Диляна Колева

Напълно подкрепям Станимир. Аз може да нямам тайни, но личната ми поща е лична и хората, които решат да ми пишат ще го правят до мен. На мен няма да ми е особено приятно, ако пиша на някого и писмото ми се прочете от още двама трима. Има лични отношения, които е коректно да бъдат запазени като такива между участниците. Неприятно ми е, например когато пиша във фейсбук-чата с приятелката си и споделяме проблем и в един момент сина и ми пише, "мама отиде в другата стая ще ти пиша по- късно", некоректно е спрямо мен, аз водя личен разговор все пак. Така е и със скайпа, случвало ми се е при кореспонденция с момиче с личен проблем, което става от компа, но не затваря скайпа, малко след това, се оказва, че пиша с приятеля и за нейния личен проблем. Стана ми много неприятно. Така е и с пощата и както каза Станимир с профилите в различните сайтове.

Здравей Михайло, цитиравм първия ти пост, защото в следващите нещата повече се размиват отколкото да се конкретизират. 1.Племенницата ми от два месеца не ходи на училище. не контактува. Крие лицетето си не говори. През това време какви мерки взехте, освен че сте разговаряли с директорката , лични? Това дълго време за такова състояние. 2.след посещенията на учителите педагогическа стая и А.З.Д.блокираше отново и сега отново е неконтактна . -при това състояние педагогическата стая е доста неподходящо място. 3.Три момчета са наложили тотален мобинг върху нея . Директорката на училището ми каза че това е нормално и трябвало да да се научи да търпи винаги щяло да има такива неща. Имате права, директорката няма право да ви отговаря по този начин. При подобен проблем с моята дъщеря, която беше в начален курс. Вдигнах цялото училище на крак, момчето беше преместено в съседен клас и му беше забранено да се доближава на определено разстояние до дъщеря ми. През останалото време, аз я взимах и водех до училище. Осигурих съдействието на учителите и на нас- всички нейни близки и много гордо и с пренебрежение към всиччко останало излезнахме от ситуацията. Важна е в случая семейната среда и подкрепа, тя трябва да е сигурна, че има граб. 4.Моя приятел съшо изпати подобно нещо.Но той причака героите удари им по някой шамар и им каза че ще убие тях и майка и баща им. .и те оставиха дъщеря му на мира Колкото и да е първично, хубаво е направил. разговор с родителите им ще ги постави на мястото им и ще ги накара да се посвият доста. Децата се респектират от това. Ако не можете да осигурите съдействието но учителите , потърсете съдействието на родителите. Но не с молба. 5. Няколко месеца по рано се е оплакала на педагогическия съветник че я тормозят момчета Ами значи тя е усетила безсилието си. потърсила е подкрепа. Нужен и е авторитет, човек или хора които да застанат зад нея, да я подкрепят, без значение по какъв начин. Чувството за безсилие е най- тежкото чувство, естествена реакция е да се скрие. това е единственото което може да направи. Срамува се вероятно от нещо случило се. Щом търси информация и мнение на приятелките си, значи има случка, която иска да забрави и другите да забравят и чака. Ако не търси помощ от вас, значи нещо я смущава или не вярва, че можете да и я дадете. помислете за това. Иска да се върне в училище с гордо вдигната глава ( на тази възраст това е много важно) , а в малкия град, където всички се познават е много трудно. Ако не можете да и помогнете в това връщане, по- добре е да продължи в друг град или друго училище. Тук няма значение паралелката или профила или каквото и да е от този род. Има значение комфорта на момичето.

