Диляна Колева

Може .... и си има диагноза, име, лечение Има различни видове възраст - биологична /на колко си години/, психологична /на колко години се чувстваш/, физиологична/в какво състояние е тялото ти, как изглеждаш/, социална /градация, деградация на работния процес/ и т.н. Тези всички видове възраст обикновено се припокриват на малки интервали - 5 до 10 години.т.е. един човек на 50 може да изглежда като 40-45 годишен, да функционира като 40 годишен, да е издражлив като 35 годишен, тялото и психиката му да е пригодна за работа / като издръжливост/ като преди 10 -тина години. И обратното - същият интервал но нагоре. Това е масовото и се приема за нормално. Изключенията си имат обяснения. Всеки един възрастов период обаче си има своята младост и своята старост. Не е нужно но 35 да правиш / чисто физически/ нещата които си правил на 25, нито пък на 25 год. да правиш лудостите от тийнейджърството си. Младостта на възрастта се изразява в динамика с която правиш нещата, с ентусиазма с който го живееш този живот, с функционалността си. Може на 50 години да си в пъти по- млад от 25 годишен по гореописаните критерии. Когато на 30 години някой пожелае да е млад, значи нещо в настоящето му липсва.

Абсолютно . Когато човек е достатъчно наясно със себе си , той знае много добре как и къде да влага потенциала си.

Здравей, разбирам обидата ти, нараненото ти достойнство и липсата на варианти за решение на проблема. Пишейки тук, обаче, ти ще чуеш и ще получиш съвети и варианти свързани с теб, само с теб. Това е много хубаво, както ти сподели при първата тема, това те е провокирало да погледнеш по друг начин на себе си, да промениш СВОЕТО поведение, да направиш това което е за ТЕБ, но си го насочила към него с очакване за отговор. Разбираш ли, ТОЙ проблем няма, поне така разбирам, за него проблем няма. Има проблем за теб. Но твоя проблем е свързан с НЕГО. Как очакваш да решиш съвместен проблем в който едната страна липсва? Представи си, че двамата с мъжа ти сте в две различни стаи и ви дели дебела, масивна стена и ти му говориш, но тай естествено не те чува, ти се ядосваш, викаш, крещиш, но не получаваш отговор, не за друго, а защото той не те чува, зад дебелата стена, която ви дели. За да те чуе и да разбере проблема, първо трябва да намериш пътя, към другата стая и да се озовете в една и съща стая. Това обаче е трудния вариант. По -лесния е , ако и двамата осъзнавате, че сте в различни стаи и заедно започнете да търсите пътя един към друг. Това няма как да стане, обаче, ако той не осъзнава факта, че ви дели дебела стена, която му пречи да те чуе. Та от цялото това образно описание, исках да ти кажа, че няма как да се реши проблема, ако той не признае, че има проблем и не изяви желанието да го реши. Това не става с с разговори от твоя страна с други хора, двамата заедно трябва да започнете разговори както по между си, така и със специалист, който бързо ще ви посочи пътя към изхода от проблема. Много хора цял живот не успяват да се погледнат от страни, те са се затворили в определена рамка, в която им е удобно и си живуркат доволно до края на дните си. За да породиш желание у съпруга си да се погледне от страни и да пожелае да признае проблема, и да търси изход от него ти трябва провокация. Дала ли си му варианти между които да избира, поставила ли си въпроса като избор. Защото .....да, на него просто това положение може да му е удобно. Не може или не иска да излезе от рутината, а ти ще се съсипеш в тази рутина, какъв е изборът? А заглавието на темата е много категоричен извод, за нещо в което не си сигурна. Помисли за това.

