Диляна Колева

Здравей Рони, попаднала си в капана на малкия град. Там където обществото е свързано по между си и законите на групата са по- силни от всички морални закони. В малкото общество в което , ако те обявят за неудачник , можеш цял живот да ходиш облечен в този костюм. Но, има едно голяма НО. Това не е твоят костюм, в него обаче се е скрил твоя живот. Как мислиш, кой друг освен теб, може да го свали!? Нима ще оставиш целия си живот облечен в неудобен и не по негова мярка костюм!? Как мислиш, ако се криеш в него как ще видят и разберат другите, че погрешната оценка е в тях, а не в теб!? Всеки живот има своя смисъл, и трябва да се живее така, че смисъла да бъде открит, пък бил той и само в това да събереш смелост да съблечеш неудобната , грешна одежда. А след това......... след това винаги може да се направи нещо повече. http://www.youtube.com/watch?v=dA5IRovyoPY&feature=player_embedded

Хубаво си го решил, време е да включиш и действия. Знаеш ли, дори психотерапевтите и лекарите, не са компетентни във всички направления на своята дейност. Добрите специалисти, са добри защото са концентрирани и фиксирани в едно направление. Ако толкова лесно, с прочит в интернет, се разбираха нещата, всички щяхме да сме специалисти по всичко. Но не сме. Запознавайки се с основните посоки на търсената от теб информация, не ти носи знание, а обща култура. Да прилагаш върху себе си неща, с които не си добре запознат е по- скоро вредно. За съжаление масовото мнение е, че когато се прочетат няколко статии в интернет ( с незнайно качество, които са навсякъде в нет пространството) и се добавят няколко книги писани за масите, проблемите ще се решат. А те всъщност стават все по- объркани и все по -дълбоки. Не си го причинявай. Като за начало работата, както ти споменахме, ще е най- добрия ти вариант за нова посока. Тя ще ти даде възможност да разшириш контактите, да промениш малко гледната точка и да потърсиш точните специалисти, за точните проблеми. Желая ти успех

На повечето ти въпроси за причината и следствието, бих ти отговорила кратко - Всички сме жертви на жертви, на жертви .......... Да откриеш причините се изисква много работа. Нужен ти е опитен човек, с който да се потопиш дълбоко в несъзнаваното си, да разбереш какво стои зад действията ти, защо е започнало. Дали обаче това ще ти донесе ползи, не е сигурно. Просто да разбереш, защо е започнало нещо само по себе си не помага. Затова съвременната психотерапия все повече работи с техники за бързи резултати, а именно за това, за което говориш и ти - самоутвържденията са вид техника. Сама по себе си обаче, изолирана от процеса на самопознание тя по- скоро би ти навредила, отколкото помогнала, както и Орлин ти е казал - на фона на осъзнаване. Ще се опитам да ти обясня защо. Ще взема за пример това, което и двамата с теб обявихме за вярно - саможертвата и нуждата да спасяваш. Това е една от основните ти житейски линии. Изключваме момента - защо се е стигнало до тук. Това изисква много повече от няколко поста във форум. Отиваме на работата със самоутвърждение в тази линия. Каква е твоята мисловна линия : утешавам някого - той намира опора в мен - обиква ме ........... следствието помагам на другите - успешно. Какво би могло да стои зад това: Намирам по- слаб от мен - показвам му силата си, признат съм - привързвам го към мен чрез слабостта му и съм по- силния..........следствието стремежа ми към оценяване (превъзходство) е постигнат в тази ситуация, някой друг потвърждава това в което аз не съм сигурен - зависимост. Използвайки сам техники за утвърждение ти ще ги насочиш (например) в тази твоя мисловна линия, която за теб стои по един начин, а дори не предполагаш, какво точно утвърждаваш. В дадената ситуация, без да осъзнаваш ( защото това е подсъзнателен процес) ти ще затвърдиш стремежа си към превъзходство. Като следствие от това се получава голяма каша - с това се засилват качества като инат, непримиримост, страх, недоволство и т.н. Вариантът да ги "облечеш" в други имена и да изпаднеш в по- голяма заблуда, в следствие и на изолацията, е голям. Приеми това като примерно развитие,просто една странична гледна точка. Ако решиш сподели как го виждаш, как приемаш написаното. Замислял ли си се над така описаното развитие? Затова още в първия си пост ти написах, че е време да спреш да четеш, любителското самопознание е чудесно, но в определени граници. Най - добрата техника, която можеш да приложиш за момента и най- успешната според мен е да си намериш работа. След като влезеш в екип ще имаш възможност да развиваш чувството си за общност, което мисля, също е много пострадало. Ще имаш възможност да анализираш реални ситуации и да вкараш в действие всичко прочетено в реален контакт. Изолацията ти дава възможност за развиване на фантазми и нереални мисли за неслучващи се неща.

