Диляна Колева

http://www.youtube.com/watch?v=rzVB0bgNJKI Това е България. Високи, сини планини, Реки и златни равнини Небе, по-нежно от коприна – Това е моята родина! Обичам те, земя голяма, Тъй както си обичам мама, Тук мила ми е всяка птица И всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, Що слушам по поля и друми. Обичам хубавите песни И приказките ни чудесни. Когато гледам планините И слушам да шумят реките, В шума на Рила и Пирина Аз чувам моята родина.... http://www.youtube.com/watch?v=ttu5de5TH1o Не усещаш ли, че слънце, вяра и звезди само в локвите под теб проблясват? Не усещаш ли сега, където и да си, че ти си тук - не си избягал?! Дадоха ти тъпа роля в нечия игра, искат да си вечно сив и мрачен... Спомняш ли си откога навън не си крещял, че ти си тук - не си избягал, нали, не си избягал... Припев: Няма, няма да вървя с наведена глава, ще намеря смисал да остана, Няма, няма да вървя с наведена глава, нали сам тук - не сам избягал... Някой построи за тебе свят от сив бетон и ти съчини мечти безцветни Трябва да оставиш смело някаква следа че ти си тук - че не си избягал, нали, не си избягал... А това съм аз......и се опитвам да оставя следа. И не го правя заради някого конкретно, а заради самата следа, и не очаквам някой да го забележи, достатъчно е аз да знам. Всичко останало е безсмислено парадиране и празнодумие.

Здравей Таня, погледнато физиологично ти си здрав и деен човек, който се справя чудесно с живота. Отгледала си прекрасно дете, което е готово да върви до теб, изпълнила си дълга към родителите си, изпълняваш професионалните си ангажименти. Държиш в себе си един страх, който аз бих нарекла - умение да бъдеш предпазлива. Била си стегната емоционално твърде дълго в житейския си път. Насочена към изпълнение на материалните си ангажименти си забравила емоционалните. Мъжът, който ти липсва или просто другият човек, както е казала психоложката ти, не е някъде извън теб. Търсенето му навън парализира умението ти да видиш своята пълнота. Никой не ти е нужен, за да преодолееш страховете или да оправиш емоционалността си. Мисля че следната притча ще ти го каже по възможно най- добрия начин: Ситуацията на болния и не само на психичноболния наподобява много на човек, който дълго време е стоял на един крак. След известно време мускулите се схващат и кракът, който е носел тежестта, започва да боли. Човекът едва може да пази равновесие. Но не само кракът е този, който боли. Необичайната поза причинява напрягане и схващане на цялата мускулатура. Болката става непоносима, човекът вика за помощ. При тази ситуация идват разни помагачи. Докато болният продължава да стои на един крак, един от тях започва да го масажира. Друг се захваща да разтрива и мачка по всички правила на изкуството стегнатите мускули на врата му.Трети помагач, забелязвайки, че човекът ще изгуби равновесие, му предлага ръката си за опора. Един от присъстващите му предлага да си помага с двете ръце, за да не падне. Мъдър старец му предлага да сравни и осъзнае , че неговото положение е по- добро от колкото на някого, който изобщо няма крака. Друг го моли настойчиво да си представи само че е перо - колкото повече се концентрира върху тази представа, толкова повече ще намаляват болките. Един просветен възрастен доброжелател добавя :" Времето ще ни научи" Накрая един от гледащите се доближава към страдащия и пита: "Защо стоиш на един крак? Изпъни другия и стъпи и на него. Ти знаеш, че имаш и втори крак"

Аз бих искала всеки да се запита,- Защо аз съм дошъл точно тук в България? Или - Защо аз си заминах от тук , от България? Безсмислено е някой, който е избрал живота на емигрант да дава оценки за Държава в която е избрал да НЕ живее, то е повече от ясно, че не му харесва, а защо...... вече просто няма значение. Още по безсмислено е хората, които живеят тук да се настройват към самоизяждане и негативни перспективи, повече от ясно е, че това ги предизвиква. Кажете, кой, какво прави за България, освен философстването( защото това е доказано, че всеки българин го умее перфектно), и защо според него тази държава ще продължи да съществува. Стига сте се надпреварвали да прогнозирате, как България ще изчезне. В крайна сметка, ако изчезне ще изчезне, но в опита си да повдигнем държавата, ще добием безценен житейски опит.

