Диляна Колева

Ако трябва да отговоря по зададените точки отговорите ми ще изглеждат горе- долу така: 1. Библията е - книга 2. Историите в Библията са - евангелия и подобия на днешните притчи 3. Ами противоречията са основно между Стария и Новия завет 4.Когато търся 5. Когато намеря, това което търся- да 6.тук ми се иска да се уточни между коя наука и Библията, защото примерно между химията, физиката, инженерството и Библията не виждам връзка, а това са все клонове на някакви науки. 7. Ще се чете и още как. Библията е преправяна многократно, голяма част от поправките и са документирани. Превеждана е с многобройни преводи и те също променят написаното. Голяма част от първоначалните записки ги няма отдавна. Библията е наложена, но аз я харесвам, по- точно Новия завет. Тя е нещо светло и на нейните основи се творят какви ли не учения. Но първоизточника им е винаги Тя. Сред многото думи, поправки, намеси, промени, светлината и основните неща не са обезличени,

Конкурс за красота на деца е пълна лудост. Конкурсите за красота по принцип( не само за деца) несъзнателно асоциирам с пазарите на роби преди около 100 години. Много са били популярни в арабския свят, сред мюсюлманите. Всички хубави поробени момичета са били нареждани продавани, после украсявани обличани и препродавани, ползвани понапудряни и пак продавани докато някой се смили да се ожени за тях или просто остареят като робини, доста дълго продължила във времето практика пълнеща харемите. Та и с тези момичета - напудрят ги и някой прави пари на техен гръб, купуват ги разни марки, в най- добрия случай ползват я докато им носи пари и после я предостъпват и така, докато стане многоупотребявана и непродаваема.

Опитах се да си представя пантера със сърце на мишка........, а после как това същество ще изгради самооценка за себе си...., от позицията на сетивата- пантерата или от позицията на душата - мишката. За съжаление много хора волю или неволю попадат в това интересно положение. И настъпва пълно объркване, започват въпроси като: Кой съм аз? Мога ли това, хем го мога, хем не искам да го мога. Една такава комбинация трудно може и да бъде оценена отстрани. От това пък определянето на самооценката съвсем закуцуква. Реална самооценка според мен човек трудно може да изгради за себе си. Като едно динамично и развиващо се същество, човек постоянно е поставен в различни ситуации и обкръжение, както изброените по горе превъплащения. Често човек дори не разбира, че преминава през тях. Няма как постоянно да има реална самооценка за себе си. Мисли си, че не може да премине през нещо, а то взело, че преминало или обратното. Освен това човек е различен в различните сфери на своя живот. Той може да има много добра реална самооценка за своя професионален опит и да се справя чудесно и да бъде оценен чудесно, а в личния си живот изобщо да не може са се самоопредели. Всеки има някаква самооценка са себе си, обикновено тя е плод на личните му стремежи, амбиции и житейски опит и се изгражда изцяло в рамките на неговия мироглед.