Здравей, голяма част / да не кажа всички/ участващи в тези форуми, смея да твърдя, че по един или друг начин вярват в задгробния живот. Ето защо точно тук можеш да намериш и много теми, в които много изчерпателно се говори за това като :http://www.beinsadou...p?showtopic=228 http://www.beinsadou...?showtopic=7388 и други подобни. Безсмъртие на душата има и то е описано от различните езотерични школи, от различните учители и в различните религии. Дори с нищо друго да не си запозната знаеш за ада и рая на Християнството. Всичко край нас и в нас е енергия. Светът в който са поставени душите ни в момента ги принуждава да оперират с материята, следователно с няколкото сетива които са ни предоставени за ползване. Сами по себе си те са крайно недостатъчни за работа с енергията, която Е нашата душа. Не разбирайки това повечето от нас здраво се вкопчват в материята - така нареченото тяло и запушват всички енергийни потоци чрез които може да се работи с огромния потенциал от енергия който имаме. Правилно си се насочила към опознаване на енергийната страна на съществото и по този начин да преодолееш тази така силна мъка по загубата на любимата ти приятелка. Какво се случва. Ти виждаш тялото т.е. телата на хората видимата част и приемаш това за всичко. Тази нелепа смърт те разтърсва и те насочва към път по който, ако повървиш ще откриеш необятните светове в които живеят душите ни. Питаш дали душата умира - НЕ. Енергията наречена душа съществува с нас / в телата ни/ и извън нас. Когато тялото е мъртво не означава, че и душата е мъртва. Тя е свободна от тази така тежка за нея материя и е преминала в лекия и ефирен свят извън видимото. Страданието на "живите" хора обаче често задържат тази излязла от материята душа и тя не може да продължи по пътя си. Не случайно, когато Христос е възкръснал първите му думи са били "...... радвайте се...." Един човек който е влюбен в телевизията обича своя телевизионен апарат, но не само него, той обича и телевизията, която се излъчва по него. Ако неговия прекрасен телевизионен апарат се счупи и той не може да вижда излъчваната телевизионна програма, това не означава, че програмата не съществува. Същото е и с човешкото тяло. Ако тялото е телевизионния апарат , а телевизионното предаване е душата. Когато загубим тялото ние страдаме защото не можем да виждаме душата, която се е проявявала чрез него, но това не означава, че душата е изчезнала за винаги, само защото ние не я виждаме. Заминалата си душа обаче си има своя работа и тя е различна от нашата, затова душите които все още обитават своите тела е добре да не пречат на онези, които са си заминали от материята. Дълбоката тъга, страданията , тежките мисли, фиксираните мисли, често са една огромна бариера, която пречи на душата да тръгне по своя път, от друга страна тя не може да се върне в тялото и така остава в едно заклещено положение, което никак не е добре за нея. Хубаво е да се простим с починалите със спокойствие и благодарност за това, че сме ги познавали. Има ритуали и молитви с които можем да им помогнем по пътя, който са поели. Всеки тежко наранен от загубата на любим човек намира своя успокоителен ритуал. Запали свещ , някъде където го чувстваш със сърцето, кажи подходяща молитва / има и тук във форума има и в Библейския молитвеник / , благодари за това, че си я познавала, обичай времето в което си била с нея и не намразвай времето в което я няма, защото това е твоето реално време за действие. Пусни я да върви по пътя си и ти тръгни по своя, защото това е реалността. Тялото е само механизъм чрез който се проявяваме, а не нашата действителна същност.

Да, това е една от характеристиките на времето с която можем да боравим, но нямаме знанието и усещането за това. На всеки се е случвало да бърза за някъде и да се движи с кола по познат маршрут. Въпреки че е минавал хиляди пъти през едно и също място, по едно и също време, точно когато бърза усещането му е, че изминава това разстояние за два пъти по дълго време от обикновено, което е чиста илюзия, която обаче води до напрежение, раздразнение и загуба на самоконтрол. Умението да „спираш времето„е чудесна техника за справяне със стреса. Опитвам се да я прилагам напоследък поради супер натовареното си ежедневие. Ако човек успее да го прилага, когато се качи в колата и трябва да шофира градско при силен емоционален стрес, движението по пътищата ще е много по- спокойно. Спирането на времето е вид концентрация върху моментната реалност т.е.слага се тапа на всички потоци от хиляди мисли, които вървят непрестанно в съзнанието ни. Това води до едно приятно отпускане и дава възможност на съзнанието да управлява правилно тялото в този конкретен момент. Нормализира се пулса, стабилизира се дишането и всички други физиологични прояви на стреса. Ние можем да работим с времето в наша полза, някои са го открили интуитивно, други успяват да го научат. Работата с времето е част от усъвършенстването на самоконтрола.

