Диляна Колева

Ако тази връзка, за теб е само адреналин, може да го получаваш по доста по приятни начини, например скок с бънджи, не е нужно да залагаш живота и достойнството. Поведение като това което описваш - бой, извинения, свръхконтрол е не просто извън нормата, а е психологично определено. Направила си най - доброто към което те е отвела интуицията, няма защо да съжаляваш когото и да било и най - вече себе си, мисля че изборът ти е добър.

Да живееш тук и сега е свързано с твоето лично преживяване и усещане на света, в него другите ги няма. Да си тук и сега означава да пиеш кафето си сутрин и да правиш само това, да усещаш аромата му, да се наслаждаваш на вкуса му да преживяваш момента, нещо което вероятно не ти се случва, тъй като мозъка е зает със страховете за едно фантазно бъдеще. Идеята е да се приземиш и да присъстваш в настоящия момент. Да мислиш са собствените си чувства, да се самозаявиш и самоопределиш не е свързано с нараняване на някого, а с промяна в твоето лично пространство. Да не се съобразяваш с другите, в смисъл не да ги обиждаш или игнорираш, а да не си удобна за сметка на собствения си комфорт и да не потискаш чувства и емоции от страх по нещо.

Психотерапията ще ти помогне. Нека психотерапевта ти прецени за антидепресантите.

Да, специалист би ти помогнал. Този въпрос възниква в следствие на промяна, която започва в теб, за която вероятно не си готова и това предизвиква тревожността. Сам по себе си, въпросът ти не е част от ПА, тъй като ПА са следствия на тревожното състояние, физиологичното проявление. Те имат една много хубава функция, форсират човека да върви напред. Може да си цял живот тревожен, но ако не получаваш физически дискомфорт, никога няма да обърнеш внимание на въпроси подобни на твоя, може да изживееш целия си живот затворен в тревожността, негативизма и неудовлетворението, без да направиш опит да излезеш от тях. ПА е първата стъпка към промяната, факта че вече си задаваш този въпрос е индикатор за промяна.

Всъщност вторият ми въпрос беше: Какво те кара да мислиш, че не си достатъчно добра? Чувайки го по този начин: и отговорът който следва, идва да каже, колко е изместен вътрешния ти център. Или онази самооценка за която говорим. Всъщност, когато говорим за теб, нас хората не ни интересуват, изобщо. Всеки живее своя собствен живот както намери за добре и носи своята отговорност за това. Поставянето на висок "идеал", приемането на нещата с онази болезнена сериозност, която разболява, следването на някакъв перфекционизъм и вдигането на летвата, постоянното откритие, че "аз не съм като другите" , "те не са на нивото ми", говорят за огромна вътрешна неудовлетвореност, с която нямаш смелост да се сблъскаш. Това разминаване води до повишаване нивото на тревожност и говори за силно занижена самооценка. За да се повлияе тревожността е необходимо да се работи над тези мисловни модели. Ти ги пазиш много старателно, затова и работата няма да е кратка и лесна. Очаквайки психотерапията да повлияе само следствията - симптомите на ОКР и тревожността, без да се занимава с нищо друго всъщност влизаш в голяма заблуда. Една от основните задачи на терапията е да ти даде насоки, знания и умения как да се измъкнеш, всъщност никой друг не може да те измъкне освен ти самата, но имаш избор дали по - лесно да придобиеш знанията и да развиеш уменията или по - бавно.

Въпросът за живота и смъртта и смисъла на нашето съществуване е основен и важен за разясняване, но няма как да се случи в няколко поста. Тук из форума има много теми за това, в раздел езотерика можеш да намериш много хубави дискусии и различни гледни точки и преживявания. Основното в намирането на смисъла е вярата. Вярата в нещо, в някого .... Вероятно изгубената вяра, че състоянието ти може да се подобри е провокирало търсенето на смисъла в неговите основи - живот , смърт. А всъщност с теб се случва най - обикновено преминаване от едно състояние в друго. Страхът и незнанието провокират тревожността. Относно паническите атаки, тъй като тук са изписани страници с обяснения на симптоми, техники, разсъждения, препоръки и насоки, може би е добре да уточниш, кое точно не ти е ясно, за да конкретизираме отговора. Тъй като на въпросът ти - "Как да го постигна това???" има много отговори тук.

