Диляна Колева

Здравей Маги, ако правилно разбирам "фактологията" , преди 1 година, еднократно си имала интимен контакт с твой близък приятел, който след това не желае да разговаря с теб. Опитала си всичко, но приятелството ви вече не е същото. Поправи ме ако греша. Всъщност, нищо не следва. Всеки си живее своя живот. Когато един човек в рамките на една година не желае да да разговаря с теб по даден въпрос, не знам дали нещо е в състояние да промени това. Тази мисъл е добре да излезе от теб по някакъв начин и както е казала Диана , един от добрите начини е писане. Седни и напиши всичко онова, което мислиш, това което ти тежи, което искаш да кажеш, на него, на себе си. Помисли, не изтървай нищо. Опиши цялата тази година, терзанията си, болката си. Запечатай писмото и го дръж до себе си два - три дена, колкото имаш необходимост и след това го унищожи. Това е символичен акт на сбогуване, който действа много добре в подобни случаи. Ако решиш, че искаш да му го покажеш покажи му го, ако не искаш недей, но унищожи написаното, след като си сигурна, че си написала всичко подробно.

Здравей Диана Г. , както е написала lind има периоди в живота на човека, в който му се струва, че всички изходи са затворени и той се намира в затворено пространство, от което не може да се измъкне. Истината е, че изходи винаги има и продължението на историята наречена "наш живот" зависи изцяло от нас. Както е казал Кейси: ".......бъдещето не е просто предопределена случайност или късмет, или дори лична предразположеност. То е създадено от условията, които зависят от индивидуалната и колективната воля. Съдбата на един човек не е предопределена от това от къде е дошъл и какви са обстоятелствата в настоящето му. Бъдещето зависи от онова, което той избира да прави в сегашното си положение. Във всеки момент във времето, разкриващото се бъдеще на човека би могло да хвърли сянка в определена посока, но тази сянка се движи и отклонява, когато личността избере да промени нагласата си в настоящето. Ден след ден, избор след избор, всяка душа носи своята отговорност за живота, който решава да води. И всеки избор става част от хрониките, създавайки нови сенки и отпечатъци, които може би предстои да срещнем. Дори най - добрата компютърна система на света не би могла да предвиди с пълна точност как ще протече нечий живот, когато на везните са потенциалните възможности и човешката воля." Какво се случва, защо и как можем да се измъкнем от подобно състояние? Разбира се, всички тези въпроси си имат отговори. За да не перифразирам, ти пускам материал, в който ще намериш отговорите и вариантите за изход. Ако това състояние продължава и не намираш сили да излезеш от него, е добре да потърсиш специализирана помощ и подкрепа, за да можеш по - бързо и качествено да се справиш със ситуацията. Първоначално са наричали депресията - психично разстройство изразяващо се в "депресивен епизод" : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри. Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение. Все по - често ни се случва да чуем как някой споделя " Вече няколко дена нямам сили, нищо не ми се прави, не мога да мисля, в лошо настроение съм" и отсреща да чуе констатацията - " О, ти си в депресия" Предвид горенаписаното ( което се определя, като битова депресия) днес това състояние се определя не като психично, а като психологично, съпътствано от дълъг период на лошо настроение, или често променящо се такова. Спорно е кой определя, дали депресията е битова и кой трябва да се заеме с нейното лечение, едно е ясно, това е състояние, което потапя страдащия в дълбока тъга, в тъмен и дълбок душевен мрак, от който много трудно се излиза. Депресия - това е състояние, в което изпада човек, когато не вижда радост в живота си. ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА Причините за битовата депресия са най - различни. Най - често депресия се отключва при съчетание на няколко важни фактора : лични проблеми, трудна житейска ситуация, пропуснати ползи. Когато става въпрос за лични проблеми, трябва да се има предвид, че някои хора са вътрешно предразположени към депресивни състояния и тяхната житейска философия преобразува ситуациите като предразполагащи. Липсата на дневен режим, недоспиването, отсъствието на почивка - неусетно, но сигурно създават предпоставки за бъдеща депресия. Генетичните предпоставки за депресията , са нещо което е видимо, реално. Въпреки това, тя също има предпоставки за проява, като битова, депресията се проявява по - често при хора с детско поведение, "непораснали деца", които с трудност се изправят смело пред житейските проблеми и често са със сменящи се емоции и настроение. Изправящи се пред неприятности, този тип хора редовно се разстройват и ако трудностите продължат, те неизбежно потапят себе си в депресивен епизод. Зад това обикновено стои едно детинско отмъщение на живота - "Ако ти Живот си толкова неприятен, аз ще умра, сега." В детството, тази концепция за отмъщение е била насочена към родителите, които са причинявали някакъв душевен дискомфорт на детето. Когато личността порасне, тя пренасочва отмъщението от родителите към Живота. Подтикване към потапяне в депресивно състояние, може да и друго - неосъзната вътрешна полза - страх да признае своята некомпетентност пред важен за него човек в трудна ситуация, желание да привлече вниманието към себе си или да се приближи емоционално към близки хора, или нещо много по - просто: да оправдае безделието си и да има оправдание да не прави нищо. Към това можем да прибавим и нездравословен начин на живот, който да създаде чисто физиологични предпоставки за появата на депресия..Когато организмът е готов да се разстрои, а личността е предразположена към това, когато са налице и някои тежки ситуации ( поредица от проблеми, тежка житейска загуба - смърт на близък, развод или пропаднали мечти) естествено се съединяват с някои от вътрешните ползи на личността и депресията настъпва почти "естествено". ЛЕЧЕНИЕ "Реалната" депресия, трябва да се лекува от медик специалист. За съжаление хората се страхуват от "таблетките" и не бързат да отидат на специалист психиатър, въпреки че в 80% от случаите се стига до пълно възстановяване. Ако това не е "реална" депресия, а е умора и временна промяна на настроенията или става въпрос за битова депресия, то нейното преодоляване е много по - леко и не се нуждае от медикаменти. Повлиява се преди всичко с чести и дълги разходки сред природата, смяна на средата, дори с тежка и упорита работа. Много добре се повлиява с откъсване от градската или стандартната среда, отдалечаване от всички източници на информация. Влизане в "селски режим" - ставане рано, работа сред природата, дишане, чист въздух. Ако зад депресията стоят вътрешни ползи, то лечението може да започне да боксува. Битовата депресия, често се среща при възрастни хора, когато има радост в живота, но целите липсват. Тогава депресията се явява, като начин да привлекат внимание, нещо като театър за определени зрители. Житейската подкрепа и съчувствието което получават, по - скоро влошават състоянието, от колкото да го подобрят. Ако в тази ситуация, "болният" остане в комфортната атмосфера на обгрижване, много скоро всички ще се окажат в задънена улица и в плен на това състояние. Да се разобличат вътрешните ползи на депресирания - е неефективно, трябва да се смени обстановката и хората, които са попаднали в тази ситуация. ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ В съвременната култура "депресията" стана почти модерна. Най - често се среща в цивилизованите страни на Европа. В страните с по - нисък стандарт на живот и там където основното занимание е работа за препитанието, чрез тежък физически труд, депресивни състояния няма. Препоръки за предотвратяване на депресивни състояния: - Осигурете си здравословна среда на взаимоотношения, ведри и мотивирани хора, обърнете внимание къде живеете, с кого. Нужни ли са ви приятели или партньори, които постоянно се оплакват и търсят вината в другите? - Не. Погрижете се , около вас да има позитивни, ведри и мотивирани хора. Психично устойчиви и весели. - Работата - много важна част от живота. Важно е професионалната работа да ви доставя удоволствие. Това не е спасение, но е съществена част от справянето. А до колко работата ви може да бъде здравословна? Една театрална среда, например, с нощният и неподреден живот, с постоянното драматизиране е силна предпоставка за развиване на депресия. - ако искате да живеете здравословно, то организирайте живота си по подходящ начин. Добър дневен режим и спокойна и пълноценна вечер с добър сън. Ставайте рано сутрин, правете физически упражнения. На практика хората които спортуват редовно или тичат в парка, стигат до депресивни състояния изключително рядко. - Предразположете функционално и тялото си - хора, които се движат изправени, с изправен гръб и рамене, често се усмихват, не изпадат в депресия. Правете това, често, обръщайте си внимание. Нека това стане вашето "лице" към живота. - И най - важното промяна на житейската ви философия. Тя трябва да е с положителен заряд, психичната устойчивост да се яви като етично задължение.

