Диляна Колева

Здравей, няма никакви шансове да ти се случат тези неща. Както и че съвсем не си единствената преживяваща точно тези състояния и то бременна. Едно е истина - много е неприятно. Друга истина е, че всичко това се преодолява. Тревожното състояние, което те е обзело е следствие на натрупвания в житейските ти преживявания. Сама казваш, че си имала натоварена работа, която е тежала както физически, така и психически. Ако не си имала правилния режим работа - разтоварване, твърде вероятно е, този стрес да се проявява сега с отложено действие. Разбира се и ти самата си може би по -несигурна, тревожна, неуверена, което дава възможност на състоянието да "процъфтява" . От какво точно се получават физическите симптоми сме писали тук в много теми. Стреса активира отделянето на адреналин, а той подготвя тялото за действие, което ти практически не извършваш и с това то се чувства като болно, а не като силно. Натрапливостите и мислите за полудяване и бягство са изместващи фокуса ти механизми на мозъка. Често ни е трудно да се сблъскаме или да приемем, или да преживеем, да вземем решение и т.н. за различни неща, с които ни среща живота. Не умеейки да направим тези избори ние се срещаме с чувството за БЕЗизходица, БЕЗпомощност, БЕЗнадежност, БЕЗверие. Измествайки фокуса от реалната причина, по редица причини, мозъка засилва тези чувства, като ни пуска все по-страшни и страшни ФАНТАЗНИ картини. Т.е. всичко което сега мислиш е фантазия, изместваща мислите ти от реална дилема. Има техники за овладяване на натрапливостите, написани са тук многократно, може да разгледаш другите теми, да ги откриеш и приложиш. Но обръщането на мисълта и връщането и в реалността, е терапевтичен процес. За да го направиш, първо трябва да имаш смелостта, която явно сега нямаш. А тя се добива, когато успееш да превърнеш БЕЗизходицата в изход, БЕЗпомощността в самопомощ, БЕЗнадежността в надежда и всичко остава трайно в твоя живот, когато се научиш да виждаш в БЕЗверието - Вяра. Моят съвет към теб е да си помогнеш със терапия, за да успееш да се насладиш на раждането.

Когато спреш да търсиш доказателства и си повярваш. Тогава ще разбереш, че ти си човека, който ще поправи състоянието. Пускам ти една графика, която съвсем простичко показва най - бързия начин към успеха. Онзи ден я показвах на една клиентка, която също като теб търси доказателства. Искаше да и докажа, че няма шизофрения. Отстрани погледнато това е толкова смехотворно, колкото ако аз, която не съм кардиолог, отида да убеждавам кардиолога, че имам инфаркт. Проблема е, ако се върнем на графиката, че в този момент ти не можеш да работиш с информацията, по тази причина няма как да я навържеш в знания, че да натрупаш опит и да изградиш стратегия. Остава ти само един вариант, отзад напред - интуицията. Или по точно да се върнеш към първоизточника на всички истини. Ти се намираш в първия квадрат с хаоса от информация и не можеш да мръднеш, тъй като не си специалист, за да я навържеш в знания. Затова пробвай с последния и избери на кого да се довериш и започни да работиш по състоянието си.

Мисля, че или не ме разбра, или не прочете правилно поста ми. На въпросите ти има отговори, че даже и още ти дадох. Чети. През форума можеш да си помогнеш само с някои от техниките и ако успееш да асимилираш правилно дадената информация. Струва ми се, че не успяваш. Останалото е невъзможно да се промени от тук. Докато това, не се промени, забрави за подобрение на състоянието.

Здравей, започваш поста си с информация, че си изчел доста неща от сайта, което е чудесно. В темите от последните 10 дена многократно е отговорено на въпросите, които задаваш. На абсолютно същите въпроси. От самосебе си мислите няма да изчезната, трябва ад положиш определени усилия, да разбереш какво стои в основата. Каква е била ролята на ритуалите в детството ти и т.н. Това ще те поведе в пътя на себепознанието и ще усетиш как нещата се оправят. Ясно е, че това с шизофренията е най - популярната фантазия на всички влезли в тревожно състояние. Изобщо няма смисъл да го коментираме, тъй като е писано многократно. Че ще правиш неща, които не искаш, също е обяснено, защо няма как да се случи. Много техники има написани тук, наистина много, сподели, кои от тях си опитал да приложиш и какво се случва. А що се отнася до трайно повлияване на състоянието - необходима е терапия. Какво се случва там? Нещо такова: "Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка."

