Диляна Колева

Ходил си на психиатър, не на психолог, защото вторите не изписват лекарства. Това с тъжното настроение и самопоставянето на диагнози стана, с помощта на интернет, масова практика. Много неприятна тенденция, защото в нея няма грам истина. Затова пък, когато се осведоми с типичните симптоми за дадено заболяване и ги "открие" в себе си, клиента отивайки при психолог , доста добре може да подведе и специалиста, особено ако реши да влезе дълбоко в ролята на болен. Във възрастта от 15 до 18 години е напълно нормално да се чувствате, подтиснати, объркани, тъжни не знайно защо, да имате комплекси, докато се ориентирате в собствената си идентичност и, да, мнението на приятелите да ви е от огромно значение. Всичко това се усилва и преекспонира, когато младият човек, няма здравословна семейна среда, не тренира, няма цел която да следва, хоби което да го събира в група със съмишленици. Моят съвет е акцентирайте над това, а не на откриването на болести. Надграждайте, а не деградирайте. Пиша всичко това в множествено число, защото момчетата и момичетата като теб са много и са все по изгубени в настоящата действителност. Относно мастурбацията, когато влезнах да водя лекция по полова култура в седмите класове, още след десетата минута, момчетата и момичетата останаха безкрайно изненадани, че с една жена, могат да си говорят по интимни въпроси все едно става въпрос за музика, например. Темата е табу или просто забранена, подтисната и скрита. Информацията по въпроса се събира основно самостоятелно в интернет или подочуто от тук от там и следват големите недоразумения. Това което толкова те притеснява е част от твоето израстване и превръщането ти в мъж. Имаш едно полово зряло тяло, което няма полов живот. То си иска своето ти му го даваш.Това се случва с всички момчета в тази възраст.(с малки изключения) и който ти каже, че това не е нормално, може да си сигурен, че той самият е много уплашен и/или неинформиран. Религиозните възгледи, които идват от родителите ти предполагам, правят този въпрос тема табу, което само ти слага чувство на вина и усилва страховете ти от някакъв незнаен грях. Такова нещо няма. Защо се случва толкова често? Ти си този който е избрал това да се случва. Ако оставиш този въпрос в ръцете на физиологичната нужда или на естествената си фантазия, вероятно няма да е така. Но най - вероятно ти зареждаш тази своя фантазия с визуални стимули - списания, снимки, филми, клипове и влизаш в онази схема, която е така добре описана в линка, който ти дадох. Мозъка иска и още и още и още. Избрал си мастурбацията като заместител на щастие, други твои връстници го правят с алкохол, с дрога, с безразборни сексуални връзки и т.н. Казваш преди година си ходел на тренировки, имал си компания, имал си градивна среда, която ти е носела удовлетворение, какво става с нея? Къде е източникът ти на щастие, приятната умора, целта? Няма как да спреш да мислиш за нещо, за което мислиш.

Здравей, във форума има доста теми по този въпрос. Ето една от тях, http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11020 която мисля, че ще ти е интересна, от информативна гледна точка. В нея потребителят, описва и положителното развитие на проблема, което е един от най- важните моменти на форумното общуване. Важно е да знаеш, че всеки проблем породен от силата на мисълта има възможност за трансформация. На въпроса ти Как? Бих ти задала въпроса, Как се опитваш, с какво заменяш мисълта, как променяш действителността? Просто да спреш една мисъл, и да оставиш празно поле, без алтернатива не е вариант.