Духът ни не е паднал, тук коментираме обективната реалност, тя е малко по - различна от фантазната такава. А дали ще се влюбваме в България, Англия или Франция, за мен няма особено значение, въпрос на личност и взаимоотношения. Къде по света ще работим, също. Понякога, обаче, единият от партньорската двойка намира призванието си в една държава, другият в друга и тогава идва време за тежки решения. Любовта, работата, страната .......... Когато човек е изправен пред подобен избор, еднозначен отговор няма и всичкото знание на света не стига, защото става въпрос за чувстване,. Авторът на темата без да иска е проектирал за себе си подобна ситуация с това уточнение, че работата и страната са му реални, а любовта фантазна, но намирайки отговора на тази дилема сега, може би ще си помогне за в бъдеще.

Какво означава за теб " критика"? Какво мислиш за т.нар. градивна критика? А можеш ли да видиш "критиката" като съпричастност и помагане? Ще ти напиша откъс от една книга, който е блестящ пример, за това колко полезна може да бъде критиката. Мисля, че ще ти бъде много полезен. ".....когато във вас се надигне гняв, защото ви се струва, че са ви охулили несправедливо, спрете се и си кажете: "Чакай малко.......аз съвсем не съм съвършен. След като Айнщайн признава, че греши 99% от времето, може би аз греша поне в 80%. Може би заслужавам тази критика. Ако е така, трябва да съм благодарен и да извлека полза от нея." Чарлс Лъкман, бивш президент на компанията "Пепсодент", ..... той не поглежда хвалебствените писма, но държи да прочита критичните. Знае, че от тях има какво да научи. Компанията "Форд", толкова силно иска да разбере какво не е в ред в управлението и начина и на функциониране, че провежда проучване на мнението на работниците и ги приканва да критикуват компанията.. Познавам един бивш търговец на сапун, който дори молеше за критични бележки. Когато започна да продава сапун за "Колгейт", заявките вървяха бавно. Той се притесняваше да не загуби работата си. Понеже знаеше, че сапунът и цената са добри, реши, че грешката трябва да е в него самия. Когато не успяваше в някоя сделка, често обикаляше квартала, мъчейки се да разбере къде е сгрешил. Не е ли бил достатъчно ясен? Може би му е липсвал ентусиазъм? понякога се връщаше при търговеца и казваше: " Не се връщам да се опитвам да ти продам сапун. Дойдох да ви помоля за съвет и критични бележки. Бихте ли ми казали какво не направих както трябва, когато се опитах да ви продам сапун преди малко? Вие сте много по - опитен и напреднал от мен. Моля , помогнете ми с критиката си. Бъдете искрен. Не ми спестявайте нищо." Този подход му спечели много приятели и безценни съвети. Какво мислите, че стана с него? Издигна се до президент на "Колгейт Палмолив Пийт" - една от най - големите фирми производителки на сапун. Само големите хора са способни на това. И сега когато сте сами защо не се погледнете в огледалото и не се запитате дали мястото ви не е сред тях. Ето трите правила за спокойно приемане на критика:; 1. Несправедливата критика , често е прикрит комплимент. Тя не рядко означава, че сте предизвикали ревност или завист. Помнете - никой не рита умряло куче. 2. Направете най - доброто на което сте способни. После отворете чадъра, за да не се стича дъжда ( критиката) във врата ви. 3. Записвайте си глупостите, които сте направили, и се отнасяйте критично към себе си. След като знаете, че не сте съвършен, последвайте примера на Литъл - настоявайте за обективна, добронамерена и конструктивна критика.

