-
Общо Съдържание
3211 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
111
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Диляна Колева
-
Срещи на Портала - лято 2012!
Диляна Колева replied to Донка's topic in Да се опознаем. Срещи на живо
За съжаление репелентите не влияят на тези специфични за района мушици. Те не кръжат около тялото, а са концентрирани в очите. Затова казах по- горе и поверието, че Странджа ги изпраща в очите на туристите, за да не видят тайните и. това разбира се в кръга на шегата. Те не са опасни за нас , нито правят нещо болезнено, просто не може да се вижда от тях, защото правят облак пред очите на човека и около главата му. Който не е ходил там в този сезон, мисля че не знае за какво става въпрос, защото климата в другите планини е различен. В Странджа слизаме доста на юг и преминаваме към средиземноморски климат, растителност и животински свят - с особена сила важи за насекомите. В Рила, Пирин и Родопите няма такава особеност. Това го уточнявам заради личния комфорт на всеки. А пък току виж сме направили енергийна защитна стена за мушиците, знае ли човек На мен досега не ми се е случвало. -
Тези правила са писани от някой, който не се е женил , има страх от обвързване вероятно или неудовлетворителен брак. Ако човек започне да ги мисли тези неща когато реши да се обвърже с някой, никога няма да се реши да прави каквото и да е. Но пък фактите говорят, че доста са започнали да мислят по този начин и затова уютно остават в дома на мама или просто си живеят сами. Не желаят да имат деца, защото явно са много обвързващи и доста финансово тежки и т.н. Жалко.
-
Габриела, проумяваш ли новия факт в твоя живот!? Ти си на 18 години, пълнолетна си и по законите на България имаш пълното право да взимаш самостоятелни решения и да поемаш отговорност за живота си. Ти си вече пълнолетна млада дама, при това положение, защо искаш разрешение от някого да излезеш, а просто не излезеш?? Няма закон в тази страна, който да дава право на баща ти от тук нататък да упражнява контрол над действията ти. Това е добре да си го направиш като мантра, с която да се будиш и да си лягаш. От тук нататък, за да работиш в семейния бизнес, трябва да ти се заплаща, не просто да бъдеш нахранена. С получените пари ти ще решиш какво да правиш. Ако родителите ти не желаят да ти плащат за положения труд имаш пълното право и свобода да си намериш платена работа. И това не зависи от някой друг, а от теб. Относно желанията ти да накажеш родителите си по начина по който описваш....... Това е илюзия съществуваща само в твоята глава, която както вече казах е в позицията на жертва. Предполагам, че нямаш нужда от теории разясняващи мисловния модел на жертвата на този етап. Реалността е, че по този начин няма да накажеш никой друг освен себе си. Мисълта на баща ти върви по друга линия, и подобен акт от твоя страна ще произведе не самообвинения у него, а до обвинения към теб и твоята поредна слабост. Предлагам ти по- добър вариант, вместо да се концентрираш над мисли за самосъжаление и отмъщение, да работиш върху концентрация за трансформация. Превърни самосъжалението в съжаление или съпричастност към него. Мисли колко си силна, защото ти вече си, 18 годишните хора сами вземат решенията си и поемат живота си. Нещастен е баща ти, защото губи контрол над ситуацията и колкото по-самостоятелна ставаш ти, толкова по- слаб става той. Превърни отмъщението във възмездие. Покажи, че въпреки всичко ти си станала един млад и силен пълнолетен човек, който има амбицията да завърши с прекрасен успех и да обърне гръб на всичко. Повярвай ми, от това ще го заболи много повече, ако все пак търсиш наказание. Накажи го с успехите си, това което той не предполага, а не с провален живот на жертва, това което той очаква. Надявам се всичко това да не ти звучи, като изключително трудно начинание, защото не е. Като за начало, защо не спреш да го питаш дали да излезеш, просто да заявиш "Аз излизам" и да излезеш, напомняйки му, че си пълнолетна и той вече е безгласна буква в твоите решения. Просто излез. И когато излезеш прави това, които искаш това е твое твое право.
-
Срещи на Портала - лято 2012!
