Диляна Колева

Здравейте Пламен, препоръчвам силно капсули на японската гъба Корелиус. Посъветвайте се с лекар за дозата. Използваме ги за възстановяване след операция на майка ми - подсилват преди всичко имунната система. Много добър ефект. Междувременно ги препоръчахме на 3- ма човека, които са на химиотерапия, при тях има и още едно действие - запазиха косите си ( при химиотерапия косата пада). Ако не бях го видяла, нямаше да повярвам, но факт. Много вероятно е капсулите да ги няма в аптеката, но при поръчка ги доставят. И разбира се препоръчвам сока от сурово червено цвекло в схема 10 дена се взима - 10 дена почивка - по 1 винена чаша сутрин и вечер на гладно. В първата десетдневка да е разреден в съотношение 3-2-1 - цвекло - ябълка - морков. Силно антитоксичен и възстановяващ червените кръвни телца сок. Предотвратява или възстановява вероятността от анемия, която често се случва след операция. Това са изпитани от обкръжението ми лекове, затова си позволявам да ги препоръчам, желая успех!

Тук никъде няма грубо отношение и остър тон, за разлика от многото други форуми където е поместена тази история. Напротив, единствено тук се е изписало толкова много и толкова качествени постове, които според мен обаче не се четат, иначе всеки, който е задал въпроси щеше да има конкретните отговори. Има една стара източна мъдрост, която гласи следното: " Не можеш да помогнеш на някого, ако той наистина не иска помощ и не е готов да му се помогне. Затова изпращай на този човек само любов и повече любов. Бъди спокоен и чакай, но бъди там, когато той наистина е готов и те потърси.....", Успех пожелавам на търсещия!

Защо не вземе да прочетеш темата отново. Цялата, с всички постове , до един и да спреш с манипулацията. Темата отдавна вече е изчерпана.

Когато се наложи да премина през психопатологията под ръководството на психиатър, първото нещо което той ни каза беше: "Когато един човек попита аз луд ли съм, то значи той не е луд. Истински психичноболен човек няма съзнание за своята лудост, той я живее като единствена и неопровержима реалност" Ако вярваме на моя ръководител и на цитираното твое изречение, логично следва да заключим, че ти не си с тежки психични увреждания, отклонения и т.н. Отговора на въпросите ти е в твоите думи. Страх и не знание как да се справиш с него води до следствията, за които говориш - ритуалите. От древни времена човек се справя по този начин със страховете си, чрез ритуални действия. Не, не защото имаш самочувствие, а защото имаш огромна нужда от внимание, обгрижване, ухажване дори. Това също е следствие от отношението на родителите ти към теб в така важната детска и тийнейджърска възраст, когато не те са ти дали внимание, а са го изисквали за себе си от теб. Да се работи по премахването на следствията е не особено ефективна дейност и с краткосрочен резултат. Все едно ако те боли зъб, да не отидеш да поправят кариеса, а да глътнеш хапче за болката. Временно ще си добре, след това отново болка, защото инфекцията стои. Замисли се колко години се е трупало всичко това в теб, само завъртането на гледната ти точка е свързано с доста работа и промяна на много неща в ежедневието. Хубаво е, че четеш, интересуваш се, работиш, деен човек си, наблегни на тези силни страни в теб. Опитай се да ги подхранваш и развиваш. Грешките са изключително важна част от живота на хората, ако ги нямаше тях, нямаше да се научим на нищо. Всички постъпваме грешно много често, но не защото даденото нещо е грешно или не, а защото някой го е определил като такова, а ние искаме да се впишем в света на този някой. Ето сега, аз се опитвам да ти кажа някакви неща, но тъй като не те познавам, много вероятно е моят подход да е грешен спрямо теб, може всичко това което ти казвам, да се окаже лъжа за теб или просто да не стигне до съзнанието ти. Това се случва и в живота, в ситуации за които имаме малко информация - тогава грешим. Но това пък от своя страна води трупане на житейски опит. Така че опитай се да приемеш грешките си за училище и не бягай от тях и не се срамувай, те са ти нужни.

Представи си един огромен гардероб, в него си хвърляла дрехи през целия си живот, просто сложени някак , натикани, смачкани, на кълбо. Гардеробът вече е препълнен, виждаш че няма място и искаш да въведеш ред. Започваш да подреждаш новите дрехи, които слагаш, но въпреки това мястото става все по - малко и по - малко. Какво е правилното решение? Първо трябва да изкараш голяма част от тези смачкани дрехи, да ги сдиплиш и сложиш отново в гардероба, тогава ще видиш реда, хармонията и чистотата. Сега си представи, че гардеробът е твоето съзнание, а дрехите твоите мисли, анализи, чувства, емоции от преживяното. Това преживяно няма да се промени, но погледа с който си гледала може да бъде префокусиран. Няма как с няколко изречения да се пренареди, дори и основна част от съдържанието. Но..има как всичко това да започне да се случва. За съжаление през форум дори конкретната насока може да се разбере по десетки начини, да се изпълни по още толкова различни варианта и няма как да се осъществи качествена обратна връзка.