Здравей Анита, правилно си се определила подобен тип отношения се определят като психичен тормоз. Това което е добре да направиш е да пренаредиш приоритетите си и от тази нова подредба да вземеш решение. Всяко човешко същество се ражда свободно и такъв е стремежът му през целия му живот. Всяко ограничение на свободата на личността е един вид престъпление спрямо нея. Ако човек сам себе си потъпква и ограничава, той е престъпник спрямо собствената си личност. Така че подреди приоритетите, разбери, кое е най- важно за теб и го следвай.

Здравей, обединих двете теми, които си пуснала, тъй като няма смисъл от отваряне на нова. Виждам, че последния пост, който е бил в старата ти тема е мой, в който ти давам съвсем лесно изпълнима задача - да си направиш дневен режим и да започнеш да се фокусираш в правенето, като полека лека изместваш фокуса от мисленето. Явно не си пробвала, защото отваряш нова тема, в която отново говориш за мисленето си. Така нищо няма да се получи. Ако вместо това, седнеш и изкараш всички техники и обяснения, които сме писали в този форум в десетки теми, повярвай ми, не просто ще се оправиш, а ще станеш половин психолог в справянето с тревожности. При теб прозира една демобилизация и желание, по - скоро да стоиш в това състояние, отколкото да го промениш. Да, на първо четене звучи невероятно, но така се случва с голяма част от хората попаднали в тревожностите. Ако искаш да си помогнеш без специалист, трябва да ЗАПОЧНЕШ да си помагаш - с правене, градивно правене. Описанието на натрапливостите ти, НЕ Е правене, а бездействие и стоене в състоянието.

Твоя страх, си търси форми за да се "представи" и мозъка ти услужливо му ги предоставя. Тези мисли не са твои, те са част от играта на натрапливостите. Всеки ден може да са различни и понеже влагаш страшно много енергия в страха и мисленето за него, това се усеща като тежестта над главата ти - напрежението което си генерирала. За да се справиш с това ти трябва последователна методика и водач, който да те насочва и да ти представя следващите стъпки. Само на теб, само за твоето състояние, съобразявайки се само с твоя ресурс за справяне. По тази причина тук няма как да ти се помогне. Не виждам причина, да продължаваш да стоиш в това състояние, просто иди на терапевт и приключете с този проблем.

Осъзнавайки, че си тревожна, осъзнаваш ли огромния парадокс, който представяш на себе си и на нас? Той звучи приблизително така: "Осъзнавам, че съм тревожна и знам, че от това не се полудява, но не искам да полудея, затова постоянно мисля за това как ще полудея." Как мислиш, къде точно е необходимо да се намесиш и да промениш нещо.

nancym Ти си тревожна, това е. Проблемът ти идва от това, че никой, никога не ти е обяснил какво всъщност означава състоянието на тревожност. Толкова е просто, че когато го обясня на клиент на първа среща настъпва рязко повлияване на състоянието, не за друго, а защото той вече ЗНАЕ с какво си има работа и е наясно всяко едно нещо, което прави с каква цел го прави. За целта обаче, обясняващия трябва да знае детайлите и да ти ги представи по разбираем за теб начин.Същото е и с упойката. На мен са ми правили гастроскопия без упойка. Държаха ме две сестри, а лекаря вкарваше маркуча през трахеята. Предварително ми обясниха много точно, какво ще правят и как аз мога да им помогна, като дишам през носа и преглъщам всеки път, когато те вкарат маркуча, как да застана, защо е толкова важно да се съблека и т.н. и т.н. С което аз не бях просто приспания човек на който извършват нещо в пълно неведение. Аз бях въвлечена в процеса и съдействах за него. Да, след това 3 дена дишах трудно, заради натиска който беше упражнен във вътрешностите ми, но това не ме плашеше, защото ЗНАЕХ, какво се е случило. Аз бях там и знаех какво се случва във всеки един момент. Това е основния проблем на хората с тревожности, че те НЕ ЗНАЯТ как точно мозъка предизвиква тези реакции на тялото. Защо се случва едно или друго нещо и как те да помогнат на процеса да се случи по-бързо. В следствие на което ги чувството за страх ги хваща в една игра на фантазии, в която човека е губещия играч. Не знам какво да ти препоръчам, необходима ти е терапия, да, но такава която да те въвлече в един интересен процес на развитие и себепознание, а не плашене и неведение.

