Диляна Колева

Здравей Полина, изпитвам нужда да взема отношение не само по този пост, но и присъствието ти като цяло във форума. Но моят акцент е на друго място, през женското, през дома, през приемането. Като жена, за мен домът е важно място. Този форум е мой духовен, приятелски дом. Хората, които създадоха и подържат Портала, са духовни хора, много знаещи и мислещи личности, които се радвам, че станаха част от моя живот, благодарение на тях, аз съм тук и пиша това. Подфорума "Психотерапия онлайн" е идеен проект на Орлин, заедно с д-р Първанов, те създадоха и изграждат всеки ден това пространство. Д-р Първанов беше човекът, който го съхрани в най- трудния момент, когато изчезването на форума беше много вероятно. Тогава бях включена и аз в този екип за което ще съм благодарна през целия си живот, това за мен беше голямото начало. Тези хора са важни и ценни за мен, знам какво са направили и постигнали, познаваме се добре по най- нестандартния начин за познаване и приятелство между хората. Имам силно развито чувство за принадлежност, от хората с дебели корени съм, моят дом е моята най- голяма ценност и когато в него се нахлуе без покана и се прояви неуважение към пространството, съм безкомпромисна. Полина, ти си гост в един дом, в който си приета добронамерено. От къде идва твоята потребност да разбиеш този дом? Да ни подчиниш, нараниш и обидиш. Помисли, какво в теб провокира агресията, която насочваш към хора, които са създали нещо, което работи, което е хубаво и полезно. Кого защитаваш, всъщност? Виртуални клиенти или себе си? Това е в твоята сфера, анализата. Но моля, не ми отговаряй тук, това са въпроси към теб. С уважение към всички пишещи и четящи.

"Надявам се всичко да е от новата работа и напрежението или просто всичко да е само в моята глава." По принцип може да е всичко, но да е горе написаното е най- вероятно. Два месеца при тази динамика на работа изчерпват. Още я няма адаптацията на организма /тя се случва след около 6 месеца/ при лош баланс работа - почивка и липса на възстановяващи преживявания, става емоционално изчерпване, характерно е с апатия, постоянна умора, липса на желание за общуване или каквито и да са дейности. Вместо да пълниш главата си с празни хипотетични страхове, по - добре се ангажирай с подходящите начини за разтоварване, които би могъл да и предложиш. Знаеш какво харесва, прочети какво е най- подходящо при този тип натоварване и умора и действай. Естествено, че няма да иска на този етап да заживее с теб, тя е претоварена, а ново домакинство за една жена означава ново работно място. Така че, погледнато от този ъгъл всичко ми изглежда много логично в нейното поведение. Поинтересувай се искрено, с какво новата работа я привлича, какво я кара да дава толкова много от себе си. Но без съмнения и подозрения, а с интерес.

Или да се върнем няколко поста назад към моя въпрос: Как можеш да спреш страха, докато мислиш как да спреш страха? Просто изключваш наличието на страх, замести го с каквото си искаш. Ясно е, че това не страх, а патологична, нереална форма на проявление. Истинският страх е здравословен и е при реални ситуации.