Здравей Вина, ще трябва време, не за да прощаваш на себе си или да намираш причината, а за да успееш да видиш етапа на твоето развитие от позицията на времето. Тогава ще разбереш, всяко нещо си има времепространство, в което се е случило, преживяло и останало там. То вече не съществува. Освен в мислите ти, никъде другаде. Извлякла си ценни изводи за себе си, било ти е нужно, за да успееш да пречупиш нещо в света и мирогледа си. Това е бил начина, нищо не се е разпаднало имаш семейни отношения по - красиви от предишните. Това е било стъпалото. Едно много популярно стъпало, случва се на много, много семейства. Може би е добре да си отговориш по - задълбочено на въпроси като: За какво точно се чувстваш виновна? (защото му изневерих или предадох, НЕ е отговор) Какво взе за себе си от случилото се? (нещо положително) Какво е положителното след тази случка? Ти по - добра ли се чувстваш, харесва ли ти сегашното семейно отношение? Епизодите на нашия живот са просто етапи от нашето израстване, при всеки те са различни, един ден, когато сглобиш филма, ще разбереш смисъла на всеки един от тях. Сега е добре да заживееш в следващия епизод. А относно самообвиненията има едни много хубави думи, които идват от хилядолетията при нас и е добре всеки да си ги повтаря всеки път, когато реши да обвини някого в нещо или да се самообвини: " Да хвърли пръв камък онзи, който никога не е грешил........"

Какво друго правиш, освен да стоиш в къщи и да си повтаряш, нещо което не харесваш?

Това се случва, от една страна защото става въпрос за наказание, а не за поставяне на граници. От друга страна, това е фазата на гумените огради, доста далеч от железните граници. Каква е разликата между просто наказание и поставянето на ограничения. Ето един пример, чрез метафора. Един човек завел кучето си на профилактичен преглед и се оплакал, че то цапа килима. - О, лесно ще се отучи - казал лекарят. - Когато изцапа килима натъркайте носа му в изцапаното и го изхвърлете през прозореца. Човекът се прибрал в къщи и приложил този начин на дресиране в продължение на 30 дни. Ветеринарят проявил любопитство и позвънил, за да разбере последствията от наказанието. - Не е толкова добре - казал човекът. - Сега кучето като изцапа килима, само си търка носа в него и скача през прозореца. Това е наказанието - действие налагащо забрана, чрез използване на сила, което поражда яд, негодувание и желание за отмъщение. Поставянето на огради е дългосрочно действие, което изисква активирането на цялото семейство. Предварително е обяснено на детето по каква причина се поставя това ограничение и се дава ясно да се разбере, че то няма да свърши в определен период, а след промяна на определено действие. Голяма е разликата в следните две ситуации. Няма да играеш една седмица на компютъра, защото имаш двойка по история. На теб ти трябва отлична оценка. Няма уточнени огради, защо му е нужна, как да го постигне, кой ще му помогне, ние сме с теб, но ще бъдем твърди. Двойката по история, обезцени моята помощ, която ти оказвам всеки път, когато учиш, освен това тя ще развали дипломата ти и ще намали възможността ти да кандидатстваш, това което искаш.Няма да играеш на компютъра, докато не затвърдиш по- висока крайна оценка и ще бъдеш лишен от него всеки път, ако отново получиш слаба оценка до поправянето и. Най -важното тук е, че детето има поставена цел, която съответства на негово желание, така може да се работи с мотивацията, но ограничението да е в полза на ограничения, като му се подскаже, че е свързан и с останалите от семейството, а действията му влияят и на останалите от обкръжението му. Въпреки всичко дадените примери са едно от най - леките огради при проблемно поведение. Ако нещата се решат там, значи всичко преминава леко. Идеята ми е, че просто едно наказание за определен период, не върши работа. Тук става въпрос за промяна на поведение, а това изисква доста повече усилия, родителски ресурс и дълъг период на изпълнение. Препоръчвам ви книгата "Да възпиташ дъщеря" на Джийни и Дон Елиъм, консултация с психолог, също би ви помогнала много.

