имуностимулатор, антиоксидант, с антитоксично действие. Той трябва да се ползва разумно в схемите подходящи за даденото заболяване, прекаляването с цветен прашец е безмисленно и го равнявам на лакомия. Съчетан с подходяща прополисотерапия прави чудеса.

Т.е. да живееш. Да приемаш страданията с радост означава да имаш разбиране за нещата, са света и за себе си. Тогава страданието не е = на нещастие, но не е = и на щастие , а е = на учене. "Ако искаш да оздравееш, трябва да дойдеш до дъното на всички страдания"- което означава, че страдщият е болен. ( душевно или физически) "Страданието е метод за пречистване"- не за облагородяване нито за издигане духовно, а за пречистване, а кой се пречиства!? човек който има нещо в себе си което му пречи. "Ще минеш през огъня ,за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това което търсиш." - значи страданието е начин за откриване на себе си сред всичко останало, Урок за проглеждане, да се научим да виждаме нещата които не виждаме. Тук няма благородство или принизяване, тук има вървеж и то там където няма виждане. "И без страдания можеш да се очистиш, но ако си по начало абсолютно чист. Щом си нечист ще страдаш." - да си абсолютно чист ..... да си в хармония със средата в коят живееш, да виждаш през първичните неща, да имаш тънка чувствителност, да имаш знание да имаш широк поглед, да можеш да стоиш над нещата. До като не се добият тези качества има страдание = на учене. Има ли страдание няма благородство, няма принизяване, няма духовно извисяване няма такива неща има трупане на опит. "След всяка болест, след всяко страдание, човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по- тежка е болестта, толкова по- силен е станал той." из " Книга за здравето" П. Дънов Както е казано, не самото страдание, а изживяването му евентуално носят сила и опитност, известна опитност при това. Появи ли се пак страдание за нещо, значи има грешка има неразбиране, няма виждане, няма сила, няма благородство, няма много неща. Има учене-страдание= урок. Не случайно протестантите обявяват страданието за наказание. Според тях, ако Господ не те обича, ако си съгрешил получаваш страдание.

Конкретно по въпроса - Страданието облагородява или принизява? Нито едното нито другото. Страданието учи. Все едно да попитам наказанието дали ме облагородява- как ще ме облагородява или пък да ме принизи, е ако аз така го представя за себе си ок. Страданието както и наказанието, както и сме го казали май много пъти вече са моменти на обучение. Не страдат само добрите или само лошите, нито пък повечето Страдания са точно страдания, а просто преекспонирани от нас нехаресващи ни случки. Всеки си изстрадва себе си в някакъв период от живота- нормално, иначе как ще научи нещата!? Но преминавайки през лош период от живота си не мога да се нарека по- облагородена или по- духовна или т.н. неща, които трудно можем ние хората да етикираме. 10-те % лоши неща в живота си наричаме страдания, фиксираме се върху тях на моменти и ни е много лошо и забравяме за 90-те% радост, но и това е нормално 100% щастие няма. Но ако някой държи страданието да го изкара наистина извисяване - ще успее. Не случайно я има поговорката - под вол, теле търси. Ама много често и намира. Страданието облагородява или принизява?

Истината е че трудно можем да се откажем от всичко това. Мързи ни, а и нямаме време и знания да се занимаваме сами с направата на нещата които ползваме и затова леснодостъпният вариант на готовото ни е завладял. Друг е въпросът, че като едно консуматорско поколение искаме всичко веднага и ако може с по- бърз ефект, а природните продукти се правят бавно с търпение и се ползват по- дълго. разбира се ефектът е по- добър и по- дълготраен, но...... това сега не ни вълнува. Като студентка имах хазайка, която ползваше изцяло природна козметика, много последователно и много продължително. Имаше си "козметични дни" в които се занимаваше само със себе си ефкта разбира се беше на лица- 70 год жена с лице изглеждащо на не повече от 60год много здрав тен и много приятно излъчване. Резултат на години синхрон с природата. Всички видове кремове за около очите, които ползваме повечето жени са доста опасни и обвързващи, когато спреш да го ползваш следите които са прикривали се появяват. Това съотнесено във времето показва, колко никакъв е ефекта и колко голяма е илюзията. Това е и с повечето козметични продукти. Предлагам един лесен за направа крем за около очите - Парче восък колкото бадем, 1 препълнена кафена лъжичка ланолин, 50г (малка кафена чашка) рициново( или друго растително) масло, ампула витамин Е. Разбъркват се добре. Излиза и много по- ефтино и е много по- ефективно и дълготрайно като резултат.

