Диляна Колева

Срамът изчезва, когато добиеш самоувереност, самоувереност се изгражда, когато започнеш да провокираш страха и срама. Започваш да ги провокираш, когато нещо ти е много важно, толкова важно, че си готова да се срамуваш вечно, само и само да го постигнеш. Когато се престрашиш да си позволиш да се срамуваш вечно и направиш първата крачка , вече си едно стъпало напред към самоувереността. И точно тогава усещаш как си започнала да не се срамуваш и страхуваш толкова много и постепенно тези две чувства добият реалните си размери и се проявяват само в ситуации, в които са адекватни.

Скоро един човек, който беше с панически атаки, натрапливи мисли и целия коктейл от симптоми на тревожното състояние, ми изпрати една фраза: "Смелостта е висша форма на страха" Усещаше силата и, но не я разбираше, усещаше я, защото го беше преживял, той вече беше приключил с тревожното разстройство и въпреки всичко се нуждаеше от разяснение, какво точно беше преодолял. Това стана една от любимите ми фраза, не за друго, а защото също съм усещала силата и, а думите са подредени по начин, който го формулират много точно. Ако бях се опитала да му я обясня преди да има преживяването, надали щеше да го разбере по този прекрасен начин, по който стана след като вече беше преминал. Забелязах, че в постовете си пишеш в минало време, т.е. моментите, в които си проявила смелост са били доста. До колкото разбирам ти правиш това сама, без терапевт, което пък е още по - смело. Това е смелостта не е нужно да я търсиш, тя е в теб ти работиш с нея, само трябва да я идентифицираш и подсилиш. Значи просто продължавай, постовете в темата можеш да ги използваш най - вече като стимул. Смелостта се проявява при страхливите хора, при безстрашните няма смелост. Всички се страхуваме постоянно от нещо, но страховете ни са различни и ни спъват в различни направление, Твоят страх те е блокирал в къщи, друг е блокиран на нежелано работно място, трети в нещастно семейство, четвърти в неподходяща компания и т.н. За да се прояви смелостта, трябва изключително много да ти е писнало от страха, т.е. той да е достигнал до своята висша форма, да си готова или да го трансформираш или .................. оставям на теб алтернативата.

http://www.youtube.com/watch?v=KVb4rYDsuf4

В този момент ти започна и виждаш, че няма нищо срамно. Не си писала на колко си години, но предполагам, че си още в двайсетте, може и да греша. Но в този период има две възрастови кризи ( в началото и в края) , които предизвикват подобни състояния на равносметка , проблем с идентичността, нужда от себе прощаване и определяне на нови цели. Като прибавим към това нарастналия стрес, разбира се и периода на ПМС, който се отразява по подобен начин на болшинството жени, може да се каже, че нищо страшно не се случва, просто имаш нужда да освободиш съзнанието си от част от самообвиненията, да ги разбереш, трансформираш и да продължиш напред. От къде да започнеш, ами от началото, от това което те мъчи най - много. За да не прехвърляш вината на някой друг, както споделяш, първо ти самата трябва да се освободиш от нея. За да се освободиш е добре да я конкретизираш. Ако те е страх или срам да я споделиш, с който и да е, сподели я със себе си - напиши я. В момента, в който успееш да го направиш, нещата ще придобият по - различен вид. Проблемът тук е, че няма как да ти се дадат кой знае колко конкретни насоки от един пост, защото всеки човек е абсолютно единствен и неповторим и работата с неговите емоции е строго индивидуална. А при теб ще е необходима работа. Ако решиш да направиш това анонимно през форума, може и да се даде някаква насока, а може и нещата съвсем да не са "страшни" и с малко споделяне да изгреят в съвсем друга светлина. Другият вариант е да посетиш психолог - психотерапевт, с който да разгледа проблема и да освободиш напрежението като за начало. Ти ще прецениш.

Експлоатиран и манипулиран, може да бъде или да се чувства само човек, който не умее да "разбира" амигдалата. "Авторитетите" са хора, които добре работят с емоцията и знаят кое и как достига до човечеството в негова полза. Останалите са манипулатори.

И тук е било мястото за посещение при психолог или психотерапевт, за да се запознаеш със симтомите, да се изясни какво означават и да ти се предложат техники за овладяването им. След което щеше да придобиеш увереността, че можеш да се справяш сам и да се започне работа по промяна на мисловния модел и страха, който подсъзнателно те вкарва в това състояние и това е. С включването на "тежката артилерия" - психиатър и медикаментозно лечение, без психотерапия .........., ако разгледаш форумите ще видиш десетки теми как се е развило състоянието и защо след години медикаменти, продължават да търсят решение на проблема. "Въпросът ми е мога ли да премахна тези мисли , Благодаря" Можеш, започни психотерапия или разгледай многобройните методи за справяне, които са предложени по подобни теми във форума.