Добре. Аз имам въпрос, каква по - конкретна помощ искаш? До тук ти се дадоха основните видове подкрепа - упражнения, мисловна нагласа, тренинг, предложение за работа, предложение за пари. Всяка една от тези подкрепи има съответните условия, такъв е живота. Както ти не се доверяваш на помощта, така и няма как някой просто ей така да ти се довери, че ще направиш правилните крачки с неговия ресурс. Нали не си представяш, че някой ще ти прати пари по пощата, та ти да правиш каквото решиш с тях!? Защото аз май с такова впечатление оставам. Няма как да промениш нещо, докато повтаряш това: Мога да преброя колко пъти си ги повторил в тази тема, ти можеш да преброиш колко пъти си ги повтаряш на ден, а можеш ли да преброиш колко пъти си ги помисляш?? Това е равносилно на автохипноза, разхипнотизирането става с действие и обръщането на всеки един от тези изрази в положителни. И да се вярва на положителните им послания. Първото което можеш да направиш е да промениш конкретната цел от : "Някой трябва да ми помогне." в нещо друго, като например "Трябва да си намеря работа" – или друго по твой вкус. Съответно действията ти да се променят в обслужване на новата цел - от писане по форуми и търсене на мистериозния Някой. В ровене по сайтове за работа, вестници, познати и въртене на телефони свързано с целта. Това е Максимално конкретното и възможно най- малко изискващото усилие и труд, ако не успееш да го направиш, за мен това ще означава, че не искаш и това ти го казвам от психологична гледна точка, а не от лична. Знам колко е трудно, знам и колко не успяват да го направят, но познавам и хора които са успели да обърнат мисленето. Ти решаваш от кои да бъдеш.

Всичко това, което си изброил не ти е нужно. Работа можеш да си намериш и без някой да те финансира и да си наемаш квартира. Така правят всички. Първо си намират работа и след това си наемат квартира и правят промени. Но ти не търсиш работа. Не съм имала твоя емоционален живот, но и моя не е бил перфектния, промените съм си ги направила сама, никой не ми е давал пари, за да се изнеса от дома, в който не искам да бъда. И вероятно болшинството от хората са така. Как мислиш, защо при теб трябва да е по- различно? Промените се правят с действия от човека, който иска да промени положението си. Твоето основно действие е чакане. С чакане не се правят промени. Има една хубава сентeнция : " колкото по- дълго чакате , толкова по- голяма е вероятността , да сте застанали на грешната опашка" - помисли над това.

sadlife, истината, колкото и неприятно да ти прозвучи, е, че ти НЕ желаеш да промениш нищо. Това не е нещо ново, така са един голям процент от хората към момента. Само преди няколко десетилетия, нямаше да имаш възможността да " не можеш", защото нямаше да оцелееш физически във време, в което прехраната се е изкарвала с много физически труд. В човешкото битие, няма такова положение, като "Нищо не мога да направя", такава ситуация практически НЕ съществува. Всеки може да направи нещо положително за развитието си непрекъснато. Разбира се първо трябва да го осъзнае, после да направи усилия за опит и накрая да го осъществи. Но съществува добре замаскираното "НЕ искам". В рамките на около 40 поста, всеки втори съдържаше ново и креативно предложение, ти НЕ направи опит да осъществиш нито едно. Това само по себе си говори, че не желаеш промяна. Говориш за психолози, но психлозите не работят по създаването на желания, а с вече възникналите такива. Никоя терапия не може да ти създаде воля, желание и инициативност, това са качества, които са твоя отговорност. Но ти бягаш от отговорност, явно това положение ти е най- изгодно. Дори и да не го осъзнаваш и да се бунтуваш на думите ми в момента, това е така. В тази тема се мина през пожелания, идеи, разбиране, съчувствие, конкретни предложения ти не прие нищо или поне не написа какво си направил. Три дена да си повтаряш пред огледалото положителни думи е по - малко от Нищо. Зададох ти конкретен въпрос - от какво си готов да се откажеш? Готов ли си да се откажеш от безсилието, което така здраво си стиснал и да пожелаеш и направиш опити за проява на сила. Отговор не последна, а поредните жалби. Каза, че си видял подходяща работа, но според теб нямало да те харесат, така е по- удобно. На предложението ми да се обадиш и дори нищо да не стане, да започнеш обаждания на обяви, които ти се виждат прилични, за да преодолееш страха от отказа , например, ти не отговори нищо. Последва пост, в който вече нямаше подходящи работи. Появиха се предложения за директна подкрепа и там не даде отговор. Колкото и тъжно да ти прозвучи ти НЕ желаеш промяна за себе си. Дори и да е несъзнателно – а то в по- голямата си част е - ако ТИ не направиш нещо, никой не може да направи нищо за теб. Така че, погледни се в огледалото, хубаво се огледай и си кажи, какво точно ще направиш за по- доброто съществуване на отражението си.