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!!!! http://www.youtube.com/watch?v=7nNijnR6CnQ

Влюбването не е любов. Любовта има различни проявления, различен интензитет и различна дълбочина. Когато говорим за хората т.е. за нас и нашите човешки чувства е добре наистина да говорим за тях. Божествената любов можем да я приемаме, но силно се съмнявам, че можем да я проявяваме или да я отдаваме. А човешката любов, да, тя си отива, понякога. Когато двама души изпитват силни чувства един към друг, те го наричат любов и е така, в този момент, между тези хора. После казват: любовта си отива. За тях тя си отива, но не и за цялото. Божествената Любов се проявява непрекъснато в кратки човешки взаимоотношения, понякога по- дълги, понякога стават по- дълбоки и казваме силна любов, и т.н.

Честита Баба Марта! http://www.youtube.com/watch?v=Sr_HN4aaFqY

Здравей zshopova Подобно на теб и на Мона, аз също съм се сблъскала с този проблем. Вече в миналото. С тези поражения на мозъка и деменцията + склерозата на майка ти, тези хора вече не са това съзнание, което познаваш. Да, хората са уж същите, в същите тела, със същите навици, но погледа им е друг и често съвсем чужд и непознат. На 78 и на 81 години, колкото и да е тъжно с тези заболявания не може да се помогне. Радвай се, че си ги познавала такива каквито са били и наемете човек да идва у дома да ви помага. Има професионални мед. сестри и друг медицински персонал, които биха идвали в определени часове, дни или както се разберете. Ако те притеснява ината на майка ти, представете помощника не като мед. персонал, а като твоя приятелка или нещо подобно, за да бъде приета ( вие най- добре ще решите как) . Може да не стане приемането изведнъж, но постепенно. И за вас и за роднините ви ще е голямо облекчение. Подобна грижа изисква много нерви, много търпение и не на последно място доза безпристрастност. Всичко хубаво.

Според мен е въпрос на темперамент. Един изразен холерик, няма как да е уравновесен и спокоен. но той просто е такъв, "пали" от малко има логично обяснение за всичко, отворен към хората затова залят с информация и много неща го изкарват от равновесие. Като един човек на границата на холерика и сангвиника мога да кажа, че емоционалните изблици, често никак не са контролируеми. И да, после мога да направя мнооого логични обяснения и да се успокоя толкова бързо, колкото съм избухнала, но когато адреналинчето се качи и цвета на лицето се промени хахахахаххахах трудно влизат всички обяснения. Нервността според мене въпрос на характер, темперамент и след това идва всичко останало. И мисля, че когато един човек е емоционално "подвижен" е добре да изразява емоцията си, дори и с нервност, вместо да се опитва да се държи нетипично за себе си. По здравословно е. Разбира се това има множество интерпретации, но най- общо мога да го формулирам само по този начин.

http://www.youtube.com/watch?v=kfvZmOXeQv0&feature=related

Това беше чужда зона за мен. От вчера обаче не знайно защо си мисля, как ще купя жито, защото в къщи всички много го обичат. Днес от сутринта се заредиха много хубави новини свързани с мои намерения, проекти, планове, новини от хора които не очаквах относно различни неща които планирам. Нещото което бях заложила, започна да покълва и пак се сетих за житото. Днес беше един прекрасен ден за мен. Явно моят момент за житния режим настъпи. Желая на всички съмишленици приятни и спокойни дни.

Децата и родителите са в един кръговрат. Не само родителите се учато т децата си. Децата се учат от родителите си. И когато станат достатъчно големи, за да покажат наученото, родителите събират плодовете на това което са дали като учение. Вярно е, често децата показват не това, което са очаквали родителите им, но това е несъзнателната заложба. Кога у детето има мързел, когато като дете родителя е проявявал мързел към него. В пряк и преносен смисъл - сега не ми се говори с теб, иди си поиграй не ме занимавай, аз много те обичам, но сега имам малко работа и така без край. Родителят може да е много добър като човек и като личност, но това не го прави добър родител. Резултата от възпитанието идва, като поправка за тези черти на родителя които се изявяват чрез детето. Почти винаги това води до неразбиране у родителите, мисълта върху това води до учене и издигане в техния духовен път. А детето продължава да се учи.