Диляна Колева replied to Донка's topic in Да се опознаем. Срещи на живо
Това звучи много интересно, с мен може би ще има и 1-2 творчески натури - художници. А аз да обърна внимание на хората, които ще решат да идват в гората, да си подготвят големи слънчеви очила за мушиците, които влизат в очите или мрежичка за шапката, за да не си махат с клонки постоянно. И ако има някаква чувствителност към насекоми - репеленти. Ще се събираме в разгара на размножаване на всички насекоми по време на горещниците. Странджа жужи от всякъде по това време на годината. -
От описаното от теб до тук става ясно, че ти си в семейство с авторитарен тип родител. Написала си много добре спецификите на този тип родители, а именно - изразяване на гняв и неодобрение, правила, които не са ясно обозначени, детските мнения и желания не се вземат под внимание, настояване за строго следване на правилата, даже когато има съпротива, нетопли отношения и съпричастност към това , което става с детето, няма планиране на съвместни действия. С това отговарям на чуденката ти Твоят баща е авторитарен родител. Защо ти се чувстваш така!? Защото това е последицата от такъв тип родителско поведение. Най - общо, обаче има няколко варианта за развитие на поведението ти. Това което ти описваш за себе си, а именно - страхливост, тъга и нещастност Това което ти описах аз - различен тип агресивност. А има и други направления , като ленивост, чувство за вина, стресираност, недружелюбност, безцелност. Всяко дете израствайки в такава среда излиза от семейството с изграден мисловен модел в едно от тези направления. Въпрос на емоционална интелигентност и психологичен капацитет е до колко и как ще промени това което не харесва в себе си. Това е много трудна, но не и непостижима работа. Трудна, защото човек сам трябва да промени коренно нещо, което друг е изградил. Изграждането е станало в една много важна възраст на изработване на мисловните модели. Това обаче не трябва да те отчайва, добрата новина е, че двайсетте години са прекрасен период за тази трансформация. От постовете ти разбирам, че планираш смяна на средата и контактите, което значи,че ти вече полагаш основите за работа в посока промяна. Няма място за отчаяние, а е време за съставяне на нова програма.
-
А констатациите ми ще ти ги докажа веднага. Не го приемай като спор или като обида или нападение, а като съвет за техника на четенето. От целият ми пост ти си възприел първата част, която е по- атакуваща и провокира действие, при теб действието е раздразнение, знам защо, но няма смисъл да го обяснявам. Втората част от поста обаче е психологична техника, която е много добра и действа доста добре, но както забелязах и в по горните постове ти не обърна внимание на техниките. Психолозите и терапевтите работят с това, а не с хапчета. По този избирателен начин на четене пропускаш идеи и възприемаш само това, което така или иначе е близко до теб и правиш, това имах предвид, като писах, че не всички идеи ще са ти от полза. И това е нормално, защото новите идеи имат нужда и от човек с който да ги усвоиш и да ги допуснеш до себе си.
-
Здравей Габриела, чета този пост и ми става тъжно, но не защото си пропуснала рождения си ден, а защото явно и категорично си избрала ролята на жертва и тръгваш по пътя на самосъжалението. Самосъжалението е най- страшното състояние, в което може да влезе една душа. Баща ти е особняк, това е ясно. Ти си на 18 години и не го харесваш , това пък е нормално. Не е ясно обаче, защо умно момиче като теб не е избрало тактика на разбиране, манипулация, напасване или бунтарство и други подобни поведения, които може да избереш, а си приела самосъжалението прегърнала си го и си избрала ролята на жертва. Положението ти ми е познато, повече по въпроса няма да обяснявам, но вярвай ми нямаше човек или ситуация, която да ме спре да направя каквото и да е. Защото бях бунтар, бях хипар, бях човек, който вярва в себе си, бях усъвършенствала до максимум своя здравословен егоизъм, който ми докара много повече проблеми, но пък си беше моят избор. И знаеш ли не помня 18 тия си рожден ден, не за друго, а защото не ме интересуваше на колко години ставам и това никак не беше важно за мен. Интересуваше ме това, че целият ми живот с цялата му прелест беше пред мен и си беше само мой. Един съвет - усмихни се на баща си, дори и през зъби. Не му се моли, не му се жалвай, не бъди слаба, покажи му коя си, запознай го със себе си, а не с това което той иска да види и ти деформирайки неговото желание му показваш нещо, което нито ти харесваш, нито той. В момента според мен ти копираш поведението на майка си, която удобно или не се е настанила в същото състояние на жертва. И може би, но само може би, точно това дразни баща ти.