Лечението е ясно, необходима ти е психотерапевтична помощ, само с форумно присъствие може и да разбереш нещо за себе си и за проблема, но не знам дали ще успееш да му повлияеш. Има много теми на хора с подобен проблем, ако прочетеш вероятно ще видиш проблема си в доста постове и съответно идеи за неговото преодоляване. Медикаментозното лечение на депресията е необходимо да се комбинира с терапия, ако си пропуснала това да се случва паралелно е трябвало при спиране на медикамента да се продължи с терапия. Просто да се върнеш в социалната среда без да си работила над проблема с общуването и визията за света и разбирането му, само спирайки хапчетата е все едно да се върнеш не просто на изходна позиция , но и малко по - назад. Така че , смело, поинтересувай се за терапевт и започни.

Да мислиш от името на някой друг е загуба на време и енергия. Какво става в главата на другия никой никога не може да знае, мисленето, че знаем са само наши предположения, които често служат само и единствено за оправдание на собствените ни постъпки, да приглушат мисълта, че сме сгрешили някъде или за да докажат нашето виждане за нещата. Затова обърни се към себе си. Чарли, думата "убивам" тук е неуместна. Ще се опитам да ти обясня защо. В позитивната психотерапия има един подход за разглеждане на проблемите - транскултурален. Какво означава това? Това е излизане от културната рамка, в която човек разглежда проблема, разширяването и разглеждането му от гледните точки на различните култури. Ще ми е много трудно да го използвам качествено във форумен формат. По принцип до него се стига след определен период работа по проблема и в зависимост от това дали човека е готов да влезе в него , но ще рискувам. И така взимаме факта - аборт и проблема - чувство за вина от прекъсването на живот. ( като добавим, че бременността може да бъде прекратявана по различни причини, включително и физиологични) Приемаш го като нещо непоправимо, като нещо което няма как да бъде компенсирано, за теб това е край на нещо. Чувството за загуба, породено от твое решение, те е натоварило с чувството на вина, което от своя страна те кара да се чувстваш подтисната, тъжна, безсилна. Основната вина идва не толкова от това, че си взела такова решение, а от насаденото от културната среда, че това е нещо лошо, нещо грешно, нещо което не бива да се прави и въпреки всичко се прави. Често жени задават въпроси: Защо природата е позволила това да се случва, след като не трябва? Защо до определен период може, а след това не? Защо чувството за загуба винаги е толкова силно? Това е така, защото нашата религия, нашата култура ни го е вменила като нещо необратимо. И ние дълбоко вярваме в това. Смърт = край Нека сега вземем същия този проблем и отидем на изток. Има една притча за Буда, която разказва, че когато Буда бил в пустинята умиращ от глад му се явил един заек, който чрез себе си го спасил от гладна смърт. Години по - късно Буда си избирал приближен човек, явили се много хора сред които и един млад селянин. Изненадващо за всички Буда веднага го посочил и казал:" Ти ще бъдеш". В него той познал онзи заек, който някога го спасил от гладна смърт. Вероятно си чувала, че на изток хората вярват, че душата преминава от едно състояние в друго и от едно тяло в друго. Чрез тази и подобни притчи те разказват, как прекратяването на живот, всъщност дава нов живот, дава и нов шанс за душата да стане по - осъзната по - мъдра и по - силна. Мислейки си, че унищожаваме нещо ние всъщност му даваме нова посока. Ако разгледаме прекратяването на бременността от тази гледна точка, това означава, че това което си нарекла, че убиваш всъщност си насочила на друга посока. Това е вярването на изтока. И сега нека разгледаме този факт и през езотериката, в един от нейните клонове, розенкройцерството. Според тях душата на човек е преминала през различни състояния от минерали, през растения , животни и накрая влиза в човешко тяло. Не винаги, обаче, тя е готова да влезе в човешкото тяло и да изживее един човешки живот. Самото зачеване на плода всъщност е нейното стъпало нагоре в йерархията на развитие. Всяка жена заченала плод помага на една душа да съществува. Когато тя не е готова да влезе в материалния свят по една или друга причина нейното съществуване прекъсва, дали природата ще го прекрати или внушена мисъл на жената или каквото и да е друго, тя просто прекъсва. Може да звучи невероятно или просто като фантазия, но и това знание се е появило като следствие от нещо. Виждаш, че прекъсването на една бременност, не е непременно "убийство", както добре ни е внушила нашата религия. Това съвсем не означава, че трябва лекомислено и без всякаква мисъл да се правят аборти. Ако на теб ти предстоеше да вземеш решение, разговорът ни щеше да е съвсем различен. Но решението вече е взето и вината ти е факт, опитай се да разгледаш различните гледни точки и да приемеш, че новата бременност която планирате е може би шанс същата тази душа да се върне при вас, колкото и шантаво да ти звучи това. До тук с културите. Нещо практично. Напиши писмо на душата, която си решила, че си лишила от живот, обясни всичко вътре, напиши всичко което мислиш, чувстваш, планираш, това от което те е страх, това за което мечтаеш свързано с нея, всичко. Сгъни го и дръж близо до себе си 48 часа, след това го изгори. Няма да ти обяснявам защо и как това успокоява психиката, приеми го като един символичен акт на прощаване и даване на шанс на новото начало. .

