Диляна Колева

СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА СОЦИАЛИЗМA 1. Всички имаха работни места. 2. Въпреки че всички имаха работни места — никой не работеше. 3. Въпреки че никой не работеше — планът се изпълняваше 100%. 4. Въпреки че планът се изпълняваше 100% — в магазините нямаше нищо. ...5. Въпреки че в магазините нямаше нищо — всички имаха всичко. 6. Въпреки че всички имаха всичко — всички крадяха. 7. Въпреки че всички крадяха — имаше за всички.

Истината на живота не е нещо което може да бъде постигнато в определено време или място в бъдещето, но е реалността на нещата и стъпките които правим в сегашният момент.Зазен, тичане, разговаряне, четене, поемане на отговорност на световните проблеми, вечерята, да вземеш вана и тн. Каквото и да правите сега – това е всекидневната истина за вас: несе опитвайте да избягате от нея. Всяко нещо което правим или гледаме сега е нашата истинска реалност, нашата истинска борба. Точно в това е въпросът. Каквото и да правите сега, правете го. Просто го правете. Не се опитвайте да го отбягвате. Ако избягате от проблема вие винаги бягате от люлката към гроба. Да правиш нещо от сърце забравяйки себе си е върховната истина.Хоген Сан

Ще промениш нещо в отношенията си, за да се почувстваш ТИ по- добре или с очакване ДРУГИЯТ да направи нещо различно с което ти да се почувстваш по- добре? Смелостта да промениш себе си, за да се променят другите ли? И всичко това, за да започне другият да мисли повече за теб? Къде си ТИ във всичко това? Погледа се насочва на вътре - интровертност, но не като база за сравнение, а като откриване, като любопитство. Искаш ли да се промениш? Защо?

Човекът, трябва да се съобразява с природната стихия. Колкото е опасно морето, толкова е опасна и планината. Но никой не тръгва да катери Мусала в снежна буря, защото я вижда. Масово обаче влизат да плуват при червен флаг. Тази година си направиха труда и по медиите да съобщят, че след 17 август започват мъртвите вълнения и подводните течения. Никой от ходещите на море не се съобразява с тази информация. Не е достатъчно просто да си научен да плуваш в басейн, ако попаднеш във водна фуния. Там трябва да си опитен морски плувец. Това е водно засмукване с голяма сила. Може да те измъкне човек извън нея, или с плавателен съд. Иначе потъват и двамата. Живеейки край морето съм се наслушала и нагледала на подобни инциденти. По- често срещания случай, обаче е няколко човека да се хвърлят да вадят давещия и се давят поне двама. Това е много често по южните плажове. Много такива случаи има на плажа Силистар, Резово беше станал популярен с груповите удавяния. Бутамята на Синеморец( там имахме заведение на плажа 3 години и се нагледахме на какви ли не безумия човешки). Там съм скачала за детето си, което беше засмукано пред очите ми само на метър от друго дете. Морето е стихия, нека не го подценяваме. Жертвите не случайно са основно почиващи от вътрешността на страната, хора не запознати с морето. В този случай ме изуми груповото безмълвие. За първи път чувам за подобна реакция. Не знам къде точно на Созопол се е случил инцидента, но това е населено място в което стигаш за 5 мин от единия край до другия, джетовете са много, моторните лодки също, всеки има телефон................. Но пак казвам, моля се да не попадам в такава ситуация.

Това което аз си помислих, когато чух и видях репортажа, как 30-40 човека в продължение на 20 мин са гледали как се дави човек, посред лято в курортен град, как полицаите просто са присъствали........... за 20 мин могат да се направят много неща........ та помислих си, че не искам да съм на мястото на давещата, която се бори за живота си пред безмълвна публика. Не искам да съм и на мястото на публиката, защото не знам какви са инстинктите ми и независимо от реакцията си, такава случка би обърнала много неща в мен. Моля се никога да не изпадам в такова положение.

Прекрасно е lekota Виждам, че си сменила и ника. След тази история всички думи са излишни, защото същественото е невидимо за очите и неизразимо с думи.