Днес се зарадвах на факта, че с действията си предизвиквах искрен смях у дете с детска церебрална парализа и регресия на мозъчната кора, че успяхме да се забавляваме. Зарадва ме това, че успях да науча дете с лека умствена изостаналост да прави кошнички от шишарки с които да украсява шадравана в двора. Зарадва ме факта, че след едночасова комуникация, дете с налудност за хапане и бъркане в очи, предпочиташе компанията ми в която, се люлеехме на люлка и вместо израза "дай очички"(след който следва хапане), преминахме на "дай ръчички"( след който следва пляскане с ръце). Днес усмихнах 3 деца, а те усмихнаха сърцето ми.

Когато човек започне да се заглежда твърде много в чуждите пътища, изгубва собствения си път. Изкуството да живееш се състои в умението да следваш пътя си. Когато човек отива на подобни места, независимо на Рила, в Израел или в Египет или където има духовни точки, трябва много внимателно да си отговори на един въпрос - Защо отивам АЗ там? Ако отговорът е обвързан с очаквания, по- добре да не тръгва- отивам защото ще видя еди кого, ще чуя еди какво, ще получа ето това........... Отиването е заради самия път. Отивам, за да отида. И всичко друго, и всички други са без значение.

Много добре знам защо времето беше против фестивала. Но не смятам за нужно да го дискутирам тук. Просто факт и толкова. Темата е озаглавена точно така, както е организацията и нали се сещаш, че всеки от тях може да напише в гугъл същото заглавие и веднага да попадне на това, което писах тук. А съм открит, а не анонимен, те знаят чудесно кой съм ако прочетат това и видят аватара ми. Може да последва натиск и така нататък...Не съм защитен, макар че съм далеч от България...Мокрите кърпички са оправдание и алиби, но те не оправят положението с липсата на къпане. Такива кърпички съм имал винаги и знам, че нищо не решават...На Рила времето една година 4 дни поред е било дъждовно нон стоп, хората са изпукали от влага и студ, имало е и отнесени палатки, скъсани, което принудило много хора от поразените палатки да слязат обратно и то още в началото на август, без да могат да участват в празничните дни. Природата и тогава беше против, но никой нямаше да каже защо нали...! Защото всичко е политиканстване.А аз съм спал при 0 градуса в палатка там и знам какъв ужас е, изобщо не можеш да спиш от студ, и на другия ден си труп, не помага нито паневритмия нито нищо, ако не си получил полагаемия сън и топлина...И това не е само с мен, при нулеви нощи на следващия ден редовно има оплаквания от неспали и свивали се от студ в палатките. Значи не е трябвало да ходите. Не ходете повече. Това не е място - лукс категория. Това е планина. Нали знаеш българската поговорка - "Който го е страх от мечки, не ходи в гората". Пребиваването на такива места е обръщане на потребностите. Въпреки физическото неразположение да достигнеш до духовното разположение. На Исус 40 дена в пустинята дали му е било уютно!? А дали е мислил изобщо за подобно нещо? Човек отива, стои толкова време, колкото успее да се чувства добре, да се радва на природата и да влезе в хармония с нея. Стоенето 2-3 седмици в мрънкане, недоволство и претенции е загуба на време- не го правете. Не губете своето време и времето на другите.

