Диляна Колева

Върнах се към първия ти пост в който виждам, че задаваш следния въпрос: "вие какво бихте направили...." Ако Аз ...... "имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря." - бих се съобразила преди всичко с хората на които съм отделила 15 години от живота си и както разбирам от последния ти пост са силно загрижени за твоето щастие. Децата в тази възраст биха преживели по непредсказуем начин изоставяне от страна на майката. ".с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек..." -бих провела с него поредица от разговори, с които да стигнем до решение, което да е удовлетворително за всички, а щом твърдиш, че е добър човек, бих направила всичко възможно да останем приятели или поне добри познати. ."аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата......."., - не бих правила предположения за желанията на другия , без да съм разговаряла с него, и не бих бягала, а просто ще започна едно нова начало след като пресека с чиста съвест финала на стария си път. "запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно.. - никога не бих се доверила на виртуален образ с друга култура, националност, манталитет без да съм живяла с него и без да съм опознала близките и обкръжението му. Сблъсъка между две култури, често води до непредсказуеми резултати, които в повечето случаи никак не са добри. "той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна - никога не бих изоставила децата си, родината си и приятелите , средата си, живота си заради човек, който дори няма желание да се запознае с моите най- близки същества - децата. А щом категорично не ги иска бих му пожелала успех в живота, но без мен. ."а не съм и в първа младост вече", - няма първа и втора младост, човек е млад, докато съзнанието му поддържа това чувство. Ето така бих постъпила Аз, дано съм отговорила на въпросите ти , но аз никога не бих се доверила изцяло на съветите и мнението на някого , желая ти успех в новото подреждане на живота.

" Отношение към животните" може да се разглежда от различни страни и ще звучи по- различен начин във всяка една среда. Дете на 1,2,3 години няма отношение към животните. Родителите му имат. А отношението на родителите, дали е неговото отношение? В семейната среда да се поддържа определен принцип е решение на родителите, но в обществената среда всеки сам оформя собственото си отношение. Едно дете на тази възраст няма да яде месо, ако това му е заложено. Ако яде положението е съвсем различно. Налаганото от родителите е до време. Родителят има пълен контрол над детето за доста кратък период от неговия живот.

От изписаните по- горе мнения, става ясно, че можете да си направите един тест. Ако детето ви приеме месо в детската градина, значи рано или късно, то ще прояде месо, дори и за някакви периоди от живота си. И ако се окаже, че неяденето на месо е изкуствено стопирано от вас, а не е вътрешна потребност на детето, много скоро, още през пубертета, ще бъдете още по-възмутена от неговото поведение. Познавам..... да кажем достатъчен брой деца, е ... не стават за представителна статистическа извадка, но не е и маловажна бройка, които точно през пубертета тайно от родителите си изяждат значителни количества месо. Имат стомашни проблеми и други подобни, защото в организма им липсва една бактерия, важна за преработката на месото. Тази бактерия обаче бързо се произвежда от организма и след няколко према на месо вече нямат проблем. Тогава приказките на родителите им, че от месото се разболяват губят стойност и авторитета на родителя пада по още едно напарваление\ защото през пубертета авторитета на родителя пада като цяло в голяма част от случаите\ . От друга страна, в детската градина следобедните закуски винаги са постни - кремчета, плодове, а обедните ястия винаги са с едно постно и едно местно. Достатъчно е детето да закусва в къщи, да обядва с едното ядене и десерта, следобедната закуска и после отново е при вас, за втора следобедна закуска и вечеря. Хранено в детските градини не можете да промените. Това е здравна политика подкрепена от министерството на здравеопазването. Ако искате специални преференции за своето дете, по моето скромно мнение, няма да го получите. По ясно ще ви стане , ако обърнете нещата - представете си, че сме вегетарианска държава и никъде не се предлага ястие с месо. А аз искам на моето дете да се предлага местно ястие. Как мислите ще спечеля ли симпатии?

