Диляна Колева

Подкрепям Пламъче. Навъдиха се толкова пророци и тестове, че свят му се завива на човек. Моята дъщеря има същите характеристики. Проговори на 9 месеца, без бебешки думи. На 3 години говореше като възрастен и сънищата и често предвиждаха нашите намерения. Сомнамбулстваше и се смееше на сън по начин, който ме плашеше. На годинка и половина - лятото на 1998 имаше странно струпване около нея, живеем в курортен град и болшинството от туристи бяха руснаци, спираха ме на улицата и искаха да се снимат с нея. Кошмарите са голямата част от сънищата и отличничка, гордостта на учителите си. защо казвам всичко това!? Миналата година настояха да я снимат с аура камера, ами излезе стопроцентово индиго дете, със снимките с процентите и т.н. Това изобщо не ме впечатли. Децата са ни прекрасни, няма значение какви са. Всяко знае много добре своя път и нашето участие в техния живот е хубаво да е безусловна обич и подкрепа. Останалото е тяхна работа. Та в тоз ред на мисли - нищо не правете за вече пораснолото си дете, радвайте му се. Та тя е вече завършен човек Желая и успех в студенството.

Гарденията е много красиво и силно ароматно цвете, любимото ми . Много е капризна обаче, като повечето красиви цветя . Най- общо гарденията обича влажността. Иска влага във въздуха и в почвата, умерена разбира се, за да не изгние. За целта при пресаждане в долната част на саксията или размесено с почвата може да се сложи от декоративните гелове, които задържат доста дълго влага. А за въздуха може да се декорира до нея или под нея съд с камъни и вода, който спомага за влагата с изпарения. Ако е в крайморски град няма проблеми . По време на цъфтежа - март- октомври да се тори с тор за цъфтящи, за да радва дълго и с обилни цветове, два пъти в месеца. В общи линии това е. След това зазимяване подрязване за обилен цъфтеж. Изложение: обича изток, запад, със запада да се внимава лятото при силното слънце. Успех

Няма как да не разглеждаме езотеричния смисъл на тези понятия, имайки предвид, че тук болшинството, сме хора интересуващи се точно от този смисъл. Ако се върнем назад в древния Египет и разгледаме техните вярвания в недоловимите тела ще видим, че те представят Секхем(сила) - индивидуалната душевна честота и Рен(име)- индивидуалният звуков сигнал. Според древните египтяни всеки дошъл на земята носи искрица космическо съзнание, но не всеки има дух и душа, те се придобиват в материалното съществуване, според доста съвременни учители това става около седмата година. Нивото на духовното израстване е обвързано с използването на тези Секхем и Рен, развитието им определя до колко всеки човек може да пректира съзнанието си в недоловимите измерения на вселената. При хората на изкуството тези интелектуални тела са добре развити. Съществува обаче една точка на т.н. "духовна възраст", отвъд която човек преминава с много усилия и време. В процеса на преминаването той остава ограничен в уроците на материалното съществуване или използва индивидуалните си тела по предварителното му програмиране. В тоз ред на мисли, ако предположим, че хората идват на групи, те са комбинирани по определена духовна възраст, следователно проявата на тяхната индивидуалност е различна по независещи от тях фактори. малко дълго се получи, но дано се схваща идеята ми

Ако не се лъжа, Дънов казва, че смесването на две раси не е препоръчително, защото това са различни нива на съзнания, но може да е и по Щайнер. Що се отнася до религиите там може да има и кармична намеса. Що се отнася до интимността, тя винаги се е ползвала с репродуктивна цел и винаги е била продукт на две различни енергии. Никога обаче хората не са можели да я проявяват без телесна намеса. Енергийната репродукция е патент на боговете, но пак от двата вида енергии. При древните атланти е същото, създателите на трите раси са майката - земя и бога Вралда. В различните ери на слънцето се променя определението за мъжката и женската енергия. Египтяните древните са възприемали небето като женския аспект, а земята мъжкия, древните гърци обратното. Тези две начала обаче винаги са имали сношение - интимност, за да има репродукция. Само боговете са се въплащавали. При сексуалните отношения ние използваме тези две енергии, неизбежно е, но нашата работа е на телесно ниво. Затова сексуалния или интимния контакт е преди всичко изживяване на тялото с ползването на тези репродуктивни сили. Мисля, че не е много удачно в такъв момент да се набляга на божествената същност или на концентрация на свръх енергиите, защото това не е в нашата компетенция и не е нашата работа. Ние сме хора.

