Диляна Колева

д-р Александър Попов, търсете го не в психиатрия, а в център Aurum

Добре, явно че имаш проблем с доверието както към останалите, така и към себе си. Не вярваш на специалистите, не вярваш и на собственото си тяло. В такъв случай, как бихме могли да ти бъдем полезни? Ти поставяш себе си в един невероятен парадокс - не вярвам на никой, не вярвам и на себе си, но искам някой да ми каже какво ми е......... Това е невъзможно.

Звучиш обидено, а това не е добре за теб. Когато клиент за почне терапия при мен едно от първите неща, които е насочен да прави е: Да спре да чете и пише из интернет и да се фокусира над упражненията и посоката в която работим. Това ускорява спадането на тревожността. Казваш, че вече имаш 4 срещи с терапевта, това означава, че има терапевтичен план, който следвате. Коректно е да задаваш въпросите към нея, това е полезно за терапевтичния процес. Това показва доверието ти към специалиста, с който работиш. Какво ти дава моя отговор на горния ти въпрос? - забравянето и проблема с чувството за време са нормални при стрес и трвожност. Нищо. След като ти се даде такъв отговор, той трябва да ти се обясни, да се прекара през твоите усещания, да се дадат подходящи упражнения. Без това отговорът е напълно неефективен.

Имаш проблем вероятно с подтиснат гняв, който трудно контролираш. Страх от излагане, ниска самооценка и неувереност. Защо? Отговорите на този въпрос се откриват в терапия. Много е лично. Тук може да се напишат само хипотези. Не ти вършат работа.

Четири години е твърде дълъг период за кърмене, особено след като води до изтощение. Предполагам, че заедно с това сте поставили твърде високи изисквания към себе си и в други сфери на общуването с детето от където се е получило натрупването на стрес, който дава своето отражение. Необходима ви е почивка. Важно е обаче съзнателно да си я позволите. Някаква психоложка не знам дали ще ви свърши работа, нужен ви е терапевт, който работи с тревожност и стрес. Важно е да се изяснят устоите, моралната и ценностната система, както и пренареждане на приоритетите.

Да. Нормален е. За да се освободиш от него е важно да освободиш напрежението. Започни да правиш всяка сутрин по 20 мин кардио натоварване и ще видиш как ще се отпуснеш.

Любовта към себе си, всеки я има, но в хода на живота хората, които го отглеждат без да искат го научават да я позабрави. Идва момент, в който импулсът за себеобичане излиза напред и започва да подтиква личността да се върне към своето естествено състояния на себеуважение. Процесът по връщането се нарича себепознание, това ти е нужно, за да си спомниш колко много се обичаш.

Тук въпросът е, кое те спира да предприемеш действия. В по - предния пост съм написала някои от основните причини да не предприемаме действия, когато проблемът е отлагането. Ако се припознаваш и там, значи отлагането е част от картинката, но не е основния проблем. Ако не предприемеш действие, защото се страхуваш да не се изложиш, за да не те обсъждат, за да не те отхвърлят и т.н. Ти правиш по - скоро "бягство", оттегляне, а не отлагане, което е различно.

Нито си за лудница, нито си нищо от това което изброяваш. Следствие на стрес, тревожност, семейна предразположеност и т.н и т.н. Едно бързо бягане 20 мин щеше да те отпусне. За съжаление, хората като получат подобни кризи, сядат, лягат, паникьосват се и какво ли още не, само не и да се пораздвижат малко. Стани, разходи се, потичай, поиграй аеробика, натовари тялото, за да разтовариш мисленето. Силен чай от жълт кантарион, аромотерапия,. От утре дневен режим, постоянна ангажираност, прочети темите тук. За Тревожни мисли има много добри препоръки. Направи отпускаща медитация.

Да, натрупан стрес или предстояща промяна, която по един или друг начин те плаши. Зависи от много фактори и най - вече психолога , терапевта с какъв метод работи. Така че всеки специалист би могъл да каже само и единствено за себе си. Аз бих могла да кажа след като поговоря с човека и се запозная с неговия ресурс за справяне. Случва се както за 5-6 срещи така и за 15-20.