Орлин ме е изпреварил в описанието на това, което мислех да напиша. В допълнение или по - скоро с други думи мислех си, поредната скрита натрапливост невротично покрита със симптоми, които фиксират, отвличат, заемат време и пространство в мозъка. Отклоняват човека от реалната действителност, в която е важно да се случват други неща. Цитирах не случайно точно този твой пост, който ясно показва парадокса, в който стоиш. Това което си написал Е ТВОЕТО ВЯРВАНЕ. Представи си, че строим къща /защото терапевтичния процес, често е точно това/ залагаме основи, в случая ги проверяваме. Горният цитат са твоите основи. Каквото и да сложим върху тях, те ще се клатят, заради собствената си нестабилност. Написаното от теб показва дълбокия несъзнателен механизъм, нефункционален, през който се опитваш да се справиш с проблема. Ще съкратя написаното от теб в две думи: НЕ ВИ ВЯРВАМ /НЕ СИ ВЯРВАМ/ Това е твоята основа. Докато тя не се промени, каквото и да кажем, ти ще го пречупваш през /както го наричам аз / "цикълът Тома неверни" - първо да видя, после ще повярвам и ето ти тебе готов саботиран процес. Тъй като успешността се гради в обратното - вярвам, случвам, мога го - тук няма проба - грешка или доказване на каквото и да е. Събирането на безкрайно много информация, която да пробва и провери обърква още повече човек. Така че, твоето справяне започва от промяна на основата - Вярваш ли, че можеш да се справиш или не вярваш? Тези които вярват слушат различно, чуват други неща, още при първа среща или контакт за нас е ясно, горе - долу с какво си имаме работа. И тук си прав, въпрос на избор на терапевта е до колко иска да се вложи в работата с даден човек. Защото за нас, успешността носи дълбоко удовлетворение и когато видим, че пред нас стои човек, който не вярва в себе си и чака от нас като през магия да обърнем този процес, веднага успеваемостта пада с поне 50%, защото ние се превръщаме във волове, които орат една земя, в която собственикът не сее, а гледа отстрани и чака резултат. Парадоксът е, че всички в твоето състояние вярват, че правят супер много и е така, но ако трябва да продължа метафората с воловете и сеяча, то изглежда горе - долу така: Сеячът обикаля около нивата, която ние орем, оглежда я от всички страни, проверява почвата, мисли какво да сложи в нея, колебае се, отново проверява, взема проби, съветва се с други сеячи, чете информация за семената, културите, проверява кой какво е посял, среща се с други сеячи, които се колебаят като него. Задава купища въпроси с фантазен характер: "ами ако семената не покълнат......, аз ще ги посея, обаче, ако няма резултат до....., ей тук отстрани ще копна малко да проверя какво ще стане, пък ще видим..." Така след известно време сеячът е тотално изтощен, обезкуражен, потънал в дълбоки колебания и страхове как ще се развие реколтата, направил безкрайни проби по краищата, кое поникнало, кое се подало, отново колебания, кое е по - успешна реколта. Работата на воловете вътре остава пуста и неупотребена. Ето за това, често изобщо не започваме такава работа. Затова преди всичко ПОВЯРВАЙ ЧОВЕКО, повярвай, че си по - силен от всичко това, че си най- уникалният сеяч на света и засей твоето мисловно пространство с красиви и продуктивни мисли, които ще те поведат напред. Най - напред това, после може и да не ти трябва терапевт. Сам ще си ореш, сам ще сееш.

Самия факт, че мисълта ти е насочена към действие, вече те вкарва в режима борба - бягство. Това имам предвид като те насочвам към съмнителното "немислене", което правиш. Когато усещанията на адреналина се появят, те са просто усещания от адреналина, както при теб, така и при мен, така и при всички останали. Продължителността им е не повече от 3-5 мин., ако просто ги оставиш да си преминат и си продължиш напред. НО ако започнеш да ги мислиш и особено, да мислиш какво да правиш, вече влизаш в друг спектър на мислене. Ето това е разликата, когато започнеш да я правиш вече няма да има страшни панически атаки, а просто адреналинови усещания, които имат всички хора.

Върни и виж първото изречение на всеки твой пост. Аз ги събрах и се получи следното: "Просто аз не съм силна личност, отказах се и всеки ден едва ли не чакам да остарея и да сесвършва защото не мога да се справя........Искам първо да благодаря, че ми обърнахте внимание, че ми писахте, но разбирате ли мепросто съм страхлива, ......Наистина нямам надежда....." Как ти звучи? На мен ми звучи, като убеждение, което е довело до решение, и го чувам като пост, който да убеди и мен, в това твърдение. И се зачудих, ако беше на наше място, какво би отговорила на подобно твърдение?

Ама как на Немислене!? Прочети си поста, не спираш да мислиш за това как да спреш да мислиш за ПРОБЛЕМА. Ние не можем да Не мислим, това е невъзможно. Но ми е интересно, ако можеше да определиш мисленето си за нормално и този Проблем несъществуващ, какво щеше да е твой приоритет? Какво би правил? За какво би мислил?

Когато човек не иска нещо да присъства в живота му, той не мисли за него, особено ако това нещо е живо само и единствено чрез мислите му. Трудното идва от вярването, че това нещо е по-важно или по- силно от истината. Когато направиш това разграничение другото е лесно. От друга страна тези "фалшивикации" на мозъка идват, за да те отдалечат от някаква реална Истина. За да се отървеш трайно от бягството при болест през страх е добре да се обърнеш и да погледнеш житейската истина, която те кара да се чувстваш безсилен и да преминеш през нея. Но ако се върнем в поведенческата методика, ако няма цигари, няма да пуша, нали така. Ако няма страх, няма симптоми. Старта е от избора който правя, за мислите си. Има или няма?