Човекът Е това, което мисли, а не това, което прави. Лицемерното поведение е част от това, което човек НЕ Е.

http://vbox7.com/play:ee39f249

Тази сутрин докато пия кафе, отворих една книга и попаднах на следното ( много подходящо за този тема, струва ми се): Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок, ти бъди дребен храст, но бъди най- прекрасният храст край пенлив водоскок и на бора недей се сърди. Щом не можеш да бъдеш и храст, ти трева покрай пътя стани мълчешката; вместо щука бъди малък клен, но това да е кленът- мечта на реката. Няма как да сме все капитани- моряци да станем, пак нужни сме, значи. Има труд за титани и труд за слабаци просто всеки си има задачи. Щом не си пътят царски, пътека стани, щом не си слънце, бъди пък звезда. Просто своята собствена цел постигни и така ще оставиш следа. Дъглас Малок

‎" Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях- от цялото си сърце" http://vbox7.com/play:7029671f

Към prana_plovdiv : При завръщането си в кошера,с помощта на шпорчетата на средните си крачета, пчелите за 15-20 сек. Свалятпрашецовите топчета от кошничките на задните си крачета, в празните килийки навосъчните пити. После други пчели с помощта на главичките си размесват итрамбоват топчетата. В последствие трамбоването на пчелния прашец се довършваот по- голям брой пчели и за по- продължително време. По този начин в килийкитена гнездовите пити се напластява в няколко реда пч. Прашец от много растения ив различна окраска, в зависимост от цвета на прашецовите зърна. Този прашецпчелите консервират с помощта на меда, с който го заливат. Консервирането сеизвършва от захарта, която се съдържа в меда, под влиянието на особени бактериии слюнката от слюнчените жлези на пчелите, се превръща в млечна киселина.Последната спомага за консервирането на пч. прашец. Така консервиран вкилийките и приготвен за храна на пчелите и пилото, прашецът се нарича вече пч.прашец. По химичен състав пч. прашецсе различава от цветния. Белтъчните вещества в пч.прашец достигат до 28,66%,докото в ЦП те са 22%. Това се дължи на факта, че в ПчП процентът на аминокиселинитеаргинин, тистоидин, лизин, лейцин, изилейцин, метионин, валин и трионин е по-голям. Той е по- богат на витамин С, съдържа витамин К и повече ферменти. Освентова той се различава от ЦП с повишената си захарност, която пчелите мупридават чрез нектара и меда. По- високият процент млечна киселина увеличаваактивната киселинност на ПчП и възпрепятства развитието на гнилостнибактерии. Поради това той може да сесъхранява по- дълго време в кошера или вън от него. Обикновено ПчП запълва от ½до 1/3 от височината на килийките. В една килийка се съдържат средно 140мг ПчПс колебание от 102 до 175мг. Една гнездова пита, в която ¾ от килийките отдвете и страни са запълнени, има от 840 до 860г ПчП. Така ЦП, превърнат от пчелитев ПчП, запазва напълно за 6-10 месеца свойствата си, независимо дали прашецо-медовите пити са в гнездата на пчелните семейства или са съхранени на склад. В гнездата на пчелнитесемейства през годината и особено през активния сезон трябва да иманеобходимият ПчП за осигуряване непрекъснатото развитие на семействата, заотделяне на максимално количество восък и за изграждане на нови восъчни пити. Безспорно пчелитепредпочитата ЦП. Когато обаче липсва приток на прашец в кошера поради лошовреме или липса на прашецодайни растения, те използват охотно ПчП. "Магическата сила на цветния прашец"- д-р Наско Кирилов Грешката е моя, че съм отбелязала само през зимата, той им служи за храна целогодишно.Но да пчелите се хранят през зимата и с мед, ако меда е манов обаче е добре да се дохранят със захарен сироп, защото има вероятност да умре пчелното семейство(по причини, които мисля, че тук не е важно да обяснявам). Александър, наистина кристализацията зависи от вида на меда и съдържанието на гликоза, захароза, фруктоза. А има и един трети вариант, почти всичкият мед, който се продава по магазините е разреден с достатъчно количество сироп, за да не се захаросва. Ако искаш да се захароса, сложи малко количество вече захаросан мед и за няколко дена, ако меда ти е чист ще се захароса. Мед който захаросва бавно е:акация, градински чай, конски босилек.