Здравей Чарли, случващото ни се няма нужда от забравяне, то има нужда от приемане и трансформиране. Всяко наше действие идва, за да ни научи на нещо, което трябва да ни направи по - зрели, по - силни, по - мъдри и по - опитни. Начините не винаги са приятни, не са и тези, които винаги сме искали да ни определят като едни образцови хора. Но това са нашите начини. Някои наши решения водят до необратими последствия, но истината е, че нищо в природата не се губи, то просто заема мястото което му е било отредено в този момент, в това времепространство, при тези обстоятелства. В този момент това си била ти - твоя страх, твоето колебание, твоите съмнение, твоята безпомощност, твоята неопитност, но всяко едно от изброените качества има и положителната си страна, страхът е всъщност смелост, колебанието - предпазливост; съмнението - умението да преценяваш; неопитността е празното пространство, което сме отворили и сме готови да попълним с нашето живеене. Тежи ти, разбирам, тежи ти толкова много, че се опитваш да изкараш вината от себе си и да прехвърлиш отговорността на някой друг. Това е неговото решение. Проекцията няма да ти помогне, тя е временен защитен механизъм, който много скоро ще "издиша". Ти си прекрасен млад човек и животът е пред теб опитай се да видиш положителната страна на това, което се опитваш да заклеймиш в себе си. За какво точно се чувстваш виновна? Ако успееш да го формулираш, ще го изговорим и ще видиш, че страшни и непоправими неща няма. Запазвайки негативните чувства в себе си, ние ги "храним" с енергията си, те стават толкова големи и страховити, че не успявайки да ги поберем в себе си имаме нужда да прехвърлим тежестта и на някой друг. От това, обаче, не става по - леко, а напротив, започваме да влагаме двойно повече енергия в поддържането им и в този момент не ни остава сила за положителното. Добре е, че си решила да споделиш, самото споделяне често действа освобождаващо и пречистващо. Опитай се да изкараш от себе си всичко, което дълбоко си решила да подтиснеш, няма значение дали ще го напишеш тук или просто ще го напишеш някъде, дали ще го кажеш или ще го нарисуваш, просто намери начин да го изкараш от себе си.

Да "определиш" нещо, означава да работиш със съзнанието или да извършваш съзнателни процеси. Всички тревожни състояния, обаче, както и натрапливостите и депресиите, дори, са следствие от несъзнателни процеси. Хората с натрапливости попадат в безсмислената въртележка , да се опитват съзнателно да се справят с несъзнаваното и от тук започва невъзможността им да излязат от състоянието. Това е все едно да се опиташ да облечеш потник върху палто, няма как да стане ако първо не свалиш палтото.. Неадекватната мисия, в която се оказва въвлечено съзнанието, произтича от разбирането на цивилизационната матрица за мястото и ролята му. Според нея съзнанието трябва да управлява и контролира всичко чрез разбиране и осъзнаване. Това обаче е "мисия невъзможна": съзнанието няма такива възможности в тази рамка, нито има нужния капацитет да го направи. Проблемът се състои в това, че разбирането и осъзнаването са резултат от цялостното взаимодействие между съзнание и подсъзнание, в което над 90% от процесите са подсъзнателни, включително и тези, които правят възможни каквито и да било външни резултати. Цялата "невъзможност" на мисията идва от изкуственото разделяне на съзнание и подсъзнание - съзнанието се оказва принудително отделено от подсъзнанието и се явява някаква същност на чисто съзнание, каквато не само не съществува, но и е невъзможна. Можем да имаме много ясно съзнание и мислене, но това не е чисто съзнание, а плод на изключително комплексни процеси във взаимодействие. Т.е. - чисто съзнание без подсъзнание е невъзможно, тъй като съзнанието и осъзнатостта са просто една от многото възможности на подсъзнанието, които са получили реализация. Следователно нито един съзнателен процес не е възможен без участието на подсъзнанието. Ето защо, всяко съзнателно търсене на обяснение на дълбоки несъзнателни процеси е обречено на провал. И да, ти можеш да знаеш всичко по случването на твоя проблем, да разбираш защо се случва, може да имаш цялата информация на света и да не можеш да се справиш с проблема, тъй като ще работиш само с онези 10% съзнание. Работата с подсъзнанието е различна. В зависимост от това колко дълбоко подсъзнателен е проблема се определя и продължителността на терапията.

