Диляна Колева

Безработицата и безпаричието според мен често идват, когато човек няма ясна визия за себе си. Не е сигурен в това което иска и не е сигурен в това което може. При мен се получи още по -интересно Само до преди 6-7 години имах солидна банкова сметка, много добра работа, и ОГРОМНО желание да правя нещо друго . Неясно защо пазех парите за това нещо друго, неясно, незнайно и каращо ме да се чувствам много неудовлетворена, опитвах се да карам на заплатата си, която по редица причини все не ми стигаше, не можех да отида никъде, защото все бях на работа, а и децата малки, съпруга ангажиран. Парите постепенно заминаваха за някакви неотложни неща, можех да започна навсякъде в бранша в който работех, защото имах добра биография в добри фирми и разбира се желаните 26 години с 5 годишен опит в определена сфера. И при всичкото това, аз страдах от безпаричие, което всъщност не беше реално и от неудовлетвореност. Защото всичко това не беше моето нещо и моя живот, а несъзнателна проекция на живота на моите родители. Осъзнаването започна постепенно, несъзнавано, но много последователно. В рамките на 5 години парите ми свършиха, сферата в която бях толкова добра ми опротивя до степен непоносимост, навърших заветните 30 год които са критични при търсенето на работа в търговията и т.н. и т.н. Сега мога да кажа, че не работя от девет месеца, напълно съзнателно, тръгнах в посока която се оказа, че е моето нещо, правя неща които ми харесват, уча, занимавам се с проекти за неща които харесвам, нямам една стотинка в банката, празна кредитна карта, но се чувствам невероятно добре, парите ми стигат, имам предложения за какво ли не и се чувствам жива. " Когато човек има увереността, че е на правилния път ...... това е щастието." Тогава нещата се нареждат по начин който не мога да обясня. Когато човек приключи с нещо старо не бива да настоява да се вмъкне в това старо нещо отново. Но до намирането на новото минава време, човек трябва да узрее. В момента това се случва с майка ми, 30 год стаж на високи държавни постове, идва кризата и в града затварят цяла поземлена служба. Тя е началник с две висши образувания, с мноого преквалификации и т.н. и на критичните( за търсене на нова работа) 55г. В момента е на борсата и толкова спокойна, колкото не съм я виждала никого в живота си. Тя е наясно че не иска да работи повече това, града е малък, работа трудно ще се намери и въпреки че веднага и предложиха поста омбуцман тя отказа, защото знае че не иска да работи повече с материалните проблеми на хората, предпочита малкото заплащане пред големите нерви. И нейното нещо ще дойде, аз съм сигурна, защото тя е обявила в пространството че го търси, спокойна е, убедена е че ще го намери. Като това е човек, комунистически възпитан, много земен и твърде закоравял в морала на малкия град, но явно в живота на човек идват преломни моменти в мисленето, които сам той не осъзнава. Така че безпаричието и безработицата идват не когато няма работа или има икономическа криза, а когато има лична, душевна криза, когато думите "безпаричие" и "безработица" заемат само материалния си смисъл.

Ами това си е чиста незаинтересованост. След като детето има рождена дата, месец, и година , място на раждане, и акт за раждане с номер ( по който всъщност се определя ЕГН-то) трябва да се прегледат регистрите в болницата от съответния период и да се попълни ЕГН-то. Ако то е просто пропуснато като вписване в акта , значи съществува в регистрите на болницата, ако и там пък е пропуснато да се впише, което вече ми звучи малко нереално има поредност от предното и следващо роденото дете и трябва да се види там. Ако не се лъжа на съпруга ми беше объркано ЕГН- то доста години и го възстановяваха по подобен начин. Също така, преди 12 год схемата с получаването на акта за раждане (поне в Бургас) беше такава , че не се вземаше от болницата, а няколко дни по- късно от общинска служба, така че ако все пак го няма в регистрите на болницата, трябва да го има в общинските регистри, защото се плаща сума за живородено дете от общината, а тя се отпуска по ЕГН. Нещо такова беше. Но това е просто немърливо отношение и според мен нищо не е задействано.