Добрo Утро!!! http://www.vbox7.com/play:561d9c00&start=14

Както е казал Гьоте " Децата щяха да се раждат възпитани, ако родителите им бяха такива" Агресивността в детска възраст се наблюдава от много психолози и безброй експерименти, потвърждават, че масово проявената детска агресия е следствие на фрустрации или копиране на поведение. Единствено Фройд говори за вродена агресивност и то до някаква степен, но е опроверган многократно. Всеки човек има заложени в себе си различни качества, те могат да се стимулират, да се потискат, да се игнорират и т.н. За детска жестокост или агресия, в смисъла който влага възрастния в тези думи, изобщо не може да се говори. До 6 годишна възраст децата са неспособни да определят намеренията. Те съдят действията, като следствия от постъпките. Канел по- горе е дал много точни лични примери. Детето пали бензин под котката, за да види как тя подскача, в това действие няма намерение за жестокост или нараняване, то е свързано с подпалване, като следствие скачане. Но тук идва момента на моралната система, която се определя от родителя, ако детето е стимулирано или насърчавано или просто не е наказвано за това си поведение, ако има подкрепата на приятелите си и постъпката остане ненаказана, няма да има чувство за вина и няма да се види другата страна на действието. До 6 годишна възраст, детето използва инструментална сила, за защита на притежанието си. Т.е. то ще удари или ще прояви агресия, ако се почувства застрашено. Децата с по- холеричен темперамент, например са по- склонни да виждат повече от действията като застрашаващи. Следователно те могат да се определят като агресивни, а всъщност тяхната агресия е защита на собственото им виждане за света. Оценката на децата за добро и лошо, няма нищо общо с нашата, защото при тях липсва елемента на намерението. Пиаже прави много експерименти в тази област, ето един разговор с деца под 6 годишна възраст, за оценка на ситуация. Разказват на децата следните две истории: 1. " Джон бил в стаята, когато го извикали за вечеря. След като чул поканата, той се отправил за дневната стая. Но зад вратата бил поставен поднос с 15 чаши на един стол. Джон не знаел, че подносът бел зад вратата. когато отворил вратата. Той бутнал подноса и всички чаши се счупили. 2. " След като един ден майката на Анри излязла и той останал сам, се опитал да вземе сладкото от бюфета. Той знаел добре, че това било забранено. Анри се качил на стола и протегнал ръка, но не можел да достигне буркана, защото бил на високо. докато се опитвал да вземе буркана, той съборил една чаша, която паднала но стола и се разбила. Ето отговора на едно 5-6 годишно дете за оценяване на двете постъпки. - какво е направило първото момче? детето: То е счупило 15 чаши. - какво е направило второто дете? детето: То е счупило 1 чаша без да иска. - кое от двете деца е по- виновно? детето: първото дете -Защо? детето: Защото то е счупило 15 чаши - ако ти беше бащата на децата, кое щеше да накажеш повече? детето: това, което е счупило повече чаши. - защо това дете е счупило повече чаши? детето: вратата се е блъснала много силно и те се счупили, но той не е искал да ги счупи. - защо другото дете е счупило чашата? детето: защото е бил невнимателен, когато се опитвал да вземе буркана, чашата паднала долу и се счупила. - защо детето е искало да вземе буркана? детето: защото е било само и неговата майка не е била там. Поведението на Джон се оценява като по- лошо, защото е счупило повече чаши, независимо, че не е имал намерение за това. Оценката на постъпката се основава на външния ефект - резултата, а не на намерението, което стои зад постъпката. Това е само един пример от многобройните трудове на тази тема. Но изводите са сходни. При деца под 6 години не може да се говори за морална оценка, при тях е принципа на наказанието и поощтрението, на копирането. На Тази възраст няма намерение зад действието. Не можем да характеризираме постъпката като жестока или мила от нашата гледна точка. Тези термини всеки родител вгражда в детето си през годините. Дори до 11 годишна възраст, зад мотивацията на децата стои харесването или не харесването на родителите. Така че проекта "Училище за родители" е доста на място в този морално объркан момент на човечеството. Всичко това най- общи приказки, разбира се.

