Диляна Колева

Моят съвет към теб е да потърсиш психолог, психотерапевт, и да започнеш терапия. Стресът ти е дошъл в повече. Натрапливостите често са вариант, чрез който подсъзнанието измества фокуса от онова което действително те притеснява. Тяхното съдържание е напълно безсмислено и нереално, кое провокира този процес и как да го преодолееш може да ти се изясни при психотерапевтичен процес.

От един пост няма как да се каже нищо конкретно. Ясно е, че имаш психологичен проблем, ти сам усещаш дискомфорта, това е достатъчно. Дори да ти каже някой - ето Това ти има - тази информация не ти върши никаква работа. За да се справиш с проблема е необходимо да придобиеш нови знания и умения, да поработиш над задържаните емоции, да промениш гледната точка и светоусещането си. Да успееш да видиш света по различен начин. Нали не си представяш, че всичко това може да се случи, когато някой просто ти каже: " Имаш тревожно разстройства или ОКР или каквото и да е там."

Това което казваш е точна формулировка на ниско самочувствие, липса на увереност, нужда от одобрение, страх от отхвърляне и изоставяне. Страховете в любовните ни отношения са идентични със страховете от най - ранната ни детска възраст. Има различни деца и тяхната нужда от връзка с майката е различна. Опитвайки се да вкараме всичко в рамки, ние решаваме, че както всички и моето дете може да бъде отделено от мен на 1.5, 2 или 3 години и да бъде оставено в детска градина. Да но детето протестира, плаче, недоволства. Дава всички ясни признаци, че не е готово за това. Лелките успокоително казват "Ще свикне". Да, ще свикне, но с какво? Детето до 3-4 годишна възраст, няма възприятие за време. Когато майката го остави в тази възраст и си тръгне, детето преживява това като "завинаги". То не разбира от обясненията за време и часове. Дори и да дава някакъв вид, че разбира, само след 5 мин. то вече не помни тези обяснения, НО помни усещането - изоставиха ме, мамя няма "завинаги". Повторено пак и пак и пак всеки ден, неговия мозък запечатва това усещане. На тази възраст децата не могат да осмислят емоциите, те не ги разбират, но запомнят усещането. Минава време, рационалния ум влиза в сила и обяснява много неща. Но, усещането остава. Усещането за това, че съм изоставен, че не съм достатъчно добър, защото...., че трябва да направя нещо, за да ме види мама, тате.....трябва, трябва....това остава като чувство, което съвсем естествено се проявява в една друга възраст към един друг човек. Първият по важност в моя живот - партньора ми. И какво се случва тук? Неосъзнатите усещания, рациото ги е облякло в мисли, те пък сътворяват чувства, емоции, и действителността става съвсем неприятна. Просто да разбираме нещо, не е достатъчно. В тези случаи мислите се включват автоматично от припознатите усещания. Виждам по - младо момиче/ заплаха/ - усещане, до тук добре. Как обаче мисълта облича това усещане е друг въпрос. Първо е необходимо да се усвои умението за промяна на усещането, а от там и промяна на мислите. Няма как да се случи по друг начин.

Факта че питаш за това е повече от точен индикатор, че ти няма нищо. Един истински шизофреник, никога, ама никога, няма да се пита подобно нещо. Много, много си уплашена. Всичко е започнало с объркването, – че вместо да ти обяснят какво е паническа атака, как се преодолява, че това е просто един физически отговор на тялото ти на твоя страх и че има много техники с които да и повлияеш, – те са ти сложили успокоителното, дали са ти хапчетата и са ти предложили удобната на мозъка ти алтернатива, че си "болна". Мозъка ти е взел тази алтернатива и е започнал да я развива. Фантазията на страха е много голяма и той е много изобретателен, затова болестите за които ти дава идея са все много страшни. Това обаче са лъжите и илюзиите на твоя мозък, който е превзет от страха. Това е всичко. Нито си болна, нито ти има нещо, просто страха ти е преминал границата на нормалното и се е превърнал в патологичен страх. Сега е необходимо да се върне там където му е мястото, а това с развиване на страшни фантазии НЕ става. Първото и най - важно нещо е да излезеш от фантазиите, а за целта трябва да ги разпознаеш, а за да се случи това, трябва да си наясно какво точно го е предизвикало. Прочети в този форум темите за тревожни и панически състояния, обяснено е много хубаво и многократно, ще видиш, че няма нищо страшно и неразрешимо.