И така може да се тълкува. Но всъщност идеята е да се научим да гледаме над нещата. Дребните неща, които ни изяждат са безмислени, много често. Ако всеки се замисли за големите скандали в живота си и се опита да стигне до първопричината тя обикновено е нещо незначително. Много отрезвяващо ми действат думите "... ние имаме само няколко десетилетия живот...", на фона на тези думи доста неща които ме ядосват губят смисъл. Ампутирана съм от състояния като - "сърдя се", " обидена съм", " не разговарям с еди кой си", пълна загуба на време. Нямам време за тези неща, защото имам само няколко десетилетия и искам наистина да ги живея смислено. Познавам много хора до толкова потънали в дребните неща, толкова сърдити, от този факт, на живота и на хората край себе си, вторачени във вчера и нямащи смелост да погледнат в утре. Зациклили в малките неща на "днес" и мислят ли, мислят. - колежката не ми каза добро утро днес, шефа сърдит, направи ми забележка, приятелката ми не ме разбира, мъжа ми не ме взе от работа , по този повод не ми се говори с децата изнервена съм и денят свърши Какво направих днес? Безпокоях се за дреболии и денят ми беше облачен. А нещата могат да стоят и по- друг начин. За тези дребни неща става въпрос. За това че автобусът е препълнен с хора, за това че 3 продавачки не ми се усмихнаха, за това че точно днес чорапогащника ми се скъса на работа, за това че не успях да пия кафе през почивката за тези малки неща, които често ни съсипват настроението, деня, живота. За това че съседа постоянно дълбае до моята ограда, за това че съседите пак имат купон, за това че климатикът на съседката капе на терасата ми и тези неща ме влудяват и аз сега ще вдигна скандали, ще се сърдя, ще съдя, ще си вгорча живота, ще ги мисля и ще умра сърдит. И вместо да видя слънцето и да събера сила, ще подгизна под дъжда в този живот. Ето за тези дребни неща, които са така нареченото наше ежедневие. Нещата които иначе просто трябва да минават край нас, защото нито ние нито те са вечни на тази земя и борбата между нас е безмислена . Те просто не заслужават нашата мисъл, нашата енергия, нашия живот......

Благодаря ти! Опитвал ли си се да мислиш професионално за някое от тези неща? Искаш ли и представяш ли си някое от тези хобита да са твоя професия? Дори и да ти изглежда нереално, как го виждаш? За да се пребориш със суицидните си мисли е хубаво да се опиташ да уловиш онова най- дълбоко, най- сигурно и най- любимо твое вътрешно нещо. Това разбира се по- лесно ще стане с професионална терапия, но след като пишеш тук, явно се опитваш сам да се справиш с проблема, което е чудесно стига да не изгубиш контрол, а щом си тук явно поддържаш контрола. Основното според мен е да държиш мисълта си насочена към нещата които ти харесват. Да мислиш за тяхното осъществяване, да планираш и проектираш любимите си неща в реалността, и когато си готов да действаш. Да мислиш за действието положително. Лошите мисли и депресивните чувства са неизбежни за момента, но е добре да ги приемеш за съществуващи и да ги надграждаш с положителни, а не както правиш сега- обратното Може да помислиш над това което ти пиша само ако ти харесва, защото не претендирам за професионализъм. Иначе както ти казаха и в предните постове, добрата професионална терапевтична помощ ще ти помогне много повече.