Здравей, страхът от излагане и провал, са следствие на един базов страх - от отхвърляне. За да се преодолее страхът от отхвърляне, често се развива болезнена нужда от одобрение. Дали ще получим одобрението на другите или не става изключително важно и всичко, което го застрашава преминава в чувство на страх. Цялата тази верига от страхове, няма много общо с проблемът "отлагане". Тя е в друга посока.

Осъзнаваш, че в главата ти се води борба, но виждаш само единия от двамата играчи в дуела на мислите ти. Забележи, колко пъти си написала "трябва". Това "трябва" е отрова, която играе ролята на единия играч в твоя мисловен дуел. Нищо не трябва на този свят. Нищо. Колкото повече попадаме в капана на трябването, толкова повече се отдалечаваме от истинския смисъл на съществуването си. Влизаме в норми на поведение, които не са нашите, в роли, които искат от нас да играем, в избори, които ни тласкат в противоположната на желаната от нас посока. Изобщо трябването е вредно. Проблемът ти идва от това, че не знаеш кой е другия "играч". А той е "мога". Как ти звучат твоите думи, но от позицията на другата гледна точка: " Съвсем ясно разбирам какво мога да правя и какво мога да мисля, как мога да живея, ..." "Ти можеш" на иврит "Тимшел". В диалог с Кайн , Бог казва за първи път това послание. Което е първото, даващо ИЗБОР. Забранила си си да правиш избори, робуваш на правила, предразсъдъци и норми. Те определят визията, и живота ти. Затова си се изгубила. Защото си твърде отдалечена от собствените си избори. Не умението ти да боравиш с "АЗ МОГА" те вкарва в постоянно търсене на одобрението на другите. Искаш техните мнения, за да се припознаеш някъде там, без да си даваш сметка, че така все повече се изгубваш. Всеки човек има свой единствен и неповторим смисъл за живеенето си. В момента, в който се изгуби /което често се случва/, хората започват да залитат в една много водниста и мъглява посока на търсене на някакъв глобален смисъл и нещо много важно и ценно. Тогава те приличат на хора, тръгнали да търсят най - добрия ход на пешката на шахматна дъска, на която няма фигури, няма партия, няма и играчи. Т.е. такъв общосветовен смисъл не съществува. Всеки е важен и необходим, когато играе от собствената си позиция, в която има специфични правила. Та, коя си ти? И какво харесваш в това свое Себе си? Това са въпроси, които ще те отведат обратно във вярната посока.

Наистина няма как да се зарадваш на живот, от който толкова много се страхуваш. Човек, който се страхува, няма как да си постави цел или да изгради стратегия. След като не си в състояние да направиш това, смисълът от съществуването ти изчезва. Цялото ти внимание се свежда до простичкото преживяване на деня, като ти реално не си и в него, тъй като мислите ти те държат в миналото и в бъдещето ти, където реално няма нищо. Имаш разни неща в живота, но нямаш най - важното - себе си. Нямаш увереността си, нямаш смелостта си, нямаш себеобичането си. За да се промени това е нужна работа по основни твои гледни точки за света и отношенията, както с другите така и с теб самата. Кога последно направи нещо само за себе си? Как се награждаваш? Кога и на какво се зарадва последно? Кой е последния ти успех?

Върни се и прочети постовете в тази тема. Там са ти дадени всички отговори. Започни терапия, не разбирам защо продължаваш да се самонаказваш като избираш да стоиш в това състояние.

