Диляна Колева

Техники има най - различни, но те не са универсални и не се прилагат изолирано, а в хода на подходяща индивидуална терапия. Няма как само с техника да се разшири гледната точка, да се снеме желанието за свръхконтрол или да се променят съдържанията на понятията. При теб е важно най - напред да се разбере, какво точно влагаш в думата "изневяра" и от там да започне да се търси корена на страха или тревожността, която те обзема при мисълта за нея. Причините за този страх се коренят в множество чувства и емоции, които ти наричаш "страх от изневяра", но дали е така......?

В основата на тревожните разстройства стои страха. Какво е страха? - комплекс от чувства и емоици, които водят до определени поведенчески реакции. Няма точен "наръчник" за тях, тъй като при всеки човек те са строго индивидуални възникнали обикновено от определена ситуация или преживяване. Психотерапевтично казваме, че се работи със страха, какво стои зад него, обаче, при всеки е различно. От друга страна страхът е древен защитен механизъм, който е важен за самосъхранението. Той може да е здравословен, може да е и патологичен. Когато се случи второто говорим за тревожно разстройство в неговите различни проявления . Например: страх от летенето височини страх от паяци мишки, змии. Страх от обливане със студена вода страх от влизане в студена вода ... Или - спомени от травматични ситуации ... Ако подобна ситуация се запамети в съзнанието като страшна, то тялото отразява това чувство на страх, като мускулно напрежение. Най-често в отговор на страха от мускулно напрежение възникват следните реакции - стягане в областта на врата, в областта на диафрагмата - затруднено дишане, усещане за задух, стягане ма мускулите около очите - изцъклен поглед, и стягане в китките. Ако реакцията на страха се повтори или се превърне в повтарящи се серии (понякога това се повтаря на часове, дни или години) мускулното напрежение се превръща във файл, който запаметява реакцията на страх. Ако мускулният дискомфорт се запечата като образ у вас, вие ще чувствате страх, дори когато нищо страшно не се случва наоколо, това което ще предизвика схващането и реакцията на тялото ще е просто паметта на тялото. Ще изпитвате остро чувство на страх и тревожност от нещо наподобяващо на първичната ситуация причинила началото на вашата тревожност. И ако в подобна ситуация, човек без проблем с тревожността реагира леко със слабо или никакво чувство на страх, друг, чийто тяло е запаметило реакцията на стягане ще реагира с тежка симптоматика, дори с парализа на крайниците. И така важно е да знаете, че страха се записва като информация във вашето тяло. Страха не е в душата ви, а в тялото, той е складиран в "терминалите" на вашето тяло. Задачата на десенсибилизацията е да изтрие образите на този страх, който пуска телесната реакция. От тук нататък има различни техники за повлияване на страха.

Ако под "тези услуги" имаш предвид психологична консултация, да, заплаща се, както всяка една услуга. Стандартната консултация е с продължителност от 45 мин до час и половина и се провежда от специалист, не виждам как може да бъде обезпечена по друг начин освен чрез такса. Сумата може и да е далеч по - малка от 300 лв. Тъй като информацията е твърде оскъдна, а и проблемът е специфичен, няма как да се каже нещо конкретно. Най- общо, когато има травмиращо събитие, което е оставило трайни промени в поведението и свързаните с него действия се говори за стресово разстройство. Когато това състояние продължи повече от 3 месеца и води до дискомфорт е необходима намеса на специалист.

Питащият не казва на колко години е. Основните предмети по психология в университета и преподаваното в школите нямат нищо общо. В университета студента го запознават с основните исторически факти в психологията и основни позиции в консултирането и интервюто , толкова повърхностно и ограничено,, че няма значение дали са му казали нещо или нищо. Ако паралелно с това се обучава в школа, информацията в университета дори ще му се изясни по - добре. В момента от университета излизат маса "психолози", които започват като продавачи или друг неквалифициран труд, защото са вярвали, че като завършат ще са наясно какво трябва да правят, което е пълна илюзия. Психологията, както и другите хуманитарни дейности е не професия, а призвание. От самото начало на университетскто образование е важно да се започне не само обучение в школа , но и посещение на всякакъв друг вид семинарни обучения и тренинги, само така бъдещият психолог ще е наясно с какво се захваща.