Поставяш на кантар любовта на към децата си \ които са в много специфична възраст\ и любовта към любимия. Да разбирам ли, че той не желае твоите деца? Ако "ДА" , ти готова ли си да живееш с човек, който не желае децата ти? Ако "НЕ", защо не ги вземеш със себе си? Разбирам, че за него е много важно да има свое дете и семейство, условието е - "ти с него и неговото дете"- поправи, ако греша. Това условие как ти звучи? Къде си ти в това положение? А децата ти? За съжаление това което си написала е много кратко и хаотично и отговорите ще са много субективни.

С пожелание за дълголетие, изживяно със сила и здраве! Честита Баба Марта!

Една подходяща за сирни заговезни и неделя мусака Варените картофи се нарязват на кръгове и се нареждат в предварително намазнена тава, поръсват се със сол и черен пипер после се слага рехав слой попарена коприва \ прясна или сушена\ после пак слой картофи отново сол и черен пипер залива се с разбити 3-4 яйца с кофичка кисело мляко и лъжица брашно и се пече на силна фурна за 20 мин. Сервира се с чесново кисело мляко по желание. Р.Р. Слоевете на мусаката могат да са колкото решите, но завършват с картофи. Добър апетит

Едва снощи попаднах на този филм и останах изумена. Няколко от нещата, които ме вълнуват напоследък простичко и без много коментар са изложени там. Едното е по една друго тема тук, за безплатния труд. Единият от лечителите във филма, който лекува цяло село от най- различни болести с една дървесна кора в различни комбинации, казва : От това не се печели, трябва да сме благоарни на богатството да знаем, аз съм земеделец има достатъчно земи, които да ме изхранват, лечителството го правя безплатно" Ако от лечителството се печели то се разпада. Другото е странния метод, за лекуване на душевни разстрайства, като шизофрения, много хубаво и много простичко обяснено, очарована съм. " В медицината, за да лекуват умственита разстройства смятат, че умът трябва да бъде приспан, а в Аюрведа е обратното, съзнанието трябва да е будно и тогава лекувано." И това за заболявания като шизофрения. А заболяването "рак" изобщо не го третират, като нещо не лечимо. Уникално изкуство. Не зная дали тези няколко фамилии, които си го предават вече по 14-16 поколения, ще успеят да го съхранят. Интересен факт,който ме впечатли, изявлението, че - лекарствата от минерали, започват да изчезват, защото изчезват самите минерали. Калния ренген, също е изумителен метод. Един непознат свят, който не знам дали би се вместил на друго място.

Така е. Просто споделяме личен опит, той няма как да помогне на някой друг, но може просто да даде различна траектория на мисълта. Да сведе до реализъм и реализация. Теориите на практика са прекрасно нещо, звучат смислено, могат да бъдат доказани, обосновани и дори виртуално видени. Всяка една теория обаче се доказва или отхвърля, когато се приложи в практиката. Съвсем скоро се сблъсках с проблема да обоснова свой проект, който се оказа \ по време на презентацията\ твърде идеалистичен. Усетих го в погледа на слушащите ме партньори по проекта, във въпросите търсещи конкретика, във фиксирането в материалната част и в отричането на идеите да се направи нещо, което те като практици в дадената сфера " знаят, че не може да стане". Наложи се да преработя всичко в приемлив за финансиране вид от което пък зависеше изпълнението му. В кратце, новаторските идеи са пътя напред, но този път се прокопава с измислените вече уреди на труда. Някъде там по пътя те може и да станат ненужни, но без тях няма как да се тръгне. А точно тук, в тази тема да се направи всичко свободно и безплатно, според мен реалните действия са възпитанието на децата в полагане на доброволен труд, промяна на мотивацията, пренареждане постепенно на ценностната система и т.н.