Привет , много добър начин на пресъздаване на историята...... и много искрено. История с известен край, заради двата факта, които съм цитирала по- горе Най- изтъркана фраза на света в случая върши най- голяма работа - " Времето лекува" и " Очи които не се виждат се забравят" Първата силно светеща сигнална лампа в женската психика - сигурността. Прекрасен летен флирт, красив като лятото, нежен като него и кратък също като него. Не са много жените, които биха прекратили с лека ръка 2 годишна връзка с човек, когото обичат заради летен флирт. Границите, които имате двамата са различни. Една обвързана жена има различни граници от тези на един необвързан млад мъж. Симпатия, последвана от закачка, преминала в лек флирт, развил се в желание. Само че, ако ти нямаш граници и можеш да се отдадеш изцяло, за нея има сериозна бариера и този флирт си остава просто флирт, раздвижил адреналина, погъделичкал самочувствието...... и осъзнавайки, че е предизвикала чувства прави опити за извинение, дори не толкова заради теб, колкото заради себе си. Приеми го като нещо красиво, което е имало начало и край. Познавам мъже, които дори на 40-45 години с голяма страст разказват за неосъществени желания към жени от летните им преживявания. Тези жени са останали като нереални, идеализирани образи, обекти на копнеж. Бъди сигурен, че ако трябваше да прекараш живота си с това момиче, нещата щяха да се развият по друг начин или ще бъдеш приятно изненадан от съдбата.......... , но не разчитай много на това

Ти си убеден, че си болен, поставил си диагноза и те интересува начинът на лечение. Според мен нищо от тези неща не е така както си го решил / поне според това което описваш/, но ако държиш да направиш нещо за собствено успокоение, отиди на психотерапевт. Възрастта в която си, е период на динамични промени, месец с месец не си приличат, само след 2 месеца положението може да стои по коренно различен начин. Това че нямаш интерес към нещата, които си правил преди е най- нормалното нещо на тази възраст, помисли към какво ново можеш да се "отвориш". Какво слагаш в думата "всичко"?

Христо, ти много ги объркваш нещата Писанията ми са за процеса остаряване и свързаните с неговото предотвратяване процедури - хирургически намеси обикновено, а не със слагането на червило и т.н. А относно нескопосаното поведение, имам предвид ексцентрично облекло на 14 годишна върху фигурата на 40г, което доста често дори е и некрасиво съчетано, а не за поддържането на спретнато или изискано облекло. а относно бръчките ........ смехотворни опити да се коригират, та това е най- естествения процес на света. Това че ще се направи корекция, която ще ги прикрие за година две с какво ще обогати човека? Да не говорим за последствията, които си причинява човек с тази намеса върху кожата си.

Много е интересна женската /а често и мъжката/ суета към външните прояви на остаряването. Напоследък все по- често ми прави впечатление, колко смешен изглед имат жени, опитващи се да изглеждат като тийнейджърки в една възраст доста далеч от тийнейджърската. Тази смешна мания към "мумифицирането" - както го наричам- в различни форми, лифтинги, ботокси, силикони, къде ли не. Една жалка борба с един необратим процес, подклаждан от наложената суета. А всеки човек, независимо дали е мъж или жена може да остарява много красиво, с достойнство и съзнателно изживяване на всяка една година от живота си, независимо коя по ред е тя. Суетата в този случай вкарва човека в един кръговрат, в който той не е доволен от настоящата си визия, а всяка следваща година осъзнава, че предходната е бил по- красив и по- млад и така живее живота си нехаресвайки се.

Здравей, как би описал деперсонализацията си и какво точно имаш предвид под " безчувствен съм"? Останалото ......... "........ като се замисля всичко ми е безсмислено не си виждам бъдещето , общувам нормално но ми се струва че го правя механично ..." ..., може да е част от различни процеси случващи се с теб, като загуба на работа, изгубване на преследвана цел, раздяла с любим човек и най- различни житейски ситуации свързани с микро или макротравми. Тези състояния са преодолими и са свързани главно с пречупванието на гледни точки, морални рамки и модели от всякакъв тип, които вероятно са на прага на съдържателно изчерпване. Постът ти е твърде кратък, за да се разбере в какъв момент от живота си пишеш, можеш да опишеш по - подробно ситуацията около себе си, ако желаеш разбира се.