Вероятно лекарят не е бил дори психиатър. И какво е това "нещо", което е трябвало да пиеш? Тук из форумите е писано и обяснено толкова много пъти липсата на всякаква връзка между тревожно разстройство и шизофрения. Просто отвори няколко теми и прочети, ако се притесняваш толкова много. Тази шизофрения държи първенство по предпочитано заболяване от всички хора с тревожни разстройства. А това е просто най - страшното страшно, което може да измисли мозъка, за да уплаши.

Не е в това проблема и не грешиш. За съжаление през писане във форум няма как да възприемеш препоръките. Освен техниките има и доста уточнение, личното присъствие на терапевта също е от изключителна важност. Увереността която ще те споходи след първите ти опити е важно да бъде затвърдена и подкрепена, с адекватна насока за надграждане. За съжаление това е много индивидуално и тук няма как да го направим за теб. Всички, които са писали тук и след това са преминали на лична терапия вероятно могат да потвърдят огромната разлика във възприемането на информацията дори. През препоръките тук, ти направи първите си стъпки. Това за някои хора е достатъчно, за други изобщо, крайно недостатъчно, а на трети им трябва още малко подкрепа. Мисля, че ти си от третите, моята препоръка е да не си губиш времето, а да посетиш психотерапевт и да приключиш с всичко това.

Прегледай добре списъка си с "приятелки" преди да споделяш интимния си живот. Твоята приятелка те е "заразила" със собствените си страхове. Това което споделяш е често срещан проблем при момичета без опит и познания в сексуалната сфера. Страховете са както от бременност, така и от смъртоносни болести и зарази. Те са често фантазни и нереални имайки предвид, че са взети всички мерки. Неудовлетвореността от това което се е случило, липсата на взаимност и трайна връзка подсилват и поддържат страховете, които често отразяват емоции като вина, раздразнение, гняв..... Помисли има ли подобна емоция в теб свързана със случилото се. Освободи се от нея и продължи напред, като добавиш любов и споделеност в следващата си връзка.

maryjane1997 Препоръчвам ти тази лекция на Екхарт Толе. Прекрасно обяснено и изиграно мисленето, немисленето и начина за присъствие в настоящия момент, а не в някакви виртуално- фантазни каламбури сътворени от собственото ни неразбиране за себе си.

Иска ми се да уточня неща. Поставянето на граници не е трудно, ако знаеш как, ако имаш уменията и насоките. Ако не знаеш.... да, ще постигнеш пълен хаос. За да може един човек да постави граници в личните и професионалните си отношения, трябва да е много наясно със собствените си лични граници. Къде започват, къде свършват. Умее ли да се заявява, как го прави, къде са слабите му места. Ако беше прочел книгата, която ти препоръчах, преди да започнеш поставянето на граници, щеше да видиш, че изобщо нямаше ад стигнеш до доклади и до шефовете. С фина промяна в поведението с вкарването на няколко нови реплики и промяна на начина на отговаряне. Щеше да поставиш в шах и мат събеседника манипулатор. Тихо и без особено напрежение за теб. Не е нужна агресия, нито троснато поведение. Напротив с усмивка и твърда позиция, заявена по правилния начин всичко си идва на място. Предстои ти втори опит, но първо прегледай информацията.

Насочете цялата си енергия в това да помогнете на съпруга си да се справи с колебанието си. Намерете подходящ социален дом и направете конкретно предложение на базата на което той да мисли. Посетете го заедно, нека види, че няма нищо лошо в това. Предложете единствена алтернатива да имате социален работник или да наемете човек, който да се грижи за реда в дома ви, докато вас ви няма. И не на последно място, нека е ясно, че всичко това го правите, за да се съхраните психически.