Естествено, че ще се справиш без хапчета, но не и без психологична помощ. Необходимо ти е точно разясняване, какво точно ти се случва, защо това няма нищо общо с никакви психични заболявания. Какъв е механизма на мозъка, с който подсилваш състоянието вместо да го повлияваш правилно и как да се случва успокояването, чрез подходящи методи. Тук ти правиш класиката на пациента, да задава въпроси, на които, ако има кой да отговаря, той все повече и повече измисля какво да задава. Това е един от капаните в нашата професия. По тази причина, върни се на отговорите които ти дадох, те са ти достатъчни, от тук нататък се оплиташ в задаването на един и същи въпрос и колкото и да ти отговарят на него ти не "чуваш" отговорите. Вместо да стоиш в мисленето, което в момента при теб е неефективто, се префокусирай към правенето. Направи си дневен режим по часове, прави нещата с мисъл за тях. Научи се да разпознаваш мислите си и да ги отделяш от това което си ти и това което правиш в момента и те ще отминават. Това е само една частица от нещата, които могат да ти помогнат, но тук дори и да напишем нещо, ти няма да го разбереш в дълбочина, няма как да си зададеш въпросите, които да ти подпомогнат процеса на справяне и ще се въртиш, отново и отново в един същи капан - "страшното което не разбирам".

Никой не може да каже, какво означава този текст според Дънов просто защото не е него. Но всеки може да каже какво е според собственото му разбиране. Според мен, тази Любов за която се пише в този текст, и за която има много написано в различни текстове, е първата и начална любов - Любовта към себе си. Не можеш да обичаш никого, ако първо не обичаш собствената си същност. Онази същност, която ти е дадена от Бог и чрез която се проявяваш на Земята. Липсата на точно тази любов е в основата на всички проблеми в човешките взаимоотношения. Във всеки човек е проявено мъжкото и женското начало или онези две същности, които се описват като Адам и Ева, тяхното съчетание води до хармония. Докато човек не успее да съчетае тези две начала в себе си, не може да постигне вътрешен баланс и съответно разбърква всичко около себе си - във външния свят. Създава връзки, които са неефективни, общува с хората през собственото си безлюбие и там любов няма. Изгубва се твърде често в мислите си или прави едностранчиви преценки. Затова и не може да реши "математическото уравнение", защото изначално му липсва неизвестното - Първата любов, любовта към собствената същност, той не я познава. А през това не познаване не може да се срещне с никоя друга същност. Може да се бори, да се противопоставя, да изисква, да се страхува....., но не може да прояви Любов.

Няма привлекателни и непривлекателни хора, всички са такива каквито са. Това което ги отвежда в една или друга категория е нашата собствена оценка, която поставяме на себе си и на останалите. Ако не искаме да видим хубавото в другите, просто не го виждаме. Подхождайки с критиката и бързо поставената оценка, автоматично пускаме бариера, с която не можем да видим нищо повече. Оглеждайки се в другите, най - напред ние виждаме онези неща, които най - много не харесваме в себе си. Двама човека, които не харесват себе си няма как да се харесат по между си. Когато човек търси партньор първо е добре да се запита той какво предлага. Работя с подобна проблематика и хората, които имат този проблем винаги искат противоположното на това което са. Един затворен човек, който трудно води диалог, няма интереси, запознанствата са във вид на интервю за работата, хобито и адресна информация, очакват от тях да се заинтересува интересен и весел човек, отворен, с чувство за хумор, който да води интересни разговори и в същото време да се съобрази с тяхната стеснителност и празнота в общуването. Няма как това да се случи. Това разминаване се получава, заради погрешната представа за себе си и нереално поставена оценка и себеоценка.

Това признаци на шизофрения ли са ? - Не Ако не е шизофрения какво ми е ? - Симптоми характерни за Състояние на силна тревожност, породено от продължителен или силен стрес или поради друга причина. Без хапчета може ли да се излекува ? - Всъщност, точно с хапчета НЕ може да се излекува. Това не е болест, това е състояние, породено то твоето мислене, възприятия, себеотношение. Има ли случаи на бременни които да развият шизофрения по време на бременността ? - Какво точно питаш и как това е свързано с теб? Хипотетичните отговори не ти вършат никаква работа. Защо се чувствам толкова нереална и странна ... защо умът ми "изключва" и ставам отнесена и безразлична а в същототвреме това ме плаши Защо не чувствам себе си ... - Защото си в тревожно състояние, това е част от симптоманиката. Възможно ли е всичко това (не изцяло но една част ) да се дължи на хормоните и бременносттта и дали има шанс след като родя всичко а мине - Отговорът и на този въпрос е като горните, докато не се повлияе тревожността тя ще те притеснява. От време на време главата ми избива адцкото напрежение почва да ме боли и ми става като на иглички това нормално ли е ? - Да, нормално е, това е реакция на тялото на отделения адреналин. Може ли човек изведнъж да полудее в смисъл както си стои умът му да изключи и да почне върши разни неща от това много ме е страх ... - Не може. Човек който е болен от шизофрения съзнава ли че е болен ? - Не И може ли малко по подробно описание как започват симптомите при човек болен от шизофрения ? - За какво са ти? Това е информация необходима само на студентите в психиатрия останалите не могат да работят правилно с подобна информация.