Това разединение тежи над нас много отдавна, от създаването на нашата държава. Добър пророк е бил Кубрат, когато е събрал синовете си и им е демонстрирал, как лесно се чупи стрелата, когато е сама, колко здрав е снопа от стрели. Предупредил е още тогава, че разединението е гибел. Но след смъртта му всеки син избира съдбата на самотната стрела, това се предава до днес. Може да е национална карма, съдба, манталитет, ген, всяка сфера на живота и науката ще си го нарече по своя начин. И българите сме си тка и до днес, като вълци единаци, индивидуални единици. Трудно се живее така, но може би не случайно тези хора сме тук. После ще сме другаде. Хубаво е ако не можем да правим колектив, поне да се научим да даваме най-доброто на което сме способни за общото, дори да не се чувстваме част от него.

ЧЕСТИТ ЦВЕТЕН ПРАЗНИК! Желая пъстрота, нежност и красота!

Много точно. Това е директна връзка. Аз не знам нито една молитва наизуст, даже отделни изрази не знам. Опитвала съм се много пъти, но думите бягат от мисълта ми, от устата ми, от съзнанието ми, все едно нещо в мен не ги приема. Преди няколко години в този форум се запознах с човека, който ме запозна с формулите на ватански на П. Дънов. ( за което съм му много благодарна). Те просто залепнаха в съзнанието ми. Няколко фрази, които доказаха силата си за мен. Това е единственото, което мога да доближа в представите си като молитва. Когато имам нужда от подобна връзка, те са първите думи които се появяват.

Ами защо да са несравними. Сравняваме отдаденост към Бога и отдаденост към интимната връзка. Също можем да сравняваме и отдадеността към материалните ценности Така, както човек може да е така отдаден на материалните ценности и заради тях да загърбва Божествената Същност, така може да е толкова отдаден на интимната връзка, че пак да загърбва Божествената Същност. Това е доста интересно. Ние какво имаме на земята? Физическия си живот. Трябва ли целия да го отдадем на един човек или този физически живот ни е даден, за да намерим пътя към Бог? Ако е второто, то тогава излиза, че да отдадем физическия си живот на един човек означава да го поставим преди Бог. Според мен основно физическия ни живот трябва да служи като средство да достигнем Божествената Същност. В хипи обществата "свободната любов" беше с цел да се противопоставят на навика на американското общество всичко, вкл. любовта и секса да имат парично измерение и да се използват за парична обмяна. Смисълът беше: "ето нашата любов и секс не се разменят за пари" "Има ли любов към всички, еднаква с тази към твоя интимен партнер?" Има ли няколко вида любов? Ако предположим, че има няколко вида любов, то явно има любов за различни неща, което означава, че любовта е условна, а не безусловна. И какво означава желанието на някой към интимния му партнер "Ще обичаш само мен, а другите жени/мъже не!"?! Един мъж трябва да обича всички жени, независимо че се е обрекъл на една. Съответно една жена трябва да обича всички мъже. Иначе стигаме пак до условната любов. Ти ме развесели Божидар. Защо да ги разделяме на мъже и жени, просто хората трябва да се обичат, това е от ясно по- ясно. Но когато започнем да делим мъж да обича жени и жена да обича мъже, явно нещо друго имаме недоизяснено. Относно физическия живот....... в този свят хората в някакъв момент създават интимна връзка, приятел, съпруг. това си има определена функция, цел - физическа. Бог не ми е съпруг и съпругът ми не е Бог. Това се опитах да обясня, че това са несравними неща. Те съществуват паралелно. Всеки има в себе си връзката с бога и духовния си живот и има съпруг/а, семейство и физическия си живот. Това кой как си подрежда семейните отношения и какви правила, морали, паранои и т.н. екстри слага към отношението си към партньора няма общо с духовния живот и с божествената същност. Това са земни, материални неща, придобити, наложени и т.н. Тук идва обаче един момент - много често( в никакъв случай не е правило) точно проблемите в интимната връзка и преодоляването на тези .......... да речем зависимости, разчиства пътя за духовното. Затова в никакъв случай не мога да кажа, че двете ( Бог и съпруг или интимен партньор) са взаимоизключващи се, сравними, или имат някаква стъпаловидна подредба. Интимността между мъжа и жената е едно от много малките проявления на любовта. Но много важно за хората по редица причини, но пак казвам за хората, т.е за тяхното физическо общуване - било хормони, било репродукция. Не случайно интимните връзки са сред хората на средна възраст. Не са при децата, не са и при старците. Интимността( конкретно половия контакт, защото за това мисля става дума) идва изпълнява своята физическа функция и си заминава. Мнението беше редактирано от didi_ts: Днес, 16:28