Абсолютно никой тук не може да ти каже от какво страдаш, защото при всички психологични състояния, симптомите се припокриват, но едва опознавайки личността в детайли, може да се предположи от къде идва това състояние. Едно е сигурно, симптомите ти идват, за да ти кажат, че дълбоко в теб има конфликт. Нещо от това което се случва в твоята действителност грубо се разминава с това, което би искала да се случва. За да разрешиш този проблем, е необходимо да се запознаеш със себе си. Да разбереш, кои емоции са водещи, кои са подтиснати, каква е причината и кое или кой те кара да се чувстваш по този начин. Малка но важна промяна е дневния режим. За да се чувстваш добре и тялото ти трябва да се чувства добре. Наблегни на ежедневни дълги разходки или кратки физически тренировки. Общувай само с хора, които ти носят радост и не те натоварват. Възобнови дейности, които са ти доставяли удоволствие. Като начало това ще ти се отрази много добре.

Ако ти мислиш за себе си като за ужасен човек, каквото и да ти кажем ние, няма да стигне до съзнанието ти. Ти си такава, каквато се самоопределиш. Вината е чувство, то съществува в човек, ако той му го позволи. Щом чувстваш вина, означава, че нещо те кара да вярваш в нея. Помисли какво е това нещо.

Проблемът е в това, че дълбоко в себе си ти имаш проблем с това - "Не се чувствам желана привлекателна...", "се чувствам сама е отхвърлена" Въпреки външния вид и професионалното поприще, дълбоко в теб стои неувереност и ниска самооценка. Често това е болезнено признание за личността и тя го прикрива умело зад някакъв социален статус. При приятеля ти явно има същия проблем, само че той е решил да си повдига увереността и самооценката по най - познатия неефективен начин, като търси доказателство за това, че е ценен и важен в многобройни връзки. За съжаление ти си копирала този неработещ модел. Няма как да се чувствате добре. Първо човек е нужно да се научи да обича себе си, само през любовта към себе си, чувството че сме важни и ценни, не за някой, а за нас самите ни прави силни, ефективни и обичащи. Тази позиция към себе си, променя поведението ни, излъчването ни и съответно хората, с които се свързваме. Затова преди всичко поработи за подсилване на вътрешната си увереност, свържи се ефективно със себе си и след това търси връзки с други хора. В противен случай всички ще се чувствате объркани и няма как да е по друг начин. В състояние на непознаване на себе си нямаме ресурс да опознаем другия, защото нито знаем какво предлагаме, нито знаем какво търсим.

Не факта, а мнението ти за него е това което не ти дава мира. От друга страна са емоциите, които може да нямат нищо общо със ситуацията, но съзнанието ти да я ползва, за да ги изкара на повърхността. Т.е. може би имаш огромен проблем с чувството си за вина, много преди аборта, но случвайки се, той "облича" вината ти и ти позволява да мислиш за нея. За съжаление от едно изречение не става ясно почти нищо за теб. Помисли над това, кое е истинското чувство и какво точно е това което те кара да приемеш тази ситуация толкова драматично.

Значи сам си разбрал, че тревожността я създаваш сам и сам можеш да я прекратиш. Сега остава целенасочено и упорито да повтаряш новото умение, докато увереноста ти, че ти регулираш собствените си мисловни процеси, се превърне във вяра.

