Диляна Колева

Мисля че в днешното динамично време в което стереотипите рухват е трудно да се говори за мъжа, като Мъж и за жената като Жена. По принцип рамките които поставяме на тези две понятия са доста ограничени културално, географски и религиозно. Християнският мъж на Балканския полуостров е нещо съвсем различно от африканския мъж на Африканския континент и още по далеч от мюсюлманския мъж в Азия. Така че...... за кой мъж говорим? А в Европа стана такова размазване на половете по редица причини, че според мен се появява нов пол.

Не се съмнявам, че правиш всичко по силите си. Човек обикновено прави най- доброто на което е способен. Това разбира се, много често не е най- доброто на другия и понеже хората сме склонни да мерим по собствената си мярка, живеем в постоянни заблуди. Това че "най- доброто" на другите те оценява, като не достатъчно добра, никак не означава, че ти не си достатъчно добра. Ти си, това което си и твоята работа е да работиш за своето СЕБЕ СИ. Затова ти писах по- горе, да се огледаш за наличните средства които можеш да използваш. Това че ходиш на танци и четеш е прекрасно. Ето това е нещо, което правиш за себе си.

Тя е на 15 години, а ти на колко си? Ако си във възраст под 20 години и двамата сте в период на "водовъртеж". Силно присъствие на основното семейство. Силна амбивалентност относно собствената идентичност ( както ясно се вижда в поста ти). Всичко е илюзия и в същото време е реално. Живеенето е като през мъгла, никакви общи правила не важат, всичко е строго индивидуално, още сте далече от рамките. Приеми, че всичко това е просто част от една пътека и върви по нея, бъди внимателен и се оглеждай, защото това може да е едно от най- важните ти пътувания. Може след година да не си спомняш за него, но може и да го помниш цял живот. Ако си над 20 години и искаш да бъдеш с това момиче, почакай да се доближи до женската си същност, тогава ще видиш един съвършено различен човек.

Оковала си се ..... с това ВИНАГИ да правиш нещо, което не искаш или ВИНАГИ да искаш нещо което нямаш. Само ВЕДНЪЖ си се осмелила да започнеш нещо, което искаш и "ВИНАГИ" -то ти е попречило. Липсва ти самоувереност и смелост. Как се добива самоувереност!? Когато успееш да постигнеш 1 нещо, за което да се пребориш. Не някой да ти го даде, подреди, позволи или съдейства, а ти въпреки тези неща да го постигнеш. Какво е нещото, което искаш към момента- днес? Какви са наличните средства и обстановка да го постигнеш!? Не може да седиш на брега на морето и да очакваш да събереш горски гъби. Човек трябва да се научи да използва наличните му ресурси и да вижда реалните възможности в дадената ситуация. Казваш, че мечтата ти е да можеш да се издържаш сама и да не си в тежест на никого. Какви са възможностите за това край теб? Възможностите не са някакви илюзорни понятия, те съществуват край нас във всяка минута, въпрос на проницателност и амбиция е да ги използваме. Опитай се да направиш план за себе си, в първи род единствено число и той да е съобразен само с теб.

Ето това съсипва най- много, тези проекции и представи. Никога не си представяй неща, за които нищо не знаеш, това води до грешни изводи. Правил ги е, защото е имал нужда да го прави в момента, а край теб обстановката е различна, непредразполагаща. У дома е проблемно, напрегнато или унило. Ти си преуморена, рутината те е превзела. Той има нужда да го каже, но при теб не се получава. Обратния вариант е с жената, която търси комплиментите на чужди мъже. Когато мъжът е унил, неразговорлив, пренебрегващ, запуснал се, а жената има нужда от нежност, от красива дума, от комплимент е готова да го чуе от който и да е чужд мъж и не смята това за изневяра или нарушаване на съпружеската вярност. Същото е и с мъжа, това че има потребност да направи комплимент и го прави на други жени, не означава, че не те обича, че не те уважава или че не иска да го направи на теб. Липсват условия. Вместо да си слагаш вина, да си създаваш комплекси и да претегляш комплиментите, помисли за промяна на условията. Говори с него сърдечно. Обясни какво ти тежи, мило и без обвинения. Покажи жената, която търси своя приятел, човека който обича, а не обидената съпруга, която е готова да изсипе куп обвинения, закани, изисквания. Когато котката иска да я погалят, заглажда козината си, започва да мърка и идва да се погали първа. Никой няма да погали настръхнала котка с извадени нокти. Знаеш ли, котката дава нежност, за да получи, прави го заради себе си........ Всичко търпи промяна, от вас зависи в положителна или в отрицателна посока ще бъде.