Според мен отдаденост към Бога и интимната връзка са несравними неща. Защото са два различни слоя в човешкото съзнание. Те не са взаимоизключващи се, но не са и сравними. Ако се опитаме да ги съпоставим ще се изгуби смисъла, както при изречението " Може да си грозен, но за сметка на това си глупав." (това ми идва на ум в момента ). Едното не предполага другото, не го включва, не го изключва и не го сравнява. Може да имаш една интимна връзка, и да си отдаден на Бога и да подредиш живота си в духовен план. Може да имаш безброй интимни връзки, да си отдаден на Бога и да подредиш живота си в духовен план. Може и да нямаш интимни връзки и да не си духовен човек. Смяната на интимните партньори в търсене на съвършената връзка, засилва или отслабва връзката с Бога? Това че си решил да отдадеш физическия си живот на един човек и го правиш с удоволствие, не означава, че го поставяш на място пред Бога. Според мен точно този човек отваря много врати напред към духовното развитие под формата на изпитания. Има ли любов към всички , еднаква с тази към твоя интимен партньор? Нещо подобно се прокарваше в хипи обществата и резултата беше интересен . Интимната връзка е ограничено следствие на Любовта и тя е специална за двама души, които се обичат. Любовта в своята пълнота не може да се сравни с интимността или да се сведе до нея. Тя е израз на физическо ниво, а всичко което можем да хванем, изядем, изпием - изконсумираме е временна форма с определена цел.

Живите образи Когато преди години за пръв път прочетох вариант на тази мисъл, останах изумена. Някак не можех да схвана как така ограничавам човека, на когото споделям своята любов към него. По старата ми логика би трябвало да е обратното. Обаче, от друга страна си спомних как наистина ми ставаше на мен самата малко "тясно", ако някой ми заявяваше така открито, че ме обича. Радвах се в първия момент, но после оставаше едно усещане, че с нещо съм задължена на този човек, който ме обича. После си спомних и абсурдните случаи, в които ми бяха казвали "най-много те обичам, когато плачеш".... Прибавиха се и думите на моя близка за девалвацията на тези думи и за това, че толкова сме свикнали с тях, че понякога ги казваме по инерция или задължение.... Какво е вашето отношение към "Аз те обичам"? Излизат ли тези думи от душата и от устата ви? Очаквате ли да ги чуете? Какво изпитвате, когато някой ви ги каже? Има ли значение за вас кой и кога и как ви ги казва? Ами ако тези думи ги казваме на дете - те отново ли го ограничават? Има ли заместител на тези думи, с които можем да изразим любовта си без да ограничаваме свободата - своята и на другия? Това е вселенско правило. Не го казва само П. Дънов , ето го същото изкарано от суфите. " “Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.” Джалал ад-дин Руми. Не го умеем. Нито можем да го разберем, защото все още сме на нивото на символите. Ограничени сме да се разбираме главно чрез думите. Като всеки човек придава на една и съща дума различен смисъл, различно звучене, различна вибрация. И това ни обърква много. Освен това думата любов ....... с такава Любов обичам детето си, с друга любов обичам съпруга си, с трета приятелите си. Ако приятел ми каже "обичам те" - как да го разбирам? А друг е въпроса - какво влага той в това? Има много сила в тези думи, но..... това са отново думи, дори и изречени от мъдри хора, и по тази причина те достигат до нас различно. Слушането на думите е изкуство, виждането през тях е умение. Какво представлява тълкуванието на думите, ако не притежаваме уменито да виждаме през тях?????