Пътя на промяна е непрекъснат. Практически ти не си спрял да се променяш. Начинът, който си избрал, да се движиш в социалната среда се описва от една много точна сентенция "Атаката е най - добрата защита." Хубава сентенция, но неефективна, когато се превърне в житейска стратегия. Всичко започва с момента на себеотхвърлянето. Тогава, когато личността реши, че не се харесва. Когато комформисткото поведение "Да бъда като другите, за да съм с другите" добие позицията на Цел. Така започва пътя на личността надолу. Агресията е основна проява на страх. Още тогава ти си се страхувал твърде много от отхвърлянето и от различността, за да можеш да я приемеш. Попаднал си в среда, която е подсилвала този твой страх и е провокирала нуждата да се справиш с него. В хода на израстването, личността добива някаква степен на зрялост, запознава се с основни морални закони и норми, които от една страна я обогатяват, като провокират промяна, от друга страна я осакатяват, като се опитват да я натикат в кутия от правила, които не са по неин размер. Ето защо често човек се чувства, сякаш му стяга нещо на гърлото, сякаш трябва да постъпи по друг начин, но незнайно защо реагира не така както би му харесало. Опитвайки се да влезеш в тези правила и норми, ти не си се справил с агресията, а си я обърнал и си я превърнал в автоагресия - себеотхвърляне съпроводено с неувереност и чувство на вина. Тези две "отровни" състояния, когато проникнат в съзнанието ни са способни да израснат до неподозирани и за нас самите размери. В процеса на "оцеляване" в средата не си успял да развиеш умението да се доверяваш. Липсата на доверие е тази, която ти пречи да общуваш спокойно. Страхът и бойната готовност, които са станали част от изразяването ти са основните състояния, които се налага да претърпят трансформация. Страхът в увереност, а агресията в приемане.

Процесът е започнал в момент, в който по една или друга причина, твоят интерес към приложната психология се е отключил. Когато човек започне да търси начини за обогатяване на себепознанието си, значи навлиза в нов етап от живота си. На практика може нищо край него да не се променя, но неговото съзнание работи в посока себеусъвършенстване. В такъв един период ти си посегнал към литература, която явно е имала за цел да ти даде отговори на нещо. Не си намерил отговори, а си намерил проблем, не за друго, а защото тази обща психология която залива пазарите ни не винаги е формулирана по начин, който да е полезен за читателите. Та, с четенето и фокусирането към подобно занимание си изместил фокуса от нещо, което е било важно за теб в този момент. Често тревожните състояния се отключват в периоди на промяна, взимане на решения за предстоящи събития, които съвсем не е нужно да са негативни. Една клиентка отключи нервни кризи с натрапливости, след като и предложиха брак след дълга връзка. В процес на терапия се установи, че тя изпитва от малка неосъзнат страх от раждането. Свързвайки го със страха от промяна, който е семейна предиспозиция, предлагането на брак обединява тези два страха и бум - тревожно състояние. На практика нищо неприятно. Всичко е ок, но.... проблемът е някъде дълбоко скрит в подсъзнанието. Когато това се подреди, натрапливостите изчезнаха с "магическа пръчка" /както тя самата се изрази/ Пиша всичко това, за да стане ясно, че просто техники и разясняване са необходими, но крайно недостатъчни, за да се отстрани едно състояние. Нещо повече, когато се открие и отработи основния проблем, тогава човек продължава по - смело и сигурно в живота си, а от там и изборите му се променят и цялото му съществуване добива съвсем друг смисъл. Така че, докато не се стигне до основния конфликт, който се таи някъде дълбоко в теб, състоянието ще си стои с временни кризи, с които може би в някакъв момент ще свикнеш, но в никакъв случай няма да ти е по - комфортно в този живот.

Имай предвид, че нетърпението ти да пишеш тук и да чакаш отговор, и после пак да пишеше и пак отговор и т.н. може спокойно да мине към състоянието и част от симптомите на ОКР. Не случайно многократно ти казахме, че трябва да прекратиш това и да отидеш на терапевт, защото рискуваш твърде дълго време да останеш в тази заблуда, че уж получаваш отговор. Имах преди две години клиент, който толкова беше се объркал с това писане на въпроси /в скайп/ и очакване на отговори, че дори след като спрях да отговарям и обясних защо, той не можеше са спре компулсията. Накрая се принуди да си направи сам "капан" , с който да не може повече да влезе в собствения си скайп. Това беше човек, който също не започваше терапия, а очакваше, че чрез задаването на въпроси сам ще стигне да някакви отговори. В това състояние подобно нещо не може да се случи и дори и да се получи ще е временно. Месеци наред се луташ в едно състояние, което е много неприятно. За този период с психотерапия щеше да си забравила какъв ти е проблема. Всичко, което ти се случва са едни мисли, които имат нужда от правилно "пренареждане" Да се научиш да отсяваш истината от лъжата и да дойдеш на "себе си"

Може да е всичко това, но може да е и нещо за което изобщо не се сещаш.

Esen_ кое точно от всичко написано от нас тук не разбра? Или по - точно, какво си взе, какво разбра?