Доверието означава да се изгуби контрола, да се разчита на преценката на другия.

За психотерапия - психотерапевт. След като доказано няма физиологичен проблем , вероятно страха след травматичното събитие е основен виновник за това положение. Страхът се повлиява чрез психотерапия.

Влюбването става изведнъж и често се случва с хора , които са наши крайни противоположности. Освен това не е задължително да се изпитва сексуално влечение само към някой, който ни допада като характер. Тава което усещаш може би е просто сексуално влечение и нищо повече. Но без да опиташ да създадеш контакт, няма как да разбереш.

В основата на развиването но тревожните разстройства стои страха. Няма какво да приемаш против страх. Такива хапчета още не са изобретили. Т.е. решението , както и ти сам си го открил в някакъв момент е да се промени мисълта. Мисловният процес е този, който определя чувствата и действията. Чувството за паника и ужас се задействат по "специален" невронен път, който ти не си в състояние да повлияеш към момента. За да има резултат психотерапията, е необходимо първо да се повярва, че това не е заболяване, а преодолим проблем и после, че това може да се случи и по друг начин освен с хапчета, както и да е налице готовност за справяне. Ако тези предпоставки ги няма, повлияване може и да не се случи.

Това е страх от изоставяне и самота. кога си се чувствала най - самотна? Ключово е и желанието за контрол, често то прави големи поразии с поведението. Не случайно никът е този, а това определение се характеризира най - вече с желание да се контролира случващото се. Страхът че може да се изгуби контрол над ситуацията предизвиква подобни състояния.

Какво по - точно те интересува? ОКР не е тема за "интересни книги".

Иска ми се да ти отговоря, но първо е добре да знам как виждаш приликата и разликата между психотерапевт и духовен водач? Какво е твоята представа за единия и за другия? И имаш ли някой предвид, като говориш за духовен водач? Защото това е една област, с която доста се спекулира.

Направи я още един път след около 10 дена. А сега продължавай по програмата която си си направила. Няма какво друго да направим през форума. Щом имаш напредък значи нещата се случват.

Трябва време да мине малко. Щом има промяна в положителната посока, значи си на прав път, продължавай да изкарваш от форума всички упражнения и насоки, които са свързани с тревожността, подреждай ги и ползвай което чувстваш близко. Относно малкото дете и неопределения страх вътре в теб, пускам ти една медитация, която е точно за това. Хора, които са я направили, споделят, че са успели да определят страха и това им помага да го преодолеят, аз лично също останах изненадана от това което усетих след нея. Пробвай. После ако искаш , сподели.

Ето това имах предвид. Убедеността ти, че си точно такава е толкова силна, че дори някой да иска да види нещо друго в теб, ти ще го разубедиш. Ето по тази причина, няма как да се случи промяната от само себе си. В терапевтичен процес, се работи върху промяната на това убеждение. Ако погледнем нещата в по - глобален план, целият наш народ се преживява като нещастен, защото е Убеден че е такъв. А мисълта предопределя действието. В обратния вариант също се случва промяна, но това също е процес, който се случва в определен период от време, няма как пишейки тук да се случат промените. А за хапчетата , ако те можеха да променят мисли и действия и да подобряват животи, ние всички щяхме да пием хапчета и да бъдем щастливци. Притъпяването на сетивата и мисълта, не е решение на проблема, а задълбочаване.