Здравей Лорче, вероятно корена на твоите тревоги се крие някъде из семейния кръг, но е много трудно с толкова малко информация да се стигне да големи открития. Това което се вижда от пръв прочит е, че нищо не си направила заради себе си до тук. Завършила си образование, за да се гордеят с теб, мотивация за подобряване на успеха- майка ти. Голяма тъга преди време - заминаването на сестра ти. Друга тъга - заминаването на баща ти. Казваш - семейството ми беше всичко за мен............ това семейство не е минало, нали така? То съществува и сега. Всеки живее собствения си живот и ти усещаш, че започваш да не си част от живота на другите членове. Това те натъжава. Първоначалното семейство се е разпаднало.; Сестра ти има семейство от което ти не си част. Чувстваш, че се изгубваш и нормално, защото твоята идентичност я няма. Ти се определяш, не чрез себе си, а чрез семейството си. Но ти си отделна, самостоятелна и уникална личност. Няма нужда да се идентифицираш с някого или да проектираш другите върху себе си или себе си върху другите. Имаш собствен житейски път и е време да отвориш вратата и да тръгнеш по него. Като за начало обаче трябва да определиш посока. Какво би искала да правиш? Мечтала ли си за нещо конкретно? Представяла ли си бъдещето си? Как? Как се виждаш след година?

Кученца за продан Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан." Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце. — По колко продавате кученцата? — попитало то. Собственикът на магазина отговорил: — Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари. — Имам два долара и тридесет и седем цента —казало то. — Може ли да ги погледна? Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало: — Какво му е? Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало. — Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина казал. — Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря. Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало: — Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец —още по петдесет цента, докато го изплатя. Собственикът на магазина възразил: — Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите. При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало: Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира. Дан Кларк

Най-нежната нужда Поне веднъж на ден старият ни черен котарак сам идва при някого от нас. Прави го по такъв начин, че ние приемаме това като израз на някаква специална молба. Не че иска да го нахраним, да го пуснем навън или пък да задоволим някаква подобна негова тривиална потребност. Той има нужда от нещо много по-различно. Ако си седнал удобно, той ще скочи в скута ти, ако не, застава с тъжен поглед край теб, докато му направиш местенце. Щом веднъж се настани в скута ти, той започва да потрепва, преди още да си погалил гърба му, да си го почесал под брадичката и да си започнал да му повтаряш какво добро котенце е. Тогава пуска мотора на бързи обороти и започва да се върти, докато се настани по-удобно. От време на време мъркането му излиза извън контрол и зазвучава като хъркане. Гледа те с широко отворени, пълни с обожание очи и дълго и бавно примижава по котеижи, изразявайки така пълното си доверие. Скоро притихва. Ако усети, че всичко е наред, може да остане в скута ти за удобна дрямка. Но може и да скочи и да тръгне по свои си работи. И в двата случая е доволен. Дъщеря ни го казва кратко и ясно: „Блеки има нужда да го накарат да мърка." В къщи той не е единственият, който изпитва подобна потребност — и аз съм като него, а и съпругата ми. Убедени сме, че това не е привилегия само на определена възрастова група. И все пак, тъй като работя в училище, а съм и баща, свързвам тази потребност най-вече с подрастващите, с тяхната бърза, импулсивна нужда от топла прегръдка, протегната ръка, подпъхване на одеалото — не защото нещо не е наред, не защото трябва на всяка цена да се направи, а просто защото това им доставя удоволствие. Много неща бих искал да направя за децата. Но ако трябваше да избера само едно, то щеше да бъде: да се гарантира на всяко дете, навсякъде по света, възможност, поне веднъж на ден добре да си помърка. Децата, като котките, имат нужда от време за мъркане. Фред Т. Уилхелмс