Много приятна тема, благодаря, с удоволствие ще споделя нещо и аз за чая. Чайните церемонии наистина са много релаксиращо преживяване. За мен беше голямо удоволствие, когато преди 2 години съпругът ми завръщайки се от Китай ми подари оригинален китайски сервиз за чай. Подарен му в знак на благодарност от китайско семейство, подбран с много красив дизайн и гравюра. Първо да кажа, че изкуството на чай започва още с направата на съдовете. Какво беше изумлението ми, когато видях че чаените чаши са малки, кръгли и двустенни. Невероятен овал дори на ръба от където се отпива. Чашите са направени с две стени вътрешната се нагорещява, а външната изолира топлината, така че пиещият да се наслади на кръглата форма, може да я обгърне с длани и да я държи в шепите(те нямат дръжки) си без да усети и най- малък дискомфорт. Чайникът в който се приготвя зеления чай( защото това е сервиз за зелен чай) също е малък и кръгъл със специално вградена цедка стигаща до дъното и изолираща дрогата от водата. Това позволява чая да остане вътре в чайника през цялото време. Всъщност това било основното в пиенето на зелен чай. Когато са присъствали в Китай на чайна церемония китайките са обяснили смисъла на дизайна на чайника. Когато се поднася зелен чай, първата чашка се пълни веднага след наливане на водата и се изпива бързо, след това веднага се налива втора, която е с различен цвят и вкус и се изпива по- бавно и т.н. Последната чаша е най- силната чаят е вече почти горчив. Това се прави с цел да се опита вкуса на чая на етапи и с всяка следваща чаша той е различен. За мен всичко това беше много интересно. Така се научих да оценям чая. Например, беше ми неизвестно, че това което ние знаем като зелен чай е в много разновидности в зависимост от обработката. Най- чистият от към обработка е белия (зелен )чай, който се състои от връхчетата на листенцата изсушени на слънце. След това е жълтия(зелен)чай, който е изсушен по различен от слънчевия начин, след това е зеления чай, който е сушен след лека ферментация и накрая е черния(зелен), който е с нагънати на топчета листенца минали през ферментация и изсушени. Да се пие бял чай е голямо удоволствие вкусът му е мек и дори и в крайната фаза на сервиране не е горчив. За да се изпита истински аромат на чай е хубаво да се купува насипно от чаен магазин, където се гарантира както за произхода му, така и за годността. пакетираните чайове са с твърде неясен състав.

тук имам нужда от разяснение, знам че двете са различни неща, но в какво точно се състои разликата....? и какво означава смъртта на душата и какво означава смъртта на духа ако има такова нещо....? И аз щях да попитам това. Може ли духът да умре, какво е духовна смърт ? Да не би под смърт на душата да се разбира загубване на индивидуалността, за което пуснах цитат и за което попитах по - назад в темата ? Препоръчвам ти да прочетеш "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд. Там ще прочетеш доста добро описание на това какво е да виждаш как се променя душата ти - визуално и как се чувства човек, който е поставил душата си в затвор извън себе си . Нужно ли е да спираме времето и как ни се отразява това. Защо щастливият човек е винаги добър, но добрият не винаги е щастлив и т.н. и т.н. Понякога в художествената литература прекрасно се изразяват много от духовните ни търсения по един красив и елегантен, разбираем за всекиго начин. Книгата е не голяма и доста увлекателна ще я прочетеш бързо, но аз ти препоръчвам да я четеш бавно.

Мисълта за самоубийство не е свързана с това което човек има, а с това което няма. Самоубийствата са най- различни, при жените често са показни, "несполучливи", при мъжете са добре обмислени, рядко импулсивни. Причините може да са най- различни и често несвързани и нямащи нищо общо с обявеното. Често може просто да няма причини. Временна депресия, меланхоличен характер са достатъчни, за да направят и от една малка несполука дълбока трагедия. Статистиките показват, че самоубийствата стават главно около рождени дни, Коледа, Нова Година или големи лични празници. Причините - равносметка, липса на внимание, привидна самотност и куп други неща, които съвсем не са неразрешими, но са следствие на натрупани проблеми не разрешавани навреме. Защо човек стига до суицидни мисли, страничен човек ( било то и най- близкия) трудно може да разбере. Ако човекът сподели това е добре да бъде насочен към професионален терапевт по възможност занимаващ се със суициди. Има 6 степени на потенциалния суицид, в първата степен е почти всеки един от нас, дори на несъзнавано ниво. След подходяща анкета и разговор може да се определи, човекът с реални суицидни мисли ли е и е плод на временно настроение, импулс, следствие от определена ситуация.