Вероятно д-р Първанов ще ти отговори по - конкретно, но аз много искам да използвам примера, който си дала, който е показателен за това къде стои проблема с ненамирането на доказателства. Думите които съм подчертала в поста ти са ключови за подържането на натрапливостите, "очакването" и "предположението" описват нещо несъществуващо. Веднага след това обаче фиксацията попада в това несъществуващо и мисълта потича в поток, който не е нищо друго освен нереален страх. Страхът разбира се рисува картини все така нереални и потърпевшия влиза в грешната линия точно тук. Той не работи върху премахване на "очакването", а работи върху въображаемите последствия т.е. разпръсква енергията си в търсене на справяне със симптомите. На семейството от твоя пример не му е нужно да търси планове, които да докажат несъстоятелността на въображаемия им страх. Тези доказателства никога няма да са достатъчни. Нужно е да насочат енергията към първопричината, че земетресенията никога, ама никога не могат да се предвидят, такова нещо нашата наука още не е изобретила. И техния проблем е в това, че живеят в измисленото очакване, че земетресенията могат да се предвидят. Варианти винаги има, могат да съборят къщата могат да се преместят в друга къща, в друг район, могат да направят аварийни изходи навсякъде, но могат и просто да приемат, че земетресения се случват всеки ден ненадейно навсякъде и вероятността да се случи нещо лошо точно на тях е точно толкова голяма, колкото за всеки друг човек. И ако живота им е толкова ценен, не е нужно да го пропиляват в треперене, а да го използват пълноценно всеки един ден. Казваш, че животът ти изгубва смисъл, защото живееш в очакване, че ще полудееш. Така е, това очакване погубва смисъла на живота ти. Тук е момента в който трябва да избереш искаш ли си смисъла или ти е по - важно да разбереш вариантите за справяне с очакваното нереално. Някой просто да разсее страховете ти от очакванията за момент не ти е нужно. Нужна ти е дълбока промяна на мисловния процес, който е започнала от развиване на първичиня страх от смъртта, от изгубването и т.н. така добре познати базисни страхове. Това е дълъг етап, който освен терапия иска и преживяване. И ако в този момент си казваш: "Аз това го знам, но на мен ми трябват доказателства" ..............

Ходиш на терапия, значи нямаш нужда от обяснение на състоянието - натрапливости. Аргумент няма да намериш. Страхът е като сянката на човека - всеки си я има. Кой вижда сянката си? Този който застава на светлината и се обръща, за да я разглежда. Всъщност тя ходи след всеки, но малцина са тези които се фиксират в нея. Ако човек няма сянка, значи него го няма, той не съществува. Ако се опита да избяга от нея, никога няма да успее, да я пребори също, но може да я направи по - бледа или по - ярка. Страхът е полезен, той е вид самозащита. Хубавото на страха от болести е, че ще заведе притежателят му навреме на лекар и страхливите често успяват да се излекуват за разлика от безстрашните, които се отнасят несериозна към здравето си. Така че страхът сам по себе си е нещо полезно, но когато го употребяваме неадекватно се превръща в проблем за нас. Как да си повярваш, че не развиваш шизофрения? 10 от 10 човека с натрапливости са убедени, че развиват шизофрения, а всъщност просто са зациклили на тази мисъл, която няма нищо общо с действителността. Защо ти да си извън тази статистика?

Ако вдигнеш прекалено високо цената на нещо, то става все по - недостъпно за теб. Сега остава да събереш смелост и да го направиш.

"- Учителю, как да се науча да прощавам? - Защо се опитваш да лекуваш симптомите?! Научи се да не се обиждаш!..."

Докладът ще е за блатни водорасли в Долното и в Рибното езеро. Поне така обявяват. А белите цветя , които се появяват в центъра на Окото, надявам се все още да ги има. Аз лично след сечта през 2007 - 2009 не съм проявила желание да ходя. Нещо не можах да приема лифта, чисто емоционално.

Много ми е тежко, като слушам статистиките за посещаемостта на Рилските езера. Един лифт е покачил посещаемостта за 2-3 години с над 100 000 души. Това ли трябваше да се случи? От началото на лятото се тръби, че природата в циркуса се трансформира, че езерата се променят, но тази вечер с новината, че се появява блатна растителност и вероятността да се превърнат в блата е на лице, направо ме съкруши. Еколозите отново тръбят, но както и с лифта съмнявам се да се преборят с човешката алчност. Парадокса - спират конния транспорт, който е най - естествения и стар вид транспорт в планината и който е бил единствения, защото рушал пътеките , но...... не и лифта. Лифта е полезен и безопасен. Поредното безумие.

