Диляна Колева

Истинските неща в живота се много и според всеки са различни. Нещото което си заслужава най- много в този живот е самия живот. За да виждаме изявата на този живот са нужни телата. Умре ли тялото, умира и живота в него, подчертавам в НЕГО. И някак без да искаме най- същественото и най- важното се оказва да запазим тялото, за да живеем живота с него. Странна е тази борба на духа с тялото, нещо като неразбиране. Най- ценното за този дух, дошъл тук в този момент е неговото тяло, чрез което да се прояви, да работи, да се усъвършенства, да продължи. Хубаво е да ценим тялото си, да се грижим за него и да се научим да го харесваме, защото нехаресвайки материалната си проява, не можем да работим правилно с духа. Нуждите на тялото не винаги са в синхрон с духа, ами ще ги съчетаем, ще се научим да ги разбираме, да ги приспособяваме едно към другото. Когато се постигне баланса между духа и тялото, тяхното взаимно приемане, имаме правилна работа. Докато едното бори другото, човек се занимава с тази борба и живота изтича покрай него. А той е ценен и много кратък.

Искам да споделя нещо, което ми изпратиха във фейсбук, преди време. Нещо което ме върна в онази част от живота ми в която бях спряла да съществувам, за да съществува някой друг и така неусетно пораснах. Преди да стана майка спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа. Преди да стана майка. чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта. Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит". До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем. Имах време да сънувам. Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка. Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи. Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си. Не знаех, че целувката ми може да лекува. Преди да стана майка Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк. Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето. Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо. И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам. Преди да стана майка Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна. Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша. Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата. Прилошаваше ми при вида на кръв. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Изпитвах ужас от варицелени пъпки. ......... Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!

Поздрави и от мен за кехлибареното бижу. Кехлибарът е любимият ми камък. От малка не знайно защо искам да имам златен пръстен с кехлибар. В последствие разбрах, че кехлебара го слагат на сребро, но аз продължавам да си искам тази комбинация. Това лято бях в Полша на Балтийско море- родината на кехлибара. Той се намира най- вече в прибалтийските страни. За моя голяма изненада видях зелен кехлибар и понеже от 1 година зеленото не знам защо се е настанила като цвят в дрехите ми, това беше като допълнение на всичко останало. Купих си сребърен пръстен със зелен кехлибар- невероятно красив камък за мен. Имам оранжев и кафяв, колекцията ми ще бъде пълна с един жълт и син кехлибар. Но определено фаворита си остава зеления за мен. Посетих много музеи и къщи на кехлибара има невероятни извадки. Голямо беше учудването ми, когато влезнах в един от луксозните магазини за кехлибар, дадоха ми лупа, за да разглеждам посочените от мен камъни. Тогава разбрах, че ценноста и съответно цената на кехлибара се определя от съдържанието му. Вътре има вкаменелости на древни насекоми и мушици, които определят както призхода и годините му, така и цената му. Едва когато се поинтересувах по задълбочена, разбрах, защо вътрешната ми интуиция ме е насочвала толкова усилено към кехлибара: " Авторитетите в древната медицина"Плиний,Калистрат, Хипократ,Авицена и др."предписвали кехлибара при заболявания на бъбреците,стомаха,гърлото,главата,при жълтеница,при отравяния,астма ,кихане, кожни проблеми,при защита от полудяване,мигрена и заеквания.Винаги се е смятало,че кехлибарят спусобствува плодородието,и лекуването на различни женски болести(безплодие,киста,миоми),благотворно влияе на щитовидната жлеза и укрепването на зъбите.Затова той е бил особенно популярен при жените и децата.В Италия,Шотландия, Прибалтика,Русия,жените носили на шията си украшения от кехлибар и а децата си предпазвали от нечисти сили и болести.Възможно ли е това или е древни предразсъдаци? Как топли,златни парченца древна смола спасяват тялото и укрепяват духа? Съвременната представа на науката и човешкото биополе позволява да се направят следните изводи:кехлибарят се явява природен биостимулатор,той притежава благотворно влияние върху нашият организъм,електромагнитно поле,възстановява"аурата"способствува за излекуване от болести." Доверявайки се пак на нея, смятам, че зеления е най- добър за мен. Кехлибара е в повечето ми бижута. http://solarb.hit.bg...tii/statia7.htm http://www.juvella.c...D1%8A%D1%82-51/

Сравнението и съпоставката. Моят пост е продължение на неговият, не е тематично различен, просто продължих със съпоставката.