Ще ти споделя преживяване от последните си дни. Водих уъркшоп с хора, които поставям в изолирана среда за три денонощия. В това време те имат интензивни игри и случвания, противопоставяния и общуване само по между си. За три денонощия те обменят много, много личен опит и информация, с което помагат много на себе си и на групата. Аз самата се уча много от тях. Сега случването беше уникално за мен, от една страна успях да видя уникалното завъртане, което може да направи психиката с възприятията на човек и той да не вижда всичко онова, което другите виждат и да страда, от друга страна простотата, с която може да се реши един иначе труден за решение проблем. Едно от споделянията много ми се иска да го споделя с теб, защото то ще ти даде нова насока. Една жена сподели, че след първата нощ, е решила след излизането да спре цигарите. Но беше скептична към това, че ще успее да се пребори с мислите си за пушенето и с навика да търси цигари. Тогава, друга жена от групата сподели нейният начин, който е уникален в простотата си, но супер ефективен. Тя каза така. "Една сутрин станах и си казах, че от днес не искам да пуша. Представих си, че цигарите са изчезнали от света. Просто ги няма вече. Така аз нямаше, с какво да се боря и на какво да се противопоставям. Просто приех, че от този ден цигарите са изчезнали. Влизах в магазините и когато видех цигари си представях, че това са някакви картинки и нямат нищо общо с цигарите. Видех, ли някой да пуши си представях, че това е фалшив образ и не го мислех. Просто приех за вярно, че цигарите не съществуват вече. И така успях да ги откажа." Без да знае, тя е използвала една от уникалните техники на Франкъл, да вкараме в ход изборът какво да си представим и как да се чувстваме. Ако в историята на жената на мястото на пушенето и мисленето за цигарите, сложиш страхът и мисленето за него, как би продължил фантазията? Искам да обърнеш внимание, че тук няма борба с желанието за пушенето и СПРАВЯНЕ с проблема. Тук просто е отрязан Проблемът.

Обърни внимание, обясняваш, какво си правил ЗА страха, отново. Фокусът ти е здраво фиксиран там. Пробвай да прочетеш внимателно въпросът ми: Как според теб човек може да спре да мисли за страха, докато мисли как да спре страха?

Това, което правиш е противоречиво. В мен възниква въпрос, на който ще се радвам да ми отговориш с едно изречение. Не повече, защото ще отидеш в типичното разфокусиране, само с едно: Всичко което правиш/обърни внимание/ е насочено към преодоляване на страха. Мислиш за него, викаш го, анализираш го и върху това слагаш техники разни. Въпросът ми е: Как според теб човек може да спре да мисли за страха, докато мисли как да спре страха?

Прочети отново това, което ти написах. След това прочети примерите, които даваш от последния си пост. Дори и с реални физически симптоми, ти стоиш в адреналиновия страх /с което съответно усилваш симптома/ Ето ти го като алгоритъм: 1. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома /имам хрема/ - реакция /слагам капки, чакам да ми мине/ - следствие /оздравявам/ 2. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома / "това дали е наистина хрема???? - пускаш код "опастност" - адреналинчето и съпътстващия страх ДО ТУК СИ С РЕАЛНИЯ СИМПТОМ, започва тревожния процес, който отключваш / - реакция /мисловно предъвкване, ровене за информация, фантазиране/ - следствие / повишена тревожност , между другото хремата си минава/ Това е разликата между твоите реални примери и примерите на другите хора, които даваш. Те са в точка едно, стоят в реалния симптом и не фантазират. Ти си в точка две, взимаш реалния симптом като база за тревожност/самият симптом изобщо не те интересува, твърде бързо се влиза във фантазии/, няма как след като дадеш такава насока на мозъка, реакцията на тялото да е друга, а чувството страх е активната емоция съпътстваща този процес. Проблемът не е чувството за страх, а неумението ти да контролираш фантазиите, с което изчезваш от реалната действителност. После идва страха. Умението да стоиш Тук и Сега е уникално за тези случаи, поинтересувай се. Не случайно тук не обръщаме внимание на чувството за страх, а на мислите, които го предшестват и умението или неумението за контрол над тях. Затова насоките са да погледнеш на страхът като на приятел, да преминеш през него, да го игнорираш или да постоиш в него, защото реално не това ти е проблема.

Ще "бутна" малко в следната насока: Световъртежите, които описваш в изброените примери са следствие на реални физиологични проблеми. Те имат отношение с тялото и Умът знае това. Следователно липсва важният елемент - чувството на страх. Когато става въпрос за световъртеж, предизвикан от адреналиновите изпълнения той отключва целия процес на първичният ни мозък за оцеляване. Т.е. физиологичната реакция на адреналина върви здраво подплатена с психологичното преживяване на абнормален страх. Природата се е погрижила те да не се разделят. В противен случай, ще видиш динозавъра, мозъка е задал код " опастност" , тялото ще отдели адреналина, но ако не се появи чувството за страх, няма да се съхраниш, няма да го има импулса. Това е основната разлика в двата вида преживяване. Страхът е "химично" проявена подкрепяща част в адреналиновото преживяване.