Е, никой не се обади да пробва нещо безплатно, при това и полезно, и приятно. Имате още материал за размисъл. Идеята беше страхотна, но щях да се изненадам, ако се беше получило друго. Всичко, което се предлага безплатно буди съмнение \ особено ако е от непознат\, но ако трябва някой да направи нещо безплатно \ за непознат\ се стига до съпротивление. Тези нагласи са взаимосвързани. Преди 2 години се предлагаха безплатни курсове по водни спортове. Развитието беше да се сформира отбор. Всичко това в морски град - предполага се да има интерес. Какво се получава, първоначално - умерена бройка деца. С течение на тренировките, липса на старание, увеличаване на отсъствията, липса на интерес от страна на родителите, безотговорност от страна на децата към дейността и към материалната част. В същото време, на същото място със същия екип специалисти има и група, които плащат месечна такса. При хората които плащат се наблюдава , висок интерес от страна на родителите, съответно изискване от тях на отговорност от страна на децата. Репликата : " Аз плащам за да си тук!" Оценката на извършваната дейност се повишава в пъти, когато тя има материален еквивалент. Факт!

Компромисите са навсякъде. Компромисите в любовните отношения са само едно перо от нашето "живеене" Компромисът е взаимно споразумение. Т.е. "нещо което на теб не ти харесва или не можеш да го правиш" и "на мен не ми харесва и не мога да се съглася ти да не го правиш", стигаме до трети вариант, в който "ти ще го правиш и аз ще се съглася, ако...." - компромиса. Този тип споразумения ги има както в любовните ни връзки, така и в приятелските, и в работните, и в обществените. Този процес на компромиси е неизбежен, защото всеки човек е отделна индивидуалност и всичко да се случва точно така както на него му се иска е невъзможно. Погледнато от друга страна дори би било скучно. Компромисите в интимните отношения започват от съвсем дребни неща, като например: " Ще си миеш зъбите всяка вечер, преди да легнеш до мен" - " не мога да си мия зъбите всяка вечер, защото съм твърде уморен, много ми се спи и т.н." и ето компромис, няма да се разделите с приятеля си, който толкова много обичате, с когото толкова много си пасвате, само защото не всяка вечер си мие зъбите. И се стига, често, до големите компромиси, като : " Той ми изневери, но аз го обичам и знам, че това няма да се повтори" Вътрешната чувствителност на всеки човек е много индивидуална и границата на допустимия компромис е много подвижна.

Не мога да цитирам източник, защото не обърнах внимание, когато професора по психолингвистика, с когото водехме този разговор за българския манталитет, го спомена. Аз се впечатлих повече от факта, че ако мисълта на човека не бъде насочена в определена посока тя може никога да не промени своята траектория. Същото е с тази чернилка. Затова асоциацията ти за облака над народа е много точна, но тя е от изпарения идващи отдолу, в случая точно архетипа. Ина вижда много по- красиво нещата, като един творец за разлика от мен. Манталитета го оприличих на мастилница, защото предназначението на мастилницата с черно мастило е , да бъде черна от вътре. И някой се грижи тя да е такава, никой няма да налее в чарна мастилница вода, ще развали качеството. Но капката черно мастило, може да попадне навсякъде. Интересен факт е с възприемането ни на реалността. Журналистическата максима, че лошата новина е печеливша новина, в България отдаван не действа. При нас няма новини. При нас има потвърждение на действителността. Пускаш телевизора и те залива тъмнина и ти казваш - ето това е положението, затова аз се чувствам така, затова всички се чувстват така, защото това е така. Точка. Резултата - няма новини. Има една интересна специфика на подсъзнанието. То отхвърля частицата "НЕ", когато тя е пред глагол. Например, ако кажа " Не си представяй лилав жираф" , човекът отсреща, ще започне да си представя точно това. Затова утвържденията за каквото и да е трябва да се правят без тази частица отпред. Българският изказ чудесно е усвоил това правило за утвърждаване на негативните новини. И като цяло в общуването си. Добавена и една нарицателна интонация, тъмния фон става плътен и не пробиваем. Направих си труда да понаблюдавам изказвания на улицата. Предстои Баба Марта , един весел празник, весели ли са хората, когато си купуват мартеници? Изречението " И тук са изложили мартеници" само по себе си е съобщително, пробвайте да видите с каква интонация се казва това изречение от масата хора И какво следва след него. Изследването на манталитета е много интересно занимание, проблема е че просто се установяват факти, нищо повече. И когато решиш, че не ти харесва, да си част от това, може или да се изолираш с приличен брой познати или да се влееш в някое езеро.