)) Въпросът с намирането на работа е ..... не знам дали е нужен коментар, само който не е търсил не знае за какво точно става въпрос. Пародията е изключително голяма и стига до там, че така наречения трудов посредник в борсата те пита директно " Е, нямаш ли някакви връзки в тази сфера, няма как да стане иначе" )))) и това е факт, не подлежи на коментар. А за комплексно полезен, боя се Диана, че това няма как да стане. Например, аз съм психолог и съм вложила пет цифрена сума в образованието си и доста години, време и усилия. Придобила съм специфични знания и опитност, което предполага, че ще се боря със зъби и нокти да правя точно това, особено ако го считам за свое призвание. Да, съгласна съм, че всяка втора продавачка е с икономическо образование и знае 3 езика ! Така ли трябва да бъде? Има по - амбициозни хора и по - активни, но има и хора, които искат просто да работят, а не да бъдат предприемачи. В духа на темата, за съжаление все повече млади хора не се решават да се обвържат и да създават семейства, точно защото не виждат перспектива в себе си и имат страх, че няма да успеят да се справят. Много мои роднини и приятели са в чужбина, много им е мъчно за България, връщат се, но когато останат повече от 2 седмици виждат безперспективността и липсата на възможност за реализация или инвестиция. Пиша малко по - емоционално, защото за съжаление съм лично засегната от случващото си и бягството в емиграция. За което горчиво съжалявам. Разбира се има хора, които са се реализирали по някакъв начин и се чувстват удовлетворени, но това не е модел, а по - скоро изключение.

"Борба" и "пороци" .... звучи ми някак религиозно, от онзи вид ограничена религиозност, която поставя човека в рамки, и му пречи да чуе сърцето си, да разбере емоциите си, да бъде това което има нужда да бъде. Няма пороци и няма борби има различни емоционални състояния, които хората кръщават по красив или некрасив начин според собствената си морална и ценностна система. От това което разказа , аз не видях някакви "пороци", а една объркана жена, която е в трудно емоционално и материално положение и се опитва да подреди живота си по единствените и познати начини. Факт е обаче, че когато даден проблем не се разрешава, а се задълбочава, значи всичките ни познати начини са неефективни и няма смисъл да ги ползваме. Вероятно по тази причина имаш нужда от нещо ново и свежо като вариант за справяне, различно от твоите досегашни методи. По - горе ти предложих нещо различно, което да въведе някакъв ред. Колкото и елементарно да изглежда, ако се направи с мисъл и се вложи желание, наистина се получава една добра посока. В момента си се завъртял в кръга - "не мога", това е ясно, наистина много неща не можеш. За това идеята беше да напишеш, какво можеш и след това ще стане ясно как да го направиш. До като изброяваш нещата които "Не можеш", няма шанс да видим тези, които можеш. Това са обърнатите модели на мислене и общуване, които са вложени в нас още от детството ни. Като деца ние сме чували преди всичко - " Не прави това" , "така не става", "не ходи там" и т.н. Никой не ни е насочвал в това което да правим, а в това което да НЕ правим. По тази причина, когато изпаднем в слабост или в тежко положение, най - напред започваме съвсем спонтанно да мислим какво НЕ можем да направим и някак лекичко покрай нас се хлъзва моженето, без да го забележим. Затова просто седни и напиши какво МОЖЕШ да направиш за подобряване на положението си до края на месеца. Вярвам ти, че ти е било трудно като си се опитала, няма как иначе при положение, че си фиксирана в НЕ моженето. Това не означава, че трябва да се отказваш, напиши поне 1 нещо и започни да мислиш върху него. Само така ще започнеш да изместваш фокуса.

Не си болна, ти си много, много наранена. Това което описваш са следродилни класически състояния на двамата родители. За съжаление малко се говори за това и не се обръща внимание на време и нещата преминават в този неприятен стадий. Както жените, така и мъжете си имат своите специфични състояния след раждането на детето. Някои се справят с тях , преживяват ги, преминават. При други се развиват в негативната линия. Права е била свекърва ти, това е вид мъжка ревност, за да видиш че не си сама в тези преживявания http://www.moetodete.bg/razvitie/kogato-tatkoto-revnuva.html В тази ситуация, аз бих препоръчала да останете сами, за да можете заедно да влезете в новия режим, който е определил новия член на семейството. За съжаление това е знание, което в момента вече е ненужно, Искаш детето да живее без викове. Това може да се случи само когато се справиш с крясъците, които са останали в съзнанието ти. Те са твоето безсилие. Ти си нервна и викаща, защото към този момент нямаш посока, липсва ти цел, не виждаш перспектива в положението в което се намираш. Първото което е добре да направиш е, да определиш какво точно искаш да промениш, в кратки и точни няколко точки. Вероятно в главата ти е хаос, а през него трудно се вижда, време е да го понаредиш. Когато си напишеш какво точно искаш да промениш, разгледай много добре списъка и прецени от коя точка можеш да започнеш, това което виждаш като най - постижимо и имаш възможност да се заловиш за него веднага. Определи посоката и тръгни по нея, целите сами ще се подредят пред теб. Малко помощ, ето ти няколко отправни въпроса: - какво би искала да промениш в следващата 1 седмица - какво би искала да промениш в следващите няколко месеца - а след пет години - какво искаш радикално да промениш в живота си - какъв е смисъла на твоя живот Това е като най - обща насока, конкретните действия ще определиш сама, вярвам много по - точно.