Има една църква и една духовна общност, която се е погрижила за хора известни като наркозависими. Често този етикет се лепва с голямо пренебрежение и остава неизтриваем. Често това се прави от неразбиране. Иска ми се да дам една информация, която може би ще промени погледа на хора, които не са се интересували какво стои зад този "етикет". Хероиновата зависимост се получава след първата доза. Втората в 80% от случаите е неизбежна, третата е вече болестно състояние. Какво означава това? Правени са много опити с животни и са изследвани много хора. След първата доза хероин се получават химични изменения в определени мозъчни центрове. Още след първата доза тези изменения вече са труднообратими. След втората почти необратими, да не кажа напълно. Често жертвите са деца на по 13-14 години които не са запознати с проблема и в тази сложна възраст реплики от рода -" От един път нищо няма да ти стане" са фатални, когато става въпрос за хероин. Тези млади хора стават напълно безпомощни и не са в състояние да си помогнат, когато родителите разбират вече е твърде късно. Защото малко след първите дози започва и вътрешно увреждане на органите, деградация на личноста. Ако не умре от свръхдоза, която е задължителна в крайните фази, хероин зависимият умира от разпад на кръвоносните съдове, костите ..... изобщо пълно вътрешно разяждане. Не случайно в някои държави хероиновата зависимост е обявена за мозъчно заболяване. Метадоновите програми са химичен начин да се подтиснат тези мозъчни центрове и да се преодолее хероиновия глад. Но деградацията на личността, която настъпва в следствие на това увреждане изисква няколко различини вида специалисти- психотерапевти, клинични психолози и т.н. и около 3 годишен оздравителен цикъл, който като се изключи метадона може да стигне до 6год. Защо пиша всичко това? За да стане ясно какво се случва с едни момчета в едно защитено жилище, в един квартал в г. Варна. Без метадон, без психотерапевти, без специалисти. С подкрепата на няколко духовници посветили част от ежедневието си в служба на тези момчета. С помоща на случайни хора и програми за превенция , които се броят на пръстите на едната ръка, те са изградили временно жилище в църковния двор и защитено жилище в един жилищен блок. Учейки момчетата на вяра, мотивация и труд, те се опитват да помогнат в борбата им за оцеляване. Защото при хероиновата зависимост има или смърт или борба. Момчета на по 26-28 год, които са от 10-15 год зависими се опитват да открият живота отново. Всъщност да го открият изначално, защото от 13г до 27г обикновено е един цял цикъл от житейския път, който за тях не съществува. Освен материалната ежедневна борба, основния проблем е адаптацията след излизането от защитеното жилище. Тогава, когато никой не те иска, когато никой не ти вярва, когато нямаш нито един приятел, когато всичките ти роднин са се отказали от теб, когато си сам. Тези хора имат нужда от мотивация, от вяра и от среда, особено когато се опитват да влезнат в живота с вдигната глава, нека не им обръщаме гръб. П.П. Много е страшно, че подобна помощ няма за зависимите момичета. Тези момичета са оставени на себе си. Онова "себе си", което са приспали.

Borovin Здравей! Не претендирам за компетентност, но искам да те помоля нещо. Изчетох поста ти два пъти. Много стриктно и подробно си описал всичко негативно и тормозещо те, което е важно, че осъзнаваш и искаш да преодолееш. Моята молба е можеш ли да изброиш поне 10 неща от твоя живот, които истински те радват. Не говорим за любов, щастие и т.н., а за неща от твоето ежедневие, от твоя кръг на общуване, от твоята работа. Неща които са положителни и значими за теб, но които не те натъжават, не те карат да залиташ в отрицателни мисли. Неща които те карат да се чувстваш добре като си помислиш за тях и в същото време са реални. Хубав ден ти желая!

Ако водата е символ на спокойствие, а огънят на ярост, какво бихме спечелили ако ги надграждаме? Нищо. Противоположностите се привличат по подобие . Като парченцата на пъзела много подобни, но ако не са противоположни не напасват. На водата и трябва суша, дъно на което да се събере. На огънят му трябва въздух, който да го разгори. Иначе морето няма да е море и огнището няма да има пламък.

Присъединявам се към новината на Мона, тъй като бях свидетел на огромната работа свършена от духовниците в кв. Аспарухово.( и то напълно безвъзмездно) Отделът за младежки дейности и спорт във Варна също дават своя принос, момчетата вече втора седмица са на водолазни спортове, учат се на мотивация, учат се да виждат красивото в живота, учат се да живеят, нещо което някой в детска възраст им е отнел( хероиново зависимите биват пристрастени от 13-14 год. възраст, като последствията са болестно състояние с трудно осъществими алтернативи). Добрата новина понякога се състои в това да знаеш, че някой мисли за теб, че някой има нужда ти да си жив.