..........- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората, че съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да правя, за да ме ценят повече? Без да го поглежда учителят му рекъл. - Съжалявам много момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това........- И след кратка пауза добави: Но ако склониш да ми помогнеш ще се справя по- бързо с него и после може би ще ти помогна. - О....колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват. - Добре - продължил учителят, свалил пръстена от кутрето си , подал го на момъка и рекъл: - Яхни коня ми, иди на пазара, продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. постарай се да получиш възможно най- високато цена и да не скланяш на по- малко от 1 златна монета. Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, те го поглеждали с интерес, докато не споменял за цената. Отворел ли дума за златната монета или му се подигравали или му обръщали гръб. само един старец си направил труда да му обясни, че 1 златна монета е твърде висока цена за този пръстен. Някъде се смилил над него предложили му 1 сребърна монета и медна съдинка, но той отказвал, защото имал заръка за 1 златна монета. След като го предложил на всички на пазара, яхнал коня и се върнал обратно при учителя. Колко би искал момъкът да има 1 златна монета и да я дадена учителя, за да се отърва той от дълга си и най- после да го посъветва и да му помогне. Влезнал при стареца. - Учителю - съжалявам. Това което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа 2-3 сребърни монети, но не мисля че можех да заблудя някой за истинската стойност на пръстена. - Това което каза е много важно млади приятелю - усмихнат, отвърнал учителя - първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по- добре от него? Кажи му че искаш да го продадеш и колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти даде, не го продавай. Върни се тук. Момъкът отново яхнал коня. Бежутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето: - Момко, кажи на учителя, че ако държи да продаде пръстена точна сега, не мога да му дам повече от 58 златни монети. - 58 златни монети ли?- възкликнал момъкът. - Да, знам, че след време може да му вземе 70, но ако го продава спешно.... Момъкът се развълнувал и препуснал към дома на учителя да му каже новината. -Седни - рекъл му той като го изслушал - Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал, да искаш от всеки да види истинската ти стойност? И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.

Морската сол в народните рецепти се ползва предимно за шипове и простудни заболявания. Синузита много добре се успокоява от нея. При остър синузит и силни болки в главата, както и теч от носа много добре действа прилагането и в съчетание на вътрешно и външно приложение. 1 шепа морска сол се загрява и докато е топла се правят лапи на челото, като се подменя изстиналата с топла или същата се нагрява. В същото време се прави 5% солен разтвор сол и вода и се капва по 1-2 капки в двете ноздри, като е хубаво главата да е силно назад, за да влезнат възможно по- навътре. Още по- добре за синузита е, ако по - слаб солен разтвор се поема през носа и се изхвърля през устата. А за шипове има доста голям набор от рецепти в зависимост от това къде се намират.

А вече и "Петото споразумение" -Бъди cкептичен, нo cе нaучи дa cлушaш – е умение, кoетo пoмaгa нa чoвекa дa избегне недopaзумениятa в oбщувaнетo. Невероятно работи със словото.

"Какво нещо е гладът? Гладът е една промяна на живота, стремеж към придобиване на Божествената Любов. Вечният глад показва, че ни есме изпуснали много от условията, при които Любовта трябва да се прояви. И сега наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас радост и веселие, ние изпитваме един неутолим глад, който постоянно ни мъчи. Гладът значи показва, че ние сме пропуснали условията, при които може да се прояви Божествената любов в нас. А това показва, че материята в нас се е достатъчно сгъстила." "Мисли за всеки ден" Гладът е стремеж както на тялото да съществува, така и на душата да се прояви( духовния глад). Вечния глад проявен физически в лакомия, чревоугодничество, гладът, който те кара да мислиш само за храната, като за удоволствие, той сваля дълбоко в материята. Духовната лакомия, често е неумението да се излезе от материалния свят, неспособноста да се видят нещата отстрани. Апетита съпровожда глада, човек който е гладен се храни с апетит т.е. с удоволствие. И гладният и лакомникът и чревоугодникът се хранят с апетит, удоволствието от храната, което всеки преживява по различен начин