Здравей Мариан, чела си други теми във форума ( ако не си, прочети) и знаеш отношението на всички пишещи тук - състоянието на тревожност се повлиява без медикаменти, с точните насоки и техники. Първо наистина е добре да знаеш какво се случва, за да не се паникьосваш. Обяснено е в много теми - чувството за страх повишава адреналина в кръвта, а той има функцията да ни защитава, затова забързва сърцето ( сърцебиене) и подготвя цялото тяло за активна, физическа съпротива. Проблемът идва от това, че не разбирайки какво се случва човек се плаши и с това засилва състоянието на тревожност и паника. Тук е момента в който получаваш техники за справяне. Има написани и тук и темите доста. Мислите, още известни като натрапливи, са съпътстващи тревогата. Тяхното съдържание няма никакъв смисъл. Важното е да се научиш да ги игнорираш за начало. За това също са написани тук доста техники. На тези години състоянието се повлиява доста бързо. Важното е да повярваш, че това е временно и ти си напълно способна да го преодолееш.

Отговорих на лични съобщения.

На базата на това как се чувства самия човек. Ако той се чувства слаб, слаб е. Ако се чувства силен, силен е. Разликата е и в изборите, които следват, когато човек се възприема по единия или другия начин.

Това са много въпроси и не са насочени към твоя конкретен проблем. Мисля, че стана ясно отношението ни относно отмъщението. Ако не си го доловил - Отрицателно, Безсмислено, проява на слабост. Не можеш да питаш какво ще стане после, тъй като никой не знае какво ще стане. След като си в позиция на по - слабия ще мислиш върху стратегия, която работи за слабия, ще се извиняваш ли, ще замазваш някак положението ли, на шут ли ще се правиш не знам, това е. Да се правиш на силен, след като си слаб е позьорство, вредно за този който го изпълнява. Въпросът за старците по селата не е за психотерапевтичен форум, а за юридически, потърси подходящ. Психотерапевтична помощ получава само този, който я търси. Уплашен си, Това е. Справи се с уплахата си, всичко останало ще си дойде на мястото.

Не можем да ти дадем отговор за нещо, което не се е случило, затова и отговорите са насочени към това, което вече се е случило. А преживяното може да разгледаш през призмата на дадените ти отговори и да си изготвиш стратегия на поведение. Все пак всички се учим от грешките си. Ясно е, че досегашното ти поведение не е било ефективно, помисли как да го промениш през новите насоки. По - добър отговор от това не можеш да получиш. Имах клиент, един от най - добрите побойници. От 10 годишен тренира, защото го е страх да не го победят. Посветил беше живота си на това да е силен. Това го беше вкарало в среда, в която имаше възможност да пробва и да побеждава ежедневно. Попитах го, кога в живота си е бил най - изплашен. Очаквах, че ще ми разкаже за някой жесток побой. Изненада. Бил е най - изплашен, когато се е оказал в една кола с компания, а шофьорът се оказал напушен и леко неадекватен. Моментът, в който на пътя той вижда, че шофьорът не преценява маневра и застива в средата на две платна при идваща насреща кола, леко хваща ръката му и успява да прибере колата до толкова, че се разминават само счупвайки страничните си огледала. Отбиват и спират, чакат другите да се върнат. Шофьорът безкрайно уплашен, треперещ иска да избяга, страхувайки се какво ще стане. Клиентът ми, в най - спокойно състояние, му отговаря, "Какво може да стане или ще се бием или ще плащаме. Това е" Другата кола, така и не се връща. Т.е. когато вече си създал ситуация, единственото което можеш да направиш е да поемеш отговорност и да си разгледаш спокойно вариантите. А то каквото ще стане, ще стане. Най - страшно е, в момента, в който ситуацията е извън познатото поведение за контрол. Така че е нормално да си уплашен. Това обаче не означава, че нямаш варианти да се справиш. Докато "циклиш" само в познатите ти варианти, нов няма да откриеш.

Каква е причината до момента да не потърсиш психотерапевтична помощ и адекватна психотерапия? Няма значение колко ще продължи синдромът на отнемане, седмица, две , три, ако няма адекватна терапия /нямам предвид медикаментозна/, на базата на какво ще се стабилизира състоянието ти?