Привет, преди всичко е хубаво да намериш психотерапевт поведенческа е работата, да направите двамата една десенсибилизация /противопоставяне/ Това действа много добре и бързо. След това няколко срещи да проследите психологичните механизми, които отключват при теб този тип реакция.

Не просто имаме идеи, ние знаем точно какво ти е. Проблемът идва от това, че в това състояние, каквото и да ти кажем, няма да го чуеш, както вече забелязваш от последните си постове и ще подложиш на съмнение всяка наша дума. И ние ЗНАЕМ, че това е част от състоянието ти и губим смисъл и мотивация да обясняваме. Друго е да влезеш в кабинета, да видиш психолога/психотерапевта, той да те види и да ти въздейства по начин, който ще предизвика слушане. Това тук не можем да го направим за теб. Отвори и виж има още десетки теми като твоята, папагалско повтаряне на едно и също, което в общи линии звучи така: - Какво ми има? - питащия - Тревожен си /хипохондрик, паникьосан, с психосоматични симптоми......./- някой от нас - Това опасно ли е? - питащия - Не, просто си в стрес. - някой от нас - Ама сигурни ли сте? - питащия - Да, защото....... - някой от нас - Дали да не отида на някой преглед? - питащия - Отиди, но няма смисъл - някой от нас, вече изгубил мотивация за обяснения, след като по - горе е обяснил подробно, но видимо обяснението му не е прочетено или не е асимилирано. Насочва към друга подобна тема. И така 150 теми подред. - Ама сигурни ли сте? - питащия - Даааа. - отговарящия. - И все пак какво ми има- питащия ................................. Така че, от втория ти пост се разбира, че нищо от това което ще напишем от тук нататък няма да достигне до твоя аналитичен ум, и няма да ти послужи за абсолютно нищо. Така че, тревожен си, след като си се уплашил. Нямаш отговори за твоя страх и той те лъже, като ти пуска нелогични мисли, които да те държат в напрежение, точно защото са нелогични. Страхът си е свършил работата, разконцентрирал те е, а ти все повече потъваш в тревожността. Трябва ти психотерапевтична помощ. Кратка, но ти трябва.

Фантазии и догатки. Нищо от което казваш няма конкретика. Колежка те пита, ще излезете ли на по питие. Най- нормалното нещо сред колеги. От тук нататък всичко е сюжет само в твоята глава.

Честно да ти кажа не познавам човек, който да се е наДживял до момента. Това означава, да се е появил след смъртта си, а това е привилегия на едни други духовни хора. Извращения, психологични обременености , оправдаване на постъпките си с несъществуващи теории, това в момента е хит на пазара на общуването, а ние психолозите само ще наблюдаваме последствията. Емоционална пустота, заличена ценностна система, липса на здрави приоритети и категорично неумение за Уважение на другия е заляла грамадна част от хората. И това за съжаление изобщо не е смешно. Защото след подобни периоди на наДживявания , от липсата на духовна, емоционална и телесна хигиена, пораженията за психиката са необратими.

Не си глупава, просто си се поддала на мисли, които са първични, нелогични и фалшиви. Вземи да ги поотсееш малко и ела на себе си. Иди поспортувай малко. Вкарай малко свежи мисли. В българския език думите със С и З са много добри утвърждения - СИЛНА СЪМ, ЗДРАВА СЪМ. Дай различен ход на тази мисъл, как иначе да спре, като я дъвчиш като дъвка - нито нахранва, нито я плюеш, а ченето накрая те заболява от мляскане.

Това е пътят, изчисти мозъка от тези фалшиви сигнали, които ти подава и той ще ти се отблагодари многократно. Всеки един наш орган е жив организъм, с каквото го храним това ни връща като енергия. Мозъкът е много важен, през него минава храната за всички останали органи. Храниш ли го с фалшиви сигнали и импулси, цялото ти тяло ще даде фалшива реакция. Храниш ли го със здрави мисли, цялото тяло ще се подобри. Сега си представи, че го изчистваш този мозък от тежка отрова, на натрапливости създали големи неприятности в него и в цялото ти тяло. Очистителният процес е пасивен, затова и тялото ти сега е като болно, но много скоро, когато новата "храна" потече по всички невронни вериги, енергията на целият ти организъм ще се смени. Тялото ще стане здраво и силно, като мислите, които ще потекат из мозъчните вериги.