Никак не обичам бъбривост а си и това постоянно желание за споделяне. Дразня се на това, че не владея емоциите си, това ми пречи много често. От друга страна не зная нито как, нито дали е добре да променям това или просто да го приема като част от себе си. Не ми харесва това, че се дразня от нещата, които считам за неправилни. Това ми носи много негативни емоции. Силна страна ми е това, че когато искам да ме чуят, знам как да говоря. Много силно ценя у другите умението да бъдат тактични, толерантни. Ценя хората, които наистина те чуват когато искаш да кажеш нещо важно за теб, защото това е умението да споделяш. Силно ценя, правилно използвания интелект, а не хвърления в празнодумия.

"В меда има цветен прашец се съдържа само колкото пчелите оставят, за да не им пречи когато зимуват." Това не го разбрах!? По принцип има пчелен прашец и цветен прашец. Пчелният прашец е този който пчелите подготвят за храна през зимата и той се запечатва от тях по специален начин, а хората го консумирата като - перга. Той е по богат на белтъчини и ред други неща, защото минава през ензимна обработка от пчелите. Цветният прашец е необработен и той се доставя в кошера, за да бъде обработен в пчелен, това е главната функция. В меда попада цветен прашец понякога при центрофугирането на меда. В зависимост от това кога се вади. А книгите на Поля Димитрова от серията "Лекуване без лекарства" са доста добри и лично на мен са ми помогнали не един и два пъти и то в доста критични ситуации.

Любовта не си отива. Нито се връща, тя просто съществува. Ако обаче проявата и между двама души е в споделянето.... споделянето на живота, споделянето на деня, споделянето на усещането за съществуване, то с прекъсване на споделянето от страна на единия, проявата и там преминава в една друга форма, коята не винаги е приемлива и за двете страни. най- силно е любовното усещане, когато има взаимство- даване и получаване. Физическо, емоционално, духовно..... когато това е едностранно, може да се каже, че усещането за любов си е отишло, но не и любовта, ако тя е съществувала. Слънцето грее и над пустинята и над зеленчуковата градина, но никой не полива в пустинята, не защото там не грее слънце, а защото там не е неговата градина. когато градината ни се е превърнала в пустиня, няма да спрем да виждаме слънцето, но няма смисъл да хабим водата.

Споделям мнението на Станимир. След последният нашумял случай на 62 годишната дама, която не е била одобрена от нито една комисия психолози за осиновител, успява да доведе на бял свят в много тежко физическо състояние две деца, без вариянт някой да вземе отношение по този въпрос. За съжаление, както и всичко друго в нашето съвремие, това вероятно ще се превърне в мутираща система, за производство на деца, които ще се ползват незнайно къде и незнайно как. Не зная колко струва, но само преди 10 години ( първият вариант описан от Орлин) струваше около 10 000лв плюс пълно осигуряване на временната майка. След такава стабилна инвестиция е ясно, че поръчковото семейство искат и милеят за детето. Във вторият вариант до колкото ми е известно детето не е генетично свързано с нито един от родителите. Ако този вариант просъществува е добре да е ограден с железни закони, защита на тези деца и без вратички. Само дето не ми се вярва.