-
Не, всякакви идеи не са ти от полза и не, тук не можеш да намериш решение за всичко. Темата е пусната вчера, изредили са ти много идеи. Кажи, ДНЕС какво ново направи? Какво промени, след като изчете толкова неща? И моят съвет е - не си поставяй диагнози от прочетеното в интернет, рискуваш да изпаднеш в голяма заблуда. Днес прочетох един прекрасен цитат от Марк Твен -"Не се лекувайте по книга. Може да умрете от печатна грешка" Като за начало, спри да си повтаряш, че положението ти е много тежко. Ако го правиш постоянно, най- накрая мозъкът ти ще повярва и ще разболее тялото. Обърни "мантрата" си от- "много ми е зле и ще пия и ям разни работи, да видим какво ще стане" във " въпреки че не се чувствам добре, аз имам контрол над положението" или подобно по звучене изречение. Повтаряй си го непрекъснато , дори на глас, вярвай му. И най-вече, кажи какво променяш, как се чувстваш при промяната. Отново ти казвам , опитай се да сложиш ред и сподели как точно го правиш, но не как ЩЕ го правиш, а какво ПРАВИШ.
-
Да, добре е да се обърнеш към психотерапевт, като преди това си направиш и изследвания за физическите проблеми. Като начало обаче е добре малко да подредиш хаоса в главата. Самите думи в поста ти са подредени много хоатично, мисълта ти също върви така. Скачаш от едно на друго. За да имаш резултат в каквото и да е , първо е необходимо да се концентрираш върху него. Помисли и преподреди проблемите по важност, колко от тях можеш да водиш паралелно? Прави си списък за деня с ангажиментите и задачите, подредени по важност и възможност за изпълнение. И разбира се свържи се със съответните специалисти, колкото и да е осъзнат човек има моменти в живота в които има нужда от стабилна опора. За съжаление не мога да ти препоръчам специалисти в Пловдив, но в интернет вероятно има богат избор.
-
Аз не успях да разбера, след като сте посетили толкова лекари, проблемът физиологичен ли е или психологичен. Това е от огромно значение.
-
Срещи на Портала - лято 2012!
Диляна Колева replied to Донка's topic in Да се опознаем. Срещи на живо
Ами да нищо не пречи, стига да има време и възможност. И мен ме попитаха няколко човека, не може ли да е през август, но то може просто И през август . Аз в момента съм тук в Странджата, отидох до няколко вили край реката да проверя, как стоят нещата с преспиването, но спирам, за да се концентрира организацията в М.Търново, а в другата част може някой друг път. Моето предложение за събота(от по- горните ми постове), като програма остава, ако има желаещи да отидат на Индипасха., До сега никой не се е връщал от там разочарован, убедена съм, че ще хареса на всички. Утре отивам там с поредната група, така че може да ми се има доверие За Индипасха се тръгва от м. Качул, която е на пътя между Граматиково и М. Търново и няма как да се обърка или подмине, защото това е единствения асфалтиран мост над р.Велека. Там тя прави красив огромен завой, който образува красиви речни плажчета , за хората на които не им се влиза в гората., На близо има горски път, който води до въжен мост над реката и има още няколко подобни пътеки, за любители на разходки. Природата е разкошна и си заслужава да се види в дълбочина. -
Здравей Ева, не виждам защо го мислиш толкова, ако и двамата сте готови за този избор, всички други аргументи са просто подробности. Аз родих първото си дете, когато бях на 20г, а второто на 22г. Изгледах ги като на шега и сега имам двама прекрасни приятели в тяхно лице. Дори в момента сме заедно с приятелките на дъщеря ми (15 год) и с учителката им на тур из Странджа и тя се чувства прекрасно в нашата компания. Да, и аз бях първи курс като забременях, прекъснах и доста време мина докато се завърна към ученето, но зад мен върви едно прекрасно семейство. Към момента имам професия, не тази която прекъснах, но според мен много по- добра, имам и две големи деца, имам и достатъчно време да се развивам и реализирам. Така протече историята на много мои приятели. Смея да твърдя, че раждането в тази възраст, носи много повече плюсове, от колкото минуси, както физиологично, така и психологично и чисто времево.
-
Срещи на Портала - лято 2012!