Ако в продължение на години си живяла двойнствен живот, вероятно в момента си страшно объркана. Не мога да си представя количеството вложена енергия в поддържането на едно такова положение. Безпокоиш се и с право, не си в най- лесната емоционална ситуация, но безпокойството няма да ти даде отговори. Затова първо се оправи с него. Ще ти предложа любимите си три стъпки за справяне с безпокойството на Карнеги. 1. Формулираш проблема, т.е. кое точно в ситуацията те безпокои. Например : ще остана сама, ще нараня двамата, ще нараня единия, чувството за вина, смесените чувства, хората ще говорят, приятелите ще ме порицаят и т.н. Кое!? Точно. 2. Представи си, че всичко това е станало, колкото можеш по - реално. След това го приеми с цялото си същество, все едно вече го живееш. 3.И сега мисли какво правиш с вече случилото се, концентрирай се към конкретни действия и решения. Това е. Когато си готова с този тренинг, стани и направи това, което смяташ за най- правилно.

В подкрепа на поста Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала: "Богатство, вземи ме със себе си!" , Богатството отговорило: "Не мога, имам много злато на кораба си и няма място за теб." Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб. "Суета, моля те, помогни ми!" "Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра, може да повредиш кораба ми" - отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: "Тъга, позволи ми да избягам с теб!" "Не мога, Любов... Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..." Щастието също преминало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала... Внезапно се чул глас: "Ела, Любов, аз ще те взема със себе си." Гласът бил на непознат възрастен... Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на брега, напознатият продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: "Кой ми помогна" "Помогна ти Времето." - отговорило Познанието. "Времето ли?" - учудила се Любовта. - "Но защо Времето ми е помогнало?" Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: "Защото само Времето е способно да разбере колко Велика е Любовта!"

Няма как да е по друг начин едното допълва другото. Взаимовръзката между двете, когато се отнася за конкретно събитие, се изгражда от поредица фактори, един от който е вътрешния усет, който идва от съзнателно и несъзнателното придобитото познание. А колко правилно е обърнато то от дадения човек, вече е друг въпрос, много личен. Това звучи много приятно на 35 годишното ми съзнание.

Абсолютно съм съгласна с теб, става дума за генетика. Затова написах такъв пост, в който има толкова генетични обяснения, колкото в статията пусната като начало на тази тема. В статията са използвани като доказателства, различен по вид статистически изследвания, които нямат никаква връзка с това за което става дума. Манипулативно са извъртени резултатите да защитят една несъществуваща теза. Изследването, което би доказало подобна теза : че първото съвкупление между мъжа и жената оставя генетична информация в бъдещото и поколение, дори и да е от друг мъж, изисква изследване на генетичните характеристики на този първи, след това изследване на генетичните характеристики на следващите партньори и съпоставката с гените на роденото потомство. За такива изследвания, аз лично не съм чувала, може и да има. В статията се споменава телегонията, но не се споменава, че тя разглежда хипотетичното въздействие на гените т.е. няма доказателства за това. Единствените доказателства са изолирани случаи на бели двойки, при които се раждат деца с белези на друга раса и се оказва, че предния партньор на жената е бил цветнокож. Да, но това си има генетичното обяснение - много малката вероятност да се запази сперматозоид в женския организъм, който живее няколко седмици, да речем месец и опложда следващата яйцеклетка, като междувременно жената е с бял партньор вече от няколко месеца. Решава да запази бременността и детето разбира се е с други белези. Това е доказано. Но това явление си има "срок на годност", чисто биологичен - партньорствата трябва да са в рамките на месец - два. Телегонията е оборена още в началото на миналия век. Другия генетик, който се споменава е Ломброзо,, който има забележителни трудове, но също е оборен. Това са фактите, а вярването в каквото и да е стига да води до положителни резултати е прекрасно.