Знанието Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала: -Той свети. Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала: -Той изгаря. Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи. Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

Плаващият свободен свят Какво е „плаващ свят ”? "Плаващ" или "'изпълнен с тъга свят" представлява нашето съществуване, това е болката и тъгата на ежедневието. В Япония тази идея е представлявала субкултура, посветена на търсене на удоволствия чрез изкуство, секс и музика. Плаващата субкултура може да е започнала в една общност на „лодки” въпреки че термина е бил по-поетичен по произход. "Плаващият свят"от своя страна включва поезията, литературата, песните, танците, мечтите и въображението. Това е да търсиш забавно в живота, а не просто да бъдеш жив. Това е радоста от избора да живееш съзнателен живот. Това е празник на съществуването напук на своите страдания. За да влезеш в плаващият свят, трябва да признаеш желанията, страстите и мечтите си. Това ще е плаващият свят на сетивата ти. Плаващият свят представлява възможност за опознаване на пълното ни съществуване. Ние сме сетивни същества, отговарящи на стимули. Като хора ние живеем ограничен период от време, и как живеем своя живот е много важно. Искате ли да живеете живота на загубили надежда хора с избледнели мечти? Ще съжалявате ли цял живот, защото никога не е сте имали смелостта направите нещо, което страстно винаги сте искали да направите? ”Плаващият свят” не е място за посещение, то е състояние на съществуване. Освободете се от навика, осмислете живота си и откривайте. За да влезете в плаващият свят трябва постоянно да изживявате вашите желания, страсти и мечти. Пуснете Хората намират за изключително трудно да се отпуснат,релаксират и освободят. Илюзията за контрол поддържа всички неспокойни. Даоизма се занимава с гледане на света такъв, какъвто е, не помрачен от илюзията и мисълта. Някои хора си представят, че даоизма само принадлежи на "естествен свят", животни, дървета и реки. И все пак, хората са част от естествения свят, така че всичко, което правим може да се разглежда в светлината на Дао. Плаващият свят е нереалността на традицията, културата,създаването на нови идеи и развлеченията. Проучването тази илюзия е от съществено значение. Докато не успеете да отличите на фалшивото и невярното, като фалшиво и невярно, възможноста да пуснете не съществува. Сенки и илюзии Когато умът ви открива красотата на живота, ще видите култури, конвенции, традиции и обичаи, освоботе се от тяхната неподвижност. Защото те всички са илюзии. Илюзии толкова широко разпространени и приети, че ние мислим за тях като за истински ... Ако не виждаме какво предсвавлява илюзията и за какво е създадена, ние никога няма да бъдем свободни да избираме за себе си. Избор Изборът е може би твърде илюзорен ... Предложените възможности за избор често са самоограничителни защото ние можем да изберем само от наличните опции. Ами ако решим, да не се ограничаваме с това, което ни се предлага? Какво, ако действаме по нашите условия? Какво става, ако ние определим собствени опции? Можем ли да определим докъде можем да стигнем в плаващия свят, колко много ни влияе? Забавление и развлечение В индуистката традиция, заблудата, че сме погълнати от материалния свят и сме привързани към него се нарича "Мая". Задайте си въпроса: възможно ли е да се види илюзията, да се насладиш на удоволствията който тя предлага, но не станеш нейн роб? Само вие можете да отговорите на този въпрос... Двусмисленост Несигурността се намира в сърцето на плаващия свят. Това, което е реално и кое илюзия? Трябва ли да избера? Дали сме уловени, във фантазия и игнорираме на реалността? Трабвали ние да отхвърлим фантазията и да възприеме реалността? Можем ли да изберем? Философият и прагматизмът вървят заедно в „плаващия свят”, също както и мечтите и реалността. Понякога е важно да се освободиш от нормален отговорен разумен живот и да стъпиш в неизвестното. Знаейки какво ще се случи, обикновено премахва цялото забавление. Животът би бил скучен, без несигурност. Бъдете смели и стъпете извън познатия път ... Свободен, неприкачен към нищо, също така може да означава и местещ се.