не по- малко важен е въпроса за съденето, неприемането, уважението на хората по пътя, и помненето на началото на пътя, храненето никак не е в началото, според мен. Защото то е следствие на детството , най- малкото, в което главна роля имат родителите, а всички в този свят се раждаме от родители, които са нашите първи авторитети, не рядко и последни. Никой не се ражда с домати в устата, а с мляко и по този начин влиза в земния живот там му се налага да живее доста дълго време, най- малко 15-16 години, след това започва търсенето, в което обаче всеки намира различни пътища. И когато някой намери своя път и се почувства добре в него, действително решава, че той е най- добър за него и всеки едва ли не е длъжен да влезе в дадения път, за да бъде обявен за духовен, но това не е така. Кой къде по пътя се намира никой от нас не може да каже, защото всички просто вървим. В никакъв случай не бих разделила хората на вегетарианци- духовни и невегетарианци- недуховни. Това до колкото ми е известно никой Учител не го е правил. Подобни намеци прочетох в изказванията на Гурутата на Кришна и се сбогувах с тях, защото това не е реално. Все пак ние живеем на Земята. Имам щастието да познавам отблизо доста хора и от двете страни. Хората земеделци и животновъди, може да са всичко, но не и недуховни. Това са хора, които скачат, за да те спасят, а не мислят първо как да скочат. Много от тези хора имат много силно развита интуиция, без да го търся, защо ли!? Защото имат нужда от нея и Господ им я дава. Много хубаво е да изберем духовния път и да се запознаем отблизо с духовните практики, пътища и начини за усвояването им. Но това не ни дава право да зачертнем земното. И ако искаме да се освобождаваме от негативни енергии и т.н. , първо може би е добре да си зададем въпроса, не го ли правим за сметка на някого!? Защото ако тръгнем по веригата, повярвайте месоядството е последния момент примерно на защита на природата. Компютърът на който пишем дори е част от огромна индустрия унищожаваща страшно много не просто животни, а цели биологични видове. Затова никак не е хубаво да изпадаме в крайности и да обявяваме това или онова за духовно и недуховно. вегетарианството е прекрасен начин за задълбочаване в усвояването на духовните практики и аз дълбоко уважавам този път, но той съвсем не е единственият. Преди това следвах православния калентар, там се пости много пъти през годината, обикновено това са дати в ключови моменти от годината, когато земеделеца и животновъда правят равносметка на свършената работа. Най- лесно човек влиза в духовния път по този начин, без да губи земната връзка и в същото време му се дава възможност да се пречисти и да помисли, да се помоли, да се разкая, да се поправи. Там няма вегетарианци, но има много духовни хора. След това са различните духовни школи, ако съпоставим празниците им и важните дати ще видим колко много съответстват на православния калентар. Най- пресния пример- 19- 22 август празника на Бялото брадство , съвпада с един от големите празници в православното християнство- Успение Богородично, което се празнува от православни и католици. Преди този празник има дълги пости и равносметка. Познато нали ! Празникът в земен вариант е култ към хляба, и се празнува с жертвоприношение в случая - пиле, питки, зърнени храни. Бих попитала вярващите в православието, какви са? Може би недуховни, защото ядадт месо по празниците!? Не, просто това е техния път - балансиран между земното и небесното. И те силно уважават и почитат Бог в това проявление, което е най- подходящо за тях. Вегетарианството към което ни призовават духовните школи, както писах по- горе някъде, е правилния начин на подкотовка , за различен вид физиологично съществуване, както ни се дава като практика и слънчевото хранене. И тук идва въпроса, колко хора могат да се хранят само със слънчева светлина!?? Това е най- духовният начин, но само ни се дава като вариант, физиката ни не е подготвена за това. И въпреки всичко вегетарианството го обявяваме като по- духовно от смесеното хранене. От гледна точка на слънчевото хранене обаче, значи и вегетарианците са не толкова духовни, защото използват и унищожават растенията. Та, по- духовно, винаги има, затова е хубаво да се внимава с класификациите.