Всичко, което е изброил Орлин в първия си пост е първата стъпка към промяната на жената. Той хубаво каза - жената пита, на жената отговарям. Тук не можем да коментираме мъжа, защото него го няма. Нещо много важно, което жена в подобна ситуация е хубаво да улови като идея: Всичко което правя, го правя за себе си. "Ще променя визията си, защото АЗ ще се чувствам по- добре, ще тръгна на фитнес, йога, аеробика и т.н., защото след това се чувствам прекрасно. Ще сменя стила си на обличане, защото ми е интересно да се видя различна." Тези неща жената трябва да направи за себе си, а не за съпруга, за да бъде оценена или сравнена или забелязана и т.н. Когато този процес стане удоволствие за самата нея, тя ще започне да излиза от кризата. Докато прави сравнения, докато отправя обвинения и търси в себе си оправдания, нищо няма да се получи. ducha възрастта в която се намираш е преходна. 33 години е периода на една от най- големите лични кризи. На тази възраст обикновено дългогодишните партньори започват несъзнателно преосмисляне на връзката и претеглят "за" и "против" партньора си. В същото време тази разлика от 10 години поставя мъжа ти в следващата сериозна криза. Като сложим и двете деца на 6 и 3 години картината е съвсем кризисна. Та ти до сега си била преди всичко майка. Това е най- естествения процес на света. Когато жената има малки деца нейния майчин инстинкт е изключително силен, особено ако ги отглежда сама. Естествено си се отдала на майчината си природа и си преляла цялата си енергия в организиране на дома и отглеждането на децата. Съпругът ( не само твоя, а по принцип в този процес) изгубва жената до себе си и започва да вижда предимно майката на децата си, отговорника на дома. В това няма нищо лошо, но точно в този етап много от партньорските двойки, дори и тези които са го чакали и са го искали това семейно положение, се изгубват и се разминават. Несъзнателно съпругата вече не е Жената, а сигурността, дома, уюта. Флирта, сексуалността и ухажването остават извън този кръг. Мъжете несъзнателно обръщат поглед извън семейството, за да търсят уж изгубената си жена. В същото време съпругата усещайки се повече майка, отколкото жена започва да си подрежда букет от комплекси, вина, неудовлетвореност. И тук започва това, което е започнало при теб. Хвърли назад този букет на отрицанията. Децата са големи, погледни себе си...... къде е жената, виждаш ли я? Започни да работиш за жената. Съчетавайки майката и жената в себе си, ще станеш неотразима, но това не става с щракване на пръсти. Всичко което правиш, обаче, трябва да го правиш за себе си. Обогати себе си, не го прави заради някой друг. Другият ще го забележи бъди сигурна. Не изисквай, а предлагай. Постави граници, раздвижи хобитата си. За да има пълноценна връзка, двамата партньори е хубаво да поддържат интереса си един към друг.

Ако започнеш постоянно да правиш подобни връзки на жестовете с характера или подобни препратки, съвсем ще се разконцентрираш . Нещата не са толкова сложни колкото ни се иска понякога. Та случаят описан от теб с промяната на текста при зрителна илюзия е като по учебник, даден пример за илюзия при недостатъчна концентрация на вниманието. Ако ти се случва често, работи над концентрацията и не прекалявай с четенето

Тази цялата мъка, която си събрала толкова старателно, си има първоизточник. Все от някъде е започнала. Когато пъзелът се разбърка непоправимо разделяме частите му и се връщаме към онази правилно подредена част от която сме започнали и пренареждаме картината наново. Времето което сме използвали да леем сълзи над криво наредения пъзел може да ни поведе в две посоки: 1. да съберем сили , за да го развалим и да го започнем отначало, колкото и да ни е трудно, досадно и криво за изгубеното време. 2. да потънем в безвремието и да се удавим в собствените си сълзи.

Нищо особено Христо. Това за което говориш са зрителни илюзии. В конкретния случай за който говориш се получават при недостатъчна концентрация на вниманието. Като разбира се, има най- различни видове илюзии. Получават се често при напълно здрави хора. Те са по- характерни при редуцирането на основното ниво на сензорна стимулация т.е. зрителни илюзии на тъмно или при лоша осветеност. При редуциране на нивото на съзнанието - ниво на бодърствуване- напр. при заспиване или при събуждане или при недостатъчна концентрация- случаят който си описал. При емоционално въздействие, афектни илюзии и т.н.

Анемиите са много различни. Конкретен вид анемия ли имаш предвид или обобщаваш? Аз не ям месо и имам наследствена хетерозиготна бета таласемия - вид средиземноморска анемия или фолиеводефицитна. Изразява се в силна липса на витамин В12. Месото по никакъв начин не може да ми набави този витамин. Най- бързо и силно в организма ми го вкарва суровото червено цвекло или сок от него. Буквално за 15 мин. След 4 дневен прием хемоглобина се вдига до нормалното за този вид анемия. Тиква, зеле и др. Синът ми я наследи от мен в по- тежка форма, която се изрази като чести боледувания, но се оказа, че след определена възраст организма привиква към този тип кръв и с повече и редовен спорт пресни зеленчуци, сокове и ядки всичко е ок дори ис хемоглобин 80-90 при норма 140- 150. За желязодефицитната също месото няма как да ти помогне. Млечни продукти почти не консумирам, от малка, не ми харесват. Яйца в чиста форма много рядко - няколко пъти годишно, също не ми понасят много, но от рибата не мога да се откажа, фосфор и други специфични вещества, като силиции, които са ми важни, там ги има най- много. Така че много е важно вида на анемията, като цяло в месото няма нещо, което да подсилва незаменимо кръвта, освен ако не се консумира в суров вид, но не вярвам някой да тръгне да яде суров черен дроб например, много по- добре е да си набави желязо чрез спанака.