Всичко което се движи търпи промяна. Всичко свързано с човешкия живот и живота на Земята може да се прекрати или да се засили със силата на човешкото намерение. Дошли сме тук, за се научим да определяме и управляваме намеренията си. Ако жената няма намерение да бъде жена, да се повлиява на женските инстинкти, нищо хубаво не я очаква, същото важи и за мъжа. Но дори и тогава последващите намерения определят хода на тяхната лична история. Ако в този момент жената излезе от формата на панталоните, и украси женствеността си с женско отношение към себе си и към тялото си, това автоматично ще промени мъжа, а двамата заедно ще променят целия свят. Ако жената използва своята мъжка половина не, за да я размахва пред мъжете и да ги мачка с нея, а за да балансира женската такава, ще бъде неотразима и ще притежава невероятна сила. Това ще промени мъжа автоматично и ще му помогне да работи с мъжествеността си. И нека като жени да не плюем по мъжката "женственост", защото ние създадохме татковците- "майки". За да можем да размахваме мъжките си половини, потъпкахме мъжките на мъжете. Какво им остава освен да използват женското в себе си. И нека не говорим за обръщане на полюси и промяна на времената, няма такова нещо. Това е следствие на избори направени от цели поколения. Сега имайки възможност да наблюдаваме всички възможни варианти, можем да направим равносметка, къде какво се губи и какво се печели. Само от жената зависи дали ще избере да е жена, но не тази облечена в проституция, разхождаща се навсякъде около нас, готова да бъде жена за пари в брой, кола, репутация, власт. Не и онази която разхожда в женски костюм мъжкото си съзнание. А онази, която е съхранила майчиния инстинкт, онази, която е съхранила женската нежност, онази която знае как с усмивка да разтопи ледове, онази която носи смирението, онази за която казват, че майчинството е отключване на инстинкт за самоунищожение. Жената с главно "Ж". Само тя е онази която може да предизвика големи промени. Ако си представим само, че изведнъж днес всички жени добият такава визия и проявят такова съзнание, ...... светът би станал в пъти по- красив. Аз обичам Жената, онази която е в мен и всяко женска тяло в което я разпозная.

Абсолютно съм съгласна с теб Ани. Точно за това дадох като пример "бягащ облак". "Духовна алчност" е матафора, както и "бягащ облак" и авторите, които изброяваш, го използват като метафора. А какво е метафората - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Почти всички художници, творци, писатели дори, ще ти кажат че това словосъчетание -"бягащ облак" е напълно реално и те имат визия за него, както пък повечето езотерици за "духовна алчност". Но реално колкото съществува бягащия облак, толкова съществува и духовната алчност. Метафорите се използват за пресъздаване на състояния или действия, които реално не могат да бъдат представени. Състояние за желание на бурна изява в духовната сфера, изразено с желание да има много книги, знания, да умее практики и т.н. Има ли граница, точни координати как това състояние да бъде определено като излязло от рамките на нормалното? Според мен няма. Точно липсата на тези точни данни, прави определението "духовна алчност" просто метафора, реално няма точно определение за него.