Няма как да знаем от къде идва тревожността, докато не сме разговаряли, едно е сигурно обаче - има я. А щом има тревожност, значи има и страх, а страха по някаква причина те води до желанието за бягство. Пробвай да правиш някои от упражненията преди криза, разсейване, дишане, усмивка и виж какво ще се получи. Физическите симптоми са само външните прояви на едно мислене, което предразполага към тревога, те се овладяват и най - лесно, по - трудното е да промениш мисленето, така че живеенето ти да се подобри.

"Ние сме отговорни за всичко в нашия живот. Само в нашия живот. Всеки е отговорен за собствения си живот. Време е да спрем да прехвърляме отговорността за настоящите си житейски обстоятелства върху нещо/някой извън нас и да хабим излишна енергия, обезсилвайки се с негативизъм. Нужно е да разберем, че това оплакване ни носи само временно облекчение, но не ни води до намиране на решение за излизане от нежеланата ситуация. В нас живее заблудата, че ако мрънкаме и недоволстваме, вършим някаква работа, най-малко ни припомня, че не искаме това, искаме друго. Така умът ни работи постоянно, задали сме му задача за решаване и живеем в илюзията, че той ще я реши. Или се надяваме, че ако се оплакваме достатъчно, някой отвън ще дойде и ще ни спаси, ще ни даде възмездие за изстраданото. Но това е като да повтаряш със затворени очи неверен текст на заклинание и да се надяваш, че колкото повече го повтаряш, то, в крайна сметка, ще заработи. Това обаче няма да стане. Защото животът работи на принципа на Мечо Пух: Колкото повече, толкова повече. Колкото повече оплакване, толкова повече поводи за оплакване. Всички познаваме хора, които от години се оплакват от едно и също нещо и все другите са им виновни, и не са щастливи, но и не правят нищо по въпроса, за да променят ситуацията. Или правят какво ли не, но по една и съща схема, с една и съща животоспасяваща крайна цел. И защо ли резултатът е все един и същ? Съществуват дори цели такива компании и общества, цели нации, чието основно занимание след работа е да седнат и да обсъждат нещата, от които не са доволни и да ги обсъждат до безкрай – и това някак замества и отлага дълбоката им потребност просто да направят нещо различно, да сменят модела. Така че, време е да престанем с това. Основен принцип за отпушване на силата ни да променим каквото не желаем и да приемем онова, което не можем да променим, е да поемем отговорност за всичко, което се случва в живота ни. Дали го виждаме или не, ние сме тези, които по несъзнателен начин сме предизвикали нещата да се сглобят точно така. Но пък и само ние сме тези, които могат да променят нещата, и то единствено с помощта на вътрешния си ресурс, без да се налага да променяме другите, обществото, планетата. Да, за да се почувства добре нашето его, има нужда да се промени целия свят, но само променяйки себе си, могат да се променят и обстоятелствата, а това да окаже влияние и върху света. Егото е само малка част от това, което можем. Големите изненади се крият в същността. Обратно на горните, които никога не поемат върху себе си каквато и да било отговорност, в тази група попадат и хората, които винаги поемат на своя гръб всичко, дори и чуждата отговорност. На енергийно ниво те си приличат и затова привличат подобни обстоятелства. Нито едните не се чувстват добре, просто вторите са по-предпочитана компания, защото са по-удобни – наричат ги “добрички”. “Той е много добричък, душица, поема всичко върху себе си, не иска никой да страда”. Да, той наистина е добричък и е прекрасно, че има такива хора, но запитайте се, ако вие сте точно този човек, каква част от вас го прави, защото следва природата си и е щастлив от това, и каква – защото се страхува да поеме риска да бъде себе си, да се следва и изразява, да изживее живота си истински, с целия риск какво ще кажат хората за него. Защото да спреш някъде енергията си и да не мърдаш от това определение, че си само добър, а не лош, спира част от жизнените процеси, а оттам и радостта. А радостта идва от верността към природата ни, към това, което наистина дълбоко в себе си сме. Поемайки повече отговорност, отколкото е в природата ти, отнема от радостта ти, защото показва незачитане на същността ти и липса на вяра в живота и в уникалния път на всеки един. Всеки има свой собствен път, който трябва да измине. Никой не може да се намесва там – всеки е отговорен единствено за себе си.