Поведението на съпругата ти, така както го описваш е определено агресивно ( мълчанието е една от най - мощните форми на агресия), но и нещо повече то е манипулативно. От своя страна ти си заел позицията , която съвсем съзнателно участва в този процес. Ти не си позволяваш здравословно агресивно поведение. Забраняващото агресията партньорство никога няма да постигне оптималното. Рискува се партньорството да се разпадне и двата да се разделят, отровени от всичко което потискат у себе си, вместо да постигнат яснота, разрешаване на конфликтите и взаимно зачитане. Агресията може да бъде и активизираща сила. Ако гледаме на нея само като на заплаха и затова отказваме да я допуснем в мислите и в действията си, рискуваме да отнемем от психическата си енергия. Това се случва и в притчата - там няма здравословна агресия, не ти написах финала и, но сега ще ти го напиша. "От вечерта до сутринта той седя до леглото на болния и плака. На следващата сутрин той умря, а болният продължи да живее. ( По Саади) Правя важното уточнение, че тук говорим само за теб и само хипотетично. Защото е невъзможно да се коментира нещо, което не се познава. Затова мисля, че този откъс ще е полезен ЗА ТЕБ. "Обявете, че сте човек, който не позволява да го превръщат в жертва Няма роб, „свикнал" с робството. НЕ ТРЯБвА НИкОГА ПОвЕЧЕ да бъдете жерт­ва. Никога! Но за тази цел е необходимо безпощадно да анализирате себе си, да се научите да разпознавате многобройните ситуации, в които други ви дърпат конците. Съпротивата срещу манипулацията е нещо много повече от простото запаметяване на няколко техни­ки за отстояване на позициите и поемането на някой и друг риск, когато определени хора се съюзят, за да манипулират или контролират поведението ви. Сигур­но вече сте забелязали, че Земята очевидно е планета, на която практически всички човешки същества редов­но правят опити да се контролират помежду си. И са си създали уникални институции, които са се усъвър­шенствали в това отношение. Но ако сте от хората, които са управлявани против волята и разума им, зна­чи сте в положението на жертва. Напълно е възможно да избягвате манипулаторските капани в живота, без да се налага сами да прибяг­вате до манипулиране. За целта трябва отново точно да определите какво искате за себе си по време на краткия си престой на тази планета. Бих ви препоръ­чал като начало да престанете да очаквате да бъдете жертва и да обърнете сериозно внимание на поведението си в ролята на жертва. КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ ЖЕРТВА? Жжертва сте винаги, когато се окаже, че не контроли­рате живота си. ключовата дума тук е КОНТРОЛ. Ако вие не дърпате конците, значи някой или нещо ви манипулира. Манипулацията може да има безброй раз­лични форми. В смисъла, в който я употребяваме тук, думата „жертва" не означава „преди всичко" човек, срещу кого­то се извършва престъпно посегателство. Защото ако по силата на навика се отказвате от контрола над емоциите и поведението си във всекидневния живот, е възможно да бъдете ограбени или измамени по начин, нанасящ много по-големи поражения. Жертви са преди всичко хората, които живеят спо­ред предписанията на другите. Те правят неща, които не им се иска да правят, или са манипулирани да извър­шват действия, свързани с ненужни лични жертви, ко­ито пораждат скритото им негодувание. Да ви поста­вят в положение на жертва в смисъла, в който използ­вам думата в тази книга, означава да ви ръководят и контролират външни сили, и макар те да са безспорно вездесъщи в нашата културна среда, РЯДКО Е ВЪЗ­МОЖНО ДА ВИ МАНИПУЛИРАТ, АКО САМИ НЕ ГО ПОЗВОЛИТЕ. Да, в делничния си живот хората сами превръщат себе си в жертви по много различни начини. Жертвите винаги действат от позицията на сла­бостта. Те се оставят да ги командват и да им нареждат, защото често им се струва, че не са достатъч­но умни или достатъчно силни, за да поемат отговор­ността за живота си. Затова поверяват „конците" на някой „по-умен" и „по-силен", вместо да поемат рисковете на самоутвърждаването. Жертва сте, когато животът ви не работи за вас. Ако действате саморазрушително, ако се чувствате нещастни, без настроение, наскърбени, тревожни, ако се страхувате да бъдете себе си или сте в друго по­добно състояние, което ви сковава, ако не действате за себеутвърждаването си, ако ви манипулират външ­ни сили, значи сте жертва, а според мен, никога не си струва човек да защитава положението да бъде жерт­ва на самия себе си. Ако сте съгласни с това, ще попи­тате: какво значи да се освободя от манипулирането? какво означава да съм свободен? КАКВО Е СВОБОДАТА? Никой не получава свобода наготово. Трябва да я пос­тигнете сами. Ако някой ви я поднесе на тепсия, това въобще не е свобода, а подаяние от благодетел, който неизбежно ще поиска да си платите. Свободата означава нищо да не ви пречи да ръководите живота си, както пожелаете. всичко друго е фор­ма на робство. Ако не можете да бъдете напълно сво­бодни в избора си, ако не можете да живеете така, както вие искате, да правите каквото ви харесва с тя­лото си (при условие, че удоволствието ви не наруша­ва нечия чужда свобода), значи не притежавате власт­та, за която говоря, и по същество сте манипулирани. Да бъдете свободни не означава да отхвърляте от­говорността си към скъпите ви хора и към ближния. всъщност, тук се включва и свободата да направите избора да поемете отговорност. Но никъде не е каза­но, че трябва да бъдете нещо, което другите искат да бъдете, ако желанията им са в противоречие с онова, което вие искате за себе си. Можете да бъдете отго­ворни и свободни едновременно. Повечето хора, които се опитват да ви убедят, че не можете, които ще нарекат стремежа ви към свободата „егоизъм", в действителност имат някаква власт над живота ви и се бо­рят срещу заплахата да им отнемете тази власт, ко­ято сами сте им предоставиш. Ако ви накарат да се чувствате егоисти, значи са ви накарали да се чувст­вате виновни и пак са ви подчинили. Дребният философ Епиктет пише в своите „Размис­ли": „Не е свободен човекът, който