E, добре, значи аз спадам към категорията двунога гола маймуна, кръвопиец и т.н. какво значение има, че сега не ям месо, след като само преди някакви си 10-15 год в крехката си тийнейджърска възраст, съм участвала в традициите на семейството си - потомствени животновъди, които убиват, дерат и ядат животните, които отглеждат, защото в планинските райони, това е основен метод за препитание. Освен това явно съм съсипала всичко човешко в себе си, защото съм правила пъстарма- само на някакви си 20 години, и луканки съм правила и заешка яхния съм правила. Това беше труда на бабите, дядовците ми и баща ми, които явно спадат в същата група на щавещи кръвопийци. Орлине, животните които се отглеждат за прехрана не могат да бъдат "приятелчета", казва ти го казва един човек занимавал се и живял в тази среда на животновъди. това е продукция, начин на оцеляване. Ако в планината родовете не са отглеждали животни, единствената им прехрана остава лук, чесън и до където им стигнат сушените или консервирани зеленчуци. Това е и днес. Лесно е да седим в офисите, магазините, и апартаментите си, да купуваме зимните зеленчуци, внесени от незнайно къде и да говорим за вегетарианство. Това обаче е бягство от реалността. Ок, индустрията за месо е опорочена, но това не ни дава право да правим глобални квалификации и заключения. Може би ако поработиш на село и пробваш да се изхраниш изцяло със зеленчуци, които сам си произвел и то целогодишно, без да купуваш нищо, ще си говорим по друг начин, но сега няма смисъл. Това което правиш е груба фиксация и опит за манипулация, което е най- малкото некоректно към участващите в този форум, защото много от тях не са изцяло вегетарианци. И ако аз имам доста добре изградени позиции за добро- зло, правилно и неправилно и трудно може да се влезе в главата ми, доста от хората които четат, веднага включват чувството си за вина и започват дълбоки анализи, които често не водят да нищо добро. И ти го знаеш!!! Това е от една гола, кръвопиеща бивша маймуна без лоши чувства и призив към всички, вслушайте се в себе си и това което чуете, това е правилно.

Да Ани. когато прочетох това изречение съвсем случайно, мислих над него около 2 седмици. После разбрах, че е на Дейл Карнеги, потърсих негови книги и от 4- те наличини си купих точно тази(както по- късно разбрах) в която беше оригиналната история, родила тази фраза. Книгата като цяло е сбор от разкази на хора търсели и намерили щастието по хиляди невероятни начини. Бях очарована и започнах да виждам това което Д.Карнеги беше написал след разказа родил фразата на подписа ми, а именно: "Около 90% от нещата в живота ни са хубави, а около 10% -лоши. Ако искаме да бъдем щастливи, достатъчно е да се съсредоточим върху 90-те % хубави неща и да не обръщаме внимание на 10-те % лоши. Ако искаме да сме измъчени, недоволни и да страдаме от язви, достатъчно е да се съсредоточим върху 10-те процента и да забравим 90-те, които правят живота ни прекрасен." Всъщност ние пропиляваме голяма част от живота си фиксирани точно в тези 10 процента и тогава започват трудните въпроси, отговорите на които са край нас. И понеже историята е подходяща за темата ще я споделя, а после може би отговора от заглавието ще излезе сам. "Някога се безпокоях много, но един пролетен ден през 1934г. както си вървях по Уест Доуърти Стрийт В Уеб Сити, видях гледка, която прогони безпокойството ми завинаги. Всичко продължи само десет секунди, но за тези 10 секунди научих за живота повече, отколкото през предишните 10 години. От 2 години държах бакалия в Уеб Сити. Не само че бях загубил всичките си спестявания, но и бях затънал в дългове, които изплащах 7 години. Предната събота бяха затворили магазина ми и аз тъкмо отивах в Търговско- Минната банка да искам заем, за да замина за Канзас сити да си търся работа. Вървях като пребит. В мен вече нямаше нито капка борбеност и вяра. Тогава видях по улицата да минава човек без крака. Седеше на дъска, на която бяха монтирани колелца от летни кънки. Придвижваше се по улицата , като се оттласкваше с по едно парче дърво във всяка ръка. Видях го точно, когато бе пресякъл улицата и трябваше да се качи на тротоара. Накланяше дъската, когато очите ни се срещнаха. Той ми се усмихна широко. " Добро утро сър. Чудесна сутрин, нали?", каза ми бодро. Аз го гледах и започнах да осъзнавам колко съм богат. Имах два крака. Можех да вървя. Засрамих се заради малодушието си. Казах си, че ако той може да бъде щастлив, весел и уверен, без крака, аз, който имам два крака също трябва да мога. Усетих как духът ми се повдига. Готвех се да искама от банката 100 долара. Сега имах смелост да поискам 200. Възнамерявах да кажа , че отивам в Канзас да се опитам да си намеря работа. Сега заявих уверено , че ще си намеря работа. Получих заема, получих и работата. Сега съм залепил на огледалото в банята ето тези думи - чета ги всяка сутрин докато се бръсна: "Нямах обувки и беше ми криво- додето не срещнах човек без крака." И както казва Шопенхауер "...Ние рядко мислим за това което имаме, а винаги мислим за онова, което ни липсва." и това е най- страшната трагедия на земята. Нищо друго.