Интуицията. Ползвай нея. Повярвай на един от всичките специалисти и готово. Разбира се добрият начин е психотерапия, но виждам, че това не ти е опция, така че просто повярвай на някой. Може и на себе си. Например, че си добре и си здрава.

ОКР - в началния етап не се преодолява с мислене и анализ на мислите или говорене. За да си наясно с какво си имаш работа първо трябва да се запознаеш с неговата специфика и след това да прилагаш каквото и да е. Докато това не ти е ясно само обикаляш около проблема. Също трябва да е ясно как се справяш с тревожността като цяло. Какъв е ресурса ти за работа със симптомите и как се е проявявал до сега. Това е проблем, който се третира по специфичен начин и не се повлиява от класическите терапии. Потърси терапевт, който работи точно с ОКР или тревожни състояния.

Темата ти е пусната в началото на август, сега е средата на октомври. Ако Тези страшните още съществуват и нищо не са ти направили, започвам сериозно да се съмнявам, че изобщо са реални образи. А иначе, всеки е имал повече или по - малко подобни ситуации на страх, чувство за безизходица и оклеветяване. Всеки намира решение за проблема си. Защото решение винаги има, просто е добре да се погледне от всички ъгли на ситуацията.

Всичко това което описваш е тревожно разстройство, а кризите които описваш са т.нар. панически атаки. Всичко което физически се случва с тялото ти е следствие на завишаване на адреналина ти, от сигнали за опасност и страх /фантазни разбира се/ подавани на мозъка ти от ума. Хапчетата потискат процеса, но не могат да го терапевтират. За това са временно решение. За да имаш трайно подобрение е необходимо да работиш за самоувереността и себеоценката си. Това сам трудно би го направил. Относно физическата натовареност, тя трябва да е кардио насочена, а не силова. За спокойния сън, биха ти помогнали медитациите, дихателните практики. Както и други техники, но окончателното приключване със състоянието е добре да стане с терапия. Можеш да си помогнеш доста, ако проследиш темите в този форум, в които са дадени многобройни препоръки, техники и насоки. Доста хора са коментирали как преминава през състоянието успешно. Но ще ти отнеме време. На въпроса: Какво мога да направя по въпроса да спя нормално, за да започна да се оправям напълно ? Психотерапията е бързия вариант, трупането на опитност през четене и съвети от тук е по - бавен и е необходима сериозна ангажираност.

Докато стои етиката "Аз съм смотан.", дори най- перфектния външен вид не може да послужи за дълго. Този етикет се излъчва по всякакъв начин - движенията са непохватни, приказките не на място, свалката като търсещ позволение за разговор. Опитът да се покрие "АЗ съм смотан" с нещо друго е такъв цирк, че рядко се пропуска. Има много зле изглеждащи мъже и нямат проблем да имат 70% от жените които искат и не защото изглеждат перфектно или са много богати, просто знаят че могат. Дори не казвам, че знаят как, просто вярата в "Аз мога, защото съм готин" им върши чудесна работа. Стягането и свръхфиксирането в "Ще успея ли да имам тази жена" води до провал. Така както всяка свръхфиксация го прави. Представи си , че в една огромна стая, в която има най- различни неща по стените ти се фиксираш в първото което си видял и се вторачиш само в него, за да го разбереш. Моментално губиш 99% от всичко останало. Изборите които правиш в момента са от грешна позиция. Така че, за да се промени нещо, е необходима сериозна работа по промяна на самооценката, а не в яденето на хляб, той определено не пречи.

За състоянието, в което си, това е стандартната симптоматика. Прочети пак това което ти е написано по - горе. Днес прочетох един цитат от Петър Дънов, който много ми хареса, мисля, че дава една интересна метафора на техниките, които ние предлагаме тук доста лаконично. Пускам ти я, може пък и да ти свърши работа. Но без терапия, според мен ще удължиш неприятното си преживяване до максимум. "Човешкият мозък е такава лаборатория, каквото никъде в света няма. Вие трябва по-често да влизате в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че можете да я изпъдите. Казвате: излез де! Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след тогава ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: не искам да мисля за теб. Въпросът не е там, дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: дойде ми на ум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея. Как? - Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще и кажа: излез навън. "