не е господар на себе си". Прочетете внимателно цитата. Според това опре­деление, ако не сте господари на себе си, значи не сте свободни. За да бъдете свободни не е необходимо да притежавате свръхголямо могъщество и да пречите на другите да бъдат свободни, нито да ги плашите, нито да ги принуждавате да ви се подчиняват, за да докажете върховенството си. Най-свободните хора на света са онези, които имат чувство за вътрешен мир. Те просто отказват да се подчиняват на чуждите капризи и ръководят живота си с мълчалива ефективност. Те не робуват на дефини­рани роли, в които трябва да се държат по определен начин, защото са родители, служители, данъкоплатци, граждани или просто възрастни, радват се на свобода­та да дишат какъвто въздух поискат, където си поискат, без да се тревожат какво мислят другите за из­бора им. Те са хора с чувство за отговорност, но не са роби на егоистичните разбирания на другите за това какво е отговорност. Свободата е нещо, което трябва да отстоявате. Четейки тази книга ще осъзнаете, че това, което на пръв поглед изглежда безсмислена дребна манипулация, всъщност е опит конците на живота ви да бъдат по­ети от чужди ръце и да ви поведат в посока, която ще сложи край на свободата ви, макар и незабележимо и за кратко. Ще пожелаете да бъдете свободни, когато започне­те да развивате в себе си цялостна система от разби­рания и поведение, които не допускат манипулации, в нито един момент от живота ви. Освобождението ще замести навика да робувате на обстоятелствата, ако следвате поведение, отстояващо свободата ви. Може би най-добрият начин да постигнете свобода в живота си е като не забравяте следното правило: Никога не разчитайте ИЗЦЯЛО на друг човек, освен на себе си, когато става въпрос за собствения ви живот. Или, както се изразява Емерсън в „Самоувереността": „Никой освен вас не може да ви осигури душевен мир." Много години съм работил с клиенти и често съм чувал оплаквания: „Но тя ми обеща, че ще го направи, а ме подведе.” „Знам, че не трябваше да разчитам той да свърши това, особено след като за него то не зна­чи нищо, а за мен - всичко." „Пак ме разочароваха. Ще си взема ли някога поука?" Така горчиво се оплакват хо­рата, които са позволили на други да ги манипулират по един или друг начин и, следователно, да злоупотре­бят със свободата им. Всичко казано за свободата не означава, че трябва по какъвто и да е начин да се изолирате от другите. Напротив, най-често хората, които не се поддават на манипулации, обичат компанията и забавленията. Те са ведри и общителни и на тях може най-много да се раз­чита именно защото не позволяват манипулатори да командват живота им. Не изпитват нужда да бъдат груби и свадливи, защото са се научили да се чувстват естествено точно така: „Това е моят живот. Изживявам го аз самият, а времето ми на тази земя е твърде ограничено. Не мога да бъда ничия собстве­ност. Трябва да съм винаги нащрек някой да не ми от­неме правото да бъда себе си. Ако ме обичаш, обичай ме заради това, което съм, не за това, което ти искаш да бъда." Но как можете да извлечете такава „здравословна свобода" от едно минало, подплатено с навика да бъде­те манипулирани, изграден от манипулаторските тен­денции на обществото и традициите ни? КАК ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ НАВИЦИТЕ НА ЖЕРТВА В детството си често сте били манипулирани просто поради положението на децата в семейството. Пос­тоянно са ви дърпали конците и вие сте недоволствали тихичко, но същевременно сте били наясно, че ни­що не можете да направите, за да придобиете власт над живота си. Знаели сте, че не можете да се издържате сами и че ако не действате според плановете на възрастните за живота ви, остават ви малко прием­ливи алтернативи. Достатъчно е било да избягате от къщи за двадесет минути, за да видите колко сте без­помощни сами. Затова сте се подчинявали и сте се учили да приемате действителността такава, каквато е. всъщност, да оставите другите да ви казват какво да правите е било разумно решение, защото не сте били в състояние да осъществите „фантазиите" си. И макар че сте се борили за известна независи­мост, често сте били доволни, че другите мислят вместо вас и направляват живота ви. В зряла възраст може би все още носите в себе си остатъчни навици от детството, които някога наис­тина са били разумни, но сега ви превръщат в лесна жертва. Може би ви тероризира някой „голям човек", а вие така сте свикнали да премълчавате, че все още допускате това, просто по навик. Да се измъкнете от капана на манипулациите озна­чава преди всичко да си изработите нови навици. Здра­вословните навици се усвояват по същия начин като и нездравословните - чрез практическото им използване, след като вече сте наясно какво ще практикувате. Макар че не е нужно задължително във всичко, кое­то правите, винаги да става както вие искате, можете поне да се стремите да не се разстройвате, сковавате и отдавате на тревоги за всичко, което се случва в живота ви. Ако решите да прогоните вът­решните си притеснения, вие премахвате един от ос­новните навици на жертва, който човек винаги сам си налага. Премахването на капаните, които ви поставят в ролята на жертва, където ви държат уловени и ви контролират, или където сте недоволни от резулта­тите от решенията си, става с помощта на програ­ма от четири стъпки: (1) Научете се да преценява­те жизнените ситуации. (2) Не очаквайте да бъдете поставени в ролята на жертва и си създайте нагласа да не допускате това. (3) Осъзнайте основните фор­ми на манипулиране, на които сте подложени в живо­та си и в своята среда. (4) Съставете си набор от принципи, с чиято помощ ще си изградите житейска философия, основана на непоклатимото убеждение, че няма да се оставите да бъдете жертва. в тази увод­на глава първите три стъпки се разглеждат накратко. Останалите глави са посветени на четвъртата. Те съдържат подходящи насоки за укрепване на нова­та ви позиция на човек, който не позволява да бъде манипулиран." Ако мислиш, че ще ти е полезно ще ти изпратя цялата книга.