Пролетта когато отивахме за срещата на форума към Априлци, бяхме 4 двойки млади хора. З от двойките отивахме конкретно за срещата + разходка из планината всички бяхме запознати с целта и идеята на пътуването споделяхме общи интереси и имахме много теми за разговор, всички свързани с духовното израстване, с ученията, с духовните пътувания до Индия и Мексико на някои, за свръхсилите и т.н. Едната от двойките, бяха атеисти те нито разбираха терминологията на това което говорим, нито пък имаха желание и не им беше интересно. Целта на тяхното пътуване беше една книжка със 100 национални обекта на България и целта беше да обиколят за 2 дена възможно най- много. Вечерите когато се събирахме във вилата ние говорехме по теми за медитация, духовни школи, сравнения, съпоставки, различни процедури като рейки, прана и т.н. Водехме разговори за съдбата, за смисъла и т.н. когато трябваше те да кажат как е минал денят им чухме изброяване на пещери и водопади, пазари, които са посетили, колко километра за колко лева са минали, колко хубав обяд са яли някъде и т.н. Да, ние ги излушвахме и коментирахме, и те ни изслушваха, без да коментират, по разбираеми причини. След това те лягаха да спят, защото нашите теми не са им интересни, а и ги чака много път на следващия ден, а ние осъмнахме в разговори. Защо изписах всичко това, не виждам смисъл да се търси съпоставка или изобщо база за сравнение между атеисти и вярващи. Всеки си има различния мисловен свят, който действително не е нито по- добър, нито по- лош, просто е различен. И не виждам смисъл аз да влизам в тяхното разбиране само за да проведа един разговор който да им хареса. Нито искам те да влизат в моето разбиране, защото няма как да се получи разговор, който да ми хареса. Имаме приятели атеисти, с тях обсъждаме много подробно, заплати, финанси, политика, кариерно израстване и т.н. не говорим за духовни неща. Разликата е, че духовно вярващия може да бъде адекватен и в едната и в другата среда, а атеиста няма как да бъде адекватен в духовна среда, защото за него термини, като езотерика, енергии, тела, молитви, формули и т.н. не означават нищо. Правила съм опити да влезна през атеистичния поглед и да разгледам прераждането, захващайки техните авторитети, начин на виждане и смисъла успявам, получава се много интересно, но съм го правила само за майка си, нямам нито желание, нито енергия да го правя за някой друг, нито виждам смисъл в това. Приемам хората такива каквито са и те са част от моята компания.

Честно казано, не съм много съгласна с написаното, Орлин. Да психотерапията не е много на почит и уважение и не са много хората, които биха дали пари за терапевтични сеанси, но ако правим съпоставки, нека ги направим с професии също толкова хуманни и ангажиращи, като учителската например. Учителите също работят тежък психически труд, нямат избор за броя и вида на учениците които ще им се паднат, вземат смешните 400-600 лв и нямат възможност да плащат за каквито и да е курсове за личностно израствани и каквото и да е друго. Да вземем една мнооого пренебрегната професия, като възпитателките в детските градини, които ежедневно са с големи групи от ревящи деца, опитват се да изпълнят претенциите на родителите и да вършат добре работата си само срещу 350-500 лв, това са хората на които поверяваме бъдещето, работата на доста психотерапевти зависи от кадърността или некадърността на тези професии. Да вземем лекарите в стационарите, които не избират пациентите си, нито броя нито вида които също работят за 500-800 лв и все пак от тях зависи физическия живот на хората, да не говорим за смешното заплащане на хората в спешна помощ, където линейкаджията взема 250 лв , а е подложен на ежедневен огромен стрес и от неговите бързи реакции и преценки на пътя зависи живота на човека понякога. Тези хора с каква мотивация да работят? Да, психотерапията е професия, която подлага изпълнителя и на тежко психическо напрежение, но професиите в които се случва същото са много. И ако цените които казваш са актуални значи един психотерапевт взема за 2-3 дена толкова колкото един учител за цял месец, един лекар за около 2 седмици, така че не мисля че при това положение и обстановка психотерапията е за оплакване. На фона на всичко което се случва. А що се отнася до хирурзите те винаги ще бъдат крайно малко заплатени, защото тяхното обучение, квалификации, постоянни специализации и стреса и отговорността на която са подложени на всяка операция не знам дали могат да бъдат заплатени. Много хора никога не са спасявали човешки живот, хирурзите го правят многократно през професионалния си живот, не знам дали това може да бъде заплатено, защото не знам колко струва един човешки живот.