Нормално ли е възрастен човек да изпитва някакъв страх, бил той и малък, по отношение на тъмното, когато не се намира в някаква непозната и опасна среда, а на своя територия така да се каже? Нормално е. Може ли непреодолян в детството страх (от тъмно, от духове, от вампири и т.н....), да се трансформира в страхове от други неща, които не са в сферата на мистиката? Може. Разликата в усещането, които си почувствал, когато си пробвал да се освободиш от тези страхове - чрез релакс и чрез "издържане" - е в съпротивата. В единия опит няма съпротива, затова ти се получава, в другия има съпротива, затова изживяването ти е неприятно. Това, което се опитваш да правиш е една от основните методики за преодоляване на тревожни състояния - десенсибилизацията . За да знаеш как да я провеждаш ефективно, прилагам тази статия. ДесенсибилизацияДесензибилизацията - метод за намаляване на негативното напрежение, тревожност и страх към напрягащи образи, плашещи обекти и ситуации.Например: страх от летенетовисочини страх от паяци мишки, змии. Страх от обливане със студена вода страх от влизане в студена вода ... Или - спомени от травматични ситуации ...Ако подобна ситуация се запамети в съзнанието като страшна, то тялото отразява това чувство на страх, като мускулно напрежение.Най-често в отговор на страха от мускулно напрежение възникват следните реакции - стягане в областта на врата, в областта на диафрагмата - затруднено дишане, усещане за задух, стягане ма мускулите около очите - изцъклен поглед, и стягане в китките.Ако реакцията на страха се повтори или се превърне в повтарящи се серии (понякога това се повтаря на часове, дни или години) мускулното напрежение се превръща във файл, който запаметява реакцията на страх.Ако мускулният дискомфорт се запечата като образ у вас, вие ще чувствате страх, дори когато нищо страшно не се случва наоколо, това което ще предизвика схващането и реакцията на тялото ще е просто паметта на тялото. Ще изпитвате остро чувство на страх и тревожност от нещо наподобяващо на първичната ситуация причинила началото на вашата тревожност. И ако в подобна ситуация, човек без проблем с тревожността реагира леко със слабо или никакво чувство на страх, друг, чийто тяло е запаметило реакцията на стягане ще реагира с тежка симптоматика, дори с парализа на крайниците.И така важно е да знаете, че страха се записва като информация във вашето тяло. Страха не е в душата ви, а в тялото, той е складиран в "терминалите" на вашето тяло. Задачата на десенсибилизацията е да изтрие образите на този страх, който пуска телесната реакция.Техниката - преживяване на страшната ситуация, натрупвайки опит, което ще изтрие негативното преживяване. Конкретните техники са много, но само някои от тях водят до натрупването на опитност за справяне с проблема.Най - лесният и достъпен начин за справяне със ситуацията е релаксацията.Отпуснете се и се потопете в пълен покой ( обикновено под ръководството а психолога), и започнете да си представяте онези ситуации или обекти, които предизвикват у вас страх или тревога.Чрез навлизане и отдръпване от източника на тревога се предизвиква навлизане в ситуацията, която предизвиква тревожност, след което се получава отдръпване и състояние на покой. Рано или късно, човек се научава сам да разглежда плашещите моменти, неутрално, като те вече не предизвикват у него състояние на тревога.Ако нямате време за релаксация, експертите съветват да опишете детайлно плашещият момент и своето място в него. Важно е описанието да бъде много подробно - кой къде стои, какво прави, вие къде се намирате и т.н. Ефекта на този метод е по - слаб от релаксацията, но също работи много добре. Защо? Защото когато описвате дадената ситуация, вие работите с интелекта, с логическата част на своето мислене, по този начин емоциите са в покой и вашето тяло също е спокойно. Когато тялото ви е спокойно, разказвайки вие част по част унищожавате своя страх.Друг от много ефективните техники на десенсибилизацията е работата с дишането. Когато задържим дишането си преди срещата с въображаемата или реалната ситуация на тревога, ние спираме предишните запаметени в нас кодове за тревога, по този начин възвръщаме своите свободни действия и вътрешно спокойствие.Тези които са усвоили техниката на тихото присъствие, умението да наблюдават ситуацията със спокойно съзерцание, десенсибилизацията се извършва чрез спокойно присъствие.В ежедневието смелите и весели хора са усвоили един от най - бодрите начини за снемане на напрежението, чрез енергична и позитивна настройка. Когато в детството си децата пеят весело и бодро песни, в които се разказва например, как лъв изяде човек, веселия тон на песента прави невъзможно образуването на страх. Ситуацията в песента е страшна, но чувство за страх няма, песента се изпълнява весело и бодро и никой не се ужасява от чутото.В практическата психология, десенсибилизацията се използва не просто често, а непрекъснато. Дали ще е като автогенен тренинг, или чрез техниката с движение на очите или чрез друга техника, десенсибилизацията се използва по - често от колкото експертите си мислят. Не напълно осъзнато или даже без да подозират тя се използва дори в психоанализата.Когато дойде тревожен пациент, терапевта го поставя на кушетката, където той лежи около 10 мин. Релаксация ..на кушетката пациента започва да дава свободни асоциации. За да може да ги направи, той трябва да е в състояние на релаксация, за да се справи с тази задача той все повече навлиза в състояние на релакс. постепенно клиента може да възстанови ситуацията, която е причина за тревожността му. Той част по част се връща към нея, постепенно в състояние на релакс т.е. преживява я на фона на спокойната релаксация. И така метода на десенсибилизацията се явява класическия метод на психоанализата.Аналогично десенсибилизацията се заражда по времето на класическия одит, тогава когато по желание на одитора, клиента повтаря многократно ситуацията си, но прави това в спокойно състояние, до тогава, докато изчезне всяко напрежение при разговор по темата.Също така в Гещалта, независимо дали клиента разговаря за ситуацията си или я рисува, всъщност преживява тревожното напрежение на фона на мускулна релаксация.Наистина десенсибилизацията е кралицата на психотерапията. Изключително подходяща като метод за справяне с тревожни разстройства и панически атаки. lammen.alle.bg