Диляна Колева replied to Донка's topic in Да се опознаем. Срещи на живо
Аз съм в селото. \на 30 мин с кола от града\ Ако ще сме в М. Търново за настаняване не мога да съдействам, мога да се ангажирам да организирам цялата събота. Събираме се на Качул с храна за цял ден, може подходяща и за огън. Водя ви на 1 - 2 места от там , палим огън по обяд в гората почиваме и така до късния следобяд или вечерта. Местности Кукулят, Индипасха, ходене покрай р. Велека - може и с кола по- голямата част, може и пеш , местността е равнинна с хубав горски път. Това е. За настаняване в града, трябва да съдейства Ина. Аз днес заминавам за там с една група от 10 човека от Варна, но съм ги организирала за селото. Ще разбера на място как стои въпроса с Градище и гробницата на Бастет и в понеделник, ще мога да кажа повече и по- конкретно по въпроса. Ако може да се издейства, да ни пуснат мога да ви закарам с човек и до там в неделя, например. И за разлика от миналата година, когато ви изгупихме с GPS в Рила тук мога да ви водя със затворени очи. Познавам гората на изток от М.Търново от другите страни ми е непозната. Така че за местата, които са непосрседствено до града не мога да съдействам. -
Срещи на Портала - лято 2012!
Диляна Колева replied to Донка's topic in Да се опознаем. Срещи на живо
Донче, имате официална покана за палатка в нашия двар . Синът ми миналото лято спа 5 дена на палатка в двора, защото в къщата му беше скучно,та е изпитано, но и тя е широко отворена за гости. Ина, относно екскурзоводите, за единия ден ви подарявам себе си във вид на екскурзовод , ако групата има желание да посети мястото за което писах. Пътят може да бъде съкратен значително с кола, но може и пеш, като се минава през много хубави местности + истории За Градище, също мога да съдействам \ или поне да се опитам\ за разрешение и човек, който да ни закара, но това е под въпрос, защото не зависи от мен като цяло. Хубаво е обаче, като за начало да се определи дата, за да може всеки да разпредели ангажиментите си. -
Срещи на Портала - лято 2012!
Диляна Колева replied to Донка's topic in Да се опознаем. Срещи на живо
Мария, с Градище е малко сложно. Това е селищe на самата граница с Турция и е секретен район. Още от времето когато е била открита гробницата по времето на Тодор Живков районът е изолиран и недостъпен. Може да направим опит да говорим с гранична полиция, познавам хора там, ако се получи....... Но като цяло районът е пазен. Мисля че от музея в М. Търново предлагат нещо но..както казах , аз познавам друга зона. Предполага се, че точно там е кивота с една определена информация, и ако не е, не знам защо още След откритията на Людмила Живкова районът се затвори. Но има и много други интересни неща и места -
Срещи на Портала - лято 2012!
Диляна Колева replied to Донка's topic in Да се опознаем. Срещи на живо
Аз познавам много добре местността около с. Граматиково, а баща ми е от планинските хора там и знае всяко камъче из горите. Зоната около М.Търново ми е непозната, но това няма значение, защото говорим за много малко разстояние - около половин час с кола е между М.Търново и с. Граматиково. Едно от местата на които съм водила доста хора и бих ви завела с удоволствие е Индипасха. Силно място , измервано многократно и определено като място - Порта. Моите лични усещания там са уникални. Това е като гора в гората, но на по - ниско ниво. Там е един от лечебните извори с живи свидетели за ефекта. Самото ходене до там е прекрасно. Тръгва се от м. Качул. Само това мероприятие е за около ден, като включва минаването през други красиви места. А и самата гора не е за пренебрегване. За разлика от Рила местността е равна. Много приятна за ходене пеш, не е уморително дори за нетренирани и начинаещи планинари, за деца. Разбира се два дена са крайно недостатъчни за място на което има кой, къде да ни разведе, но ..... това е -
Срещи на Портала - лято 2012!
Диляна Колева replied to Донка's topic in Да се опознаем. Срещи на живо
Аз за сега съм свободна на 21-22 или на 27-28, ако не ми се отмени ангажимента за 29.07. Донче, относно палатката, Странджа не е подходяща планина за палатка , поне за района за който си говорим. Аз знам само едно място на което ходим на палатки местността Качул \между М.Търново и Граматиково\ , и то долу до самата река на плажа в събота и неделя, когато има и други хора. Планината е дива, няма обособени еко пътеки и е добре да се движи човек само с човек, който я познава, има доста змии на определени места, които се избягват. Има доста особености. Краят на юли и целият август по принцип не се препоръчват, заради специфичните мушици, които влизат в очите на цели рояци. Легендата казва, че Странджа крие много тайни и затова пуска мушици на летните пътници, за да не могат да видят голяма част от тях )))). Но се преживява. Затова и в този сезон се стои главно край реката, което е приказно, между другото. Предложението на Ина за къща е добро. Аз лично ще съм до М.Търново в Граматиково, но ще се присъединя. -
Срещи на Портала - лято 2012!