Здравей Ники, на последния ти въпрос - обърни се към психолог, психотерапевт. Когато разбереш как физическите ти симптоми са свързани с психиката и ти сама предизвикваш голяма част от тази симптоматика, напрежението ти ще падне значително. Гастрита и нервния стомах са "класика" в психосоматичните заболявания т.е. тяхното проявление е пряко свързано с психиката, с твоята емоционалност и начин на мислене. Когато един симптом се повтаря и човек не знае как да се справи с него, а е опитвал доста неща, това се приема като безнадеждно от съзнанието и е нормално да доведе до депресивни моменти с постоянен плач. Негативните мисли са част от общото тревожно състояние в което се намираш. Хапчета за страх няма, така че до колко хапчетата могат да са ти от полза , не знам.

Нямаш представа колко хора в България казват същото, само вчера го чух от двама. Разнообразното ежедневие не е въпрос на местоположение, а на лична организация. За да се разшири и обнови кръга от познати и приятели е необходима да се добавят нови интереси, нови места, нови дейности, което не е особено трудно, особено ако човек има и финансова възможност. Относно любовта, тя ще те намери навсякъде, особено в днешното виртуално време. И в България, както и в цял свят, виртуалните запознанства прерастващи в сериозни връзки стават все повече. В днешната действителност, а и в исторически план, човекът е избирал местоживеенето си според възможностите за оцеляване. Това е основния критерий за избора на място за дом и семейство. Всичко останало се гради на базата на тази основна потребност - сигурност. Ако виждаш в България по - сигурно място за оцеляване, върху което да градиш бъдещето си, няма нищо по - добро от това да се върнеш, но ако не тази база, а нещо илюзорно и променливо е основния мотив е добре да го обмислиш много внимателно.

Тревожните състояния не се преодоляват с две сесии психотерапия. За съжаление повечето хора в това състояние, след първите 1-2 сесии започват да се чувстват по - добре и прекратяват терапията. Абсолютно естествено развитие е симптомите на тревожност да се проявят по различен начин, който е също преодолим, както и физическите симптоми, но се изисква време и работа. Необходимо е било просто до си продължиш терапията, а не да се опитваш да търсиш отговори в интернет. На доста места вече е написана схемата по преодоляване на това състояние, но на кратичко още веднъж : След запознаване с проблема се изяснява защо и как се проявяват симтомите. Работи се с упражнения, които трябва да се изпълняват от клиента, които му помагат да овладее физиологичните проявления на тревожността. Това го прави уверен и той е в състояние да започне работа по промяна на мисловния модел, който е основния източник на стрес и вкарва в тревожно състояние. Ако някъде по пътя на този процес клиента реши да прекрати терапията, трябва да е готов за частично, периодично или трайно връщане на симтомите. Както сам забелязваш, дори знаейки, че спорта ти помага, твоя мисловен модел го изкривява и го прави неприемливо решение. Мисля че този пример е добър отговор на въпросите ти. И все пак, ако си решил преодоляването да стане чрез интернет, си попаднал на много добро място Има много теми с упражнения, разяснения, хора които са преминали сами или с частична помощ от терапевт през тревожността, прочети и се опитай да подредиш за себе си, някакъв вариант за справяне. Другият вариант е да си подновиш или да започнеш терапията.

Креми, поста ти е много на място и няма нужда да бъде премахван според мен. Не обръщам внимание на възрастта, не защото няма значение, а защото конфликта е в повтаряща се ситуация, в която се реагира по един и същи начин, който носи дискомфорт и неразбиране. По тази причина една психологична консултация би била полезна, за да даде насока и яснота на самото момиче, защото явно то има въпроси. Като при всички случаи тя би била полезна и за майката, защото би помогнала за достигането до отговори и от нейна страна. А че в днешната действителност 21 годишната възраст е твърде ранна за сериозна връзка, в това спор няма. Но когато става въпрос за желание от ранно и дълбоко обвързване ( със запознаване и влизане в семейството на партньора) и в същото време прекратяване на връзките по един същи начин, без да разбира защо го прави, това вече е друг въпрос. Ако емоционалния свят не се преразгледа и установи, къде е основния конфликт, вероятността, да пренесе модела или следвайки социалните норми за стабилно семейство, просто да търпи връзка в която няма да се чувства добре е твърде голяма. Всичко което пишем, разбира се е по - скоро хипотетично, защото информацията не идва от човека за когото говорим. Тук проблемът е на Мама и нейната загриженост за бъдещия семеен живот на дъщеря и, който вероятно иска да е различен от нейния. Можем да напишем много за видовете семейни модели и как точно се отразява в интимните връзки на едно момиче, липсата на мъжко възпитание, но това не би помогнало на никого. Преживяванията са твърде индивидуални и е добре да се разглеждат конкретно.