Сънищата, които ни тревожат обикновено са наши дълбоко скрити и стаени страхове. Господ в твоя сън е дълбоко скритата, но очаквана и желана топла връзка, светлина в отношенията с твоя баща(например), които вероятно сте прекъснали някъде в твоето детство. коледата е приключване на житейски цикъл. Дошло е време за равносметка, започва нов етап. Вероятно назряват или са назрели отношения, които ще променят отношението ти към много неща, вероятно е време в отношенията ти да настъпят драстични промени. Вероятно имаш да кажеш нещо, което искаш, но не смееш. Чувстваш се изгубена в определени отношения, търсиш отговор, който не е вън от теб, а вътре и то някъде дълбоко скрит. И т.н. , и т.н. един сън е безкрайно малка част от несъзнаваното, за да даде големи отговори

Само искам да вметна, че вегетарианството няма морални и духовни кодекси. Те принадлежат на определената вяра или учение, което следва вегетарианеца, може би доста преди да е станал такъв. Духовните и морални ценности принадлежат на ученията, не на вегетарианството, което често е последица от тях. Така че нека не объркваме съвсем нещата. Вегетарианството не е религия, а е част от споделянето на дадено вярване. Вегетарианството не е път, а е част от някакъв път. Нека не го издигаме в култ или в някаква висша ценност.

Само не мога да разбера защо се поставя алтернативата естествена- изкуствена кожа. Има страхотни материали и то естествени, и то много здрави които перфектно заменят всяко едно кожено изделие. Като си говорим за издръжливост, еластичност, удобство, екстремни ситуации, добър комфорд на тялото......... не зная да има спортни екипи за който и да е спорт, които да са направени от естествена или изкуствена кожа (изключвам обувките). Обикновено са памук и ликра. Не зная друга материя освен памучната и вълнената да топлят повече, а и са доста издръжливи, същото е и с лена. Защо трябва да има съпоставка естествена или изкуствена кожа!? Просто няма кожа. Разбирането ни за кожата идва от предците, когато е нямало алтернативи. Освен това материите от естествени материали се разлагат доста бързо и не са някакъв невероятен замърсител. А за производството.... когато има адекватни алтернативи с които хората да си вадят хляба, тогава разбирам да се говори за намаляне, изчезване и т.н. на потреблението, но докато всички сме в сферата на търговци и потребители и от това си вадим хляба е малко нелогично. А що се отнася до връзката с вегетарианството, специално за България ..... интересна картинка е човек който говри за защита на животните и е вегетарианец, да е с палто от норка например или от така популярния, заради ниската си цена телешки бокс, с яка от зайчета и кола с кожена тапицерия или домашни мебели от естествена кожа , при наличието на много по- добри и издръжливи материи и т.н. Предполагам че това се има предвид под вегетарианство и кожени изделия.