Човек вярва в това, в което иска да вярва и нищо не е в състояние да го разубеди, ако се чувства удобно във вярата си. Ако вярата е градивна всичко е прекрасно. Ако подобна вяра в генетични връзки, води до градивни действия и качествени партньорства, нека вярват хората, няма по- хубаво от това. Относно нашите предци, те мнооого рядко са се женели за първата си любов. Традицията е била - родителите им избират партньор, женят ги, а едва след това евентуално е идвала любовта. Изборът на партньор е ставало от възрастните, като се е взимало под внимание, социалното положение, здравето в рода, трудоспособността, което е била гаранция за здраво поколение, което в онези години е била изключително важно. Да, тук има роля генетиката, но в съвсем друг аспект. Девствеността е била свързана с честта и с гаранцията, че бъдещото дете е заченато от настоящия мъж. Имало е сватби с цел да бъде скрит нечий чужд "срам" както се е наричало. Девствеността е била и гаранция, че жената не е бременна. Тези неща са били трудно доказуеми, затова и толкова стриктно пазени. Разбира се в днешно време има доказателства за всичко, манипулират се данни и се пренебрегват фактори. С това се занимава експерименталната психология. Вчера обявиха най- официално, че щастието на семействата зависело от консумацията на алкохол, колкото по - често се консумира алкохол съвместно от двамата партньори, толкова по- щастливи са те. И това подкрепено с факти, изследване и статистика. Доказват, че в щастливите семейства, поне веднъж седмично двамата партньори заедно консумират алкохол. Това звучи много правдободобно за общата маса хора, но един експериментален психолог, веднага ще попита, а какво друго правят тези, щастливите заедно? Дали това не е единственото, което ги обединява, а те имат такава неистова нужда от близост, че проявена по този начин определя алкохола като обединяващо звено!? Когато човек има нужда и потребност от нещо, вярва на всичко подкрепящо нуждата му, а истината е някъде там.

Вчера гледах филма "Други светове" http://kolibka.com/2.html Подробно описано действието и приготвянето на аяхуаската (тя всъщност съвсем не се пие самостоятелно и не се приготвя толкова лесно). Изгледах филма със свито сърце, всичко в мен протестираше и за пореден път се убедих, колко далеч напред "изстрелва" човека всяко следващо учение. Проблемът е, че ние не приемаме изцяло и в основи новите учения, а като едни добри консуматори вземаме само най- лесното за изпълнение и го нагаждаме към собствените си потребности. Шаманизмът е вид духовна практика в много суров вид и строго специфична за районът, в който са шаманите. Не случайно в края на филма шаманът казва, че западняците трябва да са изключително внимателни в момента, в който пристигнат при индианците, за да се запознаят с тази практика. Тя не е нашата духовна сила. Във филма се показва ритуала и лечението с психотропни вещества, което се прилага на много болни хора или изгубили душата си (както се споменава) и на никой друг, като всичко показано се коментира от психолози, психотерапевти и социални работници като съвременна гледна точка. Какво ме отблъсна - транс, тъмнина, разделени тяло и душа. Какво е нашето западното учение - слънце, светлина, триединство ....... В първото някой друг работи с душата ти, ти си неспособен сам да направиш каквото и да е. Във второто, ти си творецът, силата е в теб.

Това вече е нещо друго, но повярвай тези твои чувства нямат нищо общо с това, че този човек е бил първия ти сексуален партньор и е оставил нещо генетично в теб. Ама нищо общо. Подобни чувства се появяват и след втора и трета връзка, а дори и към човек, с който си нямал сексуален контакт. Дори при платоническата любов бих казала са много по- силни.

Никой няма това право. Проблемът при теб е, че си се фокусирал само върху това - да изказваш. В един момент слушателя изгубва смисъла на слушането. В човешкото поведение има съпричастност, когато някой я проявява, автоматично се включва и желание за подкрепа. Всеки един от тук пишещите се опитва в тази тема да прояви своя начин и разбирането си за подкрепа. Когато обаче отсреща се повтаря едно и също и енергията вложена в подкрепа отива на вятъра, слушащия спира да я проявява. Затова и твоите познати вероятно са решили, че няма смисъл да са слушатели, защото това не е градивно за теб. Ако ти намериш перфектния слушател, който да те слуша и разбира, ще затъваш все по- дълбоко в самосъжалението и безнадежността. Затова, вродена човешка реакция е да слуша до един момент. Ти пишеш по форумите и намираш все нови и нови слушатели, които последователно проявяват слушане, разбиране, подкрепа и отдръпване. Така е и в живота. Ако показваш, че приемайки подкрепата на някого не я използваш градивно, следва отдръпване от негова страна. Всичко това, което изброяваш са предположения. Най- големия враг на вярата са предположенията. За да избягаш от тях, трябва да ги замениш с действие. Виждаш подходяща обява, вдигаш телефона и звъниш. Това е. Всичко останало просто се случва. Седейки в къщи и правейки фантазни предположения нищо няма да се промени. Казваш, че нямаш вяра .....нали не очакваш някой друг да повярва вместо теб? С тази схема на мислене, която си усвоил, дори и да дойда и да ти подам ръка, за да те издърпам (а това, човек, който наистина иска да ти помогне, никога няма да го направи, защото е мечешка услуга и не развива никакви умения у теб), реакцията ти ще е както към обявата за работа - съмнения и предположения. Така че, направи едно действие в посока промяна и кажи какво се е случило. Това ще е нещо градивно. Не казвай, какво си мислил да направиш и защо не си го направил. Обади се на обявата и после може да напишеш как е протекъл разговора, как си се почувствал, какво си помислил. Не е важно дали ще приемеш работа или не, не е важно дали ще те харесат или не, за теб в момента е важно просто да направиш нещо.