Колко жени познаваш ,които докато са раждали са получили оргазъм ?Те повечето и по време на секс не могат да го получат или се получава доста трудно и това вече е всеизвестен факт . Всичко друго са симулации и илюзии .А за майката Природа точно ,заради способността ни да раждаме най-чувствителната ни точка не е вътре ,което е много жалко ,защото точно затова на нас проникването не ни носи такава наслада .-"Влагалището, което в еволюцията е произлязло от едно вдлъбване на кожата, не притежава такива нервни елементи във и под лигавицата си. Това е станало при селекцията поради споменатата вече двойствена роля на влагалището (орган на съвокуплението и родов път). Ако то притежаваше големия брой специализирани нервни елементи, необходими за оргазъма, по време на раждането нервната система би била така претоварена, че един нормален родов акт би станал невъзможен в резултат на рефлекторни спазми в мускулите на тазовото дъно." Ти имаш ли проблем със сексуалния си живот? Ако е "да" има подходящи специалисти, потърси помощ. Ако е "не", защо насочваш темата конкретно към сексуалните усещания? Това, което наричаш проблем не е проблем на тялото или на факта, че е устроен по еди какъв си начин, това е проблем на психиката. Всяко тяло е достатъчно чувствително, за да изживее всичко, въпросът е защо психиката не му позволява. Женската сексуална неудовлетвореност, съвсем не е световен факт и съвсем не е мащабна. Недоволните жени просто говорят високо, доволните няма какво да доказват.

Завистта е лошо чувство, отдадеш ли и се, много други неща ще пропуснеш. Мъжете са прекрасни, без тях светът би бил скучен. Жените са невероятни, без тях красотата нямаше да е това, което е. Женското тяло е хармония в него има всичко и болка и дълбока радост, силни страсти, безусловна любов, нежни сълзи и искрен смях. Не бих се лишила от нищо това. Да си жена е красиво изживяване, ако тя успее да го преживее като такова. Не искам да съм силна и да водя битки, искам да имам гръб, зад който да застана и който да подкрепям, така и той и аз ще ще сме по- силни. Не искам да се перча и да демонстрирам качества, искам да блестя, за да бъда забелязана. Удоволствието да отида на фризьор, маникюр, да ухая на теменужки, да се разхождам с рокля са изцяло мои. Харесва ми да бъда жена, затова Съм жена, а не мъжкарана в женско тяло. Имам две деца, и това е най- голямата магия, която съм изживявала, помня това, че аз бях там и направих магията, а мъжът беше вън и не знае за какво става въпрос. Относно интимността, си спомням израз от "Мемоарите на една гейша" - за да успееш да доставиш удоволствие, първо трябва да се научиш да го получаваш. Жената е вдъхновение.

Защо мислиш, че приготвеното от Бог са злини?

Точно тук е проблемът, че НЕ ИСКАШ дамислиш, за това, което не ти харесва, а то сякаш постоянно идва на дневен ред и е време да помислиш точно за него. Когато начертаеш картината на това, което ще се случи в най-неблагопрятния вариянт, опиташ се да го приемеш, като все едно се е случило и започнеш да търсеш решения при най- лошата ситуация, ще започнеш да излизаш от фиксацията в която си се вкарал. А именно, аз трябва да си намеря работа в София по определини критерии, за определена заплата, иначе край. Това е твърде сериозна фиксация, която нищо хубаво не води след себе си, освен тревожност, безпокойство и паника. Относно София, подчертах го, защото това е още една фиксация, проблемът е, че искаш да си намериш работа точно в София и......... просто така искаш. Сам казваш, че си на квартира, това може да се случи навсякъде. Изобщо нямам представа, защо го приемаш като обида, това е различна насока, различен фокус. Аз например съвсем сериозно си обмислям преместването от Варна в селски райони с подходяща за там работа и това нито ме обижда, нито ме тревожи, напротив, приемам го като предизвикателство, като рязка смяна на посоката в моя живот, като приключение. Но за това, първо трябва да се смени фокуса и гледната точка. А това не става само със слушане и фиксиране върху нещата които ни харесва да слушаме. Казваш, че ползваш различни видове положителни утвърждения и т.н.формули и самовнушения, а как мислиш дали правиш правилната заявка? В течение на хилядоления, суфите учат, как човек може да се загуби, докато търси изход, ето нещо много хубаво : Веднъж Настрадин похлопална вратата на Рая за просветление. -Кой е?- попитал глас отвътре. -Аз съм-казал Настрадин- отвори ми. -Няма място за теб, върви си. Настрадин продължил да хлопа. -Кой е - попитал отново гласът. Аз съм Ти- отговорил Настрадин- отвори ми. -Ако наистина си Аз, значи вече си от тази страна и няма нужда да отварям, върви си. Настрадин потропал за трети път. -Кой е ?- попитал гласът. -Ние сме- казал Настрадин- Ти и Аз,отвори ми. -Няма място за двама ни, върви си. Настрадин похлопал за последен път. -Кой е? -Не знам- отговорил И вратата се отворила..... Та най- вероятно е време да промениш търсенето, гледната точка, фокуса, ............. ти знаеш най- добре, ще го усетиш. Но за целта е добре да се замислиш за нещата, които НЕ ти харесват., Така мисля аз, а ти знаеш най- добре. ) Желая ти успех.