Има нещо такова, Казват, че архетипа на нацията е черно, смърт. Някъде дълбоко в нас стои и се развива при благоприятни условия. Прекрасни събеседници сме когато трябва да се поругае някой или нещо. Невероятно състрадателни в нещастието. Ако на съседа му изгори къщата, цялото село ще се притече на помощ, ще помагат кой с каквото може. Защото пострадалия е по- зле от всички останали. Т.е. усилил е черното на максимум. Ако същия този съсед, обаче, се издигне в кариерата, спечели от тото или просто нещата му потръгнат няма да намери нито съпричастност в щастието си, нито споделяне на радостта. Подсилил е бялото, застрашителен е. Какво се случва когато сложиш капка черно мастило в голямо езеро? Разтваря се, разлива се и се смесва с бистрата вода. Затова същия този черен български манталитет се влее в друга обстановка се разгражда, слаба му е силата. Мастилената капка е силна само в мастилницата пълна с черно мастило. Ако се вслушаме в разговорите по улиците, новините, взаимоотношенията на приятелите ни, ще видим как дори добрата новина се поднася с една специфична интонация, която предполага негативен подтекст.

Мислех, че говорим не просто за формално разбиране и теоретично осъзнаване, а за практическа реализация. Иначе теоретично ок, всичко е както го казваш. Повтаряме се дори.

Много е хубаво да се работи не за пари, а за идеи. Половината от работата ми е точно такава, върша я с изключително удоволствие и резултатите са на лице. Дори не се сещам, а и нямам вътрешна нужда за това да ми се плаща. Това пък води до една душевна свобода. Това усещане е от скоро, от както започнах да извършвам различни хуманитарни дейности по идейни проекти. За съжаление, обаче, няма как да изляза от схемата на финансите. За да се храня и съществувам са ми нужни пари, за да мога да извършвам хуманитарната идейна работа за без пари, трябва да имам доход от друго място. За съжаление за момента доходите са ми от финансовата сфера. С нетърпение очаквам момента в който ще се разделя с нея. Това е като верига на врата. Това усещане се засилва все повече с навлизането ми в хуманитарните дейности. Страшното е обаче, че голяма част от хората не могат да работят просто за идеята. Бях свидетел на разпадането на 3 екипа събрани само, за да осъществят определена идея. Не заплащането на труда доведе до размиването на отговорността при участниците в единия екип. Не еднократно чух "За това не ми се плаща, аз го правя по своя воля и ще го правя както сметна за добре" Идеалистичния подход при друг проект доведе, до предоверяване в добродетелността към Всички хора, цената = много нисък краен резултат, Оказа се, че хората съвсем не са на вълната, на която ни се иска. И стигнах до момента в който, за да осъществя собствена идея, трябва да се опра на финансиране, да подбера хора, които да са съмишленици, но за всеки случай, за да съм сигурна в тяхната отговорност, трябва да бъдат обвързани финансово + много силна и непрекъснато поддържана мотивация с елементи на манипулация. Всичко това ми е изключително тежко, особено когато става дума за хуманитарни дейности и аз вероятно ще съм първия човек, който не просто ще вдигне ръка, а ще подскача, за падане на финансовата система. За съжаление, и дълбоко мое огорчение такъв вариант , дори и в далечното бъдеще, на този етап не виждам. Това може да стои като едно добро пожелание и обучение ( за сега) и възпитание на бъдещото поколение в полагането на доброволен труд.