Неувереността е състояние, което ни е вменено. Децата не се раждат неуверени, те биват научавани да бъдат такива. Тук е ключът към справянето да осъзнаеш и разграничиш, до колко и в какво твоята неувереност е чисто внушение и да прозреш зад нея истинското си аз. Това е много хубав и очистващ процес. След като се преоткриеш, поставяш новите си цели, преподреждаш приоритетите, поизтупваш и променяш ъгъла на моралните ценности и ставаш чисто нова. Тогава ще започнеш да успяваш в поставените задачи и ето ти тебе увереност. Това е пътя. Как ще го извървиш??? Има различни начини - с подкрепата на специалист, през групи, семинари, тренинги, през житейски опит и преживявания. Най - добре е , да обединиш трите. Успех!

Ще подкрепя Георги, за по - обхватното мнение по темата, а не тясно конкретно. Типажите на REAL_person и Hendo са добре познати в психотерапевтичните среди. Това са двете крайности на страхът от обвързване предшестван от страхът от отхвърляне, като едната крайност преминава през връзките през "желанието за превъзходство" - брилянтно описано от Адлер, а другият стои в "комплекса за малоценност" също така добре описано от Адлер. Желанието за превъзходство е крайната фаза на развивания от детство комплекс за малоценност. Тоест вторият типаж също ще стигне до тази крайност, но през един доста по - самоунищожителен начин, като започне да "подчинява" партньора през манипулативно страдалческо поведение. И в двата случая партньорството са неуспешни, което е ясно видимо за аудиторията тук, но не и за хората преживяващи това. Навременното осъзнаване на проблема и работата по него води до приемливи резултати и реализирането в партньорство на някакъв етап. Замирането в едната или другата крайност обаче, завъртат човека около собствената му значимост през комплекса и му пречат да прецени реалната действителност във взаимоотношенията. Наблюдава се често и не е някаква новост на днешната действителност, все пак Адлер е работил и писал в първата половина на миналия век. Днес, заради падането на доста от рамките и правилата във взаимоотношенията този тип поведение, не е воден от социалните изисквания, за да има шанса да промени живота си под натиска на средата. Преди 100 години, човекът се жени/омъжва/ и средата изисква стабилността на семейството. Тежко и горко на партньора, но пък това е шанс за страдащия. Днес, няма подобно изискване и хората с подобен проблем, преживяват многократно усещането си за провал във връзките, като само затвърждава едната или другата крайност на състоянието. Без реална възможност за осъзнаване. Тук идва моята любима тема, че когато искаме свобода на избора, първо е необходимо да сме достатъчно осъзнати, за да се движим в свободата и достатъчно наясно с целите и приоритетите си, за да можем да правим добрите за нас избори.

Точно, защото натрапливостите са особен вид "мозъчен паразит", колкото повече се взираш в тях /не дай си Боже да ги анализираш / толкова повече ги размножаваш и разнообразяваш. А в темите от този вид пишещият прави точно това. А ние ставаме все по- безсилни, защото през чат нищо не можем да направим. Затова спираме. Но човекът, под влияние на лъжливите си мисли, остава с усещане за неразбиране и безпомощност. Което го кара да рови в нета все повече, с което се закача за различни информации, които все повече хранят натрапливостите му. Да се сложи стоп става все по-трудно трудно. Затова без външна адекватна помощ, за справяне, ми е трудно да говоря, Познавайки много добре спецификата на психологична механизъм.

Точно това усложнява състоянието, не случайно тук спряхме да и отговаряме. Това е разликата в информираността на специалиста, който знае къде как да насочи и човек, който иска да помогне, но не знае спецификата на състоянието. Става обратен ефект.

Д Дори един път на месец е в пъти повече, от това което се случва в момента.

Monoty аз искрено се възхищавам на теб и всички в подобно състояние, които избирате месеци, а понякога и години наред да стоите в него, да се съветвате с хора, които не са се справили да прекарвате часове в чатове, които само засилват симптомите, а не благоприятстват състоянието. Не си само ти, хиляди сте. Такава висша форма на мазохизъм, при налични варианти за бързо справяне и облекчаване, е за възхищение. Ако можеш да ми отговориш на въпроса, защо влизаш тук вместо да потърсиш специалист работещ адекватно с натрапливости и окр /защото и това не е лесно/ вероятно ще мога да отговоря на много от твоите въпроси.