Когато става въпрос за наркотици, психолог и учители са само поддържащото звено, основния и огромен товар се изсипва върху родителите и близките. Много семейства вкарват децата в комуни поради психичната невъзможност да се справят с товара. Истината е обаче, че и комуната е поддържащо звено, доста по - силно от предните две, но само поддържащо. Заради малката възраст на децата не е препоръчителна комуната, аз поне не бих препоръчала, освен ако не става въпрос за тежка хероинова зависимост. Казвам това от малкия опит, който имам в тази област и впечатленията ми от посещението на две такива места. Какво е основното, което трябва да промени родителя. Строг и непрекъснат контрол - постоянно присъствие. Работихме с тийнейджър, чиято майка ходеше с него на училище, чакаше го в коридора в междучасията. Естествено момчето запротестира срещу това с изявлението, че го "излагала". Противно на очакванията майката не се отказа, а започна да ходи заедно с бабата, представете си, какъв "срам" за "репутацията" на тийнейджъра, но и как му стана ясно, че не той командва парада, в следствие на което условието да спре да бяга от час беше прието, в противен случай щеше да започне да ходи на училище с цялата си рода. Беше му дадено да разбере, че това е реална "заплаха". Това е пример за "железни решетки" като възпитателна мярка, за която споменах в предния си пост. Относно изказвания "живота си е мой" - трябва ясно да се покаже, че на 13 години животът не е твой, по простата причина, че възрастта и поведението не дават да се разбере, че този живот в момента може да бъде управляван правилно. И това в никакъв случай, не трябва да се превръща в дебат или в тема на разговор. Има условия, -има изпълнение - има "мой живот" , в противен случай - няма. На тази възраст, при залитане в наркотичния свят либералният родителски модел е изиграл номер, както на родителите, така и на детето. Във всяка възраст децата имат определен вид граници, които се поставят от родителите, цел, мотивация, награда/наказание. Ако тези три неща липсват, детето се изгубва. Всичко това, разбира се, се прави с грижа и ясно показана любов, идеята не е да се влезе в авторитарния стил на родителство, а в авторитетния. Има групи за превенции насочени към родители, които имат деца с наркотична зависимост или се съмняват в това. Там се говори за специфичното поведение, новите правила и отношение, което родителят трябва да приложи. Всички стари модели се сменят, те явно не работят. Има по специално отношение, което родителите трябва да научат и усвоят. Работата в тези групи е много ценна и не е скъпа. Тук преди време писа една жена, която е спасила брат си от хероинова зависимост. Написаното от нея дава някаква ясното върху това, колко голяма е отговорността и тежестта, която трябва да поеме родителя и/или близките: "Дните минаваха, аз се научих да живея така до деня (беше мрачен януарски ден на 2009г.) в който помислих, че губя за пореден път почва под краката си. Обади ми се майка-плачеше, помоли веднага да отида при нея. Нямаше как, излъгах на работа и тръгнах. Заварих нея ни жива ни умряла, а брат ми- в абстиненция... Тогава още не познавах дори значението на тази дума. Оказа се че не съм познавала и брат ми. Покрай всичките ни неприятности, бях забравила да му обръщам внимание, бях забравила за него-ако разбирате какво искам да кажа... Не бях обърнала внимание, че стаята му е почти празна-всичко по-ценно беше изчезнало, беше занемарил външният си вид и беше отслабнал страшно много. Беше друг човек, отдал се беше на хероина. С него се чувстваше актуален, обичан, значим... Няма да Ви занимавам с подробности. Ада не може да бъде описан с думи. Станах зависима от зависимия. И тръгнах по пътя, по който минават всички близки нанаркозависимия. Полиция, Психиатри, лично разследване: как, кога,с кого. На бял свят изскачаха все по-гадни неща. Но продължавах да се боря, трябваше да го опазя от самият него, да го откопча от лапите на наркотика. Не можех да го загубя, за миг дори не се съмнявах че ще успея. Сега осъзнавам колко наивна съм била тогава, толкова малко знаех за зависимостта. Започнах да чета всичко по „темата”. Плашех се, но не се предавах, трябваше да остана конзеквентна. Взех го у нас. Почти не спях, живеех само за момента в който теста на урина ще излезе негативен. Успяхме! Заедно. Намерих му работа. Мислех че бурята е отминала,че най-лошото е зад гърба ни. Повярвах му, че всичко това е вече минало. Давах почти цялата си заплата за тестове и неща за които дори няма да се сетите. Платихме борчовете му. Уж всичко се нормализира. Кака се закрепи, брат ми беще чист. А аз отново спях повече от 2-3 часа на денонощие. Така изминаха няколко месеца. Уж всичко беше наред, а аз не намирах покой. Не вярвах на нищо, само на инстинкта си. И той не ме подведе. Брат ми имаше рецидив. Започна се отново. Уволниха го от работа, започнаха да изчезват част от вещите му, старата песен на нов глас -и аз осъзнах че всичко пак ще се повтори..." Цялата тема е тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10296&hl=%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8 В тези ситуации най - напред и от особена важност е информираността на близките и вариантите, които имат за справяне със ситуацията. За съжаление, точно тази част е най - слабо развита в нашата страна. Пожелавам и на двете майки, правилни решения, сила и успешно преминаване през проблема.