Здравейте kalimera, по принцип, проблемът "ревност" е много труден за повлияване дори в терапевтичен процес. За да се достигне да корена са необходими месеци работа, по тази причина във форумен формат надали ще можете да повлияете състоянието. Израснали сте в семейство на физически насилник, това е предпоставка за придобиването на програмирани травми в основата на които стои вината, които също са труднодостъпни, тъй като са се оформили в много ранна възраст и са приети от съзнанието като истински. У децата излезли от подобни семейства са унищожени три основни елемента, които са необходими за стабилна партньорска връзка - уязвимост, доверие и откритост. Без тях всички взаимоотношения са трудни и конфликтни. Имате огромна нужда първо да повярвате в себе си, в собствените си сили и значимост и след това да се работи по останалите проблеми. Колкото и да напишем по темата, то надали ще стигне до вас. Не виждам как това би могло да стане без дълга терапевтична работа.

Аз лично познавам доста хора, които са го преодолели напълно. Но познавам и доста, които с години търсят, пробват, сменят психолози, терапевти, хапчета, психиатри и не са успели. Разликата е, че едните вярват, че силата е в тях и могат да го преодолеят и да обърнат състоянието в своя полза, а другите не вярват или не искат да повярват. И в двата случая, всичко е в главата и в мотивацията на самия човек. Откриването на правилната посока, също играе голяма роля.

И така и аз капарирах двойна стая, пътувам от Варна имам 2 места, ако някой реши да се присъедини от тук или някъде по пътя. До скоро!

" И той е, че ми е много трудно (за момента невъзможно) да приемам нещата и хората каквито са, а винаги ги виждам в "по-добър" вариант." Тук излиза въпросът: Какво е онова, което не можеш да приемеш в себе си, такова каквото е? Какво те кара да мислиш, че не си достатъчно добра? Може да ти се стори странно, защо ти задавам точно тези въпроси. Като социални същества, ние оформяме и поддържаме поведението си, визията си, често мечтите и вярванията в следствие на комуникацията ни с обкръжаващите ни. Хората, с които комуникираме, са нещо като огледала за нас. Липсата на Умението да се погледнем отстрани, създава несъзнателната реакция да проектираме собствената си неудовлетвореност върху хората край нас. По този начин виждайки, това което не харесваме в самите себе си, можем да го изследваме, да мислим върху него и да търсим начини да го променим. Проблемът идва, когато ние не осъществяваме промяната в себе си, а очакваме тя да се случи с другите. Това поражда голямо неудовлетворение и разочарование. Но то е нереално, тъй като хората върху които се проектираме нямат проблемите, които ние виждаме в тях, те са само и единствено в нашата глава. Какво в теб се дразни от поведението на даден човек? Това е въпросът. Тъй като този човек ние не можем да променим, но можем да поработим със себе си - да се научим да се харесваме, да се самозаявяваме, да се противопоставяме, да бъдем уверени, да имаме позиция, тогава отношенията ни с хората ще се подобрят, не защото те ще станат по - добри, разбиращи и коректни, а защото ние ще знаем силата си.

Терминологията е необходима, аз не съм против обобщаването, би било смешно. Става въпрос за безбройното поставяне на термини и обобщения, често на едно и също състояние или съдържание. Когато това се случва с все по - тежка терминология, все по отдалечаваща се от съдържанието, става безсмислено. Иначе за работа с термините. С термините работят лекторите и хората, които работят с обобщената информация с нейното представяне обикновено или така наречените теоретици. Практикът работи със съдържанието, често обобщеното име на съдържанието изобщо не го интересува, не му е нужно. Често търсейки съдържанието зад даден термин, установяваме, че ни е познато под друго име, представено от друг информатор. Това имах предвид.