Пламъче, с нищо чуждо не можеш да се справиш. Можеш да се справиш само с отношението си към заобикалящия свят и хората в него. Ако въпросът е зададен- как да променя отношението си към поведение, което не ми харесва, в случая - инат, тогава бих ти казала, не приемай нещата лично. Когато човек мрънка, обвинява и недоволства е недоволен не от някой друг, а от самия себе си. Да трудно се живее до такъв човек, но това пък е въпрос на избор. След като двоя дългогодишен избор е да живееш до такъв човек, значи би трябвало да осъзнаваш това. Обикновено вечно недоволните хора са неудовлетворени от себе си и проектират собственото си неудовлетворение, като недоволство към другите. Другият обаче е този, който решава да си сложи ли този товар на гърба или да прояви разбиране и да го върне обратно на притежателя му. Отново въпрос на избор. Така че, ти си направила поредица от избори, които са довели до твое лично неудовлетворение, което сега се опитваш да проектираш като недоволство към другия. И така взаимно си изхвърляте недоволството един върху друг под различна форма, която води до взаимосподелянето - той чрез агресия ( вероятно вербална), а ти чрез мазохистично приемане. Затворили сте кръга и никой друг освен вас не е в състояние да го отвори. Вместо да се хабиш да правиш нещо в полза на чуждото, обърни се към себе си. Заобичай се и прави нещата по начин по който на теб ти харесват.

По- рано в тази тема пуснах доста примери, но ти не можа да ги приемеш, някои от тях етикира с неподходящи определения, други не коментира, а третите ги обърна в обвинение и се обиди накрая. Нищо лично разбира се просто излагам фактите от преди 2 страници. После пуснах и история, но и тя явно не е достатъчно ярък пример. Ти искаш да покажем безусловна любов във взаимоотношения на агресия. Безусловната любов не съществува във взаимоотношения на агресия ........ и веднага бързам да добавя, липсата на агресия НЕ Е УСЛОВИЕ за проява на безусловна любов, както сянката не е условие за неразвивавнето на цветята. Просто сенчестите места са неподходящо място за цветя, това не означава че цветята не съществуват, защото не виреят на сянка.

Права си, така е, не познаваме себе си, именно тогава идва момента на болезнено търсене с кого да се идентифицираме. Най- често на помощ идва партньора. Примерът с картината важи не само за партньорска връзка, но и за оформянето на отношението ни към живота . Дадох го към Нона, защото до колкото разбирам нейната заявка е да запази семейството си, тоест тя е готова да работи с пластовете. Разбира се няма как да го прави и да е ефективно, ако е само тя( без съпруга) При кризите на едно семейство, най- важното и единственото което може да се направи е да се разбере - двама души могат ли да бъдат екип. А това става с изясняване на недоразуменията. След това дори и да се разминат пътищата им те ще останат приятели, защото всеки ще е приел, другият такъв какъвто е и и ще се е съобразил с това или поне ще е опитал. При едностранно представяне на проблема (както в случая) е много трудно да се даде качествено мнение. Още повече, че заявката е за запазване на семейството........ , а семейството се състои от двама партньори.