Диляна Колева replied to Донка's topic in Да се опознаем. Срещи на живо
Ех Ина как ми уцели района любимо. Тази събота и неделя съм с група от 10 човека там до М.Търново в Граматиково, ще ходим по подземни манастири и енергийни места. Но винаги имам време и за още. )) -
Здравей, аз съм от тези хора хахахаха, които ползват услугите на този университет. Но за специалност криминалистика, честно да си кажа не знам. Има "Съдебна експертиза" като магистърска програма. Т.е. трябва да си завършила бакалавърска степен психология \ за други не съм сигурна\, за да я запишеш. Относно нивото - ниско е за хората, които търсят ниското ниво. Ако не ти се учи ще избуташ някак си и после ще си имаш една диплома за украса, защото има специалности, които без знания няма как да ги практикуваш. Има възможност за хората, които са амбициозни и могат да вземат много, но с много труд, като навсякъде. Като цяло обаче, ако си човек, който е подвластен на средата, определено добра среда за постижения и напредък сред колеги няма да намериш. Но отново казвам, всичко е много индивидуално. Относно преподавателите - основните преподаватели - професори и доктори, поне в катедра "Психология" са от Софийския университет. Относно парите- много са. Диплома за психолог бакалавърска степен излиза около 10 000лв - 5 години, без стипендия. Но има възможности, тази сума да падне на половина. Това е една от най- ефтините специалности , от там нагоре стигат да два пъти повече. Предимството - дипломата ти е с акредитация за цял свят. Т.е. можеш да запишеш магистратура където пожелаеш и дипломата ти важи във всички европейски страни и извън тях. Направих си труда да проуча и мога да кажа със сигурност акредитацията "работи " . Имам познати в Германия, Англия и Америка, които работят по специалностите си с тези дипломи. Разбира се, не говорим за допълнителните курсове и квалификации, които се изкарват. Но дори и тук в България само с диплома от степен бакалавър почти нищо не можеш да правиш. С две думи , ако ти се учи - учиш, ако не ти се учи - не учиш и това важи за всички учебни заведения в България. Една интересна статистика от миналата година: Софийският университет е на първо място по рейтинг. Варненският свободен университет е на първо място по реализация на кадрите. На какво се дължи не знам, но е факт. Нивото е ниско, завършва се лесно, но ако ползваш ниското ниво, не знам как ще се реализираш. Високото ниво е лична цел на всеки амбициозен студент, база за това има във ВСУ, кой го ползва обаче е друг въпрос.
-
Според мен това с ученето в чужбина - масовото - е новата модерна вълна в образованието. То от край време си е било престижно, но ако преди 100 години беше важно да учиш в чужбина, за да си добър в България, сега тази тенденция е с еднопосочен билет. Само че покрай тази мания, родителите пропускат нововъведенията и екстрите в българското дипломиране. Те не си правят труда да проучат университетите с европейски акредитации, в които образованието може да им излезе много по- ефтино и не така травмиращо за младия човек. Отново с практики в чужбина, с магистратури навън и т.н. С тези български дипломи \ ако зад тях стоят знания и амбиции\ си действат и в чужбина. А много чужди дипломи така и не стигат до притежателите си поради невъзможност нито да ги получат, нито да ги използват по предназначение. Но....... всеки си знае себе си, винаги е имало хора с капаци, дето обаче са по модата. По въпроса за отчуждението. Българите винаги сме били студени по между си, дори когато не е имало такова масово изнасяне навън. Не само между тези тук и българите в чужбина, но и между хората от различните по големина градове. Но това сме ние, не винаги и не всички са ми симпатични, но изпитвам все по- голямо уважение, към начина по който оцелява българина. Как да не е отчужден, в главата му стоят една тежка историческа обремененост, едни разбъркани модели на поведение от последните 30-40 години, един още по- тежък, всъщност не съществуващ преход. Липса на авторитети, липса на стабилност, липса на сигурност, липса на задоволяване на първични потребности. На която и нация, колкото и развита да е тя, ако я поставят в подобни условия ще оскотее в пъти повече от нас. А ние се опитваме не само да оцелявам, но и да изглеждаме добре, да се развиваме, да се борим, колкото и безумно да е. Индивидуалисти - за което поклон, защото това е много ценно притежание и никой до сега не е успял да ни го отнеме.