Здравей Noname, най - добрият вариант да се справиш с това състояние е, да говориш с родителите си и да посетите заедно психолог. Това вероятно го виждаш, като невъзможно, друг вариант е да говориш с училищния психолог, който да разговаря с тях и да ви насочи къде да отидете. Като цяло става въпрос за необходимостта от семейна, фамилна терапия. Какво всъщност се случва с теб? Това което правиш се нарича автоагресия или агресия насочена към себе си. Тя се проявява, когато човек не може да се справи с емоция, която му причинява болка. По този начин изнася болката извън себе си и тя става видима, може да я почувства и да види как преминава. Това също може да е опит да се достигне до някого, може би до себе си, един нестандартен начин за говорене, което някак си човекът не може да осъществи. Вероятно невъзможността ти да кажеш на родителите си всичко, което искаш или да се справиш тежката емоция и обвиненията, провокират в теб тази реакция. Разгледай някои от най - често срещаните причини и помисли, къде в тях се разпознаваш, след това, ако искаш пиши: - да се отърве от чувството на празнота, опустошение. депресия. чувство на нереалност - да се снеме напрежението - да снеме емоционалната болка, когато емоциите са твърде силни и не може да се пребори, чрез физическата болка става по - лесно. - изход от агресията, гнева, чувство на неудовлетвореност. Често поради страх или невъзможност да се справят с тези емоции хората ги насочват навътре, а не извън себе си - да се отърват от чувството за скованост. Много хора споделят, че се нараняват, за да усетят нещо, каквото и да е. Да се уверят, че са живи. - да почувстват заобикалящата ги действителност. Начин да се справят с деперсонализацията, раздвоението, дисоциацията - заради чувството на защитеност - за да изпитат еуфория - за да ен извършат опит за самоубийство - за да изразят болка, силна емоция, с която не могат да се справят - за да повлияе на поведението на други хора - опитват се да кажат на другите, колко им е трудно и какво става вътре в тях - вик за помощ - израз или подтискане на сексуалността - опит да се справят с чувството на отчуждение, изоставяне, самота - да потвърди реалността на болката - раните са като доказателство, че емоциите са истински - често са хора, които са били подложени на насилие в семейството или са наблюдавали такова, продължават да се самонаказват. - самонаказване за "лошо поведение" - биохимично снемане на напрежението - опит за контрол над тялото - предотвратяване на нещо още по-лошо;

Проблемът всъщност не е в термините, а в тяхното безсмислие. Това състояние за което става въпрос, поставено зад сложното за изговаряне - прокрастинация е обикновенно бавене или протакане. Ето как би го превел дори Гугъл в статия описваща това състояние и методите за справяне с него. Пускам я в автоматичен превод, който иска да си я прочете в оригинал на руски. http://www.psychologos.ru/articles/view/prokrastinaciya Но има нещо друго, заради което някак си не ми се пишеше по въпроса. Това така наречено бавене, всъщност е крайното състояние или следствието на т.нар. синдрома на трите "П" , който се проявава при хора, които са израснали в семейства на властни родители склонни към словестна манипулация, страдащи от собствената си неудовлетвореност, превърнали я в постоянен страмаж за съвършенство или т.нар. перфекционисти. У децата на перфекционистите се заражда едно много странно мото: „След като не мога да съм идеален, защо да си правя труда“ •Трите „П“-та на перфекционизма - потребността да бъде идеален — Перфекционизъм. Страхът, че няма да свърши работата си идеално, го кара да отлага свършването й — Протакане. Но колкото повече отлага нещата, толкова повече се оплита, докато лавината от страхове му попречи да свърши каквото и да било — Парализа. Всъщност това за което става дума тук е Протакането А един от другите етапи е: •Думата с „У“ - Порасналите деца на родители перфекционисти обикновено поемат един от следните два пътя в живота: или непрекъснато се стремят към любовта и одобрението на родителите, или се бунтуват до степен, когато развиват страх от успеха. В статията накратко са изложени и другите теории, които, обаче водят до един корен - страх. А какво поражда страха? Тревожност. И стигаме до извода, че това си е едно от проявленията на тревожните състояния.