Не. Няма да нося кожени изделия от естествена кожа при смяна на вкуса. Но естествената кожа за технологични и текстилни производства не я свързвам с вегетарианството. А вегетарианството не го свързвам с убиването на животните. Просто моят поглед и отношение по въпроса е по- различен и мисля че съм се опитала да го кажа на няколко места в други подобни теми. Всяко нещо в природата си има точно определено място. Когато ескимосът на север убива рибата, защото това е начина му на препитание, мястото на рибата която е попаднала в мрежите му е точно там, това е божествена работа вид хармония в природата, както мястото на мършата е в стомаха на чакала, на мишката в устата на змията. Когато обаче имаме развъдник за пъстърва, която се храни, за да бъде поднесена прясна на хората насядали на масите край развъдника........ тук вече не съм сигурна дали мястото и е там. И да, когато човек има голям проблем с краката си и това води до болестни заболявания, гъбички и т.н. обувките от естествена кожа са на мястото си на краката му и животното, което е дало кожата си е било на мястото си. Но яката от лисица или норка или заек, която украсява нечии врат........ мисля че не е на мястото си. И това не го свързвам с вегетарианството или с убиването на животни, а с нарушаване на земните закони. А земните закони са най- различни. Убийството на животното е последната брънка от веригата от нарушения. Някъде в началото стои алчността например, после суетата, после гордостта, чревоугодничеството и т.н. и т.н. Убийството е последващо действие от всички тези неща, съпътстващи и водещи до нарушаването на хармонията. Рускините например масово си купуват от тук палта от естествена кожа, при техните -30: -40 градуса всяка друга имитация се цепи и накъсва, а платовете не успяват да топлят, такива са им условията. Те може и да са вегетарианци, но хармонията в техния свят е различна. Друг е въпросът, когато някой се е издокарал посред лято със сандали от естествена кожа, с колан от естествена кожа, различни подобни аксесоари, плюс елеченце или нещо подобно. Тук няма хармония, тук има суета например, но не и убийство. Убийството е произведено от алчността. Убива търговецът, който ще вземе пари за кожата. А крайният потребител е консуматорът, който рядко свързва двете неща, което разбира се не го оправдава, че стимулира убийството, но да се скочи от купувача на убийството е твърде драстично, защото между тях стоят много други неща. Затова казвам, че не ги свързвам нещата: вегетарианство- текстил- убийство са твърде различни неща. Ако вегетарианството се свързва само с неубиването на животни........ това не е вегетарианство, защото смисълът на вегетарианството е много обширен и съвсем друг. Същото е ако се свърже само със здравословното състояние или само с духовното израстване без да е ясно какво точно е това.

Всъщност, аз го написах между другото, но моето отношение към кожените изделия не е свързано с нищо друго освен с личен вкус. Просто НЕ МИ харесват кожените изделия и дрехи, груби са ми и не ги харесвам на себе си, това е. Винаги за сухо време имам обувки или ботуши от плат, само в планинския зимен екип обувките са ми естествена кожа, там пък е безумие да си облечеш кожени дрехи или яке . Мекото кашмирено палто е в пъти по- удобно и по-елегантно за градски условия, например. А за аксесоари и портмонета и колани има най- различини материи. А това за производството, бъдете по толерантни знаете ли колко семейства се издържат от шев и кройка и търговия. Всяко нещо си има плюсове и минуси, а при мен кожата просто е НЕхаресван продукт, нищо повече.

Много хубави въпроси! Кожени изделия по принцип не харесвам. Обичам естествените материи, но идващи от памук, лен, вълна. Обувките, които използвам са от изкуствени кожи по няколко причини: - не виждам голяма разлика в изработката и външността, понякога имитацията е толкова добра, че изобщо не виждам разлики. - обичам да износвам нещата които нося, обувката от изкуствена кожа си я изхвърлям с голямо удоволствие след като са минали 1 или два сезона с нея. Обичам да сменям визията си и не обичам да имам вечни или дълго траещи неща. - обувки и якета от естествена кожа( особено якета) са неща които имат дълъг живот, не искам да пълня гардероба си с демодирани дрехи само защото са здрави. - с хубав чорап от естествен материал изкуствената кожена обувка не създава проблеми на краката и тъй като това е единственият голям плюс на естествените кожи аз съм го разрешила за себе си. Същото е с коланите, аксесоарите, чантите и т.н. Единствено в зимния планинарски екип обувките са от естествена кожа, защото първо- няма разнообразие и второ във високите части зимата е възможно от температурните амплитуди да се нацепят. Ако е добра изкуствената изработка е малко възможно, но като правило е така. Живеем в географска ширина, която ни позволява да носим дрехи и обувки, които не е нужно да издържат екстремни ситуации и температури, а градския живот напълно ни е лишил от тази тръпка, така че изкуствените кожи си вършат перфектно работата и са добър заместител. Поне за мен. А природата..... нея я замърсяваме с всичко.