wine , човекът е многопластово същество. Както казва Шрек, като глава лук. Много често ние виждаме само горния пласт и си мислим, че познаваме нещата, а всъщност под този горен пласт стоят поредица от пластове, докато стигнеш до сърцевината. И при теб......, той не си е заминал просто ей така, и ти не си виновна за нещо си просто ей така. Зад тези действия стои вероятно доста история, която ти виждаш по свой начин, а той по своя си. И всеки е абсолютно прав за себе си. Не сте се срещнали, разминали сте се и сте се разделили. Защо? Надали това вече има значение. Затова всички тук наблягаме на ТВОЕТО продължение, защото ТИ пишеш и ти имаш проблем. За него проблем няма, той е взел решение, бил е честен и е поел пътя си. Обвинението, че другият е виновен в много случаи е оправдание на обвиняващия пред самия него за постъпка, която той самия смята за неправилна. Просто е по- лесно другият да е виновен. Надали щеше да си щастлива със съпруг, който от учтивост задържа едно семейство, което не иска. Учтивостта е умението да казваш ДА, да се нагаждаш и да приемаш чуждите решения, зад всичко това обаче стои страха. Нима би била по- щастлива със страхлив съпруг до теб. Мен много ме е страх от учтивите хора, защото не знам какви са страховете им. Той е избрал да бъде честен, не желае това семейство при никакви условия, дете, жена и т.н.. Честността е умение човек да защитава позициите и мнението си с цената на всичко, зад нея стои агресията. затова ти виждаш в неговите действия агресия, но това всъщност е неговото честно отношение към теб. Не ти харесва, защото си пренебрегната страна, но това е по- добрия вариант, от колкото да не знаеш в ролята на каква всъщност си в сърцето му. Затова не се чувствай обвинена и не си слагай раница с товар от вина на гърба. Това е неговото решение, прояви уважение, сега в това положение нямаш по- добра алтернатива. Или проявяваш уважение и се опитваш да изградиш едни добри взаимоотношение, заради собственото си спокойствие и отношенията на детето с бащата или натрупваш в себе си вина, неудовлетвореност, самосъжаление и куп други "красоти" и спускаш завеса пред слънцето. Това е най- общо положението. Колкото по- рано обърнеш позициите, толкова по- бързо ще започнеш да работиш със своботата си, а тя е безценна

Здравей wine болката ти е голяма.... имаш така дългоочакваното дете, а човекът с когото си го планирала и с когото очакваш да споделиш радостта, не е до теб. Такива моменти трудно се преодоляват, но пък след това човек става изключително силен и много по- устойчив. Светът, за който казваш, че се е сринал, всъщност не е мръднал от мястото си, просто е облян в нова светлина. Сега прожекторите на твоя живот са насочени към теб, изиграй ролята си по възможно най- добрия начин. Опитай се да видиш положителното в ситуацията. Може би имаш много повече време за детето и за себе си!? Може би имаш спокойствието и възможността да вземаш решения без някой да ти се бърка!? Може би светът ти поема една нова посока, която никак не е лоша, просто афекта ти пречи да я видиш в момента. Споделяй радостта с детето си и с хората , които искат да я споделят с теб и се радвай, че има такива хора. Питаш къде си сгрешила..... никъде, животът следва своя ход и не е поемал отговорност пред нас да ни прави щастливи. Щастието е привилегия на хората, всеки сам може да си го предостави или да си го отнеме. Не си отнемай щастието да бъдеш днес пълноценен човек, само защото някой друг е решил да тръгне в друга посока. Изхвърли миналите планове и очаквания в кошчето и нарисувай новата линия на своя живот. Как виждаш деня си утре, след месец, след година!? Какво ново би могла да включиш в него? Нещо което не си могла да правиш до сега. Казваш че държиш на семейството, ...... та ти имаш семейство, днес има семейства от всякакъв тип. това, че не сте класическия вариант от мъж, жена и дете, не означава, че не сте семейство. Поздрави на твоето младо семейство и много успехи

Незнанието. Мързелът. Нежеланието за разбиране. Защо да се мъчи да обича, като може да накаже!? Няма по-страшно от страха, а страхът се контролира лесно. И много други причини. И в кръга на шегата , не е хубаво край теб да има много такива хора , ”заразни” са. Както и позитивните разбира се.

Здравей, това цвете го няма по цветарските магазини и както разбирам, не случайно. http://magicaura.com/Udumbara-e-nebesno-cvete-veshtaeshto-dobro-art1942.html Съжалявам, но нямам информация за отглеждането му, но по пътя на логиката и от прочетеното, предполагам, че не би расло или поне, не би цъфнало в стайни условия. Благодаря за запитването, за мен това беше нова информация.