Аз категорично НЕ СЪМ достатъчно съзнателна . Уважавам много теорията на хаоса и теоретично , да, знам че всеки един е част от цялото. Въпросът е, как това действа на ежедневните ми цели и стремежи към духовно израстване, например? Посочвам духовното израстване, защото темата е такава, а и защото само там човек се замисля за цялото и частите му. И действително, колкото и да си осъзнат, живота ти се движи в една определена траектория и с група от хора с която най- вероятно се движеш през поредици от животи и израстваш духовно с тях. И никога няма да си част от съзнаваното или несъзнаваното в живота на един човек някъде там. да кажем абориген в Австралия, въпреки теорията на хаоса. Освен ако по някакъв начин не е част от твоята траектория. А и няма смисъл, твоето тук, днес и сега са много по- важни за твоето движение и движението на групата.

Дай пример за това, което наричаш обективна непроменима реалност, не зависеща от нас Сам казваш, че това което наричаш "вътрешна реалност" е 100% ТИ. Ами това е духовното. Всичко останало край теб, зависи от това как ти ще приложиш твоята вътрешна реалност или твоята духовност в заобикалящото те. Разбира се, ти не можеш да влияеш на реалността на /например/ човека от 168 блок от 9 етаж. Неговата реалност е различна, външния свят за него е различен, защото се отразява в неговата вътрешна душевност. Но неговата реалност практически теб не те засяга, вие се движите в различни виртуални коридори и те може би никога няма да се пресекат. Има независещи от тебе факти - падаш и си чупиш крака. Но има зависещо от тебе преживяване на факта и това зависи от силата и развитието на твоята духовност. Две деца падат и си чупят крака днес в два различини района на Варна, те никога няма да се срещнат, но за едното това ще остане травма за цял живот, защото е било наругано от баща си, защото майката е преекспонирала негативно случката, защото е било обвинено за нещастието на куп други неща в къщи, които са се случили , видиш ли, заради неговия счупен крак и........ ето ти една негативна и черна реалност породена от духовно невежество. Другото дете ще бъде обгрижено с усмивка, ще получи спокойствие и грижа, ще се обадят съучениците, ще му дойдат на гости, ще се подпишат на гипса и то ще си го пази цял живот, за него това ще е един интересен спомен, една опитност, благодарение на духовно силните му родители. Ако правилно разбирам случка като " счупване на крак" ти наричаш обективна непроменима реалност \ поправи ме ако греша\ . Всъщност не самата случка създава реалността и "изпитва" духовното, а преживяването на ситуацията.

Има един хубав израз, който е превърнат в заглавие на книга, а именно : " Ти си духовно същество с човешко преживяване" Т.е. ти не можеш да използваш духовното, или да работиш с него, или да го търсиш, или да го превръщаш, или да си извън него защото......... ТИ СИ духовното И тук идва въпросът: какво по- точно са духовните същества с човешко преживяване т.е. НИЕ. Нашата работа е да създаваме реалността. Наша работа е също да създаваме и онова, което не е реалност. Ако живеем в невежство и илюзии, те са точно толкова наше творение, колкото и ако живеем в будност и истина. Това е така , независимо дали го знаем или не. Независимо дали ни харесва или не, дали го разбираме или не. Няма значение. Реалността е наше творение в 100%от времето независимо дали съзнаваме, не съзнаваме или отричаме този факт. Единствената разлика е, че ако го знаем и приемаме, получаваме възможност да създаваме реалността съзнателно.

"......... позволи си да се чувстваш зле, нуждаещ се, уязвим....Не се преструвай на силен, недей да таиш всичко в себе си. продължиш ли напред, с времето постепенно болката и страхът ще намалеят. За да направиш пътя си по- лек, намери начин и си позволи да чувстваш и изразяваш болката, тъгата, гнева, страха от бъдещето. Да извървиш пътя от край до край е условие да се срещнеш със самия себе си. Позволи си да плачеш, ако сълзите стигнат до очите ти. Заслужаваш да плачеш толкова, колкото ти се иска. Може би те е сполетял тежък удар, животът те е изненадал, околните не са успели да те разберат, другият си е тръгнал и те е оставил сам. Няма нищо по- подходящо от това човек да се върне към изначалната си способност да изплаква мъката, да вие от болка, да хълца от безсилие. Не крий болката си. Сподели с онези, които са най- близо до теб, какво преживяваш. Те може да не са твоите постоянни спътници, но са хора с които споделяш този отрязък от пътя. Семейството ти, приятелите ти, някой непознат, някой учител.... Плачът е толкова изконна човешка проява, колкото и смехът....... Риданието действа като освобождаваща клапа на вътрешното напрежение. Можем да плачем сами, ако така сме избрали, или с други. Когато душата те боли, плачът е най- добрата стратегия.......Недей да таиш всичко в себе си от страх, че ще отегчиш или ще притесниш другите. Обърни се към онези, пред които можеш да покажеш какво чувстваш. Може да не ти се вярва, но това което казват хората, е истина: когато споделяме, мъките намаляват, а радостта се увеличава....Рано или късно болката ще излезе на вън..... По- добре да е сега!" Х. Букай