Психотерапевта е спътник на клиента в преоткриването му на себе си. В психотерапията основната работа се извършва от клиента, затова от изключителна важност е неговата мотивация. Това което изброяваш е по - характерно за психологичното консултирането или за съветването, което се извършва основно от социалните работници. Наистина се надявам да разбираш, какво си ми отговорил - "Бих продължил да гледам филма." = Не желая да участвам в спасението си - тук си прав психотерапевт не би могъл да ти помогне.

Здравей, за съжаление през форума няма как да се направи нещо генерално. Не може да се определи дали е депресия, това е диагноза която не се поставя така лесно. Казваш че работиш на 3 места поела си доста ангажименти и доста напрежение - дългове, безработен партньор, а си само на 19 години, това е тежко бреме дори за идеалният здрав оптимист. Кога почиваш? Как разтоварваш? С какво си позволяваш да се зареждаш положително? Да, варианта да има няколко различни фактора за това състояние го има, но физическото пренатоварване, често води до една хронична умора, която става част от състоянието на човека. Затова отговорите на горните въпроси са важни.

Здравейте, подкрепям препоръката, че е необходима помощ от психолог, който е насочен към работа със зависими. До колкото разбирам тя взима амфетамини, което означава, че нейното поведение, ще става все по амбивалентно и манипулативно. Основна промяна в личността. Дрогата и безразборният полов живот обикновено вървят заедно по редица причини. При тийнейджърите става въпрос за 3 вида граници, образно - гумени , тухлени и железни. Във вашия случай говорим за третия тип - железните. Когато родителите разберат, че детето е зависимо, особено в случаи на кокаин и хероин, детето трябва да бъде с постоянен придружител. В същото време това трябва да се прави с проява на обич и загриженост, защото състоянието става трудно не само за родителите, но и за детето, то започва да се изгубва в собствената си деградация. Вариантите да се снабди с дрога са невероятни, да ви заблуди, също, затова в този период доверието и честната дума са лишени от смисъл. Не знам как сте разбрали за амфетамините, но е добре да разберете дали става въпрос само амфетамини.