И отново осъждение, което няма общо с никаква любов, колкото и примери за благотворителност да ми даваш! Вие просто не приемате мнения, различни от вашите, което говори, че мястото ми не е тук! Думите ми не са "осъждение" , а извод. И да, изводите нямат нищо общо с любовта. Безусловната любов се проявява, а не се обяснява. И си права излизаме от темата. Диалогът отдавна не е градивен.

И отново принизяване, не виждаш примерите, като примери за тезата която поддържаш, а поставяш зад тях лицето и го поставяш в даващо- приемаща форма. Кой, какво е дал няма значение, аз говорех и за хората около мен също. и за действията като такива.Изброих ти куп примери за различни хора, но следва реакция на защита, чрез обвинение.

Аз много добре те разбрах, какво имаш предвид и очаквах подобен пример, че дори почти същия. Мога и да продължа с тези разсъждения: желанието да се задоволят първичните потребности, води до любов към човека, който може да ги задоволи. Така и с вторичните и т.н. по пирамидата Маслоу може да оформим много хубава картинка на даване и получаване на любов. Ето това се нарича морална проституция, аз ти го казах по- простичко - халваджийски тефтер, но мога да употребя и други хубави сходни словосъчетания. Разбрах също, че ти под даване на безусловна любов изключваш умението да се получава. Това че мога да проявя актове на безусловна любов, не означава, че не владея умението да получавам. Двама души, могат да се обичат безусловно и да си доставят огромно удоволствие от свободата която си дават. Но да се научиш да получаваш безусловната любов съзнателно, трябва да си наясно и с умението да я дадеш. Ще ти дам пресен пример: Наложи се 1 седмица в къщи да живее приятелка на майка ми от друг град, защото нямаше къде да отседне, а се налагаше да обгрижи болния си съпруг в болница във Варна. Аз отворих вратите на дома си с огромна радост, че мога да помогна. Имах голямото желание да помогна с каквото мога и го правех. - това аз наричам безусловна обич. Тази жена си тръгна и няма да я видя повече, не съм очаквала нищо и дори не съм си помисляла да очаквам, защото настройката ми беше просто да помогна. Тя остана очарована от съпричастността ни и реши да покаже своята радост "от сърце ", както го нарече, давайки сума пари от благодарност. Отказах парите, поспорихме и на мен ми стана ясно, че да приема нейния начин на проявена благодарност трябва да приема парите, което унищожи моята безусловна подкрепа........ тя просто не беше приета. Ето ти от ясен по- ясен пример за разминаване в нагласите и светоусещането. Така тя остана удовлетворена и спокойна, че всичко е пито- платено. А моята проява на безусловност остана само за мен. Ето така хората поставят стените между себе си и пречат на любовта да се проявява, принизяват я до дребни сметки, затварят я в калъпите на собствените си разбирания и я обезличават. Много добре те разбирам за какво ми говориш и ми е много тъжно, че хората приемат по този начин проявените към тях добрини. Не умеят да получават, смачкват едно от най- великите чувства. И не ние, които говорим за безусловна любов сме слепи, а онези с вързаните очи, които се опитват да поставят превръзки и на нашите очи, за да споделят тъмнината си. И пак казвам, много хора се чувстват добре в този калъп и е престъпление и проява на неуважение всеки опит да бъдат измъкнати от там.