Аз до колкото разбирам, детето е родено и има вече акт за раждане и то няма как да няма, защото данните за акта се вземат непосредствено след раждането. Следователно, ако майката не е казала баща неизвестен, а е казала името на бащата, независимо чия фамилия ще носи детето, то има законен баща, който има равностойни права с нея, независимо дали имат брак или не. В случая обаче в неговата страна той има много повече права над детето от нея. В България детето излиза с лична карта при създаването на която присъстват и двамата родители, в арбските страни обаче не е така. Там дори жената, за да напусне страната трябва да има разрешително от мъжа си. не знам точно системата как стои, но децата от мюсюлманските страни влизат и излизат с разрешително от бащата, а такова в арабската страна се издава без проблем. С такъв документ бащата и детето си минават границите без проблем. Ако мъжът е вписан като баща в акта за раждане, най- добре да се разберат двамата, защото ако той е типичен мюсюлманин, а както чета първия пост, че държи на забратката и девствеността, то вероятно си е от ислямска страна, ще си вземе детето и никой не може да го спре.Или поне ще им е много трудно. дори и в България да се съдят, той ще получи дни в които да вижда детето и с документи от неговата страна може да го изведе от България. И в арабското законодателство ще бъде напълно защитен. Разбира се вероятно има вратички и закони, които да използва майката тук, но това вече си е юридическа работа. Факт е, че подобни казуси са много тежки и често са на дневен ред в разни организации за защита на децата, на жените и т.н.

За съжаление тази жена се е поставила в много лоша позиция. Типично за мюсюлманите живеещи за кратко в християнска държава е да се представят за широко скроени и свободомислещи. В момента в който сключат брак с нищо неподозиращата християнка или им се роди дете, положението става коренно различно. Това е популярен трик от векове. Жената е трябвало първо добре да се запознае с исляма и мюсюлманската религия преди да се решава да има дете. Защо позицията и е неизгодна. Много зависи първо от коя държава е мъжа, защото законодателството в мюсюлманския свят се разделя на 3 групи: 1.Първата група се представлява от страните с мюсюлманско население, бивши социалистически републики. Там ислямът не се подкрепя от държавата и мюсюлманското право отстъпва място на позитивното. 2.Втората група е съставена от държави, където ислямът е официална религия - Саудитска Арабия, Иемен, Афганистан, Пакистан, Сомалия и др. Тези страни живеят според нормите на мюсюлманското право, а на практика се ръководят от обичайното право, което признава превъзходството и съвършенството на Шериата, но често се разминава с него. 3.В държавите от третата група ислямът не е официална религия. Мюсюлманското право е сведено чрез прецеденти към обичая и регулира само определени страни от обществения живот, сред които личният статус и религиозните учреждения. Вижда се колко е различно положението, но е еднакво неизгодно за християните. Родителите на мъжа не я искат, защото извънбрачната връзка в мюсюлманските страни се наказва много строго, във втората група със смърт. При сключване на брак, жената е длъжна да приеме мюсюлманската религия иначе се обявява за неверница и се третира като такава, съответно губи всички права над детето. В съда положението е много интересно, срещу свидетел мъж стоят две жени, като мнението им се зачита за 1. Т.е. при свидетелски показания тя трябва да има или мъже за свидетели или два пъти повече жени от неговите мъжки свидетели. Според исляма тя няма права над детето, т.е. ако мъжът е от втората група по техните закони, той го взима автоматично и дори може да няма право да го вижда. Според другите две групи положението е малко по- смекчено, но същото. Според правилата на ислямсия и мюсюлманския свят, бащата има право да отвлече детето си и цялата държава ще го защити, майката няма тези права, а напротив може да бъде осъдена за подобни действия. За съжаление ние християните сме много далеч от тази общност и религия и не можем дори да си представим жената колко малко права има там, и в същото време колко задължения и забрани има. При такива смесени връзки е задължително жената да се запознае с манталитета, законите и традициите. В този казус е добре двамата да се разберат в най- добри отношения и да вземат решение взаимно. Ако жената заеме отбранителна позиция и развява права и т.н. не знам дали ще спечели нещо, по- скоро ще изгуби. И това е съвсем реално. Случва се непрекъснато само на няколко стотин километра от нас. Нека седне и се запознае в дълбочина със законодателството на съответната страна по този въпрос и да помисли много добре какви действия да предприеме. Нашето право няма никаква сила в тези страни. В момента в който бащата влезе в неговата държава влизат в сила всички закони за попечителство на дадената държава, това е много важно да се знае. Ами в най- общи линии това, ето един линк, който ще разясни малко повече, как стоят нещата, но съвсем не е достатъчен http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=159