Съгласна съм Станимир, на теория, да. Но ние живеем. Всъщност всеки идва с определена мисия, логична е йерархията на кастите в Индия. За да може тези на върха да развиват мъдрост и смирение, тези долу трябва да поемат всичко останало. И вероятно човекът е стигнал до тази най- логична подредба, за да си обясни нещата. Що се отнася до мислите и желанията и липсата на нещо което би ми се искало не става дума за материя и за лично мое. Ето аз боледувам (душевно) заради масовите убийства на животни, масовата сеч, масовата ГМО намеса, масовото посегателство над деца. Това не са желания за мен, нито липси за мен, Това е колективното мислене. Това ме кара да участвам в каузи, в протести, да се боря не за себе си и не са свои желания, но за да участвам във второто се изключва смирението. Да речем стигам до извода, че борбата не води до нищо положително. Има хора над мен, които са иззели функцията на Бог и те на земно ниво са по- силни от мен. Прибирам се в черупката си, изграждам собствен малък свят, изолирам го, до колкото мога, от Големия свят и се отдавам на пост и молитва, смирението идва, и аз да речем съм щастлива и казвам нямам желания, ок. Това ли е смирението, така ли трябва да стане? Друг вариант е и страха. Аз искам да живея на село, но там е борба за физическо оцеляване. Но ме е страх от безсилието. Ето аз съм установила живота си и идват хората - богове и правят масово убийство на животните, които са част от моя живот, идват другите и ми връчват глоби за земята дето я работя. Изсичат ми гората. И аз нищо не мога да направя. Ок, казваме нямам желания смирявам се( въпреки че за мен това е примирение) и очистена от всички желания си отивам от там и работя за заплата в големия град до края на живота си. Това смирение ли е? На теория съм съгласна с всичко, Дънов и не само той много добре са описали нещата въпросът е как се живее това? Какво е неговото изражение? Естествено на тези въпроси отговори няма. Всеки сам трябва да стигне до своя отговор. Но според мен духовните ценности в тази действителност се придобиват, развиват и осмислят. Фундамент може да е само, ако обществото ти го позволи, заложи ти го и ти даде среда да го развиваш. Другото е откриване, борба, осъзнаване и някъде на края практикуване.

Да и аз гледах статистиките от тази сутрин. Не знам дали да се радваме или не, че ще станем свидетели на стапянето на една нация. И това няма как да го облечем в розови очила, проста математика. Интересното е, че това е прецедент в историята и никой не може да каже какво точно ще се случи и как. С две думи - пишем история. Единственият вариант за оцеляване е 5- те процента качествени специалисти във всички области, да спрат да емигрират в чужбина, само тогава има някакъв дори и минимален шанс. Но за това дори и немските учени изразиха пълен скептицизъм.

Когато човек успее да постигне смирение или го има заложено в себе си, следствие на него са и други ясно изразени добродетели - съпричастност, отдаденост. Такъв човек обаче е като парче желязо в ръцете на ковача. В нашата действителност. Къде е баланса? Как се оцелява със смиреност? И всъщност можем ли да говорим за смиреност в съчетание с борбеност, амбиция, желание за успехи. Като тези вторите, не ги слагам в материален план, а в духовен. Например борба за осъществяването на една добра идея - винаги има съпротиви. Амбиция за осъществяването на един добър проект(идейно), винаги има злонамереност наоколо. Желание за успешни начинания в работата с хората например, там често на човек му иде да крещи. Когато виждаш агресията, а не можеш да направиш нищо, едно отдръпване смирение ли е или примирение, както каза Диана по- нагоре? Всеки се сблъсква с това всеки ден, убедена съм, затова и често си задавам тези въпроси. Отговорът ми е аз не съм смирена и не мога да бъда, или не го искам на тази цена. Не знам защо смирението е фундамент и не го виждам като такъв. На теория -да, съгласна съм, би било прекрасно, но действителността изисква друго. дори заради самото оцеляване, духовно, психическо, физическо. Според мен в различни моменти от живота си човек може да открие смирението в себе си, може дори да го направи част от себе си, но като житейски път е невъзможно, поне на този етап.