Първо искам да поздравя всички студенти и всички, които се чувстват такива. познавам няколко настоящи студенти редовни форумци, специални поздрави за тях . Иска ми се да напомня, че този ден се свързва със смъртта на Джон Ленън. Идолът на много хора призоваващ и пеещ за любов, хармония и разбирателство между хората. Красотата на живота. Поздрав! http://vbox7.com/play:3d61452e http://vbox7.com/play:3d61452e

Това за появата на много учения и различни идоли и т.н.го има и на други места освен в Библията. В момента се сещам за Щайнер, там съм го чела много подробно. Интересно е и откровението на Йоан , писмата до седемте църкви. Не случайно първите Божии заповеди са категорични: " да нямаш други богове, освен Мене.[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;[20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, Човек трябва много внимателно да се вслушва в себе си. Изключителните и неповторими неща са твърде редки, обикновено имаме отражения на основни понятия.

Гледах го това предаване още по време на неговото излъчване, останах много неприятно изненадана. Всички родители са много чувствителни когато става въпрос за това какво може и какво не може да се вкарва в главите на децата им и по какъв начин. В момента например съм много ядосана, защото детето ми се прибра подтиснато, защото в часа по руски учителката си е позволила за пореден път да им пуска филм на руски с изнасилване и т.н. с обяснение, че филма е с добър край. Вероятно тя е решила, че им преподава полова култура, полови взаимоотношения и т.н., но за мен е друго и ще предприема мерки. Същото е и с Паневритмията, дори и аз която одобрявам и ми харесва този танц, ще имам претенции към това кой и как запознава децата ми с него. Чух някои от думите и обясненията на въпросната дама и не ми хареса начина по който се представят нещата. Да не говорим колко хора приемат това за сектантско и извратено. Не може да се очаква от всеки да види любов в танца, както и не може да се обясни на всеки ползата от вегетарианството или на вегетарианеца ползата от месото. Така че подобни инициативи могат спокойно да се организират като извънкласни или свободноизбираеми дейности, но не и в масовката, не и по този начин. А за сутрешните гимнастики съм в нашата детска градина ги имаше и децата бяха много щастливи сутрин.

До колкото виждам началото на темата е съпоставка на физическото безсмъртие и скуката от физическото съществуване. Това предполагам, че за повечето хора е ясно, че е безсмислено в рамките на целите и задачите с които работим на физическо ниво. Що се отнася до духовното безсмъртие, предполагам че за повечето хора занимаващи се и изучаващи различни духовни практики то е факт. За хората които твърдят, че духът умира с тялото ще ми е интересно да ми го обосноват, качествено и да ми обяснят смисъла на физическото съществуване извън границите на яденето и пиенето. Що се отнася до различните духовни практики всеки има своето светоусещане и сам преценява кое е най- подходящото учение за него в дадения момент. За мен също източните практики са доста далечни и си имам основанията за това, но познавам доста хора, на които заниманието с тях им доставя истинско удовлетворение. Така че генерално обобщение не може да се направи. Всичко има своя смисъл и носи своите специфични знания.

А когато записва магистратурата, нямаше ли някакво конкретно желание, защо точно юридическа психология? Питам те защото, аз още съм в процес на обучение по психология и вече имам координати за бъдещите програми в токсикология, например, понеже участвах в семинари по суицидология- рядка област в психологията и още неразработена добре. Освен това, от сега съм записала базисните курсове за специализацията в областта, в която мисля да работя. Паралелно с обучението. Но всъщност зависи какво точно искаш да правиш, ако е психолог, в момента наистина е по- добре да се насочиш към училищата и детските градини. Във вторите мисля, че ги задължават да имат психолози. Така че всичко е до обикаляне и пускане на документи + инфо за различни програми. Мога да ти подскажа например за зависими, влез в страниците на общината, обикновено там изнасят проектите по които започва да се работи и можеш като начало да се включиш като доброволец и така. Университета и различните извън университетски занимания биха могли да ти донесат контакти. Но ти вече си завършила така че трябва сега да ги търсиш в различни програми. Според мен така.