Интернет пространството е поредната свободна зона за проява на човека. Искаме свобода, ето ни свобода. Но не е хубаво, когато видиш, че свободата може да се изразява по различни начини. За сметка на това пък имаш възможност да го видиш. Другото е затворен кръг, пространство, морални норми и ограничения. Колко от хората са дорасли за тази свобода и колко не, то се вижда - в начина на общуване, в начина на използване на информацията, в желанието за споделяне. Всяка свободна зона разбира се е чудесно поле за изява на крайностите. И тези крайности не закъсняват, крещят от всякъде в нет пространството. Въпрос на израстване е виждаш ли ги , чуваш ли ги, влияят ли ти. Не мога да се съглася, че всичко в нета влияе, въпрос на фикция е. Когато човек влиза с конкретна цел и интереси, трудно може да го грабне нещо, което не го интересува. Едни реклами, например изобщо не ги забелязвам, не са ми интересни и фокуса ми ги игнорира, ами до тук с рекламите, за мен. А съответните слабости, често избиват в пристрастености, когато им се даде свобода, анонимност и безнаказаност. И от тук започва разглеждането на новата - интернет зависимост, зависимоста от нет игрите, все по- трудната жива комуникация и т.н. и т.н., това не означава, че нещо трябва да спре, че нещо е добро или лошо, означава, че хората са слаби, твърде слаби за това което си позволяват да сложат на раменете си - не могат да го носят. И по един естествен природен закон - който не умее да плува, ако влезе в дълбоки води или се научава или потъва. В случая, може и да стигне до дъното преди да се научи. Днес ние родителите се учим как да приобщим по безопасен начин децата си към интернет културата. Ние самите е добре да сме информирани и да знаем границите на собствените си възможности, знания, слабости и да сме ориентирани в интернет пространството. Крайното отричане(заклеймяването) или пълното приемане не е от полза за никого. Харесва ли ни или не, това е света, който ние изградихме за нашите деца и е добре да сме ориентирани в него, за да им бъдем добри водачи.

Няма как в духовен форум да видиш суперлативи за атеизма. Това е все едно във форум на атеисти да прочетеш различни гледни точки за религиите и вярванията. Просто това са две различни посоки. Хората пишещи тук вярват и имат своите материални и нематериални доказателства за съществуването на Бог, и свръхсилата, която атеистите отричат. Липсата на вяра в нематериалните сили обаче, не прави хората лоши или добри, просто всеки си е различен в своя мироглед. Истината е, че между хората, които не признават нищо друго освен материалното съществуващо- атеистите и хората които са убедени, че материалното се ръководи изцяло от нематериалното и свръхсилите няма много допирни точки и споделяне на идеологии, т.е. разговора е труден. И в това няма нищо лошо, просто разминаване на интереси.

За безсмъртието не можем да говорим, защото не знаем целите и смисъла му. В безсмъртието това което е за нас днес съществено се изгубва. Винаги се сещам за един диалог от филма "Властелинът на пръстена" между елфите- баща и дъщеря, които са безсмъртни. Бащата показа на дъщерята, какво ще се случи с нея, ако реши да заобича смъртен- безкраен цикъл на застой и депресия и скука, защото цикъла на живота на човека е твърде кратък и наситен с твърде краткосрочни и лесно изпълними цели. В този цикъл безсмъртният изгубва смисъла на безсмъртието той се превръща в наблюдател на поредица човешки цикли. Затова безсмъртния трябва да е в света на такива, за да осъществява смисъла на съществуването си, който е съвършено различен от този на смъртния.

Кой казва, че Бог пише нашата съдба? Свръх сила, хайде да не го наричаме Бог, ни дава определен потенциал с който да работим над себе си, никъде не е написал как ще го оползотворим, това си е в нашата компетенция. Може изобщо да не го използваме и да го пропилеем, може да го употребим целия и да го надградим. Това си е изцяло в нашите ръце. Обикновено чакането да се случи, каквото Бог е написал е пропиляване на потенциала. Така че ако се спънеш, никой няма да ти го е написал, а ще се случи, защото някой ти е подложил крак или просто не си гледаш добре в краката(това в преносен смисъл разбира се).