И аз ти зададох въпрос: Отговаряйки на него ще започнеш да отключваш отговори. Ако отново и отново се връщаш към поведението на съпругата ти и търсиш там причина, нищо няма да се получи.

марсин, on 25 Aug 2013 - 12:01, said: Тайната на спокойствието и успешното преминаване в ситуациите се състои в изработването на план. Успешният план е този, който не е обвързан с желанията, мнението и очакването от другите. Той работи ефективно за увереното придвижване напред , когато има психичната настройка, че този план може ненадейно да се промени и ние трябва да сме готови за неговата промяна с изработване на нова стратегия. В твоята ситуация, ти имаш план, да помолиш шефа да намали отпуската, това е чудесно. Отиваш и го молиш и отпуската е намалена. Край. Факта, че си решила да го предложиш и на някой друг е вече страничен клон на твоя план и той си търпи различното развитие, защото това е твоя план, а не на колежката ти. Ако това е същата колежка, която казва "Аз съм си такава" , всъщност тя просто следва своя си план - избягващо поведение. Когато искаш да представиш на някого своя план: "Аз ще отида да говоря с шефа, да ми намали дните." Това е заявяване на себе си, А защо не можеш да останеш безразлична? Защото твоето его иска признание и от там идва цялото натоварване, като отговор ти пускам една притча, която е за емоционалана ситуация подобна на твоята. Така ли? Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й, разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?" Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето". Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата". „Така ли?" - отвърнал Хакуин и им предал бебето. Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?" Той приемал формата, която настоящият момент - лош или добър - имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него. Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви. Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат. Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие. Екхарт Толе, "Нова земя".

Така е, живеем, за да се развиваме, но само след като спрем да се страхуваме. Както виждаш и в притчата няма дадено решение за изход от положението, защото лечителя се страхува прекалено много да не изгуби владетеля и собствения си живот, за да направи каквото и да е за промяна на ситуацията, съответно и за себе си. От какво се страхуваш? Отговора на този въпрос е важен за теб. Ако се опиташ да обясниш, какво те накара да се припознаеш в ролята на владетеля, може би ще излезе и още нещо към отговора ти.