Здравей IVA1, това което ти се е случило, никак не е лесно за преодоляване, моите уважения към теб и болката, която изживяваш. Хубаво е, че си успяла да преодолееш ПА, това е голям напредък от твоя страна. Случилото се със съпруга, ти за съжаление, е необратимо. Но ти имаш две деца, достатъчно големи, които са край теб и ти напомнят и показват, че живота продължава. Искаш да се погрижиш за малкия си син..... 12 години е една сложна възраст и е много хубаво, че въпреки всичко си усетила нуждата да поговориш с него. Ако разбирам правилно, ти искаш да му кажеш какво е причинило смъртта на баща му. Страхуваш се да не научи от някой друг и това да му повлияе психически ли? Казваш, че искаш да направиш нещо за детето си....... това което можеш да направиш за него е да приемеш нещата такива каквито са в този момент. Може да са лоши, може да са много лоши, но това е действителността и най- доброто което можеш да направиш за себе си и за децата си е, да обърнеш действителността в своя полза, защото: Когато сме приели най- лошото, вече няма какво да губим. А това автоматично означава, че можем да спечелим всичко! Работи над приемането, първо ти трябва да приемеш нещата и да изградиш вътрешно разбиране за случилото се, за да можеш да го представиш на детето. За да проведеш подобен разговор с 12 годишно дете, трябва да имаш много добре изградена позиция, да можеш да изложиш нещата спокойно и уверено. След такъв разговор детето трябва да усети стабилност и увереност от твоя страна, а не хаос и объркване, което да го разстрои и да го въведе в тежки размисли. Може би първо трябва да разбереш, какво притеснява теб за провеждането на такъв разговор. Кое не е ясно за теб, какво точно искаш да постигнеш разговаряйки с него, какво у детето ти те притеснява и от какво възниква необходимостта ти да разговаряш с него. Много сила и успех!

Ако аз ти кажа, какво мисля за тази притча, какъв ще бъде твоя принос за твоето разбиране? Словосъчетания, като "духовна алчност" са взаимоизключващи се и не съществуващи в действителността, като проявления. "духовна алчност" е равносилно по смисъл на словосъчетанието "бягащ облак". Познаваш ли "бягащи облаци"? Облаците са си облаци, а "бягащото" е всичко друго, но не и облак.

Човешките очи гледат различно, а красотата е на всякъде. Усещане.

Така е Пламъче. Духовните хора, в тяхната пълнота, няма да ги срещнеш по подобни центрове. Там духовността се е оплела с користния тип в личността. Започнала е покупко- продажба на информация. Но и те имат своята функция. Много хора биха повярвали на информация, която биха си закупили, а не на празните приказки на някой овчар. Много хора смятат, че информацията е стриктно подредена и поднесена на удобно за тях място в комфортна обстановка. Няма по- ценна "духовна колекция" от тази събирана по пътищата. Частица от нея има във всеки човек и ако умееш да слушаш, всеки разговор ще ти носи богатство. Това което ще събереш, нито ще можеш да го изкажеш, нито ще имаш такава потребност в един момент, защото ще разбереш, че всяко изказано мнение е вид агресия към другия, ако не си уцелила правилния момент. Човекът отсреща се превръща в опонент, събуждат се съпротивителни сили у него, започват оправдания или настоятелно налагане на другото мнение. И така изказаното в началото изгубва своя смисъл.

Напоследък ми прави впечатление, че доста добре реализирани личности, професионално и лично, на първо място поставят семейството си , като важна основа за постигане на успеха. Не знам какво точно значи щастливо семейство, всеки има своята си рецепта, но мисля че по някакъв много брутален начин ни се налага идеята, че семейната единица се разпада и че това не съществува практически. Дори аз попаднах в тази инерция - статистики, хора, проблеми...... да ама не. Сякаш, за да ме изкара от тази идея все по- често се набиват на очи семейства с дългогодишни хармонични бракове, с поколение, което е удовлетворено от себе си. С ясна и светла визия за живота. Хора, които са изградили дълбоко уважение и взаимни чувства на обич и признателност, радост от това че остаряват заедно. Замислих се колко такива познавам, оказа се, че голяма част от хората край мен са в такива взаимоотношения. Не казвам че ходят глуповато ухилени и не признават проблемите си. Напротив, радват се на нещата, които са преодолели заедно, на противоречията, които са изгладили, напълно осъзнато се радват на факта, че са заедно толкова години. Гледат в една посока, радват се на нещата които са постигнали заедно. Семейството не е бойно поле, много съжалявам, че все повече ни се представя като такова. Това подсъзнателно изгражда модели на поведение. Неудовлетворените и обидени от семейството са толкова заети да разпространяват огорчението си, че не забелязват, че има и друг вариант. Познавам много дългогодишни семейни двойки, очарователни са в начина си на общуване, как са се приспособили един към друг, очарователни са във взаимната грижа, която полагат, в начините които са измислили за да преодолеят противоречията, очарователни са като форма на единица. Тези хора обаче не парадират с това, те просто си го живеят, не виждат смисъл да убеждават когото и да било в позитивите на семейния живот, безсмислено е. Защото всеки един от тях знае колко труд е положил, колко компромис е направил, колко много е дал от себе си и как е постигнал това. Всеки един от тях знае, че не всеки го може. За съжаление се сблъсквам с разведени, с огорчени, с неудовлетворени от брака хора. Запознавайки се с причините довели до това, разбирам, че процента на характерова несъвместимост е твърде малък на фона на проблема с егоцентризма на единия или на двамата партньори. Не знам дали има щастливи семейства, но щастие в семейството има.