Изброяваш тези неща като негативни. Кое от тях пречи на приятелството ви? В какво се състои приятелството между двама партньори според теб? Според мен приятел е човека, който е готов да тръгне рамо до рамо с мен във всяка трудност. Приятел е човекът, който не иска да ме промени, а ме приема такава каквато съм. Приятел е човекът, който ми дава свободата да се развивам така както аз искам и не ме вкарва в собствените си рамки. Приятел за мен е човекът, който се смее с мен, а не толкова този който плаче с мен. Ти приятел ли си му? А какво е определението за любим? Според мен ти рисуваш картина в която него го няма, такъв какъвто е. Искаш да нарисуваш друг човек, но с неговия образ в твоята картина. Ще намериш ли място за неговата душевност? Когато обичаш някого просто приемаш, че е такъв. Защо искаш да му доказваш обратното? В неговия поглед нещата са с по- тъмни краски, а в твоя с по- светли (според теб), защо не направиш комбинация? Не е нужно да доказваш никому нищо в този живот. Ако ти живееш в светло хората край теб ще се озаряват, няма да е нужно те самите да светят. И на теб няма да ти е нужна чуждата светлина. Погледни пак съпруга си...... какво харесваш в него? Кое е това, което наистина харесваш, това което би те накарало ей така спонтанно да го целунеш, без да мислиш той как ще го приеме и дали ще ти отвърне, да го целунеш заради себе си. Кое в него би те накарало да му кажеш: " Радвам се, че те има в живота ми!" Когато рисуваш, светлите тонове много лесно се потъмняват и когато стигнеш до черната боя, вече по никакъв начин не можеш да видиш най- долния основен светъл пласт, който си положила в началото. Въпреки това и макари трудно с изчакване да изсъхне боята с бавно наслагване на светли тонове отново може да се постигне ярък фон, но този процес е труден изисква се много време, желание и конкретна цел. И това няма да е онзи първия светъл фон, върху него ще има много пластове наслагвани с времето, но в крайна сметка ти ще си се научила, че дори и да превърнеш светлото в тъмно, то отново може да стане светло. Много хора просто изхвърлят картината на своя живот, когато стигнат до черното, без да си дават сметка, че те самите са художниците рисуващи с тази боя. Въпрос на избор.

Съвсев спонтанно ми дойде един пример, четейки темата, интересно ще ми е да чуя други мнения. Открито е, че макари рядко се раждат хора с една "У" хромозома в повече. Това е т.нар. "хромозома на престъпността".Този тип хора са извършители на тежки престъпления, обикновено рецидивисти. При тях факторът съвест е силно притъпен, за сметка на силното желание да навредят на друго човешко същество. Всичко това съвсем физиологично. Преди години обаче, на млад мъж, все още в юношеска възраст, при кръвна проба му откриват въпросната хромозома, обясняваща особеното му поведение до момента. Тъй като е достатъчно голям му се обяснява, защо получава тези импулси да вреди на хората и съществуващата опасност. Този, все още младеж, решава да докаже, че човешката воля е по-силна от генетиката и отдава целия си живот на борба с този импулс. Става полицай, за да си постави точно обратните цели, да помага, а не да унищожава и успява. При изслушванията той споделя, че този избор му коства ежедневни усилия. Определя живота си като кошмарен на моменти в борба със силните пристъпи за унищожение, доказва, силата на човешката воля живеейки в борба с биологично отреденото му. Единственият от този вид. Мисълта ми е : кое в случая е проява на свободна воля? Кошмарната борба с инстинкта или отдаването на инстинкта?

Stareterniti, да мислиш позитивно не означава да неглижираш проблема, а да се научиш да ползваш негативите в полза на позитивите. Ти казваш, че имаш умението да виждаш негативното, това е чудесно, но какво правиш с него? Невероятно добре го насочваш срещу себе си. С тази енергия би направил невероятни неща, ако го обърнеш навън. Ето ти пример, скоро един колега сподели впечатление: В Норвегия в малък град пада сняг, сутринта улиците са затрупани, норвежецът при който е отседнал станал сутринта в 5.00ч изкарал машина от гаража и тръгнал да чисти сняг. На въпроса: плащат ли ти? Отговорил: Не На въпроса : Защо го правиш, нали си плащаш данъци, тепще дойдат да изчистят? Отговорил: В 7.00 всички ще станат за работа, снегорините няма да са успели да почистят, хората знаят, че аз имам машина и ще разчитат на моята помощ, аз трябва да си свърша работата, за да могат хората да отидат на работа" Ето ти пример за обръщане на мисленето, използване на негатива в полза на позитива. Няма да коментирам какво се прави в България в подобна обстановка. Негатива се преекспонира и всеки го обръща към себе си, от което всички страдат. Това обръщане, води при много хора до твоя проблем, при други до мазохистични прояви и живот на жертви, при трети до физически заболявания и т.н Казваш Обществото, Колектива.....от какво са съставени тези двете групи? Интересно ми е, ако трябва да им придадеш образ как би ги нарисувал? Обръщането на мисленето не предполаго наличието на очаквания. Очакване другите да правят като теб, очакване да го харесат, очакване за справедливост, очакване за изява ит.н. То трябва да носи вътрешна удовлетвореност, ти да обърнеш негатива в полза на позитива, заради себе си, ти да се чувстваш добре. Тогава ще започнеш да обичаш нещата, които правиш. Ти можеш да направиш това, проблемите в глобален план са не са работа на едн човек. Ограничи се в действията и мислите си до простронството, което обитаваш и внего имаш много материал за работа. Защо не поставиш негативната обстановка като предизвикателство към теб?