Изгреви, залези, лято колективно посрещане ))))

Иска ми се да споделя огромната си болка от избиването на хиляди животни в Странджа, под заглавието "Шап". Всички чухме новините, журналистите и истеричните глупости, които се изприказваха. За съжаление потърпевшите нямат компютри, и никой нищо не ги пита. Избиха се хиляди здрави бременни животни, защото можело да се заразят. Никой не застана в тяхна защита. Шапа е болест която по никакъв начин не засяга хората. Във ветеринарната медицина си има метод и карантини за лечение на шапа и се е прилагало до преди да влезем в евросъюза." Прекрасният съюз" ни нареди да избием всички животни, защото такава им била политиката и защото е в пограничен район. За сравнение в Турция също има шап, но те не са в Евросъюза и на тях никой не може да им наложи такова нещо и те си лекуват животните, там никой не прави такива масови убийства на здрави животни. Защото това е безумие. Все едно някой нас да ни избие защото се е появил грип, някой който не е засегнат по никакъв начин. Избиха животните в села в които основния поминък е животновъдството, в тези села е траур, няма нито едно животно и има забрана в следващата 1 година да няма никакви животни, не знам дали хора, които не са живели в такава общност могат да си представят огромната трагедия. И всъщност никой нямаше интерес да я представи. Показваха хората как плачеха, но не дадоха хората които се бяха въоръжили да се бият с убийците на животните. Не дадоха жалките опити на хората да защитят животните си, това на никого не беше изгодно. Никой не показа как се уби стадо от 120 крави от специална порода всичките здрави и бременни, стадо създавано 17 години с много труд и чувство. показах за кратко човека, който сега не знае къде се намира от мъка, защото това е делото на живота му. И много други "малки" и "жалки" човешки трагедии. Ами, източна Странджа умря. Ако сега отидете там, все едно няма живот, защото живота на хората се състоеше в това да изведат сутрин животните към общото стадо, да приготвят оборите, да ходят по гората да събират зимнина , да приберат вечер животните си. Селата се оживяваха в тези часове на изпращане и посрещане. После започва раждането на малките животни, млякото, пролетната паша, и т.н. Ритъм. И парадокса : избиха всички овце, крави, кози, прасета, но оставиха конете и магаретата, които са преносители на шапа, но не се разболяват от него. и къде е смисъла на безмислието??