Това не е пример на безусловна любов, защото има условия. Първо ти искаш да прегърнеш съпруга си, прегръщаш го поради желанието породило се в тебе и това желание е вид условие. Може в този момент съпругът ти да не иска да го прегръщаш или да иска - и това също са условия. И аз ще се съобразя с тези условия, което за мен е истинската любов - тази, която може да се съобрази с условията. А тази любов, която не се съобразява с условията на другия - тя по-скоро го изнасилва, тиранична е и още значи безусловна. Човек е много ограничен. Не случайно го споменах, но не го разбрахте. Всички човешки ограничения пораждат условия. "....желание е вид условие. " това определение, предполагам е лично твое, защото го няма в нито една наука, дори и в логиката. Но тъй като аз се занимавам с психология ще ти кажа , какво казва психологията за желанието, а именно: "Желанието, от гледна точка на психологията, е влечение, което е осъзнало обекта си." Разбирам, че се опитваш, да защитиш гледната си точка, по твой особен начин, открила си нещо за себе си, ок. Но чувствителността на хората е различна. И това, което ти наричаш съжаление, за мен не съществува. Прекалено много вярвам във възможностите на хората, за да ги съжалявам. И ако ти преведеш възрастен човек от съжаление, бъди сигурна, че това не означава, че всички го правят от съжаление. Аз знам, че възрастният ще пресече и без мен, но му помагам, защото ми доставя удоволствие, защото ще го попитам как е през това време, защото ще проява загриженост и този човек ще се усмихне. Всички примери, които изброих АЗ виждам като проява на любов. Това не означава, че съм заслепена или не разбирам какво искаш да докажеш, просто уточнявам, това е МОЕТО светоусещане. И ако за теб то не е правилно и се опитваш да го вкараш в рамките на ограничението и измерването и не знам какво още, за мен то е най- правилно и ме кара да се чувствам добре. Заобиколена съм от хора с подобно на моето мислене, проявяващи по някакъв начин любовта си към ближния и повярвай ми те са много по усмихнати, доволни от живота и работят много по- добре със свободата( която принадлежи на всеки човек от момента на неговото раждане) от колкото хората, които се опитват да правят сметки. Халваджийските тефтери на любовта, с равносметки кой колко е дал и колко е взел, са най- трагичната картинка, която може да съществува на земята. Но съществува. И много хора се чувстват сигурно и уютно в страниците на своите сметки, особено , ако те са в тяхна полза. И аз в никакъв случай не желая и не бих посмяла да ги извадя от тази тяхна реалност, защото това означава да наруша вътрешното им емоционално равновесие. Така че, уважавам мнението ти и приемам всичко казано от теб, като най- правилния вариант ЗА ТЕБ.

Защо слагаш знак = между "давам" и "губя"? "Давам" не означава "губя". Още преди да си решила да дадеш каквото и да е, ако си го обвързала с очакване за благодарности, възвръщане на "инвестицията" или какъвто и да е вид отговор на даването, вече акта на ДАВАНЕ е изгубил първоначалния си смисъл. Аз не давам, за да получа ( това е основния проблем на болшинството хора). Аз получавам удовлетвореност и радост от акта на даването. Това е ..... да го наречем безусловно даване. Аз подарявам на дете с умствена изостаналост красива чанта, въпреки че знам, че точно след 5 минути другите ще му я вземат и разкъсат. Давам я, не защото очаквам нещо и имам условия, а защото знам, че в този момент на даване ще видя радост в очите му и тази радост ще ме усмихне. И радостта в очите на детето НЕ Е условие за моя акт на даване, а отражение на моята радост. А може и да няма реакция, но аз съм удовлетворена от акта на даване. Относно любовта..... аз казвам на децата си, че ги обичам, защото искам те да знаят това, а не защото имам очаквания или условия относно даването на тази обич. Обичам ги защото това е вътрешното ми състояние и то не подлежи на коментар, рамки, условия и изисквания за възвръщаемост. Всъщност много е просто. Но човек трябва да вибрира на такива честоти иначе има да си мери обичта до безкрай. Безусловната любов съществува, тя не е просто измислено илюзорно понятие. Хората наричат илюзия всичко онова, което не разбират, онова което не може да докосне вътрешната им сетивност. Не случайно има цяло изкуство и илюзионистите ни представят номера, които ние наричаме илюзии, защото не разбираме, че зад тях стоят най- прости действия. Когато сутрин станеш и прегърнеш съпруга си или любимия ей така, просто защото ти идва отвътре е акт на безусловна любов. Когато целунеш спонтанно детето си, ей така защото ти идва отвътре е акт на безусловна любов. Когато решиш ей така да помогнеш на възрастен човек да пресече, просто защото ти идва от вътре е акт на безусловна любов. Онзи ден в кръвния център едно момче, напълно непознато ей така просто ми предложи да даде кръвта си за моя болен, ... ей така защото му дойде отвътре, това е акт на безусловна любов. Лекарката ми писа двама кръводарители вместо реалния един, ей така, защото и дойде отвътре да ми помогне, това е акт на безусловна любов. Днес два часа играх на люлка с едно 2 годишно сираче, ей така, защото ми идваше отвътре да го радвам 2 часа, това е акт на безусловна любов. Мога да изреждам безкрай. И никъде тук не става въпрос за мерене колко си дал и колко си взел и т.н. Когато тези кратки моменти на даване на безусловна любов станат начин на живот, света ще е едно по- красиво място за живеене. Но днес всеки един от нас може да се опитва всеки ден да изживее по един кратък момент на безусловна любов.