Душата ни се проявява през физическо тяло, ако не беше така, нямаше да сме на земята. Една от основните функции на физическото тяло е размножаването и то се извършва, чрез сексуален акт. Ако това беше нещо, което трябваше да унищожим или да държим под катинар, нямаше да е дадено като основна функция, чрез която материята да продължи. В духовните учения, които аз познавам и припознавам себе си, не се говори за въздържание, а за правилно насочване. Това са две крайно различни проявления. Препоръчвам ти книгата " Сексуальная сила или крылатый Дракон" на Омраам Айванхов /можеш да се поинтересуваш, ако не знаеш как писателя е свързан с Бялото Братство/ Ето как започва тя: "Сексуалната сила или Крилатия Дракон В много народни традиции, приказки и митове може да се срещне образа на дракона или змея, символично изразяващи едно и също. В многобройните приказки се разказва за дракона, който е отвлякъла в плен и заточил в замък, прекрасната чиста и невинна принцеса. Бедната принцеса плаче, стене и умолява Небето да и изпрати нейния спасител. Но Дракона един след друг поглъща всички рицари, които се явяват за да я освободят, завладява техните богатства и ги складира в подземията на замъка. Накрая един ден се появява принц – най – прекрасния, благородния и чистия в сравнение с другите, рицарят на който вълшебницата открила тайната , как да победи дракона, показвайки неговата слабост: как и в кой момент може да го завърже и рани..... И ето, този избран от съдбата принц, добре въоръжен и обучен, побеждава: на него му се дава възможността да спаси принцесата и с нежна целувка те се обвързват! Всички съкровища, трупани векове в подземията на замъка, принадлежат вече само на този принц, този прекрасен принц, побеждаващ, благдарение на своите знания и своята чистота, победител в битката. След това възсяда дракона, който сега се подчинява на принца, повежда го към небето и политат из света. Тези приказки, които обикновенно са предназначени за деца, всъщност имат заложени идеи, които, за да се изтълкуват е необходимо да се знае езикът на символите. Dragon не е нищо друго освен една сексуална мощ. Замъкът – това е човешкото тяло. В този замък си почива принцеса – това е човешката душа, която се държи в заточение от лошо управляемата сексуална сила. Рицарят – това е човешкия дух. Оръжията, които той ползва, за да победи дракона са същите средства, с които разполага Духа: воля, знание за управление и използване на тази сила. И така победеният Дракон става слуга на човека, средство за придвижване в пространството, у дракона има и крила. Дори когато Дракона се проявява през опашката– символът на подземните сили- той също има крила. Да това е ясно, просто, това е вечния език на символите. Друг вариант за такова приключение се явява митът за Тезей, който благодарение на кълбо конци, дадено му от Ариадна успява да излезе от лабиринта, да убие Минотавъра и да намери обратния път. Минотавъра – това е друго символно представяне на сексуалната сила: мощния и плодовит бик, нисша натура, която човекът трябва да впрегне и използва така както вола при обработка на земята. Лабиринта – това също е символ, както замъка – това е физическото тяло, а Ариадна символизира висшата функция на Душата, която извежда човека към победа. В християнската и еврейската традиция, Дракона се асоциира с Дявола, както казват издиша сяра. Всички възпламеняващи продукти: бензин, нефт, барут, газови смеси произвеждат пламъци и взрив, - всички тези елементи и явления в природата символизират Дракона, бълващ огън. Този Дракон съществува и в човека, подобен на горещо вещество. Ако човека умее да го използва, то той ще се издигне на високо, а ако не умее, ако не е добре информиран, пренебрегва това или просто е слаб човек, той ще бъде изгорен, ще се превърне в пепел и изпратен в бездната."