Направи ми впечатление, твоята убеденост в това , каква си. Аз съм..... , абсолютно категорично. От тук идват основните пречки - желанието и вярата в промяната и съответно полагането на усилие за това. Тук се намират и така наречените от теб "печалби" или психологичните"печалби". Какво имам предвид. Фразите „Аз съм..." имат два вида предшественици. Първият вид етикети идва от други хора. Те са ви ги прикачили, когато сте били дете, и досега ги носите със себе си. Другият вид е плод на избор, с който избягвате да извършвате неприятни или трудни задачи. Преобладаваща е първата категория. Втората категория „Аз съм..." идва от удобните ети­кети, които сте се научили да си прикачвате, за да избяг­вате неприятни дейности. Печалбите, които получавате, като се придържате към миналото си и изтъквате вашите „Аз съм...", могат да се обобщят с една дума: отбягване. Когато искате да се измъкнете от някакъв вид дейност или да замажете някой личностен недостатък, винаги можете да се оп­равдаете с някое „Аз съм...". Всъщност, след като дълго време използувате тези етикети, започвате сами да вяр­вате в тях и в този настоящ момент вие сте завършен продукт, на който е съдено да остане същият до края на живота си. Етикетите ви позволяват да избегнете уси­лията и риска, свързани с евентуален опит за промяна. Те запазват поведението, което ги е породило. Напри­мер ако младеж отиде на празненство с убеждението, че е стеснителен, ще се държи като стеснителен човек и поведението му ще подкрепя самооценката му. Това е омагьосан кръг. Това, предполагам разбираш, обяснява от къде идва това раздвояване в теб, че хем искаш, но изглежда сякаш не искаш. Какво ще стане, ако се опиташ да сложиш всичките си "Аз съм..." в минало време ( всъщност там където им е мястото, щом си решила да се променяш). Това което прочетох от постовете ти: АЗ СЪМ: незряла и емоционално глупава емоционално съм някаква развалина, незряла, малка и глупава много рационална с лабилна ми психика и лесна емоционалност неудачничка, да привличам негативна енергия, защото аз съм негативна студена съм станала, капсулирах се. дръпната и уплашена и парализирана все едно съм лоша, все едно съм психопатка. мигах и се оправдавах за всичко, наплашена бях отвсякъде, да не сбъркам някъде. От една страна казваш, че не знаеш каква си, а от друга така добре си се определила, че дори да исках не бих могла по - добре да го направя. Проблемът идва от това, че всичко което си казала за себе си не го харесваш, но в същото време си го приела, че е така и край. А какво ще стане, ако аз ти кажа, че ти не си такава, ако откажа да повярвам?

Искаш ли го наистина? А как проявяваш любовта си? Как обичаш? Как се награждаваш? Как показваш, че се харесваш? Озлоблението е чувство изразяващо слабост, зад него често стои завистта. Завистта пък е съставена от страхове. Често те са страхове от отхвърляне, които водят до болнавото желание за подражание, конформизма, непрекъснатото сравнение с другите и т.н. Но там има и много други страхове. От какво се страхуваш? Права си, че озлоблението "трови", то спира развитието в положителна посока. Затваря съзнанието в капан, който го върти отново и отново в едни и същи страхове. От какво си обидена?

Не, не са условия, а предпоставки. Аз бих искала да те върна към тези твои думи - "Както на малкото дете първо му дават любов от вън (мама, тати, дядовци) и то само се обиква и после има ресурс да обича себе си и да дава любов." Ако наблюдаваш малките деца, ще забележиш, че ТЕ са тези, които дават любов, а възрастните просто им отговарят. Малкото дете все още е лишено от комплекси, тежести и вини, то дава и затова получава. Всички ние с удоволствие бихме прегърнали едно усмихнато дете, което идва и протяга ръце, за да ни прегърне, а не ние да го прегърнем. Когато детето е ревливо и капризно, ние започваме да се чувстваме длъжни да го прегърнем, длъжни да го успокоим, отново има проява на любов и обич, но тя е с различно послание, води до умора и често определяме това дете като "трудно". Предполагам, че ти търсиш онази първата, непринудената, която всеки дава защото някой пръв му е дал и то без да изисква. Това може да се случи, когато не търсим някаква справедливост, не обвиняваме и не се чувстваме обидени.