Абсолютно съм съгласна. Само с едно уточнение, силните да са с интелигентност, чувствителност и умения, знания подобаващи на мястото определено, като "място за силните". Един простичък аналог с ностоящата ситуация в икономиката, въпреки, че никак не ми се ще, да се разглежда от този аспект. Силна е икономиката, когато има силни предприемачи, което предполага, да имат знания, умения, гъвкавост, и мисъл за другите. Тогава има икономическа структура, която е в полза на всички - от най- силния, до най- слабия. Удовлетвореността и знанията на всяко ниво, дават шанс всеки по- ниско в йрархията да има възможност да върви напред. Като всеки елемент на тази структура от хора, се грижи, както за тези под него, така и за тези над него. Силните имат нужда от по- слабите, за да вървят напред, за да движат цялата структура, слабите трябва да развият потребност да съдействат на силните, защото те са техния път нагоре. Силният може да оцелее без по- слабия, дори и с риск да не остави нищо след себе си. Слабият обаче няма големи шансове. Ако един човек стоящ някъде по средата в тази визуална йерархична стълба се обърне надолу и се отдаде изцяло в издърпване и помощ на тези под него, ще настъпи прекъсване на връзката, продължението. Без да иска ще се окаже последно стъпало на тази стълба и рискува да бъде прегазен от тези, които ще се изкачат при него с негова помощ. И тук всичко свършва. Важен е баланса.

Днес е ден на двама светци, повечето почитат Св. Валентин, изживявайки красиви мигове или създавайки си повод за възраждането на такива. Един любовен ден. Аз искам да поздравя днес с празника Трифот зарезан - по нов или по стар стил вече не знам. Но това е един трудов обред. И тъй като болшинството от нас са далеч от този трудов процес или никога не са били, не могат и да усетят тръпката на този празник. Детските ми спомени са свързани с фавруарски дни, в които групи хора отиваха по лозята си, веселяха се, зарязваха ги за първи път и си пожелаваха берекет. За тези които малко знаят за Св. Трифон, малко инфо http://www.pravoslavieto.com/life/02.01_sv_Trifon.htm http://www.slovo.bg/.../h200101005.htm За останалите със здраве наздраве

Класика в България .Тъжна картинка в момента. Въпросът ми е обаче, до колко е добре за човека, който изразява по подобен начин чувството си за собствена значимост, да постъпва по този начин. Не е ли това загуба на много енергия, особено ако това е стил на работа и общуване в едно общество? Когато болшинството са на друга вибрация, този скромен и добре образован човек е смачкан от масата. Тук идва субективния поглед над "чувството за собствена значимост". Колкото и да се чувстваш значим в собствените си очи, ако средата те отхвърли, неминуемо се отразява на силата на това чувство. Само по себе си това чувство е прекрасно, но ако няма къде да се отрази и ако не може да бъде вложено в полза на другите то губи голяма част от положителната си вибрация.

Това : " просто ми се иска да бъда "като тях" страшно страшно много" е само елемент от цялостното ти неудовлетворение, защото предполагам, че така се чувстваш. Споменаваш, страхове, обсесии , чувство за вина - те са първоизточника. Това чувство за което говориш е следствие или просто част от всички по- горни. Хубаво е, че си се насочил към духовното, то ще ти даде един по -мек път да се запознаеш с несъзнаваното, защото точно там е корена на проблема. Но от там могат да го извадят само специалисти, а ти чрез духовното да съдействаш.