Съгласна съм, но анестезията е подтискане на функциите на централната нервна система при което се получава загуба на съзнатие. Мозъчната дейност НЕ функционира правилно, както в естествено състояние и е нормално да не протича мисловна дейност, но това няма общо със сетивата. Нещо подобно е по време на сън. Там пък имаме прекрасно функционираща мозъчна дейност, но в реално време мисли няма. Ако се приеме несъзнаваното обаче и в този момент има мисловна дейност, просто тя е пренасочена от съзнанието към несъзнаваното. Вероятно и при анестезията се получава нещо подобно, съзнанието го няма, но мисловната дейност продължава да протича в едно друго ниво и след прекратяване на това състояние (също и на съня) мисловната дейност на съзнанието възстановява споменът от тези мисли, проявени в сънищата.

Липсата на сетива, не винаги е свързана с неправилно функциониране на мозъчните центрове, а с увреждане на отделният орган. Отрязването на езика, води до изгубване на вкуса, но мозъчната дейност не е нарушена. Свръхкислородното подаване в кувьозите води до увреждане на зрението, но като цяло няма поражения върху функционирането на мозъчната дейност, която определя мисловните процеси. Хората лишени от едно или няколко сетива имат липса във възприятието на това до което не могат да достигнат посредством увреденото сетиво, но това не пречи развитието на мозъчната им дейност, развиваща мисловния процес. Много добър пример е Хелън Келър , която е сляпа и глуха, но е получила бакалавърска степен в изкуствата. Разбира се мисловната и дейност се развива под грижите на човек с развити всички сетива, но това става възможно само благодарение на правилно протичащата мозъчна дейност.

Хубава е темата, но за да се напише нещо информативно в нея е хубаво да има първо носител на информация. Нещо такова е мозъчната дейност, мисленето и мисълта. Първо е добре да разграничим мисловна дейност от творчество, чувства, желания и т.н. Мисловната дейност не може да протича без наличието на здрав и добре функциониращ мозък. След като мисловната дейност не може да протича правилно, тогава всичко останало (изброено по горе) не може да съществува. така че ако трябва да се направи някаква хронология то тя е - здрав и добре функциониращ мозък- правилно оформена и протичаща мисловна дейност - мисъл и след нея се нареждат всички останали дейности на съзнанието, които ние простичко наричаме мисли. Какво имам предвид, сещам се за нещо елементарно - в мозъка има два мозъчни центъра - на Брока и на Вернике, това са центрове които отговарят за една и също мисловна дейност, но кръстосана, ако те са увредени мисловната дейност се обърква и не може да произведе много съществени неща. Ако е увреден единия център, който се намира отзад, ако се не лъжа в мозъчния ствол, човек вижда заобикалящата го среда познава нещата, но е забравил техните наименования, не може да ги назове или възпроизведе. Моя близка след тумор на мозъка имаше увреден точно този център в следствие на което виждаше "прозорец", а казваше "килим". Ако детето се роди с увреден този център последствията за мисловната дейност са много разнообразни. Ако се увреди другия център, който е отпред, човек назовава думите , но не може да познава предметите, ето го следващия момент в който мисловната дейност в следствие на увреда на мозъка придобива съвсем хаотичен вид. Открито е вече и се работи много по това в момента от учени и изследователи по така наречените огледални неврони. Те пък имат вече намеса в усещанията, чувствата. Например ако при човек липсват или са увредени огледалните неврони той губи способността да бъде съпричастен, пълна липса на имитация, подобие, от което идва нулевия интерес към заобикалящата го среда, т.е. каквато и външна мисъл да се пуска край него той не може да я улови, защото няма способността за съпричастност. Това в момента се свързва с някои от състоянията на аутизъм. Липсата на тези неврони, забавя влизането на децата в съответствие със заобикалящата ги среда, защото те не я отразяват вътре в себе си и не могат да станат съпричастни с нищо от случващото се и т.н. Та наличието на здрав мозък и правилно протичаща мозъчна дейност може да доведе до развиваща се мисловна дейност, която да поражда мисли, чувства, да развива съзнанието и т.н. в противен случай наблюдаваме до голяма степен развитие на физическо ниво. Ако има вариант в определени случаи работа за въздействието на увредените мозъчни центрове, за да поставим началото на здрава мисловна дейност. Всичко това разбира се има хиляди вариации, случаи, феномени, и т.н. Това най- общо за взаимовръзката между трите понятия.