Всичко е допустимо. Като махнем етикетите "духовен" и "агресивен" остава просто "човек". Та, зад всички етикети които поставяме пред съществителните т.е. съществуващите неща, стои определение пречупено през нашата призма и виждане за нещата, такива каквито всъщност .... не са. Има една много интересна трансформация на психиката от комплекс за малоценност в комплекс за превъзходство. Мисля че типа хора, които визира Пламъче повече или по- малко преживяват тази трансформация. Как се изразява комплекса за непълноценност - "вирене на носа"; суетност относно външността, била тя елегантна или занемарена; необичайно облекло; държане съответстващо на противоположния пол; високомерие; емоционална екзалтираност; снобизъм; перчене; тираничен характер; прекомерен култ към героите; склонност да заповядваш на слаби, лица с по- малки възможности; злоупотреба с ценни идеи и направление с цел обезценяване на другите. Всичко това е характеристика на комплекс за малоценност, а не на агресия. Това поведение, често преминава в комплекс за превъзходство, което се изразява най- общо със състояния на гняв, отмъстителност, тъга, ентусиазираност, звънлив смях, навикът при среща да се прави, че не чува и не вижда хората около себе си, да насочва разговора и вниманието към себе си. Ако се замислим, ще установим, че често общуваме с такива хора, а в определени периоди или ситуации всеки от нас е реагирал по подобен начин. Това обаче не ни прави по- духовни, по- агресивни или духовно - агресивни, просто изживяваме това в което са ни забъркали от малки. Човек не е постоянно агресивен или постоянно благ, чак толкова перфектно не се владеем. За да има идеални хора, трябва да има идеален свят, тъй като светът край нас не е идеален, колкото и да ни се иска не можем да избягаме от клопките, които са заложени навсякъде.

Тъй като в момента се занимавам с проучване на факторите за развитие на престъпно поведение, попаднах на влиянието на темпераментите върху формирането на асоциално поведение. Оказва се, че ако не се работи правилно с дете с холеричен характер и не се канализира енергията му в градивни дейности- на които то ще се отдаде изцяло- много вероятно е по време на пубертета, че и след него, да се развие в различни насоки , асоциално или девиантно поведение. Факт е, че голяма част от правонарушителите са с холеричен характер. Като това не е проблем на темперамента, а на социалната среда, холеричността е просто косвен участник във формирането на такъв вид поведение. "Не така стоят нещата при един друг силен, но неуравновесен тип ВНД и базиращият се на него холеричен темперамент. Холерикът е изключително емоционален. Той се отличава с прекалена възбудимост на мозъчната кора, именно затова е склонен към преживяването на чести афективни състояния. Този тип деца са по-недисциплинирани, нарушават установените норми и предизвикват разпри. Често изискват подчинение от страна на околните, дори и с цената на пряко или косвено насилие над тях. Влияят се от лошата среда, а в училище са с колеблив успех поради слаба концентрация и издръжливост. Въпреки това обаче, ако си поставят за цел могат да проявят голяма устойчивост в интересите си.......... ..........Разбира се, не може да се говори за “добри” и “лоши” темпераменти, но факт е, че юношите с холеричен темперамент са по-склонни към асоциални прояви. Това не бива да е тревожен и плашещ факт. Добре би било изключително голямата им енергия да се насочи и канализира в задачи и занимания, които са достатъчно предизвикателни за тях. Несъмнено холерикът ще се ангажира и отдаде напълно."