Да бъдеш щастлив- означава да изпитваш увереността, че си на правилния път.

Гледай довечера БТВ репортерите, там ще разкажат за тези "ферми" за деца, създадени при ненормални условия и продавани за пари на този който има повече. Наричат го "Каталог за деца". Звучи страшно нали!? Филма е още по -страшен. Затова помолих да не се фиксираме в една насока, защото издевателствата на хората са във всички посоки. И не месоядците са най- страшният екологичен проблем и както каза Хриско по- горе, веганството няма да ни спаси , освен ако не наблегнем на ГМО-то. И ако в месоядството има минало, природа, земни връзки и т.н. във "фермите" за деца няма такова нещо. Много уважавам предците си и не бих ги нарекла недуховни, днешните хора, които продължават начена на живот на мислене и поведение и манталитет, са т.нар. традиционалисти- хора които повтарят живота на родителите си без да променят нищо в своя. Това са голяма група хора, а в повечето от нас това е остатъчно в една или друга степен- това е социология, между другото. Няма нищо неестествено или страшно в това. Страшното е в отношението ни към света като цяло.

Това което пише в стария завет е земната връзка на хората. В нея няма нищо лошо. Не случайно се говори за старозаветни хора, те съществуват и днес. С много силна земна връзка. Не е нужно да идеализираме и да се фиксираме в неща, които не можем да променим, като това кой и вегетарианец и защо. Човечеството е просъществувало до момента като хищник. Не само по желание, а на много места и по необходимост. Има райони на Земята където лова и риболова спасяват хората от гладна смърт. И това е много силна земна връзка. Да, не случайно тези хора са там, но те не са виновни за това. На времето предците ни по тези географски ширини са оцелявали зимата благодарение на лова и риболова. това че днес си купуваме домати през февруари и зелени салати през януари и някой е направил възможно това не ни прави по- добри. А за животновъдството...... това е начин на живот на много хора и не го правят за удоволствие, а за оцеляване. Това че местната индустрия се е опорочила, ок, съгласна съм, но нека погледнем около нас, само тя ли е опорочена!??? А пластмасовите домати и салати които ядете те какво са? ГМО или парникови мутанти, ако погледнем на растенията като на живи организми, значи и тях изнасилваме и жестоко отнемаме генетичните им кодове. А още по- страшно е това което правим с хората. Огромните лаборатории за човешки ембриони , напарвени изкуствено от дарителски яйцеклетки и сперматозоиди, стоящи в азот, докато някоя жена, без значение, каква е и какво и е в главата, реши да вкара в тяло този ембрион и да го обрече на незнайно какво , без естествената природа да и дала шанс за това. Така че, страшното е във всеки един аспект на нашата действителност в момента, и да се определят хората като духовни и недуховни или като кръвопийци и не знам какви още, защото ядат месо е най- малкото неразумно. Нека се огледаме и да не изпадаме в крайности, защото те са навсякъде.