Здравей, изненадва те факта, че хората не те определят като човек с ниско самочувствие. Аз също бих се присъединила към това мнение, според мен се чувстваш недооценен. Ти си наясно с позитивите си, определил си негативите си, но не те са това което те спъва. И ти го знаеш. Наясно си, че въпреки недостатъците си ( тези които се опитваш да облечеш в това определение) ти можеш да продължиш. Въпросът е какво те спира. Всяко нещо има своята противоположност - черното - бяло; топлото - студено; красивото - грозно ; комплекса за малоценност - стремеж към оценяване (ценност, превъзходство) Според мен ти се чувстваш недооценен. Съзнаваш силните си страни, правиш неща, които смяташ, че ще се харесат на хората, а отсреща не получаваш очакваната оценка. Разбира се това се е зародило, някъде много отдавна и е започнало да работи с пълна сила. Ако се е започнало в семейството, то е продължило в ученическите години, съвсем предвидимо е преминало в пушене на трева в тийнейджърството - това е ярка форма на бунт и желание все някъде да бъде оценен младежа. И накрая се затвърждава в любовните връзки. Желанието за ценност - ти да бъдеш важен, значим за някого, негов спасител дори, излиза много ясно в рисунките ти на супер герои, желанието ти да спасиш света, "саможертвата" в една любовна връзка, в която ти си третия и т.н. Забележи, че когато в тази любовна връзка оставаш единствен и първи тя се разпада - вече няма кого да спасяваш, за кого да се жертваш. Страха от общуване и желанието ти да не бъдеш с повече хора в компания е отново страха от отхвърляне, от недооцененост. Желанието ти да бъдеш ценен за хората се е поизкривило и те е вкарало в това не особено приятно състояние в което си. Някой, някога, някъде не те е бутнал в правилната посока, вероятно в семейството е било поведението на баща ти, в чийто модел се съмняваш, че си влезнал. В ранните ученически години са се прибавили и учителите - не си бил добър в спорта, но вероятно си бил много добър в нещо друго, линия в която не е имало кой да те насочи. Следващите развития са вече следствие. Разбираш, че това е само повърхностно нахвърляне на ситуацията, изградено съвсем небрежно върху кратката информация, която написа за себе си. Ако започнеш психотерапия, ще излезнат дълбочините, кривите, несъзнаваните мисли и поведения и куп други неща закоито сега дори не можем да предположим. Като цяло трябва да работиш върху промяна на цялостното си светоусещане, но в правилната посока. Като начало, ако ти хареса започни с това, което ми е много любимо: "Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок, ти бъди дребен храст, но бъди най- прекрасния храст край пенлив водоскок и на бора недей се сърди Щом не можеш да бъдеш и храст, ти трева покрай пътя стани мълчешката; вместо щука бъди малък клен, но това да е кленът мечта на реката. Няма как да сме все капитани - моряци да станем, пак нужни , сме значи. Има труд за титани и труд за слабаци просто всеки си има задачи. Щом не си пътят царски, пътека стани, щом не си слънце, бъди пък звезда. Просто своята собствена цел постигни и така ще оставиш следа. Успех!