С риск само аз да се радвам в тази тема, ще споделя поредния си радостен ден Днес водихме на пикник сираци от дом с умствена изостаналост, Даун, ДЦП, правихме горски преход, в който аз се оказах неподготвена с обувките и се наложи да изходя целия преход боса, през част от времето носейки едно от хлапетата. Толкова много по такъв терен не бях ходила, невероятно е. И децата са невероятни в такава среда. От няколко дена търся кръводарители за познат от далечен град, който чака преливане на плазма в болницата. Не виждах съпричастност сред познатите си и освен съпруга ми никой друг не пожела да даде или продаде кръв за непознат. Приятел се съгласи да продаде малко кръв. И днес, когато вече беше спешно, една от доброволките на пикника с децата, предложи без дори да съм попитала. В кръвната банка докато взимаха от съпруга ми и приятеля, се заговорих с момче, което беше дошло да дари и то предложи да го направи за нашия човек вместо доброволно, без дори да съм намекнала, че ми е нужно. Лекарката разбирайки за положението ни написа 4 кръводарителя, вместо реалните 3 и така осигурихме необходимите 8 преливания на плазма. Когато търся добрината в хората не я намирам, когато не очаквам я получавам, в точното време на точното място. И винаги бих я дала тази добрина, защото е невероятно да видиш радостта в очите на хората. И който ми каже, че в тази държава хората са озлобели и лоши, бих му изпратила много поздрави............ от човек, който всеки ден се запознава и среща с прекрасни хора.

http://www.youtube.com/watch?v=JQRwNUz52rI&NR=1

Всички постове до тук са много точни, остава Никита да реши на кой от тях да обърне внимание. Аз не мога да се въздържа и ще цитирам едно изречение от книгата "Портретът на Дориан Грей": "Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам, но да властвам над тях. " Като не бива да се приема буквално, защото зад него стои много съдържание. Пускам го само като отправна точка на идеята, че при теб Никита въпросът опира до Искам - НЕ искам. Ти искаш да изживяваш чувствата си, но не си се научила да властваш над тях. Чувствата се контролират, работи над това. Подреди приоритетите си. По пътя на всяка жена ( и мъж съответно) минават много мъже (жени) и ние се харесваме с повечето от тях. На някои силно симпатизираме, с други ни се иска да създаваме семейства и т.н. и т.н. Представи си, какво би станало, ако решим да отговаряме на чувствата си, такива каквито избухват в началните моменти. И...... какъв е смисълът от това? Ние трябва да сме господари на чувствата си, а не техни роби.

Честно казано, ако бях Бог щеше да настъпи пълна трагедия. Вярвам в това, че......." който не успее да се справи със себе си, започва да оправя света." И понеже съм твърде заета със себе си, оправянето на един свят би ми дошло много в повече. А ти summertime какво би направил/а, явно имаш нещо предвид? [url="http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=11843"]

Понякога липсата на страх, може да е просто любов. За куража — Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя. — Да, така е. — Може и да си прав. Сигурно, защото ми е подействал вдъхновяващият пример на няколко незабравими учители. Ще ти ражажа за един от тях. Преди много години, когато работех като доброволка в болницата „Станфорд“, се запознах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият шанс да се възстанови, като че ли беше свързан с възможността да и бъде прелята кръв от петгодишния й брат. Той по чудо бе оцелял от същата болест и бе развил антитела, необходими за да се преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче как стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза : — Да, щом това ще спаси Лайза. Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват. После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към лекаря и попита с разтреперан глас: — Веднага ли ще започна да умирам? Детето беше малко и беше разбрало лекаря погрешно. То мислеше, че ще трябва да даде на сестра си всичката си кръв. — Да, научих се да бъда смела — добави тя, — защото имах вдъхновяващия пример на такива учители. Надявам се и аз да успея съм такава. Някой ден. А междувременно ще се опитвам всеки ден.