innuendo Предполагам, че си обърнал внимание, че пишеш в цензуриран форум - психотерапия онлайн, което означава, че щом пишеш тук имаш конкретен въпрос. По тази причина, ще отговоря на конкретно зададените от теб въпроси, без да изясняваме факта, приятеля ти реална личност ли е или не и всички последващи представени от теб факти. И ще се радвам, ако решиш да разискваш проблема в тази тема, то постовете ти да са написани конкретно към Твоя личен проблем. 1. С него полека-лека се превръщаме в personas non-grata у нас. Той до момента не е бил познат нито на майка ми, нито на баща ми. Баща ми като го видя, веднага загря каква е работата, ама си трае, защото много добре си прави сметката, че ще му литне главата, ако се опита да направи нещо в посока на това да тормози Недим - просто на Недим му е повече от лесно да извади анализа и да го даде на майка ми. Какво да правим? Понеже не ми става ясно ( ще ме извиниш) какъв е проблема с представянето на приятеля пред родителите ти. Може ли да изясним - искаш да го представиш, като свой интимен приятел; брат по н-та линия ( което не знам дали е от значение изобщо в настоящата ситуация); или като съквартирант, с който искаш да живееш? 2. С него обмисляме да се изнесем на тавана на един мой приятел, който от година насам се опитва да даде тавана под наем на някой безуспешно. Дали би било добро решение? Ако си пълнолетен и се издържаш сам, не виждам проблем да живееш с който искаш, където искаш, Ти в какво виждаш проблема? 3. Освен това, с него сме решили след две-три години аз да осиновя момченце, което да си гледаме. Има ли някой, дето би могъл да каже нещо по въпроса? Няма закон в България, който да ви позволи това, освен ако не го направите нелегално, при което при първия появил се сигнал, ще ви отнемат детето. 4. Как да избегнем атаките от страна на познатите ми, че с него сме били в сексуални отношения, в което няма капка истина. Съвет? А като какви точно ще се съберете и ще си осиновявате дете? Нали разбираш абсурда в ситуацията която представяш, отнесен към настоящата действителност?

Вчера ми се наложи да дам пример за визуализиране на състоянието страх и кога той може да бъде победен. Сега ми се иска, не просто да го кажа, а да попитам, как би реагирал в следната ситуация: Представи си, че гледаш филм за древния човек, чието действие можеш да промениш, като бъдеш в полза на героя само веднъж в следната ситуация: Трима древни хора са нападнати от голям звяр единият започва да се бори смело за живота си, другия веднага се обръща и избягва далече и третия, който се опитва да помогне на борещия се, но не му достигат силите. На кого би помогнал да подобри положението си? Бих ти препоръчала да потърсиш психотерапевт.

Споделям отбелязаното от lind. Давам една препратка към тема, която проследява основни моменти по определянето на състоянието, което много често е ключов момент има много добри насоки http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11295&hl=%2B%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0+%2B%D1%84%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%8F

Откъса е от книга, която се отнася към раздел езотерични, което предполага зад всеки израз да стои личното тълкуване на читателя. Ако трябва да направя връзка с днешното разглеждане на тревожните разстройства и употребените метафори в текста се получава нещо такова: "да се освободя от черупките си " - да паднат нормите, предразсъдъците, правилата, които са ме вкарали в този модел на мислене, който ме затваря, стяга и изолира. "загуба на моята човешка форма" - ако се огледаме сме обвити в страхове, те моделират нашето поведение, отношение, действия, да излезем от тази човешка форма, означава да се освободим от страха, страховете си, което на свой ред води до прекратяването на много от дейностите, които сме правили до сега. Зад тези две изречения разбира се стои много повече, това е просто нюанс.

Радвам се, че форумът ти помага по някакъв начин. Относно хората, които търсят психологична помощ, обединяващото не е интелигентността, а психологичната култура, която за радост става все по - голяма и отнасянето на проблема до специалист започва да преобладава пред обсъждане с приятели/ки на чаша алкохол или самоизолация, което пък увеличава шанса за добър финал удовлетворяващ всички засегнати. А зад тези думи на жена ти вероятно стои нещо съвсем различно, въпросът е :Как да стигнете до автентичността в общуването, качество, което бих казала е в основата на огромния брой семейни проблеми. За съжаление, много рядко се развиват подобни умения у детето , в следствие на което ние общуваме непълноценно по между си, разчитаме на телепатични способности или търсим единствено единомислието, като вариант за успешно общуване и така увеличаваме непрекъснато бариерите помежду си. Ключът е в това да се научим да общуваме, казвайки това което чувстваме, мислим и искаме, а не да гадаем другият какво мисли или да правим предположения, на които искрено да си вярваме. Опитай се да задаваш въпроси, които да ти изясняват репликите, които не разбираш. Изкажи чувствата и желанията си, без да търсиш на всяка цена разбиране, прави го заради себе си.