Здравей Донатела, постът ти е доста изчерпателен, но както всеки един пост е крайно недостатъчен, за да се добие ясна представа за човека, който пише. Направи ми впечатление следното - "Тя установи ,че страдам от депресия,паническо разтроиство,социална фобия и ниска самооценка." Всички тези определения, са просто определения, трудничко е да "страдаш" от всички тях едновремнно, но ако повярваш, че страдаш , наистина ще е така. Искам да кажа, че всичко зависи от теб и от това в какво вярваш. Казваш - Медитирам понякога,кога ми се получава ,кога не.Ако трябва ще тренирам всеки ден ,стига да знам ,че ще ми помогне.Неискам да употребявам никакви хапчета искам сама да се справя с всичко и знам че мога! Стига да знам на къде да тръгна.Започнах да откривам себе си макар и с много малки крачки.Моля ви дайте ми съвет. Обърни внимание на удебелените думи, те са тези които пречат нещата да се случват. Ако си сигурна, че ще се справиш думи като понякога, ако трябва, стига да знам, няма да са в твоята мисъл. Те говорят за несигурност и липса на вяра. Какво е добре да направиш, най - напред прегледай всички теми в този форум с подобна тематика. При прочита им ще откриеш много хора със сходен проблем, които споделят как се справят и голяма част от тях споделят как са се справили, това само по себе си ще смъкне напрежението, което е основен виновник за твоето състояние. Много напрежение и тревога има в теб. В много от темите има споделени техники и последователността, с която трябва да ги правиш, това ще ти помогне да си съставиш програма. Като за начало, силно необходимо ти е да започнеш спорт, това е основният начин да разтовариш стреса от тялото си, да смъкнеш напрежението и да помогнеш на ключови хормони виновни за твоето състояние да се балансират. Сама ще усетиш, че съвсем скоро с редовно спортуване ще се чувстваш по съвсем различен начин. В момент на паник атака, добре е, че правиш коремно дишане, но освен това, е добре и да не лягаш или сядаш, а напротив да правиш разсейване чрез някаква дейност. Медитацията също е добър начин за повлияване на тревожните състояния, но не правенето от време на време, а всеки ден. Хубаво е около 2-3 седмици всеки ден да редуваш медитация и упражнения. не знам до колко ти помага литературата която четеш, но първото нещо, което трябва да промениш като вярване е, че ти не си болна и от нищо не страдаш. Това е състояние, което е преодолимо и обратимо. Да, важно е да знаеш как, но няма как тук да се направи терапевтичен процес, могат само да се дадат насоки. Мисля, че ако прегледаш темите ще успееш да изкараш от тях това, което е най - близко до теб и да го подредиш по работещ за теб начин. Когато успееш да повлияеш на една паническа атака, по начин по който ти е ясен как работи, ще добиеш самооувереност, а това е много важно за преминаването през този етап.

Здравей, ще ти отговоря през една мисъл на писателя Текери: "Сееш мисъл и жънеш действие; сееш действие и жънеш навик; сееш навик и жънеш характер; сееш характер и жънеш съдба." Всичко започва с мисълта. Какво е било, всъщност отдавна няма никакво значение, защото това са БИЛИ мислите, действията, навиците, характерите на други хора. Ти не си тях. За теб е от изключителна важност с каква мисъл ще започнеш твоето ново начало, защото това ще определи действията ти , навиците......... Избрала си си недобра мисъл, която те кара да предприемаш недобри действия, които неизбежно ще се превърнат в навици, а те ще оформят характер и накрая ще кажеш - такава е съдбата ми. което ще е съвсем неправилен извод. Какво да направиш от сега нататък??? - Промени мисълта. Избери си друга, хубава мисъл, която ще те подтикне към други действия и т.н.

А как стои въпросът с намирането на самостоятелно жилище? Ако разбирам правилно майката, вие и дъщеря ви, която е на 24 години, живеете заедно.