Така е, а подобни изрази дори вече не са оригинални. На всяка крачка във Варна, чак ми е досадно, как пък няма малко разнообразие. Как пък всички приключиха с всички и се вторачиха само и единствено в себе си и в собствената си неразбраност и неудовлетвореност. Защо се разпадат толкова бързо човешките взаимоотношения?.... защото хората са емоционално мързеливи, кастрирани от към чувствителност и силно егоцентрични. Всички "крещят" вижте ме, толкова е набиващо, че действително се разнася като крясък сред тълпата. И това "Вижте ме" в следващия момент се парира с "... но не ме занимавай, ако няма да ми дадеш цялото си внимание" и " не очаквай нещо в замяна", " .. не давам, но умея да получавам". Все послания, които летят из въздуха. Вероятно човека се променя, не е вероятно, всъщност - сигурно е. Но уви в тази промяна излъчваща индивидуализъм, стои емоционална пустота. Как се градят взаимоотношения с емоционална пустота, с притъпена чувствителност и с нежелание да се дава? "Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му!" Ето тази фина душа се губи, а когато няма кой да се зарадва с теб от сърце, заради теб, за какви взаимоотношения говорим? Всички са се втурнали да ходят на йога, фитнес, каланетика, танци....... и как се танцува без чувство!? ..... от скука. Всеки чака мечтания партньор без да умее да го познае до себе си. И то не за друго, а защото много от хората са твърде заети да мислят дали са добре и ако не са, задължително някой друг е виновен. Я енергийното ниво ще е замърсено- ще отидат да измедитират с още 20 човека на една йога, я физическото ниво ще падне и с едно потичване от 40 мин на пътеката във фитнеса нещата ще придобият генерална промяна или просто ще са ядосани на незнанието си и ще се наядат и напият, че да не мислят. Горе долу около няколко такива опорни точки се въртят взаимоотношенията в момента. Но.. нека бъдем оптимисти все пак това е глобална промяна и макари малко скучна и много тъжна е добре да се наблюдава внимателно.

Беше време .. слушах как споделяха хора край мен духовните си интереси, напористо, убедено, с желанието не просто да споделят, а да бъдат разбрани, приети и последвани. Тогава си казах, че не искам да постъпвам така. И така, духовните ми интереси ги знаят хората, които знам че ги споделят. Много е уморително да се опитваш да споделиш с някой нещо на духовна тема по неговия начин, така че той да те разбере. Получава се, но аз лично се уморих от такива контакти. Въпреки че те са част от ежедневието, защото за всеки има нещо духовно в днешния му ден и то е най- важното за него. Вече твърде рядко попадам на разговор в който да ми се иска да взема участие. Не че аз съм много духовна, явно много се разминавам с хората край мен напоследък. За споделяне.... и дума не може да става.

Презантация с картинки и музика

Напротив, за голяма част от вегетарианците, това е основно и важно. Казвам го защото реплики от сорта " ако ядеш яйца убиваш пиленца" съм чувала доста често. И това е важно пояснение, относно информираността на много хора. Особено когато го вкарват в съзнанието на децата си. защото това НЕ Е вярно. Относно жива и не жива материя, не споря, че яйцето е сбор от клетки, както и цветето( и в него езотериката вкарва живот,) както между впрочем вкарва и в минерала и в цветята и в дърветата, но ако вземем да го пазим и игнорираме целия този вид живот, не мога много да си представя как ще съществуваме. Относно духовността, да, казва се в някои литератури, че определените храни имат влияние на астрално ниво. Много зависи обаче от авторите и учението което проповядват. Защото според Кришна, например и гъбите имат огромно лошо влияние върху развитието. Което обаче се споделя май само от тях. Та и с яйцата, да, вероятно имат влияние, какво и как обаче не съм срещала, но каквото и да е влиянието му върху духовното развитие е нищожно, или дори никакво в определените нива. В противен случай щеше да има доста подробна информация по въпроса, както е с месото например. Яденето на палачинки, пържени филийки, питки, баници, кексове, козунаци в които задължително има яйца не виждам как особено силно могат да влияят на духа. Защото да не забравяме, че яйцата не се консумират само натюр. Да не забравяме и за динамиката на човека. Има голямо значение, как преминава денят на един човек. Това относно здравето. Имала съм големи периоди( особено лятото) в които не съм се сещала дори за яйца и произведения с тях. Но лятото има много слънце, ако човек е по плажа и в планината прави много голям енергиен заряд и не само от яйца ами и от храна няма много нужда. Дните в които изкачвам Рила ги изкарвам почти без храна, въпреки натоварването дори не се получава усещане за глад. това е факт. При последния ми седмичен преход, при слизането от Рила за 7 дена бях свалила около 8 кг. бях неузнаваема, без да се чувствам зле или с нисък тонус. В рамките на няколко месеца обаче нуждата ми от яйца и риба се качи много. Организмът го иска. Консумирането на яйца според мен е индивидуално и често необходимо, не е уместно много да се свързва с вегетарианството, за веганите не знам, те си знаят целите и задачите на хранителния си режим. Ако има такива потребители може би ще споделят основната вреда количествено и качествено на яйцето над духовното израстване, НЕ над здравословното .