Попаднах на това в нета и понеже много добре стои на моето отношение към нещата напоследък, реших да го споделя. 6. ПРИКАЗКАТА НА ПАДАЩИТЕ ЛИСТА Имало едно време, в една приказка, един великан на име Лев. Всички великани от приказките са лоши и обичат да похапват деца. Или поне ние си мислим така. Защото Лев не бил такъв великан. Той не живеел в студени пещери в някоя страшна планина и не обичал да яде деца. Нито девици. Всъщност той бил вегетарианец. И живеел в къща. И си имал градина. Може да се каже, че Лев бил градинар. Градината му била голяма и в нея растяли най-различни цветя. Всеки един вид растение можело да се открие там. А между различните градини имало високи дървета с гъсти корони. А на клоните им живеели птици. Всъщност в градината на Лев живеели само един вид птици. Те били малко по-различни. Не можели да пеят, както другите. Тяхната песен звучала като гръмотевична буря. Но били чудно красиви, повярвайте ми, такива птици никога не сте виждали. Изглеждали като направени от дим, а цветовете на перата им били толкова ярки и наситени, че човек имал чувството, че всички други цветове около него са сиви и „мъртви“. Един ден се случило това, че едно червено перо от една от птиците паднало в градината на Лев. И докато той се чудел какво да го прави, то се стопило и изчезнало. А пръстта под него била топла. Взел малко в шепите си, за да я разгледа по- отблизо. И докато я човъркал с пръст, се случило нещо неочаквано. Едно малко цвете поникнало. Изправило тънкото си зелено стъбълце, на което имало наситено-червена пъпка. Лев гледал това малко чудо в ръцете си и ако една от ръцете му била свободна, то той със сигурно би се почесъл по главата. И така, докато го гледал в пълно и абсолютно недоумение, цветето отново го изненадало. То разцъфнало и ако би имало очи, то със сигурност би погледнало Лев в очите. Те биха били черни и големи, като на кукла, и би гледало с безкрайно любопитство великана, в чиито ръце се родило. Разбирате ли какво се случило… Цветето, решило да порасне в ръцете на Лев. То се родило в шепите му и разцъфнало само за него. Само той усещал неговият аромат, само той знаел за малкото цвете. И големия, не огромния великан се грижел за своето мъничко цвете. Внимавал вятърът да не прекърши тънкото му стъбълце, а слънцето да не изгори нежните му листенца. Поливал го най- редовно и водил люти и жестоки битки с плевелите, които искали да задушат цветето му, и с гъсеницте, който искали да го изядат. А цветето го дарявало с красотата си и вълшебния си аромат. То съществувало само за Лев, само за него било израснало. И представете си, че е било живо и изпитвало чувства. Тези чувства със сигурност би били чисти и най- искрените чувства на обич.

Как бихте коментирали следното http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3723351 , защото аз останах без думи! ГМО крави с човешки хормони, които дават човешка кърма!!!

Даааа между коледната звезда и пипера няма много общо, но си направила интересно сравнение ))))))). Има бяла коледна звезда, има и розова, жълта, и пъстри от различните нюанси на червеното и бледо жълтото. по принцип коледната звезда цъфти трудно и за да цъфне иска специална грижа. На цъфтежа и влияе равноденствието. За да цъфне по Коледа още от септември растението трябва да се постави в стая в която няма изкуствена светлина т.е. да усеща изгрева и залеза на деня. Ако няма такава стая в дома, се покрива с тъмна торба или плат, когато навън се стъмни и се открива сутрин, като се зазори. Дори и при това обгрижване, пак има вероятност да не цъфне по Коледа, а по Великден . Въпреки това, ако коледната звезда се чувства добре тя прави големи много красиво зелени листа. Хубаво е да се подреже на пролет след като се е изцъфтяла, за да обнови листната си маса. Обича светлината, но не директна слънчева светлина. Ако пуснеш снимка, може да видим от нискостеблените ли е или от големите. (поне така си мисля) Има коледни звезди, които стават до 1.5 метра, могат да се подрязват като дръвчета, има тип храст, има и нискостеблени, най- разпространените у нас и най- подходящи за апартаменти.