Здравей Калинка, отговорите ти се съдържат в това изречение: "Аз съм много емоционален човек, но също и умея да разбирам другите и винаги да търся грешките в себе си." Да си емоционален човек е едно, да разбираш другите е съвсем друго, а да търсиш винаги грешките в себе си е нещо различно. Емоционалността е нещо хубаво, тя може да се проявява чрез думи, действия и жестове, тя е в основата на чувстването. Емоционалността е малко по - първична от чувствата, може да се каже, че емоцията определя чувствата. Каква точно е твоята водеща емоция? Да разбираш другите, се нарича емпатия, правилно проявената емпатия означава да влезеш в емоцията на другия, да я усетиш, но не и да я приемеш като своя, не да я проектираш върху себе си, нито да решиш да я преживяваш реално. В какво се състои твоята емпатия в отношението ти с този човек? Да се виниш винаги за грешките на другите, това се нарича самообвинение. Това означава, че снемаш отговорността на другите за собствените им постъпки и я поемаш ти, като своя отговорност. Което означава, че ги лишаваш от избора да се справят сами с проблемите си. Това се прави често от деца израснали в семейства на алкохолици, физически и сексуални насилници, манипулатори, властни родители, неглижиращи или словесни насилници. Това е модел възприет като защита. За да защитя себе си, ще отрека нехаресващата ми действителност........ и нещо повече, ще и намеря оправдание, за да я направя приемлива за мен. Характерно е за хора с ниска самоувереност, хора изгубили силата на вътрешния си център и търсещи сила в одобрението на околните. Те имат нужда да бъдат необходими, желани, търсени, това им дава увереност, че са добри. Какво точно точно се опитваш да оправдаеш, търсейки грешката в себе си? Или какво те е страх да загубиш? Попаднала си на един от масата хора, които са емоционално незрели личности, подвластни на първични инстинкти и в желанието си да задоволят всеки първичен импулс са готови да искат от хората неща, без оглед на морал и ценности, тъй като първичността в тях е много по - силна. Често попадат точно на хора с ниска самооценка. Едните търсят някой да се грижи за тях и да им угажда, а другите търсят да се грижат за някой и да му угаждат, така заформят взаимозависимост, основана на страха. Всъщност на теб не ти е нужен този мъж, трето дете предполагам не ти е нужно, на теб ти трябва увереността, че си желана.

Когато чуя за смяна на име, винаги се сещам за бащата на моя приятелка, който са го кръстили Гошо. Не Георги, а Гошо, така бил записан в акта за раждане и във всички документи. Не знам защо до към 45-50 тата си годишна възраст, това не му пречеше, но точно тогава реши, че в чест на Св. Георги, ще си смени името и ще се запише Георги. Твърдо беше решил, направил всички постъпления и съвсем внезапно се отказа. Твърди, че сънувал сън, в който му се присънил Св. Георги и му казал в никакъв случай да не сменя името си, защото точно Гошо е неговото име. И така си остана. При теб ми се струва, че чувам обратния вариант.

"Имам три въпроса: дали съм луд, самоубиец и дали всичко това се лекува или прекалено много съм се оплел?" 1. Не си луд 2. Не си самоубиец 3. Не се лекува, защото това не е болест Прекалено много си се оплел. ИЛИ 1. Напълно нормален си 2. Любител на живота си 3. Здрав си Прекалено много си се оплел. Щом влизаш често във форума, значи си прочел подобни състояния десетки, отговорите също, както и многото варианти за преодоляване на състоянието, насоки, препоръки, техники .......... Просто избери нещо от всичко и започни. Дори в предния 26 пост имаш чудесна насока.

На мен и двете съботи и недели са ми свободни. Преди това или след това, нямам възможност. Така, че аз съм ок.