На фона на всички мрачни прогнози, искам да споделя очарованието си от атмосферата във Варна през последната седмица, преминала под мотото FUN CITY. Отдавна не бях виждала толкова много млади хора на едно място, в едно и също време да играят баскетбол, да демонстрират умения със скейтове на рампи, да танцуват рап, да пеят, да се забавляват активно. Днес ще се затвори главната улица на Варна и ще се рисува с графити, сутринта посрещнахме изгрева със стотици млади хора. Да .... под звуците на техно музика(която много харесвам), а не под познатите ми хипарски песни, но това е новото поколение, то диша, смее се, забавлява се, тупти с нов ритъм, но е живо. Много ми се иска такива инициативи да се подкрепят и да съществуват по- често. Благодарение на тях младите хора се виждат, усещат се, че съществуват. В такива моменти, човек вижда, че не е сам, че не е единица. Ритъмът е различен, хората са различни. Ако успеем да ги задържим, България ще я има и ще бъде усмихната.

..........едно много силно заредено посрещане на юлското слънце, споделено със стотици хора

Оставам с впечатление, че става въпрос, не просто за Сила, а за сила в определена област. Работата с мотивацията, стремеж и мотивация за какво? За живот? За физическо действие? За постигането на конкретна цел, кауза?

Здравей Ивайло. В момента си в положението на доста българи и не само. Такъв е световния момент, а за България да не говорим. Нормално е когато една от основните ти потребности е застрашена да изпитваш силно безпокойство. Това което описваш е точно безпокойство. И понеже си дал срокове на себе си, наближаването им засилва безпокойството и го превръща в паника или отчаяние. Всъщност има един много стар метод за справяне с това и за намиране на решение. Първо е хубаво да излезеш от капсулата в която си се вакуумирал- ТРЯБВА МИ РАБОТА. На всички им трябва и в момента около 60-70% от българите са така или имат мизерна работа. Така че съвсем не си изключение. Това разбира се изобщо не те успокоява, защото ти имаш лимит на спестяванията. А какъв е отговорът на въпроса - Най- лошото което може да последва, ако аз след 3 седмици не си намеря работа? След този отговор, може би ще излезнат новите решения, които са извън капсулата - ТРЯБВА ДА СИ НАМЕРЯ РАБОТА В СОФИЯ.

Може да прозвучи грубо, за което предварително се извинявам, но четейки поста на .notes ....... се сетих за една случка. Не се сещам, в коя от беседите на П. Дънов, ако някой може да я пусне ще съм благодарна. Та случката е точнo за майка и болното и дете, което страдало от бoлест при която главата нараствала, майката се молела с цялото си сърце детето да живее, това било едничкото нещо което искала. Така станало, че детето живяло. Cлед години обаче срещайки я отново, чул майката да се моли Бог да прибере детето и, защото мъките които изживявало били много по- страшни от болката, която щяла да изживее при смъртта му преди години. Вероятно не съм точна в преразказа, но идеята е тази.Никой не знае кое е най- доброто в този живот. Господи, дай ми смелост да променя нещата, които мога. Дай ми Сила да приема нещата, които не мога да променя и Мъдрост да рaзлича едното от другото.

Не да ги изтърпиш, а да се опиташ да разбереш, защо се чувстваш така в тези моменти и да разрешиш проблема. Образно : Изтърпяването на зъбобол, няма да излекува зъба ти.