Здравей не разбрах, пробвал ли си някакви варианти за самопомощ? . Търсил ли си специалист, с който да работиш? Как си се информирал за състоянието си? Какво искаш и какво си готов да направиш, за да се почувстваш по - комфортно? От написаното оставам с впечатление, че просто констатираш факти, с които си готов да се примириш и да продължиш някак си, а може би греша? Университета е добро място за работа по промяната на поведението. Нужно е обаче да знаеш как.

Според мен начин има, а според теб?

Здравей plovdiv, препоръчвам ти книгата "Магьосникът от Землемория" , чейтейки я, вероятно ще осъзнаеш, че страхът е като сянката на човека, всеки си я има. В момента в който я забележи, тръгне ли да бяга, тя ще го подгони и може би ще започне едно дълго преследване, ако обаче се обърне и реши да я хване и разгледа, тя ще избяга от него. Може би ще разбереш, къде точно е скрита силата и как се работи с нея. Защото тя също като страха е част от нас и чака да бъде използвана.

Съвсем "случайно" попаднах на проблема с паническите атаки в книга на Карлос Кастанеда. Изненадата ми беше голяма, когато прочетох, че самият той е получавал панически атаки и обяснението, което му дават индианците, съответно и начина по който е обърнал усещането си и се е справил. Разбира се, не казвам че Това Е начина, просто не очаквах този проблем в такава книга. Още една гледна точка. Та: "След завръщането ми в Лос Анжелос, в продължение на много седмици изпитвах леко неразположение, което елиминирах от съзнанието си, обяснявайки си го с виене на свят или с внезапен недостиг на въздух, причинен от физическа умора. Това неразположение достигна своя максимум една нощ : събудих се ужасен, неспособен да дишам. Повиканият лекар постави диагноза "вид хипервентилация, предизвикана вероятно от нервно напрежение"". Той ми предписа успокоителни и ме посъветва да дишам в книжна торбичка, ако кризата се повтори. Реших да се върна в Мексико, за да се консултирам с индианката. Повторих и диагнозата на лекаря, но тя потвърди без колебание, че никаква болест не беше причина за моето състояние : аз се освобождавах най - сетне от черупките си и това което бях почувствал беше "загубата на моята човешка форма" и навлизането в едно ново състояние на отказване (отричане) по отношение на чисто човешките дейности. - Не се противопоставяй - каза ми тя - Нашата естествена реакция е да се борим. Но противопоставянето прогонва това състояние. Оставете се на вашия страх и следвайте загубата на вашата човешка форма етап след етап. Тя добави, че в нейния случай дезинтеграцията на човешката форма е започнало в нейната матрица, с непоносими болки и крайно силно налягане, пълзящо бавно в две посоки: към краката и към гърлото. Тя ми каза също, че ефектите се усещат незабавно. Имах голямо желание да опиша всички нюанси на това мое ново състояние и се приготвих да държа точно сметка за всичко, което щеше да ми се случи. За мое най - голямо разочарование нищо повече не се случи. След много дни на очакване се отказах от обяснението на индианката и заключих, че диагнозата е била правилна. Намерих го за напълно нормално: бях приел ролята на шеф, която се беше паднала, но си нямах и най - малка представа какво ми налагаше тя.

Когато пия кафе с приятелка, не го правя, за да не се чувствам сама, а защото ми е приятно да пия с Нея, кафе. Разликата е в отговора на въпроса - Какво те кара да излизаш с приятелите си? Какво търсиш в общуването? Какво ти носи факта, че ще си красив? Ако човек се е научил да се обича, ще общува с всички, заради самото общуване, а не заради нуждата да се чувства търсен, значим, популярен.....Един от основните страхове, който води до общуване на всяка цена е страха от самотата.