Това е състояние, което само със съвети, няма как да се повлияе. В основата на която и да е фобия стои страха, по тази причина и антидепресантите не са помогнали, защото те не могат да направят човека по - смел, по - уверен и по - обичащ се. Страхът се съпровожда от тревожност в следствие на изброените липси, които пък водят до избягващо поведение с цел защита. Всъщност поведенческите ти реакции са върхът на айсберга, в дълбочина стои много работа по мисловните модели, преживяването и светоусещането, когато те се повлияят, поведението ще се промени без да полагаш усилия. Има техники, които можеш да приложиш за усилване на самоувереността, но използвани отделно, без терапевтичен процес, вероятно ще имат краткосрочен ефект. Тук във форума в подобни теми има публикувани такива. Ето 11 универсални техники, които, ако успееш да приложиш, ще се почувстваш много по - добре. 1.Разходете се При това упражнение се разходете като целенасочено обръщате внимание на това, което: Чувате, Виждате, Чувствате, Подушвате. Първо се съсредоточете върху онова, което чувате. Чувате ли вятъра в клоните на дърветата? Птиците? Чувате ли автомобили, гласове? … Приятно или неприятно е това, което чувате? После можете да преместите вниманието си към другите видове усещания – виждане, чувстване… Те ще концентрират вниманието Ви към външния свят. 2. Слушайте Насочете съзнателно вниманието си към човек в обкръжението Ви. Слушайте. Какво казва? Как го казва? Какъв е тембърът на гласа му, силата с която говори, бързината? Можете ли да пресъздадете смисъла на казаното? Съзнателното слушане, концентрира ума Ви навън и намалява тревожността. 3. Наблюдавайте Това упражнение прилича на предходното, но при него концентрирайте вниманието си върху някого и го наблюдавайте. Какво виждате? С какво е облечен? Какво е телосложението му, прическата? Използва ли аксесоари, бижута и др.? Опитайте да забележете възможно най-много подробности. Въздържайте се да анализирате, това което виждате. Просто наблюдавайте. 4. Присъствайте на момента Запазете вниманието си насочено върху момент, в който присъствате точно сега. Не осъждайте и не анализирайте преживяванията си, чувствата, мислите и онова, което в момента е погълнало усещанията Ви. Не правете нищо. Просто следете какво се случва с Вас в мислите и тялото Ви. Погледнете на света с непредубедено съзнание, така все едно го виждате за пръв път. 5. Оставете мислите си да преминат Представете си как Вашите тревожни мисли преминават пред очите Ви като автомобили по магистрала, като вагони на влак или като морски вълни. Вие стоите отстрани и ги наблюдавате как се пораждат и отминават. 6. Осъзнайте точния момент, в който изпитвате негативни мисли. Какво Ви казват те? Може би, че ще се провалите? Или че не ставате за нищо? Другите са по-добри от Вас? Ще Ви се подиграват и отхвърлят? Каквото и да минава през ума Ви, когато се чувствате потиснати, виновни или тревожни, осъзнайте и опознайте мислите си. Така ще Ви е по-лесно да ги възприемете като ВЪОБРАЖАЕМИ МИСЛИ, а не реални. Разпознавайки ги ще придобиете умение да им позволите да дойдат и да си тръгнат. Много помага записването на негативните мисли. Когато сте на пика на емоцията, опитайте да уловите мисълта, която я поражда. Дори да Ви се струва, че не си мислите нищо, бъдете сигурни, че страхът, тревожността или притеснението, са породени от внезапно появила се мисъл в съзнанието Ви. Такива мисли са бързи и трудно се улавят. Опитайте да улавяте тези мисли целенасочено и ги записвайте. Дори само записването им, само по себе си оказва терапевтичен ефект, защото така Вие ги извеждате извън Вас. 7. Поставяйте си ежедневни задачи, за ангажиране на вниманието. Всичко което правите през деня, може да се направи с повишено съзнание. Например дейности като внимателно ядене, готвене, вършене на домакински задължения, почистване и др. , могат да ангажират вниманието Ви изцяло ако ги изпълнявате бавно, съзнателно и с включване на всичките си сетива – допир, вкус, мирис, слух… Отчитайки всяка подробност, съзнанието Ви ще се прехвърли от изпитването на тревожни мисли към изпитването на стимули от външния свят. 8. Не се борете с тревожността Ако сте убедени, че Вашата тревожност няма да отслабне от само себе си, ПРОСТО Я ИЗПИТАЙТЕ. Не правете нищо, с което да опитвате да спрете тревожността си. Само стойте, където сте и не правете нищо, освен да се чувствате тревожно. Когато не й се съпротивлявате е най-вероятно тя да започне да намалява. 9. Направете си списък с всички плашещи ситуации, които избягвате и защитните поведения, които използвате. Придържайте се към идеята, че сте ценна личност и че можете да приемете себе си, независимо дали другите Ви харесват. Прехвърлете вниманието си върху света около Вас и върху хората на които влияете, а не върху себе си. 10. Водете война с притеснението Избягвайте да разнищвате и решавате ситуации и проблеми, които още не са се случило и най-вероятно няма да се случат. 11. Изправяйте се срещу страховете си непрестанно Започнете първо да правите неща, които са по-малко стресиращи за Вас и преминете към по-предизвикателните. Ако започнете със излагане на ситуации, в които Ви е непосилно да се справите, може да загубите увереност в собствените си сили. Започнете от лесното. От преодоляване на малки и незначителни страхове, като в последствие постепенно преминете към по-силни стимули. Излагането на ситуация, която провокира тревожно поведение у Вас е за да Ви докаже, че можете да преборите безпокойството.