Не е несъзнателно, изкусно е, защото, когато се цели положителен ефект над голяма група хора се работи по групови характеристики. На голям процент от хората не им е нужно да задълбават, за да решат проблем, не им е нужно да търсят връзки, дълбочини и т.н. Голяма част от хората работят главно с материята и имат проблем с повърхността, дори и тези които си мислят че работят в дълбочина, често закуцукват на повърхността. А дребнавостите са точно това. Повърхвостта с която не си успял да се справиш се разцепва и те поглъща.

Мисля, че въпросът за прераждането и по конкретно кой какъв е бил е в сферата на предположенията. Всеки който се интересува от това е чул нещо от някъде. После неговото подсъзнание си прави несъзнателно от човека една избирателна пропускливост и си харесва образ който да е неговото старо "аз". Практически, фактологически и т.н. обаче никой не може да потвърди това. Някой казал на някой нещо. Ок. От друга страна прераждането е цикъл който започва и свършва и е непроменим за дадения период. Какво значение има знам ли каква съм била или не знам, след като на дневен ред са ми задачите в този живот и колкото по- самостоятелно си ги овладея, толкова по- добре за мен. Единствено, с цел тотално не справяне със ситуацията, приемам регресивната хипноза, която обаче също е твърде относително до колко помага и дали същият този проблем няма да се появи пак тук или в следващ етап. Една жена болезнено дебела, която не може да се справи с контрола си над храненето, от което идват редица проблеми, в крайна сметка се подлага на регресивна хипноза, за да разбере, че в преден живот е била много бедна постоянно гладна и е умряла от глад. След това се стабилизира. А дали проблемът с лакомията и чревоугодничеството няма да се прояви отново докато се научи съзнателно да се справи с него? Не мисля, че човек трябва да потъва в несъзнаваното особено много. Животът е сега може да се работи за будно съзнание, но то изключва доста неща, които общо наричаме окултни.

Така е, но това не е равносметка. Равносметката ( поне аз така го разбирам) е момент на превъртане на лентата за приключил период от време. Т.е. един цикличен кръг, в който е имало минало, настояще и бъдеще, но всичко това е изживяно, приключено с мисли, действия и последствия. Т.е. етап който сам по себе си е непроменим. Човек прави равносметки обикновенно в края на определени периоди- в края на живота си( тук няма бъдеще), в края на кръгли годишнини за изминалата година или десетилетие ( неща много продължителни, започнали и свършили, непроектирани в бъдещето), в края на свършена работа обвързана с получени резултати( конкретната работа е свършила- бъдещето е обвързано с друга работа). Изминалите етапи от живота носят опитности, които са натрупани в настоящето на дадените моменти и човек просто вече ги притежава и може да работи с тях, не му е нужна равносметка, за да разбере, че може да ги ползва. Моето настояще е моят живот, аз ставам днес, знам коя съм и какво мога - днес. Вчера е изиграло ролята си за моето поведение днес. А да правя равносметка на двайсетте си години е абсолютно излишно. Да правя равносметка на изминалите 3 год в които съм работила еди къде си е напълно излишно и т.н. Кой, какво, защо и как е изиграло ролята си в момента или в дадения ден. Анализът и самоанализът или самооценката са друго нещо. Но те са, пак казвам, често твърде нереални, защото е трудно да бъдем актьори и зрители едновременно.