Не исках да пиша в темата, защото поражда смях всичко в статията публикувана в началото. Разбира се пълна фантазия и храна за хората, които търсят сензации. В цялата статия няма нито един конкретен научен факт, а общи приказки и обобщения, не знайно на кого. Стигайки до края и срещайки името на Ломброзо ( с неговите генетични трудове съм запозната), убеждението ми за фантазия стана пълно. Ломброзо и неговите генетични изследвания са отречени и опровергани много отдавна. Те са без реална връзка с действителните ситуации. Имал е няколко точни попадения, които обаче не са база за сериозни доказателства и теории. Всички изследвания проведени , за да потвърдят тази теория - девственост , поколение - са направени с животни. Там нещата се получават , няма спор. И моята котка роди 3 различни котенца от едно котило, с гените на трите различни котарака, с които е била. Интересно това как би се получило при мен. Било е време, когато опитите с животни са се отнасяли едно към едно към хората, но дойде времето, когато това беше опровергано и подложено на сериозна селекция, особено що се отнася до психологически изследвания. Относно статистиките за развратни майки = деца наркомани: факторите за този резултат са всякакви други само не и генетични, а още по - малко свързани с първия партньор. Това е като твърдението на масовата манипулация, че световния глад се увеличавал, защото населението се увеличава, тъй като се раждат много деца. Тук 1. няма световен глад ,а масово разхищение. 2. населението се увеличава не защото се повишава раждаемостта, а защото продължителността на живота се увеличава. и 3. Не се раждат много деца, приръста е отрицателен. Че и тук развратния живот е следствие на лошата социална и семейна среда или ценностна система - раждат се рано деца поради липса на полова култура - децата растат в лошо социално и семейно положение - лесна плячка за наркопласьорите. и т.н.

Ей това ако го правиш, наистина никой, никога няма да те заговори. Писах обаче аз, за едни работи, като емпания, атмосфера, отзивчивост, наблюдение......... те къде са в твоята схема, както много точно те е попитала и Донка? На няколко места споменаваш горе цитираната фраза, което означава, че вероятно ти се държиш по този начин, мислиш за себе си по този начин и съответно излъчваш тази визия. Това не е характеристика , а следствие. Имам един въпрос, кое по точно в поведението на човек стоящ с ръце в джобовете, го определя като "малоумник?" Признавам, не вярвам особено, че не разбираш за какво ти пишат всички тук. Въпреки това, ще напиша нещо от първи род; единствено число, че ми е най- близко. Така ми тече ежедневието, че все още се движа в университетски среди, различни нови групи, семинари т.е. попадам в непознати групи. Първото нещо което правя е наблюдението. Ориентирам се кой ми харесва, кой не ми харесва, с кого бих искала да комуникирам и вписвам ли се в неговия светоглед или не. Наблягам на това, че не някой избира мен, а аз избирам. Все пак не съм кон за продан, който е на изложение. След това се включвам с простичко - "Здравейте" и слушам с какво мога да бъда полезна. Аз нямам нужда от комуникация с хора, които не дават нищо като емоция, съпричастност и отзивчивост и съм наясно, че ако демонстрирам липса на тези качества, никой няма да иска да комуникира с мен. Примадонско поведение с очакване да бъда забелязана и оценена = самота. Самосъжаление, че не съм харесвана и търсена = самота и изолация. Бъбривост и некоректни включвания с очакване на внимание = ирония и изолация. Помисли за формите на слушане и неговия смисъл.

Здравей, първо да ти кажа, не си луда, а си на 16. Тази възраст сама по себе си е чудновата. Възраст, в която детето се изгубва, за да го намерят отново като млад и красив пораснал човек. Виждам че тези фантазии те притесняват и ти се срамуваш от тях. Защо се срамуваш? Определила си ги като нещо нередно. Каква е причината за това твое мнение? Те пречат ли по някакъв начин на ежедневието ти? Пречат ли ти да извършваш задълженията си? Играеш ли фантазиите си реално? Разказваш ли измислени истории на приятелите си, които да представяш като истински? Каква е разликата между теб и момичето, което би искала да бъдеш?