Светът е твърде голям и неразгадаем за търсещия и много малък и конкретен за нетърсещия. Вторият с много малко прости думи може да обясни всичко. Относно дарбата, изразяваща се в различни насоки - писане, рисуване, гадателство- тя не е жертва. Това е проява на заложен код, образно казано. При нея няма избор. За да говорим за жертва, трябва да можем да правим избор. Гадателя изразява нещо което не е негово. Писателят изгражда нещо, което е по- силно от него. Художникът пресъздава това, което е отвъд него. Ползващите тези неща с нищо не ощетяват даващия и той не жертва нищо, просто предава. Друг е въпросът, ако писателя прави това с влагането на много труд и избира да прави това, вместо нещо друго. Или гадателят, който превръща това в своя професия, знаейки че може да го стопира и да не го ползва. Или множеството знайни и незнайни художници, които просто си слагат това призвание, без дарбата да ги владее. Но според мен, проявата на дарба не е жертва.

Ето го и българският вариант, от повече от 4 години. И очаква нови заселници. http://rodovo-selishte.jivdom.info/index.php?option=com_easygallery&Itemid=38

Жертвата е за сметка на самия жертващ се, защото тя произтича от него, няма как да е за сметка на някой друг. Жертвата е замяна на едно нещо с друго, по- горе сме го разгледали като отказ и отговорност, ако не се лъжа. В случая, ако В. Кочовска е решила да се жертва за хората т.е. да се откаже от личния си живот и здраве, и да поеме отговорност за лечението на хората, няма как това да се отрази благоприятно на нейния живот и здраве. Когато се отказваш от нещо трябва да си даваш ясна сметка, че когато то спре да съществува и твоята жертва се обезсмисля. Ако имам семейство, което съм жертвала за сметка на кариерата си, когато се разпадне семейството ми жертва няма да има, но от това кариерата ми няма да стане по- добра или по- лоша. Когато човек се отказва от нещо или го жертва, за да поеме отговорност за нещо друго, това е личен негов избор и няма как да се очаква последното да бъде благодарно, защото то няма отношение към положената жертва. То просто е съзнателния избор на жертващия.

Здравей Lucifer's_Angel Пиша ти като човек минал през това и оцелял . Не зная на колко си години, но аз бях на 16 когато просто си отидох от къщата, която явно не беше моят дом. Този въпрос е много важен,който ти е задал hip, защото отговорът му определя твоят път, който е само твой.Ти сама казваш, че не се виждаш между своите родителите, когато всичко започне и е така. Това не е твоят живот, нито твоята ситуация ти просто присъстваш там. Когато аз бях на твоето място заех позицията на наблюдател. Защото живота понякога просто се случва има такива моменти в живота, когато всяко отношение е по- лошо от никакво. Търсейки щастието си човек е принуден да стане егоист в някакъв момент, аз го оприличавам с плевел ( в положителен смисъл) Плевелът се стреми към слънцето, както всички други цветя, но за разлика от тях той създава здрава коренова система. Колкото и да го режеш, косиш или мачкаш, благодарение на здравите си корени се е вкоренил здраво в земята и винаги успява да се вдигне отново към слънцето. За да стане "плевел" човек трябва първо да се обърне навътре и да работи върху кореновата си система и всичко ставащо на повърхността просто да преминава край него. Не избираме семействата в които се раждаме, но избираме колко и как да повлияят на живото ни, това можем да го изберем. Първо трябва да приемеш обстановката и след това да разбереш какво точно искаш от терапията. Защото може да се окаже, че приемайки нещата такива каквито са , няма да имаш нужда от терапия. А за здравословните проблеми, в тази атмосфера те са неизбежни по това което описваш, се сещам за поне 3 човека със същите симптоми със същите семейства. Когато поемеш по новия път ще се променят нещата. Вероятно разбираш, че ако ти ходиш на терапия проблемите на родителите ти няма да се решат. Изключвайки ги е добре да помислиш в какво се състои твоят проблем - личен.