Здравей, благодаря за отговора! Права си, прочетох твърде много книги, от които научих твърде много неща, които си противоречат, а противоречията създават конфликти, които водят до много стрес и тревожност. Спрях да чета преди известно време, понеже стигнах до извода, че полуфабрикатните истини не дават резултат. Човек сам трябва да стигне до своя си истина. Разбрах също, че книгите ми бяха станали наркотик - място, където да намеря успокоение и временна радост във време на нужда. Но ефекта на този наркотик е твърде краткотраен, очевидно не това е начина. Готов съм да стигам до крайности за да си помогна, пропилях години в тъпчене на едно място. А и виждам алтернативата - баща ми. Цял живот чете езотерични книги и Дъновизъм, които вместо да му помагат в развитието му вредят, понеже му дават необходимото успокоение за да продължи да живее живота си в старите, ръждясали коловози и така той остава без стимул за развитие и промяна. И си е все същия стеснителен и комплексиран сприхав мълчаливец, който предпочита да спи, да пие бира или да чете, вместо да живее. Ще отговоря на въпроса ти по-надолу, за да не се повтарям. Здравейте, г-н Баев, благодаря за отговора! Ако утре се събудя свободен от страховете и комплексите си и с ясен ум, първото нещо, което бих направил е да потърся хората, които съм наранил заради комплексите си в миналото и бих им поискал прошка. Така бих се разделил с миналото си с чиста съвест и без чувство за вина. Сега ще опитам да сложа егото си на резервната скамейка, за да отговоря на въпросите Ви. Здравей, въпросът ми не беше случаен, благодаря че отговори. В отговора на този въпрос за първи път споделяш за чувството за вина. Кога за първи път усети зараждането на това чувство? Ако искаш напиши и защо. Много пъти споменаваш за комплексите си, които от отговора ти на въпроса разбирам, че са отговорни и за зародилото се чувство за вина, можеш ли да ги формулираш. В какво точно се състоят тези комплекси? Кога за първи път формулира дискомфорта от емоционалното си състояние, като комплекс.

Здравей, прочитайки поста ти, си представих едни отворен кран с течаща вода и под него една чаша, която се е напълнила и прелива. За да имаш успешна терапия, е добре да спреш "крана" с информация, която поставяш в главата си и да "изпразниш" една част от нея. Тогава ще имаш възможност да приемеш новото, което ще получиш от нея. Как мислиш, какво би направил, ако терапията те освободи от голяма част от проблемите ти, от нещата, които те спъват (според теб)?

Желая ти успех в самопознанието Темата ти остава отворена, така че можеш да се връщаш към нея, не само за да препрочиташ, а и да зададеш въпросите, които ще възникнат за напред.

Здравей, радвам се, че си приела идеята, по- сериозно да помислиш над въпросите. Хората които търсят помощ, обикновено очакват да получат бързодействащи магически техники за справяне. Това за съжаление няма как да стане. Успеха в процеса психотерапия е темпото, с което се постига осъзнато самопознание. Някои хора имат този потенциал, други не, затова и терапиите са успешни, по- малко успешни и неуспешни. Разбира се, много е важно и кой те води. Книгите за самопознание са колкото полезни, толкова и безполезни, както ти писах по- горе вероятността да отключиш неправилната врата е голяма, особено когато познанията в тази област са оскъдни. Голяма част от проблемите с тревожните състояния, които така мълниеносно нарастват, е загубата на много от първичните стимули на човека, а именно борбата за оцеляване, връзката с природата, физическия труд и др. Улесняването на начина ни на оцеляване и поставянето ни в зависимо положение към независещи от нас неща са голям старт към подобни състояния. Затова те попитах с какво се занимаваш, много е важно какъв е импулса с който ставаш сутрин - има ли го , няма ли го. Проекцията за която ти споменах е една от грешните посоки. "Аз съм нещастна, защото той, тя, то , това, онова ......" Най - нещастен се чувства човек, когато изгуби посоката. С тази загуба изчезва и целта, след нея стремежа, след него желанието за борба , амбицията и т.н. Всичко това подплатено с характеровите особености, семейните модели и др специфични емоционални състояния, довеждат човек до чувството на безпомощност, слабост, страх и целия коктейл от съставки , образуващи тревожните състояния. При положение, че имаш стабилно семейство,сигурна работа в която си успяла, и хоби с което се занимаваш, реално имаш една стабилна основа на която да стъпиш и да започнеш да надграждаш. Казваш, че искаш да се промениш. За да се случи това, първо трябва да си наясно, какво точно не харесваш в себе си, защо искаш да го промениш и как виждаш тази промяна. Иначе се получава нещо като : "Понеже ми е скучно, ще взема да хапна нещо, да се разнообразя, попадам обаче на тежък десерт, от който ми става лошо." Когато действията не следват логиката и не се насочат въпроси пряко към ситуацията се получава каша - хранителна , емоционална. Добре е първо да се концентрираш върху въпросите - Какво искам да променя? Защо? Кое е по силите ми в реално време и кое ще остане в сферата на амбициите и дори на мечтите? Тогава се работи върху формулирането на целта. И след това постепенно се преминава към следващите стъпки.