Между чувстване и усещане има една тънка граница, която е много съществена. Може би ще те насочи въпроса: Усещаш ли женствеността в себе си? и В какво се изразява тя? Силната емоционалност е предпоставка за лесно влизане в състояния на стрес. Лесното влизане в крайни емоционални състояния, означава, че рязко се изгубва връзка с Тук и сега или с настоящата действителност. В тази връзка - пиенето на кафе, като усещане, а не като преживяване. Какво означава да преживееш нещо? Да вложиш в него емоция, съответно мисъл и от там се определя чувстването. Да усещаш - да присъстваш в изпълнението на самото действие, без да го обвързваш или да правиш пренос на емоция. Да му позволиш да бъде такова каквото е. Как виждам всичко това отнесено към теб? Чувстването, мислите, емоциите, това какво искаш и не искаш да бъдеш те вкарва в противоречивия образ който описваш. Липсата на усещане не ти позволява да преживяваш нещата такива каквито са. Тук мисля, че е и вътрешният конфликт. В това се състои и объркването уж си изградила женския образ, който предварително си поставила за своя цел, а всъщност си малкото момиче, което обаче съвсем не е слабо, а е много силно, но кому е нужно да демонстрира силата си? Няма как при това положение да не останеш объркана, неуверена. Това разбира се е само един от аспектите на въпроса, който поставяш и то от гледна точка на чувстването и усещането. Самопознанието е многопластов процес.

Здравей Ивена, впечатлена съм от написаното от теб. Наистина си избрала правилната посока. Иска ми се да обърна внимание на копираните от мен твои изречения. За да присъстваш тук и сега смирението не ти е от особена полза, като начало. Липсата на присъствие е свързана с липсата на усещания. Забележи, че всичко което си направила, което е прекрасно, е следствие на твоята пълна мобилизация. Ти си "стегнала" чувствата, емоциите, тялото, мислите в един оздравителен режим и си постигнала много. Сега, обаче, е време да се отпуснеш и да започнеш да усещаш. Какво имам предвид? Когато правиш нещо, дори и най - рутинната дейност - пиеш кафе или чай сутрин, какво правиш? Задай си този въпрос. Обръщаш ли внимание на момента? Да усетиш чашата в ръката си, топлината на напитката, вкуса от езика до гърлото, да присъстваш в самия процес на пиене на кафе. Това звучи странно, но ще забележиш, че повечето хора не присъстват в момента дори на това елементарно действие, тяхната мисъл е заета с миналото ( какво са направили) или с бъдещето ( какво им предстои да направят) , т.е. те не присъстват тук и сега, те са някъде напред или някъде назад. За да се научиш да присъстваш в живота си, е добре да започнеш да се упражняваш по този елементарен начин, който развива усещанията. За да се научиш да усещаш ще видиш, как ще ти се наложи да се отпуснеш и тогава ще започнеш да преживяваш действителността по различен начин. В това е тайната и на женствеността. Ежедневието ни е динамично, често ни се налага да се справяме сами с трудни ситуации, под постоянен стрес сме и сме се научили да сме "мъжки момичета", това от което искаш да излезеш. Една добра терапия за излизане от този модел, колкото и невероятно да звучи, са танците. Преди време бях стигнала до същото решение, че трябва да се отпусна и да престана да съм "мъжкото момиче", и... записах се на салса. Защо на салса? Това е танц, който се танцува по двойки. Двойката води мъжа, а жената трябва само да се отпусне и да бъде красива , Да следва знаците на партньора, за да разбере накъде да се движи. Звучи простичко. Колко голяма беше изненадата ми, когато това се оказа най- сложното нещо за мен. Първо защото не умеех да се отпускам, а когато човек е стегнат, не усеща знаците на партньора, изгубва усещането и или започва да го води или избързва или просто си танцува сам в двойка. Отне ми много време, докато се науча да се отпускам, да "чувам" усещането, да следвам партньора, да присъствам в момента и това да ми носи удоволствие. Много е трудно, но това е един красив начин, чрез който да се научиш да присъстваш тук и сега. След това, човек се научава да прилага това отпускане и усещане и в стресови ситуации, научава се да присъства в момента на ситуацията, а не да я преекспонира с мисли за предходния момент или с проекции за бъдещия, които му пречат да вземе решение или да се справи с проблема.

Здравей, щом си прочела голяма част от форумните теми, вероятно е станало ясно, че без психотерапия преодоляването на процеса може да е дълъг и сложен. Ясно е, че симптоматиката на ПР е психосоматично т.е. нереална, тя се случва единствено защото мисълта е задвижила определени физиологични процеси. Благодарение на това разбиране, явно ПА са намалели. Това, обаче е първата и разбира се доста важна част по преодоляването на състоянието тревожно разстройство. От тук насетне идва работата по преодоляването на един мисловен модел свързан с твоите базисни страхове - от смъртта и от изоставянето и всички последващи ги мисли, усещания и състояния. За съжаление това няма как да стане с писане. Терапевтирането на този процес е комбинация от разговори, техники, теория, упражнения и отнема време, в което е необходимо да се вложи целия потенциал, който има страдащия човек. В някои от темите има публикувани упражнения, които са подходящи при паническите кризи, те ще ти помогнат значително има и написана последователността, с която е необходимо да започнеш промяната. Може би ако ги потърсиш , изкараш и подредиш и се опиташ да ги следваш ще настъпи някаква промяна, но психотерапевтичната работа ще ти свърши работа много по - бързо. Важно е да знаеш, че това състояние е преодолимо, хората преминали през него и през много по - сложни състояния са много, така че място за отчаяние няма.