-
Здравей Моника, да, трудно е да се направят разграничения в понятията и понякога човек толкова тясно влиза в едно понятие, че то променя дори отношението му към хората. Това състояние е мъчително за теб, защото то е вид вътрешна съпротива. Вътрешните съпротиви, често водят до развиването на агресия или автоагресия. Според мен ти се "мяташ" мужду двете. От една страна разпадналата се връзка - твоята най- добра опора е довела до неудовлетворение, което няма как да изразиш по друг начин освен, чрез отказ от комуникация с всички \ което е вид агресивно поведение. Като в никакъв случай не слагай лош нюанс в тази дума, защото и самото живеене е вид агресия\. От друга страна несъзнателно усещайки това свое поведение си слагаш за задача да си в услуга на другите , за да са те Ок - автоагресивното поведение, т.е. налагаш си да правиш неща, които не харесваш, които често могат да се развият и във физиологични заболявания, а не само в душевни терзания. Между "обичам те" и "желая" "искам" и "предпочитам" има тясна граница, която хората често размиват и объркват отношенията си с хората, дори с най- близките. Твоята приключила връзка, която така те тормози към днешна дата е точно плетеница от тези четири състояния. Ти вече не казваш "обичам" за тази връзка, а казваш "искам" "предпочитам". Същото е и с приятелския кръг и със семейството. Има една история, която описва много точно това твое състояние и ако успееш да вникнеш в нейната дълбочина, според мен ще разбереш къде е проблема. - Загубих си мулето, загубих си мулето, отчаян съм, няма да го понеса, ако не се намери - вайкал се Настрадин, докато обикалял селото тичешком, търсейки загубеното животно. - Който ми намери мулето - повтарял той, - ще го получи като награда - Ти не си наред , откачи ли ? - питали го хората - Загубил си мулето и предлагаш за награда собственото си муле? - Да, защото ако не е при мен, ще страдам, но много повече би ме измъчвала мисълта, че съм го загубил - отвръщал Настрадин. " Здравословността на връзките ни с другите се определя от нашата отдаденост\ докато връзката продължава\, както и от грижата непрекъснато да изследваме, установяваме и проверявамедали това, което имаме, е действително, или е просто скелетът на нещо, което някога сме имали; ако е скелет, трябва да се сбогуваме с него с подобаваща всеотдайност и все така всеотдайно да загърбим онова, което вече е приключило, за да можем да продължим по пътя си." Тук разбира се може само да маркираме посоки за развитие на твоята мисъл, с няколко реда написани накуп няма как да вникнем в дълбочината на твоя душевен проблем, който според мен може да се реши с една работа върху самопознанието и разширяването на границите на основни понятия, като доверие, любов, желания, самочувствие, сигурност и т.н.
-
Даваш твърде малка обратна връзка, така няма как да разбера насоката на мисълта ти. Да, систематизирането на нещата е важно за теб, преподреждането на приоритетите, но не знам как "чуваш " думите. Затова ми беше важно да разбера, как тълкуваш това: И какво мислиш или как разбираш и дали изобщо виждаш разлика в това: Относно експеримента, той няма да ти даде някакви генерални отговори, а е отново тема за размисъл. Не знам колко съвпадения имаш на имена в двата списъка и има ли имена, които изненадващо попаднаха там, но предполагам виждаш, че има хора на които ти държиш, а те не особено на теб и обратното има хора, които биха дали за теб много повече от това, което ти би им дала. А може и да не се е е получило така, не знам по какъв вътрешен критерий си направила списъка. Във всички случаи целта на това упражнение е да раздвижиш мисълта в посока - даване и получаване - това което на теб ти тежи: Тук важното е да си дадеш сметка, че отношенията между хората не са симетрични. Когато разбереш това, ще можеш много по- добре да разпределиш времето, енергията и силите си в отдаването. Тогава ще дойде и получаването. Щом се чувстваш по начина по който си описала по- горе, според мен в списъка ти трябва да има голямо разминаване на имена. Но няма как тук да коментираме всеки един човек от списъка, това можеш да го направиш сама, до колкото успяваш. Ако един човек присъства и в двата ти списъка, а ти не усещаш подкрепа и взаимно разположение , помисли къде по- точно му е мястото. И нещо друго в помощ на самоанализа ти. Ако ти си мой близък човек или мой любим, аз ще искам да те зарадвам, и често или понякога ще правя неща, които ще те радват. Ще се старая и радостта, която виждам ще ми доставя удоволствие. Но ако това започна да го правя, само защото знам, че ще те зарадвам, но на мен не ми доставя удоволствие, значи трябва да спра. Когато започнем да превръщаме удоволствието на другия в саможертва, значи нещо генерално се е сбъркало в отношенията ни. Помисли над това.