Аз те разбирам напълно. Това което се случва с теб е следствие на твоето решение за "справедливост" още в началото на притесняващата те ситуация. - Те ме обиждаха и аз ги наобидих! - Виждаш до къде води това разбиране за справедливост. Защото в този свят справедливост няма и колкото по - рано го осъзнае човек, толкова по - лесно ще живее. Сега е ред да поемеш отговорност за решението си да бъдеш справедлив. Защото в онази ситуация ти не си потърсил с разума най - добрия начин да се защитиш, а си действал подтикнат от чувството ти за обида и безсилие, което абсолютно винаги води да различни прояви на агресивно поведение. Ако в онзи момент с разума си беше решил наистина да се защитиш, очевидно би преценил, до колко са наравно силите ви и дали агресията е наистина добрия начин за защита. И тъй като вероятността в теб да звучи в момента фразата "Не е честно", пускам един откъс с уточнение на този вид поглед над живота: „НЕ Е ЧЕСТНО!" МОТОТО НА НЕЕФЕКТИВНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ Търсенето на справедливост може да проникне в личните ви взаимоотношения и да попречи да общувате ефективно с другите хора. Мотото „Не е честно" е едно от най-разпространените и най-пагубни оплаквания на един човек от друг. За да прецените, че нещо е неспра­ведливо, вие трябва да се сравните с друг индивид или група от индивиди. Вие разсъжадавате приблизително така: „Щом те могат, и аз мога." „Не е честно да имашповече от мен." „Аз не успях да го направя, защо ти да успееш?" И така нататък, и така нататък. В този случай вие определяте кое е добро за вас, като изхождате от поведението на някой друг. С други думи, този някой, а не самият вие, има власт над емоциите ви. Ако се раз­стройвате, че не сте успели в нещо, в което друг е успял, вие ставате зависим от другия. Винаги когато се сравня­вате с някой друг, вие играете на „Не е честно" и от вяра в себе си минавате към „външно" мислене, насоче­но към другите. Една от пациентките ми, привлекателна млада жена на име Джуди, е добър пример за този вид самопогубва-що поведение. Джуди се оплакваше от 5-годишния си несполучлив брак. В един вечерен сеанс по групова пси­хотерапия тя изигра свой семеен спор. Когато младият .мъж, който играеше ролята на съпруга й — застрахова­телен агент, — й каза нещо неприято, Джуди моментал­но го запита: „Защо каза това? Аз никога не ти говоря такива неща." Когато той заговори за двете им деца, тя отвърна: „Не е честно. Аз никога не намесвам децата в спора." Когато, съобразявайки се с ролите си, заговори­ха за предстоящо вечерно излизане, аргументите на Джуди отново бяха: „Не е честно. Ти непрекъснато из­лизаш да се забавляваш, а аз трябва да стоя вкъщи при децата." За Джуди бракът се свеждаше до водене на сметки. Едно за теб, едно за мен. Всичко трябва да е честно. Ако аз постъпвам така, и ти трябва да постъпваш по същия начин. Нищо чудно, че почти през цялото време тя се чувствуваше огорчена и обидена — нейната грижа бе по-скоро да изправя въображаеми неправди, вместо да се вгледа в брака си и да се опита да го заздрави. Стремежът на Джуди да получи справедливост беше невротична „задънена улица". Тя оценяваше поведението на съпруга си въз основа на своето собствено поведе­ние, а щастието си — въз основа на поведението на съ­пруга си. Ако престане непрекъснато да търси сметка и ако започне да преследва целите си, без да се налага някой някому да бъде длъжник, отношенията със съпру­га й биха се подобрили значително. Справедливостта е външно понятие — начин да се изплъзнете от отговорността да поемете контрол над собствения си живот. Вместо да смятате, че нещо е не­справедливо, можете да решите какво всъщност искате и след това да разработите план, за да постигнете целта си — независимо от желанията или постъпките на дру­гите. Простият факт е, че всеки човек е различен и кол­кото и да се оплаквате, че животът на другите се е под­редил по-добре от вашия, няма да предизвикате никакви положителни промени у себе си. Ще трябва да се откъс­нете от сравнението с другите и да захвърлите бинокъ-ла, с който гледате какво правят те. Някои хора работят по-малко, а получават повече. Други са покровителству-вани и се издигат, докато вие сте този, който има спо­собностите. Съпругът/съпругата ви и децата ви ще про­дължат да постъпват различно от вас. Но ако, вместо да се сравнявате с другите, се обърнете към себе си, ня­ма да имате възможност да се разстройвате заради от­съствието на равенство, което забелязвате. Предпостав­ката за почти всеки вид невроза е убеждението, че пове­дението на другите е по-значимо от вашето собствено. Ако се придържате към фрази от типа на „Ако той мо­же, и аз би трябвало да мога", ще уреждате живота си въз основа на нечий друг живот и никога няма да зажи­веете собствения си живот. И понеже въпросът ти е какво да правиш, тъй като определено не си се поставил в изгодна позиция / обърни внимание ТИ не си се поставил в изгодна позиция, а не някой друг го е направил/ а не знаеш как и това те кара да изпитваш страх, гняв и самосъжаление, бих ти препоръчала да ги замениш с поемане на отговорност, спокойно и без да приемаш нещата лично. Защото нищо не е насочено към теб ти сам го насочваш към себе си.