Вие не знаете как ще се променят усещанията и тъй като вашето преживяване е различно. При нея е необходимо доста работа със самопознанието, за да се промени светоусещането и. Емоционалния и свят е подреден по начин който и носи дискомфорт, колкото и да се опитва тя да го контролира ( както казвате, че прави усилия да остане в постоянна партньорска връзка) това няма как да се получи тъй като тя върви по старите и познати модели на поведение, усещане, чувстване. А промяната на тези модели изисква психологична работа. Добре е, че сте стигнали сами до този извод, сега остава да го осъществите.

Това са английски сайтове за Турет, мисля доста по - добри от повечето материали на български, тъй като в България по този синдром се работи стандартно с медикаменти, поне моята информация е такава, може и да греша. http://www.tourettesyndrome.net http://www.tsa-usa.org http://www.tourette-syndrome.com http://www.tsa.org.uk http://www.tourette.c А що се отнася до етиологията и въпросът за мислите: КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ: наличие на множествени и генерализирани двигателни тикове плюс вокални тикове – покашляне, ръмжене, звуци, провикване, копролални вокализации – извикване на цинична дума. Тиковете се проявяват много пъти през деня, обикновено на пристъпи, почти всеки ден или периодично в течение на повече от една година. Промяна в анатомичната локализация на тиковете, количеството им, честотата, сложността и тежестта с течение на времето. Начало до 21 години. Появяват се не само по време на интоксикация с психоактивни вещества или заболявания на нервната система. За първи път обикновено се появяват между 2 и 10 годишна възраст и почти винаги преди 14-та година. Най-често започват с тикове на главата и гримаси на лицето, а по-сложните двигателни и гласови симптоми се появяват няколко години след началото. Копролалията обикновено започва в ранната юношеска възраст и присъства в 1/3 от случаите. С този синдром често са свързани импулсивност, трудност в задържане на вниманието, натрапливи мисли и действия, личностови проблеми. Понякога тиковете имат агресивен или сексуален компонент. Заболяването протича флуктуиращо, обикновено трае до края на юношеството, но може да продължи с отслабена интензивност и в зрелостта. Нарушава силно социалното вграждане, тъй като пречи на учебния процес. Трябва да се направи диференциална диагноза спрямо неврологични заболявания, които протичат с хиперкинези. Ако не се лекува този синдром придобива хроничен ход и може да се проявява през целия живот с периоди на относителни ремисии и обостряния. При някои могат да се получат и сериозни емоционални проблеми, включително и депресия. Това е стандартната клинична картина, виждаш, че са характерни и натрапливите мисли и сексуалния компонент в проявите. Разбира се, тук не можем да кажем почти нищо конкретно, но ако имате съмнения, най - добре е да се поинтересувате за специалисти работещи с този синдром и да се направи консултация при тях. Хубаво е да знаеш, че този синдром се появява от 8-10 годишна възраст до към пубертета и има вероятност да отшуми след това, но е добре през този период да се работи по него не само с медикаменти.

Здравей вева, това което искам да допълня към всичко казано е като те препратя към една статия, която накратко, но много точно обяснява проблема, за който говориш. http://megavselena.com/revnostta-e-mozychno-zabolyavane/ Прочитайки я ще разбереш, че това което си направила като "споделяне" е изключително противопоказно в тези ситуации и препоръката на психолозите е никога да не се прави. Другото е, че това състояние може да се задълбочи, ако не се работи по него с професионалист и то само при желание от страна на приятеля ти, дори и тогава крайният положителен резултата не е гарантиран. Знам, че би ти се искало нещата да стоят по различен начин и би направила всичко възможно, но за съжаление не ти си човекът, който може да направи каквото и да е по промяна на състоянието му.

Симптомите на този синдром са доста очевидни и не е много трудно да бъде определен. Ако по време на прегледа си проявил някой от тях е напълно нормално диагнозата да е поставена сравнително бързо, което не означава, че не се налага по - задълбочена работа. Въпросът е каква е алтернативата, която ти е дадена и как работиш по нея?

Тази тема е подобна http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14565 , може да я прочетеш и да споделиш припознаваш ли се в нея или при теб нещата са по - различни.

Семейството , кариерата , любовта, това са три аспекта на едно и също преживяване - партньорството. Всеки един от тях може да е краят на началото на другия или обратното, но може да е вариант за събиране на трите. Къде точно стои кармичната връзка тук, не знам, но е факт, че всеки човек стига до момент от живота си в който трябва да ги обедини, разграничи или да избере един от тях. И това са може би едни от най - трудните избори. Магията е в това да успяваме да виждаме в тези моменти новото начало, а не края, обвързаностите, саможертвите и компромисите. Приказка за Началото Един ден Началото се събудило и усетило, че трябва да стане от мястото си и да тръгне. Началото харесвало мястото, където се намирало, но послушало вътрешното си усещане, станало и тръгнало. Вървяло и се удивлявало на всичко по пътя си - виждало гъсти елхови горички, стръмни върхове, буйни реки, кози пътеки и широки пътища. Вечер заспивало където замръкнело и сънувало своето място. Колко хубаво си живеело, колко уютно и приятно му било там. Потръпвало от носталгия, но усещало и свежия дъх на свободата. Сутрин ставало с изгряващото слънце и продължавало напред. Не знаело точно къде отива, но нещо отвътре му подсказвало, че когато стигне, ще разбере. Минали дни, минали седмици. Дори месеци. Началото наблюдавало как есента сменя зимата, а зимата води след себе си пролетта. Видяло и лятото. Но Началото не спирало да върви - все напред и напред. Един ден Началото срещнало човек. И усетило, че е стигнало. Този човек бил причината за дългото пътуване. Човекът бил паднал. Имал силното желание да промени живота си. Копнеел да внесе повече радост и щастие в дните си. Но нямал сили да се изправи и да се заеме с подобряването на живота си. Чувствал се слаб и нестабилен. Ала щом погледнал Началото, човекът усетил, че времето е настъпило. Времето да поеме подадената от Началото ръка и да се изправи. Вече не бил сам. Нито самотен. Вече били двама - един пристигнал и един дочакал. Началото се усмихнало на себе си - дългото пътуване го довело до верен приятел. С общия си опит и със стремежа към по - щастлив живот, Началото и човекът били готови да вървят напред и постигали всички свои цели.