Това е чудесната схема за влизане в тревожни състояния. Тя не се вписва в рамките на нормалността, за която споменаваш. Медитацията е чудесен метод, но тя трябва да бъде подплатена и с физически действия. Т.е. какво правиш, с какво се занимаваш, имаш ли цел, амбиция, хоби? Това са важни добавки, които осмислят изборите, придават им сила и тежест. Затова те попитах и за уникалността, кое е това което според теб те прави различна и не вписваща се сред другите? Можеш ли да го превърнеш от негатив в позитив, имаш ли желание да опиташ? Ако това е налице, следват следващите стъпки. Ако има празноти в социалния живот, емоционалния или духовния свят на човек, те задължително изграждат неудовлетвореност. Тази неудовлетвореност, човек е способен да проектира върху другите и да търси решения извън себе си, което е неефективно, защото няма как някой друг или нещо друго да попълни празнините. Затова написах, че според мен мислите за развод са бягство, но бягство от себе си. Бягство от справянето с неудовлетвореността. Първо е добре да си формулираш отговора на въпроса " Какво би се променило за мен(положително), ако се разведа?" " С какво брака ми пречи да се развивам?" "Искам да приключа контакта със съпруга си или искам да променя нещо в живота си и това е за което се сещам най- напред?" Какво ти пречи да свалиш "маската " в момента?

Благодаря Александър, приемам забележките ти, те са важни за мен, въпреки че са плод на доста недоразумения в предаването на информацията. Но все си мисля, че щеше да е по - истинско, ако това го беше споделил с мен още там, имахме доста време, докато бяхме на реката. Там се демонстрира друго поведение и сега да си кажа честно ми е леко неприятно от това. Тук е доста показно и не знам каква точно е целта, може би да ме порицаеш в нещо, но не знам в какво. Още един път ти се извинявам лично за причинения дискомфорт, с което ти предлагам да приключим с тази насока в темата , за да не разваляме атмосферата, ако искаш да споделиш още нещо по този въпрос, моля те направи го на лични ще ти отговоря.

Явно е станало голямо недоразумение. Ходенето до Мишкова нива, не зависеше от мен, по програма трябваше да е в петък, аз дори не знаех, че не сте ходили, на края на деня го изкоментирахме с Ина. Не съм настоявала по никакъв начин за Индипасха, дори попитах предния ден, колко човека искат да дойдат, защото предположих, че не всеки ще иска. За счупени коли не знам, ходили сме с много хора с различни коли и до сега не сме имали инцидент, вече повече от 10 години, затова си позволих да предложа да отидем с колите, още повече, че аз също бях с моята. Като въпреки това предупредих, че е горски път и всеки да прецени. И аз като Роза ти благодаря за коментара, той ми даде доста теми за размисъл относно воденето на групи. Не ми се беше случвало до сега. Приемете моите извинения за причиненото неудобство - към шофьорите на колите.