Ще си позволя да кажа съвсем накратко. Любовта не е илюзия и не е проблем, че я сравняваш със заобикалящата те действителност. На нож си с този свят, защото имаш някакви очаквания. Любовта не е очакване и не подлежи на описание по определени критерии. Вярата за която говориш, също не е вяра, а очакване, очакваш да си в един по- добър свят с усмихнати хора и перфектната обстановка. Зарежи очакванията. Освободи се от рамката. Няма добро, няма зло. Хората са такива каквито са. Не поставяй критерии, не рамкирай, не характеризирай и не очаквай около теб хората и света да попадат в идеалната картина нарисувана от теб. "Когато отивам на разходка, вървя по асфалта, защото тротоарите са заети от коли;" - не е ли хубаво, че все повече хора могат да си позволят да имат коли...... не е ли добре, че вървиш по асфалт все пак...... не е ли прекрасно, че имаш време за разходка.....когато тръгваш на разходка мисли за разходката, защото иначе ще я пропуснеш. Не мисли за нещата, които не можеш да промениш сега, в този момент в който си тръгнал за друго. "Кое да обичам?" - обичай себе си преди всичко, обичай нещата които правиш, нещата които можеш да промениш, защото можеш и нещата които не можеш да промениш, защото съществуват като път към промяна на някой друг. Живей днес в реално време, тук в твоята реалност и направи каквото можеш. Дразни те хартията и шишето в парка, а вдигна ли го, за да го изхвърлиш? - за един по- добър свят ти можеш да направиш това днес. Виждаш опасно кръстовище, огледа ли се край теб за дете на което да помогнеш? - това можеш да направиш Дразни те пресата, защо я четеш? Противоречията в книгите.... те на никого не пречат. Всичко зависи от ъгъла на проектиране. Какво е казал Диоген: " Когато Диоген лежал под една сянка и сърбал леща, подарена му от близката гостилница, край него минал велможа и загрижено му казал: "Ако беше целунал краката на царя, сега нямаше да сърбаш леща." А Диоген му казал: " Ако беше се научил да сърбаш леща, сега нямаше да целуваш краката на краля" Кой работи по- добре със свободата си?

Страстта е желание за притежание, там любов няма......... няма значение към какво е насочена, но когато е насочена към човек, се явява като спънка към безусловната любов.

Време е за работа със свободата. Не само да говорим за нея, а да се научим да я ползваме. Много от рамките и порядките отпаднаха. Действията са следствия на нашия избор. Оказва се, че свободата трудно се управлява. Хората все още не знаят как точно да я използват и изпадат в различни кризи или умишлено здраво заковават рамки около себе си ( с цената на всичко, за всеки случай), което води пък до други кризи. Който не умее да вижда свободата на изборите и да работи с нея, няма значение семеен ли е или не, той винаги ще е в криза. Не е вярно, че семейството ограничава. Не е вярно и че несемейният е свободен. Клишета. Бих попитала в първия случай- какво ограничава? Бих попитала във втория случай - в какво се изразява свободата му/и? В семейството често всеки търси отговорите на собствените си въпроси в другия. Разминаването в очакваните отговори води до разочарования. Следва бягство, или криза на аз-а, или отричане на всичко. Следствията и от трите варианта са влизане в различни рамкови модели и тотална загуба на свобода.

Такъв брат Един мой приятел на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да и се възхищава. — Ваша ли е тази кола, господине? — попитал той. Пол кимнал. — Брат ми ми я подари за Коледа. Момчето било поразено. — Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент? О, Боже, бих искал... —и той се поколебал. Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето — да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа. — Бих искал — продължило момчето, — да мога да бъда такъв брат. Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил: — Искаш ли да те повозя в колата си? — Да, разбира се. След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало: — Господине, имате ли нещо против да ме закарате до в къщи? Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът — да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път. — Бихте ли спрели пред онези две стъпала? — запитало момчето. Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата. — Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази... Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа. Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване. Тази година на Бъдни Вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите: „По-благословен е онзи, който дава..." Дан Кларк