Не можем. Ако човек има добре изградена енергийна защита, такова вмешателство рикушира, но ако има дори и само един малък пробив в аурата вероятността да се получи влияние е голяма. За да има добра и цяла аура, се работи най- вече върху стабилността на емоционалния свят. Има хора, които можеш да ги " омагьосаш" с две изречения казани случайно. Най- силната магия са думите. Останалите неща в голяма степен са на принципа на плацебото.

От сърце се посмях на това, благодаря! Тази учителка, не можа ли да даде пример с автобус например, ами в бедствие ги е вкарала. Иначе кавалерството е поведение, което се възпитава и учи. Няма как момчето да постъпва кавалерски, ако не му е показан модел. В средновековието е имало години уроци, както за дамите да се държат като дами, че дори как да хващат чашката за чай, така и на кавалерите да се държат като кавалери - вратите на каретите, ставането при влизане на дама и т.н. А сега се свежда до спасяване при бедствия . Мъжете могат да си направят експеримент, ако в автобус на градския транспорт подадат ръка на жена, за да и помогнат да слезе, колко жени ще приемат жеста , забавни са реакциите по редица причини.

Тъй като ми е съвсем пресен случай, ще споделя какво коментира един около 60 годишен проф.доктор на психологическите науки от Софийския университет, при който държах изпит тези дни. Тъй като сме една група хора, от випуска, на които им се занимава да изискват, да търсят мнение, права, допълнителни лекции, и т.н. се случи, че се озовахме на пожелано повишение при въпросният професор. Когато споделихме с него, че материята по въпросния предмет е изключително тежка заради многото терминология и, че имаме нужда от допълнителни часове, за да си зададем поне въпросите, които са възникнали в процеса на самостоятелната подготовка, той ни отговори: днешните млади хора нямали нищо общо с тези от преди 20 години, сега той не виждал смисъл да обяснява, защото никой не го разбирал, нямал желание да го разбере. А на него не му се губи времето да амбицира, неамбициозни хора. Ето така се дават изпити един след друг по много важни специалности, просто жалко. понеже те хората не могат да се амбицират пише се по една тройка или четворка да върви напред. Следващият момент, ако отворите нета ще видите, че има цели сайтове, които предлагат изработката на дипломни и курсови работи. Аз съм в курс от 80 човека не знам дали има 10 които си пишат сами работите, но всички те ще завършат и утре ще застанат пред нас, като квалифицирани кадри и ще се основават само на обща информация закачили от тук от там, без идея за основата и същността на това с което се занимават, резултатите - ужасяващи. И тук идва голямата българска приказка: Като знам какъв майстор съм, ме е страх да ида на лекар.

Много хубаво е обяснено в " Космогония на розенкройцерите", ако не се лъжа втора част. Но тези издания не съм ги виждала отдаван на пазара на М.Хайндл. Там е обяснено как точно след смъртта става "превъртането на лентата" и запаметяването на житейския опит в един единствен атом(ако не се лъжа), който подобно на днешните компютри е нещо като база данни за следващото превъплащение. Описани са нещата, които трябва да се спазват край починалия, за да може съзнанието му спокойно да извърши тази операция. Необходими са от ден, до 3 дена. Обяснено е как при изгаряне непосредствено след смъртта или смърт при изгаряне, това не може да се осъществи. Мисля че съм го писала и преди, аналога с инквизицията, когато са горели " вещиците" на кладата, тогава нищо от опита им не продължава и т.н. Та всичко това в подробности в тези книжки- малки жълти томчета, три на брой, е описано много добре. От там на сетне, както казва Оскар Уайлд - " Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота." Когато има качествена информация, тя се разкодира по- бързо, особено, ако е от полза за настоящето. Но ако трябва да се трупа нова опитност, тази информация стои закодирана за следващи прераждания. И .... най- общо от това зависи високата духовност при млади хора и липсата и при доста по- възрастни. И от много други неща разбира се, това е най- общо за информацията, която пренасяме.