Eх Алекс, пропуснал си обсъждането просто. Аз обясних точно колко километра е до там, какъв е пътя, как ще прецените. Дори и тук бях писала, че пътя е равен и много приятен за ходене пеш. Единствения проблем беше, че трябваше да се върви в двете посоки повече от 4 -5 часа. Затова всички решихме да тръгнем с коли. А това за бързането, кога го чу, не знам, та аз останах и след вас на реката Няма значение вече, съжалявам, че остана с неприятни впечатления от съботата, вероятно и аз не съм доизговорила нещата както трябва, случва се. Надявам се да се реванширам някой ден

Сама си стигнала до много важно откритие, смисъла на "онова" състояние. Замисляла ли си се, защо е толкова важно за теб да си като другите? До тук от постовете струи стремеж за сравнение. Какво разбираш под уникалност, харесва ли ти, цениш ли я? Кое смяташ в себе си за уникално? Решението за развод, според мен е поредния ти опит за бягство. Искаш да си като другите, но и не точно. Имаш ли чувство за подобно амбивалентно ( противоречиво) твърдение в себе си?

Донче, благодаря за хубавите снимки. Обикновено след хубави срещи, имам период, в който си задържам преживяното и не ми се иска да го споделям. За мен цялата седмица беше така. Благодаря, че споделихме съботата заедно и че бяхте гости в едно от най- моите места Както каза Ина по едно време на деня, всичко вървеше толкова гладко и последователно, леко, без никакво напрежение и толкова приятно. Аз бих добавила, с такива хора край нас, няма как да е по друг начин. Радвам се, че ви видях!

Здравей, психотерапията би ти помогнала по- бързо да се справиш сама Тук няма "или" -"или", двете неща вървят паралелно. Човек има огромни възможности за справяне във всевъзможни ситуации, те понякога са заключени в подсъзнанието, за да стигне до тях, някой трябва да му подаде ключа, а той сам ще ги използва. Често лутайки се самичък, разумът отключва врата, която мисли за правилната , но тя му носи още по- големи неприятности, резултатът е объркване. Спестяване на време е да потърсим ключа при човек, който вижда в дълбочина нещата и може да посочи посоката, а процесът по справянето ще го извърви търсещият.

Аз съм тука вече , чакам ви.

Мислила съм над този тип поведение, доста често. Аз за радост живея в квартал, в който тази инициатива с градинките се появи спонтанно и масово. Сега пред всеки блок има по 2-3 човека, които се грижат за красиви растения, някои направиха с плочки междублоковите пътечки, други направиха дървени оградки на лехите си, а моя съсед посади горичка. Да, полянката пред входа стана малка дъбова горичка , от около 20 дървета и 4 иглолистни. Всяка сутрин пия кафе на балкона си , който е единствения в блока без грозно винкелно остъкление и е целия в цветя(това е моят принос за общият интериор ). Гледам как съседа с огромно старание , вече 4-5 години окопава дръвчетата, плеви ги, премина постепенно на околните дръвчета, които не е садил той, но са останали от старите овощни градини, които са били на това място. Разширява периметъра на действие. Хора идват при него, говорят си, никой не слиза да му помага, но всички изказват одобрение. Мислила съм си, защо аз не слизам, обичам цветята, растенията, но не проявявам инициатива, гледам си моите балкони. И единствения отговор до който стигнах беше: това не е моята мисия. Всеки си има мисия в този живот, в която да се вложи и да бъде най- добър. Ако мисията му е добра, светът около него става по- добър. Не е нужно всички да се хвърляме и да правим всичко, важното е да не пречим и да не омаловажаваме направеното от другите. Тогава неговото дело става голямо и важно за всички. Мисля, че това също е вид справедливост. Аз не мога да правя много от тези хубави неща, които правят хората, но бих им осигурила терен за действие, бих им изразила благодарността си за това, че го правят. И също много повече ще се радвам, ако имам възможността , условията, терена, емоционалната подкрепа за нещата , които смятам за моя мисия, от колкото група съмишленици, които да правят с мен моите неща.