Всяко залитане в крайности води до недобри резултати. Има лоши периоди, които обаче трябва да се преминават с ясното съзнание, че са периоди и да не се допуска трайното им настаняване в съзнанието ни. За да избяга от негативизма, човек не е необходимо да отрича лошите си моменти или упорито да ги представя пред себе си за добри. Необходимо е да се научи да се разграничава, да умее да вижда ситуацията от страни, а не да потъва в нея. И най- вече да държи в съзнанието си будността, че това все пак е само период, и той ще продължи до вземането на правилното решение. Проблема при нас идва от това, че категорично отказваме да вземаме решения и все някой друг ни е виновен за нещо. И дори излизайки от ситуацията продължаваме да я държим жива и да оплакваме себе си. Лесно ни е да сме жертви, това е. А когато имането ни надделее, не умеем да му се зарадваме, а започваме сравнение с по- голямото имане на другия. Не познаваме радостта от там идва основния негативизъм. Когато някой се зарадва за нещо, околните започват съпоставки и сравнения на неговото нещо с техните неща и залисани в тази мозъчна дейност или имитират радост или просто забравят да се зарадват. Неуморими сме в даването на съвети, които самите ние не ползваме. Когато искам да споделя, нямам нужда от съвет, как е по- добре да живея живота си и то от хора които очевидно не го умеят, имам нужда някой да се зарадва на начина по който съм решила да изживея днешния ден. А тази радост съвсем не я виждам вече. В негативизма най- лошото е, че притежателят му иска да го проектира на околните и е щастлив когато види приемственост. Мен лично това ме потиска най- много.

Не мисля че в сексуалния живот има някаква полза или вреда. Той е в групата на първичните потребности, наред с храненето, облеклото, дишането и т.н. Интензивността му зависи от възрастта, а начина му на проявление или изживяване зависи от степента на духовното развитие. Има хора които живеят с идеята да задоволяват най- вече първичните потребности. За тях нещата са ясни - днес трябва да правя секс и правя секс, така както трябва да ям и ям. Проблема идва когато се опитваме да си обясним физиологичните потребности от гледната точка на духовните потребности.

Тези дни ми се наложи да дам отговор на въпроса- " Как бихте представили положението в България, на българите, така че да не изглежда толкова безнадеждно, колко го представят голям процент от живеещите тук?" Дойде ми на ум една фраза, която скоро бях чела. Тя се явява като ключ към неприятностите на мисленето не само на българите, а и на хората изобщо - "Бих бил бил щастлив с това което нямам" Докато седим и изброяваме какво нямаме, живота край нас заминава безвъзвратно с всичко, което имаме и ние изпускаме уникалния шанс да му се порадваме. Сутрин когато човек се събуди и отвори очи, установява, че е жив и с това вече той има всичко, защото ако изгуби това, той ще изгуби и всичко останало за винаги. Да, всеки няма много неща, в определени моменти е много тежко, не отричам тежките моменти на болест, загуби, фалити, но дори и в тези моменти ние имаме много други неща, които някак си пренебрегваме. Българите изключително много сме се фиксирали в нямането си. Това е основния проблем за обзелия ни негативизъм. Не виждаме това което имаме, а дори и в голямото си имане се фиксираме в нямането и в имането на другия. Вчера ми се наложи да ползвам градския транспорт( тази екстра не бях я ползвала отдавна), в този хубав ден край мен се говореше само за болести, всички си бяха много съпричастни, двама млади се смееха на висок глас и всички ги гледаха строго. Нямаме радост, всъщност имаме я, но упорито не искаме да я видим.

Човек живее с илюзията за перфектната сродна душа, която в действителност в този вариант не съществува. При влюбването не откриваме в другия никакви идеали, а ги проектираме за известно време и започваме да виждаме избирателно, само това което ни харесва, също за известно време. Когато влюбването или нашето избирателно виждане премине идва истинският образ. Или просто започваме да виждаме всичко. и.... установяваме, че не можем да обичаме всичко или поне не можем да сме влюбени във всичко. Но някак си упорито продължаваме да си търсим нашия идеал и не успяваме да вникнем в разнообразието. Ами, колкото по- бързо се отървем от илюзиите си, идеалите си и фантазиите си, толкова по- близо сме до установяването на стабилна връзка. Толкова по-близо сме до установяването и поддържането на любовта. А кога си отива..... колкото повече се инатим за идеалите си за определени образи, поведения, типажи, очаквания, толкова по- далеч се намираме от любовта.

http://www.youtube.com/watch?v=lkbiB0QfU3s&feature=related