Най - вредното нещо, което задължително трябва да се премахне е мисълта "Аз съм болна". Тази мисъл вече е заработила на пълни обороти в теб, като създава предпоставка за физиологична реакция на тялото ти. Така както при притеснение някои хора ги стяга стомаха, други им се изпотяват ръцете, трети им се ходи до тоалетната, а четвърти ги стяга главата, така и при теб мисълта пораждаща притеснение дава тези симптоми, но вече в една преекспонирана форма, целяща отново и отново те самите да поддържат мисълта ти. Така ти си се завъртяла в класическия и МНОГО добре известен на психиатрите и психотерапевтите, психолозите, омагьосан кръг на тревожността: мисъл - симптом - мисъл - симптом и т.н..... до безкрай. За да излезеш от този кръг и да престанеш сама да си създаваш симптоми, задължително е мисълта ти да претърпи промяна. Докато я "храниш" излизане няма. Лекарите не работят с мислите, това е привилегия на психотерапевтите и психолозите, Хапчета за промяна на мисли също не са известни до момента. Така че твоето единствено и най - бързо решение е психотерапия. Прочитайки темите тук ще видиш и начините за повлияването на мислите. Сроковете за справяне са различни в зависимост от доста фактори, включително и твоята мотивация и решимост за справяне с проблема. Така че подобен отговор ще е много относителен. Състоянието ти е преодолимо, просто трябва да знаеш как.

Говорите за 26 годишна жена, която взима съвсем съзнателни решения за живота си. Разбирам ужаса, който преживявате като майка, виждайки че някак си нещата са се объркали. Но сега вече не можете да направите много. Често при мен идват майки на вече пораснали деца над 21-22 години с подобна молба, единственото което може да се направи е да се попромени поведенческия модел на родителя, ако той усложнява несъзнателно поведението. От там нататък работата е с порасналия младеж/момиче. Препоръката ми е да направите една консултация с психолог, в която да изясните за себе си какво вероятно провокира това поведение и как вие участвате в това. Ако е възможно да се направят корекции в общуването. От там нататък работата е с дъщерята. Без нейното пряко и лично участие няма как да се постигне промяна.

Както разбирам не си посетил психолог, психотерапевт. Ако беше го направил това сега нямаше да ти се случва. Тревожните състояния се характеризират с подобни кризисни състояния, в които симптомите се обострят и се създава чувството, че нищо не може да се направи. Всъщност не се случва нищо страшно, просто си засилил страха, а с него и адреналина. За да можеш да изведеш този страх на съзнателно ниво ти е необходима специализирана помощ. Иначе се въртиш в един и същи омагьосан кръг, който превръща страха в страх от страха - разбираш парадокса от всичко това. Какво може да направиш преди всичко да положиш усилие и да обявиш всичките си мисли за лъжа, да се опиташ да ги оставиш да си преминават през теб наблюдавайки ги. Не ги анализирай, просто ги оставяй да преминават. Това реално не са твои мисли, те са на твоя страх, а той както и мислите са нереални, лъжливи и глупави, но са те превзели в момента. Разсейвай се, когато усетиш че мислите стават много, стани и прави нещо динамично, различно - потичай навън, разходи се, излез с приятели. Всеки ден по една хубава 40 мин кардио тренировка, хубаво да го разхлопаш това сърце, да помогнеш на адреналина да си отиде по предназначение. Използвай и малко външна помощ силна запарка от жълт кантарион силно подсладена. Както и билковите алтернативи - капките мента, глог и валериан. Това не е справяне с проблема, но може да ти помогне малко да се успокоиш, ако така и не решиш да отидеш на психолог. Моята препоръка към теб е, да не отлагаш терапията. За да си възстановиш спокойствието по - бързо.