Ина много съжалявам, че така избирателно и негативно си възприела написаното от мен, може би грешката е и в мен, вероятно не съм се изразила правилно. Но, моля те върни се и прочети отново 183 пост, след който така настоятелно пишеш за невротизма и ми кажи, къде съм написала, че хомосексуализмът е невротично разстройство!? Ако го прочетеш внимателно, без да влагаш емоция и не го фиксираш като обвинение към някого, ще видиш, че излагам една обща гледна точка, основаваща се на различни предпоставки. Това, което свързах с невротизма е поведението на парадиране и агресивното налагане с цел превъзходство, но никъде, никъде не съм написала, че това е диагноза водеща до хомосексуализъм. За съжаление невротизъм е състоянието на огромен процент българи, без значение от половата им ориентация. Невротично поведение, може да има и само в определени моменти от живата на човека и т.н. и т.н. Нека се вглеждаме по- внимателно в написаното. Опитах се да изразя една по- сериозна и информирана гледна точка, за да дам по- различен тон на темата, надявам се постовете в тази тема (а и в останалите) да бъдат по- концентрирани и информативни, защото иначе се губи удоволствието от дискусията.

Аз бих ти предложила в отговор това: ,"По добре ли щеше да бъде, ако Адам и Ева не бяха яли от забранения плод? Ева , ако не беше яла, щеше да остане и до сега неоформена пъпка. Като яде, тя цъфна и даде плод. Със съгрешението стана нещо от нея. Иначе щеше само да цъфне, без да узрее. Хората са чудни, като говорят за съгрешението на първите хора! Ще кажете, че аз насърчавам греха. Не го насърчавам - това е един закон, който накара Ева да яде. Има нещо в нея, което я накара да яде без позволение." В твоята ситуация, ти си постъпила по единствения начин, който си сметнала за най- добър. Няма по- добър. За да узрее човек, трябва да мине и през греха, не можем все розови пъпки да стоим. Свободна си да постъпиш така, както твоето вътрешно чувство за справедливост ти нашепва. Дали е грешно или не, няма значение, може би това е твоята ситуация в която нещо в теб ще узрее. С най- добри чувства.

Ина, относно невротизма, хомосексуализма и чувството за малоценност - Адолф Адлер , авторитет в психологията изследвал изцяло мъжката психика. Относно семействата изрично подчертах, че не става въпрос за разбити семейства или физическа липса на един родител. Всъщност семейство в което и двамата родители го играят деца е страхотно и весело , погледнато от страни, но децата които излизат от него съвсем не са това което би им се искало да бъдат. Не винаги, разбира се навсякъде има изключения. Затова посочих - емоционална липса също - бащата е на лице, прибира се всяка вечер, държи се прекрасно със съпругата с детето, има безброй приятели, но там някъде няма контакт с детето, или някъде в началото се е случило нещо, което е обърнало емоцията. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, а какво става в къщи, след като се завърти ключа на входната врата, никой не знае. А хората като хора, може да са прекрасни , независимо от сексуалната им ориентация. Това обаче не означава, че хомосексуализма създава прекрасни хора. И разбира се никой не би казал " На мен ми има нещо, аз имам проблем", защото предполага промяна. Винаги е по- лесно другите да са проблем. Но когато другите превръщат проблема в привилегия, това вече е не информираност. Естествено е обществата да се поддържат, това е най-нормалното нещо на света, не е естествено обаче, да държат всички да ги поддържат. Интересното е, че те трудно биха подхванали подобен разговор. Това е гореща тема на хетеросексуални хора борещи позициите си.