А ти какво първо впечатление си създаде за мен от поста, който ти написах??? Не искам да ми отговаряш на този въпрос, но искам да помислиш над него. Вероятно ще усетиш, че е невъзможно да му отговориш реално и адекватно. Няколко факта от живота на човека, не казват почти нищо за самия човек. До тук ние се запознахме с няколко факта от твоя живот и с някои твои реакции. Относно последните: Ако беше на 30 години, израснал в стабилно семейство и с щастливо детство и имаше тези терзания, щеше да е леко притеснително. Ти си на 16 години в социалния статус, в който си и с нормално детство - терзанията ти са повече от нормални. Ако имаш възможността да ги споделиш с някой малко по - възрастен от тебе мъж, приятел, близък, ще видиш, че той е имал същите терзания и ще чуеш различни истории за излизането от тях. Това ще ти повлияе много добре. Истината е, че всеки намира своя уникален начин да премине през тийнейджърството. Правилните насоки, разбира се са много важни, за изграждането ти като личност в последствие, но в момента не се случва нещо ненормално, ако това те притеснява. За съжаление водачите по преминаването в днешно време ги няма, изгубили са се. Това е генералния въпрос на всички момчета. Аз съм била момиче и като болшинството, харесвах лошите момчета. Защо? В предния пост ти написах 3 основни качества, които са в основата на мъжкото поведение. Опитах се да систематизирам - как ги проявяваш и как би могъл да ги проявиш. На тази възраст се работи основно с първичните инстинкти. Младата жена инстинктивно търси млад мъж, който да е силен, решителен да има надмощие и да е готов да се жертва за нея. Момичето не може да ти го обясни това, дори когато някой и го каже може да го отрече, защото тя също се запознава с качествата си на жена в момента и имитира и подражава като всички. Но първичното в нея надделява и тя е привлечена инстинктивно от младите мъже, които проявяват по първичен начин тези качества. Само след 5 години тя ще се чуди, какво точно е харесвала в този човек. На 16 години обаче положението е това. С това не искам дати кажа, че трябва да ставаш "лошо момче". Напротив дадох ти вариант, в който можеш да проявиш по различен начин тези качества и да бъдеш харесан и забелязан. Агресията е желанието за живот, тя се проявява в излъчването на сила. Затова днешните млади мъже се стараят да изградят здраво и силно тяло, тези младежи са харесвани не заради тялото, а защото излъчват сила. Ти си вложил агресията в опити да се харесаш на всички. Ти ми кажи това излъчва ли сила? Надмощието се изразява в увереност. "Лошото момче" прави отвратителни неща, но ги прави с увереност и жертвоготовност, в които влага силата си и това плаши околните, което пък привлича младата жена. Знаеш предполагам как е в природата, най- силният и страшен мъжки екземпляр печели женската. Ние обаче сме хора и при нас се влага разум, това надмощие или увереност може да се изрази в дейност в която младия мъж да е най-добър. Постигането на успех в тази дейност, вече е вид надмощие над всички останали и той може да прави най- добре нещо, в което другите са непосветени. Погледни предния ми пост и виж, как съм видяла проявата на надмощие в твоите действия и как съм ти предложила да го промениш. Накрая жертвоготовността , това е стремежа и амбицията, която влага младежа в оформянето на горните две качества. И да видим какво се получи. "Лошото момче" - неприятно поведение, силово изразяване на агресията, физическо проявление. Показва сега и веднага, че е над всички. Натрапващо поведение, което прави впечатление незабавно. "Доброто момче" - влага много усилия в изграждането на силов образ, изграждането на надмощие става бавно, незабелязано е от болшинството, но води до качествени и дълготрайни контакти. "Обърканото момче" - не разбира поведението на лошото момче, но не е открило поведението на доброто момче. Несъзнателно стремейки се към второто, още по несъзнателно е вперило поглед и желание за подражание към първото. На тази възраст и в днешната действителност, за правилното протичане на процесите на развитие изключително важен е спортът. Избери си вид спорт, който те кара да се чувстваш добре тренирайки го. Влез в отбор, ако в това се чувстваш комфортно. Колкото по- малко момичета и жени има в този спорт, толкова по- добре. Казвам това не случайно. Другите насоки съм ти ги написала в горния пост, няма да се повтарям. Ако всичко това ти звучи някак размито и не го разбираш, не стига до теб, задай конкретни въпроси. Ако мислиш, че можеш да вложиш повече време и постоянство, може да преминем и по друг начин през материята. Да ти представям последователно в 4 разказа превръщането на момчето в мъж през различните епохи, а ти да коментираш и откриваш разликите.