Добре дошла във форума asichka2 сигурна съм, че тук ще намериш приятели и хора с които да споделиш. Историята ти до тук наистина не е от най- кукленските, розови и слънчеви. Но..... това е твоята история Историята на твоя живот е неповторима и имаш повод да се гордееш с нея. Всичко което разказа, показва, че в теб живее една много силна личност. Всичко което се е наложила да преживееш си го преминала и ето вече си на 20 години жив, здрав и умен човек, който може да си даде реална сметка за това, което Е. Направила си куп самооценки, които са негативни. Убедена съм, че има доста неща, които харесваш в себе си, може да споделиш и тях. Споменаваш за леля си, предполагам, че живееш в нейното семейство, как се чувстваш там? За доста хора училищния живот не е най- доброто преживяване. Пубертетът е трудна възраст в която човек се опитва да оформи идентичност, визия, приятелският кръг е проблем почти винаги. И ако се огледаш и разпиташ, ще разбереш, че проблемите които изброяваш се срещат често. В никакъв случай не искам да омаловажа трудностите, които си имала, защото явно те ти тежат, и няма как да бъде ти си все още на 20 години. На тази възраст ти си вече голям човек не си детето, не си юношата, но все още стоиш на границата и сега е момента в който трябва да направиш крачката от детството към младостта. Тази стъпка е доста трудна, появява се една обърканост, една несигурност, появява се съвестта с всичките си задължения, появява се отговорността или по- точно осъзнаването и. По тази причина се чувстваш объркана и отдаваш това на детството и не си далеч от истината, но вече не си дете нали?. вече нямаш тази неистова детска нужда от това , някой да ти е гръб, можеш да правиш сама хиляди неща. какво би искала да правиш? Казваш, че обичаш да мечтаеш, за какво мечтаеш най- често?Как виждаш себе си в един изграден от тебе свят? А кои са хубавите неща, които имаш, защото вероятно такива съществуват? Аз веднага мога да ти кажа едно ,две ти се силен, здрав, млад човек, минал благополучно през една недобра действителност сама, което е показател, че можеш да постигнеш в този живот каквото поискаш. Убедена съм че ще постигнеш много успехи и ти желая късмет!