За съжаление при хомосексуалността последното важно нещо е приемането или не приемането. Установено е, че вродената хомосексуалност е много малък процент - под 10. При останалите хора този тип поведение е следствие на емоционален афект или нарушение през детството. Най - често се развива при липса на доминиращ родител от мъжки пол. Като под липса нямам предвид само физическа, а и емоционална или проявено инфантилно поведение от страна на родителя. Навлизането в хомосексуални отношения в голямата си част е проява на комплекс за малоценност, коренящ се отново някъде в детството. Парадирането с различността пък и агресивното му налагане е невротично поведение. Невротикът има една крайна цел - достигане на превъзходство. Така смесен комплексът за малоценност и невротизмът, водят до оформянето на събития, като гей паради, дела за дискриминация на хомосексуалистите, дела за осиновяване, битки за изкуствени права. Позволението в Щатите за осиновяване на деца от хомосексуални двойки, може да е и психологичен проект , нали? И да няма нищо общо с някакви спечелени права, а хлъзгаво да обслужва политиката и науката. Аз нямам нищо против хората в хомосексуални отношения, защото резултата е следствие на дълбоки и много трудно променими процеси протекли в тяхното съзнание, много преди да се самоопределят като такива. Хомосексуалността е начин тези хора да живеят в този свят. Имам против погрешното обличане на това поведение и поставянето му в рамки като "нормално" " прекрасно" "показно" . Защото това вече е липса на информираност, с която се манипулира обществото много успешно. Разбира се съпротивата е огромна, защото дори не информирани, голяма част от хората имат вътрешното усещане за това поведение, като неприемливо. За мен то не е неприемливо, това е вариант за съществуване. Неприемливо е парадирането, защото то е продукт на агресията и на комплекса за малоценност - невротизма. Познавам хора с хомосексуална ориентация, част от по широкото ми семейство и обкръжение, но те никога не биха участвали в подобни показни мероприятия и нямат претенции за някакви извънредни права, те са намерили баланса между себе си и света, в който са поставени.

По стечение на обстоятелствата и аз умувам над това от известно време. С тази разлика, че моите "стари"любими хора, не искат нищо от мен дори и когато имат нужда. Искат да могат да продължават да дават, а аз виждам, че това вече им коства усилия. И зад това усилие - да бъдат силни - стои един вик за близост, който остава някъде в пространството. Много ми е тъжно, да проследявам естествените процеси на природата. "Гората" в която аз съм се родила, като млада фиданка е вече стара и въпреки, че големите дървета удържат бурите, борят се с неволите и изненадите, които им поднася времето, те вече са много уморени. Много лесно ги нападат болести, всяка следваща зима навежда клоните им все по- ниско и през пролетта все по трудно успяват да ги изправят. Много сухи клони има по тях, много счупени парчета. Те знаят, че са в своята късна есен. Знаят, че ще дойде зимата след която, в техните клони няма да тече живот, но гордо и с достойнство се извисяват. Тъжното е, че аз знам, че те знаят. Няма съпротива, няма илюзии, няма фантазии, просто преживяване на късната есен. Тъжното е, че всички дървета се обръщат скришом, към онази млада гора в която е пуснала корени тяхната фиданка, радват се на младото дърво в което се е превърнала, на младата гора, която се е образувала край нея. Но тя е някъде там в своето ранно лято, а те са в другия край в своята късна есен. И този ход на природата , така естествен и нормален е толкова тъжен и така непроменим, че неизбежно води до чувство за безсилие и в същото време спомага за усвояване на преходността. Бих подкрепяла с удоволствие моите стари дървета, но горите ни са твърде далече. Единствено мога да облекча някоя по- тежка буря, която би ги прекършила преждевременно, но това е твърде незначително поставено в житейския природен цикъл.

Според някои езотерични учения,самоубийството е един от най-тъжните и безсмислени актове, извършени от човека. Тъжен, защото душата изпада в капан, плод на собствените и действия. След физическата смърт на самоубиеца, душата не може да напусне мястото в което се намира. По- лошо е, че тя остава в много тягостно пространство , тъмнина и безнадежност до тогава, докато свършат реално отредените и години на земята, ако е останала жива. Тя ще бъде свидетел на всичко, което се случва, но без да може да въздейства или да промени нищо, ще се чувства, като във вакуум. Самоубивайки се човек обрича душата си на много тежко изпитание, много по- тежко от това в което си мисли, че се намира в момента на решението за самоубийство.