Ние не сме мързеливи, ние сме управлявани лошо. Статистиката е много простичка и точна, изнесоха я много семпло по БТВ, 2 300 000 работещи в България срещу 2 500 000 работещи гурбедчии, т.е. хората които изхранват семействата си в България от вън, внасят толкова пари, че поддържат икономиката на страната. Ако тези хора изтеглят семействата си и спрат да внасят тези пари, страната загива. Тези приходи съвсем нагло бяха обявени като приръст в бюджета. Ако тези хора се върнат в страната, обричат на глад и безработица себе си и семействата си. Не знам за украинците, но присъединяването ни към ЕС, спасява държавата ни по този начин. Тъжна картинка.

Когато някой твърди, че знае какво си мислят другите, той изпада в най - голямото самозаблуждение. Когато вместо да промени обстоятелствата с действия, започне да ги затвърждава с мисли и самовнушение, изпада в душевен дискомфорт. Насочи мисленето си в промяна на обстоятелствата.

Здравей Бела, прочетох няколко пъти написаното от теб и не виждам как точно можем да ти помогнем от тук, освен да се опитаме да синтезираме ситуацията ти, което ще ти помогне да я видиш по - точно. Изброяваш няколко различни негативни случки, които последователно са се случвали в живота ти: тежката криза на баща ти, развода на родителите ти, заминаването на приятеля ти, оставането без работа. Само по себе си всяко едно от тези събития е носител на голям стрес, а при теб са се случили едновременно. Представи си сега, че си погълнала едновременно 4 много тежки храни в огромно количество, които на всичкото отгоре са и несъвместими. Представяш ли си как се чувства стомаха ти? А какво се случва след това? - Разстройването на стомаха , води след себе си проблем с червата , с отделителната система, ще дишаш тежко, може да те заболи глава и така цялото ти тяло ще пострада в следствие на погълнатото. По същия начин твоя "психически стомах" е "погълнал" последователно няколко много тежки житейски ситуации, съвсем естествено страда всичко което е свързано с него. С две думи ти си погълнала огромно количество стрес, който води със себе си стъписването, "шубето", емоционалния блокаж, вълнението и страха, необмислени действия, умората, злопаметност и т.н. За да се справи с тази ситуация твоето съзнание има нужда да слее хармонично всички тези явления и да ги обедини в едно ново явление, различно от всяко едно взето по отделно. Това е здравословния начин, нещо което при теб не се получава. Сега погледни на нещата , чисто метафорично: Какво прави човек, когато е преял с тежки нездравословни храни?

Здравей Кристиян, още първият път , когато писа тук и сподели за състоянието на нереалност и първите кризи на панически атаки, ние ти препоръчахме, да започнеш психотерапия. За съжаление ти не започна. Посети психиатър започна медикаменти не знам какво се случи след това, но периодично пишеш за нови и нови проявления на тревожността, които разбира се, ще се усилват и ще се променят, защото ти не правиш нищо по въпроса. Отново препоръката е същата, сподели с родителите си и започни сериозно психотерапия.

Здравей ВМИ, ще ти представя една по - различна гледна точка за бученето или шума в ушите. Това е психосоматичната страна на проблема, или когато проблемът идва от психиката, от мислите и не успявайки да намери решение там, се отразява в тялото в различни проявления. Конкретно: Бучене в ушите Бученето в ушите е опитът да се привлече вниманието ни, особено, ако е толкова силно, че заглушава всичко останало. То ни напомня да вникваме в чутото, вместо да се разсейваме и да не му обръщаме внимание. Бученето често се увеличава със стреса - в моментите, когато пренебрегваме околните или себе си, и най - вече собствените си нужди. цялата ни енергия е фокусирана навън. Бученето ни принуждава да се насочим навътре, налага се да се вслушаме в собствения си глас, да обърнем внимание на чувствата си, на онова, което се случва в къщи. Това е информация конкретна за бученето, но тя е продължение от информация, която е за ушите и очите като цяло, както и за цялата глава. Може би тук ще видиш някоя от насоките, която ти причинява този дискомфорт.