Това наистина е много несправедливо и е нормално хората да негодуват против тази система. Но мисля, че протеста трябва да е насочен към правителствата, а не към банките. Защото смяната на политиката само може да спре захранването на САЩ с европейски пари. Ясно е че Евросъюза потъва заради лошото управление на парите. Дори и тук в България парите на евросъюза се харчат безразборно и потъват в различни сметки, без да си дават сметка другарите, че то е за сметка на нас, а не на някой друг. Лошото обаче е, че САЩ са обвързали не само Европа, но и Азия и са се вкопчили като кърлеж навсякъде и промяната на една такава политика е нещо много трудно и много генерални промени ще изисква, защото са обвързани освен банките и големите пазари, петролните потоци и т.н. Така че сриването на банковата система, което междувпрочем не може да се случи просто ей така, не би променила нищо, просто би утежнила нашето положение. А протести трябва да има, но да са правилно насочени и обмислени, а не първосигнални. Самият ЕС вече осъзнава тежкото си положение и разбира, че края на този съюз идва и то не за друго, а заради многочленството и финансирането на това многочленство. Това е бил един добър съюз на едни n на брой държави в началото, затова е бил стремежът на всички да са в него, сега вече не е. За България най- лошото е че уби нашите вътрешни пазари и производство и е с тенденция да ги ликвидира напълно. А също и банките ни, аз не знам да има българска банка със 100% българско участие. За какво да протестираме тогава? Ние просто сме поставени в наведено положение от всякъде.

Хаосът не е майка на нищо. Има една теория на хаоса, много е любопитно да се запознае човек с нея. Относно случващото се, нищо не се случва. Онази вечер бях на театър, постановката започна и свърши с думите (по памет): " Вие живите си мислите че живеете, че изричате нечувани неща...., нищо подобно, просто предъвквате живота на мъртвите". Та Ерик Кантона се заиграва с психологията на масите, правят го доста често, доста хора и ефекта е деградивен обикновено. Има много методи, но в ръководенето на масите е важен момента (който между другото дори може да се изчисли) и призива. Подобно нещо много познато ни е подпалването на партийния дом през 89-та, ако се не лъжа. Има поставени лица сред тълпата и по дърветата дори на които в дадения момент им е даден сигнала да насочат масите с призив и..... масата става неудържима. Последствията- хаос, разруха, илюзия. Фактите - нищо не се промени. Интересно е, че много лесно се манипулират масите хора за разрушителни действия и много трудно за творчески. Призивът може да е съвсем различен да се спонсорират проекти за алтернативи на монетната система, например. И когато има резултати, да се призове подмяна и ако има съпротива, ок, нека фалираме банките и да поставим това, което сме сътворили. Но творчество няма и понеже все нещо трябва да има , нека е разруха. Само че, нека си спомним, че банките фалираха доста дружно и правителствата си ги подкрепиха. И така банките се възстановиха, а народа фалира. но според мен това не е важно в случая, по- важно е как работим с мисълта и насочването и. Да разрушим, а не да съградим. В световен мащаб си е направо страшно. Да банкери, наркопласьори, крадци от всякакви рангове и категории, ако се замислим, те градят и увличат по различни начини всички да участват в съграждането на техните империи, какво правят хората за чийто сметка се случва това!? Искат да рушат. Само че с изграждане и разруха нещата стоят на едно място. Изхода е в надграждането. това което вече съществува да се използва за промяната на новото, а не да се унищожава.

Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите! Франсоа-Мари Аруе - Волтер

Колкото и тъжно да звучи - всяка работеща система е по- добра от никаква. Няма нищо по- страшно от Нищото. А относно историята ако заменим "Правителство" с " Царство" , "банка" с "лихвар" ще видим че от както свят светува, някой управлява, друг печели с лихвите, а трети съществува. И от време на време третия решава да промени нещо и вдига революции. И винаги има наблюдатели на случващото се. Така че нищо ново под слънцето. Що се отнася до банките, да, монетната система се опорочи и стремглаво губи позиции. Само че алтернативата която познаваме е разменната търговия, за нея обаче вече много сме "пораснали" и ако трябва да я осъществим доста народ ще измре от глад. Но поради липса на друга алтернатива и наличието на подобни призиви, вероятно следващия етап е точно връщане към разменната търговията. Има доста мащабни проекти, които в момента се опитват да го визуализират това. А мини проектите са нашите Родови селища например и т.н. Факт е, че хората не харесват случващото се, факт е, че не знаят какво ново да предложат и безспорен факт е, че без да са готови за нещо ново ще въвлекат себе си и останалите в нещо много грозно. И тъй като това не е нищо ново и е неизбежно .............................................