"Вчера е само сън, а утре- блян. Но добре изживяното днес прави вчерашния ден щастлив сън, а утрешния- прекрасно видение. Затова обърни взор към новия ден и поздрави зората! "Поздрав към зората" Има неща, които могат да се променят, има неща които не могат да се променят. Но всичко става - днес. Какво значи равносметка!? Нима живота ни е сметка, която трябва да уравняваме към днес. Какво значи да правиш равносметка на етап от живота си!? Това е вече минало, действията са извършени, думите са казани, ситуациите са изживени, край. Има самоанализ, можем да анализираме себе си. Но при изминал период това има смисъл само ако искаме да променим нещо днес, иначе е безмислено да въртим в мислите си неща, които са отпътували във времето. Ако пък това включва и хора с които сме били във взаимоотношения, съвсем губи смисъла си, защото хората се променят всеки ден и днес те не са такива каквито са били преди месец. Равносметката е вид самооценка, която според мен е е нереална, защото никой не е в състояние да направи качествен анализ със себе си на себе си, защото всеки е пристрастен към себе си. Изхода от една равносметка няма много варианти. Единият е да се натовариш с чувство за вина, което е напълно излишно. Другият е да се поласкаеш, което е несериозно и дори бих казала смешно. Третият е да убедиш сам себе си в нещото в което така или иначе вярваш и си убеден, че е така. Животът на човек е днес, а не вчера. Добре е когато сутрин човек стане да подреди нещата, които е иска да направи, ако вечерта нещо не е успял не бива да го мисли, а просто то минава в графата утре. За вчера вече няма смисъл да се мисли. Динамиката на момента държи човека буден. " В този момент ние с вас се намираме в допирната точка на две вечности - миналото, което тъне в дълбочините на времето, и бъдещето, което се простира до безкрая на протяжността. Не можем да се озовем нито в едната, нито в другата вечност - наистина не можем дори за частица от секундата. Но опитвайки се да го сторим можем да съсипем тялото и ума си. Затова нека се задоволим да живеем в единственото време, в което можем - от този момент до полунощ." Д. Карнеги От както спрях да си правя равносметки се чувствам много по- добре и ми е много по- леко. Ако нещо от вчера не ми харесва ставам и го правя днес, ако мога. Ако не мога, ако не зависи от мен то остава в графата минало.

Иска ми се да пусна информация и за друг пчелен продукт, за който се знае малко, а влиянието и лечебните му свойства за човешкия организъм са огромни- пчелното млечице. Състав на пчелното млечице, сравнен със състава на млякото на бозайниците и кръвта в % Състав Пчелно млечице Майчино мляко Краве мляко Овче мляко Кръв белтъци 12.34 1.7 3.5 5.83 7.9 мазнини 5.46 3.6-4.4 3.4 6.52 0.4 въглехидрати 12.49 7.0 4.6 4.82 0.12 пепел 0.82 0.14-0.28 0.75 0.9 - Други вещества 2.84 - - - - От таблицата се вижда, че пч млечице е много по- богато с белтъци и въглехидрати от майчиното мляко, а също от кравето и овчето мляко. В него се съдържат голям брой биологично активни вещества, което го прави незаменима храна и за човека. При неговата употреба се засилва обмяната на веществата, подобрява се функцията на миокарда и коронарните съдове намаляват се ангинозните пристъпи, подобрява се работоспособността на сърцето. При венозно въвеждане се понижава артериалното налягане, разширяват се кръвоносните съдове. Пчелното млечице трябва да се използва само по предписание на лекар специалист. Пчелното млечице в малки количества за лични нужди е най- добре да се получава на пчелина и веднага да се използва. То се взема от незапечатани маточници, като се отстраняват личинките в тях. Пч млечице е прекрасно средство за лекуване на язви на стомаха и на дванадесетопръстника, гастрити, заболяване на червата, бъбреците, черния дроб. Действа прекрасно при лечението на атеросклероза, стенокардия, високо или ниско кръвно налягане, инфаркт на миокарда, туберколоза, артрит, различни кожни заболявания, бронхиална астма и асматичен бронхит, неврози, онкологични заболяваня и др. Разбира се, то се използва в комплект с лекарствени препарати, по преценка на лекуващия лекар. Благодарение на пч млечице се съкращават драстично сроковете на лечение и положителните резултати са далеч по- добри. "Лекуване с мед" "Практическо пчеларство" Няма нелечими заболявания има загубено знание.