Здравей Жулиен По повод порното : Хубаво е да направиш за себе си едно много важно уточнение. Порното не е жена - ти си жена. Мъжът не вижда в порното жена - по- добра или по- лоша, затова да сравняваш порното със себе си е най- малкото безсмислено и нищо хубаво няма да ти донесе. Естествено, че си достатъчно красива, мъжете не гледат порно защото жените им не са красиви , напротив мъжете с много хубави жени честичко си гледат порно. Добре е да излезеш от това сравнение аз - порното. Защото такава реалност няма. Действително това е първата мисъл при 99% от жените и хоп - комплекс за малоценност, тревога от загуба на партньора и всички "екстри" след това- скандали и т.н. това, че мъжът гледа порно НЕ означава, че те обича по- малко, НЕ-означава, че правиш лош секс, НЕ означава, че не си красива. Означава, че мъжът има проблем и това много често, няма общо с твоята визия и сексуално поведение. Мъжът има проблем, но ако той не желае да го признае за такъв "защото всички го правят" е хубаво да се помъчиш да му покажеш нещата от страни. Той трябва да успее да се погледне от страни, да НЕ се хареса и да реши да прави промяна. Това става по различен начин, зависи от човека, от характера, от индивидуалните му характеристики. Тук наистина има много ценни теми в това отношение и ти можеш много добре да проучиш проблема изчитайки казусите. И разбира се, да продължиш да задаваш своите лични и индивидуални въпроси. Често директната атака към мъжа не води до добър резултат, ако започнеш да обвиняваш, да налагаш, да правиш скандал почти сигурно е, че мъжът ще се затвори още повече и порното ще стане най- добър приятел. Предлагам ти нещо интересно, в много хумористичен и доста иронично- саркастичен стил една статия по темата от Карбовски. http://chitanka.info...ext/8340-egoist " Мъже в черно" се казва, защото: любимия ми цитат от нея: " вопреки все и вся, тя — мастурбацията си е нещо лично и ваша си работа. Но да бъдете честни и осъзнати и да не срамите се, когато се самообичате нощно или на светло — след такива дела на самовъзбудие и доволяване — обличайте се в черен тон. Черна дреха! Като знак на траур, че толкова вчера не се намери кой да ви люби! И като знак на величие и неразбиране, и като претенция велика, каквато и най-жалкия онанист има." Прочети я. Помисли си, искаш ли да я споделиш с него?, как?, посмейте се заедно на това, но бъди сигурна той вътрешно надали ще се смее. Леко и с финес можеш да започнеш по този начин, разбира се зависи от много неща и аз не съм човекът, който може да ти гарантира каквото и да е, но започни от някъде и сподели, специалистите във форума ще ти отговорят както подобава. Успех Относно семейството, не е от хубавите преживявания разпадането на едно семейство, особено, ако си се чувствала добре в него. Но това не е твоят живот и ти не можеш, а и не бива да променяш хода на житейските пътеки на другите. Може да ти е мъчно, може да не ти харесва, но това е нещо случващо се СЪС или БЕЗ твоето мнение, значи изборът ти е да уважиш решението на другите.

Добротата ражда доброта. Има много примери, но ми се иска да споделя един от онзи ден. Дъщеря ми скъса и двете си ученически чанти, занесе едната на шивач, като реши, че някак ще изкара 1 ден с другата, която беше от изкуствена материя, която не подлежи на ремонт. Но на другия ден когато отиде при шивачката намери бележка на вратата, че ателието ще отвори след 1 седмица. Решихме че така или иначе няма какво да направим, пооправих старата чанта, така че да изкара 3-4 дена. Когато отиде обаче след 1 седмица имаше нова бележка, че ателието ще отвори на следващата седмица. тук вече аз малко се изнервих и я попитах няма ли телефон на който да се обадим, за да разберем, кога всъщност ще отвори, но разсеяната ми дъщеря не видяла телефон, а и аз не настоявах, просто старата чанта се ползва още известно време. След още 1 седмица в един следобед дъщеря ми се връща с поправената чанта и ми казва: - Шивачката е била болна и е лежала в болница. Благодари ми, че само аз от всички клиенти не съм и звъняла да я притеснявам и да и се карам и от благодарност ми е оправила и механизма на дръжката за който не съм плащала. Мъничко нали но от сърце. Малкият жест връща малък жест, а големия....

Красиво е цветето, но когато е в магазина , иска доста обгрижване. Като нетипично цвете за нашите райони няма гаранция, че ще се постигне цъфтеж през цялото лято както го дават. Обича варовикова почва, което ще рече по- бедна. Хубаво е да е на балкон. За да цъфти му трябва достатъчно светлина. Иска постоянна влага, а това е добра предпоставка за появата на мухички, затова е добре да е навън където има въздушни течения, пряко слънце и т.н. Сивото гниене е друга от честите болести има препарат за това обаче. Отровността му не е нещо, което може да навред, ако не се яде или ако се стриват листата му да се измиват добре ръцете, за животни не знам дали е отровно, но ако е, то ще е при изяждане от животното на част от растението. Хубаво е ако е в саксия да е плитка и ако може да се потапя във вода, за да се напоява изцяло почвата и да може лесно да поддържа влага. За добър цъфтеж се подрязват прецъфтелите цветове, и редовно се отстраняват жълтите листа, за да не изгниват между растението. С две думи от опит глава не боли, без гаранции за успех. Ако пък е твоето цвете Мона вероятно и без много грижи ще те радва цяло лято.

http://www.youtube.c...h?v=B1wUVExfkkM http://www.youtube.com/watch?v=B1wUVExfkkM