-
Здравей, изрязах тази част от поста ти, защото тя ме заля с твоята емоция. Знаеш ли какво е това, което си написала в тези редове? - Автохипноза Има хора, които умеят всичко това да го обърнат в позитивна насока, има хора които се забиват в негатива, така като правиш ти. И двата вида "човеци" са или постоянно в това свое състояние или изпадат в него при стресови ситуации. Не те познавам и не знам по принцип какъв човек си, но мисля, че тази негативна линия, просто е подсилена при поредица от нехаресващи ти житейски ситуации. Защо не се опиташ избрания от мен цитат да го обърнеш в позитивно послание, да видим какво ще се получи?
-
Здравей, от въпросите, които ти зададох си решила да представиш само днешното си уморено, и емоционално претоварено "аз". Интересно, не разбра ли другите въпроси или просто мисълта ти се насочи точно към това? Ако е второто, то имаш прекрасен писмен пример за фиксацията, която си развила, върху това неуспешно и лошо "днес". Когато човек има тежък емоционален проблем, обикновено съзнанието му добива вид на стъклена капсула, вътре в капсулата е проблема заедно с голяма част от съзнателната мисъл. Отвън то вижда всичко случващо се, но не може да се докосне до него, защото не може да премине през вакуума в който е всмукано и да разбие стените на тази капсула. Често човек може да прекара години със затворено съзнание, въпрос на силно желание и мотивация е да се пребори за свободата на своето съзнание. Това което "чувам" от двата ти поста е, че имаш желание, но я няма мотивацията. А без нея много трудно може да се постигне каквото и да е. Затова е и тази умора и безнадежност. Относно другите. Живеейки в очаквания, човек се изхабява. Думата очаквания я прочетох многократно в думите ти. Това е все едно след травма на крака след която си била дълго време с патерица, да очакваш, че ще тръгнеш без патерица, но ще имаш същата опора както с нея. Нека сега да заменим метафората с твоите "герои", ти си ти, травмата на крака е разпадналата се връзка, а патерицата твоя приятел!!!?? Как го чуваш това? Любовта и доверието, това са състояния. Те или присъстват или не присъстват в емоцията на човека. И двете обаче имат съвсем различни проявления у различните хора. Баща ми може никога да не ми казва и дума и да не показва по никакъв начин мили чувства и обич, но когато ми даде последните си пари, за да отида аз на любимата си екскурзия, за мен е ясно - това е неговия начин да ми каже - обичам те. Може с майка ми никога да не сме в разбирателство и никога нищо да не сме си споделяли и по- скоро да си мълчим, отколкото да си говорим, но когато тя знае, че аз ще се прибирам, тя ще стои цял ден в кухнята и ще се е постарала да направми любимите ми ястия - това е нейния начин да ми каже "обичам те". Тези начини определено не са моите и аз може да не ги приемам, като проява на обич, може дори да не ги забелязвам, но хората край нас казват " обичам те " по хиляди различни начини. Да се довериш, означава да си усетил как точно те обичат и да знаеш как да откликнеш на този позив. Опитай се да отделиш думите "обичам те " от "желая" "искам" и "предпочитам" , защото доста често точна там са огромните грешки, които водят до още по огромните огорчения. Може да си направиш едно упражнение. Вземи един лист и от еднат му страна напиши всички хора за които би направила всичко, хора, които са изключително важни за теб. Всички имена които ти дойдат импулсивно и след размисъл. След това обърни листа и без да гледаш първия списък, напиши всички имена на хора, които според теб държат изключително много на теб и биха те включили в своя първи списък. Ако решиш да направиш това, ще продължа да пиша, защото към този момент, няма смисъл. Въпреки това което решиш, желая ти успех