Наблюдавайки тревожността с очакване да се засили, ..... тя се засилва. Мисълта е толкова мощна, че може да подейства дори на клетъчно ниво, какво остава за някаква си тревожност. Изречения започващи с "ами ако..." са вредни за теб. Те са като паразити. Изпращат те в едно виртуално фантазно бъдеще, което няма смисъл и в което ТЕБ ТЕ НЯМА. Твоята основна задача е да задържиш фокуса върху настоящия момент, а в него, нещата са съвсем различни. Ти си здрав, в безопасност и ти няма нищо, това е. Цялата ти енергия трябва да се прехвърли върху това. За да се изпълниш с любов, ти първо трябва да си ТУК, не може да ти се случи докато си във фантазиите си за бъдещето и то негативни. За да можеш да спреш стоенето в анализите на ума, които в момента за вредни за теб, трябва да знаеш как. Ето ти едно упражнение. Когато го усвоиш, ще можеш по - лесно да излизаш от състоянието на аналитичните въртележки. 1. Упражнение за развиване на усещанията. За тези от вас, които имат склонността да стоят предимно в ума си и да гледат света оттам – през призмата на анализи и преценки, пък и за всички останали, които искат да усетят разликата между възприемане на света с ума и усещане на света с тялото, следващата динамична медитация, адаптирана по метода на Бхагван Шри Раджниш, известен повече като Ошо, ще подейства добре. Идеята е 20-30 минути на ден в продължение на една седмица да вършите обичайните си задължения, сякаш нямате глава, а само тяло – да чувствате през тялото си, усещанията и енергиите в него. Да се опитате да възприемате живота като повече го усещате, отколкото мислите. Не се плашете от идеята, нито се опитвайте твърде много да сте автентични. Идеята е да започнете да свиквате да усещате живота през тялото си, а не през главата. Колкото по-аналитични сте, толкова потрудно би ви се сторило това, но точно тогава е по-полезно за вас. Като всяко нещо - с времето ще става по-лесно, ще се научите да се доверявате на сигналите на тялото си. Ако пък ви е толкова трудно или ви стресира, не го правете, а се концентрирайте върху статичните медитации.

Писах ти на лични.

Справянето с натрапливостите е процес, който може да започне с простичка техника. 1. Познай ги. Научи се да различаваш натрапливостите. Това е важно за теб. 2. Не им вярвай. Това не са твои мисли. Да, идват от твоето съзнание, но съдържанието им е невярно. 3. Не ги анализирай. Дори най- малката стъпка в посока анализ на съдържанието вече те завърта в омагьосан кръг. Тези мисли не се реализират просто защото не са истина. Това е една заигравка на твоя мозък. Често тези 3 простички стъпки са много трудни за осъзнаване и още по- трудни за приложение. По тази причина е важно да се отработят с терапевта. Едва след това започва практикуването.