Не успях да разбера,защо пиеш Ривотрил, за депресия ли ти е изписан или за тревожно разстройство? Какви всъщност са оплакванията ти? Депресията поставена диагноза от психиатър ли е? Правиш ли нещо друго за състоянието си освен приемането на медикаменти? Спирайки медикаментите сам е трябвало да имаш алтернативна терапия, ако няма такава, ти просто се връщаш в старото си състояние. За да се намери отговора на въпроса Как да се справя с проблема? Трябва да се изясни В какво се състои проблема? Щом си в това състояние от приема на хапчета, значи те не третират правилния проблем, от там идва и неразположението. Може би звучи много общо, но информацията е твърде малко, за да се каже нещо повече

http://petel.bg/---VISYASHHOTO-KAFE----SE-RAZPROSTRANI-KATO-ZARAZA-SRED-VARNENTSI--PLASHHASH-GO-ZA-NYAKOY--KOYTO-NE-MOZHE__34900

Мотивацията за справяне е много важна част от процеса по преодоляване на тревожните разстройства, добре е, че я имаш. Но също толкова необходима ти е и терапевтичната подкрепа, за да се случват нещата по- бързо и успешно. Като вариант бих ти препоръчала да потърсиш психотерапевт от България, който работи онлайн. Има такава опция и тя никак не е за пренебрегване. Така ще можеш да провеждаш психотерапия от дома си и то на достъпни цени съобразени с българската действителност. Разбира се, избора е твой, тук в този форум има много теми на хора с тревожни разстройства и вариантите им за справяне, това е много полезна информация, която може да ти е от полза и да се опитваш да прилагаш. Желая ти успех и успешно справяне с проблема.

Здравей, сам ще ти бъде трудно да го правиш. Тревожните разстройства добре се повлияват от съчетанието на медикаментозна терапия и психотерапевтична. Като в следствие на втората постепенно се изключва първата. Щом са ти предписали медикаменти, сега е добре да включиш и психотерапията. Да прилагаш сам терапевтични техники без да си наясно с източника на проблема не виждам как може да постигнеш търсения резултат.

Вчера попаднах в измамна схема на телефонна компания, в следствие на което беше нарушено моето лично пространство, възпрепятствани контактите и работата ми. Костваше ми и продължава да ми коства, тъй като проблема не е решен, много нерви. В един момент си зададох въпроса Как може да се случва това?, къде живея?,какво мога да направя?, Отговора до който стигнах: Аз не мога да направя нищо, ако всеки не направи най- доброто за някой друг в дадена ситуация. Събудих се с мисълта, че отдавна съм над нещата, че съм намерила начин да приемам хората, да ги разбирам и уважавам.... получава ми се сякаш. Отдавна съм спряла да търся в ситуациите, символика, скрит смисъл, знаци и подобни екстри. Днес ставам и за пореден път се убеждавам, че хората са деформирани от системата, толкова деформирани, че не си дават сметка, колко могат да навредят с дребните си действия върху психиката на някой, който не познават. Не си дават сметка, че всички сме навързани като "свински черва " и не знаци, а физика има във всичко, прости физични закони. И ако някой дръпне не където трябва става възел на непредвидимо място. Възел който може да задуши, да унищожи хиляди нервни клетки в нечий мозък. И не знаци свише ще са отговори, не планети или други незнайни обекти, а Личната отговорност на всеки, към света и към човечеството като цяло. Ако всеки стане днес с идеята да направи нещо добро, нещо за друг, а не да обслужва само собствения си дребен и много важен интерес, ще задвижи различна физика, ще пренареди планети, ще съдейства за изгрева на някой друг, много ли е сложно? Та какво бих променила в света? - Себе си. Но много често това съвсем не е достатъчно, ако тази промяна на Себе си включва само моите интереси.