http://www.vbox7.com/play:3078cf70&start=212

А каква е алтернативата? Призивът е за разруха - деградивен, ок. А градивното кое е? какво е? Къде е? Когато се призовава за разруха на нещо, трябва да има стройно и добре подбрана и представена алтернатива - градивна. Иначе настъпва хаос, депресия, безизходица. Аз съм с две ръце "ЗА" промяна, но когато виждам как да заменя старото с новото и знам какво точно правя. А просто да рушим .... това го можем всички, най- лесно е.

Нямам пари в банките и кредити нямам, та не мога да подкрепя инициативата Но се сещам какво стана миналата година по това време, когато банките решиха, че е криза и спряха да кредитират строителството например, изведнъж безброй строежи на големи фирми спряха, стотици строителни работници останаха без работа, а с тях и семействата им. същото стана и в Испания, където има доста български строителни работници и жени които се грижат за семействата на испанските строителни работници, всички те се завърнаха в България и семействата на безработните се увеличиха още повече и така започна всичко. Не знам дали сте се замисляли, но това срина търговията, в следствие на което фалираха много магазини от малкия бизнес, съкращения и срив в търговската мрежа. Това просто ей така без професионално наблюдение, а като участник във всичко това. Последствията - в момента във Варна излизат около 5 обяви за работни места в търговията. Това съвсем точно. За строителството няма работни места. Пред фалит са повечето магазини за промишлени стоки, и т.н. и т.н. Варна е по- умряла от всякога и хората ги няма вече. И не само тя, а и множество малки градове. В същото време банките се превърнаха в лихварски дружества. Те не кредитират големи проекти, но дават множество малки кредити и печелят от огромните лихви, които ги хранят. Не знам какъв е извода. Ако хората изтеглят парите си, но в същото време ги захранват с кредити.......... Ако спрат кредитите, и не внасят пари в банките......... Или и двете едновременно. Малките хора могат да направят всичко, но те не са самостоятелни единици и тези техни действия са свързани с действията на големите от които всички сме част. И тези системи, не са от вчера и не могат да бъдат променени или сринати или каквото и да е за една вечер. Малкият човек ще е само потърпевш и никога печеливш в материалната борба с гигантите.

Възможно е. Всичко е възможно. Аз може да изразявам уважението си по начин по който ти не го приемаш като уважение, моят компромис, може да е за теб нищо, налагането на желанието ми може да е несъзнателно и аз да не знам, че с това съм те засегнал. Учтивата човешка молба на другия може просто да мине край ушите ми и то съвсем несъзнателно. Ако аз не те познавам от толкова отдавна, от колкото помня себе си всичко това е възможно и то не е задължително неуважение. Просто повърхностно отношение или непознаване, или нежелание за познаване, но не и неуважение. За почитанието, честно казано не съм се замисляла. За да почитам някой, трябва да го познавам в голяма дълбочина, трябва не просто да знам, но и да усещам добродетелите му. И тъй като добродетели всеки има, но не всеки може да ги види, още по- малко усети не знам как може да се установи почитанието между хората, още повече с тази огромна гордост, която е навсякъде.

Ако човек влага много в нещо и това му коства свръхусилия, няма как да не се разочарова, дори и временно, ако нещата не се получат. Това все пак е вложена лична енергия. А дали тази работа е слабото му място или не, няма как да разбере от пръв поглед човек. Понякога обаче, не е особено хубаво, ако съзнавайки, че нещото не е твоето, да се хабиш за него.