Иска ми се първо на този пост да ти отговоря. Как успя така да обърнеш смисъла!? Разбира се, положението ти няма нищо общо с това каква професия искаш да практикуваш. Детската мечтана професия обикновено е потребността, която детето има и стои незадоволена. То си избира подходяща професия, в която проектира задоволяването на потребността си. Следователно изборът ти на професия е резултат от неудовлетвореността ти от контакти, в които да блеснеш, а не обратното. Това обаче няма особено значение за теб в момента. Много е хубаво всичко което си написал като отговори в по - горния си пост. Виждам в тях един пълноценен млад човек, който има цел, мечти, желания и е начертал път по който да върви. Надявам се всичко това да са реални картини. Относно състоянието ти, всъщност това не е окончателно състояние , а временно, преходно положение в което се запознаваш с ролята - отчаяние. Когато я овладееш ще разбереш пасва ли ти или не и ще излезеш от нея, за да изучиш следващата. От 13 до 18 години ще си във вихър на емоция и хормони, които ще те вкарват и изкарват в различни поведения и роли. Това е така, защото си в период на изграждане на " Себе си", своята индивидуалност. За съжаление живеем в технологичния век, в който техниката замести майката, бащата , семейството и приятелите. Лутанията и загубата на идентификация са в своята кулминация. От както човек съществува, като такъв, има по - вещи и опитни хора от него, които го въвеждат във всеки следващ етап на развитие. В нашия динамичен век преминаването от един период в друг остана неуправляем и хората започнаха все по - тежко да изживяват кризите си. Затова и ти се чувстваш по този начин, нямаш пътеводител и в стремежа си да се ориентираш сам, в някакъв момент се изгубваш. Попитах те за баща ти, въпреки че предположих, че не е част от семейството, защото на този етап стигаме до водача към следващото ниво, а това трябва да е персона от мъжки пол. Това че родителите ти са разведени не е нещо фатално и ново в днешната действителност, казвам го така директно, защото оставам с впечатление, че си го приел нормално, но има ли по - възрастен мъж - дядо, чичо, братовчед или др., който да е ценен за теб, с който да имаш близки отношения, който да е положителната фигура в живота ти? На който да искаш да приличаш? Това че започваш фитнес е чудесно, предложение имам, обаче, ако е възможно запиши го с фитнес инструктор - мъж. За съжаление новите максими са "пробий си път сам" и "груб индивидуализъм". Хората се изолират един от друг и мъжете престават да разговарят с други мъже за смисъла на живота и мястото им в схемата на нещата. Вероятно точно това в момента при теб е в голям дефицит - и не само при теб, а при болшинството от младежите. Прекрасно е, че имаш близки и спокойни отношения с майка си, но тя съвсем не е достатъчна, за да оформи твоята пълнота на емоцията, характера и поведението. В основите на мъжкия характер стои агресията, надмощието, жертвоготовността. Това е биологично заложено. В нашия феминистки век, мъжа е осакатяван непрекъснато, като се прави всичко възможно да му се отнемат тези - иначе така ценни качества. Какво става с тези качества при теб!? - опознаваш агресията си, като я влагаш в търсене на контакт с хора, които не те искат и след това попадаш в каламбур от приказки. Дори правиш нещо повече обръщаш я към себе си. - търсейки надмощието си, опознаваш използването на маски и играеш роли, които не познаваш и не са твоите, по този начин търсиш вниманието, което да те направи значим. - във всичко това влагаш огромна жертвоготовност и се изтощаваш емоционално, защото това не са типичните мъжкарски прояви на тези качества. Давам ти примерните им превъплащения отговарящи на съвременния технологичен век. -Агресията си я влагаш във фитнеса, като я използваш, за изграждането на здраво тяло и добро самочувствие, заради себе си. -Надмощието си го влагаш в театралния курс, като работиш за по - добро актьорско майсторство, с което да си помогнеш при кандидатстването в тази професия - например. Поставяш си цел и работиш за нейното осъществяване, не заради някой друг, а заради себе си. -Жертвоготовността си я вложи в това, да започнеш пътуване към себе си. Остави ролите и маските за театралния курс и се запознай с чистата си душевност. Ако някой не ти е приятен , не говори с него, никой няма да загуби от това, но ще спечелите и двамата, а след това усети как се чувстваш. Ако някой много ти харесва, направи му комплимент, и двамата ще се чувствате прекрасно от това. Ако не умееш да спориш - не спори. Кажи го първо на себе си, изиграй себе си пред огледалото, време е да се запознаете. А след това го кажи в първия възможен момент - "Въпреки че много ми се иска да поспоря с теб, няма да го направя, защото не обичам спора." Започни от това например.