Здравей Валерия, от това което прочетох разбирам, че както повечето хора днес и ти пропускаш много важен момент от живота си. Момент, който както ти казваш, никога повече няма да се повтори. Момент който тече ежесекундно, този момент е ТУК И СЕГА. Всъщност всичкото онова минало за което говориш е едно изминало Тук и Сега, което си пропуснала и което не си осъзнала, но в самосъжалението п оминалото и проектирането на бъдещето продължаваш ден след ден, минута след минута да пропускаш твоето безценно и неповторимо Тук и Сега. Когато ти е тъжно и скапано не мисли за утре, а се радвай на днес, ставаш и си казваш, ДНЕС се чувствам чудесно и ДНЕС ще го изживея по най - прекрасния начин и се раздаваш. В момента в който си сътвориш очакванията за Утрето , днешния ден вече се е скапал, пропускаш си днешния ден в съжаления по вчерашните и негативните прогнози за утрешните къде ти е ДНЕС, кога ще го живееш? Ти живееш с мисълта за вчерашната болка и страха от утрешната, как да се чувстваш добре ДНЕС? Вината и безпокойството, които си прегърнала и си превърнала в твои приятели са едни от най - силните паразити. Толкова силно са се вкоренили в нас, че често не можем да ги различим и ги наричаме с други имена. Каква е истината, обаче: Вината означава, че настоящите ви мо­менти изтичат в демобилизация като резултат от мина­ло поведение, докато безпокойството е средството, кое­то ви демобилизира сега по отношение на събитие в бъ­дещето — често това е нещо, над което нямате власт. Ще разберете това, ако се опитате да си представите, че се чувствувате виновен за бъдещо събитие или че се безпокоите за нещо, което вече е станало. Макар едното да е реакция по отношение на бъдещето, а другото — на миналото, и двете имат еднаква цел — да ви разстройват или демобилизират в настоящия момент. Ро­бърт Джоунс Бърдет[1] в „Златният ден" пише следното: „Хората полудяват не под въздействие на днешното преживяване, а поради угризението за нещо, което е станало вчера, и страха от това, което може да доне­се утрешният ден." Вината и безпокойството са може би най-често сре­щаните форми на дистрес в нашата култура. Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали, и да изпълвате настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина да изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате на­зад или напред, резултатът е един и същ. Захвърляте сегашния момент. „Златният ден" на Робърт Бърдет е „днес" Настоящият момент е ключът, който ще ви позволи да разберете чувството си на вина и безпокойството си. Научете се да живеете сега, а не да пилеете настоящите си мигове в демобилизиращи мисли за миналото и бъ­дещето. Единственият момент, в който можете да жи­веете, е сегашният, а вие посвещавате мимолетното на­стояще на безплодни угризения и безпокойства. В „Алиса в огледалния свят" Луис Карол пише след­ното за живота в настоящето: „...Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога — мармалад днес." „Все някой път ще дойде и „мармалад днес" — забе­ляза Алиса"[4]. А вие какво ще кажете? Ще ядете ли мармалад днес? Тъй като днес все някога ще дойде, защо не сега? И в този ред на мисли, да попитам: Валерия, ти яде ли мармалад днес?

"Отпушването" на паричния поток се случва само и единствено в мисълта на хората? Такова чудо, като "достатъчно пари" няма. Има нещо друго отговора на въпроса " И какво като не ми стигат парите?"

Да ти вмени чувство за вина и по думите ти, виждаме, че е успял. Това е една от основните манипулации при този вид взаимоотношения. Добре е да знаеш, че вмененото ти чувство за вина е с цел да събуди съжаление и съответно да се постигне исканото от теб. В случая да продължиш да поддържаш същите взаимоотношения. Радвам се, че споделянето е подействало успокоително, но не съм сигурна, че само то е достатъчно. Надявам се да имаш силата да продължиш борбата със самообвиненията, вината, страха от самотата и да осъзнаеш, че това са паразити на твоето подсъзнание, които са ти прикачени от някой друг по стечение на обстоятелствата.

Здравей Амели, От тук някъде е започнал страхът от изоставяне, който пък е акумулирал в другите два проблема. Детската психика преживява раздялата по различен начин от възрастното съзнание. Този страх от изоставяне може да предизвика проблем, без дори да има такива явни фактори. Когато детето започне да ходи на детска градина, и е до 3 години, неговото възприятие за време и раздяла е различно от нашето. Оставянето в детското заведение и заминаването на майката, то преживява като изоставяне завинаги. Колкото и да му се казва, че мама ще дойде, това няма резултата за неговото съзнание. За детето мама си е заминала завинаги, всяко нейно появяване е празник и ново начало, затова и децата от яслата като видят родителите изразяват силна радост. И така ден след ден, при по тревожни и емоционални деца, дори този фактор - ходенето на детска градина - може да предизвика и да развие силно чувство за изоставяне и да породи проблем най - напред някъде в тийнейджърството и в по - късно в различни форми. Разбираш, че при твоята семейна история, ще е голяма изненада, ако нямаш развит този базисен страх. Вътрешните липси у човек пораждат две състояния - на агресор и на жертва. И двете са плод на страх. Когато се съберат агресор и жертва, се получава подобна на описаната от теб картина. Често такива връзки продължават много дълго, като жертвата все намира оправдания, най - честото е, че партньора ще се промени и остава при него приемайки всякакви обиди и унижения. Агресорът пък става все по - настъпателен, тъй като знае че винаги може да манипулира и управлява жертвата. Т.е. вероятността да продължиш да поддържаш този "омагьосан" кръг е много голяма. Не знам точно как можем да ти помогнем през форума, освен с някоя и друга насока, но според мен това е крайно недостатъчно.