Агресията е проява от една страна на чувството страх, а от друга на безсилие. Хората са агресивни когато се страхуват и не са в състояние да променят действителността в даден момент и се защитават съзнателно или не. Тази защита може да е активна - проява на нападателно поведение, грубости, девиантно поведение, обиди, ругатни, бурно изразяване на недоволство по всякакъв начин. Защитата може да е и пасивна - игнориране на околните, самосъжаление, различни постъпки, които причиняват личен дискомфорт, позиция на жертва - тиха или демонстративна, манипулация и т.н. Може да помислиш, какво стои за думите ти : за себе си съм безкрайно добронамерена никой не се страхува от мен да натрия нечий нос, който ме е наранил Агресията разболява, но не тази, която е от хората към нас, а тази която е вътре в нас. Проявата на агресия у всеки човек е негов и само негов проблем. Ако ние решим да я приемем, ще я поддържаме жива и ще се самонараним, ако не я приемем, тя ще рикушира и ще се върне там от където е дошла. Ако някой ти каже - "Глупак" - бъди сигурна, че той дълбоко в себе си се чувства глупак, за да го изкара той го проектира върху някой друг, другият обаче решава да припознае ли това определение за себе си и да го приеме като свое, съответно да се почувства глупак. Никой на този свят не може да ме накара да се чувствам глупава, ако аз дълбоко в себе си съм убедена, че не съм. Това ще се случи в момента, в който откриеш, какво те кара да възприемаш поведението на другите като агресивно и да го отглеждаш в себе си, като свое. Един пример: Моето поведение : Излизам в последния момент от къщи и бързам за среща и знам, че закъснявам, а никак не искам това да се случи, качвайки се в колата аз ставам агресивен шофьор - всички ми пречат, преминавам на жълто - червено, свиря на някой, който се "осмели" да ме пререди или ми пресече пътя, а в същото време аз засичам другите, карам с превишена скорост и т.н. Реакцията на околните: Ядосват се, викат, свирят, изнервят се, обявяват жените шофьори за некадърни, може и да се навикаме на някой светофар и става обстановката, която описваш Как биха могли да реагират: Да ме оставят да се "самоубивам", да не се ядосват и да не викат, да не се изнервят и да проявят разбиране, да бъдат скептични, безразлични, да цъкнат един път с език и това е, защото моето агресивна поведение няма нищо общо с тях. Те просто са попаднали в този момент, на това място едновременно с мен и моето грешно планирано време. Но имат пълното право, да ме напсуват като ги засека на светофара, после да викат още пет минути, после да си развалят настроението за целия ден, да ме обвинят, че съм виновна за скапания им ден, за лошото им настроение и че ако аз не съществувам денят им ще е по - добър. И познавам мнооого, много хора, които казват това всяка сутрин. Проекцията е върху някой друг Истината е, че не аз, а те самите са си направили деня такъв, аз изобщо не съм ги забелязала в движението, техния яд няма да се отрази на моя ден.

Интересно, че си се видял в ролята на владетеля. Аз пък те припознах в ролята на лечителя, който в страха си да не загуби владетеля, се подлага на самонаказващо поведение, отново и отново, само и само сърдития владетел да е доволен.

Краткият ти разказ ми напомня ситуациите в Древния Изток между владетелите и техните лекари. Владетелите били всемогъщи, когато се разсърдели, се леела кръв, а лечителите заплащали провалите в лечението дори с живота си. Затова заедно с грижата за живота на пациентите си те са се страхували и за собствения си живот. Ето и една притча, която метафорично може да бъде обвързана с тези две сходни ситуации твоята и на древните лечители. ПРАВИЛНОТО ЛЕЧЕНИЕ Каримхан, могъщият владетел, бил болен и всички лекари се страхували от неговия гняв. Накрая, с леко насилие и големи заплахи, един слуга довел треперещ от страх хеким пред леглото на болния Керимхан, който изревал с мощен глас: " - Навсякъде те знаят като добър лекар, покажи изкуството си! Но не забравяй кой е пред теб" Хекимът внимателно погледнал царя: "- Тук ще помогне само едно - казал той - Пригответе всичко необходимо за клизма." "- Какво? Клизма ли? - извикал царя - На кого ще правят клизма? Страшният поглед на царя накарали хекима да потрепери. " - За мен, о, господарю е тази клизма." Царят наредил да направят на хекима клизма, и виж ти, от този час болките на владетеля утихнали. И винаги, когато болката отново се появявала, той викал хекима, за да му правят клизма. Опитай се да погледнеш зад метафората.

Никотинът (веществото, към което се създава силна психическа зависимост) уврежда нервната система по два основни начини: пряко токсично действие върху нервната клетка и спазъм на кръвоносните съдове, който се отразява върху кръвоснабдяването на мозъка и се проявява с главоболие, виене на свят, отслабване на паметта, намаляване на работоспособността и др. Всяка изпушена цигара ускорява сърдечната дейност с около 20 удара в минута. Освен това при тютюнопушене кръвното налягане се повишава с 20 до 40%, което се дължи на учестяването на сърдечната дейност и свиването на кръвоносните съдове. Предполагам откриваш някои симптоми на паническите атаки. Ако човекът не е тревожен, тези симптоми за него не значат нищо, но ако съзнанието на тревожната личност ги свърже с предстояща паническа атака, тя разбира се е на лице. Подобно нещо се случва и при алкохола или кафето.

И при мен имаше нещо подобно, около 5 дена се опитвам да пусна тази тема и все нещо не е наред. А другото момиче се разболя доста сериозно от нещо на което не може да се постави диагноза = вирус, два дена по - късно и около 10 дена не може да се възстанови.