Здравей, ..... търсиш себе си!? Как очакваш да се откриеш след като толкова старателно си се скрил, дори от самия себе си? Казваш, че искаш да станеш актьор!? Несъзнателно искаш да продължиш играта. Актьорската професия е маска, зад която се крие съвсем различна личност. И тук идва въпросът - От какво се страхуваш? Много те е страх от това твое "себе си". Защо толкова старателно си го скрил? А то всъщност е по- хубаво от това което се опитваш да показваш. Дори ти го харесваш повече. Намираш се във възрастта на подражанията, в момента оформяш личността си и си се изгубил, защото вероятно някои от основните посоки не са ти показани. Не казваш нищо за баща си? Какви са там взаимоотношенията? Има ли човек, актьор или друга личност, която много харесваш и на която искаш да приличаш? Спортуваш ли? Имаш ли някакви извън училищни занимания, хоби? В какво се чувстваш силен, добър?

Дошъл е моментът, в който или трябва да се запознаете на ново и да си станете по- близки от всякога или да се разделите и да си станете по- чужди от всеки друг път. В семейството има тежки моменти и тяхното преодоляване зависи от желанието и мотивацията и на двамата партньори. Често единия в двойката решава да избяга не защото иска, а защото няма друго решение. Няма знанието за продължението. Вие сте в третата година от вашето съжителство, съвсем в началото (ако му позволите да продължи), паднала е завесата на влюбеност и сте се видели такива, каквито не сте се познавали. Много е неприятно. Изведнъж разбираш, че не познаваш човека до себе си и се чудиш, къде е твоя любим-а!? А той си е все там и все същия, учуден от същата промяна. Много си гневна на ситуацията, напълно разбираемо е. Имаш най- общо две посоки, които да подхванеш: - да си събереш багажа и да избягаш (защото това е бягство от проблема, колкото и да не им харесва на болшинството хора това определение), носейки със себе си един куфар с огорчение, неудовлетвореност, гняв, обида и всички други красоти. - да се мобилизираш и да се побориш за любовта и семейството си(защото ако при всеки проблем решението е бягство, следват много разочароващи връзки), да разбереш всичко за проблема, да предложиш съдействие и ако има любов и желание и от двете страни да започнете новото си запознанство. Тук ще трябва да подготвиш, много търпение, толерантност, съпричастност и разбиране. Не е лесно, но ако има желание от партньора да започнете тази битка с проблема резултата ще е очарователен - двама зрели хора, по- обичащи се от всякога, с по- високо ниво на самопознание и дори да последва раздяла в някакъв момент(защото и това е вариант), тя ще е приятелска и без куфара с чувства, които тормозят цял живот. Така че, мисля, че ти предстои един сериозен размисъл, вземане на решение, спокоен и реалистичен разговор с партньора(не караници и обиди) за споделяне на взетото решение и работа, много работа. Който от вариантите да избереш лесен път няма. Браковете рядко са happy end от приказките и ако се случи, пътеката до там е постлана с много тръни също както в книгите, разликата е, че трябва ние да сме главните герои.

Не е луд и не е "сдухан". Сега ще ти предложа по различни изводи от направените от теб, а ти кажи какво мислиш. 1- Хем осъзнава какво ми причинява и не го прави нещо за да се промени (значи не му дреме за мен) - Дреме му за теб, но не знае какво се случва и какво да направи, за да промени положението. 2- Не иска да живее с мен , но не ме и пуска да си ида (и той не знае какво иска) - Знае какво иска, но не знае как, видял е, че ти вече си наясно и иска време, за да намери варианти и решение за промяна. 3- Не ме желае , не иска да правим секс , но няма любовница (сдухан ли е?) - Не е сдухан, а има проблем и то сериозен и има нужда от разбиране и подкрепа, сам не може да се справи с това. Грубото поведение и обидите не просто могат да влошат положението, но може и да са причина за състоянието. Всичко това са разбира се само предположения. Ако искате проблема да се разреши, трябва да се говори и с двамата. Преди да вземате решения за раздяла , посетете една семейна консултация, ако не ви помогне то и с нищо няма да ви навреди.

Няма нищо по- страшно от това да живееш с очакването някой да те оцени, някой да направи нещо за теб, някой да ти обърне внимание, някой..... някой.... някой..... А ти къде си? Оценил ли се? Направил ли си нещо за себе си? Обръщайки внимание на някого, ти вече си обърнал внимание на себе си - решил си да направиш нещо. Защо искаш някой да те аплодира за това? В какво точно се изразява старанието ти? Към какво е насочено? - ако е към това някой да те забележи...... Какво точно предлагаш? Има една българска дума - " За какво да го прави? Заради черните ти очи?"