Здравей Калина, за сънищата е изписано много литература. Има различни концепции и начини на ползването им с терапевтична цел. Ще ти кажа това, което аз съм приела за себе си за важно в един сън и кога ми е важно какво сънува човек. От личен и от професионален опит. Приемам съня като защитно средство на подсъзнанието за справяне с определена емоция. Дали тя се е случила, или предстои да се случва, дали има реална ситуация или е следствие на виртуален страх това няма особено значение. Често ние се страхуваме от това как ще приемем даден проблем и как ще преживеем нещо което не ни харесва, на помощ идва съня, в който подсъзнанието услужливо ни помага да се сблъскаме и да "изживеем" емоцията. Децата сънуват най - често кошмари, когато не успяват да се справят с някои от страховете си, те го преживяват отново и отново в различни сюжети. Събуждат се стреснати преживели емоцията на сън и отново се потапят в нея. Тук е момента, в който ролята на родителите е много важна. Виждайки че детето сънува кошмари това е ясен индикатор, че в него има страхове, с които то не може да се справи, най - малкото защото не може да ги осъзнае. Нещо подобно се случва и с вече порасналия човек. Само от разказа на сюжета на един сън, трудно може да се стигне до същинския проблем. Тълкуванията на сънища по сюжет са силно абстрактни и често лишени от всякакъв смисъл. Най- вече защото това е изключително индивидуално изживяване и е фантастика да се тълкува определен сюжет като правило за всички сънували нещо подобно. Нещо повече, секунди след събуждането сюжета вече е "изкривен" от логичния ум. Затова е важна емоцията и усещането, което дава едно сънно преживяване. Единствено това може да се ползва като допълнение и уточнение на вече ясната проблематика.

Не на всеки човек, но на доста хора, да. В този свят не можем да бъдем сигурно в абсолютно нищо, ние просто преминаваме през него, като се доверяваме, на интуицията си, на знанията си, на логиката си, на навика си, на какво ли още не, което само по себе си е временно и преходно. Не те тревожи смъртта, а така популярния страх от неизвестното. Най - добре се отразява той в страха от смъртта. "Само несигурните се стремят към сигурност Вие може да сте експерт по сигурността — човек, който избягва неизвестността и винаги иска да знае къде отива и какво може да очаква. Западното общество е склонно отрано да насърчава предпазливостта за смет­ка на любопитството и безопасността за сметка на при­ключението. Отбягвайте съмнителното, придържайте се към познатото, никога не се впускайте в неизвестното. Тези първи послания могат да станат психична бариера, която по безброй начини спъва вашето осъществяване и щастието ви в настоящите моменти. Алберт Айнщайн, посветил живота си на изследване­то на неизвестното, пише следното в статията „В какво вярвам", публикувана във „Форум" (октомври 1930 г.): „Най-красивото нещо, което можем да изживеем, е загадъчното. То е истинският извор на всяко изкуст­во и наука." Той би могъл да каже също, че загадъчното е изво­рът и на всяко развитие и вълнение. Твърде голям брой хора обаче приравняват неиз­вестното с опасността. Те мислят, че смисълът на живо­та им е да имат сигурност и винаги да знаят накъде са се запътили. Само безразсъдно смелите дръзват да изследват неясните кътчета на живота, но и те тогава остават учудени, огорчени и най-лошото, неподготвени. Като бяхте млад скаут, ви казваха: „Бъди готов!" Но как можеш да се подготвиш за неизвестното? Очевидно не е възможно. Затова го отбягвай и никога няма да се провалиш. Бъди на безопасно място, не поемай рискове, следвай пътните карти — макар и да е скучно. Може би цялата тази сигурност започва да ви отег­чава, тъй като знаете какъв ще е всеки ден, преди да сте го изживели. Вие не можете да се развивате, ако знаете отговорите, преди да са били поставени въпросите. Мо­ментите, които най-ясно си спомняте, може би са онези, в които сте действували живо и спонтанно, в които сте правили каквото пожелаете, и с възторг сте очаквали тайнственото. Цял живот слушаме послания за сигурност. Те запо­чват в семейството и се подкрепят от учителите. Детето се научава да отбягва експериментирането и бива на­сърчавано да избягва неизвестността. „Внимавай да не се изгубиш (Знай правилните отговори) Бъди с хора, които са ти лика-прилика" Ако досега не сте се отърси­ли от тези боязливи насърчения за сигурност, сега е мо­ментът да го направите. Скъсайте с мисълта, че не мо­жете да изпробвате ново поведение. Можете, стига да решите. Най-напред обаче трябва да анализирате услов­ния си рефлекс за отбягване на нови преживявания."