Браво Галя, поста ти е много емоционално зареден и надявам се да повлияе положително и мотивиращо на Ралица. Искрено ти желая нови и все по - големи успехи, вярвам че човек, който е преборил сам тежките подсъзнателни модели, може всичко. Ралица, това за което става въпрос е излизането от твоята зона на комфорт. Всеки човек има такава зона, която често е с много малки размери и ни прави не свободни, а по - скоро затворници. Разчупвайки зоната на комфорт ние всъщност разбираме какво представлява свободата. В някакъв момент от живот ти, твоята зона се е стеснила изключително много. В момента ти работиш по нейното разширяване, това може да продължи много дълго време, докато осъзнаеш, че не разширяването, а разчупването и ще е пътят към свободата. Това което е споделила Галя е една малка, но много ефективна, част от техниките за справяне с подобен тип тревожни състояния. Най - важното е да си направиш график, в който всеки ден или през два, да има нещо ново, което да преодоляваш. За да можеш да вървиш напред , обаче, ти трябват знания и умения как да го направиш и след като решиш, че започваш следваш до край. Всяко отказване е не просто крачка назад, не зануляване , а влизане в отрицателно ниво, там където не си била. Когато постигнеш нещо и се откажеш връщайки се в изходно ниво, следващия импулс за започване ще задейства мисълта - "Аз това вече го правих" и мотивацията изчезва тотално. Колкото повече пъти започваш и спираш до някъде, всяко започване от начало ще ти е все по - трудно. Ето защо плана, графика и поредността от точки и тяхното спазване е от такава изключителна важност. Известни методи за повлияване на пристъпите на страх са: Смеха- звучи налудничаво, но само ако човек не е запознат с процесите, които протичат в мозъка. Защо смеха? Най - елементарното обяснение: Когато бебето се смее, смеем се и ние, когато то плаче, ставаме тревожни. Дори да ни е много тежко - то се смее, на нас ни става смешно ; то плаче, на нас ни става тревожно. Важно е тази мимика да се вижда и приема визуално, защото визуалния образ е този, който се предава към мозъка и определя импулсите, които ще задействат мислите и емоциите. Затова всеки ден смях пред огледалото поне по 5 минути, без значение на какво се оприличавате, без значение колко смахнато изглежда на твоя логично подреден и сериозен ум. Може да си носиш джобно огледало и да се поглеждаш усмихвайки се, където и да се намираш. Дишането - Дишане 3х6х3 Вдишваме бавно и дълбоко като броим до 3. Издишваме бавно и дълбоко като броим до 6. Задържаме дъха като броим до 3. Малко преди да тръгнеш да излизаш или по време на самото излизане дишай в тази последователност, няма нищо по - добро от пълния с кислород мозък, дробове.... Не случайно, ако тичаш 30 минути след това имаш чувството, че ще литнеш. Мантри - думи, които ти носят спокойствие и душевен комфорт, повтаряй си ги колкото пъти искаш до като усещаш силата им върху теб. Спортуване и танци - Танцувай в къщи, като начало, пусни любима музика и танцувай докато останеш без въздух, всякак, скачай, пей, прави всичко което ти дойде, но го прави, такта на музика в съчетание с движението на тялото е като балсам за нервната система и съответно центровете на страха. Спортуването - Галя е дала добър пример със стълбите, имаше една жена, която започна с 5 слизания и качвания на стъпалата пред апартамента, точно след 3 седмици тичаше по половин час в парка, но тя никога не започна от начало, всеки един ден слагаше по още едно стъпало, по още една площадка, по още едно предизвикателство. Разсейване - Ако нещо отклони вниманието ти рязко, симптомите се изпаряват. Т. е. както имаме криза и сме се засилили да си самовнушаваме разни неща и да потъваме все по-надълбоко в Ада, ако телефонът ни звънне с новина или по телевизията започне любимият ни сериал, дори ако някой успее да ни изкара от кожата и да се ядосаме, пристъпът спира така внезапно, както е започнал. Така че, на първо място, трябва да се има предвид илюзорността на пристъпа и колко повърхностен може да е страхът, ако изчезва така лесно. И на второ – умението да го управляваме, дори когато става дума да си измисляме ситуации, в които да се издърпваме към различни от страхови състояния. Пиша всичко това, защото останах с впечатление, че търсиш нещо конкретно, с което да се захванеш. Има още много техники, но тези са доста разпространени и хора които са ги правили споделят положителни резултати. Важното е да се правят от 14 до 21 дена всеки ден, за да може да се види резултата, спирането ..... по . горе писах какво се случва. Надявам се всичко по темата да ти е от полза и скоро да имаш положителен резултата, който да ти покаже, че всичко подлежи на промяна и нещата се случват, но ги случваме ние самите. Разбира се, това е много общо, ако работиш с терапевт по определена за теб програма и лично наблюдаване на твоите реакции и резултати, нещата ще се случват много по - бързо и точно. Но и справянето сама, както виждаш не е невъзможно. С повече лична мотивация, упоритост и готовност да се страхуваш въпреки всичко, се случва преодоляването.