Скъпа Габриела, с този пост ти сама си отговори на всички зададени от теб въпроси по- горе в темата, един от които - какво да правиш.? Ти си го решила и не желаеш да излезеш от този модел. За съжаление на съм изненадана, просто исках ти да го кажеш. Взела си решение да поддържаш поведение на подчинение, примирение, саможертва, изпълнителност. Тук може би ще кажеш - " А какво да правя" - и ще си права, нищо не можеш да направиш, докато не си готова за промяната. Никой, по никакъв начин не може да направи нещо вместо теб. Ние тук може да си даваме съвети до безкрайност, и ти да ги прочиташ мимоходом, но резултатът ще е този, който си написала в последния си пост. Моделите изградени през детството са много трудно променими, ние ги следваме често несъзнателно, те стават част от комуникацията ни в социалната среда, във взаимоотношенията в новото семейство, което ще изградим, оказват влияние по време на целия ни живот. С тази тема, пусната от теб, ти имаше възможност да проследиш различна гледна точка, да вземеш идеи за бъдещи действия и да си спомниш за това след години. Докато си с хората, които упражняват натиск върху теб, промяна не може да има. Интересно ще ми бъде да се чуем след година, когато планираш напускането на семейството. Нямаш точен план - да уча в чужбина - е твърде общо, твърде неориентирано, твърде лесно за преборване и неосъществимо, ако на някой не му хареса. Свободата е прекрасно нещо, но за да се случи, човек трябва да се бори, да се лишава, да скъса вериги, за да завърже връзки. Иска се умение да се работи с нея, иска се сила. Не можеш да имаш свобода, ако целта ти е да си удобна на всички и всички да са доволни от теб, това е подчинено положение. Подчиненото положение води до зависимост, а не до свобода. Но ти имаш потенциала и нужния капацитет, за да се пребориш за нея, действай.

Да разбирам ли, че ти се съгласяваш да не променяш нищо от ситуацията, която е до момента, въпреки, че си пълнолетна и имаш равни права с всеки друг пълнолетен човек? Говориш, че искаш да се махнеш, мислила ли си как точно ще стане това? Имаш ли план? Стъпка по стъпка, точки, които да си премислила, подредила и преценила, как точно да се случат? Ако нямаш, ...... мисля, че това е една от задачита с които трябва да се заемеш много сериозно, можеш дори да споделиш примерни варианти. Защо те питам тези неща и защо ще е добре да помислиш над тях и да отговориш, ако не тук , то на себе си. Отговорите ще ти дадат ясна преценка за това - имаш ли намерение да промениш нещо или нямаш. Когато пусна темата, още нямаше 18 години искаше да търсиш правата на детето, но не ти е достигнала смелост. Сега вече си на 18 години, твоите права са вече в твоите ръце, т.е. ти си човекът, който трябва да предприеме действие. Виждам, че не правиш опити, разбирам страх те. Още не можеш да проумееш силата на пълнолетието си или просто не можеш да събереш сили да направиш стъпката!? Ако страхът е основния ти мотив да си в ролята на пасивен участник в тази ситуация, кое ще те стимулира след година да направиш промяната? Изневиделица стана на 18 и си свободна, така изневиделица ще станеш абитуриентка и ще си два пъти по- свободна, какво ще правиш тогава?? Мислила ли си? "Страхувам се" - може да бъде и оправдание за бездействие, зад което да стои нежелание за промяна. Помисли над това. Ако разбирам правилно ти искаш отношенията да се променят от самосебе си, а не ти да си инициатор на това. Поправи ме ако греша. Очакваш от баща си промяна, без да провокираш такава в себе си. Това няма да се случи. Кажи какво си готова да направиш ти, а не какво очакваш да напарви той.