Тайнствен, в процес си на изграждане на идентичност. Тази идентичност обаче, няма как да се формира с "нищоправене"...........всъщност има начин, този който описваш, на "компанията". За да бъдеш интересен, търсен и предпочитана компания, трябва да предложиш нещо. Който не умее нищо и няма нищо, предлага цигари, алкохол, марихуана....... толкова може- това е най- ниското стъпало. Който не умее нищо, но има стабилно финансово семейство предлага разходки със скъпи коли, подаръчета, визия - това е второ по ред стъпало. Който не умее нищо и няма нищо, предлага агресия, сила избиваща комплекси, привличане на вниманието чрез правонарушения и девиантно поведение. Но знаеш ли..... всички тези НЕ УМЕЕЩИ нищо млъкват и гледат отстрани онези, които умеят нещо, онези, които имат изградена идентичност в следствие на положен труд в дадена област. При момчетата е важна визията, силовото излъчване, но и интелекта е нещо, което привлича перспективните момичета. Както на повечето места, така и при вас предполагам има разграничение- напр. зубрачите, спортистите, пияндетата, наркоманите и т.н., във всяко мини общество са различни. Всяка такава група има определен "рейтинг", който я прави предпочитана. Това че средата в която се движиш определя пушачите, като рейтингова група, не означава, че тя реално е такава. Какъв е избора ти!? Захвани се с нещо, което другите не умеят. Всеки може да пуши, но не всеки може да кара сърф, да лети с парашут, да играе баскетбол, брейк, да знае подробности за най- актуалните филми, да прави музика, да свири на китара, да умее бойни изкуства. Този който умее тези неща, не се интересува от пушачите, защото те ще останат много далеч от интересите и компанията му. Този който пуши, пие и говори само за пари обаче ще гледа с друго око на умеещия, защото ще улавя собствената си безинтерестност. Ако ти си от умеещите, не умеещите ще са фон, който те заобикаля, често дори няма да ги забелязваш.

България ще я пребъде, защото в нея живеят невероятни хора. Онзи ден в една група, една докторка, върнала се преди няколко дни от Германия сподели, че в Германия вземат 12 пъти по- големи заплати, а цените на най- необходимите неща са най- много два пъти по- скъпи. И възкликна - та ние сме невероятни с дванайсет пъти по- ниски доходи и с приблизително техните цени, почти успяваме да поддържаме европейския стандарт. И е така..... умеем да правим чудеса. И по този повод днес прочетох един лозунг, който много ми хареса: "През 2012 се очаква да свърши света.. Ако искаш да оцелееш - ела в България, тук сме с 100 год. назад!" Поздравления на печелившите, аз съм от тях!

Това е основната грешка на хората, които се регистрират в социалните мрежи. Да се регистрираш някъде не защото искаш и знаеш как да използваш социалната мрежа, а за да си актуален, неизбежно води до резултата в края на статията. Социалните мрежи имат много предимства, но хората трябва да са наясно със себе си защо и как ги ползват. Ако започнат да влагат прекалено много себе си, да се вземат на сериозно и да гледат на буквите изпратени от някого отсреща, като на нещо супер важно, вече са си изгубили времето и са изхабили излишна енергия. Естествено, че всяка социална мрежа има десетки приложения, никъде обаче не пише, че трябва да се използват всичките. Във всеки форум има десетки потребители, никъде обаче не пише, че трябва да са ми приятели, никъде не е упоменато, че някой е длъжен да се съобразява с моя комфорт. Има стандартни правила, които са с много обширни граници. Също така има изход, както и вход. И е хубаво, като човека от горната статия, всеки да може да кликне на изхода не само на монитора, но и в главата си , ако почувства дискомфорт от присъствието си в дадена социална мрежа или форум. Относно откровеността. Ако сте изправени на сцена в зала с 5 000 човека, до колко ще сте откровени? Е, не забравяйте, че дори и да не виждате вие сте на виртуална сцена в зала с минимум 5 000 човека. Същото и със споделянето.

Всичко се променя постоянно. Всеки сам определя, как да организира живота си - в чакане или в живеене.