Дори и да искам, не мога да премахна слабостите и емоциите, те са част от емоционалното ми тяло. Доста време не исках да приемам загубите, ядосваха ме, докато в един момент успях да видя загубите като предпоставки за нещо ново. От абсолютният контрол над живота си не мога да се откажа, защото го нямам. Заблудата, че го имам ми донесе много главоболия. Вътрешният ни свят е сложна смес от емоции, мисли, усещания, потребности, морални норми, желания, илюзии. Необясним е. Да се вглеждаме в себе си - самонаблюдение. Не всеки е успешен самонаблюдател, освен това можем да наблюдаваме главно потребностите си. За чувствата, емоциите..... е трудно, защото не можем да сме едновременно актьори и зрители. Самонаблюдателят трябва да е с развито съзнание да има интелигентност, морал, памет. Самонаблюдението има за цел да научи елементите на опита, често това става много след преживяното и то при добър самоанализ. Можем да се вглеждаме, но какво ще извлечем от това е друг въпрос. Малко са хората които могат се усмихват по принцип, а какво остава за тези които го правят на себе си.

Понякога всички думи на хората са излишни. Създават излишен шум, а това не ни прави по- добри. Понякога дори мислите пречат, защото не са нужни мисли, а една единствена мисъл. В природата на хората е да бъдат добри! http://www.vbox7.com/play:894c4c6c http://www.vbox7.com/play:894c4c6c&start=34

Много често ни се налага да попаднем в тъмните замисли на Мисълта. Когато е несъзнателно е борба, дилеми, страдания и т.н.- трупане на опитности. Страшното е когато е представен избор, пуснати са уловките и човек съзнателно влиза в тъмнината или поне това което смята за тъмнина. Тогава е страшно, всъщност страшен е изборът. тогава сме зависими от смисъла.- проверка на натрупаните опитности. Няколко седмици вече съм пред подобен кръстопът- какъв е смисъла да влизам в тъмнината след като съм се научила да я гледам отгоре!? Какъв е смисълът да вляза в най- големите си страхове!? И защо изобщо ми се дава този избор!? Къде е смисълът!? Голям страх, големи дилеми, голямо мислене, когато е осъзнато е направо страшно, защото трябва да намериш смисълът на всичко и ставаш зависим от самото му търсене. В търсенето си попаднах на следното, което направих като своя мантра : " "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Даде ми отговор- един от многото- Светлината не е светлина, ако свети отстрани. Светлината трябва да може да свети вътре в тъмнината. А за да може да го направи трябва да познава тъмнината. И тук човек става зависим от смисъла. Смисъла на познанието. Другото е бягство, страх и незнание, а това не е Светлина. Изпитания. " "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Голямо е богатството на светлината, затова тя щедро дава. Така тя се освобождава от товара, който носи. Като видяла, колко е голямо богатството на светлината, тъмнината се отказала от това богатство. Тя искала да го завладее, но не могла, затова се казва, че тъмнината не могла да обхване светлината. Всеки, който завладява, носи нещастие за човека. Всеки, който освобождава, носи щастие. Щастието на човека е в свободата, а нещастието — в робството; щастието е в любовта, а нещастието — в омразата; щастието е в знанието и светлината, а нещастието — в невежеството и тъмнината. П. Дънов Не че съм намерила напълно отговора, не че съм осмислила страховете, но поне имам отправна точка

Лесно се прави и сапун с мед за омекотяване на кожата : 1кг обикновен или домашен сапун се нарязва на дребно, прибавя се вода- 1 чаша, 125г мед. Сместа ври докато се сгъсти. Изипва се в дървена кутия да изтине и се нарязва на удобни за ползване парчета. А за така нехаресващите ни бръчки една лесна маска - 1 лъжица цветен прашец стрит добре в един жълтък, намазва се лицето прави се лек масаж и след половин час се измива - по 2-3 пъти седмично. Е ефекта не е мигновен, както химичната козметика, но затова пък е истински и траен и продължителе във времето. Всичко може да се промени, защото нищо не е било винаги така, както е сега. Въпрос на избор. А химичната козметика за кремовете за бръчки, например има много интересна схема- ако пропуснеш ден , губиш досегашният ефект и започваш наново схемата. Много странно, що за химикали действат по този начин!?