Това което ти се е случило преди години е уплаха, страх. Да, от нещо конкретно, но това е отключило тревожно състояние. Психотерапията има за цел да предотврати медикамента, а не да подтикне към него. При теб за съжаление се е получило точно обратното. Взимането на медикамент е изместило едно основно вярване, че ти можеш да се справиш сама. Съответно не си получила и никакви техники за справяне, не виждам и разбиране по въпроса, какво е тревожност, паника, какво ги предизвиква и подобни сведения, които първоначално имат за цел да изведат страха на съзнателно ниво. Ксанакса е патерица. Онази илюзия, която те залъгва, пий хапче и ще ти мине. Вече си наясно, че това не може да се случи. Ксанакса временно потиска преноса на информация по невронните ти пътища, т.е. чувството за страх. И като всяко временно нещо след него има връщане в изходна позиция. Чувството ти за страх се увеличава, тъй като виждаш, че единствения ти начин за справяне не работи. Усещането за пълна загуба на контрол над състоянието, го засилва. За да подобриш състоянието са ти необходими алтернативи за справяне и ясното какво точно ти се случва. Тук из темите е написано много за това. Има цели дискусии с хора, които пробват предложените им техники и споделят подобрението си. Отдели време прочети и най - добре паралелно с това започни терапия при терапевт работещ с тревожни състояния, който не е почитател на медикаментите. Смелостта, която ти е нужна се постига чрез промяна на светогледа ти, а това с хапчета не става.

Здравей, от поста ти се усеща едновременно гняв и огорчение, но имам нужда да поясним, от какво точно? Разминали са се много сериозно очакванията ти и действителността, в която живееш. Съветът ми е: запознай се подробно с действителността, преди да изграждаш очаквания. Илюзията, че някой ще се промени заради нас е много популярна сред партньорските двойки. Много връзки, семейства се разпадат точно защото са започнали на тази база. Никой няма и не е длъжен да се промени заради теб, нито ти си длъжна да се променяш заради някого. Затова, важно е да премахнем мрежата на илюзиите преди да градим фантазии за бъдещето, така рискът да бъдем дълбоко огорчени намалява значително. Хубавото в цялата ситуация е, че действителността те е разтърсила достатъчно рано.

Тези мисли ще изчезнат напълно, когато промениш отношението си към смъртта и страха, т.нар. промяна на мисловния модел, вярвания, убеждения, концепции. Иначе, да, просто ще те спохождат от време на време.

Изолацията не води до нищо хубаво. Ти си на възраст, в която се правят експерименти, човек се опознава, разбира какво му харесва и какво не. Избира посоката си, което се случва през живеенето. Да се заключиш в мислите си сега е пълна загуба на време, защото реално ти нямаш много върху какво да мислиш, всичко в крайна сметка ще се свежда до фантастика и хипотези. Нямаш социална и житейска опитност, сега е времето да я създадеш, за мислене има много време. Не ти трябва психолог, а приятели чрез които да откриеш средата си и да развиваш интересите си.

Ваня, за какви шансове говориш?! Ти си жертва на психически и физически тормоз. Много отдавна е трябвало да напуснеш тази връзка. Положението ти е наистина деликатно. Когато жената не може да се измъкне сама от подобно отношение обикновено се привлича за съдействие както полицията, така и социалните служби - за защита на жертвите на домашен тормоз. В града, в който живееш, трябва да има такива или поне да ти дадат координати на колегите си в най - близкия град. Там ще ти предложат адекватни варианти за излизане от ситуацията, ако имат възможност и за временно жилище. В София и Варна със сигурност знам че има такива, би трябвало да има и на други места. Обърни се към всички които биха могли да ти съдействат, не се срамувай и не се страхувай да поискаш помощ. Както твоите така и неговите роднини могат да ти бъдат от полза, ако човека действително има проблем той трябва да се третира своевременно /това е ангажимент преди всичко на неговите роднини/