Много актуално, към днешната действителност. Малко песимистично, но пък даващо теми за размисъл Събуждаме се счетоводители, а не с имената си... Дата: 04.03.2013; рубрика: Анализ; автор: Елин Рахнев Много съкратихме мечтите през последните години. Направо ги направихме на салата в пластмасова чиния за еднократна употреба от някаква будка за бързо хранене. Започнахме да ги смятаме в свинско-телешка кайма, в риба тон, в салами, яйца, в консерви, в ток, в парно, в плазми, в сирене, в таблети, в айфони, в поръчкови кухни, теракота в баните и тоалетните, във вурстчета от соя, във вурстчета от пилешко, в еднакви номера на колите. Свихме ги до хладилника, до физиономията на инкасатора, до жеста на собственика на корпорацията, до кафенето в мола, до поредната фактура, до плащането на кабела и телефона, до уикенд-екскурзията до Гърция, до плазмата в хола, до двайсет лева върху пенсията, до миялната машина, до меката мебел с твърд дунапрен под нея. Разбира се, с известни изключения! Набръчкахме се от приказни кредити, от кредитни инспектори с равен тон в гласа си, от малките букви върху етикетите, от големите букви на рекламите, от банкери с чувство за хумор и с големи лихви върху душите ни. Станахме хора, които живеят секунда за секунда, минута за минута, час за час. И дотам. Хора, които трябва да избутат живота, а не да го преживеят. И малко по-напред във времето - мъгла без светулки и неони. Нищо. Разбира се, с известни изключения! Започнахме да остаряваме още по на трийсет, а другите в Европа и тези в Америка - на седемдесет и пет. Започнахме да си купуваме все по-големи куфари, все по-големи обувки, все повече провизии, но всъщност станахме емигранти за никъде. Емигранти пак към себе си. Емигранти с лош английски и съвсем нов български. Все стоим на някакви гари, летища, паркинги, все повече умираме от инсулти, инфаркти, от мъка, нещастие, депресия, все повече се нуждаем от спешна медицинска помощ за достойнството си. Все повече се нуждаем от нов "Пирогов", специално измислен спешно за нас. Разбира се, с известни изключения! Много съкратихме мечтите си през последните години. Затворихме ги във фитнеси, в бицепси, в чейндж бюра, в мутренско-приватизационни партитури, в молове, в ново строителство, в стари трикове, в средностатистически пъзели. И все чакаме "Ролинг стоунс" да дойдат на "Васил Левски". И Мик Джагър да изпее "Горда Стара планина". Но всъщност все чакаме Васил Иванов Кунчев. Всъщност целият свят чака Годо, ние си чакаме Левски. Форматирахме го в някакви ипотеки, в обществени поръчки, във фондации, в администрации, в коалиции, в разпределителни дружества, в куртоазия за пред света, в мълчание пред самите себе си, в приватизационни фондове за бърза употреба, в обедно меню за тъгата ни. Започнахме да говорим не за идеи, а за проекти със смесено финансиране. Не за сънища, а за цифри. Не за блянове, а за таблици. Не за сърдечни вълнения, а за касови бележки. Всяка сутрин се събуждаме като счетоводители, а не с имената си. Всяка нощ бълнуваме следващата сметка за дишане Разбира се, с известни изключения! Много съкратихме мечтите през последните години. Направо си заприличаха на конфекция, пльосната на витрината на магазин за тотална разпродажба. Определихме им точна дестинация, параметри, всичко. Изчислихме ги до последния милиметър. Изкалкулирахме ги като законна лихва с няколко допълнителни такси. Като бърз кредит за още малко живеене. Като бавен кредит за по-дълго умиране. Приравнихме ги с изравнителна сметка, с месечен доход, със семеен бюджет, с разплащателна сметка. С банкова гаранция за избутване на живота. Сложихме данък добавена стойност на сълзата им. Направо им разказахме играта. Направо ги вкарахме в черното тото. Направо не е за говорене. И докога така?