Що е щастие? - прилив на високи дози серотонин. Ако сме имали късмет да ни го заложат още в пренаталното развитие, ще бъдем с чувство за щастие по - често, по- дълго и ще постигнем дълголетие. Каква ирония, напредъка на науката доказва, че дори умението ни да сме щастливи зависи в един момент от това какво е ставало с майката докато плода е в нея. Всеки може да обясни как протичат при него моментите на щастие, да се опита да изрази емоцията си с думи, да опише еуфорията, но малцина знаят, защо са по- скоро щастливи от колкото нещастни или обратното. А всъщност дори щастието си има физиологична връзка и всеки човек има вероятност да бъде лишен от това усещане, още преди да е дошъл на земята.

Здравей shekila Пиша тук, само защото прочетох, че си включила техниката ТЕС в лечението си, а за мен това представлява интерес по редица причини. Бих се радвала, а за мен би било и от голяма полза, ако споделиш след определен период от време, как се повлияваш от практикуването на ТЕС. Надявам се, че обучението ти е под ръководството на специалист \ в случая психотерапевта ти\ , тъй като това не е самостоятелна форма на психотерапия и от особена важност е уточняването на утвържденията с които ще работиш. Според мен на този етап е добре, те да бъдат поставени съвместно с терапевта. Желая ти успех, ще се радвам на обратна връзка по въпроса ТЕС.

Учителят е нужен, за да постави основата на която всеки, има възможност да надгражда, както сметне за добре. Днес чух нещо за което не бях се замисляла, а както повечето неща в живота - знаеш го, но не ти се е отворила точно тази врата за да ти се наложи да го видиш: Човечеството върви все напред и напред, защото всяко следващо поколение, започва живота си в надграждане на изграденото от хората преди него. Ако всички започваха от гората, огъня с кредата и сечивата от камък, човечеството нямаше да мръдне и на "ента", от първоначалното си състояние. Първият учител на хората, по живеене, са самите хора - тези непосредствено преди него. Никой не би направил и крачка в духовно или в каквото и да е друго развитие, ако не се появят Учителите, които да му посочат основата, на която той да стъпи. Какво и как ще изгради след това е въпрос на много индивидуални качества. Дори интуицията, че е интуиция може да се използва много по - качествено, ако притежателят и знае за нейното съществуване, за принципите и. Един от най- основните периоди в психологическото развитие, дори и според психологията \ Левинсън, ако не греша\ е периода в който мъжа \ жената имат нужда от ментор, наставник, авторитет. Често този Учител или наставник се появява в приятелския кръг и после изчезва, често е грешния човек, но ни отвежда при правилния, често е човек, който предизвиква събитията от които да се насочим. Най - важните уроци идват от устата на случайно появили се хора в нашия живот. Та, нуждата от учител или наставник е голяма и тя се появява и изчезва периодично в живота на човека. появи се някой, постави основата и после ние стъпили на тази основа се чувстваме едни силни и сигурни, започваме да градим, но всеки градеж има предел, в който трябва да се добави нещо ново. Тук идва следващия момент на търсене, следващия Ментор, наставник, Учител, който да ни покаже новата посока, новата платформа и ние отново добиваме смелост и се чувстваме сигурни. И така от етап в етап периодично, човекът който върви нагоре и се развива, изпитва нужда от учител който да полага новите основи за надграждане. Това може и да са етапите в едно учение, с основоположник духовен учител, от който е останало само словото. Но неговото слово живее чрез устата на многобройните "учители", които го поддържат живо. Обучението е процес на обратна връзка. Човек, който се обучава има въпроси и на тези въпроси трябва да отговори някой. Този някой всеки намира сред своето обкръжение и нарича свой ментор, наставник, учител. Човекът на когото казваме "Благодаря ти, че те има"