http://www.vbox7.com/play:9b867ae5&start=4

Колкото и грубо да звучи- животните нямат избор. И това което постоянно давате са филми и примериса за домашни животни, такива които ние хората сме създали за храна, хайде да видим няколко научно популярни филма за това как лъва разкъсва антилопата...... нито е хуманно, нито е безболезнено. У хората това е естественото продължение на земното съществуване и оцеляване, у някои е по- силно, у други е по- слабо, у трети е притъпено. Самият животински свят е хранителна верига. Тревопасните са храна на хищниците и хищниците не са виновни за това че са хищници- те нямат избор. Разликата при хората е, че имат избор , от една страна как да се хранят, от друга как да си набавят храната. Но никой не трябва да си позволява да определя на другия избора, защото не знае каква е земната му връзка и с това много може да го обърка, както в земното развитие, така и в духовното. Много съжалителни може да сме към животните които ние създаваме, защото животните създадени от нас за храна са нещо различно от животните създадени от дивата природа, но не можем да си позволяваме да вкарваме в тях човешки духовности и качества. Затова в горния си пост писах, че всеки има избор да определи начина си на хранене, защото всеки знае най- добре до колко е силна земната му връзка и това е много важно. В противен случай се отива в другата крайност на самовнушения и неврози и човек вместо да се издигне, ще отиде в болница.

Точно толкова спонтанно( в един момент), колкото спрях да ям месо, без преходи, без размисли, без дилеми, точно толкова спонтанно 3 години по- къдно изпитах силно желание да ям месо. Една нощ, нещо в мен просто щракна и казах край, не мога да го ям това нещо, но продължих да го готвя за семейството, не го наложих, не го обсъждах, не го мислех. Точно толкова спонтанно, преди няколко месеца, се върнаха желанията за определени местни вкусове. Изобщо не го свързвам с физиологията, защото аз съм изключително здрав човек и при мен краткотрайните мигрени или нещо подобно са на психична основа. Но има нещо друго, бях в процес на търсене, духовно изгубена, непознаваща се, трудно се справях със самата себе си, рязкото преминаване във вегетариански режим беше част от пътя. така си го обяснявам. Тревожна, анализираща, мислеща, неразбираща и т.н. Постепенно след година в менюто ми се върна рибата, точно когато излезнах от едното си духовно лутане, нещо в мен се успокои, стабилизира. Сега съм по- уверена от всякога, имам пътища, посока, спокойна съм, наясно съм с всичко онова което ме тревожеше и забелязах как желанието ми за определени местни вкусове започва да се завръща, като през тези години изобщо не съм се сещала дори за тях. Освободих се от дилемите- правилно- неправилно, добро- лошо, проба- грешка, и всички подобни неща, които ме тревожеха. Месо не ям и до момента, но увеличих консумацията на риба, дълбоко в мен стои убеждението, че нея няма да спирам да я ям, и това не идва от детството ми, защото майка ми не обичаше риба и не сме консумирали често като деца. Та идеята ми беше, за всеки човек са подходящи различни неща в различни етапи от живота. Никой човек на този свят, няма право да казва кой какво да прави с тялото и душата си. Всеки има право да направи избора си. И всеки знае най- добре какво е правилно за него в дадения момент. Ако сега не ям месо е защото така искам, защото така го усещам и защото това е начина ми на живот в момента. Ако утре започна да ям отново месо то ще е защото такова е вътрешното ми усещане и то е най- верния индикатор. Вегетарианството е подготовка за нов вид физиологическо съществуване на човешкото същество. Начините по които се призовава към вегетарианство- здраве, екология, духовни школи, защита на животните и др.- са вид манипулация или стимул за привикване към вегетарианството. Крайната цел не е в този живот да станеш по- здрав, по- духовен, по- състрадателен и т.н. , а да направиш първата крачка към преминаването. Като намеря източника ще го цитирам, че сега не съм подготвена