Донче, благодаря за организацията. Когато уточним къде ще е, ще резервирам две места, бях планирала ходене из тези места това лято, ще го съчетая със срещата. Прекрасен избор

Идеи? Отпусни се. Прочети си поста отново. Всичко е в цифри. 1 жена 7 обяснителни точки, на предполагаемо важни факти Решения започващи от неопределеност стигащи до 24, 12 и отново в неопределеност. Вероятно си човек на точността и реда. Обичаш да държиш ситуациите под контрол, не обичаш неопределеността, изненадите. И попадаш в хаоса на човешките отношения. Тук няма ред, нито контрол, нито яснота, нито обяснения. Работи с чувствата. Какво Точно те привлича , Точно в тази жена? С какво са важни Точно тези факти? Какво изтласкваш с нещата които правиш? Любов ли е това или нужда някаква? Какво точно ти носи този контакт? Любовта боли, когато я използваме за задоволяване на собствените ни потребности, какво задоволява тази твоя любов? Любовта боли, когато я объркаме със страха, егоизма, безсилието. Ако обичаш един човек, ти ще искаш той да е щастлив, ако е щастлив без теб, ще му дадеш правото да го преживее, а ти ще се радваш за него. Останалото е всичко друго, но не и любов.

Въпросът е, че търсиш кауза, нещо, в което да се вложиш, да разбереш себе си, чрез нещо друго, действие от което търсиш смисъл. Смисълът на твоето собствено съществуване. Със същия успех можеш да използваш професии, като изследовател, пътешественик, капитан на кораб, пилот изпитател, и техни производни, в които освен, че има много повече смисъл, можеш и да допринесеш с ново знание не само за себе си.

Добре ще е , ако се консултираш с психолог, но, ако все пак не го направиш, е добре да започнеш първи стъпки в справянето с тези страхове. Страховете се зараждат там, където сме допуснали да властва хаоса. Не знанието ни, води до неумението да се справим с определени ситуации. В такива моменти, човек изпада в ситуация на слабост и ако е по - тревожна или слаба личност попада в плен на собствените си страхове. Как се излиза от там? Както е казал Ницше "ВСеки, който знае ЗАЩО,ще издържи на което и да е КАК" И така ти имаш страхове, но не знаеш защо са се породили в теб, съответно нямаш и отговора на как. Всички страхове, които изброи са свързани с липсата ти на самоувереност, всъщност ти си един много неуверен човек, който има нужда от подкрепа и одобрение отвън, защото ги няма изградени вътре в себе си. Всеки човек, който, няма изграден силен вътрешен център, измества фокуса извън себе си. Така той става зависим от вътрешния център или силата на някой друг. Тази дълга връзка, която си имала и която е съществувала в онази част от твоя живот, в който се изгражда самоувереността и личността ти, е давала този център на сигурност. Всъщност в момента не ти липсва човека или връзката, а изгубената "патерица" на сигурността, която ти е давала увереност. И така изключително сбито, това е отговорът на ЗАЩО. Ти имаш проблем, защото имаш липса на вътрешна увереност, празното и място е заето от хаос от емоции и чувства, които ти не разбираш, всяко нещо, което не разбираме поражда в нас страхове. И на финала имаш цяла колекция от страхове. Как се справя силният и уверен човек със страховете си? Противопоставя им се, търси решения, прави стратегии и ги изпълнява. Или : цел, план, действие. Как да се случи това? Много е индивидуално, но можеш да започнеш с една кратка методика. Ако си се учила да караш колело, спомни си как си го направила. Първо си паднала - всички падат - ако в този момент до теб е имало тревожен родител, той се е уплашил повече от теб, вменил ти е този страх, взел ти е колелото и ти така и не си се научила да караш. Или.... не е имало никой. Тогава си се качвала отново и отново, първо с крака опрени в земята, после с лъкатушене така, че всеки момент да можеш да стъпиш. В един момент си минала първите си 20 метра, все по - уверено напред, докато си се научила да караш без страх и нещо повече да изпитваш удоволствие от карането. Това представлява процесът на излизане от страха. Първо трябва да вземеш колелото и да започнеш. Какво означава това в твоя случай, направи това, което до сега не си правила, обърни се към себе си. Направи нещо за тялото си. След това нещо за духа нещо приятно, което ти носи удоволствие и не си го правила скоро или до сега. После се обърни към физиологията - започни да спортуваш, много е хубава сентенция - здрав дух в здраво тяло. Докато правиш тези неща всичко в теб ще започне постепенно да се променя. Нужно е, обаче да има удоволствие в изпълнението им. Ще ти е трудно, все пак имаш много страхове, но трудно не означава невъзможно.

Това което описваш, като среда е типичната на така наречените "Отровни" родителски модели. Следствията от израстването в подобна емоционална обстановка, са подобни на описаните от теб. Така че, да, имаш и моето разбиране.